Валтер нитше издателство Верен

И въпреки това зрелостта не означава, че целта е вече постигната. Напротив, именно зрелият човек трябва да служи за пример как правилно и успешно се държи стабилен курс към целта.

И в зрелия брак също има проблеми и конфликти. Най-важното е да не преставаме да ги разрешаваме по библейски начин, да съзнаваме отговорността, която носим като пример в семейството си, в църквата и в обществото.

Така зрелият брак става нещо като място за обучение, където и младото поколение може да види нагледен пример и да получи ясни напътствия за живота.

„Старият“ брак има привилегията да бъде отражение на един пълноценно изживян живот!

Брачни двойки, които не са готови с труд да изграждат брака си и заедно да устояват на бурите, никога няма да стигнат до такъв изпълнен, зрял брак.
Отново бездетни
Често съдържанието на един брак се вижда ясно едва когато децата напуснат дома. Изведнъж настава празнота. От много работене за пенсията сме забравили да поработим и за брака си и това е погребало семейното единство.

Когато „пилетата изхвръкнат от гнездото“, брачната двойка може да приеме идващото време като голям подарък, като възможност да полагат отново повече труд за изграждането на Божието царство, да живеят по Божия план, да открият нови върхове в брачните си отношения. Но има и друга възможност — да тръгнат по пътя на самотата и огорчението, да се прилепят отново към минали пристрастявания (към което могат да спадат и децата) и така да проиграят шанса си за един осмислен, продължителен брачен живот.

„Най-чудесният ми ден беше, когато престанах да се опитвам да изглеждам с двадесет години по-млада, когато се реших да бъда това, което съм. Бог е дал на сребристата ми коса особена хубост.“ — каза една жена, която вече не искаше да гони илюзии.

В тази възраст помощта от страна на брачния партньор е още по-необходима. Жената, чиято външна хубост избледнява, още по-силно се нуждае от оценката на съпруга си за своята личност. Разбира се, това важи и за двамата.

И за Вашата възраст Бог има съвършен план, който включва и нови задачи за Вашия брачен живот, нови начини за изживяване на семейното единство. Приемете този шанс с благодарност от ръката Му!

 
Малките лисици в лозето

„Хванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят!“ (Песен на Песните 2:15)

Може би такъв ремонт изглежда много труден за момента, но в крайна сметка той ще има решаващото значение и ще спести много излишни усилия.

Библията ни казва да изкупваме, а не да пропиляваме времето. Пробойна, която не се запуши своевременно, се разширява. Бракът се изживява само веднъж — затова здраво се заловете с него, и то още веднага!

В следващите глави ще насочим погледа си към някои от най-често срещаните проблеми в брака, като ще се спрем внимателно на първопричините за тях — „пробойните“, които до голяма степен вече разгледахме в предишните глави. Много проблемни ситуации могат да се преодолеят, ако и двамата съпрузи имат готовността да се захванат да осъществяват на практика вече изложените принципи. Но малките дупчици също не бива да се пренебрегват, а своевременно да се запушват. Двамата трябва добре да усвоите този занаят! С тази цел ще разгледаме по-подробно най-често срещаните брачни проблеми и възможностите за тяхното разрешаване.

При това разглеждане ще вместим различните проблеми отново в контекста на образа на „брачната лодка“.
„Бракът се сключва в празничен костюм, но трябва да се изживее във всекидневно облекло.“

 
Решаване на брачни проблеми

„Но ако ходим в светлината, както е и Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Исус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях.“

Помолете се Бог да Ви даде ясен поглед, да не Ви остави да се заблуждавате. Срещал съм двойки, при които мизерията в брачните им отношения беше очевидна за всички околни, но мъжът продължаваше упорито да твърди, че всичко в брака му е наред.

От момента, в който Вашият партньор почувства, че бракът Ви е разстроен, той вече наистина е разстроен. Бракът, както видяхме, е организъм от два индивида, които са станали едно цяло. Ако едната част страда, то поне едната половина на организма е болна, а кой би твърдял, че един организъм е здрав, ако половината от него е болна? Ако Вие, като мъж, казвате, че бракът Ви е в ред, въпреки че жена Ви дълбоко в себе си чувства обратното, Вие не ходите в _светлината“. Би трябвало да се стреснете от своята нечувствителност, която Ви пречи да видите фактите. Добре е също и да престанете да изтиквате проблемите от съзнанието си или да говорите за _естествено изхабяване“. Бъдете честни към себе си!

Не избягвайте трудностите в брака. Те Ви дават шанс за постигане на задълбочени, зрели отношения. И помнете: винаги трябва да започнете най-напред от себе си, от своите представи, своето отношение, своята способност да обичате. Брачната терапия винаги започва първо с индивидуална терапия в Божията светлина.

Отнасяйте се честно към своя партньор. В момента, в който решите да предприемете нещо за „потъващата лодка“, трябва открито да му дадете да разбере: „Аз ще бъда честен спрямо теб, без да те обиждам, без да те обвинявам, честно съзнавам, че и аз съм виновен“ — от този момент нататък се открива пътят за следващата стъпка:
... имаме общение един с друг
Най-силният израз на душевно и духовно общуване е задълбоченият разговор.

Когато общуваме с Бога, Той ни говори (чрез Словото Си) и ние Му говорим (в молитва). Общуване, разговор означава говорене и слушане, споделяне и възприемане на споделеното от другия. Разговорът е един от най-решаващите аспекти при решаването на брачните проблеми.

В семейства, където разговорът не съществува, няма и възможност за оправяне на отношенията.

Именно понеже разговорът е така важен, той е застрашен от редица опасности и често бива обстрелван с незабележими стрели, които причиняват малки, но дълбоки рани.

За какво трябва да внимаваме при един разговор?
Разговор означава споделяне
За някои съпрузи споделянето е всичко друго, но не и необходимост. На хората със затворен характер им е много трудно да се разкриват пред други. Разкриването при тях трябва да започне с взимане на волево решение: „Трябва да споделя, въпреки че не чувствам нужда от това.“

Мълчанието невинаги е предизвикано от егоизъм („Като не ми се прави нещо, няма пък да го правя ...“), а може да служи и като коварно оръжие. Ако някой мълчи, той може би иска (дори и несъзнателно) да накаже партньора си по този начин, да му отмъсти или да го засегне на някое чувствително място. Божието мълчание в Стария Завет беше знак за съд и наказание. Когато Бог престанеше да се открива, това беше наказание за упорития израелски народ, изпаднал в идолопоклонство. Този, който мълчи, се прави на съдия, поставя се на Божието място и се смята за праведен. Ясно е, че по този начин той не само изпада във фарисейщина, но и същевременно пречи на каквото и да било разрешаване на проблема. Като смята себе си за прав, той се счита в правото си да оставя другия в мъчителна неизвестност, или да го обсипва с упреци. Драги мълчаливецо, побързай да извадиш гредата от окото си, та да можеш да виждаш по-ясно и да извадиш и съчицата от окото на партньора си!

  Разговор означава слушане

Именно когато човек има желание да изгражда брака си, правилното слушане е изключително важно. Смисълът на разговора се крие именно в това, да се сближиш наистина с другия, да го опознаеш. Само ако си поставите такава цел, Вие ще можете истински да слушате.

Можете ли да си припомните някои ситуации от детството, когато сте питали някой възрастен за нещо и сте получавали безукорно подробен отговор, който обаче е нямал нищо общо с въпроса?! Какво разочарование! А и сега, като възрастен човек, се разочаровате и обиждате, когато забележите, че не Ви слушат наистина. Само когато слушате някого, можете да влезете в истински контакт с него, само така можете да участвате истински в живота на партньора си. Слушането е ключът към разбирателството, вратата към сърцето на другия.

Истинско слушане не е възможно:

— когато смятате, че предварително знаете какво ще каже другият;

— когато предварително сте си изградили мнение за другия или вече сте му поставили „диагноза“;

— когато се опитвате да чуете само онова, което Ви се иска (тогава непременно ще извъртите казаното така, че да означава това, което Вие искате, или ще припишете на другия неща, които той всъщност не е казал);

— когато не оставяте другия да се доизкаже или пък не му давате достатъчно време да формулира мислите си;

— ако още по време на „слушането“ обмисляте и формулирате отговора си;

— когато искате да се наложите на другия;

— когато не сте готови да приемете и уважавате другия с неговите особености като човек;

— когато поставяте себе си в центъра на света!

Дж. Гетс дава следния съвет: „Може например да кажеш: „Прочетох тази книга ... и в нея авторът предлага единият да задава въпроси на другия, за да може по-добре да опознае себе си и отношението към партньора си. Аз много искам да ти ги задам. Може ли да поговорим сега, или предпочиташ някой друг път?“ Редът на задаване на въпросите е от голямо значение. Най-напред се започва с „по-безопасните“, а след това се преминава към по-щекотливите. Много е важно да се спази тази последователност. Това ще помогне и на питащия, и на отговарящия да бъдат по-деликатни, по-честни и по-открити.

2. Кое според теб е моето най-силно качество?

3. С какво мога да допринеса, за да чувстваш по-голямо удовлетворение?

4. Кои неща в мен и в моето държание най-много те смущават?

5. Ако ти можеше да промениш нещо в мен, какво щеше да е то?

Внимание: много е важно отговорите на въпросите да не се обсъждат още при първия разговор. Просто слушайте какви отговори дава партньорът Ви. И на двамата Ви трябва време да помислите и да се помъчите да бъдете обективни. Ето защо е много важно да не се впускате веднага в обяснения по отговорите на Вашия партньор дори ако това много Ви се иска. Опитайте се да не реагирате и с изражението на лицето си, като например обидено да погледнете настрана или изобщо да не го гледате в очите. Дръжте се приятелски и се опитвайте да слушате колкото се може повече, за да разберете какво всъщност мисли и чувства Вашият партньор.

Ч. Суиндол препоръчва: „Най-добре си отделете една цяла вечер за това. Можете да останете вкъщи, да излезете на разходка или дори да преспите на друго място. Мястото не е най-важното, но трябва да сте сами, за да можете спокойно да мислите, да разговаряте и да сте заедно, без някой да Ви прекъсва.

1. Постойте най-малко 15 минути в спокойна тишина. Намислете си четири неща, които особено много харесвате във Вашия партньор и ги напишете. В разговора се изслушвайте внимателно един друг.

2. Ръководете се от 1 Петрово 3:1-7 и си признайте някоя своя черта на характера или някой навик, които бихте желали с Божия помощ да промените. Заявете готовността си да се промените в тази област.

3. Преди да си легнете, си поставете поне две главни цели за Вашия брак. Помолете се заедно и поискайте от Бога това да стане действителност, а не да остане само мечта.

4. След като направите това, разменете си листовете с написаните четири неща, които особено много цените във Вашия партньор. Запазете ги и ги препрочетете няколко пъти — и тази вечер, и през следващата седмица.

Ако отдавна не сте правили това в брачния си живот (а вероятно повечето от Вас не са го правили никога), може би в началото ще Ви бъде малко неудобно. Но веднъж започнете ли да сте откровени и честни един към друг, наистина да общувате, това ще се превърне в жизнена необходимост за Вас.“

Всеки от нас е имал вече възможността да опита как от дума на дума набързо избухва караница. Трябва да осъзнаем, че думите, които изговаряме в яда си, са като отровни стрели, насочени към партньора ни.

Много е важно да разговаряте по същество за проблема, а не да нападате личността на другия. Когато в гнева си му казвате: „Колко си противен!“ — Вие му нанасяте смъртоносни рани, които изключително трудно зарастват.

Разговорите по брачни проблеми изискват голяма тактичност и деликатност. Дайте на партньора си да разбере, че зачитате чувствата му и правите всичко необходимо, за да овладеете собствените си отрицателни чувства. Нали все пак не бихте желали ненужно да го обстрелвате с отровни стрели!

Аз винаги се чувствам ужасно неудобно, когато някой мъж пред други хора заговори саркастично за жена си. Тази публична, хапеща ирония не е нищо друго освен коварно оръжие, с което той я наранява — това е грехът на злобата в най-чистия му вид!

Същия ефект имат и присмехулните „шеги“. Въпреки че мотивът на някой мъж, който се присмива на жена си в по-широк кръг от хора, може да не е непременно злоба, това пак я засяга дълбоко. Всеки, който се присмива, иска да се самоизтъкне за сметка на другия. Той цели да покаже, че стои далеч над нещата, на които се присмива. Очевидно е, че присмехът е признак на слаба, горделива и несигурна натура, в която няма любов.

Проведете разговора в спокойна атмосфера. Погрижете се да не Ви се пречи. Децата трябва да са вече в леглото, телефонът — да се изключи, а също и звънецът.

Можете да си вземете и отпуска и да заминете някъде, където ще можете в пълно спокойствие да поправяте пропукалата се брачна лодка. Не допускайте обаче физическата близост да замести липсващата душевна близост. Пълноценната полова близост трябва да се породи от подновеното разбирателство, от разговора, от душевната общност на двамата.

В новата обстановка може би ще Ви бъде по-лесно да започнете тактичен разговор. Отначало бъдете сдържани, но положително настроени, като че ли тепърва се запознавате. Така бавно и внимателно, в стремежа си да разберете другия, все повече и повече ще се доближавате един към друг. Тази нова близост може да Ви даде и един нов поглед за същественото, може ясно да Ви покаже къде е проблемът. През този нов „меден месец“ Вие можете да откриете, че бракът не върви просто така, от само себе си, че сексът не решава проблемите, а влюбването не трае дълго. Така можете наново да се „научите да се обичате“.

 

Очистване

Тази трета точка е не по-малко важна от първите две. Резултатът от един откровен, честно и добронамерено проведен разговор непременно ще бъде осъзнаването на собствената вина, на собствения провал. Тази вина не бива да се потиска, а трябва да се назове с истинското име и да се изповяда: „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9).

Вината пред нашия брачен партньор е преди всичко вина пред Бога. Ние сме виновни пред Този, на когото принадлежи нашият партньор! Ние сме виновни пред Създателя на брака, тъй като сме злоупотребили с Неговото творение, тъй като от наши егоистични или други човешки подбуди ние сме изкривили и опорочили основния замисъл на брака — да бъде отражение на любовта на Христос към Неговата църква.

Затова ние трябва да изповядаме вината си пред Бога и да приемем с вяра Неговата прошка.

При това не можем да се разминем просто с едно: „Боже, прости ми всичките ми прегрешения.“ Изповядване означава да назовем нещата с истинските им имена, точно, безкомпромисно, открито и честно. Също толкова конкретна и точна трябва да бъде и молитвата ни за промяна. Трябва да помолим Бога да ни даде разбиране, да се намеси в живота ни, да промени поведението ни и да ни помогне отново да се научим да обичаме своя брачен партньор.

Принципът на прошката е изключително важен в един брак и трябва постоянно да се практикува. Но аз мога да простя истински само ако самият аз съм бил простен от Бога. Ако аз се радвам на Божията прошка, тогава мога да прощавам и на другите.

Никога не бива да пренебрегваме дребните бодилчета на своите грешки (които най-често са по-големи, отколкото предполагаме). Жената се ядосва, че мъжът отново е закъснял, а той отвръща с някоя хаплива забележка (вместо кротко да я успокои). Тя му се присмива за нещо, това го наранява дълбоко и го кара да пропусне някой комплимент или букет цветя. Не са ли хиляди такива дреболии в нашето брачно всекидневие, в които грешим, които не вършим по Божиите мащаби?

Ето защо е толкова важно да молим другия за прошка. Човекът между другото се отличава и с това, че носи отговорност и може да бъде виновен, тъй като има свобода — докато едно животно не може да има вина, защото няма свободна воля.
Какво е важно при прошката?
Прошка означава “хвърляне в морските дълбини“. Простено означава изтрито, забравено. Следователно прошка означава и мълчание по въпроса не само пред други хора, но и пред провинилия се. (Трябва да се отбележи, че разказването на провинението пред други хора в повечето случаи представлява банален акт на отмъщение!) Практически това означава, че аз никога, по никакъв повод не бива вече да споменавам греха на партньора си. Той е простен и вече не съществува. Който при някакви обстоятелства отново напомня на партньора си стара вина или дори тайно насочва поглед към нея, той живее в дух на непростителност, което Бог определя като грях с тежки последствия.

Когато прощавате, трябва добре да съзнавате какво точно прощавате. Ако партньорът Ви изведнъж разбере, че Вашето “прощавам ти“ е било само една стандартна фраза, която не се е отнасяла до нещо конкретно, това ще му причини ужасна болка. Необходима е и голяма доза честност. Ако след един сериозен разговор за изясняване на отношенията единият от партньорите изпита огромно облекчение, когато разбере, че другият вижда по-голяма вина в себе си — това няма нищо общо с прошката.

На прошката и примирението не трябва да се гледа като на някакво собствено постижение, като на лична заслуга. Това не е дело, с което мога да се гордея, тъй като аз съм в състояние да прощавам на партньора си, само защото и на мен Бог ми е простил. Само поради това мога и да го моля за прошка. Тук е възможно да се промъкне едно фалшиво смирение, едно неискрено “Моля те, прости ми“, което има за цел само да създаде ореол на “мъченичество“, с който човек после се гордее.

Не забравяйте, че при прошката и примирението винаги остава една остатъчна, неосъзната вина. Само Бог може да вижда до дълбочините на сърцето ни. Има много неща, които ние даже не осъзнаваме и за които въобще не се чувстваме виновни, но които в действителност са грях. Когато изчистим това, което Бог ни открива, тогава можем да Го помолим и да ни очисти от неосъзнатото и неизвестното. Бог ще ни дава тези възможности именно за да израстваме и в “познанието на собствената си греховност“. Веднъж един християнин ми каза: “Колкото по-дълго живея с Бога и колкото повече се приближавам към Него, толкова по-дълбоко осъзнавам собствената си греховност.“ И това е логично. Колкото повече се излагаме на силна светлина, толкова по-ясно изпъкват и най-скритите мръсни петна.

Ето защо дайте възможност и на Вашия партньор да порасте в “познание на грешките си“. Прощавайте му и нещата, които той все още не е осъзнал като вина. Живейте със съзнанието, че и Вие се провинявате спрямо него в много неща, които още не сте осъзнали. Затова целта и на двамата съпрузи трябва да бъде пълната, всеобхватна прошка.

На тази основа вече можем да разгледаме и някои други проблеми в брака.