Теми за държавен изпит по история на българия раждане на средновековната българска държавност

ДУХОВНОКУЛТУРНИЯ ЖИВОТ В СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ

Изтегляне 2.29 Mb. страница 12/12 Дата 22.08.2017 Размер 2.29 Mb. #28537

Навигация на страницата:

• 35. СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ В СИСТЕМАТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ (СРЕДАТА НА 40 -те год. НА ХХ ВЕК-1989)

34. ДУХОВНОКУЛТУРНИЯ ЖИВОТ В СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ (9 СЕПТЕМВРИ 1944-10 НОЕМВРИ 1989Г. ) Културната политика, която комунистическите партии в Източна Европа водят след Втората световна война се основава на марксистко-ленинския постулат за значението на внедрените в съзнанието на масите идеи. Културните процеси имат относителна самостоятелност, но партийните ръководства се стремят да ги овладеят и насочат в рамките на своите интереси. След 9 септември 1944г БРП (к) задълбочава тази тенденция, като се стреми да овладява и насочва културните процеси. Стремежът е интелигенцията да бъде привлечена чрез фашистката и демократическата ОФ платформа и да бъде използвана за партийната кауза. Характерно за културния живот до края на 1947г е присъствието на държавната, обществената и частната инициатива. Държавната политика в културната сфера се провежда от новосъздаденото Министерство на пропагандата, преименувано в края на 1945г в Министерство на информацията и изкуствата. През май 1945г по препоръка на партията е възстановена Камарата на народната култура (КНК). Тя осъществява и партийната тактика за обединяване на интелигенцията и насочването и към марксизма. В трудните следвоенни години финансовата подкрепа от държавата позволява да се възобнови творческата активност. Финансовите средства съживяват културния живот в столицата и в страната: подновява се оперното и театралното дело, създават се нови симфонични оркестри, възстановяват се музеите и библиотеките. От септември 1944г до края на 1947г за образованието във всичките му степени отговаря Министерстовото на народната просвета (МНП). В министерството, училищата и университетите от есента на 1944г до 1947г се извършва чистка , която засяга над 4000 души. Целта е да се осигури превес на верните на БРП (к) кадри във важните сектори на образованието. Започва демократизация на учебното дело разбирана като количествено увеличение на броя на гимназиите и университетите и приеманите студенти. До средата на 1945г броя на средните училища се удвоява, създадени са нови университети в Пловдив и Варна, без обаче да се има предвид количеството подготвени преподаватели и равнището на материалната база. БРП (к) се стреми да придаде на просветното дели социалистическа насока. От март до юни 1945г се изработва програма за реформи в духа на указанията на БРП (к) за уеднаквяване на обучението и поставянето му на марксистки релси, за задължително изучаване на руски език, премахване на класическите езици, религията, етиката. През юни 1947г е приет закон за висшето образование. Въведени са единни правила за висшите училища, а научната дейност и преподаването трябва да се основават на марксизма-ленинизма. Университетската автономия е ликвидирана. В края на октомври 1944г Българската академия на науките (БАН) възобновява своята дейност.проявения стемеж за отстояване на академичната автономия дразни БРП (к) и тя засипва БАН с обвинения във фашизъм. Направен е опит да се овладее академията отвътре, чрез натиск за приемане на нови членове комунисти и съветски учени. В края на 1945г БАН се опитва да се съобрази с изискванията на БРП (к), като същевременно запазва и своята автономия. На 31 януари 1947г е приет закон за БАН, с който академията е поставена под държавен контрол. До края на 1947г ръководството на БРП (к) успокоява творческите среди със заявления, че социалиситическия реализъм и марксистката идеология няма да бъдат налагани отгоре. Тя обаче среща сериозни възражения от редица членове на партийното ръководство, които в новите условия през 1948г вземат връх и започват безкомпромисно налагане на комунистическата идеология. Ускореното възприемане на съветския модел промения тактиката на БКП: толерантното отношение към плурализма в духовната сфера става несъвместимо с принципите на тоталитарната система. Курсът към изграждане основите на социализма приет от 5 конгрес на БКП, включва и културна революция. Това означава творците и учените да приемат пълното господство на марксистко-ленинската идеология, да признаят ръководната роля на партията и да подчинят творчеството си на главната и цел- изграждането на социализма. БКП утвърждава този модел, наложен в съветската култура през 30-те г, с политическа принуда и засилена материална зависимост на творците от държавата. Творческите съюзи се обезличават и са поставени под партиен контрол. В културната сфера държавния монопол се осъществява от създадения през 1948г Комитет за