Трактат за Бялата Магия

Някои основни положения

Бих искал да отбележа, че всичко, което казвам се основава на определени основни положения, които за по-голяма яснота накратко са посочени по-долу.

При разглеждането на дадените правила аз съм заинтересован не толкова от прилагането им в собствено магическата работа, колкото в обучението на мага и в неговото развитие, като изхождам от неговия характер като отправна точка. [55] По-нататък ще се заемем с прилагането на знанието към външните проявления на световните сили, но сега нашата задача е малко по-различна. Аз се стремя да заинтересувам ума и мозъка (т.е. нисшето "аз") на учащия се към неговото висше "аз", насочвайки неговия ментален интерес така, че той да може да получи достатъчно силен импулс за движение напред.

Нека не забравяме факта, че когато магията на душата бъде възприета от личността, душата неминуемо започва да доминира и на нея може да се възложи да проведе по-нататъшната плодотворна работа по обучението на човека, тъй като на нея не й пречат (както е присъщо на нас) съображения за време и пространство и незнание за своя предишен жизнен път. Винаги трябва да се помни, че работата, провеждана с индивиди, се състои от две части:

Да бъдат научени да свързват личностното нисше "аз" с осеняващата го душа така, щото физическият мозък да може със сигурност да осъзнава реалността на този божествен факт. Това знание прави негодна признаваната досега реалност на трите свята и всичко онова, което би могло да привлече и задържи там, и е първата стъпка от четвъртото към петото царство.

Да даде практическо учение, което би позволило на стремящия се:

б. Да контролира силите на своята собствена природа и да научи нещо за силите, които го заобикалят.

в. Да разгърне скритите си способности така, че да може да работи над своите конкретни проблеми, да стои на собствените си крака, да управлява собствения си живот, да разрешава собствените си трудности и да стане толкова силен и уравновесен в Духа, че да добие признание като работник на Плана на еволюцията, като бял маг и един от групата посветени ученици, които наричаме "Йерархията на нашата планета". [56]
Оттук и молбата ми към изучаващите тези въпроси да разширят своята представа за йерархията на душите, като включат в нея всички екзотерически области на човешкия живот – политическа, социална, икономическа и религиозна. Не би трябвало да се ограничавате, както правят мнозина, единствено до тези, които са създали свои собствени малки организации или до тези, които работят в чисто субективната страна на живота, или до това, което консервативните наричат религиозно, или Духовно направление. Всичко, което подпомага повишаването нивото на развитие на човечеството на всеки план на проявлението, е по същество религиозна работа и има духовна цел, тъй като материята – това е Дух на най-ниския план, а Духът, както ни казват, е материя на най-високия план. Всичко е Дух и всякакъв род диференциации са само продукт на ограничения ум. Затова всички онези работещи и познаващи Бога, били те във физическа форма или извън нея, работещи във всяка област на божественото проявление образуват част от планетарната йерархия и са съставни единици от великия "облак на свидетелите", или "зрителите и наблюдателите". Те притежават могъществото на духовната проницателност и възприятие, а също така и обективно, или физическо виждане.

Изучавайки Правило І можем да го обобщим с прости, но съдържателни думи:

Установяване на връзка с Егото /Egoic Communication/.

Циклична медитация.

Координация, или единение.

Тези правила са описани в “Трактат за Космическия Огън”, заедно с кратко изложение на процеса и положения, касаещи природата на белия маг. [57]

Би ми се искало при това първо разглеждане на нашия предмет да изброя накратко фактите, дадени в коментарите, за да покажа на стремящите се колко много им е дадено за размисъл и помощ, ако само знаят как да четат и как да размишляват над това, което четат. Краткото тълкуване на Правило І е следното:

Бял маг е този, който е установил контакт със своята душа.

Той е възприемчив и осведомен за целите и плана на своята душа.

Той е способен да получава впечатления от сферите на Духа и да ги регистрира във физическия си мозък.

Констатира се също, че Бялата магия е:

б. резултат от слънчевите вибрации и, следователно, от егоичната енергия.

в. не е резултат от вибрациите на формената страна на живота, тъй като е нещо различно от емоциите и менталните импулси.

Енергийният поток, нисходящ от душата, е резултат от:

б. концентрираната еднопосочна връзка на душата с ума и мозъка.

в. устойчивата медитация над плана на еволюцията.

Душата, следователно, се намира в дълбока медитация в течение на целия цикъл на физическото въплъщение, и това е всичко, което засега касае учащия се.

Медитацията е ритмична и циклична по своята природа, както и всичко останало в космоса. Душата диша, и по такъв начин нейната форма живее.

Когато комуникацията между душата и нейния инструмент е съзнателна и стабилна, човек става бял маг.

Затова работниците на бялата магия по самата природа на нещата неизменно са напреднали човешки същества, тъй като са нужни много въплъщения, за да се подготвят и станат магове.

Душата доминира над формата посредством сутратма, или нишката на живота, и посредством нея оживотворява троичния инструмент (менталния, емоционалния, физическия), като по такъв начин установява връзка с мозъка. [58] Посредством съзнателно контролирания мозък човек се пробужда за познавателна активност на физическия план.

Горното представлява кратък анализ на Първото правило на магията и аз бих искал да предложа за в бъдеще, когато учащите се медитират върху тези правила, да са способни самостоятелно да правят такъв анализ. Ако те съумеят да постъпват по този начин през време на работата си над всяко правило, ще могат да подходят към целия предмет с по-голям интерес и знание. И ще могат да си спестят честите поглеждания назад в текста за справки.

От горния анализ е видно, че в това Правило е даден един много ясен обзор и че учащият се започва да се обучава в магия, имайки на разположение кратко представяне на предишното положение на нещата, своята степен на готовност и начините за подхождане към предмета. Нека от самото начало осъзнаем простотата на идеята, която се постарах да изложа. Така, както в миналото инструментът и неговата връзка с външния свят са били от първостепенно значение в опита на духовния човек, така и сега е възможна преориентация, когато главен фактор става духовния човек, слънчевия ангел или душата. Също така ще стане очевидно, че той е свързан (посредством формата) както с вътрешните, така и с външните светове. Засега човек е включил в своите отношения само формената страна от областта на средночовешката еволюция.

