Трактат за Бялата Магия

Пробуждането на Центровете

Сега изниква въпросът: как може да се постигне такова пробуждане и координация? Какви стъпки трябва да се предприемат, за да се предизвика такова оживяване и евентуалната синтетическа активност на трите центъра? Сблъсквайки се с тези въпроси истинският наставник изпитва затруднение. Не е лесно да се изясни езотерическата и паралелната на нея активност, възникваща в резултат на изграждането на характера. Твърде често стремящият се жадува да чуе нещо ново, а когато му казват някоя стара истина – толкова стара и толкова позната, че не е способна да предизвика необходимия отклик – той мисли, че наставникът го е излъгал и се поддава на чувството си за безсилие и потиснатост. Но въпреки всичко това трябва да се преодолее и на въпросите трябва да се даде отговор. Поради тази причина накратко ще изброя необходимите изисквания, подреждайки ги по тяхната значимост за средния стремящ се. След което накратко ще разгледаме всяка една точка.

Изграждане на характера – първо и основно изискване.

Правилен мотив.

Служене

Медитация



Техническо изучаване на науката за центровете.

Дихателни упражнения

Изучаване техниката на Волята.

Развитие на способността за използване на времето.

Събуждане на огъня Кундалини. [201]

Последната, девета точка, няма да се разглежда на този етап от обучението. Причината за това е очевидна. Повечето стремящи се засега се намират на , че наставникът го__________________________ т тстадия на овладяване на третата и четвъртата точка и едва навлизат в работата над пета и шеста.

А сега нека накратко да разгледаме всяка eдна от тях, като бих искал да разберете в определена степен отговорността, която знанието налага. Осъзнавате ли факта, че ако в максимална степен сте способни да използвате и най-малкото зрънце информация, давана ви в процеса на обучението, превръщайки я във факт от вашия опит и прилагайки я в своето ежедневно усвояване на учението, то сега бихте стояли вече пред Портала на Посвещението? Осъзнавате ли, че истината трябва да се превърне в самата същност на ежедневния ви живот, преди да може безопасно да ви бъде съобщена нова истина?
1. Изграждане на характера. Настоящите девет точки трябва да бъдат изучени от гледна точка на техния силов аспект, а не от етически или духовен. Именно това е “светът на силата, в който навлиза посветения”, и обучението, на което той се подлага като стремящ се, прави възможна тази крачка. Всеки от нас навлиза в живота с определени ресурси, заработени в предишни животи на стремеж и натрупване на опит. Тези ресурси обикновено притежават недостатъци и рядко биват балансирани. Един е прекалено ментален. Друг – прекалено психичен. Трети е фокусиран изцяло на физическия план, а четвърти е прекалено мистичен. Един е чувствителен, раздразнителен и впечатлителен; друг демонстрира противоположни качества. Един е концентриран в своята животинска природа или е крайно материалистичен в отношението си към живота, докато друг е мечтател и визионер и е свободен от греха на плътта. [202] Различията между хората са неизброими, но във всеки живот съществува доминираща тенденция, в която са насочени всички енергии на човешката природа. Възможно е той силно да се влияе от своите физически сили и да живее живота на животното. Или пък да бъде повлияван от астралните енергии и да живее силно емоционален психически живот. Възможно е (както много други) да се повлиява от три типа енергии – физическа, емоционална и от случайни приливи на душевна енергия. Това, което трябва да се помни е, че телата, в които функционираме като души в същността си са преди всичко енергийни тела. Те се състоят от енергийни единици, атоми в състояние на постоянно изменение и движение и се намират в среда с подобна природа. Ролята на позитивно ядро в тези енергийни тела играе душата, която към сегашния момент в повечето случаи е относително статична. Тя засега оказва слабо влияние върху своите обвивки и се отъждествява с тях, като по този начин се отказва от своя присъщ живот.

Но ще дойде ден когато душата ще се пробуди за нуждата да доминира над нещата и да утвърди своя авторитет. Тогава човек (трескаво в началото) ще се опита критически да оцени ситуацията. В началото трябва да открие какъв тип енергия и мотивация преобладават в неговия ежедневен опит. Изяснявайки това той започва да реорганизира, преориентира и препостроява своите тела. Цялото учение може да бъде обобщено в две думи – Порок и Добродетел.

Порокът е енергията на обвивките – индивидуални или синтезирани в личността, все още контролираща жизнената активност и подтискаща проявлението на душата в обвивките чрез импулсите и тенденциите на нисшето “аз”.