наука, изкуство и култура (КНИК). Председателят му Вълко Червенков е член на правителството и на Политбюро на партията. Ръководството на БКП грубо се намесва при решаването не само на кадрови, но и на професионални проблеми. Критерият за оценка на творчеството е неговата партийност, а не художественото майсторство. През 1952г по съветски образец и със съветска помощ е създаден нов орган-Главлит, който трябва да се бори с буржоазните влияния и да утвърждава марксизма-ленинизма. Той цензурира целия културен живот. През 1948-1949г във връзка с открито обявебата сициалистическа ориентация на страната, в образованието започват да се прилагат елементи от съветския модел, които нарушават демократичните национални традиции. Висшето образование е откъснато от министерството на просветата и прехвърлено под прекия контрол на Вълко Червенков. През септември 1948г е приет закон за народната просвета, който уеднаквява образователното дело във всичките му степени. Гласуван е и нов закон за висшето образование, според който то трябва да се гради единствено върху марксистко-ленинската идеология. ЦК утвърждава учебните програми и учебниците написани по съветски образец. При смекчаването на режима след смъртта на Сталин сред българската интелигенция настъпва оживление. В писателските дискусии се обсъжда необходимостта да се отстоява свободата на мененията и стиловете, както и да се познават западните културни течения. Партийната върхушка осъзнава ичерталата се заплаха и в края на 1955г се опитва да ограничи недоволството и свободомислието, като Вълко Червенков и членове на Политбюро няколко пъти се срещат с писателите, за да стегнат редиците. В края на 1955г БКП се опитва да ограничи проявите на недоволство и свободомислие сред интелигенцията. Решаващ за българската култура съдба е външния фактори- 20 конгрес на КПСС и последвалият го Априлски пленум на ЦК на БКП от 1956г, обвинява Вълко Червенков за сковаността в културния живот и заявява, че вече не той, а ЦК ще държи идеологическия фронт. Промяната разпалва надеждите на интелигенцията, че ерата на Сталинизма приключва. Недеждите обаче, са бързо попарени. Партийното ръководство използва първия удобен повод, за да напомни, че критиката, надхвърляща зададените партийни рамки, представлява дребнобуржоазна разпуснатост и ще бъде преследвана. Пленумът на ЦК на БКП от септември 1956г показва, че ръкововдството няма намерение да предоставя свобода на интелигенцията. Ръководната роля на БКП в печата, литературата, изкуството и нуждата от партийно подчинение остават задължителни. Въпреки това след 1956г Източна Европа и България не изглеждат както преди. През втората половина на 50-те и началото на 60-те год. новото, което впечатлява както в литературата, така и в киното е поставянето на човека, а не на строителя на социализма в центъра на произведенията. В театралния репертоар режисьорите включват пиеси на автори, забранени в предходните години. В силно засегнатото от догматизма на предходния период изобразително изкуство започват нови процеси. В общата художествена изложба през 1957г за пръв път присъстват пейзажът и натюрмортът в противовест на водещите през периода на култа фигурални композиции и портрети. В ниманието на публиката е привлечено към художници, които дотогава са отричани като упадъчни – Иван Милев, Владимир Димитров- Майстора. Възстановен е интересът към иконата и народното изкуство. От средата на 50-те год постепенно се възстановяват културните контакти със Западна Европа, а България става член на редица международни културни организации. “Затягането на юздите” за интелигенцията в България започва още през 1956г. Стархът на партийното ръководство да не изгуби контрол върху нея го кара през февруари 1957г да централизира управлението на културата и просветата в едно министерство. Перез януари 1958г за около 6 месеца В. Червенков поема в свои ръце министерството на просветата и културата. Конторлът на интелигенцията става още по-необходим във връзка с все още неустойчивото положение на Хрушчов и Живков. Българския ръководител следва стъпките на Хрушчов и КПСС в отношенията с творците. На 22 конгрес на КПСС през октомври 1961г Хрушчов подновява атаките си срещу култа и Сталин. Още през ноември Т. Живков следва тази линия на пленума на ЦК от партийното ръководство е отстранен В. Червенков. Настъплението срещу интелигенцията започва от февруари 1962г. На творците се внушава, че главната опасност са опитите да се постави под въмнение правилността на партийната линия и ръководната роля на партията в културата. През април 1963г Живков, по примера на Хрушчов, се среща с представители на интелигенцията, за да заяви, че чуждите влияния ги отклоняват от единствено правилния път на социалистическия реализъм, и че творческата свобода не може да излиза извън партийната политика и ръководство. От 1963 до 1968г репресивния аспект на културната политика намира израз в спирането на