Творческата работа на звука

Творческата работа на звука

Преди да насочим нашето внимание към това Правило полезно ще е да си припомним някои моменти, за да може нашето размишление да бъде ползотворно.

Първо, Правилото, което сега ще разгледаме, касае работата на менталния план, и преди тази работа да стане възможна, е необходим развит ум, зрял интелект, а също и в някаква степен постигнат контрол над ума. Тези правила не са за начинаещи в окултните науки; те са за тези, които са готови за магическа работа, за труд на плана на ума. Любовта е велик обединител, първостепенният космически и микрокосмически импулс, но умът е главният съзидателен фактор и утилизатор на космическите енергии. Любовта привлича, но и умът привлича, отблъсква и координира, тъй че неговият потенциал е невъобразим. Нима е невъзможно, макар и приблизително, да си представим какво се случва в менталните сфери по аналогия на това, което наблюдаваме в емоционалните сфери? Можем ли да си представим такова състояние на света, в което интелектът би бил също толкова могъщ и би определял поведение така, както емоционалната сфера в наше време? Расата се насочва към ера, когато ва могъщ в което интелектът би бил също толкои представим хората ще функционират като умове, когато интелектът ще бъде по-силен от желанието и силите на мисълта ще бъдат използвани да призовават и управляват света така, както сега се използват физически и емоционални средства.

Тази идея е извънредно важна за правилното разбиране на законите на мисълта; тя дава ясни инструкции за използването на менталната материя и за изграждането на мисълформи от тази материя. [126] Тези правила дават необходимата информация за това.

Второто, което трябва да помним е, че работникът в магията и могъщата същност, владееща тези сили, трябва да бъде душата, духовният човек, поради следните причини:

Единствено душата има непосредствено и ясно разбиране за съзидателната цел на Плана.

Единствено на душата, чиято природа е интелигентна любовшата, чиято природа е интелигентната любов уа, могат да бъдат поверени знания, символи и формули, необходими за правилното провеждане на магическата работа.

Единствено душата има способността да работи във всичките три свята едновременно оставайки отстранена, и по такъв начин кармически свободна от резултатите на тази работа.

Единствено душата в действителност притежава групово съзнание и се ръководи от чиста безкористна цел.

Единствено душата със своето открито за виждането око е способна да прозре края от самото начало ____________________________________________ и ясно да си представи картината на окончателното завършване.

Затова нека помним за необходимостта от правилното използване на ума и (едновременно с това) винаги да запазваме едно отстранено отношение към съзидателната работа на ума, желанията и физическите усилия.

При разглеждането на Правило ІV фигурират четири думи. Първо, звук. Това е формула или дума на силата, която душата произнася, започвайки по такъв начин своята работа. Тази дума е двойствена. Тя звучи на тази нота, на която откликва душата, на нейната собствена конкретна нота, съединена с нотата на личността. Това съзвучие от две ноти предизвиква последващ ефект и е по-важно, отколкото цялостната фраза, съставляваща думата на силата.

Точно тук е и проблемът – тези две ноти трябва да се издават синхронно и с концентриран ум. Тук е и ключът към значението на съединена с нотата на ейната личност. _______АУМ или ОМ. На ранните стадии на медитативната работа тази дума се произнася на глас, докато на по-късните – безгласно. Такава тренировка за произнасянето на АУМ е несъзнателна подготовка за двойствената работа на духовното съзидание и това се отдава с лекота едва тогава, когато внимателният стремящ се се приучава да чува в мозъка си беззвучното звучене на ОМ.

Бих искал да предложа на учащите се да свикнат да работят именно по този начин, произнасяйки тази дума на глас и начесто в края на утринната медитация _______________в края на утринната медитация, като в началото отделят голямо внимание на слушането на беззвучния звук, което ще развие чувствителността на вътрешния слух, етерното ухо. По-късно, когато се установи личностната нота и когато се долови вътрешният звук може да се пристъпи към опитите за тяхното съчетаване. Това изисква най-съсредоточено внимание и способност да се вършат две неща едновременно при пълно ментално внимание и над двете.

Учащите се, чийто стремеж е силен и безупречен, е добре да помислят за приложението на магическата работа, за способностите си в медитацията, а също и за своята готовност да напредват с постоянно внимание и с необходимата дисциплина. [128] За да се облекчи тази работа бих посъветвал всички, които сте дълбоко ангажирани с този проблем, да изучите и следните въпроси в светлината на своята душа, отговаряйки по такъв начн на своето висше “аз”:

Чувствате ли, че сте достигнали етапа, когато можете:

б. да навлезете сравнително лесно в състояние на съзерцаниеп___________;

в. да познаете _________________________________вибрацията на своята собствена душа.

Означава ли нещо за вас Свещеното Слово и можете ли ясно да формулирате защо го използвате?

Стремите се да участвате в тази работа защото това е ваш личен стремеж или защото вашата душа започва съзнателно да използва своя механизъм?

Във връзка с последния въпрос е необходим сериозен анализ и аз ви призовавам да говорите на себе си само истината и по такъв начин ясно да определите сегашния си стадий на развитие. жду душата на човека и него самия. __________Този въпрос стои между душата на човека и него самия.