Той се е ползвал от формата и тя е доминирала над него. Той страда от нея и периодично, поради крайно пресищане, изпитва отвращение към всичко, което има отношение към материалния свят. Неудовлетвореността, отвращението, антипатията и крайната умора са твърде характерни за тези, които стоят на прага на ученичеството. А какво е това ученик? Ученик е този, който се опитва да схване новия ритъм, да навлезе в ново поле на опитност и да последва онези развити представители на човечеството, които вече са преминали по пътя, водещ от тъмнината към светлината, от нереалното към реалното. [59] Той е вкусил от радостите на живота в света на илюзиите и е познал тяхната неспособност да го удовлетворят и подкрепят. Сега той се намира в състояние на преход от старо към ново състояние на съществуване. Той се колебае между осведомеността на душата и осведомеността на формата. Той "вижда двояко".

Неговото духовно възприятие расте бавно и уверено в зависимост от това как нараства способността на мозъка да възприема просветлението, идващо от душата посредством ума. С развитието на интуицията периметърът на осведомеността нараства и се откриват нови територии на знанието.

Първата област на знанието, в която човек получава просветление, може да бъде описана като включваща в себе си цялата съвкупност от форми в трите свята на човешкия опит – етерния, астралния и менталния. Потенциалният ученик, благодарение на този процес, става осведомен за своята нисша природа, започва да осъзнава степента на своята заточеност и (както го формулира Патанджали) "модификациите на променливата психическа природа". Сега вече всички спънки и препятствия по пътя към прогреса му стават ясни и неговият проблем се конкретизира. Често той достига до положението в което се е оказал Арджуна, сблъсквайки се с враговете, които се оказват негови роднини – той престава да разбира в какво се заключава неговият дълг и се обезсърчава, опитвайки се да уравновеси себе си между две противоположности. Тогава негова молитва става знаменитата индийска молитва /Гаятри – б.пр./, произнасяна със сърцето, разбирана с главата и допълвана с жертвено служене на човечеството:

скрито зад диска от златна светлина,

За да узнаем истината и изпълним своя дълг

докато вървим към Твоите божествени нозе"

Когато знанието за собственото “аз” и осъзнаването на това, което вижда, чува, знае и с което контактува това “аз” се стабилизира, тогава се появява Учител, осъществява се контакт с групата ученици; осъзнава се плана за непосредствената част от работата, която човек трябва да поеме върху себе си и последователно да изпълнява на физическия план. По такъв начин активността на нисшата природа отстъпва и човек малко по малко навлиза в съзнателен контакт с Учителя и своята група. Но всичко това се случва едва след като “се запали лампата” – т.е. подравняването /aligning/ между нисшата и висшата природа и низхождението /downflow/ на просветление в мозъка.

Важно е всички тези моменти да бъдат изучени и разбрани от всички стремящи се, за да могат да предприемат необходимите стъпки и да развият желаната осведоменост. Докато това не се случи, Учителят, колкото и да Му се иска, е безсилен и не може да предприеме никакви стъпки, за да привлече човека в своята група, да го обгърне със своята аура и да го направи преден пост на своето съзнание. Всяка стъпка по пътя трябва да бъде направена от самия човек, няма нито кратък, нито лек път от тъмнината към светлината.

ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

Бял маг е този, който благодарение на съзнателното подравняване със своето его, със своя “ангел”, става възприемчив към своите планове и цели, и поради това способен да получава висши впечатления. Ние трябва да помним, че бялата магия работи от високото към ниското и е резултат от слънчевите вибрации, а не от импулси, еманирани от една или друга от лунните питри. Низхождението на забележителни енергии от слънчевите питри е резултат от тяхното вътрешно всмукване /indrawing/, концентриране на силите и последващото им целенасочено изпращане към собствената им сянка – човека, а така също и устойчива медитация над целта и Плана. Учащият се трябва да помни, че егото (така както и Логосът) се намира в дълбока медитация през време на целия цикъл на физическото въплъщение. Медитацията е циклична по своята природа. Питрите изпращат на своето “отражение” ритмични потоци енергия, осъзнавани от човека като негови “висши импулси”, мечти, вдъхновение. Така става ясно защо работниците в бялата магия винаги са духовно развити хора – тъй като отражението не откликва на егото дотогава, докато не минат множество цикли на въплъщение. Слънчевите питри общуват със своята “сянка” или отражение посредством сутратма, която преминава през всички тела и влиза през определена точка във физическия мозък, ако може така да се каже, но засега човек не може да фокусира или да погледне ясно в която и да е посока.

Ако се огледа назад, ще види само мъглите и миазмите на плановете на илюзията, а това не му е интересно. Когато погледне напред, ще види отдалечена светлина, която ще го привлече, но той все още не е в състояние да различи това, което разкрива тази светлина. Оглеждайки се наоколо, ще види само променливите форми и калейдоскопичните картини на формената страна на живота. Поглеждайки навътре, ще различи сенките, очертани от светлината и ще осъзнае огромните препятствия, които трябва да преодолее преди да се приближи към отдалечената светлина и да навлезе в нея. Тогава той ще познае себе си като самата светлина, ще ходи в светлина и ще я предава на другите.

Необходимо е да се помни, че етапът на ученичеството в много случаи е най-трудната част от цялата стълбица на еволюцията. Слънчевият ангел постоянно е в дълбока медитация. Вибрацията на енергийните импулси, излъчвани от него се усилва и става все по-мощна. [62] Енергията все по-силно и осезаемо влияе върху формата, чрез която душата търси изражение и която се опитва да контролира.

