Урок 1 историческа обстановка и предпоставки в западна европа за възникването на реформацията
Изтегляне 2.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 8.5.3. Анри ІV и Нантския едикт 1598 година
- Карлос I Испански
- Василий III Иванович
- François II)
8.5.2. Вартоломеевата нощ Всички тези усилия за мир, обаче, се провалят. Датата 24 август 1570 година е белязана с ужаса на т.н. Вартоломеева нощ (le massacre de la Saint-Barthélemy). В дните преди нея, около сватбата, вече се чувства известно напрежение всред населението. Голяма делегация от протестантски благородници пристигат в Париж за да придружат техния принц. Преобладаващото мнозинство парижани, които са католици, ги посреща враждебно. Приближените на Шарл ІХ организират театрален спектакъл, който изобразява изгонването на хугенотите (облечени като турци) от рая. На 22 август е извършен опит за атентат срещу адмирал Колини, който се спасява само с няколко рани. Кралят Шарл ІХ го посещава и му обещава, че ще накаже виновниците. Поради липса на достатъчно достоверни източници съществуват различни мнения за това, кой стои зад атентата и кой стои зад събитията които се разиграват в следващите дни. На преден план изпъква фамилията дьо Гиз не само поради религиозни но и поради политически причини. Те са притеснени, че губят влиянието си в двора и в Парижка област. Испанският крал също има причини да се притеснява от очертаващия се съюз между католици и протестанти във Франция, който лесно може да се обърне срещу интересите на Испания. Още повече, че Колини вече е изпращал свои части в помощ на холандските протестанти в тяхната борба за религиозна и национална независимост срещу испанците. В по-ново време, все по-малко популярна е идеята, че Катерина Медичи е замислила сватбените тържества като капан за цвета на протестантството, за да може да бъде избито наведнаж. Но има данни за състоял се кралски съвет на 23 август, в тесен кръг, където може би е взето решение, да се използва тази възможност. Кралят изневерява на обещанието си и първата жертва става именно адмирал Колини, нападнат в дома си от военизиран отряд, измъкнат от леглото му, намушкан със сабя и изхвърлен през прозореца. Разярена тълпа продължила да се гаври с тялото му, натопено в Сена три дни и след това закачено на бесилка187. Други протестантски благородници са нападнати в Сен-Жермен и в Лувър и избити по улиците. Съвсем малка част от тях успява да се спаси. На парижани се внушава, че причината за тези наказателни акции е опит за заговор на самите протестанти. Камбаните на църквите бият тревога и вълната на насилие се разпространява с ужасяващи последствия. На 26 август кралят прочита декларация в която хвърля цялата вина върху адмирал Колини за конспирация срещу краля, неговата държава, кралицата-майка, кралските особи и срещу самия младоженец Анри Наварски. Такова обяснение са дава, от френски пратеници, в страните от Европа. В много от кралските дворове, особено в Испания, тази вест се приема с облекчение и радост. Папа Григорий поръчва на художника Вазари да направи поредица от картини по този случай и издава възпоменателен медал.Само Елизабет І се усъмнява във верността на тези декларации, но поради дипломатически съображения не реагира. В Женева населението пристъпва към дни на пост и молитва. Събитията във Вартоломеевата нощ произвеждат заразяващ ефект и в други градове с избиването на стотици и хиляди протестанти, без разлика на пол и възраст. Такива вторични „Вартоломееви нощи” се разиграват и в градове като Орлеан, Мо, Анжер, Сомюр, Лион, Бурж, Бордо, Троа, Руан, Тулуза. Жертвите на тези кланета се изчисляват на около 3000 в Париж и от 5000 до 1000 в цяла Франция.188 В следствие на събитията, дори и да не е замислила коварния план за избиването на протестантите, става ясно, че Катерина Медич, а заедно с нея и крал Шарл ІХ, са сменили своята политика за баланс на силите, без насилие. Сега вече, използвайки изтребването на елита и главните водачи на хугенотите, те решават, че е настъпил момент за пълно ликвидиране на религиозното разделение в страната. Предприемат нова твърд курс. Едиктът от Сен-Жермен е анулиран. Предприема се систематична кампания за връщане към католическото изповедание – с убеждение и където трябва и с различни форми на заплахи, на социален, политически и икономически натиск като се започне от оцелелите членове на протестантската аристокрация. Тази кампания дава резултат особено в северните части на Франция. Същевременно големи протестантски общини на юг успяват да се съхранят и да устояват убежденията си. Около 200 000 души се преселват в страни като Швейцария и Германия. Женева става „градът на емигрантите”. Някои съвременни историци откриват в основата на кървавите конфликти във Франция особен религиозен мотив. Той е свързан с определени есхатологични очаквания и страхове. Огромни маси от хора, манипулирани от свещениците, смятат, че появата на протестантите е нахлуване на еретическо влияние, което нарушава единството на Божия народ и чистотата на кралството, което поставя под въпрос съдбата му в предстоящоия край на света. Яростта с която католиците се нахвърлят да преследват протестантите отговаря на тяхното чувство , че по този начин „гонят дявола”. Едва след чудовищните изстъпления свързани с т.н. Вартоломеева нощ, у известна част от католическото население настъпват угризения на съвестта и примирение пред Божия суверените в историята. Събитията около Вартоломеевата нощ предизвикват политическото мислене както на протестанти така и на умерени католици. Все повече назряват идеи срещу абсолютизма, срещу абсолютната власт на краля и необходимостта от по-широко представителство на провинциите във управлението на страната. За съжаление Вартоломеевата нощ оставя дълбоки рани в родовата памет на протестантите във Франция , които ще подклаждат векове на ред недоверие и отчуждение спрямо цялото католическо население дори до първата половина на 20 век. Шарл ІХ предприема преговори с една от оцелелите крепости на протестантизма – Ла Рошел. Преговорите се провалят. Започва т.н. Четвъртата религиозна война с продължение на още няколко подобни до 1598 година. Поредицата от конфликти с такъв характер е прекратена от т.н. Нантски едикт (Edit de Nantes) през 1598 година.
Нантският едикт се издава четири години след заемането на трона на Франция от Анри Наварски, с името Анри ІV. Анри , син на Антоан дьо Бурбон и Жан ІІІ Д`Албре е роден в По през1553 година и приема най-напред титлата принц Наварски. Получава от своята майка калвинистко възпитание, което ще го доведе до съзнателното приемане на реформаторската вяра. Неговата майка взима активно участие в синода в Ла Рошел. На 15 години започва военно обучение при адмирал Гаспар дьо Колини. На 19 години е сгоден и встъпва в брак със сестрата на френския крал Маргарит дьо Валоа, няколко дни преди трагичните събития във Вартоломеевата нощ. В продължилите след това събития той представлява протестантската страна. Но през 1589 година се оказва, че е единствен законен наследник на трона след смъртта на крал Анри ІІІ. Католиците обединени в т.н. Лига не могат да допуснат протестант да управлява кралството. Тогава Анри Наварски прави компромиса да приеме католицизма. Известна е неговият коментар по този повод : „Париж си струва една меса”. С това става възможно да бъде коронован като крал Анри ІV на 24 февруари 1594 година. С неговото присъствие на трона, макар и вече католик, силите и на католическата Лига, както и на протестантите се изчерпват и това довежда до обявяването на Нантския едикт, който по онова време носи названието Едикт на умиротворението. Издаден през месец април 1598 той установява поне за десетина години мир в станата. С него кралят постига няколко цели : укрепва монархическата власт, установява условия за омиротворяване и създава условия за икономическ възстановяване на страната. С него се дават особено големи права на протестантите като амнистия, свобода на богослуженията (в местата определени преди 1597 и в 3500 замъка189), определяне на около 150 защитени места и дори компенсации от кралската хазна. За да бъде съден един протестнат в градове като Бордо, Гренобъл, Кастр, съдебният състав трябва да бъде образуван на половина от протестанти. Те вече имат право да откриват свои учебни академии. 45 000 екю са предвидени за подпомагане служението на пастири. В известна степен, Нантският едикт напомня на някои предишни като този от Сен-Жермен и Амбоаз. Но сега поради авторитета и властта на Анри ІV той се прилага много по ефективно. Анри трябва прогресивно да утвърждава тази власт, защото има градове където някои от клаузите не се прилагат. Оценките на Нантският едикт не са еднозначни. Особено като се вземе пред вид историческия контекст и манталитет в който се прилага. Въпреки редица свободи, той не облагодетелства напълно протестантите. Защото той не им дава право да провеждат навсякъде където искат своите богослужения, за разлика от католиците. По един по-рафиниран начин това дава възможност на една ре-католизация на населението. Макар и „със свободна съвест” на поданиците се внушава по един парадоксален начин пълно подчинение и преданост към краля- умиротворител и благодетел, което довежда съзнато или неосъзнато до развитие на култ към краля. Довежда до сакрализация на кралската власт, чиито апогей ще достигне при управлението на Луи ХІV. За успешната вътрешна политика на Анри ІVдопринася присъствието на верни съветници – умерени католици и протестанти като принц Сюли като първи министър и външния министър Вилроа. В доста дълъг период Анри ІV води миролюбива политика и към своите съседи, дори и към такъв опасен съсед като Испания. Същевременно преустроява армията. Неговото управление е прекъснато на 14 май 1610 от фанатизиран католик, който го напада в каляската му и го пробожда смъртоносно. След смъртта му преследването на протестантите от страна на католиците се възобновява с особена сила. Това положение продължава през цялото време от царуването на Луи ХІІІ до Версайлския едикт през 1787 година по времето на Луи ХVІ. Френската революция поставя в равноправно положение всички конфесии. Съдбата на Нантския едикт е подобна на предшестващите го благоприятни за протестантите укази, щом като техните сили са отслабени. Наследникът на Анри ІVе Луи ХІІІ. Той заменя Нантския едикт с т.н. Едикт на милостта от Алес (édit de grâce d’Alès ) на 28 юни 1629 година. С него се забраняват защитените места на протестантите, забраняват се политическите събрания, запазва се обаче установеното правото на свободно практикуване на богослужения, освен в Париж. Но след смъртта на Луи ХІІІ настъпват още по-тежки времена. 8.5.4 Нови изпитания за протестантите по време на Луи ХІV190 Ако епохата на царуване на „краля-слънце” Луи ХІV се възприема като най-висок развцвет на култура и политическо могъщество на Франция, то съдбата на протестантите по това време е предмет на оплакване, нещо с което Франция никак не може да се гордее. Самото управление на Луи ІV се характеризира с апогей на кралския абсолютизъм подкрепен с доктрината за божествено право. След смъртта на своя първи министър кардинал Мазарен Луи взима цялата власт в ръцете си. Ако някои историци венцехвалят неговия успех в установяването на мир и просперитет във френските териториивъв , то трябва да се знае, че това е постигнато с цената на абсолютна кралска диктатура и повсеместен терор. Той наистина успява да наложи покорство на всички институции и социални слоеве. По негово време настъпва забележителен разцвет на изкуствата и на градоустройството. Но това се осъществява с добре режисиран контрол над тях, с главна задача да овековечат неговата слава. От 1682 година той се настанява във величествения комплекс на двореца Версай, който става модел на много други кралски дворци в Европа. От там той налага не само своята власт но и модел на светски живот и култура във множество европейски кралски дворове и тяхното висше общество. Става меценат на такива творци като драматурзите Молер и Расин, композитора Люли, архитекта. Льо Нотр. Разцъфва стилът на френския класицизъм. По дипломатически и по военен път разширява границите на кралството, както и колониалните задморски завоевания. Луи ХІV решава веднаж завинаги да ликвидира протестантството в своето кралство. По негово време се провеждат масирани действия за връщане на протестантското население към католицизма. Това става по два начина – чрез усилена мисионерска работа на добре подготвени католически духовници и чрез нечувани средства на терор, като т.н. драгонади. Протестантските семейства са задължени да настаняват войници-драгуни в домовете си .191 Те живеят там на издръжката на семейството и могат да прилагат различни средства на издевателства над тях докато не се върнат към католицизма. Много мъже са изпратени като гребци в корабите-галери. Луи ХІV и неговите приближени не се задоволяват с тези мерки и с ограниченията наложени вече от едикта от Алес и налагат пълната отмяна на всички права дадени от Нантския едикт през 1685 година (révocation de l'édit de Nantes ) с издаването на Едикта от Фонтембло. С него протестантството става забранена религия във всички части на кралството. Изключение се прави за областта Елзас, която е присъединена към кралството през 1648.192 Резултатът от тази политика са нови масирани вълни на емиграция на хугеноти към протестантски страни, които ги приемат: Англия и нейните колонии в Новия свят като Виржиния и Южна Каролина, Прусия , Швейцария, Холандия, Южна Африка. Тяхното число се определя на 300 000 души (по Уикипедия). Това са предимно представители на средната класа, което довежда до чувствително икономическо отслабване на кралството. По това време Берлин е един от градовете, които бележат икономически възход благодарение на този приток на способни, честни и инициативни хора. Ако елитният социален слой на хугенотите във Франция е на практика обезкървен, и легалната дейност на протестантството забранена, то на много места, особено във Южна Франция то продължава да се развива в нелегални форми като събрания извън населените места, в гори и пещери. Поради арестите на подготвени пастири, много от събранията се водят от необразовани, но надарени проповедници. Поради депортирането и бягството на голямо число мъже редица събрания се поемат от жени и дори от юноши. В тази обстановка се забелязва усилване на харизматични прояви като пророчества и видения в събранията на нелегалните църкви. В това време се създават и военизирани отряди на отбрана и протестантска съпротива от т.н. камизари в планинската област на Севените и Лангдок, които са най-активни в периода 1702-1705 година. Борбата на тези отряди, се насърчава от някои харизматични проповедници. Тяхната дейност приключва със смъртта на Луи ХІV и първите стъпки за възстановяване на структурите на реформираната църква с т.н. синод в Пустинята (synode du Désert). В 1787 година крал Луи ХVІ издава Версайлския едикт който поставя край на преследванията на протестантите. Френската революция установява равноправието на всички вероизповедания. ВЪПРОСИ
1 Калин ЯНАКИЕВ, Светът на Средновековието. Генезис, история, общество. София, фонд. Комунитас, 2012 г., с.255. 2 Тази доктрина води началото си от учението на някои Отци на Църквата като Киприян Картагентски според който „Епископът е в Църквата и Църквата в епископа, който не е с епископа, не е в Църквата”. 3 Ги Тестас и Жан ТЕСТАС, Инквизицията, (прев. от фр.). Враца, изд. „Одри”,1999, с.5 4 Все пак Тома поддържа и становището, че има степен на познание, която ни се дава само по благодат от Бога. Тази благодат се разбира като божествено действие (енергия) което помага на човека да се издигне над естественото и достигне свръхестественото. 5 Въпросът за мистичния опит е много по-широк от популярните представи. Вероятно малцина биха се осмелили да определят Мартин Лютер или Жан Калвин като мистици, макар че и двамата са преживяли опитността на покаяние и обръщение към Христа като драматично просветление от Святия Дух. В тяхното богословие стремежът към единство с Христос е не само теоретично - библейски основан, но и живян като духовен опит в усърдна молитвена практика. 6 Ърл КЕРНС, цит.съч., с. 260 7 Данаил ИГНАТОВ, Симеон Нови Богослов и богословието на личния опит. Християнство и култура, бр. 4(61), год. Х (2011). 8 Сидни М. ХОТЪН, Щрихи от църковната история. София, Мисия „Възможност”,с. 58 9 По-късно това движение прераства в самостоятелна църква, която съществува и до днес, най-вече на територията на днешна Италия. 10 ХОТЪН, с. 64 11 ХОТЪН, с. 69. Според други историци (КЕРНС – с. 263) е обесен. 12 Стоян РАЙЧЕВСКИ, Америка и българите до Учредителното събрание 1879 г. София, Български бестселър – Национален музей на българската книга и полиграфия, 2003г., с. 167. 13 Якоб БУРХАРТ, Културата и изкуството на Ренесанса в Италия. София, ред. Славчо Атанасов, 1947, с.154с. 14 Рихард ХАЙНЦМАН, Философия на средновековието. Основен курс по философия 2, (прев. от нем.). София, ЛИК, 2002, с.355. 16 Виж Пьотр БИЦИЛИ , Европейската култура и Ренесансът. Избрани студии. Изд.. Анубис, 1994 г, с. 83 и 84. 17 Ришар СТОФЕР, Реформацията, , Враца, и.к. “Одри”, 2000, с.5 (прев. oт R . Stauffer, La Reforme,col. Que sais-je ? Paris, PUF, 1998). 18 Пьотр БИЦИЛИ, цит.съч.., с.146. 19 Виж пак там, с.153 20 Ан Грей, Пътеводител в класическата музика,( прев. от англ). София, изд. Валент, 1994г, с.32 21 Виж пак там, с.187 22 Уилям Окам. Английски схоластик (ок.1280 – ок.1349). Преподавател в Сорбоната в Париж. Окам разграничава два пътя на познание – този на разума и опита във философията и този на Божието откровение и вярата, във богословието. Той поддържа, че унивесалиите (идеите и общите понятия) не съществуват обективно отделени от нещата, а са средства на мисълта за определяне на различия и сходства в тях. Със своите възгледи той се дистанцира от Тома Аквински и водещотото в католицизма философско течение. 23 Кернс, с.303 24 Merle D’AUBIGNE, History of the Great Reformation of the Sixteen sentury in Germany, Switzerland, & c. New York, Robert carter, 1846,с.105. 25 Карл V (1500 –1558) е император на Свещената Римска империя от 1519 до неговата абдикация през 1556. Той управлява като Карлос I Испански от 1516 до 1556. Като наследник на една от четирите водещи династии в Европа, обединява в лична уния обширни владения, включително Свещената Римска империя, Арагон, Кастилия, Неапол, Сицилия, Бургундска Нидерландия и испанските колонии в Америка. При своето оттегляне той разделя владенията си между своя син Филип ІІ и своя брат Фердинанд. 26 Аlbert GREINER, Dans l’intimité de Martin Luther. Théologie évangélique, vol. 4, N°1, 2005. Vaux-sur-Seine, FLTE, c.31-45. 27 Merle D’AUBIGNE, History of the Great Reformation of the Sixteen sentury in Germany, Switzerland, & c. New York, Robert carter, 1846,с.652. 28 Merle D’AUBIGNE, History of the Great Reformation of the Sixteen sentury in Germany, Switzerland, & c. New York, Robert carter, 1846,с.669 29 На 16 март 1973 година представители на множество европейски лютерански и реформирани църкви сключват т.н. Лоенбергско съглашение (Leuenberg Agreement) на общение и взаимно признаване на служенията в техните църкви, пастирския сан и валидността на отслужването на Причастието. В клаузите на съглашението относно Причастието между другото се казва : „Ние признаваме присъствието на Господа всред нас… Не можем да отделим общението с Исус Христос в Неговото тяло и кръв от акта на яденето и пиенето”. В съглашението изрично се отбелязва, че тези, които се присъединяват към него се отказват от взаимните нападки, които представителите на двете страни са си разменяли преди това. 30 Bernhard ROTHEN, Die Klarheit der Schrift – 1.Teil: Martin Luther, die wiederentdeckten Grunlagen. Göttingen, Vandenhoeck und Rupreht, 1990, с 10. 31 Пак там, с.125 32 Виж Bernhard ROTHEN, Die Klarheit der Schrift – 1.Teil: Martin Luther…с.142, 177,179, 203 33 Виж Мартин ЛЮТЕР, Робството на волята. Историческо и теологично въведение, ІV, с.ХІV. Бургас, CMN, 2003.) 34 Пак там, Историческо и теологично въведение, І.с. liii. 35 Пак там. 36 Дейвид КЪСКИ, Катехизис на Лутер. Малък катехизис на Лутер. София, Уелкъм, 2000 г, с. 244 -246 37 Пак там, с. 262-264 38 Дейвид КЪСКИ, Катехизис на Лутер…, с. 247 39 Пак там, с. 265 40 André GOUNELLE, Protestantisme. Paris, ed.Publisud, 1992, c.106 41 Дейвид КЪСКИ, Катехизис на Лутер…с.260 42 Виж Ърл КЕРНС, Християнството през вековете. История на църквата. София, Нов човек, 1998 г.,с.313 43 Merle D’AUBIGNE, цит.съч., с. 474 44 Пак там, с. 475 45 В наше време потомци на т.н. хутерити имат свои общности в Южна Дакота, САЩ и в Канада. 46 Според изповедта на вяра установена на ІV Вселенски събор в Халкедон през 451 година. 47Катерина Арагонска (1485 - 1536) е испанска принцеса. През 1501 г. Катерина е омъжена в Англия за по-големия син на крал Хенри VII — Артър, но шест месеца по-късно Артър умира. След неговата смърт се урежда брак между Катерина и следващият наследник на трона, по-малкия син, Хенри VІІІ. Разрешение за такъв брак зависи от благоволението на папата, тъй като според църквата Катерина и Хенри са в близки роднински отношения. Папата му дава позволение. Катерина Арагонска сключва брак с Хенри VIII на 11 юни 1509 г. и е коронована за кралица на Англия на 24 юни 1509 г. Тя ражда на краля шест деца, които, с изключение на дъщеря им Мери Тюдор, умират при раждането или малко след това.(виж Уикипедия) 48 T.M.LINDSAY, The Reformation. Edinburg,T&T Clark, 1923, c.135. Виж по-ново изданиe от библиографията по справка от Гугъл. 49 Виж пак там, с.136 50 T.M.LINDSAY, The Reformation…с.138-139 51 T.M.LINDSAY, The Reformation…с.145 52 Фелипе II Испански е крал на Испания (1556–1598), крал на Неапол и Сицилия и крал на Португалия. Той е единственият оцелял законен син на император Карл V и кралица Изабела Португалска. Филип II е самообявилият се водач на католическата Контрареформация в Европа.На 25 юли 1554 След като сключва брак с английската кралица Мария I Тюдор е обявен и за крал на Англия. 53 Виж С.М. ХОТЪН, Щрихи от църковната история. 20 века разпространение на християнството по света. София, мисия „Възможност”, (прев. от S.M.Houghton, Sketches from Church History), с.107-108. 54 През 1561 г. Мария, дъщеря на краля на Шотландия Джеймс V поема управлението на страната.Като вдовица от първия си брак с френския крал Франсоа ІІ, тя се омъжва за своя братовчед Хенри Стюарт, лорд Дарнли. През следващата година се ражда единственият им син. На 10 февруари 1567 г. лорд Дарнли е убит. Протестантските лордове въстават срещу Мария. През юни е пленена и впоследствие принудена да абдикира в полза на сина си Джеймс VI, бяга от Шотландия , но е пленена в Англия и затворена в продължение на 18 години. 55 Peter Martyr Vermigli (Pietro Martire Vermigli, 1499 –1562), е италиански теолог от времето на Реформацията, емигрира от Италия поради преследванията на Инквизицията. (виж 7.2.2.) 56 Жак БОБЕРО, История на протестантството. (Прев.от фр. поредица „Знаем ли…?”№27).Изд. КАМА, 2004, с.38. 57 T.M.LINDSAY, The Reformation…с.157 58 The Body of Christ is given, taken, and eaten, in the Supper, only after an heavenly and spiritual manner. And the mean whereby the Body of Christ is received and eaten in the Supper, is Faith. 59 по Mark Noll, Еvangеlique Dictionary и др. източници 60 André GOUNELLE, Protestantisme. Paris, Publisud, 1992, с.12 61 T.M.LINDSAY, The Reformation…с.157 62 Merle D’AUBIGNE, цит.съч., с. 340, цит. спомени на Бюлингер. 63 Виж пак там 64 С.М. ХОТЪН, Щрихи от църковната история,… с. 94 65 WALTON Robert, Zwingli’s Theocracy. University of Toronto Press, 1967, с.226. Разбирането на Цвингли за църквата е различно от това на Калвин. Калвин възприема еклесиология, която прави църква достатъчно здрава и гъвкава, за да се приспособява към различни условия и да устоява (ако се налага- б.м. ) на опозицията на светското управление (виж пак там) 66 Ърл КЕРНС,цит. съч., с.320 67 Merle D’AUBIGNE, цит.съч., с. 807 68 Пак там. 69 Neal BLOUGH, La Réforme, un regard nouveau : Villes, paysans et anabaptistes. Théologie évangélique, vol 1, n°1, 2002, FLTE Vaux sur Seine, c.51 70 Neal BLOUGH, La Réforme, un regard nouveau : Villes, paysans et anabaptistes… 71 Виж Neal BLOUGH, La Réforme, un regard nouveau : Villes, paysans et anabaptistes…с. 52-53 72 На това учение се противопоставя още с първите си публикации Жан Калвин, преди още идването му в Швейцария. 73 Ърл КЕРНС, Християнството през вековете …с.333 74 Виж Уилистън УОЛКЪР, Жан Калвин- реформаторът. Биография. София, Нов човек, 2009, с. 13-14 75 С оригинално заглавие Sommaire et brève Déclaration d’aucuns lieux fort nécessaires à un chacun chrétien pour mettre sa confiance en Fieu et aider son prochain. 76 Поемата е преведена много скоро след това на английски, с подкрепата на Ан Болейн, върху чийто стихове дъщеря й, кралица Елизабет, пише музика. 77 Уилистън УОЛКЪР, Жан Калвин- реформаторът. Биография. София, Нов човек, 2009, с11. 78 В по-новите издания на френски се издава под заглавие Institution chrétienne. У нас съчинението е известно като „Основи на християнството” „ или с названието „Институцията”. 79 Данаил ИГНАТОВ, „Мистикът” Калвин и източната доктрина за обожението. Сборник статии Реформацията - история и съвременни измерения от Международна научна конференция на НБУ, ВЕБИ, и ОЕЦ, 2005. София, НБУ, 2007, с. 159. 80 Jean-Marc BERTHOUD, Calvin et la France. Genève et le déploiment de la Réforme au XVIe siècle. Coll. Messages. Lausanne, L’Age d’homme, 1999, c.36 81 Daniel BERGESE, Jean Calvin (1509-1564) in L’actualité de Jean Calvin. Coll. Message sous dir. par Jean-Marc BERTHOUD. Lausanne, L’Age d’Homme, 2009, с. 82 Някои негови биографи като Беза и Коладон смятат, че като начало на този период трябва да се посочи 1528 година, „под въздействието на своя роднина Пиер Робер Оливетан…когато започва да следва право в Орлеан” (У.УОЛКЪР, цит. съч. с.61) 83 Уилистър УОКЪР, цит. съч. с. 59 84 Jean- Marc BERTHOUD, Calvin et la France. Genève et le déploiment de la Réforme au XVIe siècle. Lausanne, L’Age d’Homme, 1999, c.42 85 Daniel BERGESE, Jean Calvin (1509-1564) in L’actualité de Jean Calvin. ...с.25 86Иделет дьо Бюр произхожда от богато семейство на анабаптисти, от Лиеж. Сключва брак с Жан Стордер. Семейството се премества в Женева, където свързва дълбоко приятелство с Калвин. Но Жан Стордер умира. След известно време, Калвин е посъветван да я приеме за съпруга. От техният брак се раждат три деца, но и трите умират в ранна възраст. Калвин определя Иделет като „помощник, който му прилича”. Иделет води катехизма на малки момичета и се справя умело с домакинството в дом, който винаги е пълен с гости и преживява постоянно с дългове. Умира на 29 март 1549 година. 87 Jean-Marc BERTHOUD, Calvin et la France. Genève et le déploiment de la Réforme…,с.58 88 Виж Susan SCHREINER, The Theater of His Glory. Nature and the Natural Order in the Thought of John Calvin. Durham, The Labirint Press, 1991, c.119-120 .(цит. в Jean-Marc BERTHOUD, Humanité de Jean Calvin in L’actualité de Jean Calvin. … с. 32) 89 Виж Daniel BERGESE, Jean Calvin (1509-1564) in L’actualité de Jean Calvin..., с.20 90 Auguste LECERF, Etudes calvinistes…с.30,цит. Ж.КАЛВИН, Проповед върху Плач Йеремиев ІІІ,33. 91 Виж E. Harris HARBISSON, The Christian Scholar in the Age of the Reformation, Grand Rapids, Eerdmans, 1956, с.160-161. 92 Виж Данаил ИГНАТОВ, Мистикът Калвин. Реформацията. Международна научна конференция. София, НБУ, 2005, цит. Carl-A. KELLER. Calvin Mystique… с.45 93Виж Auguste LECERF, Etudes calvinistes. Aix-en Provence, Kerygma, 1999, c.25-31 94 Auguste LECERF, Etudes calvinistes. .., цит. Ж. КАЛВИН, Проповед върху Йов №34, 27. 95 Пионер в „сакраменталисткия” прочит на Калвин е американският богослов Джон Уилямсон Невин (1803-1886), който се противопоставя на своето време на авторитета на Чарлз Ходж и Уилям Кънингам, които отстояват класическият ,„не-сакраменталистки” прочит. Католическият богослов Killian McDonell показва ясно различието между Калвин и сакраметалисткото католическо богословие.(виж три поредни статии по този въпрос : Henri BLOCHER, Calvin sur la Cène : pour une lecture globale. Théologie évangelique, vol. 10, N°1,2,3. Vaux-sur Seine, FLTE, 2011). Виж също Е. МИЛАРД, Християнско богословие, София, Нов човек, 2000г., с.1081-1082 96 Р.Ч. СПРОУЛ, Основни истини за християнската вяра. София, Динамик консулт, 1999, с.267. 97 Jean-Marc BERTHOUD, Humanité de Jean Calvin in L’actualité de Jean Calvin. … с. 41. 98 Пак там, с.35, цит. Léon WENCELIUS, L’esthétique de Calvin, Genève, Slatkine Reprints 1979 (1937), c. 13-14 99 Пак там, с.38-39, цит. Marc-Eduard CHENEVIERE, La pensée politique de Calvin. Genève, ed. Labor, 1937 . 100 Жан КАЛВИН, Основи на християнството, кн. ІV, гл.ХХ. (L’Institution chrétienne , ІV, XX. Aix-en-Provence, Kerygma,1995, c. 448. 101 Виж Denis MÜLLER, Jean Calvin. Puissance de la Loi et limite du Pouvoir. Paris, ed. Michalon, 2001, c. 46 102 Виж Denis MÜLLER, Jean Calvin…, с. 62 103 Виж Жан КАЛВИН, Основи на християнството, цит.съч, кн. ІV, гл.ХХ, 2. 104 ХОТЪН, цит.съч., с.135 105 Ърл КЕРНС, цит.съч, с.337 106 G.NUTTAL, The Puritаin Spirit. London 1967, c.11 107 Енциклопедичен речник Robert. Puritanisme. 108 Виж С.М. ХОТЪН, цит.съч, с.140 109 Ъ. КЕРНС, цит. съч., с.360 111 Първоначалният план е бил те да се установят в щата Вирджиния. 112 По Уикипедия, превод мой 113 По Уикипедия 114 Виж R.E.DAVIS introduct., The Savoy Declaration of Faith and The Heads of Agreement. Historic Documents of Congregationalism. First Congregational Church, Millers Falls, Massachusetts, 1998, с.2. 115 Ъ. КЕРНС, цит. съч., с.358 116 По данни на Джон Клифорд ("General Baptist Magazine", London, July, 1879, vol. 81) Смит бил кръстен с вода от Джон Мортън, след молитва на един от другите пастири. 117 Научно-изследователски отдел, Световен баптистки алианс. Ние, баптистите. Изд. Български баптистки богословски институт, 2000, с. 10 118 A Declaration of Faith of English People Remaining at Amsterdam in Holland (1611). 119 Ъ. КЕРНС, цит. съч., с.360 120 Ние, баптистите…с.11 121 Виж С.М. ХОТЪН, цит.съч пак там, с.115-116. 122 Принцеса Мария Стюарт е родена на 8 декември 1542 г. в Шотландия. Дъщеря е на краля на Шотландия Джеймс V и френската принцеса Мари дьо Гиз. Тя е единственото живо законно дете на Джеймс V и когато той умира само шест дни след раждането й. Мария Стюарт става новата кралица на Шотландия през 1560 година. Първият й брак е с френския престолонаследник и крал Франсоа ІІ. Но поради неговата смърт се завръща в Шотландия. Там сключва брак през 1565 г. със своя втори братовчед Хенри Стюарт, лорд Дарнли. През следващата година се ражда единственият им син Джеймс VІ. На 10 февруари 1567 г. лорд Дарнли е убит. Същата година Мария се омъжва трети път за Джеймс Хепбърн, за който се смята, че е подбудител на убийството на Дарнли. 123 С.М. ХОТЪН, цит.съч, с.142. 124 Ъ. КЕРНС, цит. съч , с. 362 125 Татяна ПАВЛОВА, Кромуел, …,с.23. 126 Пак там, с.25 127 Татяна ПАВЛОВА, Кромуел, …,с.31 128 Татяна ПАВЛОВА, Кромуел, …,с.78 129 С.М. ХОТЪН, цит.съч, с.147 130 Ъ. КЕРНС, цит. съч. с. 363 131 Джон Бънян, без високо образование и калайджия по професия става известен със силата на проповедите си и със своите книги „Пътешествието на пилигрима” и „Духовната война”. 132 Наименованието „виги” произлиза от това на шотландските презвитериани-бунтари. Наименованието „тори”произлиза от това на ирландски католически партизани. 133 William III of Orange-Nassau, William III of England, син на Вилхелм ІІ на Оранж-Насау и зет на Чалз І Английски. 134 По Уикипедия 135 Прев. от Уикипедия. 136 Виж Уестминстърска изповед на вярата 1647. Предговор от редакцията. София, Нов човек, 1997 г. 137 DUNKAN Ligon editor, The Westminster Confession into the 21 Century, Essays in Remembrance of the 350th Anniversary of the Westminster Assembly, vol.1. Geanis House, Fearn, Scotland, Mentor, 2003, с. 103. 138 Както тук, така и навсякъде по-долу цитатите са взети от Уестминстърска изповед на вярата 1647. . София, Нов човек, 1997 г. 139 Уестминстърска изповед на вярата…с. 20 140 Виж пак там, с. 21 141 Виж DUNKAN Ligon editor, The Westminster Confession into the 21 Century, …, vol.1. Geanis House, Fearn, Scotland, Mentor, 2003, с. 39-56 142 DUNKAN Ligon editor, The Westminster Confession … пак там, с. 78 143 Пак там, с. 79 144 Пак там, с. 95, посочва Directory for the Public Worship of God and the Form of Presbyterial Church-Government. 145 САВОЙСКА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВЯРАТА 1658. Принципи на Независимата конгрешанска църква и църковен ред 1833 г. Предговор от Джон ОУЕН. Пор. Кредо. София, Нов човек, 2009 г., с.65. 146 САВОЙСКА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВЯРАТА 1658. Принципи на Независимата конгрешанска църква и църковен ред 1833 г. Предговор от Хайъл ДЖОУНС.Пор. Кредо. София, Нов човек, 2009 г., с.41. 147 Виж сравнителна таблица на оргинални текстове в www.Reform.Org/documents 148 УЕСТМИНСТЪРСКА ИЗПОВЕД НА ВЯРАТА 1647. София, Нов човек, 1997 г., с.41 149 САВОЙСКА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВЯРАТА 1658…, с. 110 150 The visible Church, which is also catholic or universal under the Gospel (not confined to one nation, as before under the law), consists of all those throughout the world that profess the true religion; and of their children: and is the kingdom of the Lord Jesus Christ, the house and family of God, out of which there is no ordinary possibility of salvation.(УИВ, ХХV,2) 151 The whole body of men throughout the world, professing the faith of the gospel and obedience unto God by Christ according to it, not destroying their own profession by any errors everting the foundation, or unholiness of conversation, are, and may be called the visible catholic church of Christ; although as such it is not entrusted with the administration of any ordinances, or have any officers to rule or govern in, or over the whole body. (СИВ, ХХVІ,2) 152 Виж J.M. LINDSAY, The Reformation,…с.92 153 Виж J.M. LINDSAY, The Reformation,…с.93 154 С.М.ХОТЪН, цит.съч., с. 127 155Виж J.M. LINDSAY, The Reformation,…с.97. 156 Ъ. КЕРНС, цит.съч., с.342 157 Някои посочват като начало на революцията годината 1566. 158 Вилхелм Орански (Willem van Oranje), принц, граф на Насау-Диленбург, щатхалтер на Холандия, Зеландия, Утрехт и на Франш-Комте, а от 1561 и на Съединените провинции. Основател на рода Оранж- Насау. ( Да не се бърка с Вилхелм Орански ІІІ, крал на Англия- виж 6.5.) 159 Виж J.M. LINDSAY, The Reformation,…с.107 160 Ъ.КЕРНС, цит.съч., с.343 161 Виж J.M. LINDSAY, The Reformation,…с.110 162 По бележки от Encyclopedie des sciences religieuses, tome I. Paris, Sandoz et Fischbacher, 1877 163 Menno Simons е холандската форма на неговото оргинално име Minne Simens, с което е познат в провинция Фризия, от където произхожда. 164 GONZALEZ Justo L., A History of Christian Thought, vol III, revised edition. From the Protestant Reformation to the Twentieth Century. Nashville, Abingdon Press, 1975, с.96, цит. The Complete Writing of Meno Simons. 165 По Уикипедия 166 Виж Кирилл ЛУКАРИС. Восточное исповедание христианской веры. Публикация текста, вступительные статьи, примечания проф. Й.А. МЕЙЕРА. Санкт-Петербург, изд. Мирт, 2000, с.13. 167 Виж GONZALEZ Justo L., A History of Christian Thought, …,с.415 168 Василий III Иванович (Василий III Иванович) е велик княз на Московското княжество от 1505 до 1533. син на Иван III Велики и София Палеологина, племенница на последния византийски император. 169 Юлий ІІ възлага на Микеланджело изписването на Сикстинската капела при Ватикана 170 Лъв Х, член на фамилията на Медичите, узаконява продажбата на индулгенции, средствата от която отиват главно за подновяването на катедралата “Св.Петър” 171 Инквизицията се заражда през 13 в. във Франция за борба срещу еретиците (албигойци, катари), през 1480 г. е въведена в Испания под ръководството на Томазо Торквемада 172 Виж GONZALEZ Justo L., цит. съч., с.224 173 Ърл КЕРНС, цит.съч. с.373 174 GONZALEZ Justo L., A History of Christian Thought, … с.119 175 Ърл КЕРНС, цит. съч., с. 371 176 Джон Дънс Скот (1265/66-1308) е „най-яркият представител на т.н. „нова францисканска школа”, която въпреки основната си августинистка насоченост остава изцяло отворена за Аристотел и Авицена. (Р. ХАЙНЦМАН, Основен курс по Философия 2. Философия на Средновековието. Сф.,ЛИК, 2002,с.296.) 177 Виж GONZALEZ Justo L., A History of Christian Thought…с.227(по бележки върху статия на Е. Vansteenberghe, “Molinisme”, DTS) 178 GONZALEZ Justo L., A History of Christian Thought…с.235. 179 Блез ПАСКАЛ, Разум и вяра. Съставителство, превод, въведение и бележки: Владимир ГРАДЕВ. София, фонд. Комунитас, 2010, с.ХХІХ. (Прев. от фр.Blaise Pascal, OЕvres Complètes. Pаris Hachette, 1908-1925) 180 ХОТЪН, цит.съч., с.135. 181 Ришельо (1585 –1642), кардинал от 1622. Основава Френската Академия на Науките. 182 Анри ІІ ( Henri II), е втория син на крал Франсоа І и кралица Клод дьо Франс Наследява трона поради смъртта на първородния наследник. Умира нелепо на рицарски турнир ранен в главата на 40 годишна възраст. 183 Франсоа ІІ (François II) е първородният син на Анри ІІ и кралица Катерина Медичи. Роден през 1544 година умира на 16 годишна възраст през 1560 година. Междувременно се урежда брак между него и Мария Стюарт. Прилага като цяло твърда политика срещу протестантите. По негово време Франция губи голяма част от териториалните и от колониалните си завоевания( Корсика, Тоскана, Пиемонт, Бразилия) 184 Всъщност биографичните данни на Antoine de Bourbon (1518 -1562) показват, че неговите убеждения са се променяли в зависимост от личните му интереси. В определен момент от живота си влиза в конфликт със собствената си съпруга кралица Жан Д`Албре останала вярна на реформаторскакта вяра. Преминал на страната на католиците е убит, като военачалник в кралската армия обсаждаща Руан. 185 Виж J.M. LINDSAY, The Reformation,…с.84 186 Виж J.M. LINDSAY, пак там. 187 По Уикипедия 188 Пак там 189 По Уикипедия 190 Луи ХІV, (1638-1715), наричан още „кралят-слънце” се възкачва на трона почти петгодишен след смъртта на баща си Луи ХІІІ през 1643 година. Трети от династията на Бурбоните, управлява като крал на Франция и на Навара 72 години. 191 Драгуни — название на конници, способни да действат и в пеши строй. Организирани драгунски полкове, се появили първо във Франция при Людовик XIV. (по Уикипедия). 192 И днес, пастирите от реформираните църкви в Елзас са платени от областни субсидии, за разлика от всички други във Франция. Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 2.54 Mb. Сподели с приятели:
|