Традицията в догматите и управлението на Църквата

Във взаимоотношението Църква-светска власт Лютер толерира известна форма на цезаро-папизъм. Канцеларията на монарха, с нейния канцлер отговаря за опазването на реда в църквата. В негова помощ и със силен авторитет е Консистория (Църковен съвет). Лютер се опитва да разграничи понятието държава от понятието на т.н. „власти”, защото Бог ги е поставил, поради действието на греха. Те трябва да осигуряват сигурността и реда в Църквата. В началото той смятал, че всяка общинска власт може да играе такава роля, но скоро се убедил, че хората не са подготвени за това. Той изисквал имотите на Църквата да се прехвърлят в ръцете на принцовете, от което те се обогатили твърде много.

Съден като еретик, сам той поставя критерии за обвинение в ерес, което трябва да се наказва със смърт. Това се отнася за всеки, който отхвърля учението за Триединството на Бога и за божествеността на Христос, (които са постановени от първите Вселенски събори).

Немската Реформация дава тласък за развитието на светското право, като измества каноничното право. Но органите на Закона трябва да съблюдават библейските морални принципи като обществена норма.

Критиците на Реформацията започната от Лютер, посочват като неин недостатък по-слабото развитие на изкуствата на териториите, в които взима надмощие. Това може да се обясни като естествено състояние на една зараждаща се нова култура, в суровите условия на борба, както и с пуританския дух който я предвожда. И все пак Реформацията дава храна и вдъхновение на такива художници като Дюрер, Ханс Холбайн и Лукас Кранах. Музиката има особено място в приноса на Реформацията. Самият Лютер казвал: „След богословието, аз поставям на най-високо място Музиката и й оказвам висока почест”. За него тя е дело на вяра, плод на евангелската свобода, както и превъзходно средство за изразяване на Словото в чийто център е посланието за Оправданието чрез вяра. Сам той е автор на Немска меса (1526 г) и на тридесет и шест химна. Реформацията развива всеобщото богослужебно пеене вдъхновено от библейски текстове, а по-късно вдъхновява колоси на музиката като Бах, Хендел, Менделсон и други. В най-прочутите кантати и меси на Бах се откриват разработки върху лютеровите химни.

Лютер умира през 1546 година След неговата смърт и след Аугсбургския мир в редиците на лютеранската църква се проявяват с по-голяма сила някои от противоречията, които били в зародиш преди. Според Лютер Десетте божии заповеди и Законът трябва да се проповядват едновременно с Евангелието, за да се доведат хората до съзнание за грях и до покаяние. Хора като Меланхтон предпочитали по оптимистичната проповед, в която трябва да се проповядва само Евангелието. По-голям проблем възникнал обаче, когато Георг Майор се опитал по нов начин да реабилитира роля на делата като започнал да проповядва, че те са важна част от спасението, независимо, че човек се спасява само чрез вяра. За да се преодолеят тези различия група лютерански богослови работят по документ, който е известен като „Формула на съгласието”, публикуван през 1580 година. А малко по-късно е издадено, също през 1580 година и систематично изложение на лютеранското богословие под заглавие „Книга на съгласието”. Тя включва три изповеди на вяра от времето на Вселенските събори до V век и различните лютерански формулировки, съставени в периода 1529-1580 година.⁴²

2.4. РАДИКАЛНА РЕФОРМАЦИЯ В ГЕРМАНИЯ. ВОЙНИ И ВЪЗСТАНИЯ

1. 
   Пророците от Цвикау и Томас Мюнцер
   

Най-виден представител на такива радикални възгледи се явява Томас Мюнцер (~1490-1525). Роден е в провинция Шварцвалд, при изворите на река Дунав. Получава университетско образование във Франкфурт на Одер и в Лайпциг. Интересувал се особено много от трудовете на Василий Велики, Августин и на немския мистик Йохан Таулер (виж 1.2.1). В първите години от дейността на Лютер става негов сътрудник, но скоро проявява болезнени лидерски амбиции, неудовлетворен като пастир на малка общност в Алтщад, в Тюрингия. Лютер го изпраща в Цвикау за да подпомага друг деятел на Реформацията – Егранус. Там обаче среща последователи на „Пророците от Цвикау”, всред които намира прекрасна среда за изява. Много скоро се противопоставя открито на Лютер като казва: „Лютер освободи човешката съвест от папското иго но остави хората в плътска свобода и не ги поведе в дух за Бога”⁴³. Започва да твърди, че е призван от Бога да лекува това зло. Проповедите му първоначално звучат много убедително и изпълнени с евангелска ревност. „За да получим Духа трябва да умъртвим плътта, да пренебрегнем тялото, да ходим с тъжно изражение, да пазим мълчание, да се откажем от обичайните си срещи с хора, и да умоляваме Бог да ни даде увереност в Неговото благоразположение. Така Бог ще дойде към нас, ще говори с нас, така както го е правил с Авраам, Исаак и Яков.”⁴⁴ Същевременно Мюнцер започва да проповядва неподчинение на властта, като казва, че който служи на принцовете, той иска да служи едновременно на Бога и на Ваал. Тъй като неговото оставане в Цвикау станало невъзможно Мюнцер започнал да обикаля други германски области и такива в Швейцария и Моравия без да престава да проповядва своите идеи.

Идеите на радикални реформатори като Томас Мюнцер съвпадат с нарастване на социалното напрежение. През лятото на 1524 година в Шварцвалд избухва селско въстание. То се разпростира бързо и към рейнските провинции, към Франкония, Тюрингия и Саксония. Мюнцер застанал начело на някои от отрядите на бунтовниците. Самите бунтовници търсели подкрепа или отговор от Писанието като призовали Лютер да се произнесе. От една страна Лютер и Меланхтон разглеждали този бунт като криминално деяние. Но Лютер разбирал по-дълбоко проблема и съчуствал на своите сънародници, които живеят в дълбока мизерия. За това първо се обърнал към представителите на аристокрацията, като им посочил, че те са виновни за подтисничеството на „бедните от стадото”, че не те са въстанали срещу тях, а сам Бог се е обърнал срещу тях, а бунтовниците са само инструмент в Неговата ръка, за да бъдат смирени и да не бъдат наказани от Неговия гняв. Призовал ги към разумни стъпки за омиротворяване.

След това се обърнал и към бунтовниците, като им напомнил, че на христовите последователи е дадено да страдат, не да се бият, конфликтите между християни не трябва да се решават с меч, а с устояване и с кръст.

Тези призиви на Лютер, обаче, имали твърде слаб ефект. Бунтовниците се отдали на грабежи и на жестоки екзекуции на някои членове от семействата на благородници. Същевременно и някои от благородниците, от страх да не пострадат, се присъединили към бунта. Това накарало Лютер да се обърне изцяло и гневно срещу тях и да ги обвини като престъпници не само пред властта но и против Бога, така че, който пострада от борбата за защита на реда ще се представи като истиннски мъченик за правдата. Това, съответно, накърнило неговия авторитет всред народа и голяма част от селяните, особено от южните райони се върнали към католицизма, други приели анабптистките идеи, а други калвинизма.

През 1525 година силите на въстаниците се изчерпват и в битката при Франкхаузен са окончателно разгромени от имперската армия. Томас Мюнцер е пленен, изтезаван и обезглавен. Около 100 000 бунтовници са избити.

Десет години по-късно избухва въстание на жителите на град Мюнстер. Идеен водач е пекарят Ян Матис. Той пророкува за незабавното настъпване на хилядагодишното царство, което трябва да се наложи меч и огън, в буквалния смисъл, според представите на този тип радикални реформатори. Възприема се възгледа на анабаптистите за невалидността на детското кръщение. Освен това в града се налага режим на християнска комуна. Имуществото се продава и средствата се споделят с бедните. Всичко е общо. Оправдава се многоженството. На жителите на Мюнстер се внушава, че техният град е определен да стане Новият Ерусалим. По аналогичен начин жителите на Страсбург, манипулирани от Мелхиор Хофман, очакват това са се случи с техния град.

Мюнстер е нападнат от армия организирана от местния епископ и удавен в кръв.

Комуналният модел се възприема и в Моравия, всред моравските братя с водач Якоб Хутер (починал 1536 г.⁴⁵)

Радиалната реформация в Германия добива особена форма с идеите на Каспар фон Осиг Швенкфелд (1489-1561). Развива кариера на богослов и дипломат. Доста от рано се запознава с идеите на Томас Мюнцер. Но строгата църковна дисциплина, войнстващата риторика и аскетичния начин на живот не са по вкуса му. Той се интересува преди всичко от личините преживявания и личното ръководство на Святия Дух. През 1540 година публикува книга под заглавие Голямата изповед. В нея може да се открие влиянието на Атанасий Александрийски с доктрината за обожението (теосис). Същевременно се отдалечава от ортодоксалното разбиране⁴⁶ за двете природи на Христос, Който според него не е имал съвсем същата природа като нас. Според него аргумент за такова разбиране е фактът, че в Евангелието на Йоан 1:14 е записано „И Словото стана плът”, а не „Словото създаде плът”(както е записано в книгата Битие). Създава църква наречена Изповедници на Христовата слава с влияние най-вече в Силезия, Швабия и Прусия.

С това влиза в остър конфликт както с лютераните така и с калвинистите.

ВЪПРОСИ:

1. 
   Кои библейски стихове предизвикват Лютер към промяна на мисленето?
   

2. 
   Какво предприема най-напред Лютер като противодействие срещу продажбата на индулугенции?
   

3. 
   Каква е основната идея на Лютер в „Обръщение към германските благородници”?
   

4. 
   Кое е първото публично изпитание на Лютер в защита на убежденията си? Какви са крайните последствия за него?
   

5. 
   Какъв е резултатът от Законодателното събрание в Шпеер през 1526 година?
   

6. 
   От кой момент и защо последователите на Реформацията са наричани „протестанти”?
   

7. 
   Каква е целта на срещата в Марбург? Какъв е крайният резулта? (с 1-2 изречения)
   

8. 
   Избройте пет основни теми в богословието на Лютер
   

9. 
   В какво се състои критиката на Томас Мюнцер срещу Лютер ?
   

10. 
    С какво се свързва името на Каспар фон Швенфелд?
    

2. 
   ОТКЪСВАНЕ НА ЦЪРКВАТА В АНГЛИЯ ОТ РИМ И СЪЗДАВАНЕ НА АНГЛИКАНСКАТА ЦЪРКВА
   

Реформацията в Англия започва и се развива в своето начало като среден път между политически интереси и религиозни настроения, колебае се между католицизъм и протестантство.

Всичко като че ли започва от една брачна история. Крал Хенри VІІІ, който царува от 1509 до 1547 година иска от папата разрешение да анулира първия му брак с Катерина Арагонска⁴⁷, за да може да се ожени легално за Анн Болейн. Последната е негова метреса, но той не се задололява с това, защото се надява след брака тя да роди наследник от мъжки пол, нещо с което Катерина не го е надарила. Това положение го измъчва твърде много. Папата отказва да му даде такова разрешение, може би не само от принципни доктринални позиции, но и поради факта, че император Карл V е вуйчо на Катерина. Хенри VІІІ не се примирява с отказа на папата и скъсва връзките си с Рим. Това не означава, че с това иска да се съюзи с лютеранската или с калвинистките църкви. Нещо повече, десетина години преди това, по времето на Събора във Вормс през 1521 г. пише трактат срещу учението на Лютер, заради който папа Лъв Х му присъжда званието “Defensor fidei”(Защитник на вярата) . Хенри няма намерение да създава ново вероизповедание, но да осигури пълен суверенитет на своите решения и действия от частен и от обществен характер.

Хенри VІІІ пристъпва към отдалечаване и скъсване на подчинението на Рим изведнъж, но прогресивно, в продължение на 3-4 години, в периода от 1531 до 1534 година. Неговият първи министър Томас Кромуел го съветва най-напред да направи допитване до Университетите в Европа дали бракът на Хенри с Катерина Арагонска е законен, имайки пред вид, че тя е била съпруга на покойния му брат. След известно време и субсидиране на анкетата с солидни суми, повечето от университетските катедри по канонично право се произнасят, че този брак е нелегитимен.⁴⁸ Това укрепва мотивите на Хенри VІІІ за развод с Катерина, но не убеждава папата да отстъпи и да даде такова разрешение.

Тогава кралят пристъпва към решителен политически ход. През 1531 година повиква на ауденция папския легат кардинал Уолси заедно с група епископи и свещеници. Кралят ги посреща със сурови обвинения в нарушения на техните задължения и неподчинение на кралската власт. За наказание той нарежда да се изземат всички имоти принадлежащи на църквата. Чувствайки се застрашени, представителите на клира събират и поднасят на краля дарение от 118 000 паунда. Те бързо се съгласяват да го признаят за „единствен пазител и върховен глава на Църквата и на свещенството до толкова до колкото това е позволено от Христовия закон”.⁴⁹ Кралят не се задоволява с тази декларация и изисква тя да бъде оформена като документ от три члена, съответно подписан от представителите на духовенството така поставено под негова зависимост. Първият член гласи, че не може да има църковен закон или ординация на църковна длъжност без съгласието на краля. На второ място се назначава комитет от 32 души, които трябва да ревизират каноничното право на Църквата, с цел да се изхвърлят всички клаузи подронващи авторитета на краля. На трето място се заявява, че църковният канон ще бъде одобрен, едва тогава, когато бъде ратифициран от краля. Така предложения документ се подлага на разглеждане от Генералната асамблея на Църквата на Англия през 1532 година и след известни колебания е приет от духовенството. Този акт на Събора е наречен Подчинение на духовенството. На практика по този начин, по заповед на краля, Църквата на Англия се отказва от своята зависимост и вярност към Рим. Този и други документи се подлагат след това на утвърждаване от парламента.

Хенри VІІІ решава, независимо от Рим, да узакони своята връзка с Ан Болейн и да се освободи от брака си с Катерина Арагонска. През 1533 година той обявява брака си с Ан Болейн официално.

Това се съпровожда със издаването на седем указа на английския парламент през 1533- 34 година. Най-напред излиза указ с който се забранява на свещениците да плащат т.н. анат –(на латински annatae) – такса за приходи при встъпване в свещеническа длъжност през първата година, изисквана от папската курия. По време на същата сесия със указ за Ограничаване на жалбите. Парламентът забранява на английските граждани да обжалват решения на английския съд пред коя да е институция извън кралството - нещо което визира пряко Рим. Всички спорове и жалби възникнали в лоното на църквата трябва да се решават от Църковния съд, в рамките на кралството. Който го прави се излага на санкциите на документа назован Proemunire, който има същия мотив. Издава се указ за Подчинение на духовенството (вече приет от Генералната асамлея на англиканската църква), според който всяко назначение на свещеник трябва да намери одобрението от краля. Папата вече няма право да се намесва в избора на епископи. Относно еретиците парламентът е не по-малко строг от Инквизицията - те трябва да се изгарят на клада. Парламентът приема Акт на приемственост, с който принцеса Мария, дъщеря на Катерина Арагонска се обявява за нелегитимна, т.е, лишава се от претенции за онаследяване на трона, а това право се предават на Елизабет, дъщеря на Ан Болейн (по-късно тези права са отнети). Последният от указите на сесията на парламента през 1533-34 година е Актът за предателство, който изрично предвижда смъртно наказание на всеки, който се противопостави на посочените актове.

Така крал Хенри VІІІ умело постига своите цели, като комбинира политическия диктат с парламентарни средства. Английският парламент, отговаря на очакванията на краля не само поради неговото авторитарно поведение, но и поради това, че болшинството от неговите членове искрено подкрепят неговата политика за откъсване от Рим.

По иронията на Божия промисъл Ан Болейн ражда дъщеря, но не и очакваният от краля син като престолонаследник. Обвинена в прелюбодейство, Ан е арестувана, затворена в крепостта Тауър и обезглавена. Едва третата съпруга на Хенри VІІІ ражда син – Едуард, (Едуард VІ), който наследява трона още докато е на 9 години, тъй като баща му умира през 1547 година.

3.2 . ПРЕВРАТНОСТИ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ И ТЯХНОТО ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ СЪДБАТА НА ЦЪРКВАТА

Това, което трябва да се подчерта е, че действията на Хенри VІІІ за създаването на национална църква, независима от Рим не означава още, че тя автоматично става протестантска. Както казва историкът Линдси „във всички укази на този парламент и във всички решения на подчинения Събор, няма нищо, което да не е чисто политическо. Англия не става протестантска или лютеранска и никой не би могъл да говори за реформирана църква на Англия. Това, което се случва е, че Англия задружно скъсва за напред с конфедерацията, упралявана от императора и папата, нещо което е средновековния идеал на светското и църковното управление”⁵⁰

Скъсването с Рим има не само политически но и икономически последствия. Това развързва ръцете на краля и на неговите министри да съберат значителни средства от конфискацията на манастирски имоти. Много свещеници се надявали, че като няма да плащат таксата за встъпване в длъжност на папата, тя ще остане като техен собствен приход. Но се излъгали, защото краля наредил същата такса да се събира в полза на държавната хазна.

Не трябва да се забравя, че всички лични интриги и политически ходове на Хенри VІІІ се извършват в обществена среда, в която от половин век действат, макар и нелегално, групите на „лолардите” вдъхновявани от позициите на Уиклиф. Същевременно духът на Ренесанса насочва мнозина да изследват библейските корени на християнската идентичност. Джон Колет (1466-1519) образува група за изучаване на Новия Завет, на оригинален гръцки език, издаден от Еразъм Ротердамски, което неминуемо дава нов поглед за вярата и християнския живот (виж 1.3.2.).

Уилям Тиндейл (William Tyndale 1494-1536) прави превод на Новия Завет на английски от гръцки, като ползва изданието на Еразъм. По „ирония на съдбата” то е отпечатано във Вормс през 1525 година, само четири години след осъждането на Лютер в този град. Това е първото печатно издание на Новия Завет на английски език, нещо което било забранено от папската институция. За да избегне неприятности Тиндейл заминава за Антверпен в днешна Холандия, където има английска колония от търговци, но е предаден от свой приятел, хвърлен в затвора Вилворд, осъден от Инквизицията и изгорен на клада.

През 1536 година, в същата година когато Тиндейл е екзекутиран, крал Хенри VІІІ прави една парадоксална на пръв поглед стъпка. Въпреки, че е враждебно настроен към протестантизма, той се вслушва в съвета на канцлера Томас Кромуел и на кентърберийския архиепископ Томас Кранмър (1489-1556) да се разреши издаването на Свещеното Писание на английски език. Започва усилена работа по превода на цялата Библия. През 1535 година, десет години, след трагичната кончина на Тиндейл, Майлс Къвърдейл, член на Оксфордската група, публикува първото печатно издание на английски превод на цялата Библия. Три години по-късно, през 1539 година, преводите на Тиндейл и Къвърдейл са ревизирани и публикувани във формата на така наречената Голяма Библия. Крал Хенри VІІІ разпорежда това издание, придружено от т.н. Десет клаузи, да се разпространи във всяка енорийска църква и относително достъпна за всеки, който иска да я чете. Но се издава забрана: „Светото Писание да (не) се дава на жени, вестникари и на хора от долен произход”.

Същевременно католиците, които не приемат политиката на Хенри VІІІ дават жертви. Най-видната от тях е лорд-канцлерът Томас Мор (виж 1.3.1), като защитник на доктрината за божествения произход на върховенството на папата в Църквата, като противник на разрива с Рим и на развода на краля с Катерина Арагонска. Въпреки приятелство си с краля, той решава да остане верен на своите убеждения и отказва да узакони брака с Ан Болейн, за което е осъден на смърт и екзекутиран на 15 юли 1535 година. Научавайки за това Еразъм Ротердамски, който приключва по това време книгата си „За чистотата на Църквата” отбелязва за Мор, че „неговата душа е по-чиста от сняг”.

3.2.2.Управлението на Едуард VІ и на Мария І Тюдор

След смъртта на Хенри VІІІ през 1547 година, по негова воля се създава Регентски съвет съставен от 16 благородници които да управляват кралството докато престолонаследникът навърши 18 години. Те от своя страна избират Едуард Сеймур, вуйчо на младия крал, да застане начело на съвета като Лорд протектор с титлата Дук на Съмърсет. Независимо от това, че редица историци посочват неговия авторитарен начин на управление вътрешното положение и независимостта на кралството от Рим и от императора се стабилизира. В дейността си той е подкрепен от някои членове на Регентския съвет, които имат протестантска ориентация и от Томас Кромуел. Последният предлага да се изиска нова акредитация (лиценз) на всички епископи с която да се потвърди върховният суверенитет на краля.

Освен това, за да се неутрализира влиянието на Рим и за да се ограничи властта на епископите, се назначава така наречената Кралска визитация като на територията на кралството се обособяват шест инспекционни маршрута по които избрани комисари да обикалят и да контролират правилното извършване на богослуженията. В подкрепа на тази дейност, архиепископ Кранмър, „който винаги е бил лютеран по душа”⁵¹ редактира Книга с проповеди (Book of Homilies) и Молитвеник (Book of Common Prayer), които се въвеждат задължително във всички енории за употреба в богослуженията. Тези мерки не се приемат без съпротива. Начело на група епископи, които се опитват да противодействат застава Гардинър, епископ на Уинчестър. Но докато Едуард VІ е на трона, с подкрепата на Дука на Съмърсет всички опити за обрат в тази политика претърпяват неуспех.

Главните промени, които настъпват в църквата са незабавното въвеждане на богослуженията на английски език; забранява се плащането на меса за душата на някого – жив или мъртъв; разрешава се бракът на свещениците; причастието се приема от всички – свещеници и миряни - с хляб и вино.

За съжаление здравето на младия крал се влошава и той умира на 16 годишна възраст в началото на 1553 година. Преди да почине той определя за наследник на трона лейди своята братовчедка Джейн Грей, като пренебрегва правата на полу-сестрите си Мария и Елизабет. Но това не се одобрява от народа и от голяма част от аристокрацията.

С помощта на епископ Гардинър, Мария, дъщеря на Хенри VІІІ и първата му жена Катерина Арагонска успява да възстанови правата си за наследство на трона и го завзема. Мария І Тюдор, е ревностна католичка. Смята искрено, че Реформацията е бунт срещу Бога. Предприема последователно мерки за възстановяване на позициите на католицизма в Англия, включително с репресии и екзекуции на видни протестантски водачи. Позициите й за такава политика се засилват от брака с Филип ІІ Испански⁵². Историята на гоненията при царуването й е описана от Джон Нокс в „Книга на мъчениците”⁵³. Жертви на нейните преследвания и изгорени на клада са епископ Хю Латимър, Никълъс Ридли-епископ на Лондон, епископ Джон Хупър и самият кентърберийски архиепископ Томас Кранмър. Тя екзекутира и множество членове на аристокрацията, замесени в опити за преврати. Това й спечелва прозвището Кървавата Мери (Блъди Мери) и на практика настройва населението срещу католицизма. Мнозина последователи на протестантството бягат в Женева и в протестантските княжества на Германия. Месата по католически образец е възстановена. Забранява се ползването на Молитвеника въведен по времето на крал Едуард.

В личния си живот Мария Тюдор има твърде тъжна съдба. Нейното детство и ранна младост преминават в сянката на обявено от Парламента извънбрачно дете. Страда от хронични заболявания. Интересът към нея на по-младия , с 11 години, и твърде често отсъстващ крал Филип е твърде слаб. След две мними бременности, които се оказват всъщност тежко коремно заболяване, умира на 17 ноември 1558 година.

Престолът се заема от нейната полу-сестра, Елизабет І.