Така стигаме до разглеждане на седмия пункт от горния анализ на Правило І. Аз казах: “Медитацията на душата е ритмична и циклична по природа, както и всичко в космоса. Душата диша, и благодарение на това формата живее.” Стремящите се трябва да обърнат особено внимание на ритмичната природа на душата. В природата има приливи и отливи, и в приливите и отливите на океана ние виждаме изключителна илюстрация на един вечен закон. В зависимост от това как стремящият се се приспособява към цикличността на душевния живот, той започва да разбира, че винаги съществува фаза на оживление, след което следва отлив неизменно и неизбежно така, както са неотменими законите на силата. Тези приливи и отливи могат да се проследят в процесите на смъртта и въплъщението, а и в целия процес на човешкия живот, тъй като някои животи са очевидно статични, бедни на събития, бавни и инертни от гледна точка на опита на душата, а други са динамични, изпълнени с енергия, опит и растеж. Това трябва да се помни от всички вас, работещите, когато искате да помогнете на другите да живеят правилно. Намират ли се те в отлив, или изпитват приток на душевна енергия? Преминават ли през период на временно затишие като подготовка за по-голям импулс и усилие така, че необходимата работа трябва да бъде укрепването и стабилизацията, за да могат да се “утвърдят в духовното битие” или пък изпитват цикличен прилив на сили? В този случай работникът трябва да се постарае да помогне за правилното насочване и използване на енергията, която, ако бъде погрешно насочена, може да доведе до разрушаване на живота, а при мъдро използване – да доведе до пълно и плодотворно служене.

Горните разсъждения изучаващият човечеството може да приложи към големите расови цикли и по такъв начин да открие за себе си много интересни моменти. [63] Още по-важното за вас е, че тези циклични импулси в живота на ученика са с много по-голяма честота, скорост и мощ, отколкото в живота на средния човек. Те се редуват с мъчителна бързина. Отшелническият и светският опит на мистика са само един от начините да се изрази този прилив и отлив. Понякога ученикът върви в слънчева светлина, друг път в дълбока тъмнина; понякога той узнава радостта от пълната съпричастност, но след това всичко му става скучно и безрадостно; от време на време неговото служене е плодоносен и удовлетворяващ опит и му се струва, че действително може да помогне; друг път чувства, че няма какво да даде и че неговото служене е ненужно и просто безрезултатно. Има и дни, когато всичко му е ясно и му се струва, че стои на върха на планината, обгръщайки с поглед окъпания в слънце пейзаж, където всичко е достъпно за неговия взор. Той осъзнава и чувства себе си като син Божи. По-късно обаче, когато облаците се сгъстят, той вече в нищо не е сигурен и не разпознава нищо. Той върви в слънчевата светлина и вече е почти препълнен с ослепителното сияние и топлотата на слънчевите лъчи и се чуди колко ли дълго още ще продължат тези противоречиви преживявания и тези толкова резки смени на противоположности.

Веднага обаче щом схване факта, че наблюдава ефектите от цикличните импулси и следствията от медитацията на душата над природата на формата, смисълът става ясен за него и той разбира, че на този формен аспект не му достига отклик и затова реагира на енергизацията по такъв неравномерен начин. Тогава научава, че от момента, в който стане способен да живее в съзнанието на душата и да достига “големите височини” (ако мога така да се изразя) по своя воля, флуктуациите на формения живот ще престанат да го засягат. И едва тогава ще забележи тънката като острие на бръснач пътека, която води от плана на физическия живот към сферите на душата и ще разбере, че ако упорито се придържа към нея, тя ще го изведе от вечно менящия се свят на чувствата в ясната светлина на деня и в света на реалността.

Тогава формената страна на живота става просто поле за служене, [64] а не поле за чувствени възприятия. Нека учащият се добре да размисли върху последното изречение. Нека си постави за цел да живее като душа. Тогава цикличните импулси, еманирани от душата, ще бъдат импулси, за които е отговорен само той и които самият той е предизвикал; тогава ще разбере, че самият той е инициираща причина, а не обект на въздействие.

Ако погледнем на това под друг ъгъл, ще забележим два фактора: дихание /breath/ и форма, която това дихание енергизира и подбужда към активност. Вследствие на внимателното изучаване става очевидно, че в течение на еони време ние сме се отъждествявали с формата; обръщали сме внимание само на следствията на пораждащата активност, но не сме разбирали същността на диханието и не сме познавали природата на Единния, Който диша. Сега в нашата работа ще се заемем именно с изследването на Този Един, Който, дишайки ритмично, подтиква формата към правилно действие и правилен контрол. В това е нашата задача и нашата цел. Правилното разбиране е необходимо, ако искаме интелектуално да оценим нашата задача и нейните ефекти.

Възможно е още много неща да се кажат относно това Правило, но това, което е дадено, е съвсем достатъчно за средния стремящ се към ученичество, за да може да поразмисли над него и да обоснове своите действия. Нали повечето от нас са средни, не е ли истина? Ако считаме себе си за нещо различно, ние отделяме себе си от другите и ставаме виновни в греха на разделението – единственият истински грях.

Правилното разбиране на горните мисли трябва да доведе стремящия се до осъзнаване ценността на неговата медитативна работа, доколкото идеята за цикличния отклик на импулса от душата лежи в основата на утринната медитация, дневната концентрация и вечерната равносметка на отминалия ден. Приливът и отливът са проявени също така и в двете фази на луната – пълнолунието и новолунието. Това трябва да се помни.

Нека има пълно и устойчиво взаимодействие между цикличните сили от царството на Духа върху всеки един от нас, зовящо ни напред в сферите на светлината, любовта и служенето и предизвикващо цикличен отклик у всекиго! [65] Нека има постоянно взаимодействие между тези, които обучават, и ученика, който очаква инструкции!

