Валтер нитше издателство Верен

Ето един типичен пример за това: Георги е бил “глезеното мамино детенце“. Когато се оженва, скоро забелязва, че жена му няма намерение да бъде като майка му. Тогава той започва да сравнява двете, като, разбира се, сравненията винаги са в полза на майката. Тя го е будила по три-четири пъти сутрин, носила му е дрехите в леглото, поднасяла му е закуска с яйце, варено точно три минути и половина. Сега всичко това му липсва и разваля отношенията с жена му. _Майка готвеше това винаги така...“, “Майка правеше това иначе...“ — и нищо чудно, че скоро Мария започва да развива неприязън към свекърва си. Но тежко, ако се опита да се защити: _Все ми е едно как го е правила майка ти ...“ — веднага бива прекъсната: “Защо сега намесваш майка ми!?“ — без той въобще да забележи, че всъщност той я е “намесил“.

Навиците, разбиранията, традициите от “вкъщи“ трябва да се оставят по същия начин, както и трапезата на мама и татко. Ако това не стане, не е възможно да се постигне хармоничен брак.

Също така трябва да се откажем и от всякакъв _семеен шовинизъм“. За съжаление в много бракове има постоянни спорове и разправии, защото се правят опити родителите да се поставят на преден план (“Това не е въпрос на предпочитание, просто им дължим уважението!“) Новогодишните подаръци за неговите родители не бива да са по-скъпи от тези за нейните, да не говорим, че неговите родители са идвали вече цели два пъти повече на гости!... Положението се влошава допълнително от това, че често роднините много обичат да се сърдят.

На какво се дължи този “семеен шовинизъм“? Дали искаме да покажем на другия от какво сме се отказали заради него? Или желаем да изтъкнем високите достойнства на рода си? Оставете този “семеен шовинизъм“ и застанете изцяло на страната на своя партньор! Няма защо да играете ролята на съдия в двубоя между снаха и свекър, зет и тъща! Вие сте неделима част от своя брачен партньор и затова се дръжте като такава!

В началото на книгата видяхме, че напускането се отнася до много области от предишния ни живот и е от огромно значение за брака. В много случаи съпрузите дори не са “напуснали истински“ бившите си приятели или приятелки. Тогава миналите връзки не се признават сдържано, с много такт и малко срам (както е редно в началото на една дълбока брачна връзка), а с тях дори се парадира. И тук единият иска да покаже на другия, какво (или кого) е трябвало да остави заради него — само че в действителност не го е оставил! Оставянето означава пълно скъсване — снимки, спомени, недобри връзки.

Друг пример е, когато жената цени семейството повече от брака си. Тя се отдава изцяло на децата, а отношенията с мъжа остават на второ място.

Жените, които са склонни към перфекционизъм, често са изложени на опасността да прекалят с грижите си към децата, като при това въобще не забелязват, че пренебрегват по-важните брачни отношения.

Бракът продължава, “докато смъртта ни раздели“. Той е оста, около която трябва да се въртят всички отношения в семейството. Ако тази ос се пречупи, цялото семейството се разстройва. За разлика от брака връзката между родители и деца е предопределена един ден да бъде разкъсана. Затова родителите трябва винаги да живеят със съзнанието, че децата са им временно поверени, за да ги отгледат и възпитат, но че те не са тяхна собственост и един ден ще ги напуснат. Само така те могат да подготвят правилно децата си за техния бъдещ живот. Който привързва децата към себе си, им прави много лоша услуга. Често такива деца попадат в прекалена зависимост, те остават незрели и несамостоятелни и не могат хармонично и здравословно да преминат към собствения си живот.

Когато една жена постави децата на първо място в живота си, мъжът започва да се чувства пренебрегнат и да търси другаде признание и внимание. Нещата се влошават още повече, когато жената използва детето като заместител на партньора си и заедно с детето образува фронт срещу съпруга и бащата. Такова поведение е тежък грях, нанася дълбоки рани на брачните отношения и винаги има тежки последствия за душевното развитие на детето.
Проблеми с парите
Въпреки че често финансовите проблеми са само външен предлог за караници, истинската причина за които е някакъв друг, по-дълбок и прикрит конфликт, изненадващо много бракове страдат от такива трудности. Парите действително могат да се превърнат в гигантски проблем за брака. Затова ще разгледаме тази тема малко по-подробно.

