Урок 1 историческа обстановка и предпоставки в западна европа за възникването на реформацията

Репресиите срещу Картрайт не закъсняват. Две години след назначаването си като професор той е изгонен от Кеймбридж, издава се заповед за неговото арестуване и той бяга в чужбина. В това време негови приятели, които остават в Англия имат дързостта да съставят петиция до Парламента с която се иска реформиране на църковното управление и дисциплина. С нея се предлага епископалното управление да се замени с презвитерианско. Същевременно възникват първите тайни събрания на презвитериански общества и църкви като тази в Уондсуърт през 1572 година. Картрайт се връща в родината си неколкократно за да влее силите си в този процес, което води съответно до неколкотратни арести или отново емиграция.

През 1590 година около 500 пастири се събират на конференция за да потвърдят решението си да работят за каузата на презвитерианското управление. Картрайт умира през 1603 година, в годината на смъртта на Елизабет І, без да види цялостното преобразяване на Англиканската църква според неговите виждания. Но след смъртта му презвитерианското движение прераства като партия и засилва позициите си прогресивно във властта и обществото.

Робърт Броуни (Robert Browne, 1550(?)-1633) се счита за първият, който прави опит да да организира независима конгрегация напълно отделена (сепарирана) от държавното управление и съответно от Англиканската църква . Получава образованието си в колежа Корпус Кристи в Кеймбриджския университет. По това време Томас Картрайт преподава там богословие, с което оказва силно влияние върху него. Но той и някои други пуритани, като Ричард Гриинам, не вярват във възможността Англиканската църква да се обнови напълно съгласно евангелските принципи. След кратка служба като англикански свещеник започва да търси възможност и успява да организира напълно независима църква през 1580 година в Норуич. За това мнозина от тези, които следват най-радикалния сепаратистки подход стават известни като броунисти. Броун е арестуван, но с помощта на приятели успява да излезе на свобода. Тъй като не може да продължи дейността си на родна земя заминава за Миделбург, в Холандия през 1581 година, където организира подобна църковна общност.

Пише няколко съчинения в които развива своята теория за пълна независимост на църквата от държавна намеса. Двама книжари, които ги разпроспространяват са осъдени и обесени за това. Самият Броуни, обаче, променя своите възгледи след 1585 година и се връща да служи в Англиканската църква. Неговите доскорошни съмишленици като Джон Гриинууд и Хенри Бароу влизат в острър конфликт с него и го обявяват за ренегат. В отговор той пише през 1587 година Порицание на известни схизматици и тяхното учение относно слушането и проповядването на Божието Слово (A Reproofe of certaine schismatical persons and their doctrine touching the hearing and preaching of the word of God ), в който излага причините за промяната на възгледите си. Това е вероятно причината неговото име да не се споменава винаги, когато се разглежда началото и развитието на сепаратисткото пуританско движение.

Хенри Бароу и Джон Гриинууд, също възпитаници на Кеймбридж, основават сепаратистка църква в Лондон през 1592. Те са арестувани и обесени през 1593 заради тяхната дейност и най-вече заради съчиненията, които издават в защита на своята позиция¹¹⁰.

Джон Робинсън (1576 – 1625) има доста динамична биография свързана със сепартисткото и конгрегационалното движение. В периода 1598-99 се дипломира с бакалавърска и магистърска диплома в колежа Корпус Кристи, в Кейбмридж и получава административна длъжност на надзорник в колежа, както и длъжност на преподавател по гръцки език. През 1603 той става помощник пастир в църквата Сейнт Андрюз в Норуич, в Англия. Град Наруич по това време е бързо развиващ се търговски център, в който доминираща роля имат пуританите. Но по това време крал Джеймс І издава указ изискващ от всички църковни служители да се съобразяват с новия официалните богослужебни книги. По тази причина Робинсън напуска поста си в църквата и известно време извършва непозволени богослужения на различни частни места, включително и в дома си.

През 1606 година група сепаратисти от селището Скруби създават конгрегация, която бързо нараства. Джон Робинсън се присъединява към тях, отново като помощник пастир на водещият Ричард Клифтън. Те възприемат за себе си названието пилигрими, прилагайки библейския израз „странници и пришълци на тази земя”. През 1607 година обществото от Скруби решава да емигрира в Холандия, и по-конкретно, в Амстердам. Две години по-късно Робинсън и неговите съмишленици се преместват в големия университетски град Лайден. Членовете на църквата нараства бързо на няколко стотин души под ръководството на Робинсън.Скоро те закупуват терен на който изграждат жилища и църковна сграда .

Робинсън решава да подобри богословското си образование и се записва на 5 септември 1615 година като студент в Лайденския университет. Там има възможност да слуша лекции при известни професори като Епископиус (арминиянин) и Полиандър (калвинист). По това време възниква големия спор със защитниците на арминианството. Робинсън изиграва много голяма роля в защита на калвинистката позиция на Холандската реформирана църква. Робинсън проявява своята обществена отговорност като се включва в дежурствата на нощни стражи, в укрепването на диги и други обществени дела.

Животът на пилигримите все повече съответства и в буквалния смисъл на името им. Пред несигурната перстектива за тяхното икономическо оцеляване и като форма на вътрешно управление и като другоезична общност те решават да потърсят по-добро място за живеене в Новия свят- Америка. Но поради технически и финансови проблеми, в крайна сметка заминават само тридесет и пет души от тях с кораба Мейфлауър. На 21 ноември 1620 година, след мъчително пътуване от 65 дни, те пристигат на американския бряг, на територията на днешния щат Масачузетс. Там основават малка колония, която назовават Плимут. Първата зима за тях е много тежка и мнозина от тях умират. Но на следващата година, те се радват на много добра реколта, осъзната като белег на Божието благоволение към избраните Си. Събирането на реколтата през есента, ознаменуват с установяването на традиционния Благодарствен ден. Постепенно и друга част от тяхното общество пристига и се присъединява към тях. Губернатор на колонията става Уилям Брадфорд. Пилигримите създават нова форма на обществен живот основан на обществен договор-завет, наречен Спогодбата Мейфлауър (Mayflower Compact). Тя добива ролята на местна конституция.

Робинсън заболява и умира на 1 март 1625 година в Лайден.

Спогодбата Мейфлауър е първият документ на управление на колонията Плимут. Звучи доста странно, но тя започва с посвещение на крал Джеймс, въпреки че те бягат от неговите преследвания. Това означава, че въпреки несъгласието си с неговата политика те го припознават като поставен от Бога владетел на тяхното кралство, на което те все още се считат за поданици. Друга особеност в документа е, че в него се ползва Юлианския календар, а не католическия Грегориански календар. Когато пристигат на американския бряг четиридесет и един от пилигримите поставят подписите си под текста на спогодбата. Оргиналният текст е загубен, но за неговото съдържание се съди по три по-късни версии. Една съвременна негова версия гласи :

В името на Бога, Амин. Ние, долуподписаните, верни поданици на нашия достопочитаем суверен Господин крал Джеймс, по Божия благодат, на Великобритания, Франция и Ирландия, крал, защитник на вярата и прочее. Предприемайки пътуване, за Божия слава, и за напредъка на християнската вяра и в почит към нашия крал и страна, за насаждане на първата колония в северната част на Вирджиния¹¹¹, правим завет от тук присъстващите, тържествено и по взаимно съгласие, в Божието присъствие и един пред друг, и сдружаваме себе си заедно в цивилно политическо тяло; за нашия по-добър ред и запазване и подкрепа и за по-горе цитираните цели; и по силата на този закон, …обещаваме подчинение и послушание. Като свидетели тук подписахме нашите имена в Кейп Код на 11 ноември, в единадесетата година от царуването на нашия суверен Господин крал Джеймс на Англия, Франция и Ирландия…¹¹²

Хенри Джейкъб.(Henry Jacob, 1563–1624) се счита за баща на класическата форма на конгрегационализма в Англия. Защитава магистърска богословска степен в Оксфордския университет през 1586 година и става за известно време ръководител на хор в Корпус Кристи колидж в същия университет.¹¹³В Оксфорд както и в Кеймбридж по това време се преподава калвинистко богословие, на което Хенри става силен изразител.

Принуден да емигрира, заминава за Холандия през 1593. Там, в Миделбург, организира църква с емигранти от Англия, (включително с някои от бившите последователи на Броуни), която се идентифицира като диаспора на националната църква, но с реформирани пуритански възгледи. Те не искат да скъсват с църквата – майка, но настоят, че тя има нужда от дълбоко преустройство. Обществото добива популярното название „якобисти”. Към него се присъединява Уилиям Еймс, Пол Барнс, Уилиям Брадшоу и други. В известен период Хенри Джейкъб сътрудничи на някои сепаратисти като Джон Робинсън. През 1616 година се връща в Лондон с намерението да организира независима църква. През същата година църквата в Саутуърк започва да действа като такава. Затова тя се счита за първата независима конгрегационална църква, на която Джейкъб е пастир от 1616 до 1622 година. По същото време Джон Лотроп създава подобна църква в Лонг. Църквата в Саутуърк става притегателен център за срещи на известни богослови и мислители с редовното провеждане на дискусии по духовни, социални и политически проблеми. Същевременно, за разлика от други пуритански общества в нея не се допускало водене на богослужение и тайнства от миряни. За известно време Хенри Джейкъб заминава с част от семейството си за Америка свят, щата Вирджиния, където създава малка теократична колония наречена Якобополис. Връща се в Англия където умира през април 1624 година. Хенри Джейкъб проявявал много благ характер и голяма степен на толерантност. Може да се каже, че докато неговото богословие относно спасението е строго калвинистко, то идеите му относно управление на църквата са варирали според обстоятелствата и според хората с които е работел – умерени независими или крайни сепаратисти. Не отхвърлял авторитета на държавната църква, но смятал, че паралелно с нея, могат да съжителстват независими църкви извън контрола на държавната църква, с равни права. Членовете на неговата църква не били задължени да напуснат Англиканската църква и могли да запазят правото си да взимат причастие в нея. Такова поведение се считало от много радикални независими като съгласие с врага и обикновено се санкционирало с изключване.

През 1658 година около 200 последователите на Джейкъб и представители на английските конгрегационални църкви се срещат в двореца Савой, край Лондон за да изработят тяхна собствено изложение на вяра и църковно управление. Болшинството от тях са миряни, но между тях изпъкват видни духовни водачи като Джон Оуен и Томас Гудуин. В продължение на дванадесет дни групата изработва Савойската декларация на вяра и ред¹¹⁴. Независимото или конгрешанското (конгрегационално –б.м.) пуританство в Англия бавно израства от своето скромно начало, докато по времето на Оливър Кромуел се превръща в сила по-мощна и от Презвитерианството¹¹⁵.

В процеса на разслоение на пуританското движение в Англия се проявява и формирането на първите баптистки общества. Паралелно на конгрегацията от сепаратисти в Скруби се повявява и такава с водач е Джон Смит.

Притиснати от враждебно отношение Смит и неговите съмишленици емигрират в Холандия. . В Холандия по това време възникват общностите на анабаптистите – менонити. Хората от Гейнсбъроу влизат във връзка с тях и възприемат тяхното учение. Това означава, че те отхвърлят валидността на детското кръщение и приемат само кръщение по лично решение и с лична изповед на вяра. През 1608 година Смит пре-кръщава себе си¹¹⁶, след изповед на вяра. След това кръщава Томас Хелуис и други, но не чрез потапяне, а чрез поръсване.

Близките отношения с менонитите водят Смит до идеята да присъедини своето общество към тях. Томас Хелуис не се съгласява на това и групата се разделя на две. Едните наистина се присъединяват към менонитите, а друга част с Хелуис и Джон Мортън се завръща в Англия. Джон Смит излага своите възгледи в няколко книги. Той утвърждава идеята, че „само Христос е глава и законодател на Църквата и съвестта”, като по този начин е един от първите, които защитават в публичен документ религиозната свобода и отделянето на Църквата от държавата¹¹⁷. Скоро след това умира в Амстердам.

Томас Хелуис (Thomas Helwys ок. 1575 – ок. 1616) се ражда близо до Нотингам и произхожда от стар нормандски род, с влияние в обществения и икономическия живот в Англия. Завършва право в Грей`с Инс, в Лондон.

Томас сключва брак с Джоан Ашмор от която има седем деца. Притежаващо солидно финансово положение домът на семейството му става средище за събирания на хора с пуритански възкледи, които все още са свързани официално с Англиканската църква. След известно време, обаче, той и съпругата му се свързват с Джон Смит и се присъединяват към обществото в Гейнсбороу.

Със своите юридическа квалификация Хелуис формулира ясно основните приципи на баптисткото движение свързани с религиозната свобода, които очевидно съвпадат със сепаратистките тенденции на други разгледани до сега църковни общности : всеки трябва да има право да изповядва вярата си съгласно съвестта си, а църквата и държавата трябва ясно да се разграничават в дейността си. Както изглежда никой до тогава не е поставял така ясно проблема за религиозната свобода в обществото.

Естествено кралската власт не приема такова радикално отделяне на двете институции и Хелуис започва да търпи последствията. Започват преследвания на членовете на групата и мнозина между тях се присъединяват към групата на емигранти на Смит в посока Холандия. Именно там се затвърждава у тях и възгледът на кръщение със със съзнателно изповядане лична вяра.

Хелуис и негови приятели съставят първата изповед на вяра известна като Баптиска изповед на вяра. В нея има двадесет и седем члена , които формулират вярата и начина на управление на църква¹¹⁸.

След настъпилото разединение в обществото на Джон Смит в Холандия Томас Хелуис се завръща във Англия през 1612 година с още дванадесет души. В Спиталфийлдс, източно от центъра на Лондон създават първата английска баптистка църква, на английска земя¹¹⁹. За това някои изследователи посочват Томас Хелуис, а не Смит като същински основател на баптисткото движение. В тази църква, под влиянието на менонитите се възприема арминиянския възглед, с което се поставя начало на крилото на т.н. Общи баптисти (General Baptists).

Хелуис пише писмо до крал Джейс І, с което го призовава да признае правото на свобода на съвестта и религията на всеки човек и му изпраща своята книга „Кралят”. В отговор кралят го осъжда на затвор. Там Томас Хелуис завършва земния си път на четиридесет годишна възраст през 1616 година.

Оставя в наследство няколко полемични съчинения, с които оспорва не само католическия папизъм и калвинистката реформация, но с които се разграничава и от менонити, броунисти, пуритани. Движението на баптизма, на което той и Джон Смит дават тласък и собствен облик в англо-саксонския свят става с течение на времето една от най-многолюдните протестантски деноминации в света.

Около двадесет години по късно, през 1633 в Лондон се образува баптистко общество с калвинистки възгледи, което практикува възрастно кръщение чрез потапяне. В него се влива части от конгрегационални общества. Джон Спилбърг става най-влиятелния водач в крилото на ранните Частни баптисти (Particular Baptists). През 1644 година седем частни баптистки общества публикуват Лондонска изповед на вяра. В нея се поставя ударение на спасението предлагано от Исус Христос. Потвърждава се правилото за водно кръщение чрез потапяне. В края на 17 век баптистката доктрина утвърждава, че Църквата е общност от изповядващи една вяра хора, които откриват нов живот чрез покаянието и вярата в Христос. Кръщаването на един вярващ е акт на присъединяване към Църквата, а потапянето е формата, чрез която то се осъществява. Всеки вярващ има свобода на волята. Вярващите сами могат да изучават Светите Писания, да следват Господ навсякъде, където ги води Святия Дух. Държавата няма власт да оказва влияние върху Църквата или пък да я контролира, тъй като самият Христос е неин водач. В същото време баптистите са свободни да участват в обществения живот¹²⁰.

6.3..ДЖОН НОКС И НЕГОВИЯ ПРИНОС ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КАЛВИНИЗМА В ШОТЛАНДИЯ И АНГЛИЯ

През 16 век, като малка държава, Шотландия била силно зависима както от политиката на Англия така и на Франция. Тези, които искали да запазят католическия характер на църквата търсели опора в френския двор, а тези които имали протестантска ориентация – в Англия. В същото време шотландските благородници се стремели да осигурят независимостта на страната от коя да е външна сила. С течение на времето Шотландия се обвързала по-тясно с Англия поради факта, че след смъртта на Елизабет І, родовите изисквания за наследство за короната свързали двете държави. Това позволява на протестантските водачи в Шотландия да реформират управлението на църквата и на държавата и да утвърдят принципите на калвинизма. Но протестантството в Шотландия има по-дълбоки исторически корени от времето на Джон Уиклиф (виж 1.2.2.) и последвалото движение на лолардите.

Като първи проповедници с реформаторски възгледи в Шотландия през 16 век могат да се посочат Патрик Хамилтън и Джордж Уишард. Патрик Хамилтън, който бил от знатния род на Стюардите учил във Витемберг. Когато се завърнал започнал смело да проповядва протестантската доктрина.През 1528 година архиепископът на Сейнт Андрюз го осъжда на смърт чрез изгаряне.

В това отношение най-ярко изпъква приносът на Джон Нокс (~1513-1572) Нокс следва богословие в университета на Сейнт Андрюз, а след това е ръкоположен като католически свещеник през 1536 година. Но скоро открива и приема реформаторските идеи. Голяма роля за тази промяна имат проповедите на Джордж Уишард.

По време на първата вълна от преследвания срещу протестантите в Шотландия решава да замине за континента но попада в плен на френски гвардейци дошли на помощ на шотландския крал. Прекарва като каторжник на френска галера 19 месеца. През 1549 година успява да се освободи и постъпва на служба в Англия към двора на крал Едуард VІ като военен капелан. Това дава възможност да окаже голямо помощ при редактирането на второто издание на Всеобщия молитвеник (Book of Common Prayer). Когато Мария Тюдор заема трона и възстановява католическата традиция той е принуден да напусне поста си и заминава за Женева. Там прекарва 4 години. Установява тясна връзка с Жан Калвин от когото възприема по-ясни позиции в реформаторското богословие и синодалното (презвитерианско) управление на църквата. За този престой той пише, че е открил „най съвършеното Христово училище, което някога е съществувало на земята от времето на апостолите. И на други места се проповядва истински Исус Христос, но никъде не съм виждал така истински реформирани нрави и религия” ¹²¹ Същевременно той е по-радикален в разбиранията си за отношението църква-държава от Калвин и по този въпрос се приближава до позициите на Цвингли. Според него когато един упарвител или крал наруши Божиите заповеди той подлежи на смъртно наказание.

Джон Нокс се завръща в Шотландия през 1559 година и на 11 май, същата година проповядва в църквата Св. Йоан в Перт против „католическото идолопоклонство” и против управлението на вдовицата на крал Джеймс V - Мари де Гиз, като регент на Шотландия, която провеждала про-католическа политика. Неговата проповед разпалва гражданското недоволство и довежда до революционни действия в много области на страната. По-късно, в няколко срещи с кралица Мария І Стюарт¹²², той открито я обвинява в надменност, коравосърдечие и предателство към духовните интереси на страната. Когато Мария Стюарт е уличена в съучастие в смъртта на втория си съпруг протестантските лордове въстават срещу нея и тя е арестувана. Нокс не се колебае да поиска и главата й. Принуждават я да абдикира в полза на сина си Джеймз VI. Тридесет и шест години по-късно Джеймз наследява и английския престол под името Джеймз І.

През месец август 1560 година шотландският парламент поставя на разглеждане религиозните въпроси. Нокс и петима негови сътрудници редактират т.н. Шотланска изповед на вяра, която парламентът утвърждава. Малко по-късно Парламентът издава три важни указа: с първия се прекратява юрисдикцията на папата в Шотландия, с втория се осъжда всяка доктрина и практика, която противоречи на реформаторското учение, а с третия се забранява изрично отрслужването на католическата меса. Нокс и неговите сътрудници редактират и издават „Книга на дисциплината” с която се определя реда на протестантското богослужение и управление на църквата. По този начин протестантството се установява като държавно вероизповедание на Шотландия. Същевременно местните църкви получават право да изберат свободно свой пастир, но веднаж избран те нямат право да го уволнят. Всяка енория трябва да бъде по възможност самоиздържаща се. Епископите се заменят с ръководно тяло от десет до дванайсет суперинтенданти. Предвижда се широка изграждане на широка мрежа от училища.

През същата 1560 година, годината на триумф на Реформацията в Шотландия, Джон Нокс загубва съпругата си Марджори, оставяйки на грижите му две невръстни деца.

Джон Нокс работи по издаването на „История на Реформацията”, която добива широка популярност и напътстваща роля за разбиране на реформаторския възглед. Оставя в наследство и други писмени тврби, като „Някои въпроси относно покорството на заноните управители с отговори на Хенри Булингер” (1554); „Първи звук на тръбата срещу чудовищното управление на жените”(1558); „Предопределението в отговор на заядливите критики на анабаптистите”(1560).

Умира през месец ноември 1572 година. Той никога не е бил много силен и здрав физически, но няколко трагични събития като че ли разглащат допълнително здравето му. Негов приятел граф Мореи е убит. Съобщенията за клането на протестантите в Париж във Вартоломеевата нощ му причинява силна душевна болка. Това и изтощителната му дейност като полемист, проповедник и преподавател в университета, ускоряват неговия край.

6.3. ДЪЛГИЯТ ПАРЛАМЕНТ 1640-1653 ГОДИНА И УЕСТМИНСТЪРСКИЯ СЪВЕТ

След смъртта на крал Джеймз през 1625 годинатронът на Англия се заема от синът му Чарлз І. Конфликтът между пуританитет и Чарлз І се изострят до крайност. Съвсем неприемлив за тях се оказва бракът му с принцеса, с католически убеждения, Хенриет Мари, сестра на френския крал Луи ХІІІ. Новият крал повтаря грешките на баща си и също управлява страната без Парламента от 1629 до 1640 година. Пуританите са подложени на дискриминация, тежки глоби и открити преследвания свързани с телесни наказания – рязане на уши и жигосване по бузите с инициалите S.L.(Seditious Libeller – противодържавен клеветник)¹²³. Чарлз се опитва, чрез архиепископ Лоуд, да се намесва и в делата на Презвитерианската църква на Шотландия, с налагането на Молитвеника на Англиканската църква. Шотландците организират референдум против тази мярка, организират военни отряди и нападат Англия. Кралят е принуден да търси средства за да води война. За тази цел през пролетта на 1640 година свиква Парламентът. Но тъй като това не удовлетворява очакванията на Чарлз, той го разпуска след три седмици. За това този период е известен като Късият Парламент. Но през есента на същата година, развитието на събитията налагат новото му свикване., който става известен като Дългият парламент. Пуританите, които са мнозинство в него осъждат и екзекутират изцапаните с кръв съветници на краля, анулират всички незаконни съдилища и поемат контрола на финансите. Те налагат закон според който не кралят, а само Парламентът може да разпуска сам себе си. Но по религиозните въпроси остават разединени. Едни искат да запазят епископалното управление на националната църква, а други искат да наложат презвитерианския или конгрегационалния принцип на управление. Парламентът, в лицето на Джон Пим представя т.н. Голяма ремонстрация( Grand remonstrance). Това е обвинителен документ с сто и петдесет точки, в които се изброяват всички злоупотреби в държавата и църквата, военни неуспехи и беди, зависимостта от чужди сили (на папистите), които довежда управлението на Чарлз І. Кралят го отхвърля демонстративно и в отговор се опитва да арестува пет от членовете на Камарата на общините, които счита за основни подстрекатели. Парламентът и дори кметът на Лондон му се противопоставят. Тогава кралят напуска със семейството си столицата и се установява в Оксфорд, с план да намери военна подкрепа от северните графства и от чужбина. Неговите привърженици съставят алтернативен парламент, т.н. Оксфордски парламент. На 22 август 1642 година кралят обявява война на представителите на Парламента в Лондон. На 23 август е първият сблъсък на двете армии. Военните действия между кралските сили и тези на Парламента се развиват с известни прекъсвания в периода между лятото на 1642 и края на 1648. Този период е известен като Гражданската война (Първа и Втора гражданска война).

В тази обстановка Парламентът прави редица преобразования. Издава указ, който постановява, че от тук нататък неговите решения имат законодателна сила дори и да нямат одобрението на краля. Създава собствени сили за охрана.

Една от първите цели на Парламента е да привлече на своя страна Шотландия. По примера на Завета като форма на обществен договор който започва да регулира тази страна, през 1643 година в Англия се редактира и публикува Тъжествена лига и Заветът (Solemn League and Covenant). Като съветници към английския парламент са поканени осем представители на Презвитерианската църква в Шотландия.

Отсъствието и конфликтът с краля налага нова организация на църквата и на целия духовен живот. Парламентът свиква през същата година в Уестминстърското абатство в Лондон т.н. Уестминстърски съвет на духовници и богослови, на които се възлага да изработят нова изповед на вяра и правила на управление. Той се състои от 121 свещенослужители и 30 миряни. Между тях са Уилям Еймс от Кеймбридж, Томас Гудуин от Оксфорд и Самюел Рътърфод от Шотландия. Парламентът отменя епископалната система и въвежда презвитерианския модел на управление на църквата. Отменя употребата на Всеобщия молитвеник. През 1645 година е издаден Наръчник с наставления относно богослуженията с презвитериански характер. Той е приет и от Английския и от Шотландския праламент. Отменят се официалните църковни празници.

Най-важният документ, който съветът издава през 1646 година ( одобрен от Парламента през 1648) е Уестминстърската изповед на вяра, с 33 глави, която отразява основните презвитериански и калвинистки доктринални принципи и тези за управление на Църквата. Така в 1648 година държавна църква на Англия става калвинистката презвитерианска църква.¹²⁴ Съществуването на английската нация се разглежда в светлината на Заветното богословие позовавайки се на завета на делата с Адам и на завета на благодатта с Христос. Уестминстърският съвет издава и две ръководства за обучение – Подробния катехизис -за възрастни вярващи и Краткия катехизис – за обучението на децата.

До началото на 1646 силите на краля са разбити, той търси убежище в Шотландия, но една година по-късно шотландците го предават на англичаните. Правят се някои опити за преговори с него, но те се провалят. През 1648 година избухва нова фаза на гражданската война, която скоро е прекратена.

1649 година е паметна за историята на Англия. Кралят прави нов опит за бягство, но е заловен и това определя окончателно съдбата му. Чарлз І е осъден на смърт и екзекутиран на 30 януари. Това е пръв случай на подобна присъда над крал, което оставя дълбоки следи в паметта на европейските народи. За шотландците това е екзекуция и на техния крал, без тяхно одобрение, акт който накърнява тяхна национална гордост. Отношенията между двете страни се влошават. На 19 май 1649 Англия е провъзгласена за държава с републиканско управление. Камарата на общините издава закон за забрана на Камарата на Лордовете и забрана на монархията. Установява се модел на парламентарна република под управлението на Държавен съвет.

За съжаление голяма част от представителите на презвитерианското мнозинство в Парламента не отчита необходимостта от добро поддържане на армията. Някои изневеряват на своята първоначална решимост да водят праведен личен и обществен живот и се увличат от съблазните на властта, заграбване на имоти и натрупване на богатства по непочтен начин. Законът, който позволява разпускане на Парламента само по собствено решение става пречка след известен период за неговото обновление. Голяма част от населението не остава удовлетворено от икономическата му политика и съответно Парламентът загубва значителна подкрепа. Това позволява, без особена съпротива, неговото разпускане по силов начин с военен преврат на 20 април 1653 година.

Същевременно не трябва да се пренебрегват онези решения и реформи на Дългия парламент, които довеждат до утвърждаване на Реформацията в Англия и напредъка в нейния обществен живот. За епохата, в която действа, Дългият парламент изработва образци на демократично управление, които светът не е виждал до тогава и чийто пример следват по-късно и други страни, като например младата държава на Американските щати.

Превратът се ръководи от Оливър Кромуел, който е свързан с движението на индепендентите- конгрегационалисти. Управлението се поема от военен съвет, който от своя страна разбира, че военната диктатура не може да трае дълго.

На 4 юли се обособява т.н. Малък парламент, чийто състав се набира от местни конгрегации във всяко графство и се назначава от Военния съвет. В окончателния си вид в него влизат 139 представители главно от конгрегационални църкви на индепенденти и баптисти, включително на пет представители на Шотландия и на шест - на Ирландия. Моделът за състава на този Парламент е вдъхновен от образеца на еврейския Синедрион. Кромуел възлага доверието си на хора „със страх от Бога и мразещи алчността” За това някои го определят като „Парламент на светците”. Един от най-активните негови членове е Прейз-Год Барбън, търговец, кожар и баптистки проповедник. Това пък става причина да го наричат „бейрбънски” („Barebone’s Parliament”).Между новите парламентаристи има хора, които настояват в Англия да се въведе Мойсеевия закон, който да замени принципите на Римското право. Решава се отмяна на църковния брак и замяната му с граждански. Въвежда се регистрация на актове за гражданско състояние. Крадци на коне и джебчии се помилват, ако престъплението е извършено за пръв път. Дълговете на действително банкрутиралите не следва да водят до изпращане зад решетките на затвора. Редица от предложенията и решенията на „светците” от Малкия парламент се подават от твърде радикални представители. Освен това повечето от тях нямат необходимото юридическа или административна подготовка за да обосновават законосъобразно техните идеи. И това започва да тревожи самия Кромуел. Те предлагат отмяна правото на едрите земевладелци да издигат кандидати за църковни длъжности. Дискутират целесъобразността на десятъка в църквата, защото някои смятат, че пастирите не трябва да бъдат платени. А в случаите когато средствата в дъжавната хазна липсват те предлагат висшите офицери да се отказват от заплатите си за една година.

Поради възникналите противоречия между умереното крило и това на радикалите Малкият парламент се отказва от правата си на управляващ орган и се саморазпуска. На 16 декември 1653 Оливър Кромуел решава, след период на колебания, да вземе в ръцете си еднолично управлението на страната като лорд-протектор. Като такъв остава до смъртта си през 1658 година.

За кратко време неговия пост поема синът му Ричард, но това решение се оказва нецелесъобразно. Генерал Джордж Монк призовава членовете на сваления с преврат през 1648 година т.н. Дълъг парламент да заемат отново местата си. Това позволява по законен начин той да довърши мандата си, да се саморазпусне и да отвори път към избор на нов. Такъв се създава под името Парламент на съгласието (Convention Parliement) през 1660 година.

На 12 октомври 1658 година в двореца Савой, в Лондон, се организира двуседмичен събор на представители на повече от сто конгрегационални църкви. Главни организатори на събора са Томас Гудиун и Джон Оуен. Повечето от представителите са миряни. Възлага се на комисия от шест богослови да редактират изповед на вяра отговаряща на характера и изискванията на тези църкви. За кратко време се съставя т.н. Савойска декларация на вярата и Редът на конгрегационалните църкви в Англия (A Declaration of the Faith and Order owned and practiced in the Congregational Churches in England). По принцип тази декларация утвърждава Уестминстърското богословие. Но в приложната част за Реда са дадени предписания, които засягат управлението на местните църкви, като се защитава по-категорично тяхната автономия и приципа, че никаква светска или църковна власт не може да им се наложи.(виж повече в 7.1.4.)

През 1660 година англичаните възстановяват кралската институция като поставят на трона синът на екзекутирания крал – Чарлз ІІ, който от смъртта на баща си е крал и на Шотландия.

4. 
   ОЛИВЪР КРОМУЕЛ - БИОГРАФИЧНИ СВЕДЕНИЯ (1599-1658).
   

В семейството на малкия Оливър цари пуритански дух и ред. Вечер семейството се събира край камината за прочит на Библията и поучения водени от бащата. Библията говори за Божията правда и Божия съд, но също така за Божията любов и защита на слабите. Бог не е далече в небето, „а с любов и интерес следи всяка постъпка на хората, всяко движение на техния дух и съвест… Унищожава троновете на недостойните владетели и незримо участва в най-обикновените събития от живота на всеки човек”.¹²⁵Оливър се учи на скромен начин на живот и много от рано развива качества на трудолюбие, пестеливост и пренебрежение към лукса, който вижда в дома на чичо си. Бащата на Оливър влиза в Парламента и той от рано се запознава с политическия живот на Англия.

През 1616 година Оливър постъпва да учи в „най-пуританския”¹²⁶ Сидни-Съсетски колеж в Кембридж. Негов професор по богословие е Самюел Уорд, който участва в ревизията на превода на английската Библия, автор е на богословски трактати и делегат на Дордрехтския събор. Самият Оливър, обаче, няма влечение към задълбочени богословски занимания, а предпочита математиката, астрономията и историята. Обича музиката и проявява определено артистични дарби. Семейството взима решение Оливър да бъде изпратен да учи право в Лондон. Животът в Лондон е пълен с забавления и срещи с интересни хора. Оливър започва да „ходи на борба с бикове и лов за мечки, посещава театри, пие вино в пристанищните кръчми,…¹²⁷” Но пуританското му възпитание все пак играе някаква възпираща роля за да не отиде до крайности. Часовете по право не са най-любимото му занимание, но в Лондон среща хора с висок интелект и решителност да водят борба срещу упадъка на държавността поради порочното управление на крал Джеймс. Скоро те ще станат негови съратници в революционни действия.

Оливър среща в Лондон Елизабет Бурше, дъщеря на богат лондонски търговец на кожи, но възпитана също в пуритански дух. Скоро, през 1620 година, тяхното приятелство се увенчава с брак. Младоженците не остават в Лондон, а се връщат в Хънтигдън, за да управляват семейното стопанство. Това е период на сравнително спокоен живот, умножаване на семейството, здравословен труд, весели компании и отдаване на любимото си занимание - лов. Но не след дълго влиянието на пуританските проповеди и изучаването на Библията го променят. Става по-затворен и сериозен, преминава през духовна криза и стремеж към по-свят живот. Неговият дом става убежища на преследвани пуритани и място за нерегламентирани от Англиканската църква богослужения.

Постепенно Оливър добива голям авторитет между съгражданите си и бива избран като представител на своята община. Това става, когато Чарлз І свиква за кратко Парламента през 1628 година. При възстановяването на дейността на Парламента през 1640 година Оливър Кромуел намира отново място между представителите на общините.Едно от първите прояви на Кромуел като парламентарист е предложението за отнемането от краля правото на главнокомандващ на английските въоръжени сили и то да се предаде на на граф Есекс. Защитава пламенно т.н. Велика ремонстрация. Това е обвинителен документ с двеста и четири точки, в които се изброяват всички злоупотреби в държавата и църквата, военни неуспехи и беди, които довежда управлението на Чарлз І. Когато кралят го отхвърля демонстративно и в отговор се опитва да арестува петима членове на Камарата на общините, Парламентът и дори кметът на Лондон му се противопоставят. През 1642 година кралят напуска със семейството си столицата с надеждата да намери военна подкрепа от северните графства. На 22 август обявява война на Парламента като установява своя щаб в Нотингам. На 23 август е първият сблъсък между силите на роялистите и на Парламента.

През 1643 година Парламентът дава на Кромуел чин полковник, а през 1644 година – генерал-лейтенант. Започват сблъсъци на кралските сили с тези на пуританите. Той внася т.н. законопроект „на самоотричането” за създаване на комитет по отбраната и на армия от нов тип (“New Model Army”). Законопроектът се одобрява през 1645. Кромуел се заема с набирането на военни отряди и ги организира под свое командване със строга дисциплина.Кромуел съчетава военна подготовка с морална мотивация. Той е и военачалник и пламенен проповедник. Говори на войниците си за царството на вечната справедливост, за тържеството на истината и вярата над лъжата и идолопоклонството¹²⁸. Въвежда строги наказания срещу нарушаването на дисциплината, пиянство и дори, в случаи на подигравателно отношение между войниците.

Постепенно Кромуел се налага като най-безкомпромисен военен стратег и политик. Противопоставя се и на онези, с които доскоро е бил в един лагер, но се боят от радикални реформи. Кромуел подписва Тържествената лига и Заветът, но противоречията му с презвитерианското мнозинство в Парламентът се изострят, поради недостатъчна грижа за състоянието на армията и постепенното опорочаване на пуританския идеал от негови представители. На 2 декември 1648 година отряд от войници под командването на полковник Прайд, с одобрението на Кроумел извежда насилствено презвитерианите от Парламента. Това събитие не предизвиква особена реакция от обществото, а по-скоро одобрение.

Хрониките на 1649 година запечатват най-мрачните моменти от кариерата на Оливър Кромуел. През лятото неговата армия дебаркира в Ирландия. Съпротивата на ирландците, в болшинството си католици, е смазана. Крепостта Дрогеда е превзета с щурм като не само войниците на гарнизона но и цялото население е изтребено по най-жесток начин.

На 20 април 1653 година Кромуел прави военен преврат като разгонва Дългия парламент и Държавния съвет. За кратко време се създава т.н. Малък парламент, който заседава до м. декември. На 12 декември неговият състав снема от себе си пълномощията за управление и се саморазпуска. На 16 декември Кромуел е провъзгласен за лорд-протектор на Англия. Приема се нова конституция наречена „Оръдие на управлението”

На 25 май 1657 Парламентът приема закон под наименованието „Смирена петиция и съвет” с поправки, която утвърждава управлението на страната от лорд-протектор, който сам, (на монархически принцип), определя своя наследник. Два месеца по-рано този документ е внесен с идеята да се възобнови старата система на управление с крал, камара на лордоветеи камара на общините, с предложението Кромуел да приеме кралска титла. Кромуел е подложен на огромен натиск от противоположни на това предложение сили в армията и отказва. Приема единствено да бъде утвърдена неговата позиция на лорд-протектор. Същевременно възстановява и съставя списъците на Камарата на лордовете.

Оливър Кромуел умира на 3 септември 1658 година.Под натиска на близките си съратници подкрепя тяхното предложение да се назначи за наследник на поста лорд-протектор неговия син Ричард.

Оценката за неговото управление е противоречива поради военната диктатура - Протекторат, която установява и покровителството на постовете заемани от негови приближени и роднини. Понякога проявява болезнена нерешителност. Същевременно историците го определят като доблестен и вдъхновяващ военачалник, последователен републиканец, организатор на държава (commonwealth) на религиозната толерантност. Пуритан-калвинист, той позволява на евреите да се завърнат в Англия и да практикуват свободно своята религия. Насърчава образованието. Проявява старание за спазване на Закона.

След възстановяването на кралската институция в Англия, през 1661 година тленните останки на Кромуел са извадени от гроба му и предадени на поругание.

6.5.ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СТАТУКВОТО НА АНГЛИКАНСКАТА ЦЪРКВА

Веднага след екзекуцията на крал Чарлз І шодтландците обявяват неговия син Чарлз ІІ за крал на Великобритания и Ирландия. Но това не се приема от Английския парламент. Нещо повече - във една от битките между роялисти и републиканската армия - Кромуел нанася поражение на командващият Чарлз ІІ при Ворчестър на 3 септември 1651. Чарлз ІІ предприема пътя на изгнаничеството във Франция и други европейски територии.

Скоро след като Оливър Кромуел умира става ясно, че моделът на неговото управление не може да се прилага по-нататък без рискове за националната сигурност и държавата като цяло. Английският парламент кани Чарлз ІІ да заеме трона и той пристига от Холандия в Лондон на 29 май 1660 година.

Реставрационните сили в Парламента взимат надмощие и издават закон известен като Кодекса на Кларъндън (Clarendon Code) с който се възстановява доминиращото положение на Англиканската църква, което е имала преди действията на Дългия парламент. Кодексът включва Закон за единство (Act of Uniformity) с който всички правила на пуританите за богослужение стават невалидни и се възстановяват предишните богослужебни книги. Той изисква всички духовници „да дадат своето неподправено съгласие и одобрение”¹²⁹на Всеобщия молитвеник. Тези, които са несъгласни изпадат в положение на противници на закона. Около 2000 калвинистки свещеници са изгонени от църквите им и пуританството се превръща в част от неконформистката традиция в Англия.¹³⁰Мнозина от църковните водачи и видни общественици попадат в затвора или емигрират от Англия. Между тях се нарежда и пламенният проповедник на Евангелието Джон Бънян¹³¹. В това време Джон Милтън пише прочутата си поема Изгубеният рай и съчинението Аеропакитика, с което защитава религиозната свобода. Хората, които били англикани преди Гражданската война са отново назначени на своите ръководни постове в църквата. Епископите стават отново членове на Камарата на лордовете. Чарлз ІІ, който иска да възстанови позициите на католицизма демонстрира по-толерантна политика към другите църкви. През 1672 година, Чарлз ІІ внася проектозакон за освобождаване от съдебна отговорност на католическите и протестантски дисиденти, но Парламентът го принуждава да го оттегли. По-късно се разкрива, че е сключил таен договор с френския крал Луи ІV в който Франция се задължава да помогне на Англия в нейните войни с Холандия, а Чарлз обещава че ще приеме католицизма в подходящ момент. По това време се разкрива и това, че неговият брат Джеймз, дук на Йорк е вече станал католик. В Парламента настава криза и бурни дебати между партиите на Виги и на Тори¹³². Вигите внасят за разглеждане Присъда за изключване ( Enclusion Bill) с която искат Джеймз ІІ да бъде изключен от правото да наследи трона. Торите смятат такъв законопроект и присъда за абсолютно недопустима. След разкрития за подготвян заговор срещу Чарлз и брат му Джеймз партията на вигите изпада в немилост и редица нейни водачи са наказани със смърт или принудени да емигрират от страната. Чарлз ІІ прилага тактиката на своите предшественици и разпуска парламента през 1679 година и след това още няколко пъти до смъртта си.

Пуританите загубват водещото си влияние в политиката. На тях вече не се позволява да заемат постове на представители на общините в Парламента или на местни съветници. Срещу тях се предприемат редица други дискриминационни мерки като изключване от университетите и отнемането на учителски назначения в училищата.Налага се строга цензура над вестниците и над издаваните книги в областта на историята, науката и философията.

Чарлз ІІ умира на 2 февруари 1685 година на 54 години. Тъй като неговата съпруга Катерина от Браганца имала няколко неуспешни бремености и двамата не оставят законни наследници на трона. Така неговият брат Джеймз наследява трона с титлите Джеймз ІІ на Англия и Ирландия и Джеймз VІІ Шотландски. Чарлз ІІ удържа на обещанието си приема тайно католицизма, а във вечерта преди смъртта си съобщава това официално. Погребват го в Уестминстърското абатство без много почести.

Като крал на Англия става известен със своят хедонистичен начин на живот, отдаден на удоволствия и множество извънбрачни връзки. Същевременно добива славата на покровител на изкуствата и науките. Основава Кралската обсерватория и подкрепя Кралското научно общество в което членуват такива учени като Робърт Хук, Робърт Бойл, Исак Нютон. Установява лично покровителство над Кристофър Рен, астроном и архитек, който води възстановителните работи в Лондон след т.н. Голям пожар, в т.ч. катедралата Сейнт Пол. Насърчава строителството на Кралската болница Челси, чийто първоначален замисъл е да бъде Дом на военно инвалидите.

Джеймс ІІ не крие факта, че е римокатолик. Започва политика за възстановяване на католицизма в Англия и Шотландия. Намира благовидна форма за това, като издавае укази за религиозна толерантност, което е благоприятно както за католиците така и за за дискриминираните пуритани от Англиканската църква. Но Джеймс ІІ, продължава политиката на брат си в съюзническите отношения с френския крал Луи ХІV – най-твърдия гонител на протестантите. Всички протестанти в Англия виждат в тази политика големи опасности. Когато през 1688 година се ражда престолонаследник от втората съпруга на Джеймс мнозина от Парламента виждат в това утвърждаване на про-католическата перспектива за страната и предприемат мерки за противодействие. Създава се нова революционна обстановка, която е известна като Славната революция от 1688. Виги и тори се обединяват в заговор, който предвижда дебаркиране на холандския принц Вилхелм (Уилям) Орански и изгонване на краля. Основанията са, че и той е свързан с английската кралска династия, понеже, майка му е дъщеря на Чарлз І, а съпругата му, като дъщеря на Джеймз ІІ има същите претенции за трона както и родения наскоро полу-брат. Принц Орански дебаркира с елитна холандска част в Англия , а Джемз ІІ, виждайки, че е загубил подкрепата на Парламента, бяга във Франция. Принц Вилхелм Орански е провъзгласен като крал Уилям ІІІ Английски¹³³, като споделя трона със жена си – кралица Мария ІІ Английска . Парламентът издава указ, който забранява в бъдеще тронът да се заема от католик.

ВЪПРОСИ

2. С какво, според вас, името на крал Джеймз І остава в историята на протестантството?

3. Кой е главният изразител на презвитерианския модел и кога се основава първата презвитерианска църква в Англия?

4. Кой се счита за „баща” на класическия конгрегационализъм и кога е създадена първата конгрегационална църква в Англия?

5. Кои водачи на сепаратистки общества възприемат баптистки убеждения и се считат за основатели на баптизма ? Кога се организира първата баптистка църква в Англия?

6. Какви етапи на развитие претърпява обществото в Скруби и защо възприема названието „пилигрими”? (в 2-3 изречения)

7. С редакцията на кои основни документи Джон Нокс допринася за утвърждаването на Реформацията в Шотландия?

8. Кой е първият документ с който Дългият парламент в Англия променя общественото устройство и начин на мислене?

9. Какво представлява Уестмистърския съвет и какъв е приносът му за утвърждаване на реформацията в Англия?

10.Избройте 3 политически действия с които Оливър Кромуел променя статутквото на обществено управление в Англия.

УРОК 7

6. 
   ПЪРВОНАЧАЛНИ УСИЛИЯ ЗА КОДИФИЦИРАНЕ НА РЕФОРМАТОРСКАТА ВЯРА И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО И В ЕВРОПА