Изисква се голяма предварителна работа. Ученикът на физическия план и вътрешният наставник (бил той един от Великите или “Учителят в сърцето”) в някаква степен трябва да узнаят едн за друг и да привикнат към вибрациите си. Наставниците от вътрешния план трябва да положат максимални усилия поради бавността на менталните процеси на учащите се, намиращи се във физически тела. Но доверието и откровенността ще установят правилната вибрация, която в последна сметка ще доведе до акуратно провеждане на работата. Липсата на вяра, отсъствието на спокойствие и прилежност, наличието на емоционално безпокойство ще създават трудности. От работещите на вътрешните полета ще се изисква голямо търпение в работата им с тези, които се налага да използват поради липса на друг, по-добър материал. Неразумното отношение към физическото тяло може да го направи невъзприемчиво; безпокойствието или тревожността могат да предизвикат такава вибрация на астралното тяло, която да направи невъзможно правилното възприемане на външната цел; известни предразсъдъци, критицизъм, гордост могат да направят менталния проводник безполезен. Стремящите се към тази трудна работа трябва постоянно да се вглеждат в себе си с безкрайно внимание и да поддържат вътрешна безметежност и тишина, покой и ментална гъвкавост, които биха позволили включването им в работата по защитата и насочването на човечеството.

Затова е необходимо да се дадат следните правила:

От съществено значение е да се стремите да достигнете абсолютна чистота на мотива.

След това трябва да придобиете способност да навлезете в безмълвието на високите нива. Успокояването на ума зависи от закона за ритмичността. Ако вибрирате в много направления и регистрирате мисли от всички страни, този закон няма да може да ви повлияе. Балансът и спокойствието трябва да бъдат възстановени преди да се постигне равновесието. Законът за вибрацията и изучаването на атомната субстанция са тясно свързани. Когато разберат повече за атомите и тяхното действие, противодействие и взаимодействие, хората ще могат научно да контролират своите тела, синхронизирайки ги със законите на вибрацията и ритъма. Тези закони изглеждат еднакви, но всъщност не са. Те са фази на закона за гравитацията. Самата земя представлява същност, която посредством силата на волята задържа всичко в себе си. Това засега е все още неизследвана област и малко неща са известни по този въпрос. Вдишването и издишването на земята като същност предизвиква мощна вибрация – това е вибрацията на материята на физическия план. Съществува също така и връзка между нея и луната. Тези представители на човечеството, които най-силно усещат влиянието на луната и откликват на нейното привличане повече отколкото другите, е много трудно да бъдат използвани като канал за предаване. Безмълвието, което постъпва от вътрешната тишина е единственото, което трябва да бъде култивирано. Стремящите се трябва да помнят, че ще настъпи време, когато те също ще се включат в групата на наставниците от вътрешната страна на завесата. Ако те не се научат на безмълвието, произтичащо от силата и знанието, как биха могли да издържат липсата на общуване, което, както ще открият, съществува между тях и онези, които се намират от външната страна? Затова учете се да оставате спокойни, тъй като на ползата, която бихте могли да донесете, ще попречи астралната раздразнителност, когато се окажете от другата страна на смъртта.

Винаги трябва да помните, че отсъствието на спокойствие в ежедневния живот пречи на наставниците от егоичното ниво да достигнат до вас. Старайте се през цялото време да оставате спокойни; работете, трудете се, полагайте усилия, учете се и съхранявайте вътрешната тишина. Отдавайте се постоянно на вътрешна работа и по такъв начин култивирайте отзивчивост към висшите планове. Съвършена устойчивост на вътрешното равновесие – това е, което Учителите искат да открият в тези, които се опитват да използват. При такова вътрешно равновесие човек притежава виждане, като при това изпълнява своята външна работа на физическия план, а неговият мозък поддържа такава концентрация на вниманието, която по никакъв начин не се отвлича от вътрешната възприемчивост. Така се предизвиква двойна активност. [67]

Научете се да контролирате мисленето си. Трябва да следите какво мислите. Дните сега са такива, че расата като цяло става чувствителна и телепатична и склонна да обменя мисли. Идва време, когато мислите ще станат публично достояние и другите ще улавят това, което мислите. Затова мислите трябва прецизно да се контролират. Тези, които са в контакт с висшите истини и стават чувствителни към Универсалния Ум трябва да защитават някои свои знания от инвазия от други умове. Стремящите се трябва да се научат да опазват някои свои мисли, а също когато контактуват със свои единомишленици са длъжни да не допускат изтичане на определени знания в масовото съзнание.

Какъв е критерият, според който човек може да разбере по кое от няколкото направления е целесъобразно да поеме. С други думи, има ли такова нещо, което би дало на човек възможност безпогрешно да избере правилните действия и да поеме по верния път? Този въпрос няма отношение към избора между пътеката на духовната устременост и пътя на обикновения човек. Той касае правилното действие, когато сме изправени пред необходимостта да направим избор.

Несъмнено човек в своето придвижване напред се сблъсква с необходимостта да разграничава все по-тънки нюанси. Грубият избор между добро и лошо, който занимава младенческата душа, ще бъде изместен от по-финото разграничаване между правилно и по-правилно, между високо и още по-високо, и моралните и духовните ценности трябва да се подложат на още по-прецизен духовен анализ. [68] В стреса и тежкия труд на живота на човека и при постоянния натиск от страна на тези, които влизат в състава на неговата група, сложността на задачата нараства значително.

