Душата и нейните мисъл-форми

Душата и нейните мисъл-форми

Ние разглеждаме процеса на творението като нещо, което има отношение към:

Его-то, създаващо свое тяло на проявление. Трябва да се помни, че цялото човешко семейство е въведено в проявление от паралелни групи Его-та;

Човека, създаващ мисъл-форми, посредством които той изразява себе си, чрез които работи и с които е заобиколен. Също така трябва да се схване, че конкретната творческа работа е възможна само за тези, които функционират на менталните нива – мислителите на света и учениците на Учителите.

Във всеки случай, както видяхме, обективната форма е резултат от медитацията на творческия агент, отклика на материала, върху който въздейства породената при медитацията сила, построявайки по такъв начин форма и използвайки я посредством звука. След това идва стадий, когато формата е обективно видима и става вибрираща жива същност. Това е “Словото стана плът”, и по този начин всички форми – вселени, хора и одушевени мисли – навлизат в проявление.

Петото Правило се отнася до три фактора, ангажиращи вниманието на творческия агент, преди физическата форма да стане видима на външния план. А именно: [158]

1. 
   Състоянието на водите,
   
2. 
   Безопасността на този, който твори,
   
3. 
   Устойчивостта на съзерцанието.
   

А сега нека разгледаме тези три фактора, ангажиращи нашето внимание от позицията на човешкото същество, създаващо мисъл-форми, а не от позицията на Слънчевия Творец или Его-то, готвещо се за въплъщение посредством форма. Тук биха били полезни две спомагателни мисли.

Първата е, че процесът по създаването на мисъл-форми е част от работата, изпълнявана от всеки стремящ се в ежедневния процес на медитация. Ако учащият се си дава сметка, че всеки път, когато започва утринната си медитация той се учи да строи и оживява мисъл-форми, то тази работа може да стане за него по-интересна. Болшинството стремящи се обаче по време на медитативната си работа са заети със собствените си проблеми и с неспособността си да контролират ума, докато и двата проблема биха могли бързо да бъдат решени, ако успеят да съсредоточат своето внимание върху завладяващата работа по строителството на мисъл-форми. [159]

Втората и по-маловажна мисъл е, че докато Его-тата, готвещи се да приемат човешки тела са дълбоко потопени в медитативна работа, е напълно невъзможно с тях да установи контакт обикновен медиум в обикновен сеанс. В повечето случаи може да се постигне контакт само с тези, които са напуснали този свят съвсем неотдавна, но те като цяло се намират в дълбока откъснатост от съвсем друг порядък. Няма време, а и смисъл да се задълбочаваме в тази тема, макар тя да представлява интерес за изследващите тези проблеми.

Първото препятствие в тази работа е неспособността на ученика да провежда всички тези действия едновременно. [160] Втората причина за неуспеха лежи в нежеланието му да отчита състоянието на водите, или състоянието на емоционалната субстанция, в която трябва да влезе неговата ментална форма, за да се облече в материя от астралния план, което би й позволило да стане функционираща същност на този план. Ако на формата не й се отдаде да направи това, тя в края на краищата ще остане само една мъртва форма на плана на ума, тъй като ще й липсва тази мотивираща сила на желанието, която е необходима, за да се доведе формата до завършеност на физическия план.

Интересно е да се знае, че ако мисъл-формата се изпрати в емоционалния свят с цел да придобие тяло на желанието (тази движеща сила, която поражда всичката обективност), но се потопи в “състоянието на водите”, което най-точно може да се характеризира като чисто егоистическо, то по-нататък следва ето какво: тя изчезва, потъва в астралното тяло на ученика, което се явява фокусираща точка на цялата астрална енергия, използвана от него. Тя бива въвлечена във вихър, чийто център е индивидуалното астрално тяло и прекратява своето самостоятелно съществуване. Мислителят е подобен на човек, пускащ от брега малка лодка-играчка във водния поток. Ако я хвърли във водовъртежа, то след известно време тя ще се окаже засмукана в центъра на водовъртежа и ще изчезне в него. Много форми, конструирани от стремящия се в неговата медитативна работа, се загубват и не достигат своята цел по причина на това, че емоционалното тяло на стремящия се вибрира хаотично и се намира в турбулентно състояние. Така много добри намерения пропадат; така добрата цел и запланираната работа за Учителя не се материализира, тъй като когато мисъл-формата се спуска на плана на желанията и емоциите, то тя се сблъсква единствено с бушуващите води на страха, подозренията и ненавистта, на егоистическото или чисто физическото желание. Всички те, бидейки по-силни от малката форма, я поглъщат, тя изчезва от погледа, извежда се от съществуване и още един човешки опит се оказва безрезултатен. [161]

Случва се обаче “състоянието на водите” да не е породено от самия човек, а да е подобно на езеро, чиято повърхност се вълнува и кипи от въздействието на другите хора. Много ученици са достигнали определена степен на самоконтрол и личностна незаинтересованост. Те не са жертви на личностни желания и цели и са сравнително свободни от водовъртежите на егоистическите тенденции. Но техните астрални тела отново и отново се оказват въвлечени в развълнувано състояние от групата, за която и в която те работят. Те ту се въодушевяват, ту изпадат в депресия, ту са удовлетворени от резултатите на своите постижения, ту са разочаровани от тяхното отсъствие. Тези постижения или отсъствието им, предаността или нелоялността от страна на техните събратя по служене – всичко това създава една крайна нервност и емоционално объркване, от което създадените от тях и така внимателно построени мисъл-форми, се погубват. Тяхното практическо майсторство не се реализира, тъй като те са привързани към желаемия резултат и поради това техният труд не води до нищо.

Съществуват още много други “състояния на водите”, които стремящият се може да предизвика. Има обаче едно, което бих искал да разгледам. Емоционалното тяло на ученика, което трябва да отглежда и подхранва младенческата мисъл-форма (с нейното ментално ядро) е неотменна част от планетарната емоционална форма и, следователно, вибрира в унисон с тази форма. Това обстоятелство трябва най-внимателно да се обмисли, тъй като емоционалното тяло се въвлича в състояние на активност и под влияние на общите астрални условия; от тази гледна точка към него трябва да се подходи с мъдрост.