Както при всички останали проблеми и тук неправилните действия се дължат на неправилно вътрешно отношение. Ето защо първо трябва да се замислим и да си изясним какво вътрешно отношение имаме всъщност към парите.

За много хора парите означават сигурност. Който обаче поне малко познава историята, лесно ще разбере каква измама е това. Отново и отново става така, че парите, които имаме, изведнъж изгубват всякаква стойност. Но дори и да пренебрегнем този чисто материален аспект, пак парите не ни осигуряват истинска сигурност, тъй като с тях не може да се купи нито здраве, нито вътрешен мир, нито хармония, нито щастлив семеен живот. Дори напротив — много често семейният живот, здравето и душевният мир се похабяват именно поради гоненето на пари. Точно това, което искаме да си подсигурим, се застрашава от трескавите ни дейности.

Мнозина са били възпитани в това, че парите дават престиж и добро самочувствие. Горко на този, който мери собствената си ценност като човек по дебелината на портмонето си! Финансови удари се случват на всеки човек и затова такова самочувствие не струва и пукната пара.

Но най-голямата опасност се състои в това, че с помощта на парите ние се опитваме да задоволим колкото се може повече от своите лични потребности. Но щом задоволим една, веднага се обажда следващата (която дотогава може би не сме и осъзнавали). Който е сменил старото си колело с мотопед, най-напред страшно се е радвал и е смятал нуждата си за задоволена. Но не след дълго се пробужда друга потребност — не би било зле да кара мотоциклет, или още по-добре — кола (възможно по-голяма, по-луксозна). Хумористът Вилхелм Буш е изразява този факт в следните стихове:

Това, което си жадувал,

най-после получаваш.

И ти ликуваш облекчен:

“Постигнах вече мир блажен!“

Приятелче, не е за хвалене!

И обуздавай си устата

едно изпълнено желание

след миг си води и — децата.“

Ако ние не обуздаваме желанията си, ако не ги държим в ясни граници, ние неминуемо ще попаднем във водовъртежа на _гонитбата на задоволяване на потребности“.

Това е и причината, поради която много млади семейства затъват в дългове. Доста е съблазнително да можеш да си купиш веднага нещо, за което иначе ще трябва да пестиш месеци и години. Но в Римляни 13:8 апостол Павел ни съветва да не оставаме на никого длъжни в нищо, а в Притчи 22:7 се казва: „Който взема на заем, е слуга на заемодавеца!“

Има, разбира се, случаи, в които е нужно да се вземе заем. Но това винаги трябва да става разумно, в ясни граници, с ясна перспектива за връщане във възможно най-къси срокове. Тук говоря за частната сфера на семейството. Една фирма поради естеството на дейността си може да бъде принудена да работи с кредити, но и тук принципът на Притчи 22:7 си остава в сила.

И така, посочените мотиви водят до погрешни действия във финансовата сфера на брака.
Нашето отношение към парите
Какво трябва да е отношението на християнина към парите?

Най-напред той трябва да осъзнае две неща: първо, че неговите пари и всичките му други притежания са собственост на Бога! Християнинът се е предал с цялото си същество и с всичко, което има, на Исус Христос. Така че и парите му са Божии. Християнинът всъщност е управител на средства, които не са негови, и той трябва да се отнася отговорно към тях. Това означава, че той не може току така да пръска пари за каквото му се прииска, дори и да би могъл да си го позволи. Той трябва трезво да преценява „нуждите“ си и винаги да поставя Божията работа над личните си желания.

Другата важна истина е, че Бог е поел грижата за Своето дете и неговото семейство. Бог е обещал, че „праведният няма да бъде оставен, нито потомството му ще проси хляб.“ (Псалм 37:25) Особено в трудни времена като днешните, когато много семейства имат съвсем реални трудности да „свържат двата края“, е особено важно и двамата партньори да се опрат на това обещание и спокойно да разчитат на Божия промисъл за всеки нов ден. Може да се окаже наистина фатално за един брак, ако единият или и двамата се поддадат на психозата, че „нямаме пари, за да живеем“. Постоянното притеснение на тази тема неминуемо води до конфликти между двамата, създава изнервена атмосфера и общо чувство на несигурност и страх, което, от библейска гледна точка, е явен грях.