Тук бих искал да вмъкна няколко думи за себе си. Учащите се могат да отклонят своята енергия за празни спекулации относно моята идентичност. Колко висок е моят статус? Моята дейност по отношение на групата е да предоставям необходимата помощ на тези, които се стремят да се подготвят за активна работа в качеството им на ученици. Аз съм ученик и съм се придвижил по-надалеч по Пътя на Завръщането, отколкото стремящия се, изучаващ дадените инструкции. До някаква степен познавам капаните, знам какво е необходимо и мога да помогна в подготовката за този изключително важен момент, в който те преминават през портала. Необходимо ли е повече? Та нима истината не е една и съща, когато е произнасяна от стремящ се, ученик, Учител или дори Христос? Може би колкото съм по-близо до вас, толкова по-голяма полза бихте имали от мен. Моята анонимност няма да бъде нарушена и всякакви спекулации по мой адрес са безполезна загуба на време. [129] Достатъчно е да се каже, че аз съм представител на Изтока, че съм на Лъча на Учителството и съм тясно свързан с Учителя К. Х. и че част от моята работа е постоянното търсене на стремящи се със силни сърца, гореща преданост и трениран ум, и че аз съм ученик като всички, като се започне от най-скромния кандидат и се стигне до най-великия от Великите. Един урок, който всеки стремящ се трябва да усвои, и то веднага е, че концентрацията върху личността на Наставника с надежда за личен контакт с него и постоянното насочване на вниманието към онова състояние, наречено “приет чела” само отлага този контакт и забавя приемането. Старайте се да подготвите своя инструмент, учете се да работите в спокойствие и тишина, изпълнявайте задълженията си, своя дълг, култивирайте сдържаност в речта и тази спокойна уравновесеност, която идва от безкористния живот, забравете егоистичната удовлетвореност, която може да изпълни сърцето ви, когато наблюдаващата Йерархия признае вашата преданост. бавя приемането. ____________________________

Обмислете внимателно тази инструкция. В наши дни се извършват множество съгласувания и промени в живота на хората. В произтичащите от това обърквания индивидуумите осъзнават, че е необходимо да обединят усилията си за сътрудничество, а нуждата от групова работа сега е много по-належаща от когато и да било преди. Затова днес е необходимо вашата сила да е спокойствието и доверието, а единствената защита – щателното изследване на всички скрити мотиви. На повърхността излизат много различни принципи и стихията на бурята се разразява ту тук, ту там. На вътрешната страна тези фактори изглеждат далеч по-просто. Стълкновението преди всичко довежда до проверка на мотивите и благодарение на тази проверка става очевидно (за наблюдаващите Водачи) кой от всяка група е способен на правилно мислене, точно разграничение, търпелива настойчивост и е готов да се придвижи напред по пътя на изпитанията към мущава ______________________________________вратите на посвещението, без да разстройва и смущава вътрешното си равновесие от повърхностни вълнения. [130] Само ако можехте да видите как повсеместното безпокойство и трудности винаги допринасят полза, превишаваща многократно привидното зло! Душите откриват себе си и се научават да следват вътрешния Повелител. Когато всички външни подпори паднат и признати авторитети започнат да предлагат противоречиви решения, тогава душите се обръщат към самите себе си и се учат да се вглеждат в дълбините си. Този вътрешен контакт с висшето “аз” става все по-очевиден, създава доверие в собствените сили и вътрешно спокойствие, основаващи се на напътствията от вътрешния Бог и, следователно, превръщат човека в инструмент за служене в света.

В тази връзка за внимателно изучаващите човешкото поведение и мотиви изникват няколко съображения.

Първо: Идеализмът и възприемането на Плана за човечеството са тясно свързани. Идеализмът е аналогичен на начина на мислене, предшестващ творчеството. Способността за абстрактно мислене и за концентрация върху идеала едва сега започва да се развива, тъй като тази способност включва в сСамо малцина от расата ______________________ебе си определени атоми, задействане на материя от висшите подпланове и способност да се синхронизират собствените вибрации с вибрациите на Великите. Само малцина от расата са истински идеалисти (макар числеността им да нараства), съвсем малко са тези, които се ползват от конкретния ум, а масите са подвластни изключително на емоциите. Идва време, когато започва да се сформира интуитивното тяло (будхическият проводник), което ще използва висшия духовен ум като посредник. Когато тази работа бъде завършена, нисшият конкретен ум ще остане само предавател, или интерпретатор. Дори абстрактното и конкретното мислене ще бъдат изтласкани на заден план и ще имаме само приток на интуиция, приемаща форма с посредничеството на умственото вещество. Така ще достигнем до разбирането на неща, непостижими за сегашното ни ниско ниво на виждане. проявява ърху идеала едва сега започва да се [131]

Във всички велики движения съществува определена мисъл или система на мислене, внедрена в умовете на така наречените идеалисти от Великото Бяло Братство. Идеята се провъзгласява от Тях. Те избират човек или група хора и посяват в техните умове някаква идея. Там тя покълва и се въплъщава от тези хора посредством техните мисли, не така чисти и мъдри и неизбежно оцветени от личността на мислителя. Тези мисъл-форми на свой ред се подемат от конкретните световни мислители, които, схващайки най-главното от идеята, я кристализират и й придават по-определена форма, която може лесно да се възприеме от масите. По такъв начин тя достига нисшите нива на менталния план и става възможно по-нататъшното й развитие. След това тази идея се подхваща като желана от тези, които са фокусирани на астралния план; идеята апелира към тяхната емоционалност и става обществено мнение. Сега вече тя е практически готова да приеме форма на физическия план и е налице практическа адаптация на идеала към нуждите на физическия живот. Спусната отгоре, идеята е загубила много от своята първоначална красота, тя вече не е така чиста и прекрасна, каквато е била при раждането си и е доста далеч от първоначалната си форма, но независимо от това сега тя е по-пригодна за използване от масите и може да послужи като средство за постигане на по-високи задачи.