Към настоящия момент фигурират три качества, доминиращи в планетарната форма: страх, надежда и доведено до кулминация желание (в човешкото семейство) за материални притежания. Отбележете израза “доведено до кулминация”. Пълнотата на човешките желания за материално щастие е достигната и пикът на тези желания вече преминава; това показва, че човечеството много е постигнало и много е преодоляло. Но инерцията от вековете все още е твърде силна. [162]

Тези три качества трябва да бъдат осмислени и отчетени от стремящия се, ако негова цел е да служи от менталните нива. Страхът той трябва да замени с мир, който е привилегия на тези, които живеят постоянно в Светлината на Вечността; на мястото на надежда без увереност той трябва да постави спокойната и тиха, но активна увереност в реалността на постигането на определената цел – увереност, обусловена от неговото виждане на Плана и контакта му с другите ученици, а по-късно и с Учителя. Също желанието за материални притежания трябва да бъде изместено от устременост към такива ценности, които биха възрадвали душата – мъдрост, любов и способност за служене. Умиротворение, увереност и правилна устременост! Тези три думи, когато са разбрани и приложени в живота, осигуряват правилното “състояние на водите”, а следователно и оцеляването на всяка мисъл-форма, правилно зачената в медитацията на човека, функциониращ като душа.
2. Безопасността на този, който твори
Трябва специално да се подчертае, дори и това да е добре позната баналност, че хората често биват убивани (в окултния, и следователно най-важния смисъл на думата) от своите собствени мисъл-форми. Творенето на мисли посредством концентрация и медитация е потенциално опасно занимание. Това никога не трябва да се забравя. Съществуват такива мисъл-форми, недостатъчно наситени с материята на желанието, които не успяват да се спуснат по-надолу и така отравят човека на менталните нива. Това става по два начина:

Мисъл-формата става толкова мощна на менталния план, че човек се оказва жертва на това, което сам е създал. Това е “фикс-идеята” във психиатрията: натрапчива идея, мания, която довежда до лудост; еднопосочен начин на мислене, който често тормози своя създател.

Мисъл-формата се разраства толкова много, че менталната аура на човека става подобна на дебел плътен облак, през който е невъзможно да проникне светлината на душата и през който не могат да пробият нито любовта към човешките същества, нито прекрасното, утешаващо и благотворно въздействие на природата и живота в трите свята. [163] Човек е задушен, смазан от собствената си мисъл-форма, победен от миазмите, които сам е породил.

Съществуват също така мисли, които извличат от емоционалното тяло реакция от отровно естество. Човек се придържа към определен начин на мислене по отношение на своите събратя, неговите мисли пораждат ненавист, ревност, завист. В резултат на това на физическия план възниква активност, предизвикваща смъртта на техния създател. Това може да доведе до заболяване или дори до фактическа смърт – може, например, да бъде убит, което в много случаи е резултат от неговите кристализирали намерения. Чистата мисъл, правилният мотив, желанието, наситено с любов – това е истинската защита от болестите. И ако такова желание (което вече въодушевява мнозина) се повдигне до нивото на конструктивното мислене, болестите постепенно ще затихнат. Засега обаче много повече са тези, които желаят отколкото онези, които мислят. Помнете винаги, че Великите не търсят тези, които предимно желаят или имат аспирации. Те търсят тези, които могат да съчетаят своето желание с решимост да се научат да използват своето ментално тяло и да станат творци, които активно ще работят за осъществяването на тези намерения.

По такъв начин става понятно защо във всички истински системи за окултно обучение се поставя ударение върху правилното мислене, изпълненото с любов желание и чистия, праведен живот. Само при тези условия съзидателната работа може да се провежда безопасно и само по този начин мисъл-формата може да се спусне в обективност и да бъде конструктивен агент на плана на човешкото съществуване.
3.Устойчивост на съзерцанието.
Ще забележите, че думата “медитация” тук не се използва. [164] Имам предвид нещо друго. Когато медитационният процес, включващ използването на мисли за ментално построение на форма, и за да може тази форма да бъде завършена, оформена и приведена в съответствие с мисъл-формата на групата, в която влиза ученика, а паралелно с това и с Плана, когато този процес на медитация е завършен с максимална прецизност, ученикът трябва устойчиво да съзерцава това, което е създал, и със също такава настойчивост да вдъхне в мисъл-формата необходимия живот, за да може тази мисъл-форма да изпълни своята функция.

Той престава да разсъждава, да мисли, да формулира и да строи в менталната материя. Той просто влива своя живот и я изпраща навън, за да изпълни неговата воля. Толкова продължително, колкото той е в състояние устойчиво да съзерцава, неговото творение ще изпълнява неговото намерение и ще действа като негов агент.

Толкова време, колкото той е в състояние да фокусира своето внимание върху идеала, в името на който е създал своята мисъл-форма, и съумее да свърже тази форма с идеала в едно устойчиво видение – толкова дълго тя може да служи на неговата цел и да изразява неговия идеал. В това се състои проблема за всяко успешно сътрудничество с Плана.

Сега ще изучим думите “сърце, гърло и око”, тъй като те имат особено значение. Трите формират апарат, който може да бъде използване от ученика в бързо настъпващия световен цикъл.

Истината е, че днес броят на учениците, намиращи се във въплъщение е все още малък и в повечето от тях, които днес функционират на стадия на ученичеството, този апарат е все още в зачатъчно състояние. Трябва да се помни обаче, че световният цикъл едва сега започва и ще обхване огромен период от време. Днес в света има около четиристотин приети ученици, т.е. мъже и жени, които знаят, че са ученици, знаят в какво се състои тяхната работа и я изпълняват. Въпреки това в днешното поколение от млади хора има много стотици от тези, които стоят на прага на приемането и хиляди, намиращи се на пътеката на изпитанията. [165]

Във всички действително езотерически групи трябва да се оформи една група, която да има интелектуално разбиране за механизма на сърцето, гърлото и окото. Тя трябва да се състои от тези, които подлагат себе си на дисциплина и тренинг, което прави тяхното служене неоспорим природен факт. Искам да ви обърна внимание върху тези думи и да ви призова дълбоко да ги осмислите.

Има два варианта за използване на този механизъм в природното тяло:

Първият е да се използва несъзнателно, без разбиране как, защо и кога този апарат се използва. Животното използва механизъм в много отношения аналогичен на механизма, използван от човека. То вижда, чува и функционира органически така, както и човека, но то няма ментално разбиране и способности да открива причинно-следствени връзки, характерни за по-висшето природно царство.

Подобно е положението и в ранните стадии на пътя на ученичеството и в последните стадии на пътеката на изпитанията. Ученикът започва да осъзнава разкриващите се възможности и способности, но те все още не са поставени под интелектуален контрол. Той преживява ярки моменти на прозрение и знание, които му се струват необясними и без особена важност за момента. Той се докосва до вибрации и явления от други сфери, но остава в неведение как се е случило това и не е в състояние да повтори или да възобнови тези преживявания. В своето етерно тяло той усеща активни сили, които понякога може да локализира. Във всеки случай той теоретически признава, че съществува седемстепенна структура, подбуждаща към съзнателна активност, символична по форма и могъща при използване. Той все още не може да я контролира и е абсолютно неспособен съзнателно да я задейства за осъществяването на целите и идеите си, както и да се опитва. Всичко, което може, е да регистрира подобни явления и да води отчет за тези преживявания, постоянно помнейки, че на ранните стадии на разкритие неговото съзнание може да регистрира само най-грубите и материални вибрации. [166] Той просто трябва да чака и да насочи своя ум към очистване на проводниците, към изхвърляне на всичко, което, както той чувства, би изкривило неговото виждане. Този период може да е по-къс или по-продължителен в зависимост от това дали стремящият се навлиза в субективно съзнание за първи път или продължава една по-ранна последователност от частично успешни опити.

Бих искал особено да подчертая тук за всички предани и сериозни стремящи се, че при обучението, което ще се провежда в течение на следващите няколко десетилетия, разкриването на астралното виждане и слушане ще бъде напълно елиминирано, или, ако все още съществува, ще трябва да бъде преодоляно. Истинският ученик се стреми да центрира себе си на менталния план с цел да повдигне своето съзнание още по-високо, във все по-обширната и инклузивна осведоменост на душата.

Неговата задача е да включи висшето. На този етап не му е нужно отново да задейства тези астрални способности, които, както знаете, са характерни за по-слабо развитите земни раси и за много от висшите животни. По-късно, когато стане адепт, той може, ако желае, да функционира на астралния план, но трябва да се помни, че Учителят работи с аспекта на душата на човечеството (и на всички други форми), а не с техните астрални тела. Това често се забравя от наставниците както на Изток, така и на Запад.

При работата с душата на преден план излиза въпросът за еволюцията, тъй като именно душата, скрита във всяка форма във всяко природно царство, е отговорна за работата по развитието на тази форма и за развитието във всяка форма. Бих казал, че главното за учащите се е да осъзнаят своята душа, да култивират съзнанието на душата и да се научат да живеят и работят като души.

А до момента, в който използването на собствения им апарат не стане съзнателно, би било полезно те да тренират своя ум, да изучават законите, управляващи проявлението и да се научат да възприемат всичко онова, което се крие зад думата “висше” – термин неправилен, но устройващ. [167]

Вторият вариант е когато използването на този субективен инструмент става съзнателно, когато човек знае кога да го използва и когато по своя воля може да прекъсне или възобнови неговата дейност. Тогава статусът на човека се променя и неговата полезност нараства. Благодарение използването на ума човечеството е осъзнало целите и начините за приложение на физическия апарат. Днес, посредством използването на по-висши способности, присъщи на душата, човек придобива съзнателен и интелигентен контрол над своя инструмент и се учи да постига целите, за които този инструмент е предназначен. Тази висша способност се нарича интуиция.

Бих искал да подчертая, че едва тогава, когато човек стане интуитивен, той може да бъде използван в групата на Учителя и аз призовавам всички стремящи се колкото се може дълбоко да изучат смисъла и значението на интуицията. Когато тя започне да се проявява, тогава учащият се може да премине от стадия на изпитанията към стадия на приетия в групата на Учителя.

Вие може да попитате как изпитваният може да разбере или да се убеди в това.

По-голямата част от обучението изпитваният преминава без всякакво реално осъзнаване от негова страна. Показват му се слабостите в зависимост от това доколко искрено той се стреми да се подготви за служене и честният анализ на мотивите е най-добрият начин потенциалният ученик да се придвижи от астралния, или емоционалния свят в света на ума. Именно в менталния свят за първи път се достига контакт с Учителите и именно тук Те могат да бъдат потърсени.

Настъпва време, когато светлината в главата не само ще присъства, но и може да бъде по някакъв начин използвана. [168] Кармата на стремящия се е такава, че за него става възможно, благодарение на напрегнатите усилия, да управлява своя живот по такъв начин, че да съумее не само да отработи своята карма и да изпълнява своите задължения, но и да има достатъчна решимост, даваща му възможност да изпълнява задължения и да се справя с проблеми, свързани с ученичеството. Неговото служене на другите се основава на правилен мотив, то става резултатно и осезаемо – тогава той губи интерес към себе си и се разтваря в интересите на другите. Тогава се случват някои езотерически събития.

Учителят се съветва с някои от Своите старши ученици относно приемането на учащия се в аурата на групата и възможността за сливането на неговите вибрации с вибрациите на групата. Тогава, ако решението се приеме, в продължение на две години старшият ученик действа като посредник между Учителя и новоприетия стремящ се. Той работи с новия ученик, принизявайки (ако мога така да се изразя) вибрацията на Учителя с цел тялото на ученика да привикне към повишената честота на вибрацията. Той впечатлява ума на ученика – чрез неговото Его – с плановете и идеалите на групата и следи неговите реакции към събитията в живота и благоприятните възможности. На практика той временно изпълнява дълга и заема положението на Учителя.