вестник Литературни новини, обединил свободомислещи автори като Радой Ралин и Стефан Продев. През 1965г книгата на Константин Павлов Стихове предизвиква поредица статии с упреци за отчуждение и песимизъм, след които книгата е иззета от книжарниците, а на поета е наложена забрана да публикува стихове. В Сатиричния театър е забранена предизвикващата голям интерес пиеса на Валери Петров и Радой Ралин Импровизации. През 1966 и 1967г Политбюро на ЦК на БКП приема решения за засилване на борбата срещу идеологическата диверсия на империализма и припомня на творците рамките на отредената им свобода. През 1968г опитите на Чехословакия да наложи социализъм с човешко лице раждат нови надежди сред интелигенцията, но и нови страхове в партийното ръководство, което засилва цензурата и затяга дисциплината. Ударите на Живков обаче са премерени, така че да не създават широк слой от недоволни. Той успява да привлече творците с изкушенията на материалните облаги, привилегиите и високите постове. Живков съумява да създаде свой кръг от писатели и други творци, които получават известна свобода при изричното условие тя да не се използва за политическа критика. Част от творците се приспособяват към партийнит изисквания, налагат си автоцензура и изпълняват социалната поръчка. Относително малко на брой са онези изявени личности, които напускат страната в търсене на свободната изява – Георги Марков, Милчо Левиев, Любомир Далчев. Набраната инерция в културния живот, заделяните от държавата значителни средстрва и относително стабилната вътрешна и международан ситуация са добра основа за значими културни постижения през 70-те и 80-те години. Партията обаче не престава да контролира културните процеси и да се намесва с познатия механизъм на критики и забрани. Тя определя и финансово осигурява насоките на творческите усилия към предпочитаната от нея историческа тематика. В културната политика през 70-те год се откроява ролята на дъщерята на Живков Людмила Живкова. Начело на комитета за култура и като председател на комисията на Политбюро за наука, изкуство и култура, Людмила Живкова разгръща активна дейност, като поставя ударението върху националната самобитност, популяризирането на българската култура в чужбина. В столиците на редица държави с успех преминават изложбите на тракийските съкровища, на българските икони, на средновековното българско изкуство и култура, на съвременното българско изкуство. Живкова е убедена, че това е най-сигурния път за издигане на авторитета на Малка България в очите на света. Закупени са многобройни произведения на изкуството, от които по идея на Л. Живкова се създава галерия за чуждестранно изкуство. Пак нейна е идеята за организиране на световната асамблея Знаме на мира, като изява на детското творчество. Тя участва и в подготовката на тържественото отбелязване през 1981г на 1300 годишнината от създаването на българската държава. 35. СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ В СИСТЕМАТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ (СРЕДАТА НА 40-те год. НА ХХ ВЕК-1989) След включването на България в антихитлеристката коалиция, съдбата и е решена от съюзниците с оглед на техните планове. Продължилият три и половина години съюз с Германия се оказва поредния провал и отрежда на България съдбата на победените. Националните ни стремежи не са реализирани, а включването на страната във съветската сфера на влияние предопределя бъдещето ни на сателит. 1947 гидина е изпълнена с важни събития и става повратна в следвоенната българска история. България прави първи стъпки за излизане от международната изолация след като подписва Московското примирие. През октомври 1944г са уредени отношенията с Франция. През януари 1945г са възстановени дипломатическите отношения с Италия, а през май същата година с Югославия. На 14 август 1945г СССР възстановява дипломатическите си отношения с България. До края на годината те са възстановени и с Полша, Чехословакия и Албания. За България сключването на мирен договор с държавите от Антихитлеристката коалиция е изключително важно за уреждане на международното и положение. Процедурата по изработване на мирните договори е уточнена на среща на Сталин, Труман и Чърчил. Решено е договорите да бъдат подготвени от съвет на министрите на бъншните работи на САЩ, СССР, Великобритания, Франция и Китай. В последствие САЩ предлага договорите да се изготвят от конференция на 21 държави от Антихитлеристката коалиция. Мирната конференция се провежда в Париж. Окончателният текст на договора е подписан на 10 февруари 1947г в Париж. България не е призната за съвоюваща, въоръжените и сили са намалени, отхвърлено е искането и за Западна Тракия, трявба да демилитаризира южната си граница, която обаче не е променена в полза на Гърция. Договорът слага край на войната с Антихитлеристката коалиция. България става суверенна държва. Тя единствена от бивште германски сателити има уголемена