Валтер нитше издателство Верен

Но какво означава приятелство? Темата е много обширна, но само с няколко думи би могла да се синтезира така: Влюбените стоят един срещу друг и се гледат дълбоко в очите. Приятелите стоят рамо до рамо и гледат към общата цел! Тя ги свързва и изгражда доверие помежду им.

Вие можете и трябва да бъдете любима на мъжа си, която го гледа дълбоко в очите, но не забравяйте да му бъдете и приятелка, която застава до него и гледа напред.

Колко жалко за мъжа, който може единствено със своите другари да нахвърля и отхвърля идеи, да разработва и коригира планове и да очаква с нетърпение осъществяването им. Може би в началото на брака той е говорил за тези неща и със съпругата си, палил се е, пресмятал е, споделял е с нея мислите и страховете си, надълго и нашироко е разказвал за своите успехи. А сега седи пред яденето на масата с отсъстващ поглед или има среща с други хора. Когато жена му го попита какво го вълнува, той отговаря: „О, нищо съществено.“ Всъщност обаче той има предвид: „Нищо съществено за тебе!“ При това положение жената не е вече приятелка.

Как се стига до такова развитие? Най-често когато жената слуша плановете на мъжа си с лека (понякога иронична) усмивка, прави тук-там по някое глупаво възражение, подхвърля няколко разсеяни забележки, пита за нещо несъществено, като едва потиска прозявката си, така че мъжът скоро забелязва, че тя не се интересува истински от темата. Той усеща, че до него не стои някой, който се вълнува от същата цел и обмисля заедно с него плановете му.

Като доказателство за това жената го прекъсва и заговаря на друга тема — нещо за домакинството, съседите, модата или роднините, които е поканила на обяд следващата неделя.

И така, след известно време той престава да говори с нея за своите идеи и мечти, за своята работа и вълнения. Той също започва да се осведомява за някой роднина и пита дали да не поканят и него, разказва за котенцето на съседа и за децата, които отскоро живеят на същата улица и са ужасно невъзпитани.

Теми — колкото щеш, но насред разговора тя забелязва, че той крадешком си поглежда часовника или с половин око чете заглавията на вестника. Това я вбесява — тя се чувства пренебрегната! А той си облича палтото и отива при колегата си, при приятеля си — защото си няма приятелка.

Мила съпруго, стремете се да станете приятелка на мъжа си, да делите с него не само дома и леглото, но и неговия свят. За тази цел не е необходимо да разучите упътването на някоя нова машина, над която той работи, или да изкарате компютърен курс за напреднали. Никой и не очаква това от Вас. Една приятелка участва в живота на мъжа си по един интелигентен, благ, другарски начин. Той се нуждае от Вас повече, отколкото може би и сам съзнава. Вашата подкрепа, похвала, Вашата преценка са по-важни за него от компетентната преценка на специалистите. Но може и да се наложи да прочетете някоя книга за селското стопанство в третия свят, защото Бог е вложил този проблем в сърцето на мъжа Ви. Жени, които не искат да чуят нищо за търговия или изкуство, или професия, или политика, изгубват приятелството на своя съпруг, проиграват лекомислено привилегията да бъдат истински партньори на мъжете си.

Останете негова приятелка (доверен човек, който стои рамо до рамо) и когато мъжът Ви преживява някой провал, професионален неуспех, когато остане безработен или го сполети някое друго изпитание. Когато всички други го изоставят, ще си проличи доколко Вие сте му истински приятел: „Приятел обича всякога, и е роден брат по време на нужда.“ (Притчи 17:17)

Най-добрият съвет намираме в 1 Петрово 3:1,2: „Също така и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се спечелят без слово чрез поведението на жените си, като видят вашето поведение в страх и чистота.“

Оттук ясно се вижда, че Вашето държание е решаващият метод за евангелизация. Апостол Петър уточнява — „поведение без словото“!

Следователно Вие, като съпруга, нямате задължението да държите евангелизационни проповеди на съпруга си. Също така и ако по време на проповедта на определени места лекичко го сръгвате в ребрата, или пък му подарявате вече само евангелизационни книги за Коледа или за рождения му ден, Вие не непременно ще му бъдете добър пътепоказател към Исус Христос.

Молете се на Бога за правилно _поведение без словото“. Вашият съпруг трябва да забележи промяната във Вас! Богобоязливото Ви поведение не може да остане незабелязано.

Разбира се, това положително държание предполага съответното вътрешно състояние. Когато Петър говори за „кротък и тих дух“ (1 Петрово 3:4), това не означава слабост. Напротив, ето какво му показва това: „Сила и достолепие са облеклото, и тя весело гледа към бъдещето.“ (Притчи 31:25) Да си кротък означава, да почиваш в Божия мир; да си тих значи, да се уповаваш на Божието действие.

Жената, която преди това е била владяна от вътрешен смут, неспокойствие и недоволство, сега излъчва Христовия мир. С нежност и внимание тя се грижи за своя мъж и „весело гледа към бъдещето“, защото се чувства защитена от своя Господ и Спасител, радва се, че е Божие дете и с готовност очаква плана, който Бог има за нейния живот.

И чак когато мъжът се заинтересува (без словото) и започне да пита, тогава тя може в мир и любов да му каже благата вест — евангелието.

Да оставите родителите си, не означава да ги зарежете и да не ги погледнете повече. Но само ако вие, като дъщеря, оставите родителите си, за да се привържете към мъжа си, Вие ще сте свободна да помогнете истински на родителите си. А ако смятате, че трябва вечно да се грижите майчински за тях и да сте винаги при тях, то тогава не трябва въобще да се омъжвате! Бракът Ви от самото начало би бил лишен от една съществена предпоставка за успех.

Оставянето или напускането на родителите е преди всичко вътрешен, психологически момент. То е възможно дори ако младото семейство живее в жилището на родителите. Но в такъв случай има някои изключително важни неща, които трябва да се вземат под внимание. Да се живее в едно и също жилище, не означава непременно да се поддържа едно и също домакинство. Че спалнята трябва да е отделна, е ясно, но също така важно е да е отделна и кухнята. Ако Вие никога нямате възможността да останете наистина насаме, това ще натовари брака Ви изключително много и ще доведе до тежки резултати. Жена Ви никога няма да може да стане самостоятелна домакиня, ако трябва да дели домакинството било с Вашата, било със своята майка.

Ако обстоятелствата са такива, че съжителството не може да се избегне, винаги е по-добре да поканите майка си да дойде да живее във Вашето жилище — като гостенка, на която Вие с радост ще помагате, но не като стопанка на дома. Във всеки случай жизненото пространство трябва да е разделено. Обстоятелството, че живеете в „чужда къща“, е непреодолима пречка за един пълноценен брачен живот.
Майчин съвет?
„Не може ли човек да потърси съвет от майка си? Когато наскоро говорих с майка си по един семеен проблем, мъжът ми направи страшен скандал.“ Б. Л.

Между искане на съвет и обсъждане на семейни проблеми има огромна разлика. Ако Вие, като майка и домакиня, се обърнете към майка си за някой практичен съвет, това е добро и даже препоръчително. Но семейните проблеми засягат изключително и само Вас и Вашия съпруг, а не майка Ви. Мъжът Ви с право се чувства предаден, когато Вие обсъждате с майка си проблеми на Вашия брак. Тези проблеми трябва да се решават между Вас двамата! Само ако това се окаже невъзможно, когато има някаква трудност, която двамата не можете да преодолеете сами, трябва да споделите проблема с трети човек — най-добре с някой зрял християнин, или приятелка — християнка от Вашата църква. Такива хора, ако са компетентни, ще се постараят да решат проблема заедно с двамата партньори и ще посъветват и двамата как да стигнат до някакво общо решение. Дори и да са компетентни, тъщите и свекървите невинаги са най-подходящите съветнички.

Оженете се едва тогава, когато стане възможно да живеете без издръжката на Вашия бъдещ свекър, иначе той ще определя много неща във Вашия брак, което е изключително опасно. Веднъж дори чух за един баща, който издавал заповеди относно броя на децата на младото семейство...

Човек може да се ожени и без непременно да има луксозно жилище. Вместо мека мебел можете като начало да си ушиете възглавници за пода. Щастието също така не зависи от притежаването на кола. Обаче много силно зависи от _напускането“ на родителите! Вашият годеник трябва да стигне до това състояние. Той трябва да даде на своя баща да разбере, че възнамерява сам да си създаде семейство, което и сам ще ръководи.

Често в такива ситуации истината трябва да се каже ясно на глас, макар и, разбира се, с любов, а не с желание за скандали. И ако все пак се случи „най-лошото“ и Вие трябва да изчакате със сватбата още една година до завършването на Вашия годеник, по-добре чакайте (с всички последствия от това!) и издръжте напрежението — зрелостта, която ще придобиете по този начин, ще Ви бъде от голяма полза в брачния живот!

Тук трябва да се разгледат два аспекта: Вие реагирате на неправилното държание на свекърва си с яд и горчивина. Това, казано направо, е грях. С право след някоя такава разправия Ви мъчи съвестта, тъй като сте се оставили да бъдете подведена към гняв и може би скрита омраза. Правилната библейска реакция за Вас е да простите на свекърва си нейното неправилно държание (както и Христос е простил на Вас), да я уважавате и да се опитате да помогнете по някакъв начин. След това трябва по същество, в любов и истина, да се изясни въпрос за нейната намеса във Вашите работи. Това е необходимо да стане в открит разговор, при който обаче е задължително главната роля да играе мъжът Ви. Той трябва да обясни на майка си спокойно и с уважение, но кристално ясно, че Вие водите домакинството на семейството и Вие двамата лично отговаряте за възпитанието на децата.

Ето един пример: Свекървата, която била на гости в дома на сина си, постоянно критикувала яденето, което готвела снахата. Тогава съпругът казал: „Майко, още една думичка срещу жена ми и ще те кача обратно на влака.“ Той казал това спокойно, но било съвсем ясно, че наистина ще изпълни заканата си. Майка му повече не създавала проблеми.

„Доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички“ — казва Библията. Враждите се пораждат, когато проблемите не се изясняват честно и открито. Дори ако Вашата свекърва се отдръпне обидена, за нея също тези ясни отношения са по-добри от една изкуствена, насилена толерантност, периодично нарушавана от вулканични изригвания. Внимавайте и Вие да не реагирате с обида и оставете дома си и за нататък отворен за свекърва си. Бъдете мила и любезна с нея, но внимавайте да се спазват границите, които сте установили при открития разговор.

Този въпрос се задава често и по други поводи във връзка с библейската прошка. Трябва да се подчертае, че прошката е по принцип едно волево решение, което гласи, че аз се отказвам от отплата, отмъщение и удовлетворение! И след едно такова решение все още могат да се появяват чувства на омраза и огорчение, но това може да се окачестви като „изкушение“, а не като „непростителност“. Решаващото в случая е какво ще направи човек с тези чувства — дали ще ги „подхранва“, дали ще се остави те да го завладеят и отново да събудят в него мисли за отмъщение, или ще държи твърдо на взетото решение. В тази връзка е много важно как човек по принцип се отнася към чувствата си.

В днешно време е широко разпространено мнението, че чувствата винаги са отражение на действителността. Това е една от най-големите лъжи. Когато някой служител краде от фирмата, където работи, той може да изпитва прекрасни чувства от деянието си, но въпреки това е виновен. Някой друг може да се чувства чудесно, когато се перчи и се надува, но в действителност това е лъжа и лицемерие.

„Твоето Слово е истина“ — се казва в Йоан 17:18. Божието Слово ни дава информация за действителността, а не чувствата (те могат най-много да потвърдят истината).

Нека си припомним как човек получава прошка от Бога. Всеки християнин добре познава следната ситуация: съгрешил е и се чувства виновен (и правилно — в случая чувството за вина потвърждава действителността). Но един християнин знае, че трябва да се държи за Божието Слово и че може да постъпи, както пише в 1 Йоан 1:9: „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.“ И така, като християнин аз най-напред ще изповядам греха си на Бога, като се съглася с Неговата присъда над греха. При това не бива обаче да забравям, че Исус Христос е платил и понесъл наказанието и за този мой грях. Аз мога да се позова на Божието обещание и да Му благодаря, че мога да знам, че Исус Христос е умрял на кръста заради моята вина, и понеже съм я изповядал пред Него, мога да я считам за простена. Бог е обещал тази прошка, а Той не лъже.

На следващия ден може да се случи отново да изпитам същото чувство на вина. И точно тук трябва съзнателно да се противопоставя: Чувствата невинаги са показатели за действителността! Независимо дали изпитвам чувство на вина, или не — след като Бог е обещал да ми прости и да ме очисти, това е така, дори и чувствата ми в момента да се опитват да ме убедят в обратното.

Християнин, който се оставя да бъде завладян и лъган от чувството за вина, сигурно още веднъж ще изповяда пред Бога същия грях; сигурно ще се опита да изцеди и няколко „сълзи на покаяние“, за да може „наистина да получи“ Божията прошка. Резултатът от това е, че чувството за вина (което в този случай не отразява действителната прошка) се подхранва и продължава да се развива.

Ако аз обаче здраво се хвана за Божието обещание (1 Йоан 1:9), с времето и чувствата ми ще трябва да се приспособят към действителността — бавно, но сигурно лъжливото чувство на вина ще изчезне, тъй като не бива подхранвано.

По същия начин трябва да постъпим и когато простим на някого, но чувството на омраза и огорчение се появи отново.

Когато аз съзнателно, с волята си се откажа от отмъщение и наистина действам така, мога да знам, че наистина съм простил! Ако отново почувствам огорчение и яд, още по-здраво трябва да се хвана за действителността („Аз вече простих!“) и да зная, че в този случай чувствата ми не са показателни. Така, с времето моите чувства ще трябва да се нагодят към действителността.

Но ако позволя на чувствата на яд и огорчение (след като вече съм простил) да ме убеждават, че не съм простил, те ще останат. И аз ще трябва отново и отново — разбира се безуспешно — да се опитвам да прощавам винаги с надеждата, че един ден и чувствата ми ще потвърдят прошката. Те не могат да направят това. Бог е създал чувствата, за да бъдат в услуга на човека, а не да владеят над него.

 

Прошка не значи да толерираш злото

Както вече казахме, нашата отговорност и задача се състои на първо място в това да реагираме по библейски начин при обиди, несправедливости и други неприятности, като прощаваме и съзнателно взимаме решение да се откажем от отплата или отмъщение.

Но като се отказваме от отмъщение, в никакъв случай не бива да допускаме нашето държание да се приеме от другия като насърчение да продължава да постъпва неправилно.

Когато Бог всекидневно ни прощава нашите грехове и неправди, Той същевременно иска да ни помогне да оставим греха. Прошката не е _зелена улица“ за греха. Исус каза на прелюбодейката, след като беше простил: „Иди си, и отсега не съгрешавай вече.“ (Йоан 8:11)

Библията ни казва, че трябва да прощаваме, но и освен това сме длъжни да изобличаваме, да наставляваме и да помагаме на другите да се върнат от грешните си пътища. Ако например един християнин разбере, че неговият тъст говори лоши и неверни неща зад гърба му, той трябва най-напред да му прости, но след това е длъжен да се опита да помогне на човека да се откаже от тези клевети. Вместо да си замълчи, той ще трябва да отиде при тъста си и да си поговори открито с него. Ако той го послуша, то „спечелил си брат си“. Ако не послуша, „вземи със себе си още един или двама...“ и т.н., както пише в Матей 18.

Но за да мога да се заема с проблема на другия, трябва първо да реша своя проблем — а именно да простя.

Исус обяснява това със следния пример: „И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око? Или как ще речеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти, а ето гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си.“ (Матей 7:3-5)

Докато не съм простил, в моето око стои гредата на непростителността, на отмъщението. Най-напред трябва тази греда да се махне и чак тогава — ако изобщо — мога да се заема със съчицата в окото на брат си. Защо е забележката „ако изобщо“? Защото невинаги моето мълчание насърчава някакъв грях. Много обиди се дължат на недоразумение или неопитност. Някой може просто да е недостатъчно деликатен и да засегне някого без зла умисъл. Да се смята, че абсолютно всички дреболии трябва винаги да се изясняват, упрекват и коригират, също не е правилно. Много често е напълно достатъчно просто да простим мълчаливо, за да създадем отново спокойна атмосфера. Друг път човек разбира, че трябва да каже на другия, за да му помогне. Във всеки случай обаче „съчицата в окото на другия“ трябва винаги да се изважда с цел да му се помогне — т.е. от любов към него. Трябва да му покажа, че е на грешен път, защото му желая доброто.

Но ако предварително не съм му простил, каквото и да му кажа, то няма да бъде библейско изобличение, а изкарване на яда ми или някаква форма на отмъщение. Това няма да е за негово добро, няма да е мотивирано от любов. Така никога няма да мога да му помогна.

По-нататък ще говорим още по въпросите на прошката.

Най-важното е Вие по принцип да приемате подчинението на жената спрямо мъжа. С това ще допринесете много за един добър брак. Вашият съпруг ще забележи и оцени това.

Бог, разбира се, ни показва и границите на подчинението — човек трябва да се подчинява на Бога повече, отколкото на хората! (Деяния 4:19) Ако мъжът принуждава жената да съгрешава (напр. лъжа, измама, размяна на партньори), то тя трябва да откаже да се подчини. Но и тук е много важен начинът, по който ще стане това: „Лъжец такъв! Няма да го направя!“ — звучи по един начин, а: „Разбери, моля те, просто не ми го позволява съвестта!“ — звучи по съвсем друг начин.

Една християнка също така не бива против волята на мъжа си да посещава всички мероприятия на църквата с погрешното мнение, че това означава да се подчинява на Бога повече, отколкото на хората. Само ако мъжът по принцип забранява да живее съгласно вярата си, тя трябва да се възпротиви. Според Библията молитвата, четенето на Словото и общуването с други християни са също така важни стълбове на християнския живот, както и послушанието на Бога и свидетелството за вярата.

А ако невярващият мъж пожелае дори да напусне жена си, защото не може да понася вярата, то „нека напусне! В такива случаи сестрата не е заробена. Бог обаче ни е призовал към мир!“ (1 Коринтяни 7:15)
„Вашето украшение да не е ...“
„В 1 Петрово 3:3-4 се казва: _Вашето украшение да не е външно, т.е. плетене на косата, кичене със злато или обличане с дрехи, а скритият човек на сърцето, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога.“ И въпреки това Вие съветвате християнката да обръща внимание на красотата и дрехите си?“ И.В.

В цитирания от Вас стих апостолът казва на жените да обръщат най-напред внимание на „вътрешния човек“. Ако вътрешното състояние е окаяно, жената не бива да се опитва да го замаскира с украшения и хубави дрехи.

Това не означава, че християнката не бива въобще да се грижи да има приятна външност. Напротив, красотата на дрехите трябва да отразява вътрешната красота.

От този стих често се прави изводът, че „плетенето на косата“ или „украсяването със злато“ не са библейски. В повечето случаи обаче се спира дотук, тъй като иначе би трябвало и „обличането с дрехи“ да се обяви за не библейско. Едва ли обаче някой би посмял да твърди, че благочестивата християнка трябва да ходи без дрехи. (В някои преводи на Библията е добавена думата „скъпи дрехи“, която обаче липсва в оригиналния текст.) И така, ясно е, че горното тълкувание е доста пресилено. Очевидно тук апостол Петър говори за приоритетите и ценностите на човека, а не забранява „плетенето на косата“, „киченето със злато“ и „обличането с дрехи“.

Ако сте красива и се обличате с вкус (но не предизвикателно, което и не е проява на вкус), с това Вие прославяте Вашия Творец, който е създал красотата. Това е Вашата отговорност. Че някой мъж може по-лесно да изпадне в изкушение, не се дължи на Вашата красота, а на извратеното мислене на този мъж. Един християнин с чист поглед ще оцени красотата Ви като такава и ще прослави Бога за нея. А мъж, който има развратна фантазия, чиито очи са „пълни с прелюбодейство“ (2 Петрово 2:14), автоматично ще омърси за себе си Вашата красота и ще я изкриви. Тук изкушението идва не от красотата Ви, а от нечистото сърце, от развратното мислене на този човек. Това вече е негова отговорност.

Такъв човек трябва да потърси съвета на някой зрял християнин, на когото той може да се довери и който ще му помогне да очисти мислите и фантазията си. Това е библейското решение на проблема.

Мохамеданите виждат друго решение — те просто скриват под фереджетата дарената от Бога женска красота от нечистите погледи на мъжете. Какво робство! Каква заблуда!

Нека не допускаме ислямския дух да навлезе и в нашите християнски общности!

„Да не служим за съблазън“, означава да не подвеждаме към грях. Такова подвеждане към грях би било например, ако Вие разголите гърдите си и така автоматично възбудите сексуалното желание у някой мъж. Но едно хубаво, свежо и весело облекло не възбужда автоматично сексуалното желание на мъжа. Трябва да е налице грях, който вече е обхванал мислите и фантазията на този мъж, та подчертаната красота на някоя жена да предизвика в него нечисти пожелания.

 

Фази на брака

Мисля, че вече горе-долу имаме представа как функционира „брачната лодка“. На всеки трябва да е ясно, че тя може да попадне в най-различни ситуации. Може да се вдигне буря, може някое платно да се скъса, може вълните да я залеят или да се открият неочаквани пробойни.

Точно затова екипажът трябва да е способен и добре обучен, в противен случай шансовете за достигане на целта са минимални.

Сега ще се занимаем с някои такива трудности и по този повод ще разгледаме отделните фази, през които преминава един брак.