Преодоляване на препятствията

Преодоляване на препятствията

Преди да се пристъпи към работата по преодоляването на тези препятствия, особено важно е да се разбере следното: [85]

б) че безстрастието е велико благо, което трябва да се култивира, и че трябва да се развива готовност в радост да се понасят всякакви временни неудобства, болки и страдания, в очакване на тази бъдеща слава, която ще разпръсне всички облаци на текущия период;

в) че синтезът е метод, благодарение на който се постига разбиране, и че посредством сливането на двойките противоположности се постига средният път, водещ право в целта.
Ако тези три момента определят жизнената позиция на учащия се, то благодарение на неотклонния си стремеж той може да вярва, че ще преодолее четирите посочени препятствия.

При разглеждането на Правило Второ ние ще имаме работа преди всичко с връзката между душата и личността основно от гледна точка на медитацията. От тази позиция ще обсъдим “великолепната светлина”, а по-нататък ще разгледаме “устремяването нагоре на нисшата светлина”. Този подход е в съгласие със закона за окултното знание, че трябва да се започва от общото и да се върви към частното.

Взаимовръзката между мъжките и женските физически тела, която човек нарича сексуални отношения и която днес изглежда има първостепенна важност. В долината на илюзиите често символът приковава цялото внимание, а това, което той символизира, се забравя. С постигането на същността на тези взаимоотношения ще се състои и расовото посвещение, и именно това е, към което се стреми расата в настоящия период.

Взаимовръзката между астралното и физическото тяло, доколкото при болшинството хора астралното тяло, поради своята позитивна астрална природа, контролира негативното, автоматически отзоваващо се физическо тяло. Физическото тяло (инструментът на желанието) се управлява и контролира от желанието – желание за физически живот и желание за придобиване на сетивни усещания.

Взаимовръзката между ума и мозъка, което е проблем на по-напредналите хора и раси и чиято важност се подчертава от разгърнатата система от училища, колежи и университети. В тази област голям напредък е направен през последните петдесет години и работата на психолозите отбелязва постигнатото високо ниво. Когато всичко това бъде осъзнато, умът ще се разглежда като позитивен фактор и другите два аспекта на природата на формата ще станат възприемчиви към него. Те ще станат автоматично подчинени на ума.

Взаимовръзката между душата и личността, която е проблем, ангажирал сега вниманието на стремящите се, доколкото те са пионерите в човешкото семейство и първопроходците в света на душата. С тази взаимовръзка се занимават мистиците и окултистите. [87]

Взаимовръзката между центровете под диафрагмата и центровете над диафрагмата, или между:

б. Сакралния център и Гърловия център; в последния се осъществява съединението между Дванадесетте Творчески Йерархии и кватернера, и се открива тайната на шестнадесетте листа на гърловия лотос;

в. Центъра на слънчевия сплит и Сърдечния център, където десятката на съвършения човек в нашата слънчева система се разтваря в съвършената дванадесетица. Както човекът, който вече е станал съвършен кватернер от гледна точка на формата, се доближава до Дванадесетте Творчески Йерархии (в техния външен творчески аспект), така и във връзката между слънчевия сплит и сърцето се усъвършенства втория аспект; любовта на душата може прекрасно да се изразява посредством емоционалната природа;

Взаимовръзката между двата центъра в главата: Центъра между веждите и Центъра на върха на главата. Тази взаимовръзка се установява и стабилизира, когато душата и тялото функционират като едно цяло;

Взаимовръзката между пинеалната жлеза и хипофизата, като резултат от споменатата по-горе връзка;

Взаимовръзката между висшия и нисшия ум, създаваща устойчив и все по-задълбочаващ се контакт с душата. Медитативното състояние на душата се проектира в трите тела (или духовния човек) и устойчивата медитация на душата продължава на нейния собствен план. Именно тази връзка и нейните следствия преди всичко засягаме в това Второ Правило. [88]

В зависимост от това доколко човек успява да държи под контрол ума, душата става все по-настъпателно активна. Работата на Слънчевия Ангел до този момент основно се е провеждала в неговия собствен свят и е била свързана с Духа, към който човекът, работещ в протежение на своите цикли на физическия план, не е имал никакво отношение. Основният енергиен разход на душата е протичал в пределите на петото царство. Сега обаче за Слънчевия Ангел наближава период на криза и преориентация. В ранната история на човечеството е имало такава голяма криза, която ние наричаме индивидуализация. В тези времена Слънчевите Ангели в отговор на нуждите или призоваването от расата на животните-хора (расата като цяло, забележете), са изпратили част от своята енергия от ментално естество към тези животни-хора; и тя, ако може така да се каже, е оплодотворила мозъка. Така е възникнало човечеството. Този зародиш обаче е довел със себе си две други потенциални възможности – за духовна любов и за духовен живот. Те трябва да се проявят в нужното време.

Така характерния за днешното време разцвет на ума в човека е индикатор за предстояща втора криза на Слънчевия Ангел, символ на която е била първата криза. Причината, поради която съществува Слънчевия Ангел вече става осезаема за човечеството и от това Слънчевият Ангел усеща друго силно призоваване, което ще предизвика едно второ оплодотворяване. То ще даде на човека такива качества, които ще му позволят да трансцендира човешките ограничения и да стане част от петото, или духовното царство в природата. Първото усилие на Слънчевия Ангел превърна животните-хора в човешки същества; второто ще превърне човешките същества в духовни същности, обогатени с плодовете на опита от живота си в човешкото семейство. [89]

Поради това Слънчевият Ангел, душата, се мотивира и преустройва, за да може неговата сила да бъде пренасочена към света на хората. Душата трябва да осъществи връзката между нисшия аспект на своята тройствената природа и онзи аспект, който вече е намерил място в мозъка на човека. Интелектуалната активност и любовта-мъдрост трябва да се обединят, и тяхното обединение трябва да се случи на физическия план. За да се постигне това, душата навлиза в “дълбока медитация”, заедно с всички други души, които са съумели да настроят за отклик своите инструменти. Това е фундаментална групова медитация и когато човек постигне състоянието, което в източните книги се нарича “самадхи”, той вече ще може, в качеството си на душа, да участва в такава групова медитация и за него ще започне нов етап на служене чрез включването му в работата, която осъществява планетарната Йерархия. Тогава рационалния ум и абстрактния ум функционират като едно цяло и мотивиращ принцип става любовта. Душата, излъчваща любов и абстрактен интелект, вече образува едно цяло със своята проекция на физическия план, контактувайки с него посредством мозъка; и когато това се случи, нисшият човек синхронизира своята медитация с медитацията на своята душа.

Това е и целта на нашата работа. Нека не забравяме това и да положим всички усилия да приведем ума и мозъка в такова функционално състояние, в което човек изоставя своята собствена медитация, и (като загубва интерес към своите собствени мисли) става душа, мислител в царството на душата.

За някои вероятно това е нов момент – че душата се мобилизира за усилието да преориентира своите сили и се готви за нов, мощен импулс – но това е точно така. Всички жизнени форми, посредством силата на еволюцията, преминават от посвещение към посвещение и душата не прави изключение от този процес. Както душата на животното-човек се е съединила с друг божествен принцип и е положила началото на четвъртото природно царство, така и душата на човека търси контакт с друг божествен аспект. [90] Когато се осъществи такъв контакт, на земята ще настъпи Царството Божие; физическият план ще се трансформира и ще настъпи един особен период, наречен със символичния термин Златния Век.

В тази ера Познаващите Бога ще надхвърлят по численост тези, които само се стремят към това знание, а влиянието и силата, които те ще препредават, ще бъдат почувствани във всички природни царства. Доминирането над всички форми и способността да действат като предавател на тази духовна енергия, която наричаме любов, е обещаната награда за триумфиращите Слънчеви Ангели, възнаграждението и целта на тяхната медитативна работа. Божите Синове ще възтържествуват на земята в своето цялостно въплътено изражение и ще донесат светлина (и следователно живот) на всички проявени форми. Точно това е “изобилният живот”, за който говори Христос. Това е постигането от човека на истинската Нирвана, когато той, живеейки в непрекъсната медитация в духовната сфера, е способен да работи и на земята. Ефектът от посвещението е да се направи човека способен да живее постоянно в центъра, но да действа като разпространител на божествената енергия в определена посока, а след по-нататъшните посвещения – и във всички посоки.

Сега, при обсъждането на следващото Правило ще разгледаме работата на “малката светлина”, на човека върху физическия план. Аз, който имам известно познание за живота на Слънчевия Ангел, искам да уверя своите другари по странство, че всички преходни сетивни усещания са тривиални и нямат никаква стойност в сравнение с наградата, която получава човек сега, в този живот, при опита си да съедини своето ежедневно съзнание със съзнанието на собствената си душа. Постигайки това, той навлиза в обществото на душите и вече не е самотен. Единствените самотни периоди са били в резултат на неправилната ориентация и упоритото вкопчване в онова, което замъглява взора му и заема ръцете му дотолкова, че му е невъзможно да поеме така наречената “Скъпоценност в Лотоса”.

В резултат на постепенно нарастващия синтез в медитативния процес, провеждан от душата на нейния собствен план и на плана на стремящия се, човек формира (във физическия си мозък) точка от светлина, която окултно е била запалена на плана на ума. Светлината винаги означава две неща: енергията и нейното проявление в определена форма, тъй като светлината и материята са синоними. Мисълта на човека и идеята на душата са намерили точката, в която се допират, и е възникнал зародиш на мисъл-форма. Тази мисъл-форма, когато узрее, ще успее в такава степен да въплъти Великия План (над който работи Йерархията), в каквато човек е способен да го види, схване и въплъти на менталния план. На ранните етапи на човешкия стремеж, в неговите първи стъпки по Пътя на Ученичеството и в периода на приемане на първите две посвещения, този процес се обозначава с думата “Служене”. В началото той едва-едва схваща идеята за единството на Живота, проявяващ се като Братство, съществуващо сред всички форми на този божествен Живот. Този субективен идеал постепенно довежда до разбирането за начина, по който това същностно родство може да бъде претворено на практика. Може да бъде видяно как то намира своето изражение в хуманитарните усилия, в организациите, създавани да облекчат страданията на хората и животните и в световните усилия, насочени към подобряване на отношенията между нациите, религиите и отделните групи. [94]

Днес достатъчно на брой хора са се докоснали до йерархическия План, така че с увереност може да се направи извода, че колективният мозък на човешкото семейство (тази същност, която сме нарекли четвърто природно царство) е станал способен да вижда и е образувал своя форма от светлина на менталния план. По-късно представата на хората за служенето и за тях самите ще се промени и ще бъде намерена по-адекватна форма за изразяване, но на днешния етап съществуващата представа е удовлетворителна.

Мисъл-формата, създадена от стремящия се, се появява благодарение на фокусираната енергия на душата и на пренасочената сила на личността. Този процес се разделя на три етапа:

а. Вече материализирали се планове, проявили се на физическия план под формата на групово служене, в което стремящият се може да участва и на чийто интереси той може да подчини своите.

б. План или част от плана, който е негова задача да въведе в проявление и по този начин да го материализира като групова активност на физическия план. Функцията на някои стремящи се е да съдействат и да помагат на групи, които вече работят. На други задачата е да извикат към живот такива форми на активност, които все още се намират на субективния план. Само тези стремящи се, които са се освободили от личностни амбиции могат истински да сътрудничат в този втори аспект на работата. [95] Затова “Убийте амбицията”!
2. Период, в който стремящият се приучва себе си към ясно слушане и правилна интерпретация на вътрешния глас на душата и дълбоко размишлява над получените послания. През време на този период “Енергията циркулира”. Установява се постоянен ритмичен отклик към мисловната енергия на душата и, образно казано, получава се непрекъсната циркулация на сила между този център на енергия, който наричаме “Душата на нейния собствен план” и този център на сила, който е човешкото същество. Енергията протича през “нишка”, която наричаме сутратма и която осъществява вибрационната връзка между мозъка и душата.

Тук може да се даде интересна информация, доколкото моето намерение в тези инструкции е да проследя аналогията между различните аспекти на божествеността така, както те се представят и в човека, и в макрокосмоса, или Небесния Човек.

Древната йога от времената на Атлантида (която е дошла до нас в непълен вид като Йога на Центровете) ни предава знанието, че отражението на сутратма в човешкия организъм е наречено гръбначен мозък и е изразено посредством неговите три нервни канала – “ида”- десен, “пингала” – ляв и “сушумна” – централен. Когато отрицателните и положителните сили на тялото, които се проявяват чрез нервните маршрути “ида” и “пингала” са уравновесени, тези сили могат да се издигат и спускат по централния канал към или от мозъка, преминавайки безпрепятствено през центровете по гръбнака. Когато това се случи, имаме съвършено изражение на душата във физическия човек.

В действителност каналите по гръбнака съответстват на сутратма и свързват физическия човек с душата, тъй като сутратма по същество представлява положителната енергия на Духа, отрицателната енергия на материята и уравновесяващата енергия на душата – именно постигането на равновесие между тях е сегашната задача на човечеството. [96] През следващите посвещения позитивното въздействие на духовната енергия ще измества уравновесяващото действие на силата на душата, но това е един по-късен етап, с който стремящият се няма нужда да се занимава. Нека сега първо намери “Благородния Среден Път” между двойките противоположности и тогава, някак случайно ще открие, че силите, които той използва на физическия план, преминават по централния нервен канал на гръбнака. Това ще се случи, когато препредаването на светлината и истината към физическия мозък по централния канал на свързващата сутратма действително се осъществи, допринасяйки голяма полза. Идеите и концепциите (казано символично), които постъпват през сутратмичния негативен канал са изпълнени с добри намерения, но не им достигат сили и не ще могат да се реализират. Те са емоционално оцветени и им липсва тази организирана форма, която може да създаде само чистия ум. Идеите и концепциите, постъпващи чрез положителния канал (образно казано) твърде бързо се конкретизират и са мотивирани от личностните амбиции на властващата менталност. Умът винаги е егоистичен, себецентриран и изразява личностни амбиции, които съдържат в себе си зародиша на собственото му разпадане.

Да спои или слее енергиите на двата нисши центъра на силата, и

Да издигне тези слети енергии така, че да се съединят с енергиите от другите по-висши центрове, като по такъв начин те да достигнат главата.

Всичко казано по-горе е само теория и учение, които трябва да се оформят в практически експеримент, опит и съзнателна активност от страна на стремящия се.

Бих искал също да акцентирам върху природата на служенето, която човечеството като цяло изпълнява в общия план на еволюцията. Разглежданото Правило се отнася не само до отделните индивидууми, но и до предопределената активност на четвъртото Природно Царство. Чрез медитация, дисциплина и служене човек разгаря в лъчистата светлина, осветяваща трите свята, тази точка светлина, която се е запалила по време на неговата индивидуализация през миналите векове. И това е намерило своето отражение в светлината в главата. Така се установява връзката, която прави възможна не само вибрационната синхронизация, но и излъчването и проявлението на магнетичната сила, което от своя страна способства тя да разпознава в трите свята на непосредственото човешко обкръжение.

Така стоят нещата в човешкото царство. [99] В зависимост от това как се увеличава неговото просветление и в каква степен неговата светлина става все по-мощна, въздействието му върху дочовешките царства ще е аналогично на въздействието на индивидуалната душа върху своето отражение – човека във физическо въплъщение. Казвам “аналогично” в смисъл на причина, а не на следствие. Отбележете тази разлика. Човечеството е макрокосмично по отношение на дочовешките състояния на съзнание, както това е подчертано от Е.П.Б. Ефектът върху тези по-нисши и по-материални нива се свежда до четири момента:

В животинското царство резултатът ще бъде премахването на болката и страданието и връщането към идеалните условия на Едемската Градина. Когато човек функционира като душа, той изцелява, той стимулира и оживява, препредава духовните сили на Вселената и всякакви вредни еманации и разрушителни сили се натъкват на препятствие в лицето на човешкото царство. Злото и неговото влияние в много голяма степен зависят от човечеството, което може да бъде негов канал. Предназначението на човека е да препредава и манипулира силата. На ранните стадии на невежество това довежда до разрушителни и вредни последствия. По-късно, когато действието се осъществява под влияние на душата, силата се насочва правилно и мъдро и твори добро. Действително е истина, че “всяка твар страда и се мъчи, докато чака откровението на Божите Синове.” [100]

2. Донасяне на светлина. Човечеството е планетарният носител на светлина, препредаващ светлината на знанието, мъдростта и разбирането – в езотеричен смисъл. Тези три аспекта на светлината внасят три аспекта душевна енергия в душата на всяка форма посредством Анима Мунди, световната душа. От физическа гледна точка това може да бъде разбрано, ако се оцени разликата между осветеността на нашата планета днес и тази от преди петстотин години – погледнете нашите облени в светлина градове, нашите села, светещи в нощта със своите улици и къщи, нашите летища, осветени с прожектори и обозначени със сигнални светлини, океаните с разпръснатите навсякъде светлини на корабите, нашите блестящи самолети, пронизващи нощното небе. Всичко това е резултат от нарастващото просветление на човека. Това е станало възможно благодарение на неговото знание за светлината. Но кой може да каже какво ще се случи, когато аспектът на мъдростта започне да доминира? А когато това просветлено знание и мъдрост бъдат споени от разбирането, душата ще придобие контрол в трите свята и във всички природни царства.

3. Препредаване на енергия. Ключът за разбирането на този момент може да бъде схванат засега само като концепция, но не и фактически, и се състои в това, че човешкото царство влияе и въздейства на трите дочовешки царства. Когато низходящият Триъгълник на Духа и възходящият Триъгълник на материята допрат своите върхове в човечеството, тогава може да бъде намерена точка на равновесие. В прогреса и одухотворяването на човека е надеждата за света. Човечеството само по себе си е световният Спасител, и всички световни Спасители са били само символ и гаранция за това.

4. Сливането на дева, или ангелската еволюция с човешката еволюция. Това е тайна, която ще се разкрие едва тогава, когато човек достигне до съзнанието на собствения си Слънчев Ангел и открие, че това също е само форма на живот, която след като осъществи своята цел, трябва да бъде изоставена. [101] Ангелската, или дева-еволюцията е една от най-великите линии на силата, съществуващи в божественото проявление, и Слънчевите Ангели, Агнишватите от “Тайната Доктрина” и “Трактат за Космическия Огън” принадлежат – в своя формен аспект – към тази линия.
Така служи човечеството, и в резултат от развитието на съзнателна способност за служене, нарастването на съзнателното разбиране за ролята на индивидуалния принос в осъществяването на Плана, а също и в готовността на личността да се подчини на душата, човечеството неотклонно ще прогресира към своята цел – служенето на света.

Мога ли да добавя няколко думи, за да може осъществяването на тази идея да стане практическа цел във вашия живот? Вредните магнетически въздействия, които са резултат от неправилно прилагане на силата, са причина за злото в обкръжаващия ни свят, включително и в трите дочовешки царства. Как можем ние, като индивидууми, да променим това? Като култивираме в себе си непричиняване на вреда. Затова анализирайте себе си от тази гледна точка. Изучете ежедневното си поведение, думите и мислите си, за да ги направите максимално безвредни. Настройте се да мислите за себе си и другите конструктивно и позитивно, а следователно и безвредно. Изучете емоционалното въздействие, което оказвате на другите, така че да не може вашето настроение, вашата депресия или емоционална реакция да навредят на вашия събрат. Помнете в тази връзка, че неуместният и неправилно насочен ревностен духовен стремеж и ентусиазъм много лесно могат да причинят вреда на вашия другар, тъй че следете не само за своите неправилни тенденции, но и за проявите на своите добродетели.

Ако непричиняването на вреда стане ключова нота във вашия живот, това в много по-голяма степен ще способства за правилното и хармонично състояние на вашата личност, отколкото всяко друго усилие, насочено в по-различна посока. Радикалното пречистване, предизвикано от стремежа за непричиняване на зло, ще доведе до елиминиране на неправилните състояния на съзнание. [102] Затова бъдете внимателни и включете тази идея в ежевечерния си ретроспективен анализ на деня.

Аз бих посъветвал всеки, който чете тези страници, да започне своя духовен живот отначало. Бих му препоръчал да забрави всички минали постижения, да се изпълни с усърдие и да се концентрира върху Плана.

Към днешно време несъмнено е постигнат напредък в груповото осъзнаване и е понижен интересът към отделното “аз”. Несъмнена е и по-голямата вяра в Закона за Доброто, който довежда цялото творение към окончателно съвършенство, и благодарение на това се проявява способността човек да отклони погледа си от индивидуалните дела и да се ангажира с осъществяването на общата цел. Такова е нашето намерение и смисълът на нашите усилия. Цялостното виждане, инклузивното /inclusiveness, включващото/ разбиране и широкият хоризонт са основните моменти, характеризиращи работата под ръководството на Йерархията на адептите; укрепването на съзнанието в процеса на живота и осъзнаването на фундаменталното единство на всичко съществуващо трябва да бъдат постигнати преди на човека да му бъдат поверени определени знания, Думи на Силата и способности за манипулиране на тези сили, които довеждат субективната реалност във външна манифестация.

И затова ви говоря аз, по-старшия и възможно по-опитния ученик и работник на великата лозова градина Господна – практикувайте непричиняване на вреда с усърдие и разбиране, тъй като то (ако се изпълнява правилно и искрено) ще разруши всички ограничения. Причиняването на вреда е основано на егоизма и егоцентричните нагласи. То е израз на сили, концентрирани за самоукрепване, себевъзвеличаване и удовлетворяване на лични желания. Непричиняването на вреда е израз на живота на човека, който осъзнава себе си като вездесъщ, който живее съзнателно като душа, чиято природа е любов, чийто метод е инклузивност и за когото всички форми си приличат по това, че завоалират и скриват светлината и са само екстернализации на едно Единно Безпределно Битие. [103] Позволете ми да ви припомня, че това осъзнаване се проявява в истинското разбиране на действителните нужди на събратята ви, без сантименталност и практически съображения. Това ще доведе до онова безмълвие, което произтича от безразличното отношение към своето отделно “аз” и ще предизвика незабавен отклик към действителните нужди (както това е характерно за Великите, които съзират вътрешните причини зад външните явления, предизвикващи събития, забележими във външния живот); по такъв начин от тази точка на мъдростта може да се излъчи истинска помощ и ръководство. Непричиняването на вреда създава в живота една внимателност в разсъжденията, немногословност, способност за въздържане от импулсивни действия и некритикуващ дух. Така се осигурява свободно протичане на силите на истинската любов и на тези духовни енергии, които оживотворяват личността и които в крайна сметка довеждат до правилно действие.

И така, нека непричиняването на вреда стане ключова нота във вашия живот. Вашият ежевечерен ретроспективен преглед на деня трябва да се извършва изцяло в този ракурс; разделете го на три части и анализирайте:

Непричиняване на вреда чрез мислите. Резултатът от това ще бъде контрол върху речта.

Непричиняване на вреда чрез емоционалните реакции. Това ще превърне човека в канал за изразяване на този аспект на душата, който провежда любовта.

Непричиняване на вреда чрез действия. Това ще създаде спокойствие и хармония, изящност в действията и освобождаване на творческата воля.

Тези три подхода към дадената тема трябва да се изучат и от гледна точка на влиянието им върху вашето собствено “аз” и вашето развитие, и от гледна точка на влиянието, което те оказват върху тези, които ви заобикалят и с които контактувате.

Преди да продължим с анализа на настоящото и предходното Правило (тъй като Правила Второ и Трето са две половини на едно цяло), бих искал да ви напомня, че в дадената серия медитации над тези древни формули ние се занимаваме с магическата работа на стремящия се като сътрудник в работата на Великата Бяла Ложа. Ние имаме работа с методите на Бялата магия. Позволете ми също така да ви напомня, че магическата работа на нашата планетарна Йерархия се състои в изживяването на психе в света на формите, така щото неразтвореното цвете на душата да може да бъде отгледано и развито до такава степен, че една сияеща слава, магнетична сила и (в крайна сметка) духовна енергия да може да бъде демонстрирана чрез посредничеството на формата. По такъв начин може да бъде видяно могъществото на Трите Лъча на божественото проявление:

Втори Лъч – Магнетическа сила

Трети лъч – Сияеща слава
Тези Лъчи имат своите микрокосмически отражения в аурата на съвършения човек:
Първи Лъч – Монадичен – Духовна енергия – Центърът в Главата

Втори Лъч – Егоичен – Магнетична сила – Сърдечен център

Трети Лъч – Личностен – Сияеща слава – Слънчев сплит
Вие сигурно ще попитате защо пропускам Гърловия център? Защото центровете под диафрагмата символизират преди всичко личностното нисше “аз”, и в своя обединяващ център – слънчевият сплит – изразяват магическата сила на материалния аспект в човека. Гърловият център се въвлича в нарастваща творческа активност в зависимост от това как личността се отзовава на душата. [105]
Сега нека разгледаме края на предходното Правило:

“Нисшата светлина се устремява нагоре; великолепна светлина осветява трите и се осъществява работата на четирите.”

Какво е това “нисша светлина”? Учащият се трябва да помни, че за сегашните му цели той трябва да разгледа три тела от светлина:
Имаме сияйното тяло на самата душа, намиращо се на нейния собствен план, наричано често Карана Шарира, или каузално тяло.

Имаме жизнено, или етерно тяло, проводник на праната, представляващо тялото от ясна светлина, или по-скоро проводник, оцветен от пламъка.

Имаме тяло от “тъмна светлина”, което е окултният начин да се назове скритата светлина на физическото тяло, и латентната светлина на атома като такъв.
Тези три типа тела са споменати в “Стария Коментар” по следния символичен начин:
“Когато сияйната светлина на Слънчевия Ангел се слее със златистата светлина на космическия посредник, от тъмнината изплува бликащата светлина на ану, частицата.”
“Космически посредник” е прозвище, дадено на етерното тяло, което е съставна част от вселенския етер е __________________________________________. Именно чрез етерното тяло постъпват всички енергии, излъчвани както от душата, така и от слънцето или от планетата. По тези жизнени линии с огнена природа се осъществяват всички контакти, които не са излъчени непосредствено от осезаемия свят.

Тъмният свят на миниатюрните атоми, от които е съставен физическият проводник, е отзивчив към стимулациите, преминаващи от душата към нейния проводник, и когато човек е под контрола на душата, цялото му тяло сияе. [106] Това явление се демонстрира като ярка сияеща светлина, излъчвана от телата на адептите и светиите.

Когато сияещата светлина на душата се слее с магнетичната светлина на жизненото тяло, тя до такава степен стимулира атомите на физическото тяло, че всеки атом на свой ред става миниатюрен излъчващ център. Това става възможно единствено когато главата, сърцето, слънчевият сплит и Центърът в основата на гръбнака се съединят по особен начин, а как именно – това е една от тайните при Първо посвещение. Когато тези четири центъра се намират в тясно взаимодействие, “основата на триъгълника”, както символически е наречена, е готова за магическа работа. С други думи, тази четворка може да се опише по следния начин:
а. Физическата материална форма със своя център в основата на гръбначния стълб;

б. Жизненото тяло, работещо посредством сърдечния център, където се намира жизненият принцип. Активността на това тяло, в резултат от стимулацията, се проявява чрез кръвообращението;

в. Емоционалното тяло, работещо посредством Центъра на слънчевия сплит;отещо посредством ц, където се намира жизненият принцип. _______ред става ското тяло , че всеки атом на свой т, , ентъра на слънчевия сплит;

г. Центърът в главата, главният агент на душата и нейния интерпретатор – ума.
Когато тези четирите се намират в пълно съгласие и са подравнени /alignment/ едно с друго, става възможна работата по преминаването на посвещенията с активно ученичество в периодите между тях.сие и са зи четирите се намират в пълно съгла Допреди този момент работа не може да бъде извършвана. Предвестник за скорошно приемане на посвещение от стремящия се е символично събитие, появяващо се във вид на светлина в главата.

На този стадий светлината на душата прониква в областта на пинеалната жлеза; тук тя предизвиква излъчване на етер в главата, на жизнено дихание; [107] това довежда до стимулиране на атомите на мозъка така, щото тяхната светлина се слива с другите две – с етерната светлина и със светлината на душата – в резултат на което се появява вътрешно лъчезарно слънце, което стремящият се започва да осъзнава в своя физически мозък. Често учащите се споменават за появата на разсеяна светлина или огън – това е светлината на атомите на физическия план от които е изграден мозъкът; по-нататък те могат да говорят за нещо, изглеждащо като слънце в главата. Това е възприятието за контакта на етерната светлина със светлината на физическите атоми. По-късно те започват да осъзнават една особено ярка, електрическа светлина –огато които е изграден мозъкът; по-нататък, к това е светлината на душата заедно с етерната и атомната светлина. При това те често виждат един тъмен център вътре в сияйното слънце. Това е подходът към Пътя, разкриващ се благодарение на “възсияването на светлината над вратата”.

Учащият се трябва да помни, че е възможно да постигне висок стадий на духовно съзнание без да види каквото и да било сияние в мозъка. Това се случва доста често и до голяма степен се определя от типа на физическото тяло, от миналата карма и достиженията, а също и от способността на стремящия се да улавя и да провежда “светлината отгоре” и стабилно да удържа тази енергия в мозъчния център, като в същото време самият той в медитацията си се отделя от формения аспект и може невъзмутимо да наблюдава това, което става.

Когато всичко това се случи (а това не е цел на работата, но само показател, който трябва да се регистрира в съзнанието, а после да се елиминира), последващата стимулация предизвиква реакция на физическото тяло. Магнетичната мощ на светлината в главата и сияещата сила на душата предизвикват тази стимулация. Центровете започват да вибрират и тяхната вибрация пробужда атомите на материалното тяло така, че в края на краищата силите на вибриращото етерно тяло настройват дори най-нисшия център в унисон с най-висшия. По такъв начин тези огньове на тялото (сумата от енергиите на атомите) се въвличат в нарастваща активност дотогава, докато огнената енергия не се издигне нагоре по гръбнака. [108] Всичко това става благодарение на магнетическия контрол на душата, възкачена “на трона между веждите”.

Тук влиза в действие един от прийомите в йога – абстрахиране, или оттегляне /withdrawal/. Тъй като трите светлини са се слели, центровете са възбудени и атомите вибрират, човек получава възможност да центрира всичките три светлини в главата по своя воля. След което, благодарение на волеви акт и знаенето на определени Думи на Силата, той може да навлезе в състояние на самадхи, да се отдели от тялото си, отнасяйки със себе си и светлината. По такъв начин великолепната светлина (трите съединени светлини) осветява трите свята на човешкото проявление, “светлината се устремява нагоре”, осветявайки сферите на човешкия съзнателен и несъзнателен опит. В окултните писания на Учителите това е материалното тяло____________________________каквото и да било сияние в мозъка. __________ъмозакк

ната_________________________________________изразено със следните думи:

В тези две правила е заложена основата на магическата работа на душата. Нека за по-голяма яснота да изброим стадиите:

Слънчевият Ангел започва работата по посвещението на Личността.

Той престава да разходва своите сили върху инициативите на душата в Духовното царство и съсредоточава своето внимание върху предстоящата работа.

Той навлиза в дълбока медитация.

Установява магнетическа връзка с инструмента в трите свята.

Инструментът, човекът, откликва и също навлиза в медитация.

Работата преминава през определени стадии и циклическа активност.

Светлината на душата се излива надолу.

Светлината на жизненото тяло и физическата форма се синхронизират със светлината в главата.

Центровете се активизират.

Светлината на душата и двата други аспекта на светлината стават толкова интензивни, че целият живот в трите свята се просветлява.

Предизвиква се подравняване, работата на ученичеството и посвещението става възможна и се провежда съобразно Закона на Битието.

Въпросът не е в Лъча и дори не и в принципната разлика между окултиста и мистика. В цялостно развития индивдуум както главата, така и сърцето трябва да функционират с еднаква сила. Във времето и пространството обаче, и в процеса на еволюцията индивидуумите се характеризират с различни доминиращи тенденции в различните животи; и поради това, че не виждаме цялостната картина, очертаваме такива временни различия. В един живот човек може да бъде предимно ментален и пътят на Любовта към Бога би бил неподходящ за него. Божията Любов вече се е изляла в неговото сърце и в значителна степен неговият окултен подход се основава на мистичното възприятие от минали животи. За него проблемът е да познае Бога с намерението да претвори това познание в любов към всичко. [111] Откликващата любов, проявяваща се като дълг към групата или семейството следователно се явява за него посоката на по-лекото съпротивление. Вселенската Любов, изливаща се към цялата природа и върху всички форми на живот ще дойде след едно по-развито познание за Бога, но това вече ще бъде част от неговото развитие в един следващ живот.

Изучаващите човешката природа (а такива трябва да бъдат всички учащи се) трябва да вземат под внимание, че съществуват временни различия. Хората се различават според:
а. Лъча (който преди всичко определя жизнения магнетизъм);

б. Подхода към истината, когато по-силно привлича или окултният, или мистическият път;

в. Поляризацията, определяща или емоционалното, или менталното, или физическото съдържание на живота;

г. Еволюционния статус, обуславящ различията между хората;

д. Астрологическия знак, определящ тенденцията на всеки конкретен живот.

е. Расата, формираща личността в специфичната расова мисъл-форма.
Подлъчът, на който се намира човек, този малък лъч, който се мени от въплъщение във въплъщение, обуславя основно окраската на текущия му живот. Той е неговият вторичен оттенък. Не забравяйте, че Първичният Лъч на Монадата е един и същ в течение на еона. Той не се променя. Той е един от трите Първични Лъча, които в крайна сметка синтезират човешките синове. Лъчът на Егото се мени от кръг в кръг, а при по-развитите души – от раса към раса, и е един от петте Лъча на нашата сегашна еволюция. Това е този доминиращ Лъч, раса, и ____________________________________арарррна който откликва вибрацията на каузалното тяло на човека. Той може да съответства на Лъча на Монадата или може да бъде един от допълнителните оттенъци на основния Лъч. [112] Лъчът на Личността се мени от живот в живот, докато не премине през цялата гама на седемте подлъча на Монадическия Лъч.

Затова при общуването между хора, чийто монади се намират на един и същ монадичен или допълнителен Лъч, може да се забележи, че те си симпатизират един на друг. Трябва да се помни обаче, че еволюцията на човека трябва да се придвижи далеч по-напред, за да може Лъчът на Монадата да оказва силно влияние. Така че болшинството случаи не влизат в тази_____________________________________________мират , при общуването си хората, които се на категория.

Но ако у двама души са еднакви и егоическия и личностния Лъч, то тогава е налице един от онези редки случаи на най-близко приятелство, успешен брак или ненарушим съюз между двама.би постъпил така, както постъпва другия. ____ Това действително се среща рядко.

Ако двама души се намират на един и същ личностен Лъч, но се различават по своя егоически Лъч, имаме случай на кратко, внезапно приятелство или афинитет, мимолетни като пеперуда. Тези неща трябва да се помнят, осъзнаването им помага за разбирането и адаптацията към хората. Яснотата на виждането спомага за внимателното отношение.
Друга причина за различията се дължи на поляризацията на телата. Ако това не се отчита при общуването с хората, то резултатът ще бъде липса на разбиране. Когато използваме израза “човек, поляризиран в своето астрално тяло”, в действителност подразбираме човек, чието его _____________________________________________ Тези неща трябва да се знаят и _____________работи преди всичко посредством този проводник. Полярността е показател за чистотата на канала. Позволете ми да илюстрирам: Егото на обикновения човек обитава третия подплан на менталния план. [113] Ако астралният проводник на човека е съставен преди всичко от астрална материя от третия подплан, а менталният проводник в по-голямата си част е от петия подплан, то егото ще центрира своя стремеж в астралното тяло. астрална материя, ___________________________Ако неговото ментално тяло е съставено от материята на четвъртия подплан, а астралното тяло – от материята на петия подплан, поляризацията на човека ще бъде ментална.

Когато казваме, че егото е придобило по-голям или по-малък контрол върху човека, в действителност подразбираме, че човек е вградил в своите тела материя от по-висшите подпланове.

Егото е заинтересовано да поеме контрола само в случай, че човек почти напълно е изключил от своите проводници материя от седмия, шестия и петия подплан. Когато е вградил известно количество материя от четвъртия подплан, то егото разширява своя контрол; когато е включил определена част от материята на третия подплан, то тогава човек стои на пътяо егото разширява своя контрол; ако е _______; когато преобладава материя от втория подплан, човек преминава посвещение, а ако неговата материя се състои само от атомна субстанция, тогава става Учител. Затова е важно да се знае подплана, на който се намира човек, а разпознаването на поляризацията на човека помага да се разбере неговия живот.

Третото нещо, което трябва да се помни е, че дори и да се отчитат тези два фактора, то недостатъчната степен на зрелост на душата често обуславя отсъствието на разбиране. Двата гореспоменати фактора не ни дават особено много, тъй като способността да се разпознава лъча на човека все още не е разкрита за нашата раса.предположения _______________________________ Приблизителни предположения и използване на интуицията е единственото възможно нещо засега. Слабо развитият човек не е в състояние да разбере високоразвития, а не много напредналото Его разпознава лъча на човека ___________________не може да разбере докрай посветения. По-голямото може да разбере по-малкото, но обратното не е възможно.

Що се отнася до дейността на тези. ___________________________________________, чието постигнато ниво значително превъзхожда вашето собствено, аз бих ви помолил да вземете предвид следните три момента: [114]
а. Не съдете: тяхното виждане превъзхожда вашето. Не забравяйте, че едно от най-великите качества, постигнато от членовете на Ложата,Не __________________________________________ е да считат разрушението на формата за маловажно. Основната им грижа е еволюиращият Живот;

б. Разберете, че всички събития се инициират от Братята с мъдра цел. Посветените от по-нисшите степени, макар и да са напълно свободни агенти, също участват в плановете на тези, които са над тях така, както и вие на вашия малък път.__________________________________________б. __________________________________________ът. Те трябва да научат своите уроци, но правилото за обучение е такова, че за всеки експеримент трябва да се заплати. Разбирането идва след наказанието за неразумно действие. Тези, които стоят над тях са способни да обърнат към добро всяка ситуация, предизвикана от тези, които са на по-ниско еволюционно стъпало.

в. Помнете, че в Закона за Прераждането е скрита тайната на сегашната криза. Групи Его-та се събират заедно, за да изживеят определена карма, заработена в миналото. Хората са вършили тежки грехове, наказанието за тези грехове и изкуплението са съвсем естествени. Насилието и жестокостта от миналото жънат своята тежка карма, но възможността да поправят грешките си сега е в собствените им ръце.
Помнете също така, че принципите са вечни, а личностите временни. Принципите трябва да се разглеждат в светлината на вечността, личностите – от гледна точка на времето. Трудността е в това, че много ситуации се определят от два принципа, единият от които е вторичен. Проблемът е, че, доколкото и двата са принципи, те са верни. За да направите правилния избор винаги трябва да помните, че като правило основните принципи (за тяхното мъдро постигане и плодотворно осъществяване) изискват интуиция, докато вторичните са чисто ментални. Затова методите неизбежно са различни. Ако се придържаме към основните принципи, то най-мъдрите методи са мълчанието и радостната увереност в това, че Законът работи; [115] стремежът да се избягват всякакви лични нападки, а само мъдри и любящи намеци и коментари,. ___________________________________________ и решимостта да се вижда всичко единствено в светлината на вечността, а не на времето, заедно с постоянния стремеж да се следва Закона на Любовта и да се вижда само божественото в събратята, дори и ако се намират на противоположната на вашата страна.

Във вторичните принципи, на които ия стремеж да се следва Закона на Любовта ___ следва Закона в днешно време опозиционните сили придават особено значение, използването на нисшия ум създава опасност от критицизъм и методи, санкционирани от времето в трите свята – методи, включващи личностни нападки, обиди и изразходване на сили за разрушение в дух противоположен на закона и плана за единството. Терминът “опозиционни сили” е употребен в научен смисъл и означава противоположния полюс, осигуряващ равновесие. Помнете, че опозиционните групи могат да действат напълно искрено, но техният конкретен ум действа като бариера за свободното проявление на висшето знание. Тяхната искреност е голяма, но тяхното ниво на знания в някои сфери е по-ниско, отколкото тези, които се придържат към основните принципи, видими в светлината на интуицията.

въплъщава в себе си _________________________ Принцип е това, което въплъщава в себе си някакъв аспект от истината, на който се основава нашата система; това е проникналата в човешкото съзнание малка част от онази идея, върху която нашият Логос базира всичко онова, което прави. Основата на всяка Логоическа дейност е любов в действието, а фундаменталната идея, върху която Той основава своята дейност по отношение на човешката Йерархия е силата на любовта да води напред – назовете го ако искатеза __________________________________________ството. Терминът ен на закона и плана за едина закона за над еволюция или вроден стремеж, но всъщност това е Любов, предизвикваща движение и зовяща напред към достигането на завършеност /completion/. Това е стремежът на всеки и на всичко към все по-пълно изразяване /expression/. Затова този принцип трябва да лежи в основата на всяка активност, да ръководи по-малките структури и – ако е мотивирана от подбуждащата към дейност любов – да предизвиква божествена устременост у всички свои членове, водейки ги към все по-пълна експресия, и по такъв начин – към все по-голямо съвършенство и все по-ефективно приложение на усилията. [116]

Принципът, ако той наистина е фундаментален, веднага задейства интуицията и предизвиква незабавна ответна реакция на одобрение от страна на висшия “аз” на човека. Той съвсем малко или никак не се отнася до личността. Той олицетворява концепцията на Его-то в отношенията му с другите. Принцип е това, което винаги управлява действията на Его-то на неговия собствен план и едва тогава, когато започнем все повече и повече да се подчиняваме на управлението на Его-то, нашата личност ще започне да постига тези идеи и да им откликва. Трябва да помним това във всичките си взаимоотношения с обкръжаващите, като по този начин ще избегнем осъждането над ближните си. Осъзнаването на принципите е белег за достигане на определено еволюционно ниво.

Принципи, управляващи нисшето “аз” и отнасящи се към живота и активността на това нисше “аз”. Те въплъщават Третия аспект, или аспекта на активността на _____________________________________________Логоическото проявление, и формират основата за по-нататъшен прогрес. Те контролират човека в периода, когато той все още не е достатъчно развит и немислещ; тези принципи могат да бъдат разбрани по-лесно, ако ви кажа, че те са залегнали в общоприетите правила на порядъчния живот. “Не убивай”, “Не кради” се отнасят до активната страна на човешкия живот, до формирането на неговия характер.

Принципи, управлявящи висшето “Аз” и отнасящи се към аспекта на любовта или мъдростта, и именно тях ще разгледаме сега. Половината от всички беди в света днес произтичат от факта, че висшите принципи, отнасящи се до любовта или мъдростта едва сега започват да се постигат от човечеството в цялата им пълнота. [117] Бързото осъзнаване на тяхната правдивост и опитът да се осъществят като факти без предварителна адаптация на обкръжаващата среда към тези идеали, е причината за честите сблъсъци и конфронтации между тези, които се мотивират от принципите, управляващи личността и тези, мотивирани от принципите управляващи висшето “Аз”. Докато болшинството от представителите на расата и, управляващи личността и __________________не започне да се управлява от съзнанието на душата, такава конфронтация е неизбежна. Едва когато интуитивният план започне да доминира над емоционалния, ще се постигне истинското разбиране.

Вторият свод първите принципи, човек се _________________от принципи се изучава посредством себеотрицание и служене. Усвоил първите принципи, човек се разграничава от всичко личностно и в процеса на служене постига могъществото на любовта в неговото окултно значение. Той дава, га живее живот на самоотречение, и всички блано и получава; той живее живот на самоотречение, но всички небесни блага се низпославят върху него; той отдава всичко, но живее в пълнота; той не иска нищо за себе си, но е най-богатият човек на земята.

Първите принципи се отнасят до отделните единици и еволюцията чрез различаване. Принципите, на които се обучава расата днес, се отнасят до групите; [118] въпросът вече не е в това “Кое е най-доброто за човека?”, а в това “Кое е най-доброто за групата?”Първите принципи се отнасят до ______________Първите принципи се отнасят до ______________;;;;;; и само онези, които притежават виждане и са в състояние да мислят за всички като за сродни, могат удовлетворително да формулират тези принципи._________________________________зи принципи._________________________________зи принципи. Това са най-важните принципи, доколкото са базовите за тази система на любовта. Бедата е в това, че хорта са объркани. Някои принципи от първата група, определящи нисшата активност в днешно време, дълбоко са се вкоренили и са наследени от хората като е_се вкоренили и се наследяват от хората като неизменно присъстващи, а някои по-високи егоически принципи, или принципи на любовта, проникват в техните объркани умове, предизвиквайки идеен сблъсък. И затова те, както Пилат, възкликват: “Що е истина?”. Ако можеха да знаят, че висшите принципи имат общо с благото на групата, а нисшите – с благото на индивида може би щеше да им стане ясно. Нисшата активност на личностния живот, колкото и добра и положителна да е, в крайна сметка трябва да бъде преобразувана във висш живот в любовта, посветен на благото на групата, а не на единицата.
Всичко, което е устремено към синтез и божествена експресия не в единиците, а в множеството се приближава към идеала и висшите принципи. Размишлението върху тези идеи може да донесе полза. Илюстрация на това, което казвам може да се види във факта, че много конфликти в организациите произтичат от това, че някои достойни хора следват личности, жертвайки се за принцип, но за принцип, управляващ персонален живот. Други, смътно прозирайки нещо по-високо и стараейки се за благото на групата, а не за отделния индивид, внезапно се натъкват на висш принцип, привличайки при това силите на Его-то. Те работят за другите и тяхната цел е да помогнат на своята група.

Когато се сблъскат Его-то и личността, победата на висшето е сигурна; Нисшият принцип трябва да даде път на висшия. Един се концентрира върху това, което му изглежда от първостепенна важност – удовлетворяването желанията на личността – и (в този период) благото на останалите не го интересува, макар от време на време да мисли, че именно това е неговата основна задача. [119] Друг ни най-малко не се интересува какво ще стане с неговото собствено “аз” и е ангажиран само с това да е в помощ на другите. Единия се концентрира в _____________________чайки при това силите на Его-то.нцип , привлиТоест всичко се свежда до въпроса користен или безкористен е мотивът, а мотивите, както знаете, се променят с течение на времето и с приближването на човека към края на пътеката на изпитанията.

Всички тези, а и много други фактори, предизвикват различия между човешките същества и за да може да си състави вярна представа, човек трябва да ги вземе под внимание. [120]

Ако определим точно, то пътят на Знанието е пътят на окултиста и мъдреца; пътят на Любовта е пътят на мистика и светеца. Разбирането с главата или със сърцето не зависи от лъча, тъй като и двата пътя трябва да бъдат познати: мистикът трябва да стане окултист; белият окултист е бил светец и мистик. Истинното знание е интелигентна любов, защото съединява интелекта и предаността. Единството се усеща със сърцето и неговото интелигентно приложение към живота трябва да се постигне чрез знание.о. живота трябва да се постигне чрез знанието.

От първостепенна важност е да се проумее целта на живота и да се разбере дали пътят на главата или пътят на сърцето са методът на дадения конкретен живот. Затова е нужно прецизно духовно разграничение, за да не може илюзията да ни отклони по инерцията. Внимателно обмислете тези думи и гледайте този въпрос да бъде поставен на здрава основа, а не да се обърне в комплекс за непълноценност или в обсъждане на делата на вашия събрат, в склонност към завист или безгранично самодоволство, което ще обезсмисли цялата ви активност. [121]

За средния стремящ се към ученичество може да се обобщи и със сигурност да се каже, че в миналото той основно е следвал пътя на сърцето и че в сегашното въплъщение първостепенна необходимост е менталното разкритие.

В древното Писание се казва:
“Не очаквай, О преблагословени, да постигнеш духовната същност преди да успокоиш ума. Така не се търси мъдростта. Само на този, който е обуздал ума и който вижда света като в огледало, могат да му бъдат поверени вътрешните чувства. Само този, който знае, че петте сетива са илюзия и че няма нищо сигурно, освен двете главни, може да бъде допуснат до тайната на Разпятието.же да бъде допуснат до тайната на Разпятието.”
“Пътят, вървян от Служителя, е пътят на огъня, който преминава през неговото сърце и навлиза в главата. Не по пътя на удоволствията и не по пътя на страданието може да се постигне освобождение или да се придобие мъдрост. А само при трансценденцията на тези двете, само при сливането на болката с удоволствието може да се постигне целта – тази цел, която стои отпред като точка от светлина, зрима в тъмнината на зимната нощ. нощ. светлина, зрима в тъмнината на зимната нощ. светлина, зрима в тъмнината на зимната Тази точка светлина изглежда като мъждукащо кандило на тавански прозорец, но при извървяването на пътя, водещ към тази светлинка, посредством сливането на двойките противоположности, тази малка, студена и трепкаща светлинка увеличава своя блясък, докато топлата светлина на ярката лампа не се възпламени в ума на странника по пътя.”
“Върви, О Пилигрим, с твърда решимост. Няма ни кандило ни лампа, пълна с масло. Сиянието става все по-ярко и пътят завършва в блясъка на славата, странстващият в нощта става дете на слънцето и влиза през портите на неговата лъчезарна сфера.”


ПРАВИЛО ЧЕТВЪРТО
Звукът, светлината, вибрацията и формата се съединяват и се сливат, и така работата вече е една. Това става според закона и сега вече нищо не може да попречи на работата да върви напред. Човек диша дълбоко. Той концентрира силите си и излъчва мисълформа.

Sound, light, vibration, and the form blend and merge, and thus the work is one. It proceedeth under the law, and naught can hinder now the work from going forward. The man breathes deeply. He concentrates his forces, and drives the thought-form from him.

Звук, свет, вибрация и форма соеди­няются и сплавляются, так работа становится единой. Это происходит по закону, и теперь ничто не может поме­шать продвижению работы. Человек глубоко ды­шит. Он концентрирует свои силы и выпускает из себя мыслеформу.
Творческата работа на звука.

Науката за дишането.