• 
  Нарастване на менталната активност. В началото тя му причинява много безпокойства и той чувства, че по някакъв начин наместо да придобива, губи контрол над ума си; но това е само временно състояние и постепенно той овладява положението.
  
• 
  Нарастване на възприемчивостта към идеите и повишаване на способността му да вижда Плана на Йерархията. Това би го направило на ранните стадии до известна степен фанатичен. Той отново и отново ще се увлича по нови идеали, нови “-изми”, по нови начини на живот, по нови мечти за благото на расата. Той често ще потъва в най-различни култове, които, както му изглежда, ще формират идващото хилядолетие. [169] Но след известно време той ще възвърне равновесието си и стремежът към целта ще започне да контролира неговия живот. Той ще върши работата си и ще отдаде най-доброто, на което е способен.
  
• 
  Нарастване на психическата чувствителност. Тя се явява както показателна за растежа, така в същото време и изпитание. Той се подлага на чара и съблазънта на психическите сили, в него се появява изкушение да насочи усилията си вместо към целенасочено служене на расата, към експлоатация на психическите сили, за използването им за себеутвърждаване. Стремящият се трябва да расте във всички аспекти на своята природа, но дотогава, докато не бъде в състояние (съзнателно използвайки интелекта си) да функционира като душа, психе, нисшите сили не трябва да бъдат задействани. Те могат безопасно да се използват единствено от напредналите ученици и посветени. Те са оръжия и инструменти за служене, използвани в трите свята от тези, които все още са свързани със Закона за Прераждането в тези светове. Тези, които са преминали през Великото Освобождение и “окултно са преминали моста” не се налага да използват сили, присъщи за ниските обвивки. Те могат да използват непогрешимото знание, интуиция и просветляващият принцип на Светлината.
  
  
  

Това може да се случи по два начина: при напълно будно съзнание или под формата на среща в съня – факт, който се регистрира от физическия мозък. Но след като ученикът осъзнае това събитие, в него ще се появят и други осъзнавания.

Събитието се осъзнава като безспорен факт. В ума на ученика няма и следа от съмнение.

Той разбира, че не е позволено да споменава за това на когото и да било. Могат да минат месеци или дори години, преди ученикът да може да спомене за това – и то само пред някого, който също така е признат за ученик или на свой сътрудник, намиращ се под същото това групово влияние и чието право да узнае също така е санкционирано от Учителя на групата.

Някои фактори, определящи отношението на Учителя към ученика постепенно се разпознават и започват активно да управляват живота на ученика:

б) Той открива, че в болшинството случаи именно той затваря вратата поради нисш психизъм, физическа неподготвеност и отсъствие на контрол върху ума и тогава разбира, че е длъжен постоянно и без прекъсване да работи върху своето нисше “аз”.

в) Той открива, че една от най-главните му задачи е да се научи да прави разлика между три вида вибрации:

Вибрацията на неговата собствена душа;

Вибрацията на групата ученици, с които е свързан;

Вибрацията на Учителя.

Всички те са различни, но е лесно да бъдат объркани, особено в началото. Стремящите се трябва да усвоят, че когато те са в контакт с висши вибрации и стимулиращо въздействие, то това е тяхната собствена душа, Учителят в сърцето, и да не се облягат на идеята (така ласкаеща тяхната гордост и личност), че Учителят се старае да се доближи до тях.

г) Той открива също така, че Учителите нямат практиката да хвалят прекомерно или да дават някакви обещания на Своите ученици. Учителите са прекалено заети и достатъчно мъдри и не пилеят излишни усилия да съобщават на Своите ученици, че са предопределени за особено важна работа или че се явяват Техни посредници и едва ли не Йерархията зависи от тях. Амбицията, желанието за власт и самодоволството са характерни за много от менталноориентираните, изкушават борещия се стремящ се и той работи активно върху своята личност, за да изкорени всичко онова, от което тя трябва да се очисти. Тези качества го въвеждат в заблуждение, отклоняват го в страни, въздигат го на пиедестал, от който той в края на краищата трябва да падне. [172] Учителят не казва нищо, което би могло да подхрани гордостта на Неговите ученици, не говори на Своите чела никакви думи, които биха могли да способстват у тях да се развие дух на обособеност.

д) Ученикът също така скоро открива, че Учителите на са така лесно достъпни. Те са хора заети, намиращи с труд дори няколко мига, за да пообщуват с ученика, и то само в случай на крайна необходимост и само за начинаещите по Пътя на Ученичеството. Учителят би употребил енергия, за да установи контакт. С опитните и изпитани ученици контактите са по-чести, тъй като по-лесно се установяват и дават бърз резултат. Трябва да се помни обаче, че колкото по-начинаещ е ученикът, толкова повече внимание изисква, като счита, че го е заслужил. Старите и по-опитни служители се стремят да провеждат своята работа и да изпълняват задълженията си контактувайки колкото се може по-малко с Учителя. Те се стремят да не ангажират времето на Учителя и често разглеждат срещите си с Него като свидетелство за собствената им непълноценност и поради това съжаляват, че се е наложило да отнемат от скъпоценното Му време и да Го принуждават да използва Своята енергия, за да се предпази работата от грешки, а ученика – от евентуални вреди. Задача на всеки напреднал ученик е да изпълнява своята работа и да бъде в контакт с центъра на духовна сила, каквато е неговата група, като по такъв начин бъде в постоянно съприкосновение с Учителя, без необходимост от срещи и феноменални контакти. Мнозина се надяват на среща със своите Учители само веднъж в годината – обикновено по време на майското пълнолуние;

е) Ученикът също така открива, че взаимоотношенията между Учителя и ученика се управляват от закон и съществуват определени стадии на този контакт и степени на близост в отношенията с Учителя. Те могат да бъдат изброени, но засега не е нужно да бъдат разглеждани по-подробно:

Стадият, на който контактът с ученика се осъществява от Учителя посредством друг чела на физическия план. Това е стадият на “Малкия Чела” [173]

Стадият, на който напреднал ученик от егоическото ниво ръководи чела. Този стадий се нарича “Чела в Светлината”.

Стадият, на който Учителят, в зависимост от необходимостта, контактува с чела посредством:

б) обучение с помощта на символи;

в) използване на мисъл-форми на Учителя;

г) контакт в медитацията;

д) определена, запомняща се среща в Ашрама на Учителя. Това без съмнение е стадият на “Приетия ученик”.

Стадият, на който, показал своята мъдрост в процеса на работата и своето разбиране на задачите на Учителя, ученикът се обучава (в случай на крайна необходимост) как може да привлече вниманието на Учителя и по такъв начин да получи Неговата сила, знание и съвет. Това става мигновено и практически не отнема време на Учителя. Този стадий има своеобразното название “Чела върху Нишката, или Сутратма”.

Стадият, на който на ученика се позволява да знае метода, с помощта на който той може да издава вибрацията и призива, които биха му дали право на среща с Учителя. Но това се позволява само на тези изпитани чела, на които може да се вярва, че не биха използвали тези знания за нищо друго, освен за нуждите на работата, и че никакви личностни причини или страдания не биха го заставили да се възползва от тях. На този стадий ученикът се нарича “Онзи, който е в Аурата”.

Стадият, на който ученикът по всяко време може да бъде чут от Учителя. Той постоянно е в близък контакт с Него. Това е стадият, когато чела непосредствено се готви за предстоящото посвещение или, след приемането на посвещение, му е възложена специална работа, която той трябва да извършва в сътрудничество със своя Учител. На този стадий ученикът се нарича “Този, който е в Сърцето на Учителя”. [174]

Това са някои положения, касаещи учениците и тяхното осъзнаване и е полезно стремящите се да поразмислят над тях. Следва да се разбере, че макар добрият характер, високата етика и нравственост, духовният стремеж да са основни и задължителни изисквания, все пак е нужно и нещо повече, за да бъде възможно влизането в Ашрама на Учителя.

За да получи привилегията да бъде аванпост на Неговото съзнание се изисква безкористност и самоотверженост, на която малцина са способни; да бъде привлечен в Неговата аура, когато аурата на ученика става съставна част от аурата на групата, предполага такава степен на чистота, каквато малцина притежават; да се ползва от благосклонното внимание на Учителя, да заслужи правото да контактува с Него по своя воля – това изисква такава чувствителност и тънко различаване, за които малцина са склонни да заплатят необходимата цена. И все пак вратата е широко отворена за всички, които се стремят да влязат, и нито една устремена и искрена душа, отговорила на тези изисквания не е получила отказ.

но ускоряване на еволюцията еднали, усещат едПовече от очевидно е, че в днешно време тези, които са в определена степен напреднали усещат едно ускоряване на еволюцията както никога по-рано в световната история. Кризисът дотолкова вече се е задълбочил, а нуждите на света толкова са нараснали, че тези, които са способни да осъществяват контакт с вътрешната страна на живота, които макар и в малка степен възприемат вибрациите на старшите ученици и Старшите Братя на расата и са способни да въплътят идеалите, съществуващи на по-високите планове, преминават много усилена, задълбочена и мащабна подготовка. Необходимо е да бъдат подготвени да действат точно и адекватно като предаватели и интерпретатори. [175]

Бих искал да обърна вашето внимание на определени фактори и методи, свързани с духовното писане и медиумизъм, които имат отношение към написването на такива книги като Тайната Доктрина, Свещените Писания на света и всички онези, предадени по този начин в света, които активно въздействат върху мисленето на расата. Разбирането на този процес зависи от много фактори – статусът на писателя може или да се надцени, или да се подцени; термините, използвани от този, чрез когото се предава учението, зависят от неговия образователен статус и могат да бъдат или неточни, или неправилно тълкувани. Затова е необходимо да се придобие известно разбиране върху този процес.

Едни работят изключително на астралните нива и тяхната работа неизбежно се явява част от великата илюзия. Те са безсъзнателни медиуми и не са способни да проверят източника, от който се предава учението; ако твърдят, че знаят какъв е източника, то обикновено грешат. Някои получават наставления от развъплътени същности от не много високо, а доста често и от ниво по-ниско от тяхното собствено. Други просто извличат съдържание от своето собствено подсъзнание и в резултат получаваме красиви баналности, облечени в християнска фразеология и имитиращи мистическите писания от миналото, които затрупват работното място на ученика, съзнателно работещ на физическия план. Някои работят само на менталните нива, изучавайки посредством телепатия това, което Старшите Братя на расата и техните собствени души се стремят да им съобщят. Те се подвключват към източника на знание, намиращ се в егоическото съзнание. Те стават просветени за знанието, натрупано от учениците, намиращи се на същия този Лъч, на който и те самите. Някои от тях, бидейки аванпост на съзнанието на Учителя, улавят Неговата мисъл. Други използват едновременно няколко метода или съзнателно, или несъзнателно. Когато работят съзнателно, за тях става възможно да съобразят даваните им наставления както със Закона за Подобието, така и благодарение на символите (които виждат посредством менталното ясновидство) и да се убедят в тяхната истинност. [176] Тези, които работят несъзнателно (нямам предвид астралните психици) могат да се опират само на вярата и различаването, докато не се придвижат по-напред в собственото си развитие. Те не трябва да приемат нищо, което противоречи на фактите, съобщавани чрез Великите Вестители на Ложата и те трябва да бъдат готови да наложат на този малък обем знания, които владеят, структура от по-високо естество.

Сега всяко ново поколение трябва да роди свои виждащи /seers/. Аз харесвам думата “виждащи”, тъй като да виждаш значи да знаеш. Грешката на всеки от вас е, че не виждате; вие гледате само от един ъгъл, съзирате само частица от великата истина, а всичко, което е скрито отвъд сетивата е окултно за вашето триизмерно виждане. Тези, които искат да действат като истински предаватели и посредници между Знаещите на расата и “онези малките”, е необходимо да се взират към хоризонта и да се опитват постоянно да разширяват своето виждане; трябва стабилно да поддържат онова състояние на вътрешно осъзнаване, което вече притежават, и да се стремят да разширят неговите граници; необходимо е да се придържат към истината, че всичко съществуващо е устремено към откровение и че формата не означава нищо. Те трябва да се стараят да бъдат сигурни инструменти по време на буря. Те не трябва да се поддават на депресия, каквото и да се случи, да бъдат свободни от разочарование, да имат тънко чувство за мярка, да имат правилни съждения за всичко, да живеят подреден живот, да имат дисциплинирано физическо тяло и с цялото си сърце да бъдат посветени на човечеството. Онези, в които тези качества присъстват, Учителите могат да започнат да използват като Свои работници; ако тези качества не са развити, ще трябва да бъдат потърсени други инструменти.

Някои хора се обучават през нощта и съзнанието на физическия им мозък регулярно се обогатява с факти, които трябва да знаят и инструкции, които трябва да предадат. Изпробват се много методи, съобразени с природата на стремящия се, или чела. [177] У някои мозъкът действа телепатически, като предавател. Аз използвам някои по-надеждни и редки методи, които задействат менталния проводник като посредник между душата и ума, или между наставника и ученика. Методите за комуникация на астрално ниво, такива като масичка за спиритически сеанс, планшет, автоматично писане, чуване на гласове и изявления, вкарващи медиума във временен транс като правило не се използват с чела, макар методът на директното чуване на гласове понякога да се използва. Висшите ментални методи са по-прогресивни и надеждни, макар и по-редки.

нива към физическия план работят по гоически Истинските предаватели от високите егоически нива към физическия план работят по един или друг от следните начини:
1. Те пишат, изхождайки от своето лично знание, и, следователно, използват своя конкретен ум за предаване на това знание в термини, които разкриват истината за тези, които имат очи да я видят, като в същото време запазват скрито това, което е опасно за любопитните, но още слепи. Това е трудна задача, тъй като конкретният ум изразява абстрактното по доста неадекватен начин и при обличането на истината в думи истинският смисъл до голяма степен се губи.

2. Те пишат, защото са вдъхновени. Благодарение на физическата си пълноценност, чистотата на живота си, единството на целите, предаността на човечеството и кармата на служенето сама по себе си, те са развили способност да достигат висшите източници, от които струи неподправена или изразена в символи истина. Те могат да се вслушват в мисловните потоци, привеждани в движение от великото съобщество Съзерцатели, наричани Нирманакайя, или в определени, специализирани мисловни потоци, излъчвани от някого от великото общество от наставници. Техният мозък, бидейки възприемчив предавател, им позволява да изразят тези уловени потоци върху хартия, като точността зависи от чувствителността на инструмента (т.е. от ума и мозъка) на предаващия. [178] В такъв случай изборът на думите и изреченията до голяма степен се предоставя на пишещия. Затова точността на употребяваните термини и правилността на фразеологията ще зависи от неговата ментална подготовка, образователното му равнище, богатството на речника и присъщата му способност да разбира природата и качеството на съобщаваните мисли и идеи.

Тази форма на работа може да бъде разделена на три метода:

а) директно – от Учител към ученик, от ученик към ученик или от учащ се към учащ се;

б) от Учител или ученик – към Его-то, а оттам – към личността, посредством атомните подпланове. Очевидно, че само тези, в чийто тела има материя от атомните подпланове могат да работят по този начин. Изискват се точност и акуратност в този процес.

в) от Его към Его, посредством каузалното тяло, като при това информацията или се предава към личността директно по предходния метод, или се акумулира, за да се излъчва в зависимост от нуждите.

Някои хора съчетават метода на вдъхновението с други начини за получаване на инструкции и тогава се постига висока точност на предаването. Понякога, какъвто е случая с Е.П.Б., се комбинира дълбоко знание, способност за получаване на вдъхновение и ментално яснослушане. Тогава имаме рядък и полезен инструмент за помощ на човечеството.

Вдъхновението се заражда на висшите нива; то предполага твърде високо ниво на еволюция, тъй като задейства егоичното съзнание и атомната материя, предоставяйки широки възможности за комуникация. То е и безопасно. Помнете, че душата винаги е добра; на нея може да не й достигат знания в трите свята и затова може да е несъвършена, но в нея зло не съществува. Вдъхновението винаги е безопасно, докато медиумизмът винаги трябва да се избягва. Вдъхновението може да се съпровожда от телепатия, тъй като вдъхновяващият може да извършва три неща:

а) може да използва мозъка на избрания канал, насищайки го с мисли;

б) може да завземе тялото на ученика, като последния се намира в пълно съзнание в своите тънки тела, преотстъпвайки физическото си тяло;

в) третият метод е временно сливане, ако мога така да се изразя, съединяване, когато използващият и използваният, ако е необходимо, се сменят или допълват един друг, за да изпълнят определена работа. Не бих могъл да го обясня по-ясно. [181]

По-късно ще бъдат използвани два нови метода, които ще облекчат предаването на истината от вътрешната страна към външния план. Техниката на ускореното писане ще бъде дадена на тези, на които може да се има доверие, но все още е рано за нейното разпространение. Трябва да се чака докато работата на езотерическите школи не достигне по-висока фаза на развитие. Условията за това все още не са налице, но човечеството е призовано да открие ума си и да се подготви за такова развитие. По-късно ще се появи способност за материализиране на мисъл-форми. Във въплъщение ще навлязат хора, притежаващи умения за определено време да създават и оживяват тези форми и те ще могат да бъдат видени от обикновените хора. [182] Все още обаче не е дошло времето за това. Прекалено много страх има в света и твърде малко опит в преживяването на истината. Трябва да бъде придобито по-голямо знание за природата на мисленето и за материята, което да бъде експериментално проверено от тези, които притежават остър и обучен ум, висока честота на вибрацията и тела, построени от най-тънка материя. За да се постигне това ще са необходими дисциплина, страдание, самоотричане и въздържание. Погрижете се за това.

Групата от Наставници, с които могат да контактуват средните стремящи се и изпитваните ученици на менталния план са също така хора, притежаващи страсти, но притежаващи по-голям опит по пътя и по-мъдър контрол над себе си. Те работят със стремящите се не защото лично ги харесват или се грижат за тях, а защото нуждата е голяма и Те търсят такива, които могат да обучат. Състоянието на ума, което те биха искали да видят, е способност за обучение, способност за регистриране на впечатления и за въздържане от въпроси, докато не стане известно повече. По-късно стремящият се се призовава да задава въпроси за всичко. Бих припомнил думите на един Наставник, който казва: “Знайте, че ние сме здравомислещи, уравновесени хора, обучаващи така, както сме го правили и на земята, без да хвалим прекалено своите ученици, но непрестанно дисциплинирайки ги. Водим ги напред без насилие и без да подхранваме техните амбиции с обещания за могъщество, но давайки им информация и подтиквайки ги да я използват в своята работа, знаейки, че правилното използване на знанията ще доведе до придобиването на опит и достигането на целта.”

Колко често можем да срещнем учащ се, който много повече се интересува от Учителя и от това, което Той прави, отколкото от себе си и онова, което самият той прави! Собствената му подготовка за служене и за полезно сътрудничество би трябвало да бъде неговата главна грижа.

Информацията за Учителя е много по-интересна, отколкото информацията за изискваната квалификация, задължителна за ученичеството. Интересът към сведенията за Адептите е по-силен, отколкото стремежът постоянно да се изследват ограниченията и препятствията, което всъщност би трябвало основно да ангажира вниманието на стремящия се. [183] Любопитството относно привичките и методите на отделните Учители и начините Им на работа с учениците заема повече място в интересите на ученика, отколкото търпеливото изработване на правилни навици и начини на работа. Всички тези въпроси са второстепенни, те само пречат и ограничават и един от първите съвети, които даваме на този, който иска да установи контакт с Учителите е да отдръпне вниманието си от това, което не го касае, да го насочи към извършването на необходимите стъпки и постигането на определени стадии, които трябва да достигне в своя живот, да престане безсмислено да губи времето си и да не допуска празни настроения и безполезни мисли, които твърде често ангажират по-голямата част от неговия мисловен живот.

Когато Учителят се опитва да намери тези, които са годни да получат инструкции и да бъдат обучавани, Той преди всичко изследва три момента. Докато те не са налице, никаква степен на преданост или устременост, никаква чистота на живота или начин на съществуване не биха били достатъчни. Важно е всички стремящи се да осъзнаят тези три фактора, и по такъв начин да избавят себе си от големи умствени тревоги и напразни движения.

не би________________________________________

Учителят следи дали се е появила светлина в главата;

Той изследва кармата на стремящия се;

Той оценява ефективността на неговото служене в света.

б) подравняването на човека на физическия план с неговото Его (или душата, или висшето “Аз”) на менталния план, и подчиняването на неговия живот и природа на въздействието и контрола на душата. Това е достатъчно добре изложено в първите две или три глави на “Писма за Окултна Медитация”, които стремящите се следва да изучат.

в) Низхождането на сили посредством сутратма (магнетическия канал или нишка) от душата към мозъка през тялото на ума. Цялата тайна на духовното виждане, на вярното възприятие и сигурния контакт е в правилното вникване /appreciation/ в горното положение; и поради това “Йога Сутрите” на Патанджали винаги са били и ще си останат учебник за учениците, посветените и адептите, тъй като в тях са изложени правила и методи, позволяващи да се добие контрол над ума, да се стабилизира астралното тяло и така да се развие и укрепи нишката с душата, че да може тя да се превърне в истински канал за комуникация между човека и неговото Его. Светлината на просветлението се излива в мозъка и докарва в обективност три области на знанието. Това често се забравя и оттук произтичат честите тревоги и преждевременните интерпретации на частично просветления ученик или изпитвания.

Светлината преди всичко очертава и изнася на предния план на съзнанието тези мисъл-форми и тези същности, които изразяват нисшия живот и които (в своята съвкупност) формират Пазителя на Прага /Dweller on the Threshold/.

По такъв начин първото, което осъзнава стремящият се, е откровението за това в него, което е нежелателно и което свидетелства за неговата собствена непригодност и ограниченост; нежелателните компоненти на неговата собствена аура се очертават пред погледа му. Тъмнината, която е в него, изглежда по-дълбока заради светлината, която засега едва едва се промъква от центъра на неговото битие и той често изпада в отчаяние, губи вяра в себе си и се потапя в дълбините на депресията. Всички мистици свидетелстват за този период, който трябва да се преодолее, докато чистата светлина на деня не разсее всички сенки и затъмнения; постепенно животът ще става все по-ярък и светъл, докато слънцето в главата не възсияе в цялата си слава; [185]

г) И накрая светлината в главата е индикатор за това, че Пътят е намерен и на човек му остава да изучи и разбере техниката, посредством която светлината се фокусира, усилва, провежда и евентуално превърща в такава магнетична нишка (подобна на нишката на паяжината), която може да се простре назад до източника на нисшата манифестация, а нагоре да достигне и да навлезе в съзнанието на душата. Използваният по-горе език е символичен, но при това жив и точен; той изразява информацията по такъв начин, че да я съобщи на тези, които знаят и да я предпази от онези, които засега не знаят.

Следващото, което трябва да прецени Учителят преди да допусне човека в Своята група е, дали тази стъпка е кармически възможна и дали в хрониката на човека съществуват обстоятелства, които биха препятствали приемането му в групата през настоящия живот.

Съществуват три главни фактора, които трябва да бъдат разгледани един по един и във връзка един с друг.

Първо, съществуват ли такива кармически обвързаности в настоящия живот на човека, които правят невъзможно функционирането му като ученик? В тази връзка трябва да се има предвид, че човек може да стане ученик и да се удостои с вниманието на Учителя само ако неговият живот има стойност в света на хората, ако притежава влияние в своята сфера и ако може да моделира и въздейства върху умовете и сърцата на другите хора. [186]

Докато това условие не е налице, да се занимава с него е загуба на време за Учителя, защото на такъв човек може да му бъде оказана помощ по други начини; той, например, може да получи обширни знания от книги и наставници, което е все още само теория, а не практика, или пък да получи богат опит под ръководството на собственото си Его, учителя в сърцето. Ако човек е ученик, то това значи, че може да бъде използван за работата по осъществяване на Плана на Йерархията и на него може да му бъде въздействано да въплъти тези намерения, които биха позволили на човечеството да направи необходимите крачки напред. Отчита се как той (в живота на физическия план) разпределя времето си, контролира мислите си, преодолява обстоятелствата и прочие, но е възможно и човек да е напълно достоен за признанието на Учителя от гледна точка на своя характер, но все пак да има такива задължения и ангажименти, които препятстват неговото активно служене в конкретния живот. Тези моменти се взимат предвид както от Учителя, така и от собственото Его на човека.

Твърде чест резултат от това е (чийто смисъл вероятно не се осъзнава от физическия мозък), че в днешно време човек се старае да усвои възможно най-голям опит и поема върху себе си значителен обем отговорности в един определен живот, с цел да освободи себе си за ученичество и служене в някой следващ. В този случай той работи върху задачата да подготви себе си за следващия живот и търпеливо изпълнява своя дълг в рамките на своето семейство, в приятелския кръг или в работата си. Той разбира, че от егоическа гледна точка един живот е твърде кратък период, който бързо преминава, и че посредством ученето, интелектуалната активност, любящото служене и търпеливата настойчивост той отработва тези обстоятелства, които сега пречат на приемането му в групата на Учителя.

Учителят също така изучава състоянието на физическото тяло и на другите тънки тела на стремящия се, за да разбере присъщи ли са им такива нива на съзнание, които могат да възпрепятстват тяхното полезно използване и да действат като пречка. Тези обстоятелства също са кармични и трябва да бъдат урегулирани, преди да стане възможно приемането му в кръга на другите чела. [187] Болно физическо тяло, астрално тяло, подложено на чести смени на настроенията, емоционални или психически заблуди или неконтролирано и зле подготвено ментално тяло са твърде опасни състояния за учащия се, ако не бъдат коригирани и преодолени. Чела постоянно бива подлаган на въздействието на сили, постъпващи към него от три главни източника:

От неговото собствено Его,

От Его-то на Учителя,

От групата на съучениците.

Понякога е по-добре да се остави човека да почака, преди да му се позволи да излезе от физическия път, докато не настъпи живот, при който неговите сътрудници, отзоваващи се на неговата вибрация и привикнали да работят с него не се намират също във физически тела, тъй като в групата на Учителя се влиза, за да се служи и за да се извърши определена работа, а не защото човек трябва да се подложи на определено обучение, което в един прекрасен ден би го направило адепт. Чела тренират себе си сами, и когато са готови за всякакъв вид работа, Учителят може да ги използва. [188] Те сами развиват себе си и заработват собственото си спасение, и в зависимост от това как те, стъпка по стъпка постигат това, техният конкретен Учител им възлага все по-големи и по-големи отговорности. Той ги обучава в техниките за служене и вибрационен отклик на Плана, а те се самообучават да контролират себе си и да бъдат готови за служене.

жни за стремящия се.п но тези трите са най-ваИма и други кармичени фактори, които Учителят трябва да разгледа, но тези трите засега са най-важни за стремящия се. Те са такива, каквито са, и нито един истински сериозен работник не би се разстроил или обезкуражил, ако все още няма съзнателна връзка с Учителя и все още не знае за принадлежността си към езотерическа група от чела. И това може да е така не защото той не е готов. Това може да е така просто защото неговото Его е избрало дадено въплъщение, за да разчисти място за по-нататъшни действия, да отстрани определени пречки в едно или друго или във всичките три нисши тела или да дочака това време, когато неговото приемане би било най-подходящо.

Третият фактор за служене (така, както би искал да го види Учителя) стремящият се в най-малка степен е изяснил и най-често неправилно тълкува. Духовната амбиция, желанието да бъде център на групата, стремежът да види себе си говорещ, поучаващ, четящ лекции или пишещ статии често се тълкува от стремящия се като истинско служене. Учителят гледа не личната сила или статуса на работника в света, не на броя на хората, събрани около неговата личност, а мотивите за неговата активност и резултатите от неговото въздействие върху събратята му. Истинското служене е спонтанно излияние на любящо сърце и светъл ум; то е резултат от това, че човек се намира на правилното място; то неизбежно предизвиква приток на духовни сили, не на напрегната активност ховна активност ни сили, не на напрегната дуна физическия план; то е следствие на това, че човек става това, което всъщност е – божествен Син Божи, а не преднамерен резултат от определени думи или дела. [189] Истинският служител събира около себе си тези, на които не величието или нищожността на своето служепомага чрез силата на своя живот и своята одухотворена личност, а не чрез своите претенции и гръмки речи. Той служи, забравяйки себе си; отричайки се от себе си, той преминава през земята без да мисли за величието или нищожността на своите постижения и без да има предубедена представа за своята собствена ценност или полезност. Той живее, служи, работи и влияе без да иска нищо за своето отделно аз.

Когато Учителят види проявата на тези качества в живота на човека като резултат от пробуждането на вътрешната светлина и уреждането на кармическите задължения, Той издава нота и следи дали човекът ще разпознае своята собствена групова нота. След като ученикът я разпознае, той бива допуснат в групата на своите сътрудници и може да се намира в присъствието на своя Учител.