При решаването на подобни проблеми определени груби разграничения могат да предшестват по-тънките, след което идва ред и на още по-фини разграничавания. Изборът между егоистично и неегоистично поведение е най-очевиден при избора между правилно и неправилно, и една честна душа лесно го разрешава. Изборът, който включва различаването между индивидуалното благо и груповата отговорност, бързо елиминира останалите фактори и е лесен за човека, който осъзнава своята истинска отговорност. Обърнете внимание на думите “осъзнава своята истинска отговорност”. Ние говорим за нормалния, разумен човек, а не за свръхсъзнателния, патологичен фанатик. По-нататък идва различаването между начина на действие (включително деловите и финансовите отношения на физическия план), което търси най-доброто за всички участващи страни. Но стигайки до определено място благодарение на тройния селективен процес, ние се сблъскваме с такива случаи, когато все още предстои избор, за който не могат да помогнат нито здравия разум, нито логическите аналитични процеси. Но остава желанието да се постъпи правилно; остава намерението да се действа по възможно най-висшия начин, да се избере такава линия на поведение, която да допринесе най-голяма полза за групата, независимо от личните съображения. И все пак светлината по пътя, по който вървиш, остава все още незрима; вратата, през която трябва да влезеш, все още не е намерена и човек остава в състояние на постоянно съмнение. Какво да се направи в такъв случай? Едно от двете:

Първо, стремящият се може да последва своите наклонности и да избере такъв начин на действие, който му изглежда най-мъдър и най-добър от всички възможни. [69] Такова поведение включва в себе си вярата в действието на Закона за Кармата, а също и демонстрира твърда решимост, което е най-добрият начин да се научи да действа в съответствие с решенията на собствената си душа. Това също така включва в себе си способността да се върви напред съобразно приетото решение и последствията да се посрещат без страхове и съжаление.

Второ, той може да чака, осланяйки се на вътрешното си чувство и знаейки, че в точното време ще успее да различи – след като затвори всички врати, освен една – този път, по който трябва да върви. Защото има само една отворена врата, през която такъв човек може да мине, а за да я познае, му е нужна интуиция. В първия случай могат да бъдат допуснати грешки, които учат и обогатяват човека; във втория грешката е изключена и е възможно да се предприеме само правилно действие.

При разглеждането на двата варианта за окончателно решение нека човек използва здравия си разум и да няма свръхочаквания, когато нужната врата се отвори. Той иска твърде много за настоящото си ниво на развитие. Налага му се да се научи да решава проблемите си посредством взимането на вярното решение и правилното използване на ума. Благодарение на този метод той ще израства, тъй като корените на интуитивното знание лежат дълбоко в душата, и, следователно, необходимо е първо да се докосне до душата, преди да е заработила интуицията. Тук може да се направи следния намек: интуицията винаги е свързана с груповата активност, а не с дребните лични дела. Ако вие все още сте човек, центриран в своята личност – осъзнайте го, и изхождайки от това осъзнаване направлявайте действията си. Ако съзнавате, че функционирате като душа и за вас съществуват само интересите на другите, неограничавани от собствените ви егоистични желания, то вашите ангажименти ще бъдат разбрани, вашето чувство за отговорност ще укрепне, вашата групова работа ще се придвижи напред и пътят ще се разкрива пред вас съобразно това как ще поемете следващия ангажимент и ще изпълните следващата задача. [70] Едно задължение, изпълнено перфектно, ще доведе след себе си още по-високи ангажименти, които ние наричаме световна работа; отговорността пред семейството ще ни даде сили и ще ни позволи да поемем върху себе си отговорност за по-голяма група. Какъв е тогава критерият?

За високо развития стремящ се, позволете ми да повторя, изборът за действие зависи от правилната употреба на нисшия ум и от това доколко той е способен да забрави за своята егоистична любов към удобствата и личностните амбиции. Това довежда до изпълнение на задълженията. Ученикът автоматически изпълнява описаното по-горе, а неговата интуиция му помага да почувства точния момент, когато може да поеме върху себе си по-голяма групова отговорност, без да сваля от себе си отговорността за своята по-малка група. Размислете върху това. Интуицията посочва не пътя за подхранване на личната амбиция и не е метод, който удовлетворява егоистичното желание за личен ръст. [71]

ПРАВИЛО ВТОРО

Препятствия в окултното обучение

• 
  Преодоляване на препятствията
  

Препятствия в окултното обучение

Това Правило е едно от най-трудните в тази книга, но същевременно и едно от най-понятните. Ще ни отнеме известно време, за да го разберем. В това Правило имаме интересна илюстрация на съответствието между микрокосмоса и макрокосмоса. По отношение на светлината, за която се говори в него, Правилото може да се тълкува по два начина.

Първо, споменава се за “великолепна светлина”, която осветява трите, и второ, за това как “нисшата светлина” се устремява нагоре.

“Великолепната светлина” – това е светлината на душата, която самата е светлина, осветяваща проявлението на тройствената личност. В това се заключава съответствието с макрокосмоса, символизирано за нас от Бога – проявената светлина на Слънчевата система. Слънчевата система е три в едно или едно в три, и светлината на Логоса осветява целостността. “Нисшата светлина” – това е светлината, скрита в човешкото същество на физическия план. Тази светлина на определен стадий от човешкия опит се пробужда изцяло във физическото тяло и в крайна сметка се слива с “великолепната светлина”. Светлината и животът на Самия Бог могат да се излъчват от централното Духовно Слънце, но едва след като се пробуди и разпространи светлината вътре в самата Слънчева система, ще настъпи това окончателно сияние, което ще засвидетелства славата на Слънцето, сияещо в своето великолепие. Аналогично светлината на душата може да се еманира от Монадата, но само след пробуждането и разпространението на светлината вътре в малката система (направлявана от душата) ще се прояви сиянието на Божия Син. [74]

В тези инструкции обаче имаме работа преди всичко с микрокосмоса и светлината вътре в него и няма да се простираме върху макрокосмическите аналогии.

Във Второто Правило трябва да отбележим, че се е установила съзнателна връзка между душата и нейната сянка – човека на физическия план. Те медитират. Учащите се трябва да помнят, че една от целите на ежедневната медитация е да даде възможност на мозъка и ума да вибрират в унисон с душата, когато тя се опитва “в дълбока медитация” да установи контакт със своето отражение.

Интересно е съответствието на тази връзка, или синхронизирана вибрация:
Душа…………………………………....Човек на физическия план

Ум…………………………………….....Мозък

Пинеална жлеза (Епифиза)………..Хипофиза
Интересна е също така и връзката между енергийните центрове и тяхната взаимна синхронизация – в нея в умален мащаб е отразена еволюцията както на расата, така и на расовата единица – човека:
Центърът в главата……..….…..Основата на гръбнака

Гърлов център……......……..…..Сакрален център

Сърдечен център…...………..…Слънчев сплит
В горното се съдържа намек за напредналия учащ се (т.е. този, който се съмнява дали наистина е такъв). Това също така символизира за нас връзката между Източното и Западното полукълбо и между тези велики тела на истината, каквито са Религията и Науката.

