Водещи имена във философията и литературата

Обвиненията към него в пантеизъм са неоснователни. Николай Кузански е персоналист а не пантеист. След него мислителите на Ренесанса се противопоставят на учението на влиятелния арабски философ Авероес за „общото съзнание” (mens unа). Те защитават индивидуалността на човека. С това мисълта на Възраждането е предпазена от уклон към пантеизъм благодарение на изостреното чувство на личност, на влечение към индивидуалното, на способността да се изживява индивидуалното като такова.¹⁶

Трима тосканци се посочват като короновани родоначалници (tres coronae) на ренесансовата поезия и литература : Данте Алигиери, Петрарка и Бокачо. Уилям Шекспир е голямото име на ренесансова Англия, а Франсоа Рабле – във Франция.

Съставя биография на Данте Алегиери и трактати на латински език. Обвинен в поощряване на неморален начин на живот той се защитил като помолил неговите произведения да не се четат от жени.

Томас Мор (1478-1535) е юрист, философ, виден хуманист. Един от най-приближените съветници на крал Хенри VІІІ и лорд-канцлер от 1529 до 1532 година. Пише съчинението „Утопия”, в което представя идеалното и справедливо, според него, общество и град. Верен на папата, искрено и с убеденост подкрепя краля във всички действия срещу влиянието на Лютер и на реформаторското движение. Но поради твърдата си опозиция на решението за скъсване с Рим и обособяване на самостоятелна национална църква загубва позицията си в английския двор и е екзекутиран. Католическата църква го канонизира като светец-мъченик през 1935 година.

Паралелно със засилването на интереса към езическите образци на култура се засилва и интереса към изворите на християнството, към оригиналните текстове на Библията.

Тези събития подпомогнали успеха на Реформацията в Германия. Научавайки за тях сам Мартин Лютер, написал поздравително писмо.Известно време Ройхлин сътрудничил на Меланхтон по въпроси на педагогиката.

Еразъм се смята зя най-голямата фигура между библейските хуманисти. Роден в Холандия в град Гауда прекарал по-голямата част от живота си извън родината – Швейцария, Франция, Англия, Италия.

През 1502 г. издава своето съчинение „Наръчник на християнския воин” (Enchiridion militis christiani). Това е нравствено-поучително четиво със силно ударение върху необходимостта от Библията като източник на вдъхновение. В центъра на християнската мисъл трябва да се постави богословието на кръста : според него нормата на вярата е установена в Свещеното Писание с благовестието за разпнатия Христос който е донесъл оправдание на хората и чрез тази вяра ги е освободил от “юдаизма на делата”¹⁷. А Проповедта на планината е връх на Христовото учение. А то е върхът на човешката мъдрост. Същевременно в неговата мисъл могат да се открият и някои идеи на универсалния теизъм. В съзвучие с някои ранни апологети на Църквата, според него Христос е потвърдил това, което класическите гръцки философи са учили. Пише сатирични съчинения против злоупотребите в Църквата, като “Възхвала на глупостта” и “Разговор между добри приятели”. Изучава новозаветния гръцки език. През 1516 г издава Новия Завет в във близък до оргинала гръцки текст, чрез издателство Фробен. Така той постига по-голям успех от Хименес.

До 1525г Еразъм поддържа приятелски връзки с Лютер. Но когато вижда, че Реформацията води до разцепление на Църквата , скъсва с тези отношения и остава верен на католицизма.

От 14 век в изкуството на Западна Европа, и най-напред в италианските градове настъпват качествени промени. Настъпва времето на Ренесанса (Западно-европейско възраждане), който о продължава на няколко етапа до средата на 17-ти век. В историята на изкуството са възприети три етапа, дори четири етапа на Ренесанса, : Предренесанс (14 век), ранен (15 век), зрял ( 16 век) и късен Ренесанс (17 век).

Това е времето на възникването на Рефомацията, което дава силен отпечатък на изкуството в по-северните страни. В Германия, Албрехт Дюрер илюстрира Библията с прочутите си гравюри, изпълнени със светлина. Той рисува с голяма прецизност и сюжети от природата – животни и растения, със съзнанието, че са Божие творение. Лукас Кранах (1472-1553), работи във Виена, а по-късно и във Витемберг, където става приятел на Мартин Лютер. От него са останали най-значимите портрети на Лютер, на неговия баща- миньор, както и на редица други реформатори и хуманисти. Картините му с религиозна тематика са повлияни чувствително от духа на Реформацията.

Развива се градоустройството с проектирането и изграждането на големи градски ансамбли. Томас Мор (1478-1535) в Англия и Томазо Кампанела (1568-1639) в Италия разработват теоретично и графически утопични проекти на „идеални градове” на пълното равенство в социален и урбанистичен план.

Интересно е да се отбележи, че английската кралица Елизабет І (1533-1603) е композирала химни и песни, някои от които, върху текстове на принцеса Маргарита Наварска²¹ повлияни от духа на Реформацията.

Въпроси:

1. 
   Какъв е основният проблем на доктрината на римо-католическата църква, който довежда до драматични последствия в развитието на западно-европейското християнство?
   
2. 
   Каква промяна в мисленето довежда ренесансовият хуманизъм ?
   
3. 
   Посочете трима представители на средновековния мистицизъм у които може да се открият наченки на реформаторски възгледи.
   
4. 
   Какъв подход на благовестие въвежда Пиер Валдо?
   
5. 
   Посочете някои от общите черти във възгледите на Ян Хус и на Уиклиф.
   
6. 
   Какъв тип управление въвежда Савонарола в града-република във Флоренция?
   
7. 
   Посочете три имена на философи от Ренесанса.
   
8. 
   Посочете три имена с принос към превеждането и изучаването на Библията.
   
9. 
   С какво се характеризира Ренесансът в областта на изобразителното изкуство, архитектурата и музиката?
   
10. 
    Какви нови сюжети и стил развиват ренесансовите поети и писатели?
    

2. 
   РЕФОРМАЦИЯТА В ГЕРМАНИЯ
   

Но както и да се погледне на този въпрос, очевидно Бог е използвал Мартин Лютер за да предизвика началото на едно радикално обновление на Христовата църква с трайни последствия.

1. 
   МАРТИН ЛЮТЕР, ЧОВЕКЪТ И РЕФОРМАТОРЪТ
   

Витемберг по онова време е малък град в княжество Саксония, управлявано от амбициозния принц Фридрих Саксонски, наречен Мъдри.Той искал да развие този град като културен и политически център с по-широко влияние. Една от първите му инициативи за осъществяването на своя план е създаването на университет. Принцът привлича талантливи преподаватели и студенти за развитието на такъв учебен център. Един от тях е августинския монах Мартин Лютер. Той бил препоръчан от ръководителя на августинския орден, професор по богословие и личен духовен наставник Йохан фон Щаупиц. Лютер започнал да преподава симестриален курс по богословие във Витенберг през зимата на 1508 г, а като редовен преподавател – през 1511 година. Едва ли някой тогава е подозирал колко съдбоносна за историята на Германия и цялата Църква, ще се окаже тази стъпка.

Още през 1505 г. Мартин Лютер постъпва в августинския орден, като монах,.а през 1507 година е ръкоположен като свещеник в Ерфурт. Преминал през известни мистични опитности, практикува суров аскетичен начин на живот и самобичуване. Въпреки това чувството му за недостойнство пред Бога не го напуска. През 1510-11 година посещава Рим, с известни очаквания там да намери повече светлина относно множеството въпроси, които го тревожат, но без особен успех. Йохан фон Щаупиц се опитва да го насърчи с мисълта, че Исус Христос е не само съдия но и изкупител. Изучава творбите на Августин. Прочита „Немското богословие” на Йохан Таулер. Изучава философия с преподаватели, повлияни от номинализма на Уилям Окам²². “Така обучението по философия в Ерфурт кара Лютер да осъзнае нуждата от божествена намеса, за да познае човек духовната истина и да бъде спасен.”²³

В периода 1515-16 Лютер подготвя и преподава лекции върху Посланието към Римляните. Тогава вероятно преживява това, което е известно в неговата биография като „опитността в кулата” – в неговия кабинет. Веднаж когато препрочита стиха „Праведният чрез вяра ще живее” (Рим1:17, Ав 2:4) душата му е разтърсена по особен начин и той променя радикално начина си на мислене.

По същото време, през 1517 година, в околностите на Витемберг се появява доминиканският монах Йохан Тетцел, назначен като пратеник на архиепископ Албер, с пълномощия да продава индулгенции и да събира финансови средства за издръжката на висшето духовенство. Методите му за убеждение са брутално манипулативни. Междувременно бил обвинен в прелюбодейство и император Максмилиян наредил да бъде вързан в чувал и хвърлен в река. Но Фридрих Саксонски се застъпва за него и бил помилван. Урокът който получава никак не го смирява. Организира публични церемонии под издигнато знаме с червен кръст и папските символи. Разпалва страха от Божия съд, от който човек може да се откупи единствено като плати подобаваща сума в неговата каса. Тетцел имал наглостта да заявява, че кръста под който проповядва е по-ценен от Христовия кръст, че индулгенциите са най-ценния подарък за Бога, че той самият е спасил с тях повече души от колкото Свети Петър с неговите проповеди. Индулгенциите имали силата да опрощават греховете на живи и на мъртви. „В момента, в който вашата монета дрънне на дъното на касата”- казвал Тетцел – „душата на покойника се измъква от Чистилището и полетява свободно към Небето”.²⁴

Лютер е възмутен дълбоко и предизвикан да реагира с присъщата му решителност. За него дейността на Теттцел е само поводът, който придава последния тласък за да изложи публично издодите и решенията до които е стигнал след няколко годишни проучвания на Писанието и размисъл с молитва.

През месец октомври 1517 година Лютер организира във Витембергския университет дебат върху законността и валидността на индулгенциите.За тази цел той подготвя изложение с Деветдесет и пет тезиси, които представя на богословите от града и изпраща писма с тях и на други университети и епископи. С това той настоява, че Евангелието поставя ударение върху Спасението, даром, по благодат чрез вяра и е противно на продажбата на индулгенции. На 31 октомври 1517 година той заковава входната врата на дворцовата църква във Витемберг 95- те тезиса, така че цялото население на града да разбере какво трябва да бъде правилното разбиране за Спасението. Идеите на Лютер се разпространяват бързо из германските територии. Той е почти сигурен, че е убедил достатъчно хора с тях, за да настъпят промени в практиката и богословието на Църквата.

Отрицателната реакция на висшето духовенство и на представителите на папската институция обаче не закъснява. Въпреки признанието, което някои от тях правят, че Тетцел е прекалил с формите на убеждение, те настояват същевременно, че един монах като Лютер, дори и доктор по богословие не може да си позволи да се противопоставя на решенията на папата, а им дължи покорство.

Лютер не се примирява с позицията на Рим и предизвиква дискусионен събор в Лайпциг през 1519 година. Основният му опонент е Йохан Ек, който успява да убеди участниците в събора, че изказаните мнения на него не могат да се считат за достатъчно меродавни, че Лютер на практика отрича авторитета на папата ( който все още е валиден за мнозинството) и че Лютер поддържа идеи на еретици, като Ян Хус, които са осъдени от Църквата.

През 1520 година Лютер публикува три трактата. В първия, под заглавие Обръщението към германските благородници Реформаторът оборва претенциите за непогрешимост на папата, че заявява, че такава притежава само Свещеното Писание. Призовава кралете да се намесят в живота на Църквата и да я реформират с дадената им от Бога власт на териториите, които управляват (схващане противно на по-късния протестантизъм). Същата година публикува Вавилонският плен, където излага убеждението, че само Кръщението и Господната трапеза са единствените тайнства ( а не седем), заповядани от Господ Исус, които трябва да се отслужват в Църквата като такива. Във третия трактат – Свободата на християнина- се оборва още по- цялостното богословие на римо-католицизма. Защитава идеята, че всички вярващи са царско свещенство и че имат право сами да избират своите пастири.