Валтер нитше издателство Верен

Аз естествено не знам какви други фактори във вашите отношения действат за това Вие да преживявате сексуалната кулминация като незадоволителна. Но от думите Ви става съвсем ясно едно — Вие сте станала жертва на измамата на „изследователите на оргазма“. Затова като начало са необходими няколко принципни разяснения:

Зигмунд Фройд, който смята, че още малките момиченца започват да мастурбират веднага щом развият интерес към клитора си, продължава по-нататък в погрешното си мислене и твърди, че следователно зрялата жена трябва да отхвърли детския интерес към клитора си и да се стреми единствено към вагиналните усещания.

За разлика от него Кинси и неговите сътрудници, а по-късно и Мастерс и Джонсън твърдят, че клиторът играе роля при всички жени, че той е центърът на най-силна сексуална възбуда и най-интензивни сексуални усещания.

Пери и Уипъл се опитват да докажат с изследванията си, че едно определено място във влагалището реагира извънредно чувствително на силен натиск. Те наричат това място „точката на Грефенберг“ по името на д-р Грефенберг, първият лекар, който обърнал внимание на този феномен.

Кое от всички тези изказвания е вярно? Кой възглед трябва да споделя християнският брачен съветник? Аз съм убеден, че не бива да се придържаме към никакво схващане, което фиксира оргазма върху една точно определена част от тялото. В Песен на Песните 4:12-15 се казва: „Градина затворена е сестра ми, невестата, извор затворен, източник запечатан. Твоите издънки са рай от нарове с отборни плодове, кипър с нард, нард и шафран, тръстика и канела, с всичките дървета, доставящи благоухания като ливан, смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати. Градински извор си ти, кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.“

Тук според мен се показва как трябва да гледаме на женската сексуалност, а оттам — и на оргазма на жената — не като на „червена роза“, а като на градина, която отначало е затворена, а после с любов се отваря постепенно, градина с най-различни растения и великолепно разнообразие.

Смятам, че е много жалко една жена да се фиксира само върху един-единствен вид „цветя“ — тя неминуемо ще бъде ощетена, тъй като прекрасното разнообразие на творението ще убегне.

Има жени, които изживяват оргазма повече клиторално, други — вагинално, а трети — дори само при галене по гърдите или други нежности. Важното е се стремите да радвате мъжа си със своята сексуалност — тогава ще можете с радост и благодарност да приемете и да се наслаждавате на разнообразните „резултати“, т.е. на собствените си сексуални кулминации, независимо какви точно биологични дразнения са довели до тях.

Ето защо бих Ви посъветвал да не ползвате вибратор, нито каквито и да било други технически средства. С тяхна помощ някои жени могат да стигнат до бърз оргазъм — горе-долу както един мъж, който набързо се самозадоволява. Именно тук виждаме как дори сексуалността в днешно време се технизира и все повече се свежда единствено до его - секс.

Дори интензивността на сексуалното преживяване да нарасне наистина, съществува голяма опасност от изпадане в психическа зависимост, от пристрастяване, защото може би с времето тези интензивни преживявания ще могат да се постигат вече единствено с помощта на техническите средства и по никакъв друг начин..
Страх от забременяване
„Имаме четири деца, които много обичаме. Но за мен би било наистина непосилно да имаме още едно. Страхът от забременяване много силно се отразява на интимния ни живот. Някои наши приятели християни казват, че трябва да оставим предпазването от забременяване на Бога, защото в Стария Завет пише, че Той просто е „затварял утробата“, така че жената не може вече да ражда. Други казват, че трябва да използваме предпазни средства, но в Библията не пише нищо за такива. И ако решим да ползваме, то кои? За сега се придържаме към естествения метод на телесната температура. Но тъй като аз имам много нередовен цикъл, абсолютно „сигурните дни“ са толкова малко, че това ни създава големи проблеми.“

„Затварянето на утробата“ в Стария Завет е наказание — знак за Божия съд. Това няма нищо общо с библейското планиране на семейството. Ние не бива да злоупотребяваме с Бога като евтино средство против забременяване. Аз не мога да минавам на червен светофар и да разчитам, че Бог ще ме пази, нито да зарежа работата си и да разчитам, че Бог някак си ще храни семейството ми. Ние сме длъжни да направим това, което е във възможностите ни — останалото може спокойно да възложим на Бога. Мъже, които искат от жените си да вярват, че „нищо няма да стане“, и водят интимен живот без предпазни средства, най-малкото проявяват липса на любов, защото това не дава възможност на жената да се отпусне истински и да се почувства в атмосфера на сигурност и спокойствие.

Разбира се, в Библията не пише нищо за средства против забременяване. Но там не пише нищо и за пломбиране на зъби, използване на упойки при операции, нито пък че трябва да се гледа в огледалото за обратно виждане, докато се кара кола. И въпреки това ние можем да правим всички тези неща за Божия прослава, защото с тях не се нарушават някакви Божии наредби, нито се подкрепят някакви грехове. Според тези два принципа можем да преценим и въпроса със средствата против забременяване.

Децата са Божи дар, така се казва в Псалм 127. Ние трябва да държим на тази истина, да обичаме и да се радваме на децата си.

Положително не е правилно да се отказваме да имаме въобще деца, за да можем да се наслаждаваме на по-голяма лична свобода и материално благосъстояние. Но и семейство, което обмисля как би могло да получи и отгледа възможно повече такива „Божи дарове“, ще трябва да се придържа в някакви разумни граници. В 1 Тимотей 3:4 се казва, че един духовно зрял мъж „управлява добре своя дом“. Той трябва да се грижи за семейството си, да възпитава децата си във вяра в Бога и да създаде уютен и сигурен дом (сравни и 1 Тимотей 5:8).

По тази причина е необходимо и планиране на семейството. Семейство, което всяка година се обогатява с по още едно дете, в което майката, нервна и раздразнителна, едва насмогва на гигантската работа, бащата трябва постоянно да взема пари назаем и всички заедно живеят в гарсониера — такова семейство не може да бъде кътче на любов и разбирателство. Това няма да бъде дом, начело на който стои един мъдър и разумен глава на семейство.

Мъжът и жената трябва да решат заедно и пред Бога колко деца могат да имат. Дали нещата ще се развият по този план, разбира се, е друг въпрос.

Въпреки че в Библията не са конкретно споменати средства за предпазване от забременяване, в нея има принципи, от които трябва да се ръководим при преценката на различните методи за предпазване.

От уважение към живота и поради отговорността, която носи пред Бога, един християнин не може да ползва методи, които имат дори и частично абортиращо (унищожаващо зародиша) действие. Такъв е случаят при спиралата, „хапчето след това“, а с голяма вероятност и при голяма част от хапчетата против забременяване. Ако двама партньори използват такива средства, те ще бъдат виновни пред Бога —съзнателно или не — за унищожаване на пълноценен човешки живот.

Поради отговорността, която носим за собственото си тяло като „храм на Светия Дух“, трябва да отхвърлим и методи, чиито странични действия могат да са вредни за здравето (напр. хормоналните препарати).

Също така трябва да бъдат отхвърлени и методи, които нарушават хармонията на интимното сношение, като например прекъсването на половия акт (coitus interruptus), който аз лично смятам за грубост. Освен това този метод е и крайно рискован, защото е възможно семенни клетки да се отделят още преди еякулацията. Използването на технически средства от жената, които тя трябва да си поставя преди половото сношение (напр. влагалищна диафрагма, химически средства), също при много жени нарушава душевната готовност, еротичната атмосфера — за разлика от мъжа, когато например използва презерватив.

Физическата любов трябва да бъде израз на духовната и душевна любов към партньора. Затова тя също винаги трябва да желае доброто на другия (сравни Филипяни 2:4).

При жени с нередовен менструален цикъл само _естествените предпазни методи“ като например температурния метод не са за препоръчване, тъй като изискват дълги периоди на въздържание. Освен това някои жени имат засилено сексуално влечение около овулацията, т.е. по време на най-голямата вероятност за забременяване. А точно тогава „естествените предпазни методи“ го забраняват.

Аз лично бих Ви препоръчал „комбинирания метод“ на д-р Виндекер — температурния метод, разширен с използването на презервативи.

Температурният метод дава възможност за определяне на деня, в който настъпва овулацията. За тази цел е необходимо жената всяка сутрин преди ставане в един и същи час да измерва температурата си в ануса в продължение на пет минути. Измерената температура всеки ден трябва да се записва. Така се получава температурна крива от типа, представен на фигурата. Овулацията настъпва в деня, в който се наблюдава внезапно понижаване на температурата. След нея температурата се повишава и през втората част от цикъла е с 0,5 — 0,8° по-висока. Тъй като зачатието е възможно при полово сношение в денят на овулацията и в двата предшестващи го дни наблюдението на температурата трябва да се извършва в продължение поне на три месеца, за да може да се предвиди с голяма степен на вероятност деня на настъпване на овулацията.

При заболявания, придружени с висока температура, методът е неприложим, както и при рязка промяна на ритъма на живот. Тъй като методът има определена степен на риск, особено за жени с нередовен цикъл, той задължително трябва да се комбинира и с използването на презервативи.

По този въпрос искам най-напред да цитирам Р. Хьонайзен, който в една статия в списание _Етос“ (кн.8, 1986 г.) пише: „На какви идеи се основава нудизмът? Може би човек се поти по-малко, ако се освободи от банските? Или цялостният загар е много по-здравословен? Едва ли. Тогава, ако причините не са практически, те явно са в сферата на мислите, съзнанието, фантазията, представите, желанията на човека. Може би носталгия по изгубения рай? Когато човек е гол, по-близо ли е до рая? Или просто отива при голите, за да зяпа и — съзнателно или несъзнателно — да възбужда сексуалната си фантазия?

Но поддръжниците на нудизма пропускат един факт: Те не приемат, че срамът и покриването на голотата имат своята причина в човешката история. Библията казва, че при сътворяването на човека голотата е била естествена за него. Това е било състояние, при което не е съществувала преграда, вина, която да разделя човека от Бога, а и хората помежду им. Това се е променило след грехопадението (сравни Битие 3). Падението, своеволно избраният път на неподчинение и последващото прозрение са предизвикали срама. Обърнете внимание на реакцията на Адам — след извършването на греха той вече не възприема голотата като естествено състояние. И това положение на нещата не се е променило и до днес.

Бог е облякъл човека, за да не го притеснява срамната му голота. Според Библията обличането с дрехи, покриването на голотата не е задължение, а реакция на виновния човек спрямо светия Бог. За онези, които съзнават това, облеклото е помощ, а не ограничаване на свободата.

Покриването на тялото си има своя смисъл. А може би и точно този — да предпази нашата психика от затъване във водовъртежа на инстинктите и желанията. Срамът е защита, която прави възможно създаването на една интимна сфера, в която може да се навлиза само в рамките на брака. Наистина ли е естествено хора, които иначе нямат никаква интимна връзка, да се показват голи един пред друг?“

Към тези мисли искам да прибавя още две, които засягат по-скоро пораженията, до които води нудизмът.

По правило голото, красиво женско тяло действа възбуждащо на мъжа, защото той реагира повече на визуални дразнения. Тази гледка може да го „привлече“ и да го подведе към егоистична, неморална злоупотреба с неговата сексуалност (например мислено прелюбодейство със съответната жена). Дори и човек да не „подхранва“ съзнателно тези възприятия, те неминуемо ще предизвикат в него възбуда. В резултат на визуалното дразнение в кръвта се отделят определени хормони — една съвсем естествена физиологична реакция.

Егоистичната „стара природа“ на християнина винаги ще желае да задоволи подобно пожелание и това ще доведе до вътрешна борба (между „Духа“ и „плътта“, както е казано в Галатяни 5:17). Ако човекът се възпротиви на плътта, той ще устои на изкушението с помощта на Господ Исус.

Но точно тук е решаващият момент: „Който сам се бута в изкушението, пада!“ — казва една поговорка. Който сам, доброволно се излага на постоянно изкушение (чрез постоянно гледане на еротични дразнители), той рано или късно ще бъде победен. Не е ли точно това проблемът на мнозина съвременни християни? Те гледат възбуждащи филми, четат такива списания, а после се чудят, че не издържат на изкушението, което сами са си избрали!

Ако човек ходи на нудистки плаж, той съзнателно се излага на споменатите визуални дразнения, които обикновено не го отминават безследно. Съзнателно казвам „обикновено“, защото има хора, при които може да се получи и съвсем друга реакция. И тук стигаме до втория съществен ефект от нудизма.

Има много привърженици на нудизма, които страдат от фригидност и импотентност. Това са хора, при които постоянното разголване на тялото е предизвикало притъпяване, безразличие и безчувственост (проблем, който между другото имат и доста гинеколози). Един съпруг ми довери, че постоянното гледане на голи женски тела напълно е разрушило еротичната, магнетична атмосфера на брачните му отношения. Той прибягваше до по-силни стимулиращи средства от областта на порнографията, защото разголените гърди на жена му вече бяха станали нещо съвсем обикновено, което не му правеше никакво впечатление. Нудизмът унищожава необходимата еротика и привлекателна сила на двата пола, което има много отрицателни последици за някои семейства.

Може ли да се счита за нормално, когато малкият син на едно нудистко семейство до такава степен е свикнал с женската голота, че по-късно и тялото на неговата собствена жена му въздейства не повече от вида на оскубано и осолено пиле?

Досега се ограничихме в разсъжденията си до предположението за естетически красиви тела. Но колко потресаващи са разказите на млади жени, които още като малки момиченца са били дотолкова отвратени от гледките на _разголена мъжественост“, че тези чувства впоследствие се пренесли и върху половите органи на собствения им съпруг.

Един млад мъж също ми разказа за последиците от своето нудистко минало — той така се погнусил от лъщящите от плажно масло женски тела и тресящи се тлъстини, че само при мисълта за женско тяло моментално си представял тези картини и изпитвал непреодолимо отвращение.

В заключение трябва да се каже, че винаги, когато интимната атмосфера се разкрие, разголи и стане достъпна за чужди очи (както например и в смесените сауни), това не действа положително на интимните брачни отношения. По този начин се разрушава онова, което Бог е искал да подари в брака — атмосферата, необходима за една ощастливяваща любовна сексуалност.

По отношение на сексуалността установяваме, че според днешните обществени норми много малко неща вече се считат за перверзни и ненормални (евентуално все още мазохизма и садизма).

От гледна точка на Библията обаче ненормално или перверзно е всичко онова, което не отговаря на Божиите норми, което противоречи на Неговия замисъл за човека.

В интимната област това означава, че любовната сексуалност е нормална, защото тя отговаря на Божия замисъл при сътворението. Его - сексът, в каквато и да било форма, е по принцип ненормален, перверзен, защото противоречи на Божиите норми и не се съдържа в Неговия замисъл.

Например днес в много обществени кръгове се счита за съвсем нормално някой мъж да отиде в публичен дом и да спи с проститутка. Но в очите на Бога това действие е ненормално, перверзно.

За брака важи следното: ако един мъж не се стреми принципно да създаде необходимата за жена му атмосфера на сигурност, нежност и взаимно уважение и безогледно я принуждава да спи с него, неговото държание е в истинския смисъл на думата перверзно, тъй като това е явна проява на его - секс.

Всякакви навици като разглеждане на порнографски списания, гледане на секс-филми, самозадоволяване и мислено прелюбодейство, които в никакъв случай не служат за доброто и щастието на брачния партньор и не стимулират по никакъв начин любовната сексуалност, също трябва недвусмислено да се окачествят като ненормални и перверзни.

За разлика от това милувките и нежностите преди интимното сношение явно са проява на любовна сексуалност и по правило не можем да ги наречем перверзни.

Но също така става ясно, че не може да се направи „списък на позволени неща и перверзни неща“, и че е естествено да има индивидуални различия. Това, което някой човек възприема като приятно (в рамките на любовната сексуалност), може за друг да бъде неприятно и дори отблъскващо. Да бъде принуждаван един човек към нещо, което той възприема като отблъскващо, трябва да се окачестви като перверзия.

Следните принципи биха могли да Ви бъдат от полза:

— Партньорът никога не трябва да бъде принуждаван да търпи или върши сексуални действия, които той счита за неприятни или дори отблъскващи.

— В сексуалното поведение никога не бива да има нещо, от което партньорът да се погнуси и да се почувства засегнат.

— Партньорът никога не трябва да бъде принуждаван към сексуално поведение или практики, които служат предимно за собственото задоволяване и удоволствие.

Тези принципи са полезни там, където и двамата партньори имат здраво библейско разбиране за сексуалността. Ако някой от партньорите по принцип се отвращава от сексуалните отношения, то в основата на това стои дълбоко психическо разстройство — може би някои непреработени минали преживявания или — което е по-често явление — погрешно мислене по въпроса за сексуалността. И в двата случая нещата трябва да се обсъдят, да се изяснят конкретно и да се преодолеят.

На Вашия въпрос не може да се даде стандартен отговор. Тук също трябва да се намери „златната среда“.

Един аспект на пътя за разрешаване на този проблем е Вие да се опитате да спечелите съпруга си със сърдечния израз на Вашата любов (включително и физическа) и да му помогнете да разбере какво е истинска любов. Разбира се, това често ще означава Вие да бъдете сексуално активна, дори и без да изпитвате особено влечение. Това ще Ви струва усилия на волята и много енергия. Но помнете, че да обичаш истински означава по принцип да изследваш и да се опитваш да задоволиш истинските потребности на другия, да си готов винаги да търсиш доброто на другия — дори и без подкрепата на моментните си чувства.

Волевото решение да изразявате Вашата любов към мъжа си и с помощта на тялото си не Ви превръща в унизен сексуален обект, а Ви придава достойнството на човек, който съзнателно обича.

Другият аспект на пътя е, че Вие, като християнка, не можете да съгрешавате заедно с него и по този начин да стимулирате още повече греховното поведение на мъжа си.

Нека илюстрираме това с един екстремен пример: Вашият мъж иска от Вас да участвате с него в групов секс. В този случай Вие трябва съвсем ясно да му заявите: „Тъкмо защото те обичам и защото съм християнка, не мога да подкрепям греховете ти и категорично отказвам да направя това!“ (Също както и жената на някой алкохолик не бива да го подкрепя, като го придружава на „запоите“ му).

Къде точно във Вашия случай е границата или къде е „златната среда“, ще трябва сама да откриете. Но аз съм убеден, че и от един невярващ мъж може и трябва в известна степен да се очаква целенасочена любов. Ако поведението на Вашия съпруг граничи с животинското, т.е. той използва сексуалността си изключително и само за задоволяване на собствените си инстинкти, без и в най-малка степен да се съобразява с Вас, тогава би било по-добре да му откажете интимна близост, защото в противен случай само стимулирате у него отрицателното развитие на его - секса.

По принцип обаче може да се каже, че Вие като християнка не сте длъжна да търпите да бъдете унижавана като сексуален обект. (По този начин Вие няма да спечелите уважението на съпруга си, а напротив — той ще Ви презира, което винаги въздейства разрушително върху един брак.)

И така, Вие, от една страна, ще трябва да покажете на мъжа си, че го приемате като човек и че съзнателно сте се решили да го обичате, а също и че сте готова да го дарите с любовна сексуалност, но от друга страна, трябва да имате твърдостта да му обясните, че Вие сте една скъпоценна личност, която Христос е изкупил, и затова не можете да позволите с Вас да се злоупотребява като с „гумена кукла“ — а също и че това никак няма да е от полза и за него като мъж, нито пък ще помогне на сексуалното му разстройство.
Мога ли да откажа „дължимото сношение“?
В 1 Кор. 7:3 и 4 е писано: „Мъжът нека има с жената дължимото сношение, също и жената — с мъжа. Жената няма власт над своето тяло, а мъжът; но също така и мъжът няма власт над своето тяло, а жената.“

Тези думи не показват ли ясно, че:

а) Половото сношение е задължение, което ние трябва да изпълняваме, независимо дали това ни се иска, или не; и

б) Моето тяло е собственост на съпруга ми и той може да разполага с мене както и когато си иска? Изглежда като че ли от гледна точка на Библията аз нямам право да му откажа полово сношение.“

Гръцката дума, която тук е преведена „дължимото“, се среща освен тук и в Матей 18:32, и в Римляни 13:7. И на двете места става дума за правен дълг, чието изпълнение естествено се очаква.

И така, в брака мъжът дължи на жената истинска любов и уважение, също както и жената — на мъжа (Ефесяни 5:25,33; Тит 2:4; 1 Петрово 3:7). Към тази любов и уважение спада и тялото, което брачните партньори си дължат един на друг като израз на своята любов. Егоизмът и тук разваля всичко. Разбира се, той може да е едностранен, например когато жената отказва на мъжа си сексуално сношение, за да го изнуди за нещо, или пък мъжът безогледно изисква задоволяването на сексуалните си страсти. Но такъв егоизъм и неговите последствия категорично противоречи на — „дължимото сношение“ — това, за което двамата са поели отговорност един към друг.

Какво може да направи жената в такъв случай?

Тя трябва да помни, че е длъжна да даде на мъжа си „дължимото“ — любовта, която иска да даде на другия най-доброто, а не да му навреди. Но ако мъжът изисква от нея просто да му угажда сексуално, тогава тя има не само правото, но и задължението пред Бога да му откаже.

Нека сравним това с Ефесяни 5:22-24. Там четем, че жените трябва да се подчиняват на своите мъже „във всичко“ (ст. 24), но, както и на много други места в Новия Завет „във всичко“ не е абсолютно, а се ограничава от ст. 22: жените трябва да се подчиняват на мъжете си както на Господа. Това означава, че подчинението има граница, и тя е там, където жената поради послушанието на мъжа си трябва да бъде непослушна на Господа.

И така: жената трябва да отдава дължимото на мъжа си, но не бива да забравя, че във всичко — което включва и брачното легло — е отговорна пред Бога, и затова при някои обстоятелства ще бъде принудена да противоречи на мъжа си, да не му се подчинява, за да не съгреши пред Господа и да подкрепя неговото греховно поведение.

Бенедикт Петерс

(из „Да обичаш себе си?“, В. Бюне, CLV 1986)

  В дневника на Джим Елиот, издаден и коментиран от неговата съпруга Бети след смъртта му, има един много забележителен пасаж, който аз бих препоръчал на всички сгодени и женени двойки като средство за изпитване на себе си.

„Почти без да обръщаме внимание накъде вървим, минахме през един отворен портал от ковано желязо и се озовахме в едно гробище. Седнахме на една каменна плоча и Джим ми каза, че вече ме е пожертвал на Бога, горе-долу както Авраам — сина си Исаак. Аз се стреснах, защото през последните няколко дни точно същата картина постоянно изплуваше пред очите ми, когато се замислях за нашето приятелство. Ние и двамата имахме един и същи възглед, че Бог е Този, който определя нашия път. Животът и на двама ни принадлежеше изцяло Нему — и ако Той решеше да приеме „жертвата“ и да я употреби, ние нямаше отново да сложим ръка на нея, за да си я приберем обратно и да я задържим за себе си. Повече от това не можехме да кажем.

  И ако Ти наистина поискаш

да се откажа от това едничко,

което скъпо бе за мен — вземи го!

То и не беше още мое!

Вземи това, което си е Твое!

И нека бъде Твойта воля!

Дано Бог даде да израсне поколение от християни, чиито отношения като годеници или вече женени да бъдат подчинени на кръста на Христос. В резултат на това те ще имат съзнанието:

Моята жена принадлежи най-напред на Господа. Той я е възлюбил с такава любов, която не може въобще да се сравни с моята. Той е платил за нея с цената на Своя собствен живот, изкупил я е със Своята собствена кръв и затова Той има правото на нейната първа любов.

Но кръстът не само разделя, а и съединява. Животът и на двама ни принадлежи на Него и трябва да е посветен на Него, така че Неговата личност да бъде центърът и съдържанието на нашия съвместен живот.

Има ли нещо по-прекрасно от това, да си сгоден или женен с това съзнание? Ние знаем, че Бог ни обича с непонятна за нас любов (1 Йоан 3:1), ние Го обичаме, защото Той пръв ни е възлюбил (1 Йоан 4:19) и тази любов е мащабът и изворът на сила за нашата любов един към друг.

„И живейте в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас като принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.“ (Ефесяни 5:2)