Процесът на медитацията продължава и връзката между душата и нейния троичен инструмент постоянно се усъвършенства, а възникналата в резултат на това вибрация става все по-мощна. Колко животи ще са необходими за това зависи от различни фактори, прекалено много, за да ги споменаваме тук, но върху които си струва да поразмисли учащият се. Нека състави списък на тези фактори, които той чувства, че трябва да вземе предвид, за да си изясни на кое стъпало от еволюцията се намира. [75]

Резултатът от този отклик е преориентацията на нисшия човек, за да съумее да осъществи синтеза на Трите и Едното така, щото работата на Четирите да може да продължи. Тук имаме завършено отражение в микрокосмоса на това, с което започва изначално Слънчевия Логос, а именно “Свещената Четворка” на Космоса; Човекът, от своя страна, става “Свещена Четворка” – дух плюс троичността на проявлението. Тук трябва да размислим върху следните четири термина:

Комуникация

Отклик.



Преориентация.

Обединение.

“Древният Коментар” изразява това в следните думи:

“Веднага щом връзката се осъществи, започват да се произнасят думи и мантрическият закон започва да се изпълнява при условие, че Единният произнася думите, а трите запазват мълчание.

Когато разпознае отклика, излъчван от трите, Единният в безмълвие слуша. Ролите се сменят. Тройствено слово се излъчва от троичната форма. Става обръщане. Очите вече не гледат света на формите: те се обръщат навътре, фокусират светлината и гледат откриващия се пред тях вътрешен свят на съществуването. При това Манас се успокоява, тъй като очите и умът всъщност са едно”.

“Сърцето повече не бие в ритъма на нисшите желания, не пилее своята любов към онова, което разединява и прикрива Реалното. То пулсира в нов ритъм; то излива своята любов върху Реалното и Майя угасва. Кама и сърцето се съединяват; любовта и желанието образуват едно цяло – едното е видно през нощта, другото – в светлината на деня…”
“Когато огънят, любовта и умът се подчинят, издавайки тройствено слово, тогава се появява отклик.”
“Единният произнася Словото, което заглушава тройния звук. Бог говори. Формата реагира с трепет и разтърсване. Появява се новото; човек е преобразуван; формата е преустроена; домът е подготвен. Огньовете се обединяват и засиява великолепна светлина; трите се сливат с Единния и през сиянието се вижда четворния огън”.
[76] В това образно описание, което се опитах да предам на съвременен език, древните мъдреци са вложили идея. В “Древния Коментар”, откъдето са взети тези думи, няма отбелязана дата. Ако се опитам да я съобщя, аз не бих могъл да докажа истинността на своите думи и, следователно, ще трябва да разчитам на лековерните, а това е нещо, което стремящите се трябва да избягват в своите търсения на същностното и Реалното. В горните няколко фрази се опитах да дам същността на това, което е изразено в “Древния Коментар” посредством няколко символа и криптограми. Тези древни Писания се четат не така, както съвременните учащи четат книгите. Те трябва да се погледнат, докоснат и разберат. Смисълът се постига във внезапно озарение. Позволете ми да илюстрирам: Фразата “Единният произнася словото, което заглушава тройния звук” се изобразява като стрела (или лъчсветлина), насочена към символична дума изписана със злато, наложена върху три символа в черно, розово и зелено. По такъв начин тайните надеждно се съхраняват.

Мисля, че за учащите се би било интересно да научат повече за този древен учебник на Адептите.

Нашето разглеждане на това Правило може да се раздели на две части:
І. Връзката между душата и личността. Тук ще се спрем по-обширно върху медитацията в ежедневния живот, а не толкова върху теоретичната и академичната страна.

ІІ. Значението на думите “нисшата светлина се устремява нагоре”. Те имат отношение с центровете и Огъня Кундалини.

Бих искал тук да отбележа целесъобразността на нуждата всеки учащ се да постигне едно по-голямо разбиране за своето етерно тяло поради няколко причини.

Първо, етерното тяло е следващият аспект на световната субстанция, който ще се изучава от учените и изследователите. Това време ще настъпи скоро, ако мислещите мъже и жени се постараят да формулират разумни идеи относно този интересен предмет. [77] Ние можем да помогнем за разкриването на истината благодарение на нашето ясно мислене и от днешната концепция за етера учените в крайна сметка ще достигнат до разбирането на етерните форми или тела.

Второ, етерното тяло се състои от силови потоци и в него жизнените центрове се съединяват посредством силови линии един с друг и с нервната система на физическия човек. Посредством тези силови линии то е свързано също така и с етерното тяло на заобикалящата среда. Забележете, че този момент лежи в основата на вярата в безсмъртието, в закона за братството, или единството и в доверието в астрологическите истини.

Трето, необходимо е разбиране, че етерното тяло се оживотворява и контролира от мисълта и може (благодарение на мисълта) да бъде приведено в пълна функционална активност. Това се постига чрез правилно мислене, а не с помощта на дихателни упражнения и запушване на носа. Когато това бъде разбрано, ще бъдат избегнати много опасни практики и хората ще придобият нормален и сигурен контрол върху този мощен инструмент – жизненото тяло. Постигането на такова разбиране е мое най-искрено желание.

Окултното обучение е от голяма важност и изучаващите тези науки трябва да им посветят целия си ментален капацитет и концентрирано внимание. Това включва също и последователно прилагане на научените истини.

Окултното учение – така, както то се разбира на запад – се изследва интелектуално, но не се прилага на практика. Теоретически някаква слаба светлина може да бъде възприета от човека, който се стреми към окултния път, но систематична изследователска работа върху законите засега почти не се осъществява.

В какво се състои трудността? Целесъобразно е да се обсъдят три момента: [78]

Трудностите на учениците от Запада правилно да подходят към окултното обучение.

Как да се преодолеят тези трудности.

Някои действия, които учащият се може безопасно да предприеме, подготвяйки се за пътешествие по окултния път, защото етапът е такъв, а за болшинството това е единственият възможен етап в сегашния момент.

Една от основните трудности за правилното разбиране на законите на окултизма и тяхното практическо приложение лежи във факта, че Западът има сравнително скорошен произход, а също и в бързите промени, които са характерна черта на европейската и американската цивилизация. Историята на Европа датира от три хилядолетия, а историята на съвременна Америка, както знаем, от почти толкова века. Окултизмът разцъфтява в подготвена атмосфера, във високо намагнитена среда и в стабилни, спокойни условия, резултат от многовековна работа на менталния план.

Това е и една от причините, поради която Индия осигурява толкова подходяща основа за стремящите се да придобият окултен опит. Там окултното знание датира от десетки хиляди години и времето е белязало дори телосложението на хората, давайки им тела, които не притежават високата съпротивляемост, така характерна за западните тела. Средата продължително време е била насищана със силните вибрации на Великите, които са се намирали в нейните граници и които благодарение на близостта и придвижването си по цялата страна постоянно са намагнитвали заобикалящия етер. Това само по себе си осигурява друга линия на най-малко съпротивление, доколкото подобна етерна магнетизация влияе на етерните тела на населението, попаднало в сферата на нейното въздействие. Тези два фактора – времето и високата вибрация – довеждат до този стабилен ритъм, който съдейства за окултната работа и предлага спокойна атмосфера за мантрически и церемониални занимания.

Такива условия не могат да бъдат намерени на запад, където постоянните промени във всяка сфера от живота, честите бързи смени на посоката на действията нарушават спокойствието върху обширни територии, препятствайки всяка магическа работа. [79] Усилията за постигане на определени резултати не се оправдават и в опитите да се постигне равновесие само се губи време.

Кулминацията на сътресенията вече е преминала и постепенно се установява едно по-стабилно състояние на нещата, което може да създаде подходящи условия за опитите за окултна работа. Над този проблем работи Учителя Р. и Учителят на английската раса, но не този Учител, който се е ангажирал с работническото движение и подобряването на социалните условия. Помага им един много способен ученик от Швеция и един посветен от южна Русия, който извършва много работа на менталните нива. Тяхната цел е така да освободят ресурсите и силите, натрупани в Нирманакайя, че нейният поток да отмие най-грубата материя и по този начин да осигури свободно пространство за действие на високите вибрации.

Друго препятствие може да бъде видяно в прекаленото развитие на конкретния ум. Вие трябва да знаете, че такова развитие по никакъв начин не трябва да се възприема като вредно. Всичко протича по своя еволюционен ред и по-късно, когато Изтокът и Западът постигнат едно по-добро взаимно разбирателство, ще получат голямо взаимно обогатяване; Изтокът ще получи ментална стимулация от силните ментални вибрации на неговия западен брат, а западният човек много ще заеме от абстрактното мислене на Изтока, и в опитите си да схване онова, което така лесно се е разбирало от първата подраса на арийската коренна раса, ще се докосне до своя висш ум и по такъв начин ще построи с голяма лекота моста между висшия и нисшия ум. Двата типа хора се нуждаят един от друг и тяхното взаимно влияние един върху друг ще доведе до синтез. [80]

Конкретният ум сам по себе си изисква отделен трактат, но тук е достатъчно да се посочат само някои от начините, по които той препятства развитието на онези раси, които най-интензивно го използват:

а. Поради склонността си към свръхактивност и възбуда конкретният ум задържа потока на вдъхновението свише. Той служи като плътна завеса, прикриваща висшата светлина. Единствено благодарение устойчивостта и ненарушимото спокойствие това просветление може да проникне през висшите тела до физическия мозък и по такъв начин той да бъде ангажиран в практическо служене.

б. Мъдростта на Триадата съществува, за да може личността да я използва, но й пречи тежестта на нисшия ум. Когато огънят на ума гори твърде силно, той създава поток, който противодейства на низхождението на потока свише и изтласква нисшия огън обратно в изолация. Само когато трите огъня се срещнат благодарение овладяването на средния ум, може да бъде постигната пълната светлина и цялото тяло да се изпълни със светлина: огънят свише (светлината на Триадата), огънят на нисшето “аз” (Кундалини) и огънят на ума (космическият манас) трябва да се срещнат на олтара. В резултат на тяхното съединение изгарят всички пречки и настъпва пълното освобождение.

в. Посредством различаването – една способност на конкретното ментално тяло – нисшите тела се тренират в изкуството да различават илюзията от центъра на реалността, реалното от нереалното, “аз”-а от не-“аз”-а. След което, следователно, настъпва период, който трябва да бъде преодолян; период, когато вниманието на Его-то се съсредоточава по силата на необходимостта върху нисшето “аз” и неговите проводници и поради това за известно време става невъзприемчиво към вибрациите на Триадата, към законите на макрокосмическата еволюция и покоряването на огъня за използването му от Божествения. [81] По-късно, когато човек започне бързо да прозира истината във всичко, до което се докосва и автоматически да избира тази истина или реалност, тогава започва да усвоява урока за радостното служене и пред него се открива пътя на блаженството. В този случай за него става възможен пътя на окултизма, тъй като конкретният ум вече е изпълнил своето предназначение и е станал инструмент, а не господар; тълкувател, а не препятствие.

г. Конкретният ум пречи и по други, по-необикновени начини, неосъзнавани от учащия се, опитващ се да върви по трънливия път на окултното развитие. Когато конкретният ум не е взет под контрол и доминира над цялата личност, стремящият се не може да сътрудничи с други животи и различни еволюции дотогава, докато любовта не измести активността на конкретния ум (дори и той да е в състояние да разбере теоретически законите, които управляват еволюцията на Логоическия план и развитието на другите слънчеви същности, освен неговата собствена Йерархия). Умът разделя, любовта обединява. Умът създава бариера между човека и всяка призоваваща дева. Любовта разрушава всички бариери и обединява различните групи. Умът отблъсква с мощни и силни вибрации, изхвърляйки всичко, до което се докосне подобно на колело, което разпръсква онова, което пречи на неговото въртене. Любовта събира всичко в себе си и увлича всичко със себе си, споявайки отделните единици в единно, хомогенно цяло. Умът отблъсква със своята силна горещина, изгаряйки всичко, което се доближи до него. Любовта успокоява и изцелява благодарение сходството на нейната топлина с топлината на това, до което се докосва и съчетава своята топлина и пламък с топлината и пламъка на другите еволюиращи животи. Умът разединява и разрушава, докато любовта свързва и изцелява. [82]
Всички промени в човешкия живот се подчиняват на неизменни закони, ако може да се допусне такова парадоксално заявление. В опитите си да си изясни тези закони, за да им се повинява, окултистът започва да изплаща карма и по такъв начин престава да оцветява астралния свят. Единственият начин, по който тези закони могат да бъдат разбрани от този, който се интересува, е внимателното изучаване на всички превратности на ежедневното съществуване през всичките години на неговия живот. Разглеждайки най-характерните моменти за период от, например, десет години и това как те контрастират с предишните или следващите подобни периоди, учащият се може приблизително да оцени тенденцията, общата посока на нещата и да се отнесе по съответния начин. Когато е достигната тази точка от еволюцията, в която учащият се е способен да оцени предишните си животи и да разпознае основния цвят на предходния си жизнен цикъл, тогава настъпва бърз прогрес в съгласуването на собствения живот съобразно закона. Когато последващите животи по подобен начин могат да бъдат разбрани от учащия се и техния цвят се разпознае, кармата (съществуваща в трите свята) се прекратява и адептът става господар на всички причини и следствия, обуславящи и регулиращи неговия нисш проводник.

Той се придвижва по окултната пътека и разглежда промените и събитията в светлината на всички предходни събития, и колкото по-трайна и точна е неговата памет, толкова повече той може да овладява всички възможни ситуации.

По такъв начин могат да се посочат две препятствия:
а. Сравнителната скорошност и изменчивостта, характерни за Запада.

б. Развитието на конкретния ум.

Нашето трето препятствие произлиза от предходното. То се състои в акцента, който се поставя на Запад върху материалната страна на нещата. А това довежда до три следствия:

Първо, светът на Духа, или безформения абстрактен свят на субективното съзнание, не се признава в научен смисъл. [83] То се признава вътрешно от тези, които имат мистически темперамент и от тези, които са способни да изучат субективната история на хората и расите, но науката не признава този аспект на проявлението и учените като цяло не вярват в света на свръхфизическия опит. На всичко онова, което у ранните раси е заемало основно място, било е първостепенно важно в живота и мисленето на народите, сега се гледа със скептицизъм и във всички дискусии по тази тема преобладава въпросителният знак. Но все пак прогрес има и много неща се промениха вследствие на войната. Например въпросът “Има ли живот след смъртта?” бързо се промени във формулировката “Каква е природата на живота след смъртта?” – и това е много обнадеждаващ знак.

Второ, много хора страдат от неверие и от последствията на догматизма. Науката твърди: “Няма Бог и няма Дух в човека”. Религията заявява: “Бог има, но как да го постигнем”, масите настояват: “Не желаем Бог, създаден от умовете на теолозите”. Следователно все още не са създадени условия за вътрешното постигане на истината, и активността, която би трябвало да намери своя закономерен израз във висшето устремление, се насочва към обожествяване на онова, което има отношение към плътта, свързано е с емоциите или има отношение към ума. Войната направи много, за да дойдат нещата на собственото им място, а поради загубата на имуществото си мнозина се научиха да ценят непреходните стойности и разбраха необходимостта да се избавят от всичко излишно.

Третото обстоятелство произтича от първите две. Правилно разбиране за бъдещето все още не съществува. Когато животът на Духа се отрича, когато манифестиращият се живот се концентрира върху конкретни и очевидни неща, тогава изчезва истинската цел на съществуването, губи се истинският стремеж към праведен живот и саркастичните думи на посветения Павел “Да ядем и пием, защото утре ще умрем” характеризират гледната точка на болшинството хора. [84]

Хората заглушават вътрешния си глас, който носи свидетелството за живота след смъртта, удавят гласа на безмълвието в шума и суматохата на деловия живот, в удоволствията и увлеченията.

Цялата тайна за успеха по пътеката на окултизма е състоянието на ума – ако това състояние се характеризира с конкретен материализъм, концентрация върху формата и желания за преходни неща, то е възможен твърде малък прогрес в разбирането на езотеричните истини.

Четвъртото препятствие се заключава във физическото тяло, което е построено от месо, ферментирали храни и напитки и е израснало в среда, където чистият въздух и слънчевата светлина далеч не са най-важните фактори. Тук аз правя обобщение и говоря за човешката маса, а не за сериозния потенциален ученик на окултизма. Дълги векове храната, приготвена чрез ферментация и подквасване (с други думи, разлагаща се), е била основно препитание за западните раси; резултатът е физически тела, негодни за напрежението, което съпътства изучаването на окултизма и това създава препятствие за възсияването на вътрешния живот. Когато пресните плодове и зеленчуци, чистата вода, ядките и семената, сурови или сготвени, формират слънчевата диета на еволюиращите човешки синове, тогава ще бъдат построени физически тела, годни да бъдат проводници на високо развити Его-та, които търпеливо чакат превъртането на колелото и идването на цикъл, в който ще могат да изпълнят своето предназначение. Това време все още не е дошло и работата по очистването и настройката трябва да протича бавно и прецизно.

Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение

Изтегляне 6.76 Mb.

Сподели с приятели: