Теми за държавен изпит по история на българия раждане на средновековната българска държавност

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ТРАДИЦИЯ. УСТРОЙСТВО НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ

Изтегляне 2.29 Mb. страница 5/12 Дата 22.08.2017 Размер 2.29 Mb. #28537

Навигация на страницата:

• 19. ОБЩЕСТВЕНО -ИКОНОМИЧЕСКО И ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО 1885 ГОДИНА

18. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ТРАДИЦИЯ. УСТРОЙСТВО НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ Успоредно с опитите за противодействие срещу решенията на Берлинския договор се изпълняват и неговите предписания за администриране на Княжеството до изработването и приемането на конституция. Турската власт се заменя с Руско правителство. Във Временното руско управление (ВРУ) се разграничават няколко етапа. Подготвителен – според начертания от руското правителство план се налага незабавно въвеждане на управление в освободените земи. Изграждането на действащо управление изисква и обстойно изучаване на живота в страната. На 16 ноември 1876г император Александър назначава княз Владимир Черкаски за завеждащ гражданските дела при Действащата армия. Той трябва да събере в кратък срок необходимите статистически и исторически материали за положението в страната, въвеждане на ново гражданско управление, установяване на контакти с местните жители, които могат да бъдат благонадеждни при организирането на местното самоуправление. При проучвателните работи княз Черкаски включва в състава на канцеларията си лица, които са добре запознати с положението в Турция. Такива са Сергей Кукиянов- назначен за завеждащ съдебните работи, професорът от Харковския университет Марин Дринов за завеждащ народното просвещение, Найден Геров, Тодор Бурмов, Тодор Икономов и др. Комисията трябва посредством проучването на действащите в европейска Турция закони да се информира за социално икономическото, политическото и културно състояние на българския народ. Временния етап започва с десанта при Свищов и в този град е направена първата стъпка за реализиране на гражданското управление- на 16 юли за губернатор и вицегубернатор на Свищовска губерния са назначени Найден Геров и Марков Балабанов. Обособени са 8 губернии – Свищовска, Русенска, Тулчанска, Оряховска, Търновска, Софийска, Пловдивска и Сливенска. Управлението е поверено на губернаторите. Те управляват с помощта на вицегубернаторите. На губернаторите са подчинени всички граждански и полицейски власти. За губернатори са назначени предимно българи, изтъкнати дейци запознати с управленските въпроси. Това е в съгласие с изискването да се създаде в кратки срокове местна чисто българска администрация, която да замени руската. Създадена е доброволна стража с полицейски функции. Отменено е взимането на турските данъци, от мито са освободени всички стоки внасяни за нуждите на войската и Червеният кръст. Възстановена е гражданската съдебна власт. Възстановена е дейността на окръжните съдебни съвети. В областта на народната просвета не настъпват значителни промени. Марин Дринов предприема редица проучвания относно учебната уредба в България. В основата на вижданията му залягат основните положения на руската учебна дейност. Във всеки освободен град е създадена гражданска медицинска служба. Взети са мерки за разпространяването на епидемични заболявания сред населението. Към края на войната българското население в почти цялата страна е под управлението на местни граждански власти. Мирновременния етап обхваща периода от подписването на Санстефанския мирен договор до юли 1878г, когато се подписва Берлинския договор. Новата обстановка довежда до закриване на гражданската канцелария и до назначаването на 16 април 1878г на специален руски императорски комисар. За такъв е определен княз Александър Михайлович Дондуков- Корсаков. Всички негови грижи трябва да бъдат посветени за възможно най-бързо заздравяване на държавния порядък. Предвижда се създаването на Съвет на управлението на княжество България. Съветът трябва да се състои от 7 отдела: За вътрешните дела; Финансов и контролен; Съдебен; Учебен и духовен; Военен; Пощи, телеграфи, пътни съобщения и обществени работи; Канцелария за общите дела и за дипломатическите отношения. За председател на съвета се счита Императорския комисар. Установени са 7 губернии – 5 в Княжество България и 2 в Източна Румелия. Съставени с градски съвети, които включват един председател, трима постоянни членове и от 4 до 12 почетни членове, които се избират за срок от 2 години. Като по-висша администрация са създадени окръжните съвети, на които е възложено както ръководенето на всички обществено-стопански дела в окръга, така и тези, които са във връзка с интересите на хазната. Окръжния съвет се състои от 4 постоянни членове, 4 почетни и 1 председател, избрани за срок от 2 години от местните жители. Действа и Губернски съвет за решаване на въпроси и дела, свързани със земеделието, търговията, обществените работи и народното здраве. Особено внимание е отделено на устройството на полицейската част. Селищата подлежат на надзор осъществяван от полицейски команди състоящи се от конни и пеши жандарми. В задълженията на вътрешния отдел влиза също уреждането на медицинско-санитарната част в България. Организирани са болници и аптеки. Въведем е паспортен режим. Финансовия отдел въвежда по-стриктен контрол както при постъпването н приходите, така и при разходите. Провежда се строг режим на икономии. Сред първите инициативи в тази насока е заменянето на руските чиновници с българи, които да получават нормални заплати. Създадено е специално Централно управление по митниците. Негова задача е да извърши всички предварителни организационни работи по откриването на митници и митнически пунктове. Митниците по естествените граници на страната започват да функционират веднага след установяването на новата власт. Възстановени са земеделските каси. На мястото на бившата Отоманска банка се учредява Българска народна банка. Основната и задача е да съдейства за правилното развитие на местната търговия. Съдебния отдел чрез временни съдебни правила започва реорганизация в правосъдието. Съдебната власт се предоставя на местните съдилища. Отдела за Народната просвета и духовните дела продължава да поощрява населението към откриване на нови училища, като за целта се увеличават средствата за народното просвещение. Определена е структурата, управлението и програмата и начина на издръжка на училищата. Въвежда се задължително начално светско образование. За подготовката на учители са открити две класически гимназии в София и Габрово и четири реални училища в Лом, Русе, Пловдив и Сливен. Откриват се библиотеки и читалища. Първата библиотека е основана в София към която е учреден и музей за старини. Българския език става официален в страната. За възстановяване на духовни живот в страната се пристъпва към уредба на разрушените и ограбени по време на войната църкви. Полагането на основите на военната организация в страната представлява задача от първостепенно значение за ВРУ. С тази задача е натоварен Военния отдел. За ядро на българската войска служи българското опълчение. Въведена е задължителна военна служба. Особено внимание се отделя на подготовката на български команден кадър. На 26 ноември 1878г в София е открито военно училище. След подписването на Берлинския конгрес започва заключителния етап от изграждането на нова България. Той завършва с прекратяване на дейността на ВРУ през май 1879г и се характеризира с пълното предаване на централната и местна власт в български ръце. Работата на окупационните власти постига главната си цел – в много кратък срок да се положи успешно начало на новия държавно административен, съдебен и финансов ред и с това да се създадат условия за самостоятелно съществуване на Княжеството. Санстефанския договор е предварителен мирен договор между Русия и Османската империя сложил край на Руско-турската война от 1877-1878г. Договорът е подписан на 19 февруари 1878г в Сан Стефано от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от Севфет паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя. Преговорите и решенията на договора изострят силно отношенията между Русия и Западните Велики сили. Санстефанския мирен договор реализира българския национален идеал. След като се запознават се него представителите на султана го отхвърлят , най-вече заради точката в него, която гласи България да обхваща териториите отсъдени за български от Цариградската конференция. Това налага прекъсване на преговорите и продължение на военните действия. Руската армия отново преминава в настъпление. Османската империя е принудена да приема всички искания на Русия. Между 19 и 31 януари 1878г е подписано примирието в Одрин, чиято първа точка гласи, че България се създава като автономно княжество в пределите където мнозинството от населението е българско. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. След подписването на примирието започват и мирните преговори. За пръв пълномощник от руска страна е определен граф Николай Игнатиев. Преговорите започват на 13 февруари, след като в Одрин пристига първият член на турската делегация Сафвет паша, който отхвърля условията замира.На 1 март 1878г руските представители поставят ултиматум на турската делегация да подпише примирието или военните действия ще бъдат възобновени. Договорът е подписан на 3 март 1878г. Решенията на договора влизат в сила на 18 март. Според договора Черна гора удвоява територията си за сметка на Османската империя.Сърбия е призната от Портата за независима държава, Румъния също е призната за независима. Договорът създава автономно трибутарно княжество България с християнско правителство и право да има войска. Територията на България обхваща Северна България, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието и почти цяла Македония, части от Косово и Албания, част от Източна Тракия и Южна Добруджа. На чело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от български първенци трябва да обсъди и приеме основен закон на страната. Османските войски трябва да напуснат страната, а руската военна окупация ще продължи две години. Западните Велики сили обаче, се обявяват против излаза на България на Бяло море. В края на март 1878г в Австро-Унгария е изпратен граф Игнатиев, който трябва да постигне разбирателство по спорните въпроси. Той няма успех и на 27 април 1878г Русия взима решение да изпълни исканията на Австро-Унгария относно България, за да избегне конфликт. Взето е решение България да бъде разделена на две части по билото на Стара планина. По настояване на Англия южната част е наречена Източна Румелия. От 1 юни до 1 юли 1878г в Берлин се провежда Международен конгрес. Той е свикан по настояване на западноевропейските велики сили, освен тях в него участват представители на Русия, Франция, Германия, Италия, Османската империя, Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора. Българския народ няма представител. Решенията на Берлинския конгрес залягат в т.нар. Берлински договор от 1878г, който е удар не само върху влиянието на Русия на Балканите, но и върху българските национални интереси. Главното предназначение на Берлинския договор е ревизия на Санстефанския прелиминарен договор. По силата на договора българската държава е разпокъсана на няколко части. Териториите между река Дунав и Стара планина заедно със Софийска област образуват Княжество България начело с княз, избран пряко от народа, който трябва да получи съгласието на ВС и Османската империя. Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължава да и плаща ежегоден данък. Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област – Източна Румелия. Управлението и се възлага на генерал-губернатор, назначен от Високата порта. Българския народ изразява недоволството си от Берлинския договор. Извън териториите на княжеството остават безспорно български земи. Широко разпространена форма на протест е изпращането на петиции и писма на различни адреси- до император Александър ІІ и представители на западно европейските държави, до руските окупационни власти. Начело на тази кампания застава българската буржоазия и висшите духовници. Българите в Родопите водят тежки борби срещу опитите да се възстанови турската власт. След подписването на договора в родопските гори се събират големи маси от разбитата армия на Сюлейман паша, като целта им е да избегнат възмездие за своите предишни деяния и да присъединят районите между Харманли и Хасково към Турция. Така нареченото Родопско въстание е организирано от Портата и има за цел да попречи на изпълнението на Санстефанския мирен договор и да се възстанови османската власт в Тракия, Македония и други бивши провинции на Османската империя. Населението на Македония, осъдено да остане под чужда власт също протестира. Протести се надигат и в Източна Румелия. В началото на септември 1878г в Пловдив се събира голяма група обществени дейци , за да изработи протестен мемоар до ВС. В изработени от Марин Дринов и Ив. Ев. Гешов мемоар се изтъква, че българите ще се борят с всички средства, за да осъществят своето единство. По инициатива на бившите революционни дейци възникват гимнаситическо-стрелкови дружества, които стават опора на съпротивата в Източна Румелия. Най-значителна изява на съпротивата е Кресненско-Разложкото въстание. В подготовката му вземат участие създадените комитети Единство. Те първи призовават за въоръжена съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес. Имената на Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Марин Дринов, главата на Българската православна църква Екзарх ЙосифІ, Драган Цанков и др., се открояват сред тези, които искат с оръжие да довършат делото на Освободителната война. За кратко време комитети Единство се създават в Русе, Ловеч,Габрово, Трявна и др. Начело на комитетите застават видни граждани и бивши революционери. Усилията им са насочени главно към подпомагане на въстанието в Македония. През януари 1879г се създава Централен комитет за Южна България начело с Драган Цанков. Целта му е подготовка на въоръжена съпротива в случай на настаняване на турски гарнизони в областта. В началото на август 1878г охридския владика Натанаил се заема с организирането на съществуващите четнически групи. През септември подготовката на въстанието се засилва. На 8 септември 1878г в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват войводи от вътрешността на Македония, както и пратеници на комитетите в Княжеството, които изразяват готовността си да окажат всякаква помощ за водене на въстанието. Учреден е Джумайски комитет Единство, който поема организацията на въстанието в района. Кюстендил става второ въстаническо огнище. Щабът соглавяван от Д. Попгеоргиев не съумява да обедини всички готови за въстание сили около Рила и Пирин, въстанието избухва преди да се създаде единен ръководен център. На 5 окотмври 1878г въстаници под ръководството на Стоян войвода атакуват турския гарнизон и превземат Кресненските ханчета. Турските войски са притиснати и в края на деня се предават с искане да бъдат изпратени в Княжествто, поради страха, че в Турция ще бъдат наказани. Формирано е въстаническо ръководство с началник-щаб Стоян войвода. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Серско. В началото на ноември въстанието обхваща селата от Банско-разложката котловина. В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села. Българската воля за свобода е подкопана от слабите страни на въстанието. Комитетите Единство не са в състояние да осигурят редовно необходимите боеприпаси и оръжие. Западните държавни негодуват срещу въстанието, което нарушава Берлинския договор. Русия е принудена да се съобрази с тяхното мнение и преустановява негласната си подкрепа. Местните водачи се обявяват против прибързаното разпространение на въстанически действия и за укрепване на освободените земи. отслабнало от вътре и недостатъчно подкрепено от вън въстанието е смазано. Турците преминават в настъпление. На 11 ноември 1878г е опожарена Кресна. Към края на ноември е разгромено и въстанието в Разложко. В Македония пристига Стефан Стамболов, който настоява да се използва опита от Априлското въстание и да се подготви населението за бъдещи въстанически действия. През април 1879г една голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и немогат да спрат настъплението на турските войски. В средата на май четата е разбита. За да се справи с четите турската власт обявява амнистия, което води до доброволно разпускане на четите. Кресненско-Разложкото въстание е една от най-големите прояви на българския народ за осъществяване на пълно национално освобождение и обединение след Берлинския конгрес. Въпросът за държавното устройство на Княжество България и за изработване на неговата конституция е решен от Берлинския конгрес, който постановява, че българската държава се възстановява като конституционна монархия, начело с княз. Изработването на проект за конституция се възлага на С. Лукиянов, началник на съдебния отдел. През септември и октомври 1878г той изпраща писма до най-видните български общественици и политически дейци, които трябва да отговорят писмено на 16 въпроса свързани с бъдещото държавно устройство. Лукиянов завършва своя проект в края на октомври 1878г. Според него князът има голяма власт, в НС влизат делегати назначени от княза и избрани от народа. Право да гласуват имат само онези български граждани, които имат някакво недвижимо имущество и плащат данък. След като завършва проекта си Лукиянов го изпраща за одобрение на руското правителство, но императорът го връща със забележка, че е доста консервативен. Направени са препоръки за неговото демократизиран- трябва да се въведе всеобщо, пряко и тайно гласуване, да се разширят правата на народното представителство, да има свобода на сдруженията и събранията, да има тайна и неприкосновена частна кореспонденция, права на печата. На 10 февруари 1879г в Търново започва работа Учредителното събрание на Княжество България. В него влизат 229 души, градски жители на възраст между 30 и 40 години. За председател на Учредителното събрание е избран бившият екзарх Антим І, за председатели Тодор Икономов и Петко Каравелов. Изработен е и правилник за действие. Създаден е адекватен на реалната историческа ситуация проект за основен закон, при това изготвен само от българи. Проекта обаче е подложен на остра критика. Обособяват се две основни течения в следосвобожденския политически живот. Първото е на консерваторите – представители на най-заможната част от българското общество. Според тях прекалено демократичната конституция е неприложима и носи опасност от криза на властта и анархия. Второто течение е на либералите, които отстояват пълно прокарване на демократическия принцип в конституцията. Миналото им е свързано с национално освободителните борби. Либералите печелят мнозинство в УС и налагат своите идеи при изработването на ТК, която е приета на 16 април 1879г. Според нея княза е върховен представител на държавата, а българската държава се оформя като парламентарна монархия с умерено-либерално устройство. Властта се поделя между княза и народното събрание. Монарха утвърждава приетите от парламента закони. Той е началник на всички военни сили в Княжеството. ВНС има по-специфични функции, събира се при изработване на нова или промяна на старата конституция, избор на княз или регенти. ТК поема правна гаранция за всички основни граждански права и демократични свободи. Тя притежава и някои недостатъци – от избирателни права са лишени половината жители на княжеството – жените. Първото ВНС е свикано на 17 април 1879г и има за задача да избере държавен глава. Според Берлинския договор българският княз не може да принадлежи към никоя от властващите династии на ВС. Няма данни кога точно са проведени изборите за І ВНС. По време на УС сред депутатите започват да се разпространяват брошури с биографични данни и снимки на кандидатите за български княз. Симпатии събират Александър Батенберг, граф Игнатиев, ген. Скобелев. Петербург обаче е категоричен да не се работи по кандидатури на руски поданици. От българска страна кандидати са граф Юлиян Пеячевия, княз Емануил Богориди, Александър Екзарх и Антим І. Всички се консолидират около кандидатурата на принц Александър Батенберг. Датата определена за избора на княза, не е случайна. На 17 април е рожденият ден на Царя Освободител и за българите това има символично значение. След тържествения молебен за здравето на императора, народните избраници започват заседанието. То е открито от руския императорски комисар княз Дондуков Корсаков. Избор не е провеждан, няма и други кандидатури. Без гласуване се определя и бюрото- подпредседатели Петко Каравелов и русенския митрополит Григорий. При представяне на кандидатурата на Ал. Батенберг в залата избухват ръкопляскания. Няма гласуване и обсъждане, решено е князът да се именува Александър І. На 1 май 1879г българската делегация се среща с новоизбрания княз. Константин Стоилов е включен в делегацията на княза като частен секретар. На 24 юни 1879г княза стъпва на българска земя, а на 26 юни полага тържествено клетва. За периода 1879-1944г според Търновската конституция НС се конституира като ОНС и като ВНС. По структура НС е еднокамерен парламент, изборите за народни представители са преки, на основата на всеобщо гласуване. Срокът на пълномощията определен от ТК е три годишен, през 1893г се променя на 5, а през 1911г на 4 години. ВНС е държавен представителен орган. До 1947г то е свиквано от княза, Регентството или Министерския съвет за решаване на важни държавни въпроси- избор на нов владетел или регент, промяна в основния закон, отстъпване, подмяна и придобиване на нови територии. Според ТК избирателите трябва да се навършили 30 год. І ВНС заседава в Търново от 17 април 1879г до 26 юни 1879г с председател Антим І. Избира германския принц Александър Батенберг за пръв български княз. 19. ОБЩЕСТВЕНО -ИКОНОМИЧЕСКО И ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО 1885 ГОДИНА Освобождението на България от Османско владичество довежда до съществени изменения в социално-икономическия облик на българското село. Най-важната промяна е аграрния преврат, извършен непосредствено след Освобождението до средата на 80-те години на 19 век. Основното му съдържание е ликвидиране на едрото турско земевладение и утвърждаване на господството на дребните и средни земеделски стопанства. Аграрния преврат преминава през два етапа. Първия етап, който обхваща времето на Освободителната война и непосредствено след нея, се характеризира с насилствено завземане на по-голямата част от изоставените от мюсюлманите земи от страна на българските селяни. Завземат се земи предимно от прииждащите от Южна България български бежанци. По този начин аграрния въпрос по време на Освободителната война се свързва и с бежанския въпрос. Размах аграрното движение получава през 1878г. От март 1878г руските власти се опитват да въведат ред с въвеждането на разрешителни билети за заселване в землищата на мюсюлманските села.. Като цяло руската политика благоприятства завземането на изоставените земи от българските селяни. За да задоволят исканията на западната дипломация през юни 1878г руските власти създават няколко смесени турско-български комисии за уреждане на спорните въпроси около владението на недвижимата собственост на завръщащите се мюсюлмани. На 2 август 1878г се постановява, че обвинените в грабеж и издевателства над местното население турски бежанци след тяхното завръщане ще бъдат незабавно арестувани и предадени на военен съд. Така българските селяни успяват да узаконят придобиването на част от земите. Втория етап обхваща главно първата половина на 80-те години, и е свързан с изкупуването от българските селяни на основната част от завзетите земи. През май 1879г руските власти предават управлението на новосформираната българска администрация. През този период започва политика на натиск срещу селяните, завзели турски земи. Правителството е принудено да вземе мерки против всякакво по-нататъшно посегателство срещу собствеността. Първите две консервативни правителства създават временни смесени окръжни комисии за мюсюлманските бежанци и проявяват толерантност към турските земевладелци. Либералното правителство на Драган Цанков ликвидира тези комисии и възпрепятства връщането на имотите на едрите турски земевладелци. Освободителната Руско-турска война от 1877-1878г влошава положението на повечето от традиционните отрасли на занаятчийското производство. Сред причините са както стесняването на вътрешния пазар, така и конкуренцията на индустриалните стоки, вносни и местни. Естествено се ускорява развитието на капиталистическата фабрична индустрия. През периода 1880-1885г се основават 24 по-едри индустриални предприятия в Габрово, София, Пловдив, Русе и Варна. Значителен ръст бележи външната и вътрешната търговия. Външния стокообмен е ориентиран към развитите западноевропейски държави. Българския износ се състои предимно от зърнени храни, добитък и животински продукти. Външната търговия е в ръцете на чужди търговци, които ползват на комисионни начала услугите на български търговци на дребно. Вътрешната търговия е в ръцете на формиращата се буржоазия. В първите следосвобожденски години се правят стъпки за изграждане банковата система на страната. На 25 януари 1879г е одобрен и първият устав на Българска народна банка. Със закон, гласуван на 4 юли 1880г от НС българският златен лев е приет за национална монетна единица. След Освобождението към Княжеството се насочват и много българи, изселили се в миналото в съседни или по-далечни страни. Едновременно с това се засилва процесът на слизане от планинските райони и заселване в полските селища. Най-силен е този процес в Северна България. Развива се и сезонната миграция на населението от едни райони към други по икономически причини. Намалява броя на населението в малките селища и намалява броя на градското население. Освобождението довежда до формиране на нова демографска структура. С приемането на Търновската конституция и избора на княз Александър І задълженията на народните представители се изчерпват, но очерталите се противоречия между либерали и консерватори си остават. Поставя се начало на изграждането на партийно-политическата структура на българското общество. Ръководителите на либералите Петко Каравелов, Петко Славейков и Драган Цанков успяват бързо да създадат своя партия. Либералите стават изразители на идеите на по-голямата част от народа ни- дребните и средни собственици. Консервативната партия обединява заможни градски търговци, едри земевладелци и значителна част от висшето духовенство. В партията влизат Константин Стоилов, Тодор Икономов, Марко Балабанов, Тодор Бурмов и др. Двете партии са в начален процес на изграждане, когато на 26 юни 1879г княз Александър І полага клетва в Търново. Княза бързо се ориентира в обстановката и разбира, че КП е тази, която би подкрепила неговите усилия за ограничаване правата на парламента и разширяване на личната му власт. По тази причина първото българско правителство управляващо от 5 юли 1879г с министър-председател Тодор Бурмов е на консерватори. Кабинетът има за задача да доизгради държавната организация в духа на Търновската конституция. Кабинетът дава укази, с които се уреждат въпросите от първостепенно значение за държавното управление. Определя се структурата на отделните министерства и ведомства. Издават се укази за откриване на митници по южната ни граница, предприемат се мерки за изграждане на нормална пътна мрежа. Частична промяна се извършва в съдоустройствената система, като се намалява броя на апелативните съдилища. Правителството премахва изборното начало и в противовес на конституцията въвежда имуществен, образователен и възрастов ценз. На дневен ред е поставен железопътния въпрос. Берлинския договор прехвърля върху Княжеството задълженията на ВП по строителството на минаващата през българската територия част от международния път Виена-Цариград. България трябва да откупи от английската компания железопътната отсечка Русе-Варна. Същевременно има нарушения на конституцията – князът се титулува височество, а не светлост, въвежда се имуществен ценз за кметовете в селата и малките градове. Недоволство предизвиква и въвеждането на някои косвени данъци. Либералите използват недоволството и организират протестни митинги в Търново, Габрово, Ловеч и др. селища на княжеството. Населението насърчавано от либералите отказва да плаща новите данъци. Парламентарните избори се провеждат на 30 септември 1879г и в тях надмощие взимат либералите. За председател на ІОНС е избран Петко Каравелов. На 12 ноември 1879г княза кани Каравелов на аудиенция, като му предлага да състави кабинет с участието на консерваторите Д. Греков и Григор Начович. Става ясно, че Каравелов не може да приеме консерваторите, но се съгласява да отстъпи за титлата на княза. След неуспешни преговори Княза предизвиква разпускане на Народното събрание и на 24 ноември 1879г назначава ново консервативно правителство, начело с митрополит Климент, и насрочва нови избори. Второто консервативно правителство се оказва неспособно да се справи със задачите на държавното управление. Възникналата политическа криза в страната се задълбочава. През януари 1880г се провеждат избори за Второ ОНС. Победата на либералите е съкрушителна. След откриване на ІІ ОНС на 23 март 1880г и избирането на Петко Каравелов за председател на събранието правителството поднася своята оставка, предварително одобрена и приета от княза. На 26 март 1880г е съставен кабинет на Либералната партия с министър председател Драган Цанков. За председател на ІІ ОНС е избран П. Р. Славейков. Новото правителство продължава да доизгражда държавните институции. Извършено е преброяване на населението в Княжеството. На 17 декември 1880г е приет и първият избирателен закон, с който се въвежда мажоритарната система. В областта на икономиката вниманието е насочено към селското стопанство и решаването на аграрния въпрос в полза на българите. Закриват се временните комисии, които имат за цел да регулират поземлените отношения. Приети са серия от данъчно-финансови закони, сред които Закон за гербовия сбор, закон за митническия устав и др. Тъй като държавната хазна е празна поради нередовните постъпления на данъци, НС приема закон за десятъка, който ще се взима в натура. Левът се утвърждава за основан българска парична единица. Обръща се внимание на просветата. Друг въпрос, който решава НС, е този за титлата на княза. Докато са в опозиция либералите критикуват титлата височество, но след идването си на власт, те постепенно променят позицията си. През юни за кмет на София е избран Тодор Икономов. На 28 ноември 1880г първото либерално правителство е преустроено, като постът на министър- председател е поверен на Петко Каравелов, а Драган Цанков става вътрешен министър. Така либералната партия остава на власт, но управлява под все по-засилващият се натиск от страна на подкрепяните от княза консерватори. Княз Александър І разбира, че стремежът му да отстрани либералите от власт и да промени конституцията не може да се реализира без одобрението на ВС и Русия. Император Александър ІІ държи на законността, но след убийството му на 1 март 1881г обстоятелствата се променят. Новият руски владетел лесно е убеден, че българските либерали са сходни с организаторите на атентатите в Русия. След погребението на руския цар, княза остава с впечатление, че настроенията са благоприятни за извършване на преврат. След завръщането си от Берлин и Виена, князът уведомява представителите на ВС в София за предстоящия преврат. Либералите са информирани за предстоящия преврат, но не вземат мерки за предотвратяването му. На 27 април 1881г княз Александър І извършва държавен преврат. Той издава прокламация в която оповестява, че е възложил на руския генерал Ернрот да състави привременно правителство, което ще има за задача да произведе избори за ВНС и да управлява страната, докато депутатите се произнесат по исканите от него извънредни пълномощия. Ако не бъдат приети исканията му държавния глава заплашва с абдикация. Назначено е временно правителство ръководено от генерал Ернрот. Превратът има противоречив вътрешен и външен отзвук. Той се посреща с одобрение от Русия, западните ВС и ВП. В Княжеството и от българите извън пределите му, превратът се приема враждебно. В подготовката за избори за ВНС са наложени извънредни мерки. Страната е разделена на 5 области, ръководени от руски офицери. Под тяхно управление са войската, полицията, административните органи. На 11 май 1881г в писмо до министър-председателя княз Александър І оповестява трите точки, които определят пространствата на извънредните пълномощия. ВНС трябва да даде право на държавния глава в продължение на 7 години да издава укази, имащи силата на закони, да създава нови учреждения, да въвежда управление във всички клонове на вътрешното управление. Изборите за ВНС са насрочени на 14 и 21 юни. Консервативната партия печели повечето места във второто ВНС. То заседава само няколко часа на 1 юли 1881г. Заседанието е открито от генерал Ернрот, който прочита исканията на княза. Без дебати депутатите подписват протокола , с който узаконяват извънредните пълномощия на княза за срок от 7 години. След гласуване на пълномощията Ернрот си подава оставката и се връща в Русия. Съставен е кабинет без министър председател. Той включва консерватори, безпартийни и руски офицери. В началото на режима на пълномощията трите негови фактора – князът, руските дейци и консерваторите действат в съгласие. Скоро между руските дейци и консерваторите се появяват разногласие. Повод за това дава железопътния въпрос. Консерваторите поддържат проекта на френската фирма Шатсбан, а руските дейци стоят зад проекта на руската фирма Гинсбург-Струве за изграждане на железопътната мрежа в България. Тези събития съвпадат с подготовката и функциите на Държавния съвет. Князът и консерваторите се обявяват за назначаване на членовете на ДС от страна на короната. Изработеният от Дринов проект предвижда съчетаване на княжеската власт с изборност на една част от членовете на ДС от населението. Княжеско-консервативния блок отстъпва и на 14 септември 1881г е публикуван уставът на ДС въз основа на проекта на Дринов. Според уставът ДС се състои от министрите, един митрополит, избран от архиереите и 12 съветници, от които 4 назначени и 8 избрани. Членове на съвета могат да бъдат български поданици, навършили 30 години и заемали висши държавни и съдебни длъжности. ДС има право да дава мнение по всички въпроси, да изготвя и обсъжда всички законопроекти, да докладва на княза за случаите в които се нарушават основните закони на княжеството. Установения режим довежда до задълбочаване на раздвоението сред ръководството на Либералната партия. След 1 юли 1881г се създават два центъра на партията – един в страната начело с умерените либерали на Драган Цанков, а другият в Пловдив начело с Петко Каравелов. Умерените се обявяват за възстановяване на конституцията, но смятат, че това може да стане и посредством участието на ДС. Непримиримите либерали на Петко Каравелов са против режима и участието на умерените либерали в ДС. На 1 ноември 1881г се провеждат избори за ДС, които завършват с победа за привържениците на режима. За председател на ДС е обявен Тодор Икономов. След изборите за ДС се задълбочават противоречията между консерваторите и руските представители. Постепенно установения в страната ред е заплашен. На първо място от упоритата съпротива на либералите, които искат възстановяване на конституционния режим, а в Петербург се пораждат съмнения дали с подкрепата на режима на пълномощията не е направен грешен ход. Режимът се опитва да противодейства на либералите – Драган Цанков е интерниран във Враца, масово се уволняват привържениците му. Кризата се задълбочава и княз Александър І отново се допитва до Русия. На 23 юни 1882г е съставено ново правителство, начело с руския генерал Леонид Соболов. Кабинетът поддържа режима на пълномощията. Правителството възстановява дейността на Народното събрание и премахва цензурата върху печата. Приоритет е даден на развитието на българо-руските отношения. Приет е нов избирателен закон, определящ имуществения и образователния ценз. Намалява се броя на депутатите, мандатът им се увеличава на шест години. Князът запазва правото си да назначава подпредседателят и председателят на Народното събрание. Целта на закона е да се ограничи достъпът на либералите до властта. Резултат от неговото приемане е първата победа на консерваторите в ІІІ ОНС. Отношенията обаче между министрите- консерватори и руските генерали продължават да се влошават във връзка с жп въпроса. При това положение консерваторите напускат правителството. Генералите концентрират цялата политическа власт в свои ръце. Кабинетът се превръща в основан опасност за княза. Батенберг отново търси помощта на руския император. След тримесечно отсъствие на 12 юли 1883г Александър І се завръща в София и прави последни стъпки за спасяване на положението. Възобновяват се връзките между консерваторите и либералите. На 8 август 1883г е подписано Съглашение за помирение на двете партии. Предвижда се формиране на коалиционен кабинет с равно число представители от двете партии. За княза и консерваторите става ясно, че единствения изход от опеката на руските генерали е премахването на пълномощията и постигане на компромис с умерените либерали. Той е постигнат след откриване на извънредната сесия на ІІІ ОНС. Възстановена е конституцията, закрит е ДС, ІІІ ОНС е разпуснато след като утвърждава промяната на конституцията. На 6 септември 1883г княза обявява решението си да възстанови ТК, след като в нея бъдат направени някои промени. Руските генерали са отстранени от управлението на страната. На 7 септември 1883г княз Александър І назначава коалиционно правителство, начело с Драган Цанков. Основните задачи на кабинета са да прокара конвенция за окупационния дълг към Русия и конвенция за построяване на ЖП линия Цариборд- Вакарел, както и да направи желаните от княза изменения на конституцията. На преден план излиза най-важния въпрос за изменението на конституцията. По този въпрос противоречията в ЛП се задълбочават. Цанков предлага правителството да спази обещанието си ката гласува изменение на конституцията, а либералните депутати да го провалят. Ликвидиран е ДС. Решено е след приемане на измененията консерваторите да напуснат правителството и Др. Цанков да състави хомогенен либерален кабинет. Законопроектът за изменение на конституцията е внесен за обсъждане на 5 декември 1883г и е приет веднага. Той предвижда да се намали броят на депутатите в НС, избирателно право се дава само на лица, притежаващи недвижими имущества, изменя се титлата на княза от светлост на височество, разрешава се ползването на държавни имоти от княза и роднините му. Веднага след като НС приключва работата си министрите консерватори Григор Начович, Константин Стоилов о Тодор Икономов подават оставките си. на 25 декември 1883г ІІІ НС е разпуснато. На 1 януари 1884г княза назначава ново правителство с министър председател Драган Цанков. Основните задачи пред кабинета са да въведе умерено конституционно управление и да осигури узаконяване на приетите изменения в конституцията. Новото правителство не може да спре недоволството в страната. Начело на непримиримите либерали застават Петко Каравелов и П. Р. Славейков, които издигат лозунга за пълно възстановяване на ТК. Прибавят се и външнополитическите затруднения, свързани с откупуването на жп линия Русе – Варна. Друг проблем възниква от отношенията със Сърбия. В края на октомври 1883г в Сърбия избухва т. нар. Зайчарско въстание. След потушаването на бунта част от ръководителите му намират убежище в Княжеството. Емигрантския въпрос се усложнява от граничните спорове, тъй като българо-сръбската граница по река Тимок остава спорна. На 28 май 1884г сръбския дипломатически агент в София връчва на българското правителство ултиматум с искане да се възстанови сръбския караул. Цанков отхвърля сръбските искания. В резултат са прекъснати дипломатическите отношения между двете страни. На 30 юни 1884г е съставено правителство начело с Петко Каравелов. Програмата на правителството предвижда възстановяване на ТК. Постепенно са ликвидирани всички антиконституционни разпоредби, въведени от предходните правителства. Стабилизира се българския лев като основна парична единица в Княжеството. Полагат се грижи за българската просвета. Предприемат се стъпки за разрешаване на аграрния въпрос. Приет е закон, според който всеки обработвал земя в продължение на 10, става техен собственик. По най-важния въпрос – жп линията Цариброд-Вакарел е изработена програма за построяване на линията чрез вътрешни ресурси на страната. На държавата е предоставено правото да строи, експлоатира и поддържа жп линиите. Закупена е и жп линията Русе-Варна, като държавата разполага с всички права върху нея. Окончателно е ликвидирана чуждата собственост на територията на княжеството. Осъзнавайки че липсват предпоставки за обединение с Южна България Каравелов предприема стъпки за укрепване на връзките с автономната област. Дейността на правителството е насочена към укрепване на княжеството в икономическо и политическо отношение и недопускане на намеса на външни сили във вътрешния живот на България. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 2.29 Mb. Сподели с приятели: