Законодателното събрание във Вормс 1521 година

През м. юни 1520 година папа Лъв Х нарежда съчиненията на Лютер, „този див глиган промъкнал се в Божието лозе”, да бъдат изгорени публично на клада. В отговор Лютер изгаря по публично папският указ с тази заповед. Император по това време е Карл V²⁵. Той свиква имперско Законодателно събрание или т.н. Диета във град Вормс през пролетта на 1521 година. На него присъстват императорът, , неговият брат архидукът Фердинанд, други архидукове, тридесет архиепископи, седем посланника включително тези на Франция и Англия, депутати от десет свободни града, принцове, херцози, барони, папският нунций, или общо около 200 души. Някои от принцовете открито го подкрепят, но все пак болшинството от присъстващите е все още подчинено на официалната политика на Рим. Лютер е призован да отговаря официално на обвиненията на църковната йерархия. Там той произнася знаменитата си реч, в която заявява: "Аз не мога да подчиня моята вяра нито на папата, нито на Събора, защото е ясно като в светъл ден, че те често изпадат в грешка, … Ако не бъда убеден от доказателство от Свещеното Писание или от здравия разум…аз нито мога, нито искам да се откажа от нищо, защото не е право един християнин да говори против съвестта си” Накрая добява „Аз стоя тук и не мога да кажа нищо повече. Бог да ми е на помощ. Амин”.

На 19 април 1521 година император Карл V издава собственоръчен указ, в който обвинява „този прост монах” в ерес срещу християнската вяра, забранява му да причинява такова смущение между народа, обещава, че ще вземе всички мерки срещу тези които го подкрепят и настоява за неговото изключване от Църквата. Но императорът не си дава сметка, че поведението на Лютер е спечелило още повече симпатизанти между немската аристокрация , което разделя присъстващите на Събора относно строгостта на мерките предложени срещу човекът, който си спечелва авторитета на Мъж на Германия. Особено остро се възразява срещу предложението да бъде екзекутиран като Ян Хус. Негови приятели, приближени на Фридрих Саксонски, го отвеждат във замъка Вартбург, където го скриват от преследване. Лютер прекарва във Вартбург периода от май 1521 до м.март1522 година.

Дори в това доброволно заточение той не бездейства. С помощта на издадения от Еразъм Ротердамски Нов Завет на гръцки, той прави превод на Нов Завет на говорим немски език. А цялата Библия, заедно с неканоничните книги е преведена на немски до 1534 година. Лютеровият превод на Библията доставя не само на всички немци Божието Слово на разбираем език но изиграва ролята на стандарт на право-говора и литературата на немски език. Същевременно Лютер загубва приятелството си с Еразъм, който държи да бъде лоялен към папата.

Лютер пише и творбата си За монашеските обети, в които убеждава монасите и монахините да напуснат манастирите, да се задомят, да създадат благочестиво потомство и така да служат за разпространението на Евангелието. По този въпрос сам той претърпява една доста мъчителна еволюция в мисленето. През 1518 година той се освобождава от монашеските си обети, но живее още няколко години без никакви отношения с жена. В едно писмо до своя приятел Спалатин през есента на 1524 година пише : „Чувствам, разбира се плътта си и пола си, защото не съм нито дърво, нито камък; но моят дух е чужд на съпружеския живот, защото чакам всеки ден смъртта и изтезанията, които се полагат на един еретик”.²⁶ Много скоро, обаче, близки негови приятели забелязват склонност към промяна на неговата позиция и насочват вниманието му към една избягала от манастир девойка – Катерина фон Бора. На 13 юни 1525 година Лютер повиква в домашна обстановка пастир Йоханес Бугенхаген, професор Юст Йонас и юриста Йохан Хапел като свидетели на размяната на брачни обещания с Катерина, което е съпроводено с молитва. Две седмици след това той организира сватбено тържество, финансирано от представители на Витембергския университет, с църковна служба и обилно сватбено угощение на които са поканени много от неговите приятели и сподвижници. В свои по-късни записки той изразява убеждението, че така е изпълнил акт на послушание към Бога, който е пожелал мъжът и жената да бъдат една плът.

2.2.РАЗВИТИЕ НА РЕФОРМАЦИЯТА В ГЕРМАНИЯ СЛЕД ПРЕСТОЯ ВЪВ ВАРТБУРГ

По време на своят престой във Вартбург , Лютер научава, че в средите на неговите привърженици се е появило движението на т.н. „Пророци от Цвикау”, като Николас Щорх и Марк Щобнер, които предсказват настъпването на Божието Царство в много кратък срок, до броени месеци или години. За това, който иска да участва в него, трябва да се вдигне на въоръжена борба срещу върховните власти. Те споделят и идеите на анабаптизма. С риск за живота си Лютер напуща убежището си във Вартбург и се връща във Витемберг за да сложи ред в нещата. За тази цел той произнася една поредица от проповеди, в които подчертава необходимостта от постепенна промяна в Църквата по мирен начин, основана разбира се на авторитета на Божието слово. От този момент се обособява самостоятелното течение на радикалната реформация, което тръгва по свой собствен път (виж и т. 2.3).

Лютер, поддържа становището, че Църква и светска власт трябва да работят съвместно за Божието царство. В периода 1524 -25 на негова страна открито застават свободните градове Страсбург, Нюрнберг, Улм, Магдебург, Бремен, княжествата и херцогствата на Саксония, Тюрингия, Прусия, Тирол, както и тези на Моравия, Холандия, Унгария и Литва. Малко по-късно лютеранството става официалното изповедание в Дания, Швеция, Норвегия. Така се оформя концепцията за националните църкви. Но по това време на протестантството в Германия все още предстоят поредица от битки с външни противници.

2.2.1.Законодателно събрание в Шпеер 1526 година

Императорът Карл V свиква Законодателно събрание на 25 юни 1526 година в Шпеер. По време на неговите сесии се напомня решението от Вормс от 1521 година и се призовава към строги санкции срещу тези, които не го спазват. Но вместо това да уплаши протестантските принцове те заздравяват заедно позициите си с подкрепата на своите пастири. Първата стъпка, която правят в тази посока е да изискат самостоятелно място за богослужение докато трае Законодателното събрание. Епископът на Шпеер им отказва. Тогава те организират богослужения в собствените си резиденции. Към щитовете с родовите им гербове окачени на фасадите на тези сгради били добавени инициалите на израза „Словото на Господа трае до века”. Огромни тълпи от града и околностите се присъединяват към тях. Мнозина от тях прикачват на десните си ръкави панделки със същите инициали.

В създалата се обстановка на нарастващо влияние на реформатоското движение привържениците на папата приемат редица компромисни решения. Най-важното от тях е, че във времето между общите събори владетелят на всяка държава е свободен да се придържа към онази вяра, която смята за права. Установява се принципът „Cujus regnio- ejus religio” („Комуто властта – негова и религията”) засягащ цялото население на съответното княжество. Това означава, че цялото население на едно княжество или графство следва религията на своя владетел.

Приема се Причастието и Кръщението да се изпълняват било на латински, било на немски език. Проповядването трябва да се основава на учението на Църквата (това било наложено от римо-католиците), но обяснението на Свещеното Писание да става само въз основа на Свещеното Писание (наложено от протестантите).

През 1526 година, Лютер публикува правилник за богослуженията и реда в църквата наречен „Германска меса”. В нея той определя критериите за членство. За него истинското евангелско събрание (църква) не се състои от сбирщина от какви да е хора, а от сериозни християни, които изповядват Евангелието с думи и дела. Църквата трябва да е в състояние да прилага дисциплина съгласно заповедите на Христос Исус.

2.2.2. Второ законодателно събрание в Шпеер

Три години, след първото законодателно събрание в Шпеер, се свиква второ такова през 1529 година пак там. Поддръжниците на папата този път имат временно надмощие. Решенията от предишното събрание са отхвърлени. Тогава група князе и представители на свободни градове поддържащи реформационните принципи излагат декларация известна като „Протест”.Тъй като думата протест произлиза от латинска дума за заявление, декларация, тя трябва да се възприема не само като възражение на наложените ограничания, а по-скоро като декларация с изложение на убежденията въз основа на които се прави и това възражение. Така или иначе тази декларация прочетена на 19 април 1529 година поставя началото на термина протестантизъм, протестанти. В нея между другото се казва:

„…уважаеми повелители, чичовци,братовчеди и приятели, ние ви умоляваме искрено да претеглите внимателно нашите оплаквания и мотиви. Ако не се съгласите с нашите искания, ние заявяваме (рrotest), въз основа на тези доказателства, пред Бога, нашият единствен Създател, Покровител, Изкупител и Спасител, Който един ден ще бъде и нашият Съдия, така също пред всички човеци и всички творения, че ние, за нас и за нашия народ, нито ще приемем нито ще се присъединим по какъвто и да е начин към предложения указ, в нищо, което противоречи на Бога, на Неговото свято Слово, на нашите съвести, на спасението на нашите души и на последния указ от Шпеер.

В същото време ние се надяваме, че Негово имперско величество ще се отнесе към нас като християнски владетел, който обича Бога над всички неща; така ние заявяваме, че сме готови да му отдадем, както и на вас, милостиви господари, цялата си привързаност и подчинение, които са наше праведно и законно задължение”²⁷

Тази декларация прави силно впечатление на всички присъстващи на събора. Тя насочва мисленето към два принципа : над светската власт стои властта на съвестта и над авторитета на видимата църква стои авторитетът на Божието слово. Обаче привържениците на папската институция и представителят на имперската власт, Фердинанд, брат на Карл V, се отнасят враждебно към нея. Стига се до разцеплението на делегатите на две партии. Последното заседание на събора се провежда на 24 април 1529 година, без да донесе примирие. Тогава на следващият ден, неделя, 25 април, представителите на протестантското крило се събират и съставят документ, който има характер на първи договор за съюз между протестантските владетели. Той се сключва от владетелите на Саксония, Люненбург, Анхалт, Хесе, и управителите (маркграфовете) на Страсбург, Нюрнберг, Улм, Констанс, Линдау, Мемнинген, Кемптен, Нордлинген, Хеилброн, Ройтлинген, Исни, Санкт Гален, Вайсенбург и Виндсхайм.

И така, ако Лютер бил сам, когато казал във Вормс, през пролетта на 1521 г., че подчинява себе си първо на Божието слово и отхвърля папските укази, сега вече една значителна група от благородници и градски управители правят подобно нещо, през 1529 година във Шпеер.

3. 
   Срещата в Марбург
   

Срещата завършва с подписването на декларация от 15 точки. Те включват най-напред приемането на основните положения на Никео-Константинополската изповед на вяра относно абсолютния суверенитет и триединството на Бога и относно божествената и човешката природа на Исус Христос. По нататък и двете страни се обединяват около критиката на „грешките на папистите”, както несъгласието си с ученията на радикалните „ентусиастки” реформатори (като пророците от Цвикау). Те са единодушни за това, че Месата не е средство, чрез което християните могат да добият спасение за други хора, живи или мъртви.

• 
  Ние се съгласяваме, съгласно Словото, че то (Причастието) е заповядано от Всемогъщия Бог, с цел слабата съвест да бъде подбудена от Святия Дух към вяра и любов. (…) И макар, че за сега не сме на едно мнение дали същинското тяло и кръв на Христос са телесно представени в хляба и виното, все пак двете страни ще споделят все повече и повече истинска християнска любов едни към други до колкото съвестта позволява; ние искрено умоляваме Господа да благоволи чрез Неговия Дух да ни утвърди в здравото учение.²⁸
  

3. 
   Законодателно събрание в Аугсбург и първо изложение на Аугсбургската изповед на вяра.
   

Този текст прави силно впечатление на болшинството от принцовете и делегатите на събора в Аугсбург. Сега те можели да схванат какво представлява протестантското учение в систематичен вид. Императорът заявил на курфюрстът на Саксония и неговите протестантски поддръжници, че е чул с благодарност тяхната изповед, приема нейния писмен вид, но за такива неща от изключителна важност му е необходимо време за да ги оцени и да се изкаже по тях.

Карл V изпраща преводи на изложението на протестантите на съответните езици до владетелите на Франция, Италия, Испания и Португалия за да чуе и тяхното мнение. Без да го желае, той способства по този начин идеите на Реформацията да проникнат в по-голямата част от Западна Европа. Но реакцията на католическите богослови не закъснява. Създава се комисия под ръководството на Провост Фабер и богословът Ек. Тя съставя документ, който не с доводи от Писанието, но с доводи избирателно и манипулативно взети от учението на Отците на църквата оборва протестантската позиция. Освен това привържениците на папата дават на императора да разбере, че ако поддържа протестантите, той ще си загуби реално властта. Пред тази опасност императорът застава на страната на Рим и се опитва отново да застави протестантските принцове и благородници да „се върнат в лоното на Универсалната църква”. Но и този опит е неуспешен.

Аугсбургската протестантска декларация добива статут и наименование „Аугсбурска изповед на вяра” като официален документ на Лютеранската църква.

. 2.3.1. Свещеното Писание. За Лютер правилно е това, което не противоречи на Свещеното Писание (sola scriptura). „В Църквата първата и последната дума не принадлежат нито на църковните служители, нито на богословите, нито на вътрешни просветления и лични свидетелства от Духа; тази чест принадлежи на Писанието – на Писанието единствено”³⁰. За Лютер Свещеното Писание е Божие дело, дар на Църквата. То притежава достатъчна яснота по въпросите, които ни поставя. Писанието е единствено способно да обнови Църквата в една непрекъсната битка срещу всички външни гласове, дори те да произтичат от най-почтената традиция. Разбира се той развива собствен начин да използва Писанието в различни спорове. Когато спори със Цвингли относно Причастието, Лютер се опира на буквалния прочит. Когато спори със католическите богослови – им посочва, че те използват Закона не в посока към Христос, а срещу Христос. Когато спори с хуманистите относно свободната воля, той противопоставя многобройни библейски текстове срещу тяхното учение за Бога „ горделиво основано от човешки ум, използващ Библията само като проста (каменна- б.м.) кариера, откъдето се търси материал за издигане на предпазна стена около една кауза, която произтича и се намира извън Писанието”³¹

Християнинът поставен в света води битка срещу силите на Сатана за да устои във вярата и да остане в благодатта. Той трябва да изпълнява със смирение задълженията си към Бога като призвание. Докато Августин, заедно с редица други Отци на Църквата издига ролята на безбрачието като най-висша форма на благочестие, то монахът Лютер решително се противопоставя на това разбиране и скъсва решително с него. Аскетизмът и откъсването от света (монашеството) са осъдителни. Благословението е в семейството и в труда. Човек трябва да се радва на материалните благословения дадени от Бога и да се весели чрез тях.

Същевременно трябва да забелязваме разликата спрямо католическото учение.

Тайнството не действа от само себе си, а Божието слово съединено с жива вяра действа чрез него: „Разбира се, не водата е тази, която извършва тези велики неща. Извършва ги Божието слово, което е с и във водата, и вярата, която се уповава на словото, когато то се използва едновременно с водата.”³⁸ „Разбира се, не яденето и пиенето вършат тези велики неща, а изразите „за вас се дава” и „за вас се пролива за опрощение на греховете”³⁹ Бог дава тайнството на вярващия, а не вярващия поднася тайнството на Бога. Бог действа, човекът приема. Според Аугсбургската изповед на вяра Причастието не е жертвоприношение. На друго място Лютер подчертава :” Да бъдеш кръстен, не значи да бъдеш кръстен от човеци, но от Бога самият. Макар, че кръщението се отслужва от хора, то е Божие дело”⁴⁰.

Тук интерпретираме една схема в съвременното издание на Малкия катехизис, който представя разбирането на лютеранската църква относно същността на Причастието:

Господната трапеза е тайнство, в което

по естествен начин получаваме хляба и виното,

а по чудотворен начин получаваме тялото и кръвта Му.⁴¹