Разбира се, не бива да се изпада и в другата крайност. Един съпруг християнин трябва ясно да съзнава своята отговорност за издръжката на семейството си и да не лентяйства безгрижно с аргумента, че _Господ ще промисли.“ Господ наистина храни небесните птици, без те да _сеят и жънат“, но те и не биха могли да правят това, докато човекът може. И така, съпрузите християни трябва да правят всичко, което е в областта на тяхната собствена отговорност, но със спокойното съзнание, че не са оставени сами на себе си, че над тях ден и нощ бди техният любящ Баща, който много добре знае всичките им нужди.

В този практически аспект на управлението на финансите е важно да сме наясно с факта, че мъжът и жената възприемат много неща по съвсем различен начин. Често жената смята, че тази или онази придобивка е непременно необходима, защото тя повече мисли за настоящето, докато мъжът, който мисли в по-далечна перспектива поради генералната отговорност, която лежи върху него, е по-склонен да се въздържа от покупки. Поради тези различия често се създава напрежение и откритият разговор е абсолютно необходим!

Ето един пример от моя собствен опит: преди известно време трябваше да подменим две неща, които вече бяха приключили живота си — холната гарнитура и колата. „Гарнитурата“ ни се състоеше от облечени в плат дунапренови възглавници, които жена ми и майка ми бяха ушили сами още в началото на съвместния ни живот, тъй като тогава нямахме възможност да си купим истинска. След дългогодишна усилена употреба се беше износил не само платът, но и дунапренът се беше сплескал. Според мен обаче гарнитурата все още можеше да се използва — щом като може да се седи на нея, значи си е добра. Нямаше нужда да е чак толкова красива. По въпроса за колата обаче бях на съвсем друго мнение: аз не отдавам голямо значение на външния блясък и малките вдлъбнатинки не ме смущаваха, но тя вече не вървеше както трябва. От време на време просто спираше. И аз, разбира се, си мислех, че по най-бързия начин трябва да се заема с намирането на някаква „по-свястна“ кола. Жена ми обаче не смяташе проблема с колата за толкова трагичен. Съвсем естествено е мъжът и жената да възприемат такива големи покупки по различен начин. Затова е още по-необходимо тези проблеми да се обсъждат трезво и разумно.

Но нека продължа: когато една позната ми обърна внимание, че на нашите мебели не само не приличат на нищо, но и на тях не може да се седи удобно (което никога дотогава не бях забелязал), и че това ни пречело на „гостоприемството“, веднага взехме решение да купим гарнитура (колата трябваше да почака).

Аз лично бих посъветвал всяка брачна двойка да си води домакинска тетрадка, в която да се отбелязват всички разходи. Тогава в края на месеца човек може да получи реална представа за вида и размера на разходите на семейството.

Добре е всеки от партньорите да има възможност да използва една малка част от общите пари за свои лични нужди (което не изключва отговорността му пред Бога), без да трябва да дава отчет за всяка стотинка. Домакинската тетрадка е много полезна, но едва ли има смисъл едно семейство да води цяло подробно и педантично счетоводство.

По-големи покупки е позволено да се правят — да, изрично казвам позволено — само по взаимно съгласие. Тук не става дума за липса на доверие, това е израз на уважение към общата отговорност за парите на семейството.

При финансови затруднения също е важно икономиите да се предприемат общо. Един мъж, който държи на жена си „конско“ заради някоя туба с крем или нова блуза и я призовава да бъде по-пестелива, а същевременно си купува различни вратовръзки за всяка риза, редовно си пийва с приятели и дори и не мисли да спре да пуши, постъпва не само нетактично, но и несправедливо и греховно.

Истината обаче е, че причина за лошото настроение обикновено не са големите и малки неща от околния свят, а вътрешната нестабилност, жаждата за някакво „далечно щастие“, за промяна и разнообразие, подтиснатото недоволство и бунт срещу обстоятелствата и в крайна сметка — срещу пътя, по който Бог ме води.

Лошото настроение най-често се дължи на недоволство и неблагодарност и следователно е грях — то е пряко непослушание на Божието Слово, защото Бог казва: „Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус.“ (1 Солунци 5:16-18)

Бог не заповядва нещо невъзможно. Тези три стиха ни сочат и изходен път от недоволството: Как можем винаги да се радваме (което не означава постоянно да се смеем и да преливаме от възторг, а да имаме трайно Божията радост в сърцето си)?

Това е възможно, ако се молим непрестанно, т.е. ако постоянно живеем със съзнанието за Божието присъствие, ако разговаряме с Него и Му доверяваме и най-незначителните подробности от всекидневието си, ако във всичко, което правим — било то готвене, чистене или на път — поставяме всичко в Божията ръка и вършим всекидневната си работа с пълна вяра в Неговото водителство. Това означава „да се молиш непрестанно“. По този начин аз винаги ще оставям грижите си в Неговите ръце, няма да се тормозя и притеснявам за това или онова и ще мога трезво да правя планове, да разсъждавам, да взимам решения — а всичко останало мога с пълно доверие да поверя на Него.

Ние можем да бъдем винаги радостни и доволни, когато сме благодарни за всичко. Ако например си счупя крака, пак мога да бъда благодарен — не непременно за счупената кост, а че Бог и при тези обстоятелства си остава Бог — моят Господ и Спасител, че Той и от тази неприятност може да направи най-доброто за мен. Да си благодарен за Божиите пътища (а Бог е обещал, че и най-тежките ситуации в живота на Неговите деца съдействат за тяхно добро — Римляни 8:28), означава да Му имаш доверие. Обратното е недоверие към Неговия промисъл и бунт срещу Неговите действия. Това води до постоянно недоволство и лошо настроение.

Един начумерен християнин не само че не може да бъде привлекателен пътепоказател към своя Спасител, но и лошото му настроение предизвиква у партньора му отрицателни чувства, досада и отчуждение. Затова радвайте се „в Господа“ и това ще бъде силата Ви (Неемия 8:10). Изразете доверието си към Бога, като бъдете благодарни, и тогава и домът, и бракът Ви ще се изпълнят с радост.
Изневяра (прелюбодейство)
Хората постоянно се опитват да направят изневярата нещо приемливо за обществото, да я представят не само като „рицарско престъпление“, а дори и като „освежаване, обогатяване на брака“. Но въпреки това повечето от нашите съвременници познават трагедията, която произтича от такива постъпки. Днес дори понятието „прелюбодейство“ се обявява за остаряло и това се представя като един от аспектите на съвременната свобода (макар и такива опити да са правени още преди стотици и хиляди години!). Безброй филми и сериали втълпяват на зрителите, че една брачна двойка може да си позволи пълна свобода в сексуално отношение, като при това и двамата са напълно щастливи и доволни — без ревности, без трагедии. Такива филми се ползват с огромна популярност, защото чрез тях човек се опитва за заглуши угризенията на съвестта си, да притъпи моралното си чувство. Но действителността е друга и винаги ще бъде друга. Изневярата нанася дълбоки рани на човешката психика и междучовешките отношения и често е видимата кулминация на една пълна неспособност за любов.

  

Причини за изневярата

Първо, изневярата в повечето случаи е резултат на една съсипана брачна връзка. Съпрузите са се откъснали един от друг — мъжът се чувства неразбран и се поддава на примамката на някоя жена, която „по-добре го разбира“, или пък съпругата се чувства „за пръв път в живота си истински обичана“. Също така и прекомерното, небиблейско въздържане от сексуална близост може да изложи съпруга по-силно на изкушението за изневяра. Възможно е и мъжът да търси „да се подмлади“ или „да се докаже“ с някоя извънбрачна връзка.

За един християнин достигането до практическо прелюбодейство е бавен процес. То се подготвя в сърцето — противно на действието на Светия Дух и противно на тихите угризения на собствената съвест. Изневярата се поражда и подхранва най-напред в мисълта, човек си позволява да си играе с огъня, излага се на определени ситуации, защото търси еротичното напрежение. Това, че някои християни не извършват практическо прелюбодейство, се дължи единствено на страха им от последствията, а не на принципното им вътрешно отношение към този грях.