Добродетелта е призоваването на нови енергии и нов вибрационен ритъм така, че душата става положителен контролиращ фактор, а силите на душата надмогват тези на тялото. [203] Този процес се нарича изграждане на характера. Нека да илюстрираме. Човек е жертва на раздразнителен, нервен характер. Ние му казваме да бъде спокоен, овладян, да култивира безстрастност и по такъв начин да придобие контрол над себе си. Учим го наместо острия характер да култивира мекота и спокойствие. Това звучи банално и абсолютно безинтересно. Но всъщност става дума за това, че на мястото на неспокойната, себецентрирана емоционална природа и активността на центъра на слънчевия сплит (провеждащ мощните сили на астралния план) трябва да бъде наложен устойчивият, безпристрастен и хармонизиращ ритъм на душата, на висшето “аз”. Процесът на налагане на висшата вибрация върху нисшата е именно изграждането на характера, това е първото необходимо условие по Пътеката на Изпитанията. Прочитайки това сериозният учащ се може да започне да осъзнава наличните си енергии; той може да изброи силите, които, както той чувства, контролират неговия живот и по този начин да дойде до разумното и правилно разбиране на това какви сили трябва да подчини и какви да развие. След това в светлината на истинското познание нека тръгне по пътя на своята съдба.

2. Правилен мотив. Учител на Мъдростта, както казват, ___________________________________________е “този от поколения търсещи, който е постигнал рядък разцвет”. Въпросът, който търсещият задава и на който единствено той има право да отговори е следният: “Какъв мотив управлява моят стремеж и настойчивост? Защо се стремя да строя на истински фундамент? Защо така усърдно призовавам своята душа?”

Формирането на правилен мотив е едно постоянно нарастващо усилие, и човек, откривайки себе си, постоянно премества фокуса на своето пробуждане в зависимост от това в каква степен светлината все по-силно осветява неговия път и как в резултат на това възниква нов, по-висок мотив. Нека отново да илюстрираме: Стремящият се на ранните етапи практически винаги е крайно отдаден. За да е адекватен на нивото, установено от неговия любим другар и наставник, той се бори, стреми се и постига успехи. [204] По-късно предаността му се променя и се насочва към един от Великите, един от Старшите Братя на расата; той отдава всичките си сили и енергия, за да Му служи. На мястото на този мотив на свой ред идва живата любов към човечеството, и любовта към някоя конкретна индивидуалност (колкото и възвишена да е била) се разтваря в любовта към цялото човешко семейство. Постепенно, в зависимост от степента, в която душата придобива все по-голям контрол над своя инструмент и все по-категорично се проявява природата на душата, тази любов на свой ред също се заменя с любов към идеала, към Плана и към Целите, заложени в основата на самата Вселена. Човек започва да осъзнава, че не е нищо друго, освен канал чрез който могат да работят духовните агенти и се самоосъзнава като съставна част от Единния Живот. Тогава вижда дори човечеството като нещо относително и незначително и се разтваря във великата Воля.

3. Служене. Изследването на правилния мотив естествено довежда до правилно служене и често паралелно със своята обективна форма на проявление се съпътства от развиването на мотивиращо съзнание. От служене на една индивидуалност (като израз на любовта), през служене на семейството или нацията израства служенето на член от Йерархията, на групата на Учителя, и по такъв начин – служенето на човечеството. В крайна сметка развива се осъзнаване на Плана и служене на Плана, а също и преданост към фундаменталната Цел на Великото Съществование, Което е извикало всичко към битие за изпълнението на някаква специфична задача.

4. Медитация. Тук няма да се впускаме в подробности по тази тема, доколкото на нея са посветени други мои книги и много от вас постоянно провеждат медитативна работа. Поставих я на четвърто място в списъка, тъй като медитацията е опасна и безполезна за човек, който пристъпва към нея без да е изработил основата – добър характер и чист живот. В този случай медитацията става средство за вкарване на енергия подхранваща нежелателните аспекти на неговия живот подобно на наторяване на градина пълна с плевели, които избуяват неимоверно и задушават слабите и нежни цветя. [205] Медитацията е опасна когато е налице неправилен мотив, такъв като желание за лично израстване или овладяване на духовни сили, тъй като при тези условия тя ще доведе само до усилване на сенките в долината на илюзиите и ще предизвика бързото порастване на змея на гордостта, криещ се в долината на егоистическото желание. Медитацията е опасна, когато отсъства желание за служене. Служене е другата дума, с която се обозначава употребата на силите на душата за благото на групата. Където този импулс липсва енергията може да се влива в тялото, но ако не се използва и не намира изход ще доведе до превъзбуждане на центровете и ще създаде състояния катастрофални за неофита. Усвояване и елиминиране – това са законите за живота на душата, също както и законите на физическото тяло, и ако този прост закон се пренебрегва това ще доведе до сериозни последствия също така неизбежни, както и аналогично във физическото тяло.