Тези, които могат да работят, са три групи:

б. Тези, които могат да бъдат използвани, но които засега са слепи за великите замисли;

в. Тези, които не чувстват нищо друго, освен собствените си егоистични интереси.
С първата група могат да контактуват Учителите. Те работят с тези единици от човешкото семейство и очакват най-малкото среден успех. Представителите на тази група чуват звука и осъзнават Плана. Втората група бива задействана във всички възможни форми на служене от учениците на света. Последната група в повечето случаи е отстранена от енергийна гледна точка и може да бъде използвана само при крайна необходимост.

Едно от основните условия, които ученикът трябва да култивира, за да почувства Плана и да може да бъде използван от Учителя, е самотата. В самотата разцъфва розата на душата; в самотата божественото “аз” може да говори; в самотата свойствата и добродетелите на висшето “аз” могат да се вкоренят и да проникнат в личността. В самотата може да се приближи Учителя и да впечатли внимаващата душа със знанието, което се опитва да предаде, урока, който трябва да бъде усвоен, метода и плана на работата, които ученикът трябва да поеме. В самотата се чува звука. На Великите им се налага да работят посредством човешките инструменти и възприемането на Плана и видението силно се затрудняват от несъвършенството на тези инструменти.

Тук е подходящо да се напомни на стремящия се към служене, че голям обем от работата, изпълнена от мнозина, е резултат от тяхното прекалено усърдие, което не способства за придвижването на работата на Учителя. С мъдро различаване Той разпределя работата и никога не товари едно човешко същество повече, отколкото то може да понесе. Той тренира Своя ученик така, че на наблюдаващия свят му се струва, че ученикът извършва чудеса, но не забравяйте, че изпълнението на огромното количество работа ще му се отдаде едва тогава, когато успее да постигне контрол над трите тела и осъществи тяхното подравняване. Този, който притежава стабилно ментално тяло и е напълно открит за възприятия свише, а в същото време е резистентен към нисшите вибрации, този, чието астрално тяло е чисто, неоцветено и спокойно, този, който притежава физическо тяло с устойчиви нерви и стабилен ритъм (подобно на ковчеже за бижута – красиво, но здраво като стомана) ще послужи като съсъд, годен да бъде използван от Учителя, като канал, посредством който Той би могъл свободно да излива Своята благословия върху света. [134]

Помнете, че това ниво е показател за успеха на еволюционния процес, а не за неговия неуспех, но предвид на това, че още много трябва да се направи, работата на Ложата често се натъква на препятствия. Точката, достигната към настоящия момент може да се определи като преходна между крайния материализъм на миналото и все по нарастващото и задълбочаващо се осъзнаване на незримите светове, но без онова равновесие, което се достига благодарение на самостоятелно придобитите знания. Силите, които бяха приведени в действие от мислителите – от учените на света, от правилно ориентираните религиозни хора, от спиритуалистите, християнските учени, от работниците на Новата Мисъл, теософите, съвременните философи и работниците в другите области на човешката мисъл – постепенно и настойчиво въздействат върху тънките тела на човечеството като го довеждат до осъзнаването на три момента:

б) Колосалната мощ на мисълта;

в) Нуждата да се постигне научно познание за тези два момента.
Пето: Тук трябва да се посочат някои опасности, които стремящите се трябва да забележат, ако искат да бъдат полезни:

• 
  Те трябва да се предпазват от прекомерното акцентиране върху един определен аспект, за сметка на друга част от Плана или визията; [135]
  
• 
  Трябва да избягват прекалената концентрация на мисълта върху онази част от Плана, която ги привлича лично;
  
• 
  Трябва да разпознават неспособността на работниците продължително време да работят в разбирателство и мир върху осъществяването на различните проекти. Търканията често са неизбежни;
  
• 
  Трябва да са нащрек, за да не може в тяхното служене да се прокрадне егоистичен интерес или амбиция;
  
• 
  Трябва да избягват умората от продължителните усилия по материализацията на Плана и пренапрягането от високите устремления;
  
• 
  Трябва да развият способност да разпознават този, който им е изпратен в помощ на работата;
  
• 
  И най-вече – трябва да внимават да не прекъснат контакта с висшето си “аз” и с Учителя.
  
  
  

Тук бих искал да предупредя – неспособността за отклик, неспособността да се регулира, въплъщава и прецизира, неспособността да се обърне вътрешното ухо към тези гласове от тънките планове, които произнасят “Словото на Преустройството” може да предизвика преориентация на силите на преустройството към други канали с последващо елиминиране на благоприятните възможности и окончателен отказ от използване механизма на групата като средство за служене. Аз бих искал да подчертая казаното по повод “Словото на Преустройството” и да предложа на всички, които действително желаят да чуят тези слова да изучат увода на книгата “Светлината на Пътя”. Помнете, че ако на Великите им се наложи да променят плановете Си относно интеграцията на групите мистици, то това ще бъде предизвикано от неспособността на самите мистици да работят в група.

Трудностите в днешно време са предизвикани най-вече от липсата на интуитивно възприятие в миналото и вината за това носят на първо място мистиците на света, а след това и стремящите се от по-ниско ниво. Проблемът не е в недостатъчния идеализъм и дори не в недостатъчността на интелекта и искреността – проблемът лежи в неспособността във всички времена да се пожертва личността, за да се продемонстрира реалността на това, което се възприема интуитивно. Допускал се е компромис, а в окултния свят компромисът е забранен. Ако бъде допуснат, това ще доведе до катастрофа и в крайна сметка ще превърне в руини и развалини онези, които са му се поддали. [137] Хората се опитват да приспособят истината към времето, вместо да приспособят времето към истината, и твърде дипломатично се опитват да допуснат толкова от реалността, колкото сметнат за нужно. Учителите търсят тези, които се отличават с ясно виждане, безкомпромисна привързаност към истината – така, както те я чувстват – и способност да се движат неотклонно напред към идеала. Това изисква наличието на следните фактори:

Осъзнаване на този идеал чрез медитация.

Неговото прилагане към настоящото време чрез еднонасоченост /one-pointedness/.

Разграничаване от стари пречещи мисъл-форми чрез самопожертвование.

Отказ от компромис посредством ясно виждане.

Различаване, което би позволило на ученика винаги да забелязва разликата между действията на индивидуума и самия индивидуум.

Разбирането, че в окултната работа не се допуска намеса в личната карма повече, отколкото това е нужно, за да се предотвратят последствията от евентуални действия. Оттук, следователно, се подразбира забраната за намеса в чужд личен живот, но, в същото време, и забраната за отказ от изпълнение на общата работа. Важното е работниците да се научат да правят разлика между факторите, ограничаващи личната свобода и факторите, препятстващи свободата на групата.

Те следят дали става все по-ярък вътрешния пламък като резултат от опитите все по-мъдро да се работи, мисли и постъпва; те наблюдават остава ли той скрит и замъглен във вихъра на астралните потоци и мисъл-форми на личностния антагонизъм, амбиции и завист. В зависимост от резултатите от работата в света, едни ще бъдат привлечени по-близо до работата на Йерархията, а други временно ще бъдат отстранени. Това до голяма степен ще зависи от способността за доминиране над астрала и работата на менталните нива.

Те търсят онези, които умеят да се борят и да отстояват принципното пред личностното, и все пак да пребивават в любов. Това дори е от по-голямо значение, отколкото мислят хората, и онзи, който умее да отстоява принципни позиции и все пак да продължава да обича всички човешки същества, отказвайки се както от компромиси, така и от омраза, може да предложи нещо рядко срещащо се в днешно време и може да бъде използван от Великите. Затова всички вие, които работите, старайте се с ясно виждане, висока устременост и постоянни целенасочени действия да се движите напред. Отнасяйте се с внимание и търпение към онези ваши братя, които са предпочели малкия принцип и малката истина, които жертват благото на групата за собствени цели и си служат с недостойни методи. Отнасяйте се към тях с любов и загриженост, протегнете им ръка за помощ, защото те ще се спънат по пътя и ще познаят силата на закона. Бъдете готови да им помогнете да се повдигнат и им предоставете възможност за служене, знаейки, че служенето е най-великия лечител и наставник. [139]

Великите следят за развитието на гъвкавост и приспособимост, за тази способност за адаптация, която е един от фундаменталните закони за развитието на видовете, така удивително демонстриран в природата. Този закон трябва да се пренесе на вътрешните планове и да се задейства в новия цикъл усилия. Този закон за адаптацията включва оценка на нуждите, осъзнаването на факта, че с новия цикъл идва и нова сила и обединение в глобален синтез на тази нова сила със съществуващите потребности, като личностното “аз” се счита само за фокус на действието и трансмутацията. Той включва и трансмутацията на петте сетива и тяхното пренасяне на тънките планове; по такъв начин зрение, слух, осезание, вкус и обоняние се обединяват в едно синтетическо цяло за използване във великата работа. На физическия план те способстват за унификацията на личностния живот и адаптацията на физическия свят към нуждите на индивидуалното “аз”. На тънките планове те трябва да се трансмутират, докато не станат адекватни на нуждите на групата, съставна част от която са индивидуалните форми. Способността за това е един от признаците, за които следят Великите в тези индивидууми, които евентуално биха имали привилегията да осъществят на дело идването на Новата Епоха.

Преди всичко те се надяват да открият разширен канал от душата към физическия мозък посредством ума. Такъв разширен канал е индикатор за това, че човек може да бъде използван. С други думи, Те следят доколко е усъвършенствана антахкарана – каналът за комуникация между съзнанието на душата и мозъка – и дали нейния притежател може да бъде използван успешно от Учителите. В избора си на работници те се ръководят преди всичко от това доколко ученикът е развил подходящи способности и ефективност в действията. Когато са развити умения, способности и ефективност, тогава Великите с радост го задействат. Понякога се излага неправилна гледна точка, противоположна на тази мисъл. [140] Човек не намира Учителя единствено като се стреми да придобие такива способности. Учителят ще бъде намерен едва тогава, когато човек вече притежава тези способности – способности, които го правят полезен за груповата работа и които при внимателно култивиране могат да се развият във висши сили на душата. Лидерството в групите, контролиращи работата в Новата Епоха, ще се определя от дисциплината на индивидуума и лидерите ще бъдат избирани сред тези, които чувстват вътрешната задача. Не могат да бъдат лидери тези, които се борят за място и власт, а също и тези, чийто очи виждат само външните условия, а пренебрегват съпътстващите причини. Лидери не могат да бъдат тези, които поставят своето личностно “аз” над благото на групата. Лидери могат да бъдат тези, които не искат нищо за своето отделно “аз”, които забравят себе си заради благото на цялото.
А сега да обобщим нашето разглеждане на АУМ. Този звук, или Свещена Дума, при правилна употреба предизвиква различни ефекти, които сега ще обсъдим.

ОМ, произнесено с целенасочена мисъл, действа като разрушител и разтворител на грубата материя на тялото на мисълта, тялото на емоциите и физическото тяло. Ако този звук се произнася с интензивен духовен подтик, той действа като средство за привличане и събира частици от чиста материя на мястото на отхвърлената. Учащите се трябва да помнят за тези два ефекта, когато употребяват Словото в своите медитации. Използването на Словото има практическа ценност и способства за построяването на добри тела за използване от душата.

