Валтер нитше издателство Верен

Както вече видяхме, ролята на глава в семейството няма нищо общо с диктатура или тираничен патриархат. Всеки мъж може да вземе управлението в свои ръце, като се подчини на Христос и се остави да бъде воден от Него.

Тогава мъжът не е оставен да разчита на собствените си (не)-способности, на собствените си сили, а може да се облегне на Божията сила, може да се уповава на всемогъществото на Исус Христос!

Когато осъзнае, че Исус Христос е умрял за него на кръста и че затова Бог напълно го приема и уважава като човек, той се освобождава от чувството за малоценност и от страха от провал. Такъв мъж може да си признае неуспеха — и въпреки това да знае, че е обичан! Той търси съвет от Христос за своите решения, за правилния път — вече не е принуден сам да се „оправя“. Това освобождава, това дава вътрешно спокойствие и сигурност.

Такъв мъж знае своите ограничения и ги приема! Той може да погледне истината в очите, няма нужда нито да бяга от собствените си чувства, нито да се страхува от чувствата на жена си.

Както Христос е приел самия него, така и той приема жена си — бруто, с всичките особености на мисленето, с всичките слабости и недостатъци. Самият той също така бруто се предава на нейната любов.

Мъж, който има такава нагласа, може да говори открито с жена си, защото така говори и с Бога. И точно защото знае, че е приет, признат и защитен от Бога, той може да предложи и на жена си закрила и топлина, вместо да се опитва да запази собственото си „аз“. Той е предал себе си на Исус Христос и затова няма нужда нито да се крие, нито да се защитава.

Такъв мъж няма да стане и „ковчежник“. Дори когато на небето се съберат тъмни облаци на стопанска криза, болести или неуспехи, които човек не може да предотврати, християнинът предава тези „облаци“ в ръцете на Бога и със спокойна надежда се обляга на Този, Който е сътворил небето и земята. Такъв човек няма да позволи на духа на тревогите да помрачи радостта му в Господа, защото знае, че той е дете на Бога и може да повери своята отговорност в ръката на своя Баща. Така расте и готовността му да изпълнява задачите, с които Бог го натоварва. По това съчетание между спокойна детска радост и дейна готовност да носи поверената му от Бога отговорност си личи вътрешният мир на един мъж християнин.

 

Потребности на мъжа

— не се чувства приет, а следователно и обичан;

— чувства се като в поправителен дом и това определя съответно и чувствата му към неговата съпруга;

— самочувствието му се разклаща и има опасност той да пожелае да забегне в някоя роля или дори да избяга от брака.

Жената има задачата да помогне на мъжа си, като на първо място му засвидетелства, че го приема такъв, какъвто е! Само такова отношение към него ще го увери, че е обичан.

Една сутрин на Петър вече му писва: „Силвия, вече за трети път ми казваш да не забравя да си закопчея якето, защото навън е студено. Престани най-после! Първо, аз не съм дете и нямам нужда да ме съветваш, и второ, чух те още първия път!“ Силвия се врътва обидено. Та тя е имала най-добри намерения...

При всички добри намерения: ако Вие, мила съпруго, имате обичай да раздавате съвети, или да мърморите, или да критикувате, можете да бъдете сигурна, че правите лоша услуга на мъжа си и с това невъзвратимо задушавате чувствата му към Вас! Та как би могъл един мъж да храни романтични чувства към своя възпитател?

За някои жени женитбата е като купуване на стара къща — половината от удоволствието се състои в преустройството и новото мебелиране. Обаче търсенето на недостатъци е точно обратното на приемането. Решете веднъж завинаги да приемете мъжа си такъв, какъвто е, и престанете с критиките, дори ако цяла неделя се излежава по анцуг в хола, или ако набързо нагълта някоя ябълка точно преди вкусната вечеря. Ето така ще изразите любовта си: приемете мъжа си такъв, какъвто е (не с изражение на мъченическо търпение, а просто си мълчете), и му покажете, че го приемате. Вашата задача в брака не е да променяте мъжа си чрез превъзпитание! Вие трябва просто да го обичате и ще се удивите каква реакция ще предизвика това у него!

Такива опити за превъзпитание могат да се окажат особено тежки при жени, които добре познават Библията. Те разполагат с цяла палитра от „библейски изисквания“ към своя мъж. И тъй като Библията действително е огледало, което (освен всичко друго) ни показва нашата неспособност и слабост, много „добри християнки“ постоянно държат това огледало пред лицето на мъжа си — и това било любов?! Задачата на съпругата не е да държи огледала!

Нейната задача е да се реши за в бъдеще да приема мъжа си, а не да го променя. Точно когато е претърпял провал, той особено много се нуждае да бъде приет от жена си. В противен случай той никога няма да се довери напълно. И така, приемете мъжа си изцяло — с всичките му предимства и недостатъци!

Покажете признанието си и чрез възхищение. Погледнете го в очите и му кажете всичко, което толкова много цените у него. Така ще му помогнете с радост да носи своята отговорност в брака и семейството.

Тук е мястото и на библейското предупреждение в Ефесяни 5:33, където се казва, че жената трябва да се бои от мъжа си. Това означава, че ако пренебрегнете това страхопочитание към мъжа си, Вие рушите връзката си с него. Практическото следствие е, че Вие постоянно го правите на две стотинки.

Мария и Константин току-що се бяха оженили и веднага започна борбата за ръководната роля. И двамата си имаха своите представи, мнения и желания. Започна се с това, че Константин поставяше ролката тоалетна хартия на една страна, а Мария — на другата.

По въпросите за дрехите, домакинството, вкуса и развлеченията мнението на Мария често беше по-добро поради вродената женска интуиция.

Тя естествено използва това като коз в играта (или по-скоро борбата). Константин, който, разбира се, все още не беше твърде стабилен в ролята си на глава на семейство, се почувства още по-несигурен от това. Докато той трябваше мъчително да стига до някои изводи по пътя на логиката, Мария светкавично схващаше нещата по интуиция. Така тя често пъти знаеше вече отдавна онова, до което Константин се домогваше логически. Това засилваше неговата несигурност и чувство за малоценност.

Вместо да прояви разбиране, търпение и скромна деликатност, Мария навсякъде шумно демонстрираше, че всичко знае по-добре, прекъсваше мъжа си, затваряше му устата и в крайна сметка му попречи да вземе управлението на семейството в свои ръце.

Около три години по-късно Мария вече страдаше от много сериозен проблем — Константин не поемаше никаква отговорност в семейството! Мария се оплакваше от неговото безразличие и че сама трябва да взима важни решения (особено за детето), че се чувства самотна и изоставена от мъжа си. Константин отдавна се беше отказал — нали тя още от самото начало знаеше и можеше всичко по-добре от него. Мария беше направила основната грешка да пренебрегне предупреждението в Ефесяни 5:33: „а жената да се бои от мъжа си“.

Дали обаче това означава, че жената винаги трябва да бъде мълчалива и пасивна? Никога да не казва мнението си? Разбира се, че не! Тя трябва да употребява дарбите си, за да бъде помощник на своя мъж, включително и дарбата на интуицията. В Притчи 31:26 се дава насоката: „Отваря устата си с мъдрост.“ Обсъждането и споренето не означават опърничавост. Всичко се свежда до това, как тя прави това. (А мъж, който определя всяка разлика в мненията като неподчинение на жена си, показва, че няма и представа от взаимност, взаимопомощ и общуване в брака.)

И така, жената говори, за да бъде добър „помощник“ на своята „глава“, а не за да му вгорчава живота и да му „чете евангелие“. Мъжът ще я възнагради богато за това.
Свобода
Мъжът и жената са се задължили да си бъдат верни един на друг — доброволно! Затова тази основна черта на любовта не бива да бъде потъпквана от погрешното желание да притежаваш брачния си партньор. Всеки един от двамата е собственост на Бога (ако, както предполагам за един християнски брак, и двамата са се доверили на Исус Христос). Исус Христос ви е купил със Своята кръв — Вас и Вашия брачен партньор.

За мъжа тази свобода (да не бъде разглеждан от жена си като нейно лично притежание) е изключително важна. Но тя е от също толкова голямо значение и за жената. За мъжа често е трудно да намери правилното равновесие между любовта в семейството, Божията любов, любовта към децата, а понякога и любовта към професията и църквата. Той се вижда поставен в един свят от най-разнообразни изисквания, всяко едно от които се нуждае от неговото специално внимание. Но ако той подреди приоритетите си според мащабите на Библията, жената няма защо да се страхува, че ще остане настрана. Тя ще може да се довери напълно на Божието водителство за своя съпруг.

Но как реагира човек, когато се почувства обхванат от пипалата на октопод? — Той с всичка сила се опитва да се освободи!

За съжаление има много такива „жени октоподи“, които се чудят защо отношенията с мъжете им стават все по-напрегнати и по-незадоволителни. Те издигат барикади около мъжете си, опитват се всячески да подтиснат тяхната деятелност, стремят се да ограничат професионалните им контакти, постоянно поставят бариери на пътя им към външния свят. Колко глупаво и недалновидно! Един ден мъжът ще разкъса тези връзки, ще въстане отчаяно срещу барикадите и с това ще разруши повече, отколкото е било необходимо.

Ето защо оставете на мъжа си необходимата свобода, дайте му зелена улица за неговите мъжки задачи. С толкова по-голяма радост той ще се връща „у дома“ след проблемите и напрежението във външния свят, особено когато този дом е дружелюбен, светъл и приятелски, а не прилича на концентрационен лагер с ограда от бодлива тел.

Този уютен, сигурен дом винаги ще бъде по-привлекателен и от най-значителните му дейности и успехи. Много внимавайте да не ограничавате мъжа си с неразумни и тесногръди огради.

 
Задачи на жената

В източноевропейските страни, между които е и България, години наред беше насаждана представата за „равенството на мъжа и жената“. Няколко поколения бяха закърмени с образа на гордата трактористка, багеристка, кранистка и прочее. — Жената, най-после отхвърлила вековния гнет на мъжа и извоювала си правото на „жизнена реализация“. Така наречената еманципация се представяше като съществен елемент на обществения прогрес. При това обаче в положителната дума равенство тихомълком се влагаше смисъла „еднаквост“ — за да бъде „равна“ с мъжа, жената трябваше да може да върши дейностите, които върши и той. Така жените навлязоха във всички сфери на живота и постепенно и професиите, считани в миналото за изключително мъжки, до голяма степен се феминизираха. Този процес обаче беше едностранен — жените навлязоха в сферата на мъжете, но мъжете не започнаха да раждат деца, нито да ги гледат, нито да се занимават с домакинството. „Мъжката работа“ престана да бъде само мъжка, но „женската работа“ си остана женска.

Децата, докато са малки, се отглеждат в детски градини или, в най-добрия случай, от някоя баба. Когато станат по-големи, вече се развиват напълно самостоятелно, и то основно на две места — на улицата и пред телевизора. Резултатите от това също са видни. Ужасяващо е, но вече на всяка крачка се срещат деца, които на 12 —13 години все още не могат да четат свободно.

Мъжете от своя страна биват изтикани от подобаващото им се място. Библейската идея за ръководната роля на мъжа и подчинената роля на жената вече се счита за едва ли не неприлична. (Това, че ръководството и подчинението са различни функции в една обща работа, а не критерий за ценност на личността, въобще не се осъзнава.) Естественото следствие от това е, че мъжете все повече и повече отказват да поемат отговорност — от страх, че ще сбъркат и това няма да им бъде простено, от страх, че ще се изложат пред някой, на когото държат, от страх, че винаги ще се появи някоя „по-кадърна“ жена, която ще свърши всичко по-добре, но не на последно място и от мързел — защо да се трепе човек, когато някой друг ще свърши работата? Тази все по-нарастваща пасивност на мъжете отново принуждава жените да бъдат още по-активни (по груби преценки в момента в България около 80% от частните фирми се ръководят от жени) и засилва тяхното неуважение към мъжете („мухльовци, на които така и така не може да се разчита за нищо!“). Така развитието върви по спирала, на която не се вижда краят.

При всичко това не е учудващ и огромният брой на разводите. Финансовата независимост на жената и нейната активна роля в обществото все повече отнема на брака характера на нерушима единица, в която всеки изпълнява собствените си функции за общото добро и го превръща в съжителство на две независими личности, между които често има дори съперничество на тема образование, кариера, размер на заплатата и прочее

Макар тези явления да са особено драстични в източноевропейските страни, те съществуват в по-слаба форма и в западния свят.

Всичко това е в драстично противоречие с Божия план, с Неговия замисъл, който Той е вложил в брака и в самия човек при сътворението. Ето защо и печалните резултати на това развитие на съвременното общество не бива да ни учудват. Тъй като човекът е Божие творение, той не може да бъде щастлив извън Божия план, извън своето първоначално предназначение. Затова сега ще разгледаме задачите на жената, така, както Бог ни ги представя в Библията.

За много жени този стих действа като червено на бик. Спомням си една дама, която, зачервена и задъхана от яд, ми каза по този повод нещо като: „Пълна глупост!“

„А как функционира Вашият брак?“ — попитах я аз спокойно.

„Ами, аз не допускам никакво съмнение за това, че добре знам какво искам — и го правя, независимо дали това харесва на мъжа ми, или не!“

„А бракът Ви?“

„Той отдавна е рухнал!“

Бог ни мисли само доброто. Неговите напътствия и правила са най-добрите съвети за един хармоничен съвместен живот — разбира се, за онези, които се интересуват от тях. Един такъв принцип е и подчинението на жената в семейството. Той обаче не бива да се разглежда отделно от другите принципи, които Бог е постановил за брака. Според тях хармоничен брак може да съществува тогава, когато мъжът живее под Христовия авторитет, когато жената го допълва (при което те стават способни да живеят и работят в екип — тогава не може да има две „глави“). Това подтиква мъжа още повече да се грижи и обича жена си така, както „Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея“.

И двамата, и мъжът и жената, са създадени по Божия образ (Битие 1:27). Отникъде не личи, че жената е с нещо по-низша от мъжа. Те и двамата получават от Бога една и съща чест, една и съща обща задача („обладайте земята, и владейте...“ — ст. 28).

Дадено е и още едно предназначение на жената — тя трябва да бъде „помощник“ или по-скоро „допълнение“ на мъжа (Битие 2:18). Тук вече някои наши съвременнички започват да се мръщят. Те вече не познават честта, достойнството, благословението на помагането. Материализмът, който иска всичко да се плаща, който иска да експлоатира и да владее, е изкривил нашите представи и е превърнал помагането в нещо обидно.

Да бъде помощник, допълнение, не означава унижение за жената — тук не се прокламира нейната малоценност, а нуждата на мъжа от помощ и допълване! Той се нуждае от допълване — какво прекрасно предназначение е това, да бъдеш поставен редом с някого! Каква чест е да си предназначен за някого, когото обичаш (когото си решил да обичаш).

Подчинението няма нищо общо с робството — жената, вързана с желязна верига за „пашата“, който може да я използва и насилва както си иска, тя никога не може да си каже мнението, трябва само сляпо да се подчинява. Един такъв възглед няма нищо общо с библейската идея за подчинението.

Подчинението е вътрешно отношение, една нагласа на личността, която естествено се изразява и в дела.

Много жени се опитват да се подчинят на тази библейска заповед. Те вършат това, което казва мъжът, подчиняват се сляпо — но в повечето случаи в душата им бушува прикрито негодувание. Да търпиш всичко, няма нищо общо с доброволното подчинение. Това не може да бъде истинска хармония. Подчинението означава да възложиш упованието си на Господа и въз основа на тази вяра да поискаш да бъдеш помощничка на мъжа си!

Често се чува следното възражение: „Но Вие не познавате мъжа ми! И да искам не мога да му се подчинявам, защото той не може да управлява семейството.“ Не се съмнявам, че много мъже нямат никаква представа от своето положение в брака. Но Вие, като жена, не трябва да разчитате основно на мъжа си и да очаквате от него да е „съвършената глава“, а да разчитате на Христос, и именно на базата на това упование можете с вяра да направите експеримента да се подчините на мъжа си.

„Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си.“ (1 Петрово 3:5)

И така, уповавайте не на мъжа, а на Бога!

Само с тази вътрешна нагласа жената може истински да обича мъжа си, а това означава — да търси най-доброто за него, да открива неговите потребности и да ги задоволява. С това тя всъщност изпълнява същата задача, която има и мъжът по отношение на нея, и двамата могат да видят как човек се обогатява, когато дава от себе си. Но как изглежда това на практика?

 

Приспособяване

И ако тези конфликти започнат да „се разрешават“, като всеки тръгне самостоятелно по своя път, двамата неминуемо ще се отчуждят един от друг.

Библейското разрешение на такива проблеми е подчинението на жената под водителството на нейния мъж. Тя трябва да предостави на мъжа си взимането на решение, като преди това си е казала мнението или желанието. За нея любов означава доброволно да се приспособи, като има доверие на Бога, че Той ще води мъжа. Мъжът от своя страна ще отговори на такова мило отношение с благодарност и няма да пренебрегне желанието на жена си.

Много жени не забелязват, че със своята непреклонност довеждат мъжете си до пълна резигнация по отношение на тяхната ръководна роля. Мъжът просто оставя „каруцата да си върви“ и бяга от отговорност (или от водителството, което жената изисква от него, докато желанията не се разминават с неговите).

Дайте на мъжа си да разбере, че Вие сте готова да се приспособите към него, че приемате неговите решения и радостно ще кажете: „Да, ще го направим!“ Вашият мъж така ще оцени тази свобода на избора, която му давате, че ще започне да обмисля много внимателно своите решения и няма да постъпва глупаво. В такава атмосфера много неща могат и да се обсъдят трезво, вместо да се водят борби.
Благодарност
Жената също може да засегне и обезсърчи мъжа си с безразличието си. Не сте ли изложени на опасността да приемате много прояви на Вашия партньор като нещо обикновено? Кога за последен път сте благодарили на мъжа си за някоя добре свършена работа, за заплатата, която носи вкъщи, за грижата му, за неговите — дори несръчни — опити да Ви направи комплимент или да Ви достави радост с някой подарък?

Жена, която казва на мъжа си, когато той донесе нещо сладичко: „О, нали знаеш, че не ям сладки неща заради линията си!“, сама ще си е виновна, ако в бъдеще той престане да проявява такова внимание към нея.

Освен това подобна реакция е черна неблагодарност. Неблагодарна е и жената, която смята, че е в правото си да получи подарък, букет цветя или комплимент. Бъдете благодарна, а не изисквайте!

Една жена още в началото на брака на няколко пъти даде на мъжа си ясно да разбере, че не е лошо от време на време да се връща вкъщи с букет цветя. Обаче докато мъжът чувстваше това нейно спотаено изискване, той беше напълно неспособен да го направи — просто го беше страх от формална (дори лицемерна) благодарност. Възможно ли е човек да изисква нещо, което му се полага по право, и същевременно да е искрено благодарен?

Ако искате да обичате мъжа си, бъдете красива за него! Любовта иска да зарадва другия!

Помислете си в какъв свеж вид ще изненадате мъжа си тази вечер. Той много ще се зарадва и ще се прибира с по-голямо удоволствие вкъщи, когато знае, че ще го посрещне една жена, която се е постарала да е красива заради него.

Обикновено Вие, като съпруга, определяте атмосферата на цялата вечер — според това как ще посрещнете съпруга си. Дори един преуморен и мърморещ мъж няма да може да запази за дълго мрачното си настроение до една приятно облечена, ухаеща и мила жена. Опитайте, и имайте търпение, ако не постигнете зашеметяващ резултат още от първия път. Във всеки случай си заслужава!

 

Красотата на жената

Бог е надарил и тялото Ви с много естествена красота. Помислете само — сам Той го е направил! Противникът на Бога, разбира се, винаги се опитва да изкриви и изврати всички дела на Създателя. И понеже много християни виждат това, те попадат в другата клопка, люшват се в другата крайност — да не обръщат никакво внимание на красотата на тялото, дори да я обявяват за „светска“. При това те забравят (също и по отношение на дрехите), че Бог е създал и формите, и цветовете, че Той украсява една пролетна поляна с хиляди весели цветове и се радва на хармоничното многообразие, на красотата.

Духът на исляма например, който задължава жените да носят фереджета и тъмни дрехи, е напълно противоположен на евангелието, което носи радост. Една жена, която се поддържа, която се облича с хубави, с вкус подбрани дрехи, прославя своя Създател.

В будизма, при десетте заповеди на Буда, срещаме същия дух: (8) Забраняват се украшения от цветя, парфюм, грим и накити; (9) Забранява се спане на удобно легло и т.н.

Лицето и дрехите трябва да изразяват вътрешното състояние на човека. Затова няма нищо лошо в използването на грим — разбира се, с вкус и приличие. Това може да допринесе вътрешната красота на душата да се изрази и външно.

Но ако някой се опитва с „белило и червило“ да прикрие подлост, похотливост или бездуховност, това е лъжа и измама. От тази лъжа може да се заблуди само човек, който поради нечистите си мотиви сам иска да бъде заблуден. Красивото изражение, подходящо подсилено с вкус и мярка, няма нищо общо с намацаното лице на жена, която се стреми да прикрие вътрешната си празнота. Това са толкова различни неща, че Соломон (който е разбирал доста от тези работи) е казал: „Както е златна обица на носа на свиня, така е красива жена, която страни от разсъдък.“ (Притчи 11:22)

Мила съпруго, Вие можете и трябва да бъдете красива!

Дрехите също трябва да изразяват вътрешното същество. Какво е Вашето вътрешно същество — безцветно, сиво и подтиснато или радостно, щастливо и доволно? Вашето облекло трябва да има индивидуалност. Жена, която винаги следва модата, винаги ще е облечена грозно, тъй като човек не може да променя според сезона своето същество, което се отразява в начина на обличане. Също така не можете да променяте и прическата си или цвета на косата си на всеки няколко месеца, без с това да издадете своята нестабилност, вътрешна празнота, несигурност и недоволство. Може ли човек да променя на сезони походката или почерка си, които до известна степен също отразяват неговата личност?

Към най-последната дума на модата винаги се придържат жени, които не искат да покажат своята индивидуалност, защото такава въобще няма. Те обикновено нямат понятие от истинска красота.

Жена, която притежава вътрешна красота, никога не би се поддала на мода, която налага подчертано еротично облекло. Следващата крачка би било разголване. Носенето на прозрачни блузи без сутиен, свръх къси полички и т.н. показва, че тази личност иска да привлича вниманието чрез дръзко разкриване на тялото — тъй като няма нищо по-съществено за разкриване.

Това, че една християнка трябва да се пази от съзнателно възбуждане на похотливост, е пределно ясно. Но толкова повече тя трябва да се старае да бъде привлекателна и красива за мъжа си и вкъщи да го посреща като принцеса. Тогава и мъжът ще се радва като принц (в противен случай — като скитник).