5. Изучаване на центровете. Сега пристъпваме към него. Това учение се намира на ранните етапи на развитие на Запад и е слабо разпространено на Изток. Нашият подход ще бъде в известен смисъл нов, тъй като независимо, че сме изучили имената, разположението и взаимовръзките между центровете, ние няма да извършваме медитативна работа над тях.

Целта ни е да придобием правилно възприятие за техните вибрации, тонове и цветове, а също и знания за техните астрологически значения. Няма да работим с центровете, разположени по протежение на гръбначния стълб или да се стремим към съзнателното им използване така, както правят ясновиждащите и яснослушащите. Всичката работа учащият се трябва да извършва изключително в главата и от главата. Там е местоположението на Волята, или аспекта на Духа, работещ чрез душата. Там също е и синтетическото изражение на личността; разбирането на взаимовръзките между двата центъра в главата и тяхното взаимодействие постепенно ще доведе до доминиране на душата над личността. Това ще доведе като следствие до управляема активност на останалите пет центъра. [206] Работата на тези пет центъра в крайна сметка ща стане автоматична по начина, по който функционират сърцето и белите дробове във физическото тяло.

Господстващата Интелигентност, “Аз”-ът, “седящ на трона между веждите” и направляван от Светлината в главата ще се пробуди към интересите на душата и ще стане така пробуден и жив, както и съзнанието за “аз” при средния, центриран върху себе си човек. Благодарение на ритъма на своя божествен живот и на своето съзнателно сътрудничество с Плана, и функционирайки благодарение на Волята ученикът във въплъщение трябва да действа като агент на своята душа в трите свята.

6. Дихателни упражнения. Постепенно, в зависимост от постигнатия прогрес, ще бъдат съобщавани необходимите инструкции. Бих искал обаче да отбележа, че никакви дихателни упражнения не могат безопасно да се практикуват там, където липсват опити да се наложи необходимия ритъм в ежедневния живот. Тези две активности трябва да вървят ръка за ръка.

Ефектът от дихателните упражнения е многостранен:

а) получава се насищане с кислород. Кръвта се очиства и кръвното налягане спада. Тук е скрит символизъм, тъй като подобно на това как кръвта се насища с кислород, животът на човека в трите свята се насища с духовна енергия;

б) установява се особен ритъм в зависимост от продължителността на периодите на вдишване, задържане на дъха и издишване;

в) налице е тънкият ефект от праната (която в същността си е отделен, субективен елемент, съдържащ се във вдишвания и издишвания въздух), въздействаща най-силно върху тялото на праната, т.е., жизненото, или етерното тяло. Учащият се трябва да помни, че тънките ефекти са по-силни от физическите ефекти. [207] Те произвеждат следствия в две посоки – в етерното тяло и във физическото тяло. Жизненото тяло като цяло установява конкретен ритъм в съответствие с дихателните упражнения. Поддържането на такъв ритъм за продължителен период от време оказва или разграждащ, или свързващ ефект върху физическото тяло и съответно или отслабва, или укрепва етерното тяло.

г) оказва се въздействие върху центровете – то е възможно най-ефективното и е обусловено от начина на мислене на стремящия се. Ако, например, човек мисли за слънчевия сплит, то този център непременно ще се оживи и неговата емоционална природа ще се усили. Оттук и необходимостта учащият се да поддържа медитацията си устойчиво в главата, като по такъв начин пробуди центъра в главата.
Нека никой не се съмнява в ефекта от дихателните упражнения върху жизненото тяло. Така, както храната и напитката построяват или разрушават физическото тяло, и или помагат или пречат на неговото правилно функциониране, така и дихателните упражнения, ако се практикуват правилно и достатъчно дълго време, оказват мощно въздействие.

Какво бих могъл да кажа по повод последните три момента? Не много, тъй като все още не е дошло времето за тяхното правилно разбиране. Стъпка по стъпка трябва да се придвижва стремящият се и неговата теоретическа подготовка не трябва да изпреварва много неговият опит. Може би мога да дам ключ към всеки от трите момента, формулирайки просто правило за ежедневния живот. То ще бъде разбираемо за тези, за които е предназначено и не би навредило на по-слабо еволюиралите. Това правило, ако бъде следвано, меко и субективно ще създаде нужните условия за постигане онова, което е необходимо.

• 
  Учете се да използвате волята благодарение развитието на устойчива целеустременост и организиране на ежедневния живот така, щото целта да може да бъде постигната.
  
• 
  Учете се не само да организирате и ефективно да използвате времето, но и да правите с него още нещо. [208]
  
• 
  Учете се да вършите няколко неща едновременно, като по такъв начин използвате всичките три тела синхронно.
  

Открийте змията на илюзията с помощта на змията на мъдростта и тогава спящата змия ще се изкачи на мястото за среща. [209]

ПРАВИЛО ШЕСТО