територия, защото остава в сила Крайовскат спогодба от 1940г за Южна Добруджа. България излиза от изолацията. След като подписва мирния договорБългария формално получава право на свободен избор във външнополитическите си инициативи. СССР заема мястото на победена Германия. Интегрирането на България в социалистическия лагер се ускорява след създаването на Коминформбюро. Москва свежда инстрикциите си до комунистическите си партии в Източна Европа. БКП изпълнява стриктно даваните указания, с убеждението, че СССР е гарант за сигурността и суверенитета на страната. Политическия облик на социалистическия лагер се оформя през 1947-1949г чрез подпиването на двустранни съюзни договори за приятелство и взаимопомощ. България сключва такива договори с Югославия, Албания, Румъния. В тях се предвижда помощ в случай на агресия от страна на Германия или друга държава, както и стопанско и културно сътрудничество. През 1948г България сключва такива договори със СССР, Чехословакия, Полша, Унгария. През следващите години пътят на българската външна политика задължително минава през Москва. Политическата интеграция на Източния блок се допълва от тясното икономическо обвързване на държавите в него осигурено от СИВ (съвет за икономическа взаимопомощ). На 14 май 1955г осемте социалистически държави подписват Варшавския договор, който юридически оформя задължението за консултации по всички важни международни въпроси и осигурява обединено командване на въоръжените сили с главнокомандващ от съветските висши военни. В средата на 50-те год. международната изолация на България укрепва. На 14 декември 1955г за членове на ООН с априети 16 нови държави. В тази група присъстват и бившите сателити на Третия райх, между тях е и България. По този начин тя става пълноправен член на световното семейство от държави. От 1953г българската външна политика спрямо Балканите започва да се активизира. В началото на юли 1953г Вълко Червенков е извикан в Москва, за да получи инструкции относно външната политика. От България се изисква по-голяма настъпателност в Балканския регион и най-вече да се нормализират отношенията и с Югославия. На 20 август 1953г на югославската страна официално е предложено да се нормализират дипломатическите отношения и в следващите месеци са разменени посланици, уреждат се въпросит свързани с общата граница, активизират се търговските и културни връзки. От българската страна се иска да възприеме мълчание и търпимост по македонския въпрос. Това дава възможност за бързо възстановяване на контактите с Югославия и още до края на 1955г са подписани редица спогодби. От началото на 50-те до 80-те год. българо-гръцките отношения претърпяват сложна еволюция, пряко повлияна както от блоковото противопоставяне, така и от вътрешните промени в двете държави. От началото на 1953г Москва се опитва да подобри контактите си с Гърция, за да отслаби влиянието на НАТО в региона. Същата година България поема инициативата за възстановяване на дипломатическите отношения с Гърция. След продължителни преговоро на 22 май 1954г в Париж в подписана Българо-гръцка декларация за възстановяване на дипломатическите отношения. През следващите 10 год обаче, отношенията са в застой. Гръцката страна настоява България да изплати наложените и репарации, но България държи от тази сума да се приспаднат довоенните задължения на Гърция. Зад неотстъпчивостта на двете страни стои политиката на блоковото противопоставяне. Гръцките управялващи споделят оценката на САЩ, че Мослва ухажва Гърция, за да отслаби влиянието на западния блик, и същевременно оказва натиск върху нея като използва България за това. Иситинското размразяване на българо-гръцките отношения настъпва след турската окупация на част от Кипър през 1974г. За Атина опасността от Турция излиза на преден план и изисква подобряване на отношенията с останалите съседи. В отношенията на България с Турция продължава да доминира изселническия проблем. След 1951г България преустановява издаването на визи за изселване, макар турско-българската граница да е отворена отново през 1953г. след като двете страни се споразумяват България да приеме обратно изселилите се неправомерно цигани. След 1953г България няколко пъти предлага на Турция да се извърши демаркация на границата, за да се предотвратят инцидентите. Положителния отговор на Анкара идва през есента на 1955г и през март 1956г е постигнато съгласие по този въпрос, което от части намалява напрежението. След военния преврат в Турция от 27 май 1960г настъпва период на вътрешна неустойчивост. Седмица след преврата ръководството на БКП активизира политиката си към Турция. В началото на август 1960г са предприети мерки за подобряване на отношенията с Турция, които включват предложение за подпиване на митническа конвенция, спогодби за правна помощ и др. Обмисля се подготовка на дългосрочен търговски договор. Анкара обаче продължава да настоява първо да се уреди въпросът за свободното изселване на българските турци и да се признае статутът им на национално малцинство. Българската страна не отговаря на турското искане, тъй като то е неприемливо за държавната ни политика. През 1968г при посещение на Живков в Турция е подписана нова изселническа спогодба. С уреждането на изселническия въпрос е постигнато възходящо развитие в двустранните отношения. Контактите на България с ФРГ са повлияни от бликовата политика на Москва. В началото на 1955г Москва изразява готовност да нормализира отношенията си с ФРГ и на 25 януари обявява, че прекратява войната между СССР и Германия. Такава стъпка правят и останалите социалистически страни. На 1 март 1955г България преустановява формално продължилото десет години състояние на война с Германия. ФРГ обаче отказва да установи дипломатически отношения със страни признали ГДР. Тази позиция затруднява нормализирането на отношенията между България и ФРГ. В края на 60-те год. в Германия на власт идват социалдемократите. Канцлерът Вили Бранд слага начало на нова източна политика, която признава ГДР и се стреми към подобряване на отношенията си с Източния блок.на 21 декември 1973г са установени дипломатически отношения и с България. През следващите две години контактите между двете страни се активизират. Двустранните отношения се развиват най-интензивно през 70-те и 80-те години. Българо-италианските отношения през 60-те и 70-те год. следват общите тенденции в отношенията Изток-Запад. От началото на 60-те год. правителствата в Италия водят по-самостоятелна и неутрална външна политика. През 1966г икономическите и културните връзки с Италия се развиват добре. През 1963г е подписана първата официална програма в областта на образованието, науката и културата. През 70-те год се реализират първите българо-италиански контакти на високо равнище, външния министър Алдо Моро посещава България. Атентатът срещу папата през 1982г обаче влошава отношенията на България и Италия. Заради българската следа в атентата върху двустранните отношения е нанесен удар и те дълго не успяват да се освободят от недоверието. Българо –френските отношения се съживяват първоначално само в търговята. След смъртта на Сталин Москва дава указания на социалистическите страни да започнат контакти със запада. Франция е първата държава с която през 1954г България започва официални преговори по финансовите си задължения. През втората половина на 50-те год се възобновяват и културните контакти. През 60-те год българо-френските отношения орбелязват връх. През 1963г България и Франция издигат легациите си в ранг на посолства. През януари 1989г в София за пръв път гостува френския президен Франсоа Митеран. Международните отношения между Великобритания и България не се развиват така добре. Като цяло британското отношение към България е негативно. През 1948г България се опитва да преговаря с Англия за сключване на търговска спогодба , но британската страна настоява първо да се уредят финансовите задължения на българската страна от довоенните заеми. Първата следвоенна търговска спогодба е сключена през 1955г , но развитието на търговията е слабо. От средата на 60-те год. стокообменът с Англия тръгва по възходяща линия. След отварянето на България към света се засилват и връзките и с т.нар Трети свят. От средата на 50-те год с одобрението на Москва връзките на България с арабските страни бележат бързо развитие. Тактиката на България е да признава арабските държави, обявяващи своята независимост и към 1967г тя вече е установила дипломатически отношения с почти всички от тях. Външнополитическите отношения на България се концентрират към държави кати Либия и Ирак, а Латинска Америка остава в страни от полезрението и. Кубинската революция и Карибската криза привличат вниманието на българските управляващи към този регион. Установени са дипломатически отношения с Урогвай, Куба, Бразилия, Чили, Аржентина. На 30 юли-1 август 1975г започва заключителната фаза на първата Конференция за сигурност и сътрудничество в Европа (КССЕ), която завършва с подписването на Заключителния акт на Хелзинки. 53 държави от Европа, Азия, САЩ и Канада подписват този акт. Между тях е и България. Организацията сключва договорености, които се отнасят до държавните и обществени отношения и връзки между държавите, които са ги подписали. Утвърждава се преди всичко като форум за преговори Изток-Запад. Форума постепенно се превръща в международна организация. България взима участие и в Мадридската среща на Комитета за сигурност и сътрудничество, която се провежда на 6 септември 1983г. През последните години и десетилетия България провежда активна външна политика в различни географски посоки и с различни цели. Като член на ООН и КССЕ тя се присъединява към много международни правиелствени и неправителствени организации, участва в различни програми, международни срещи и форуми. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 2.29 Mb. Сподели с приятели: