Любовната сексуалност трябва да се усвои

Точно това обаче се препоръчва днес на младите хора във всички масмедии: „Сексът е нещо хубаво, опитайте го!“ Каква лудост! Разбира се, човек може да се занимава със секс и само с няколко прости напътствия „как се прави“, но по този начин никога няма да постигне целта на любовната сексуалност. В един момент неизбежно „ще падне“ също като пилота аматьор.

Сигурно вече сте забелязали, че създаването на подходящата атмосфера като душевна основа за щастлив сексуален живот не е чак толкова лесна работа. Действително фината чувствителност на двамата партньори се усъвършенства с времето — в степента, в която те се научават да разбират истинските потребности на другия и да се опитват да ги задоволяват.

Ако някой пристъпи към интимната област със самочувствието, че „тия неща са му ясни“, той никога няма да може да има щастлив и пълноценен сексуален живот, в който и двамата партньори са задоволени. Човек може да усвои нещо ценно само когато наистина е готов да се учи.

Физическото съединение на Адам и Ева е описано в Библията по следния начин: „И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди...“ (Битие 4:1). Забележете как Божието Слово изразява интимното общение с думата „позна“. Не е казано: „И Адам спа с Ева“, нито: „И Адам направи бебе на Ева“, а „Адам позна Ева...“ Това е точният израз, който показва, че създадената от Бога сексуалност зависи от дълбокото опознаване на другия, че при повърхностно познанство никога не може да има, истинска любовна сексуалност и че да обичаш истински означава най-напред да опознаеш истинските потребности на другия — включително и в сексуално отношение. А затова е необходим разговор, или както бихме казали по-съвременно — „комуникация“. Тя се състои от слушане и говорене. Забележете последователността.

И понеже огромна част от нашите съвременници са информирани едностранно само за егосекса и въобще не познават истинската любовна сексуалност, е много важно и необходимо да бъдем готови да се учим — да се отказваме от погрешни схващания и да възприемаме нови.

Вие, като съпруг, можете и трябва да задавате на жена си въпроси, които се отнасят до вашето интимно общение, нежно и с любов. През целия си съвместен живот ще трябва да откривате разни страни от сексуалната същност на съпругата си. Ето защо имайте търпение да изследвате, да се учите, и не мислете, че вече всичко Ви е ясно.

За съжаление и много жени смятат, че няма какво повече да учат или дори че мъжете им вече знаят достатъчно. Това далеч не е така. Затова жената също трябва да има готовността да разговаря откровено с мъжа си за интимното им общение, за атмосферата, за цялостния им сексуален живот. Покажете на мъжа си пътя към тялото и душата си — откъде би могъл той да го научи в този така объркан свят, ако не от Вас самата? Може би от минали „опитности“? Всички те най-вероятно са били в областта на егосекса, а и освен това всяка жена (както, разбира се, и всеки мъж) е неповторима индивидуалност, която има свои особени потребности, желания и начин на възприемане на нещата.

Една жена може например да има различни сексуални усещания по време на бременност и по време на кърмене. Тя преминава — както много често и мъжът — през различни фази на сексуалното чувство. Който не е готов да опознае, да разбере партньора си, не може да реагира на тези промени и неминуемо ще се окаже неспособен да задоволи истинските му потребности, защото те междувременно са се променили.

Едно малко дете има потребността да се друска на коленете на татко и да се люлее на люлките в парка. Би било глупаво обаче да се опитваме да задоволяваме все същите потребности, когато това дете вече е станало юноша на 16 години.

Тук обаче не става дума само за възрастови фази. Не забравяйте, че Вашата жена е едно неповторимо Божие творение. И към нейната неповторимост спада и това, че може едно и също нещо веднъж да се стори особено приятно, а друг път въобще да не хареса. Тези променливи настроения в интимния живот спадат към неповторимостта на Вашата съпруга. Приемете това и бъдете винаги готов да се учите.

И така: готов ли сте да научите още нещо, или все още смятате, че сте съвършен любовник?

Егосексът може да се практикува всекидневно, дори и по няколко пъти на ден. Но истинска любовна сексуалност не може да се практикува всекидневно за дълъг период от време. Да се стараеш да разбереш другия, да искаш да го зарадваш — това изисква чувствителност, отдаване и полагане на съзнателни усилия. Ясно е, че това не може да се постига ефективно, а и да се изразява физически всеки ден.

Въпреки че повечето бракове страдат по-скоро от недостатъчно интимно общение, съществува и прекаляване в сексуално отношение, което води до тежки последствия. Дори понякога недостигът на сексуалност в брака се дължи на предишно прекаляване.

Всеки знае, че след диета или гладуване яденето се услажда двойно повече. А ако всеки ден, без изключение, ядем най-любимото си ядене, то най-накрая ще ни втръсне и ще започне да ни се повръща от него.

Който няма мяра в сексуалните си отношения, ще се “пресити“ и няма да може им се наслаждава истински. Умереността и разумното ограничаване увеличават желанието — не само собственото, но и на партньора — а нали точно това е целта на любовната сексуалност. Прекаляването води дотам, че качеството страда за сметка на количеството, и в крайна сметка води към егосекс.

Сексуалната интензивност намалява с възрастта и затова е особено важно да се обърне внимание на качеството и да се осъзнае и приеме отслабващата интензивност. Който реши да се бори срещу това с хапчета или технически средства, а дори и с хормонална терапия само и само да не изгуби сексуалната си сила, той свежда сексуалността до чисто медицински проблем и очаква чудеса от лекарите, които все повече се подвизават като “секс-експерти“.

Любовната сексуалност трябва да бъде насочена към другия и да се използва за негово добро. Периодите на основателно въздържане не водят до недостиг, а показват, че на сексуалността е отредено точно подобаващото място — изцяло в рамките на истинската любов.

Прекомерната сексуалност бързо подвежда най-вече мъжете нетърпеливо да изискват от жените си полово сношение. Но където се използват заплахи и притеснения за сексуални цели, не остава място за истинска любов.

Често жените — съзнателно или несъзнателно — реагират на прекомерния секс с небрежна и непривлекателна външност. Те се изоставят или изцяло се отдават на всекидневните си занимания и грижи, за да имат явно изтощен вид. Най-лекият признак на главоболие се използва като защитен механизъм, така че болката може по психосоматичен механизъм наистина да се засили до такава степен, че тя съвсем наистина да не е в състояние да откликне на искането на мъжа си.

При това, за съжаление, често се злоупотребява с библейското наставление, че партньорите трябва да имат „дължимото сношение“ един с друг (1 Коринтяни 7:3), като единият партньор използва това, за да принуди другия към сексуални действия с цел да задоволи собствените си желания. Но както вече видяхме, такова държание противоречи на създадената от Бога любовна сексуалност. Да изпълня Божията заповед за „дължимото сношение“ със своя брачен партньор, следователно означава да го обичам и да изразя физически тази своя любов, като му доставя радост с нея. Самата същност на любовната сексуалност изключва всякакво насилие, както и желанието на всяка цена да задоволявам собствените си сексуални потребности винаги, когато ми се прииска.

Една жена може би е опознала съпруга си като човек с относително слабо сексуално влечение — и въпреки това те отново и отново ще изразяват физически любовта си. Друга пък е разбрала, че мъжът има относително силно сексуално влечение — но и той трябва да се постарае да постави желанията си в рамките на истинската любов, която на първо място търси да зарадва и ощастливи другия. Тази жена обаче, ако го обича истински, ще се постарае от своя страна да му помогне в борбата със себе си и по-често ще го дарява със сексуална любов.

Един мъж обаче по принцип трябва да се научи, че в определени периоди от време трябва да може и да се въздържа. За да има успех в дисциплинирането и управляването на собствената си сексуалност, той трябва да има желание да практикува истинска любов в брака си, да постави фантазията си под Божия контрол, да не си представя сексуални действия или други ситуации, които биха могли да го възбудят и да стимулират физиологичните му функции.

Именно за мъжете е важно да знаят, че половото сношение силно активизира физиологичната система за възбуждане и въпреки постигнатото облекчение сексуалното желание много скоро отново се събужда поради усилената секреция на възбуждащи хормони. Колкото повече полови сношения се извършват, толкова повече се активират химическите процеси в тялото, които го приготвят за нови сношения. Ето защо прекаляването води до едно състояние на постоянна възбуда, която вече не може да се уталожи напълно (и се нуждае от все по-интензивна и нова „храна“). В резултат на това постоянно състояние на възбуда мъжът може да стане и много по-податлив на дразненията на еротични реклами, снимки и прочее, отколкото мъжете, които имат разумен сексуален живот.

В периоди на въздържание, когато сексуалното влечение не се подхранва пряко, възбуждащите системи на тялото се успокояват, така че — по чисто биологични причини — визуалните дразнения действат по-слабо, отколкото по време на активен сексуален живот. Така че Бог е предвидил в Своето творение този чуден механизъм и Той ще накаже всички лъжи, че временното сексуално въздържание било нечовешко претоварване на организма.

Жената, от своя страна, не бива да пресилва мъжа си, и не бива да забравя, че и тя е призвана от Бога да задоволява съпруга си сексуално. Тя трябва да осъзнае, че нейната недостатъчност не угасява автоматично и сексуалното влечение на мъжа й.

Всичко казано дотук трябва задължително да се разглежда в общите рамки на любовната сексуалност, тъй като мъжът, който наистина обича жена си, както и жената, която обича мъжа си, ще имат естествената потребност да изразят физически тази любов. Физиологичните процеси при тази любов са същите, както и при егоистичното задоволяване на собственото сексуално желание. Но същността, целта и качеството на любовната сексуалност са принципно различни и затова тя трябва да бъде подхранвана и задоволявана.

И така: владеете ли своя сексуален живот, или Вашата сексуалност Ви владее?
Любовната сексуалност трябва да се поддържа
Всяка дарба, всеки талант, трябва да се поддържа. Пианистът виртуоз е длъжен постоянно да се упражнява, шампионът — постоянно да тренира, и то под вещото ръководство и контрол на опитен треньор.

Любовната сексуалност, желаната от Бога сексуалност трябва да се поддържа. И тук от време на време е нужна самокритична проверка, сверяване на часовниците и най-вече — инвестиране на време и внимание.

Любовната сексуалност е лесно чуплива. Който просто „практикува секс“ без особено замисляне, е като слон в стъкларски магазин и никога няма да надрасне нивото на егосекса.

Мъж, който си мисли, че може да прави всичко, което „естествено“ му се иска, задължително ще сгреши, защото „естествено“ не непременно значи „продиктувано от любов“. (С този аргумент някои са се опитвали да оправдаят и садизма, който бил произхождал от някакво „естествено влечение“ на човека.)

Когато интимният живот в брака протича като някакъв автоматичен процес, той никога няма да носи истинска радост и да стимулира отношенията между партньорите.

Затова за един пълноценен интимен живот е необходимо време. Ние намираме време за всичко, което считаме за значително. Но време рядко се намира, затова то трябва да се отдели. За нещата, които не ни интересуват, съответно нямаме време. Който не се интересува от футбол, няма да отиде на стадиона да гледа мач. Но едва ли би се намерило някое влюбено момиче, което да не намери време да прочете току-що полученото писмо от любимия.

Любовната сексуалност се стреми да разбере и да задоволи потребностите на другия. За тази цел, за създаването на необходимата атмосфера, за истинското ощастливяване на другия трябват време и истинско желание. Ето защо е добре брачната двойка да си остави достатъчно време преди физическото съединение.

Често се говори за т. нар. „подготовка“. С този израз обаче много лесно се свързва погрешното мнение, че оргазмът е единствената цел, на която е подчинено всичко останало. Забелязваме ли отново принципа на егосекса? Съществува реалната опасност двама партньори да изместят истинската цел на интимната близост и да се впуснат в гонене на оргазъм на всяка цена. Това неминуемо ще попречи както на тяхното духовно общуване и нежност, така и на осъществяването на истинската цел на сексуалния акт, а именно ощастливяването на брачния партньор. При такава неправилна мотивация и най-нежните отношения (милване, целувки) се превръщат в прост стимулиращ механизъм.

Не е вярно, че „времето за нежности“ няма собствена стойност, а просто е необходимо като „подготовка“ за същественото. Напротив, това време е много ценно и вече дава възможност за изразяване на любовта към партньора по най-интимен начин. То представлява самостоятелен и значим елемент от интимния живот и не може да се смята само за прелюдия към оргазма. Въобще нежното и мило държание на съпрузите един към друг трябва да бъде принципен стил на отношенията им, а не само подготовка за интимно общуване.

Краткото полово сношение, без предшестващо време за нежност в повечето случаи (но невинаги, зависи най-вече от възприятието на жената) е израз на егосекс и е навик (нещо като ходене при проститутка), а не интимна близост с жената, която наистина обичам.

Времето за нежност е чудесна възможност за опознаване на партньора. Тук мъжът може да развихри цялата си фантазия и изобретателност. Вследствие на това жената може да изпита душевна еротична възбуда. Тази психическа подготовка стимулира нейната готовност за сексуално отдаване на мъжа си. Затова би било много егоистично от негова страна да пренебрегне тази нежна прелюдия. По този начин той накърнява фината душевност на съпругата си.

Мъжът обаче едва ли ще може да се погрижи внимателно за душевното състояние на жена си, ако до полунощ е гледал филм по телевизията и след това, с чувството, че е почти Джеймс Бонд, решава да спи с нея. Тогава няма да има време да разговаря или да погали изтощената си от работа съпруга, или да създава атмосфера на сигурност и уют. Затова използвайте по-смислено вечерите си.

Кинцел пише по този въпрос следното: _Сексуалността е неразривно свързана с нежността, а нежност, при която се гледа часовника и се наднича в огледалото, е нещо невъзможно.“

Разбира се, такава сексуалност има, но тя спада към областта на егосекса, както ще видим по-късно.

Желанието ни да се учим и постоянно да се поддържаме е задължително условие за пълноценен сексуален живот в брака. Това дава възможност за изостряне на чувствителността спрямо партньора и все по-доброто му опознаване, включително и неговите особености по отношение на оргазма.

За съжаление в много книги за брака едновременното достигане на връхната точка на сексуалното преживяване се изтъква като нещо ненадминато и едва ли не задължително. Естествено можем да се радваме на това преживяване и ако то радва и партньора ни, можем и да се стремим към него, но първо за това е нужен доста голям опит, така че една млада двойка може да преживее големи разочарования, ако непрекъснато го очаква, и второ, много по-важно е да се стремим към основната цел на интимното общуване — даряването на радост и щастие на партньора.

Ако един мъж се остави да бъде завладян от необходимостта от едновременен оргазъм, най-често стига до преждевременно семеизпразване и жената остава разочарована.

Затова Вие, като мъж, мислете най-напред за жена си, погрижете се да постигнете нейния оргазъм и не се опитвайте — като секс - егоист — сам да се наслаждавате на своя собствен.

Много брачни двойки преживяват голяма радост и пълноценно удовлетворение, когато първо жената се отдаде изцяло на любовта на мъжа си и достигне до оргазъм, а след това мъжът напълно спокойно се наслаждава на любовта на жена си „с благодарение“ (сравни с 1. Тим. 4:4).

Разговорът, взаимното изслушване и споделяне и тук е от решаваща важност. Жената трябва непременно да каже на мъжа си, ако той по някакъв начин, особено след нейния оргазъм, причинява болка или някакво друго неприятно усещане.

Голяма пречка в интимния живот може да представлява надценяването на важността на оргазма при жената. За нея най-съществено значение има самото усещане на нежността, сигурността, вниманието и любовта на нейния партньор. Понякога нейното желание е насочено само към тази атмосфера и това усещане. При това нейната крива на възбуждане невинаги се качва дотолкова, че тя непременно да жадува за оргазъм. Мъжът трудно може да разбере това, защото при една интимна физическа близост неговата крива на възбуждане нараства постоянно и без оргазъм той би се чувствал незадоволен. При жената е другояче. Тя може и без това преживяване да се наслаждава „с благодарение“ на един пълноценен интимен живот.

Мъжът трябва да приеме тези желания на жената и да не се опитва задължително да я доведе до оргазъм, защото може да изпадне в положение да задоволява потребности, които в този момент въобще не съществуват.

Както вече видяхме, общуването и нежностите преди самия сексуален акт са изключително важни. Но не по-малко значение има и времето след това. Отделете си достатъчно време, през което можете да се посветите един на друг в спокойната, позната и открита атмосфера. Това е важно преди всичко за жената, особено ако не е стигнала до оргазъм. В тези обстоятелства нейната душа е отворена за Вас — прегърнете я, погалете я, поговорете ласкаво — това ще я направи дълбоко щастлива. Научете се да не следвате сляпо непосредствените си желания, като например веднага да заспите или да започнете да се занимавате с нещо друго (тъй като кривата на възбуждане при мъжете обикновено спада много бързо). Помнете, че сексуалното общуване разтърсва до дъно цялостната личност на жена Ви и носи или дълбоко щастие (при любовната сексуалност), или горчиво разочарование (при моментите на егосекс).

Колкото повече един мъж „познава“ жена си и се учи да се настройва към нейните потребности, толкова повече той ще я направи способна за един пълноценен и радостен сексуален живот.

И така: готови ли сте постоянно да „поддържате“ любовна сексуалност във Вашия брак, или я занемарявате с невнимание и небрежност?

  

Егосекс

Обстоятелството, че има различни видове егосекс, не бива да ни служи като извинение. Всяко егоистично държание, всяка егоистична злоупотреба с някакво сексуално действие има своето влияние върху човека (и преди всичко върху съществуващите брачни отношения) и принизява Създателя, Твореца на сексуалността — самия Бог.

Егосексът е по принцип извратена, обезобразена, перверзна сексуалност, независимо от това по какъв начин се практикува. Господ Исус специално казва, че дори когато един мъж погледне някоя жена, за да злоупотреби (мислено) с нея като обект за задоволяване на страстта си, т.е. да си представи полово сношение с нея, той се намира вече в областта на егосекса и съгрешава.

Егосексът има за цел задоволяването на собствените сексуални желания. Дали тази цел ще бъде постигната в рамките на брака, извън брака или чрез самозадоволяване — това не променя неговата същност, различна е само тежестта на последиците.

Често егосексът се мотивира с мнението, че мъжът има право да разполага с тялото на съпругата си и че затова е съвсем нормално той да я принуждава към сексуално общуване. От друга страна някои жени виждат в сексуалното влечение на мъжа си възможност да го манипулират. Сексуалното сношение служи като „разменна монета“ за изпълняване на различни желания: „Ако получа това...“ или „ако направиш онова, тогава...“ Ясно е, че такова поведение спада към егосекса — по своята същност то доста наподобява проституцията.

Начинът на мислене, който обуславя егосекса, е твърде разпространен в съвременната култура. „Вино, ракия и жени“ — това е масовата представа за удоволствие, която вече е станала толкова обичайна, че дори вече не ни прави впечатление как жената се принизява до _стока“, до обект за егоистично задоволяване на страстите. Както виното и ракията, така и жените служат за възбуждане на приятни усещания.

Който има възможност да наблюдава междучовешките отношения в някои фирми, учреждения или в училищата, скоро ще забележи, че за много неща се мисли на принципа „от кръста надолу“. Например някоя жена, която не се възприема като привлекателна, автоматично се счита за малоценна. Тя по-трудно може да си намери работа, по-трудно бива приета в някой приятелски кръг и т. н. Нашето общество е безумно фиксирано върху външната привлекателност. Човекът се преценява по това как изглежда, по неговата сексапилност, а същината, истинският човек остава незабелязан. Подобно нещо за съжаление може да се срещне и в много християнски кръгове и преди всичко в младежките им групи.
Последици от егосекса
Както вече споменахме, систематичното практикуване на егосекс води до все по-голямо притъпяване на чувствителността. С времето той губи своята привлекателност. Стига се до положението на човека, който бута купето на колата по улицата. Той скоро ще се измори и няма да има повече никакви сили да “кара“ тази кола без колела. Или пък ще прибегне към други стимулатори, възбуждащи средства или подсилващи хапчета.
Нови стимулатори — перверзия
Мъж, който използва жена си за собствено задоволяване, скоро вече въобще няма да бъде в състояние да се възбужда от нея. Или мъж, който се самозадоволява (мастурбира), с времето ще се отегчи и тази практика ще му се стори скучна и празна. Тогава той ще потърси нови стимулатори, от които ще очаква по-голяма сексуална възбуда. Някои посягат към порнографската литература или гледат секс - филми. По този начин в кръвта се секретират повече сексуални хормони, съответните жлези се активират, той усеща възбудата и се стреми да я утоли чрез семеизпразване.

Но много скоро и порнографските списания и филми ще престанат да му въздействат и очакваната голяма сексуална възбуда няма да се осъществява. Тогава той ще започне да посещава “секс - шоу“, ще завърже извънбрачна връзка или ще посещава проститутки за бързо възбуждане и задоволяване на сексуалните му влечения.

Страници наред могат да се изпишат върху развитието на този хлъзгав път на егосекса. Накрая много често се стига до перверзии — извратени практики, които целят да предизвикват сексуална възбуда и оргазъм у хора с вече напълно притъпена чувствителност.

Така например има мъже, които могат да се възбудят само ако партньорката им говори цинизми или ги бие с камшик, или разиграва инфантилни игри на “чичо доктор“, или злоупотребява сексуално с животни.

Светът на сексуалните перверзии е безкраен и неописуемо отвратителен и безброй хора са негови пленници.

В брачната консултация се срещат и хора, при които сексуалната възбуда не се получава като реакция на нежността, а на страха — и този факт обяснява редица перверзни практики.

 

Фригидност и импотентност
Едно друго възможно развитие на егосекса — което за съжаление се среща често и в християнски бракове, е студенина (фригидност) при жените и сексуална неспособност (импотентност) при мъжете.

Принудителното “въздържание“, което се поражда от това, не е доброто библейско въздържание, предвидено от Бога за определени ситуации, а е сексуално смущение, настъпило в резултат на егосекса.

Такова “сексуално въздържание“, макар и често представяно като някакъв вид “благочестие“, е също толкова резултат от греховния егосекс, колкото и сексуалната перверзия. Неотдавна Съюзът на американските психиатри постави специално име на този широко разпространен и пагубен резултат от егосекса: “Inhibited Sexual Desire“ — “затормозено сексуално влечение“. На фона на днешната сексуална революция е трудно за вярване, но е истина — липсата на сексуално влечение, на която се дължат импотентността и неспособността за достигане на оргазъм, се разпространява както измирането на горите.
Сексомания
Невинаги развитието на егосекса води непременно към перверзия или липса на влечение. Много често резултатът е сексомания. Въпреки че егосексът е изгубил своята привлекателност, жаждата за сексуални преживявания нараства. Егосексът се практикува все по-често, докато накрая организмът започва всекидневно да сигнализира на човека, че се нуждае от “сексуално облекчение“. От биологична гледна точка това не е нищо друго освен пристрастяване към определени хормони, към които организмът е привикнал и счита, че нещо не му е наред, ако дейността на сексуалните жлези не се поддържа постоянно. Човек регистрира тези сигнали, вярва им и се впуска в ненаситно търсене на сексуални преживявания, с което става роб на собствената си страст. (Ясно е, че по този начин той губи и всякаква възможност за истинско общуване в брака.)

Това развитие може да се сравни до известна степен с алкохолизма. Само по себе си нашето тяло не се нуждае от алкохол, за да се чувства добре. Също така нашето тяло не се нуждае от сексуални действия, за да се чувства здраво и жизнено. Но ако алкохолът започне да се употребява без мярка, тялото свиква и започва да изпитва влечение към него. Задоволяването на това влечение довежда до още по-интензивна жажда и попада в дяволската спирала на алкохолизма.

И при егосекса може да настъпи същото развитие по стръмната спирала на зависимостта, като се стигне до явна сексомания, когато той се практикува без мярка.

Един маниак, било той алкохолик или сексоман, не би могъл да обърне внимание на партньора си. Неговата висша цел е задоволяването на собствената страст и това пречупва всяко мило, любовно отношение.