Правилната употребата на ОМ служи за индикатор на работниците на универсалните планове и за работниците във външния свят, надарени с духовно възприятие, че ученикът е готов за работа и може активно да бъде използван навсякъде, където е необходимо. Това трябва да се схване от всеки стремящ се и да го подтикне към постоянно съгласуване на външния феноменален живот с духовния импулс. [141]

Благодарение култивирането на възприемчивост в развитото и контролируемо ментално тяло, стремящите се започват да осъзнават идеите, които Учителят възприема от плана на Универсалния Ум, и така получават възможност за сътрудничество на интелектуално ниво. Те от своя страна, съгласно даденото Правило, създават мисъл-форми на възприетите идеи и ги използват в своите групи за помощ на света. Основната работа на ученика на менталния план се състои в обучението му за решаване на четири задачи:

Да стане възприемчив към ума на Учителя.

Да развие правилно интуитивно разбиране на мислите, изпращани му от Учителя.

Да въплъщава получените идеи във форма, подходяща за тези, на които помага.

Посредством звука, светлината и вибрацията да направи своята мисъл-форма активна (въплъщавайки универсалната мисъл-форма като желана), така че тя да може да бъде схваната от другите умове.

Така се събират, организират, обучават и вдъхновяват групите и така Йерархията на Адептите може да достигне до нашия свят.

Разбира се, има още много други начини за употреба на Свещеното Слово, но ако учащият се поразмисли над тези трите, то би било възможно в бъдеще да му бъдат съобщени и други приложения.

Трябва ли да добавя, че звукът става истински могъщ едва тогава, когато ученикът се научи да подчинява нисшите звуци. Само когато бъде намалена силата, активността, а също и количеството на звуците, които той изпраща към трите свята, ще се появи възможност да се чуе Звука _____________________________________________и това ще го доведе до целта му. [142] Само когато бъде намалено количеството на произнасяните думи и бъде култивирано мълчание, ще стане възможно Словото да прояви своето могъщество на физическия план. Само когато стихнат множеството гласове на нисшата природа и обкръжението, ще бъде чут “Гласът, звучащ в тишината”. Само когато “звукът от многото води” затихне при обуздаването на емоциите, ще се чуе чистата нота на Бога на водите.

Хората рядко осъзнават мощта на словото, макар да е казано: “В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Слово. То бе в началото у Бога. Всичко чрез Него стана, и без него не стана нито едно от онова, което е станало.” Затова, когато четем тези думи, нашите умове ретроспективно виждат началото на съзидателния процес, когато Бог е говорил и посредством звука са се създавали светове.

Бе казано, че “главното средство, с помощта на което се върти колелото на Природата в посока към проявлението, това е звукът”, тъй като изначалният звук, или словото, предизвиква вибриране на материята, от която са изградени всички форми и инициира такава активност, която характеризира дори атома на субстанцията.

Литературата и писанията на всички древни нации и велики религии съдържат свидетелства за ефективността на звука при създаване на всичко осезаемо и видимо. Индусите са го казали особено красиво: “Великият Певец е създал света и Вселената е Неговата Песен”. Това е друг начин да се изрази същата идея. Ако това бъде осъзнато и тази наука бъде разбрана, то значението на нашите собствени думи и начинът на произнасянето им би се превърнал в изключително събитие. [143]

Звукът, или речта, и използването на думите са се разглеждали от древните философи (а все повече се приемат и от съвременните мислители) като висши агенти, използвани от човека при формиране на него самия и заобикалящата го среда. Мисълта, речта и предизвикваната от тях активност на физическия план съставляват троичността, която именно прави човека такъв, какъвто е и го поставя там, където е.

Целта на всяка реч е да облече мисълта, и по такъв начин да направи нашите мисли разбираеми за другите. Когато говорим ние извикваме мисъл и я проявяваме, като по този начин обличаме онова, което е скрито вътре в нас в звуково изражение. Речта разкрива, а добронамерената реч може да създаде форма за въплъщаване на благотворен замисъл така, както злонамерената реч може да произведе форма, служеща за въплъщение на лоша цел. Без да разбираме това обаче, ние непрестанно и безотговорно, ден след ден говорим, използваме думи, умножаваме звуците, обкръжаваме себе си със свят от форми, произведени от нас. И нима не е най-важното, че преди да говорим трябва да помислим, помнейки препоръката: “Ти трябва да придобиеш знание, преди да можеш да говориш”. Нека да помислим, след това да подберем правилните думи, за да изразим правилна мисъл, стремейки се точно да произнасяме всяка дума и да я употребим във вярното значение и с вярната интонация.

Тогава произнесената от нас дума ще сътвори мисъл-форма, която ще въплъти идеята, намираща се в ума ни. Тогава нашите думи няма да носят дисхармония, а ще дават своя принос към този велик хармонизиращ акорд, или обединяващо слово, произнасянето на което в края на краищата е функцията на човешкия род. Злонамерената реч разделя, а е интересно да се отбележи, че словото, символът на единството е божествено, докато речта, в цялото си многообразие, е човешка.

В процеса на еволюцията човешкото семейство достига до своето истинско предназначение във Великия План на Вселената и все повече ще се култивира правилната реч, тъй като вече ще мислим преди да произнасяме думите, или както е казал един велик наставник: “Посредством медитацията ще изправим грешките от неправилната реч”, а значението на словесните форми, на истинските и верните звуци и качествата на гласа, ще става все по-очевидно. [144]

Втората важна дума в това Правило IV, e думата светлина. Първо звука, после първия ефект от звука – най-чистата проява на светлината – предизвиква разкриването на мисъл-формата.

Светлината се познава благодарение на това, което тя разкрива. Отсъствието на светлина предизвиква угасване, изчезване (в привидно несъществуване) на феноменалния свят.

Създадената от звука мисъл-форма е предназначена да бъде източник на откровение. Тя трябва да разкрива истината и да внася аспект от реалността в съзнанието на наблюдателя. Оттук и второто качество на мисъл-формата в нейното висше приложение – да донесе светлина на тези, които се нуждаят от нея, на тези, които бродят в тъмнината.

Тук аз не разглеждам светлината като душа – космическа или индивидуална. Не навлизам и в темата за светлината като универсалния втори аспект на божествеността. В тези инструкции аз само се опитвам да коментирам този аспект на истината, който би направил от стремящия се практически работник и би му позволил да работи интелектуално. Основната му работа (и той все повече ще се убеждава в това) е да създава мисъл-форми, за да носи откровение на мислещите човешки същества. За да постигне това, той трябва да работи окултно, и посредством звука, произнасян с дъха, посредством истината, разкриващата се чрез формата, той ще носи светлина и просветление в тъмните места на земята.

В края на краищата той ще даде живот на своите мисъл-форми благодарение силата на своята увереност, духовно разбиране и жизненост. Така става ясен смисълът на третата дума – вибрация. Неговото послание е чуто, защото е прозвучало; то носи просветление, защото съобщава Истината и разкрива Реалността; то е жизнено важно, защото вибрира с живота на своя създател и продължава да съществува дотогава, докато мисълта, звука и интелекта на твореца го оживяват. [145] Това е валидно за послания, за организации и за всички форми на живот, които по същността си се явяват въплъщения на идеи от космически или човешки произход.

Полезно би било за изучаващите да проследят връзката на тези три думи на живота с всички въплътени мисъл-форми – космоса, плана, природното царство, расата, нацията, човешкото същество. Представете си различни групи съзидаващи агенти – Слънчевите Логоси, Слънчевите Ангели, човешките същества и прочие. Представете си сферата на творческия процес и забележете колко правдив е “Древния Коментар”, когато казва:
“Звукът отеква сред разнообразните сфери на несътворената материя, и ето – възникват Слънцето и всички по-малки сфери. Светлината изгрява сред множеството сфери и така засияват множеството форми на Бога – различните аспекти на Неговото лъчезарно одеяние.
Вибриращите пулсиращи сфери се завъртели. Животът в разнообразните си стадии и степени започнал процеса на разкритие и ето – Законът започнал да работи. Формите се появявали и изчезвали, но животът продължавал своя ход. Раждали се царства, съдържащи в себе си разнообразни форми, въртели се, привличали се помежду си, а после се разделяли, но все пак животът продължавал”.
“Човечеството, съдържащо в себе си Синът Божи, въплътеното Слово, се добрало до светлината на откровението. Расите се появявали и изчезвали. Формите, завоалиращи сияещата душа, възниквали, достигали своите цели и изчезвали в нощта, но ето – животът се съединил със светлината, слели се, за да проявят красотата и могъществото, активната освобождаваща сила, мъдростта и любовта, които наричаме Син Божи.
Благодарение на множеството Синове на Бога, които в своя съкровен център са единно цяло, се познава Бог в Своето Отцовство /Fatherhood/. И все пак този просветлен живот продължава до тази точка на ужасяващо могъщество, на съзидателна сила, за която казваме: това е Всичкостта, Вместилището на Вселената, Неизменния Център на Сферите, Единният.”
Ние разгледахме две важни думи в Правило Четвърто – звукът и светлината, и тук Правило Четвърто__________________________________________________________________________се очертава една изключително важна идея – душата се познава като светлина, като нещо, което разкрива, докато аспекта на Духа по-късно ще бъде осъзнат като звук. [146] Цялостната светлина и просветление е постижение на ученика, достигнал Трето посвещение, докато истинското разбиране на звука, на тройствения АУМ, свързващият фактор в манифестация, бива постигнато само от този, който овладее трите свята.

По-нататък нашето внимание трябва да се съсредоточи върху думата вибрация, но тя не бива да се разделя от следващата дума – форма. Вибрацията, следствието от божествената активност, има двойствен характер. Първото следствие (изходящо от сферата на субективността като реакция на звука и светлината) е такова, че предизвиква отклик в материята, като по такъв начин привлича (или призовава) атомите, от които могат да бъдат построени молекули, клетки, организми, а накрая и цялостна интегрирана форма. нататък _____________________________________След това аспектът на вибрацията трябва да се разглежда като двойственост.

Формата посредством петте сетива става осведомена за вибрационния аспект на всички форми от своето обкръжение, в което самата тя се явява функционираща същност. По-късно, във времето и пространството, такава функционираща форма получава все по-голяма осведоменост за своята собствена вътрешна вибрация, и установявайки изначалния източник на тази вибрация, става осведомена за “Аз-а”, а по-късно и за Царството на “Аз-а”. Човечеството като цяло е осведомено за своето обкръжение и благодарение на информацията, постъпваща чрез органите на зрението, слуха, осезанието, вкуса и обонянието осъзнава феноменалния свят, външното одеяние на Бога, и се установява контакт между “Аз-а” и това, което наричаме света на природата. В зависимост от това как умът възприема и синтезира това знание, обитателят на формата преминава през следните стадии:

Регистрира вибрацията, а обкръжението оказва своето въздействие върху формата.

Забелязва това въздействие, но не го разбира. Под въздействието на бавния, но постоянен импулс на това вибрационно въздействие, човек постепенно се пробужда за осъзнаване, или осведоменост /awareness/. [147]

Обкръжението започва да интересува човека и той започва да го разглежда като желано. Привличането от трите свята непрекъснато нараства и задържа човека в процес на постоянно възобновяващо се въплъщение. (Употребата на думата “възобновяващо се /reiterated/” е буквална и академически по-точна, отколкото думата “повтарящо се /repeated/”. Всеки от нас наистина представлява възобновяващо се слово, звучащо във времето и пространството).

По-късно, когато вибрацията на обкръжаващите форми от света на природата става монотонна поради постоянното въздействие на един и същ импулс в продължение на много животи, ухото на човека става глухо, а зрението сляпо за този добре познат феноменален свят на желанията. Той става нечувствителен към неговото вибрационно въздействие и все повече възприема вибрацията на “Аз-а”.

По-късно, на Пътя на Изпитанията и Ученичеството, тази по-тънка вибрационна активност започва все повече да интригува. Външният свят престава да привлича. Вътрешният свят заема първостепенно място в природата на желанията.

Малко по малко, изразявайки се с езика на съвременната психология, вътре във външната форма, представляваща апарат за отклик към постиженията във феноменалния свят, ученикът построява нов, по-тънък откликващ апарат, благодарение на който могат да се познаят субективните светове.

Но (и това е обнадеждаващият момент, който трябва да се помни), всичко “става според закона и сега вече нищо не може да попречи работата да върви напред”. Отбележете тези думи от Правило ІV. Идва стадий, когато човек действително и категорично се “позиционира върху скалата /founded on the rock/”, и макар да усеща редуването на светлина и сянка, макар вълните на пречистващите води да го заливат и задавят, заплашвайки да го повалят, макар да се чувства глух и ням и сляп, вече нищо не може да попречи да се осъществят плановете на неговата душа. Това, което не достига, е развито духовно тяло, способно да откликва на вибрациите на вътрешния духовен свят. То съществува в зародишно състояние и тайната за неговото използване лежи във взаимодействието на мозъка с функциите на етерното тяло, доколкото етерното тяло се явява посредник между мозъка, нервната система и ума, или между душата, ума и мозъка. Този момент тук не може да бъде разгледан в детайли, но се дава насока за размисъл за събудения стремящ се.

Имаме, по такъв начин, работа със следните стадии в Правило ІV, изложени ясно, но с такива пестеливи фрази, които са характерни за всички окултни и символични писания:

Интеграция на формата като резултат от активността на душата, благодарение използването на:

б. Светлината,

в. Вибрацията;

Развитие на откликващия апарат за използване във феноменалния свят;

Окончателно отдръпване от феноменалния свят като резултат от неговото усвояване и последващото пресищане и постепенно нарастващото използване на по-тънкия апарат за отклик; [149]

Откликващият апарат на душата – умът, етерното тяло, мозъкът и нервната система – се преориентира и човек осъзнава царството на душата, т.е. едно друго природно царство;

Преориентацията от царството на света към царството на душата става езотерически навик и в тази мисъл е скрита тайната на езотерическата психология. Човек се утвърждава в духовния живот. Вече нищо не може да бъде пречка.

Този фрагмент от Правило ІV е особено интересен като демонстрация на краткостта и инклузивността на окултните фрази. Изкуството на дишането се състои от три фази, като предлагам всеки от вас най-внимателно да ги обмисли.

Първо, аспектът вдишване. “Човек диша дълбоко”. От самите дълбини на своето съществуване той извлича дихание. В процеса на феноменалното съществуване той извлича самото дихание на живота от душата. Това е първият стадий. В процеса на абстрахиране от феноменалното съществуване той извлича от дълбините на своето битие и опит живот, за да може впоследствие този живот да се върне отново към източника, от който е произлязъл. В окултния живот на ученика, в зависимост от това как той развива нов, по-тънък апарат за отклик, той практикува науката за дишането и открива, че благодарение на дълбокото дишане (включващо трите стадия на дълбоко, средно и повърхностно дишане) става способен да активизира в света на езотерическия опит своето жизнено тяло с неговите жизнени центрове. [150] По такъв начин трите аспекта на “дълбокото дишане” обхващат целия опит на душата и нейната връзка с трите типа дишане, изброени по-горе, може да бъде изучена от интересуващия се стремящ се.

По-нататък четем: “Той концентрира силите си”. Тук имаме стадий, който може да се нарече задържане на дишането. Това е устойчиво задържане на всички жизнени сили в мястото на безмълвието, и когато това може да бъде направено с лекота и забравяйки за самия процес благодарение на навика и придобития опит, тогава човек може да вижда, чува и знае в реалности, различни от феноменалния свят. Във висшия смисъл това е стадият на съзерцанието, на “затишието между два вида активност”, както много сполучливо е било наречено. Душата, диханието, животът, се откъсват от трите свята и в “Светая Светих на Всевишния” пребивават в мир и покой, съзерцавайки ангелски видения. В живота на активния ученик това довежда до тези прекъсвания, познати на всеки ученик, когато (благодарение на отстранеността и способността за абстрахиране) вече нищо не може да го задържи в света на формите. Доколкото обаче той все още воюва за безупречност и все още не я е постигнал, то тези прекъсвания в мълчание, уединеност и отстраненост често са много трудни и тъмни. Всичко е потънало в безмълвие и той е потресен от тази непонятна и явно празна тишина, в която се е озовал. Този период в живота на по-напредналите ученици се нарича “тъмната нощ на душата” – моментът преди изгрева на слънцето, часът преди да възсияе светлината.

В науката за Пранаяма това е моментът след вдишването, когато всички сили на тялото (благодарение на дишането) са пренесени на върха на главата и там са концентрирани преди стадия на издишването. [151] Този момент на задържане, когато е правилно извършен, води до състояние на интензивна концентрация; именно в този момент стремящият се трябва да е нащрек за благоприятната възможност. Тук е скрит намек.

След това идва процесът на издишването. Четем в Правило ІV: “…и излъчва мисъл-форма”. Това винаги е резултат от финалния стадий на науката за дишането. Формата, оживена от този, който диша в правилния ритъм, се изпраща, за да извърши своята работа и да изпълни своята мисия. Внимателно изучете тази идея, защото в нея е заложена тайната на творческата работа.

В опита на душата формата за проявление в трите свята се създава благодарение на интензивна медитация, която винаги се провежда паралелно с дишането. След това с волеви акт, който довежда до “издишване” и който динамически се поражда, или постига по време на периода на съзерцание, или задържане на дишането, сътворената форма се изпраща към феноменалния свят, за да послужи като канал за придобиване на опит, посредник за изразяване и апарат за отклик в трите свята на човешкия живот.

Ученикът, благодарение на медитация и дисциплина, се научава в периода на прекъсване да постига високи състояния всеки път, когато концентрира силите си на плана на живота на душата, а след това, отново чрез волеви акт, да издишва своите духовни цели, планове и живот в света на опита. Мисъл-формата, създадена от него като част от ролята, която изпълнява, и концентрацията на енергията, която е успял да привлече, демонстрират своята ефективност. Необходимата за следващия етап енергия се издишва от душата и се спуска в жизненото тяло, като по такъв начин “галванизира” физическия инструмент, насищайки го с необходимата конструктивна активност. Този аспект от Плана, който той постига в съзерцание, тази част от главната цел на Йерархията, в която неговата душа се чувства призована за сътрудничество, се издишва едновременно чрез ума в мозъка, и по такъв начин той “излъчва мисъл форма”. [152]

В последна сметка на този стадий от науката за Пранаяма става такова издишване, което бидейки подкрепено от мисъл и осъзнат стремеж към целта способства за оживотворяването на центровете и изпълването на всеки от тях с динамичен живот. Повече не е необходимо да се казва по този въпрос.

По такъв начин в науката за “дълбокото дишане” е включен целият процес на творческата работа и на еволюционното разкриване на Бога в природата. Това е този процес, благодарение на който Животът, Единното Съществование, е извикал феноменалния свят към битие, а Правило ІV е краткото изложение на процеса на Творението. То също така е и формула, чрез която работи индивидуалната душа, когато центрира своите сили за манифестация в трите свята на човешкия опит.

Правилното използване на Жизненото Дихание е цяло изкуство, над което работи стремящият се, ученикът и посветеният, помнейки обаче, че науката за физическото дишане е най-маловажния аспект, зависещ от правилното използване на енергията, с която дума наричаме божественото дихание, или живот.

И накрая, в менталния живот на ученика и във великата работа да се обучи на съзнателно творчество в менталната материя (създавайки резултати във феноменалния свят), Правило ІV съдържа наставления н __________________________________________, на които се основава тази работа. То излага цялата наука за магическата работа.

По такъв начин това Правило изисква най-задълбочено изучаване и размта___________________________________________ишление. При правилното му разбиране и изучаване то превежда всеки стремящ се от феноменалния свят в царството на душата. Ако бъдат следвани, тези инструкции ще отведат душата обратно във феноменалния свят – като творческа сила на магията на душата и като ръководещ и доминиращ фактор над формата и чрез нейното посредничество.

При обучението на западния учащ се никога не се налага сляпо и безпрекословно послушание. [153] Дават се препоръки относно метода и техники, доказали своята ефективност при много ученици в течение на хилядолетия. Съобщават се някои правила относно дишането, спомагателните процеси и практическото съществуване на физическия план, но при обучението на новия тип ученици в идния век – по волята на наблюдаващите Гуру и Риши – трябва да бъде предоставена по-голяма свобода, отколкото е била допускана преди. Възможно е това до известна степен да забави развитието им в началото, но да се надяваме, че ще доведе до по-бързо разкритие в последните стадии на Пътя на Посвещението.

Затова учащите се се призовават в периода на обучението да вървят напред с радост и смелост, знаейки, че са членове на обществото на учениците, че не са сами, а им принадлежи силата на това съобщество, а заедно с това и неговите знания дотолкова, доколкото развиват способност за тяхното усвояване и знаейки също, че любовта, мъдростта и разбирането на наблюдаващите Старши Братя са зад всеки устремен Син Божи, дори ако на него (мъдро) му е предоставено да си пробива сам път към светлината, със силата на своята собствена всемогъща душа. [157]

ПРАВИЛО ПЕТО
осигурява Слънчевият Ангел, преди да _______Три фактора осигурява Слънчевият Ангел, преди създадената обвивка да се спусне надолу: състоянието на водите, безопасността на този, който твори и устойчивост на съзерцанието. Така сърцето, гърлото и окото се обединяват за тройствено служене.

Three things engage the Solar Angel before the sheath created passes downward; the condition of the waters, the safety of the one who thus creates, and steady contemplation. Thus are the heart, the throat, and eye, allied for triple service.
Три момента учитывает Солнечный Ангел, прежде чем созданная оболочка спустится вниз: состояние вод, безопасность того, кто творит, и устойчивость созерцания. Так сердце, горло и око объединяются для тройственного служения.
Душата и нейните мисъл-форми.

Сърцето, гърлото и окото.

Пробуждане на центровете.