Ако някой каже: „Ах, аз без да искам някак така изведнъж се подхлъзнах!“, това означава, че този човек още не е застанал в Божията светлина — още не си е дал сметка, че дълго преди това тайно е подхранвал и поддържал този грях дълбоко в сърцето си. Тук от решаващо значение е да бъдем напълно честни!

Тази честност започва с това, че християнинът трябва да признае пред себе си и да приеме факта, че неговата плът не е новородена и че „плът и кръв не могат да наследят Божието царство“ (1 Коринтяни 15:50). Това означава, че и при християните все още продължава да е налице влечението към прелюбодейство, към грях — желанието за сексуални отношения без отговорност, за еротично удоволствие без любов и вярност. Голяма част от чара на изневярата се състои именно в това — да действаш, без да поемаш трайна отговорност, да получаваш еротично удоволствие, без да се обвързваш с вярност и себеотрицание и без да се грижиш да търсиш и задоволяваш истинските потребности на партньора си. Християнинът обаче е в състояние да избере друг път чрез силата на Исус.

На практика това означава, че и един християнин е и ще продължава да бъде изложен на изкушения. Но изкушението все още не е грях! Когато Исус казва, че „всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“, това означава, че „гледането“ и „пожелаването“ са части на едно общо мисловно действие — „прелюбодейството в сърцето“. Това, че ние като християни също сме подложени на сексуални изкушения, е факт, който можем и трябва да си признаем. Но ако човек поддържа изкушението, подхранва „първата мисъл“ с по-нататъшни мисли, тогава той вече извършва мислено прелюбодейство, което — ако има възможността — ще се развие в душевно прелюбодейство (флирт, влюбване, еротично желание) и чак накрая ще стигне до физическото действие. Който се старае да забули в съзнанието си факта на сексуалното изкушение, толкова по-бързо ще стигне до „душевното прелюбодейство“, защото едно изкушение, което се изтиква от съзнанието, със сигурност продължава тайно да се подхранва — със скрити представи и фантазии, за които човек не иска да си даде сметка и които не признава и пред себе си.

Корените на прелюбодействието често се крият и в някои навици от „стария живот“, от които човек не се е отказал напълно и след като е повярвал. Един мъж например се беше занимавал активно с порнография. Тези картини, разбира се, си остават в съзнанието му и след новорождението му, дори и след като се ожени за една мила вярваща жена. Той беше допуснал тези порнографски представи в сексуалния живот с жена си, дори понякога при интимната близост с нея си представяше една своя бивша партньорка. Това страшно вътрешно прелюбодейство притъпи сексуалната му чувствителност към жена му и пътят към практическото прелюбодейство беше открит.
Прелюбодейството разрушава
Това, че прелюбодейството е толкова сериозен грях, се дължи не само на факта, че то разрушава брачния организъм и дълбоко наранява отделния човек, но и на това, че то по най-срамен начин опетнява крайната цел на брака, а именно да бъде отражение на любовта на Христос към Неговата църква. Християнин, който изневерява на жена си, засвидетелства пред видимия и невидимия свят, че Исус също би могъл да изневери на Своята невеста — църквата!

 

Прошката

Съществено важно е обаче този християнин не само да има готовност да се бори срещу причините за греховното си поведение, но и въобще да се замисли какви са те. Тъй като изневярата е последната стъпка в една дълга поредица от греховни действия, е необходим един цялостен оздравителен процес, за да могат да бъдат премахнати причините, които са довели до нея. Затова Божието Слово в Яков 5:16 ни препоръчва: „Изповядайте един до друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете!“ Човек трябва да изповяда греха си пред някой зрял християнин не за да получи прошка (тя се получава само от Исус Христос — виж 1 Йоан 1:9), а за да може да започне оздравителният процес! Той трябва да се посъветва и как могат отново да бъдат поставени в ред отношенията му с брачния партньор, тъй като те са били разрушени и той е извършил тежък грях против него дори ако прелюбодейството е останало в тайна. Затова трябва да потърси една откровена, очистваща изповед пред брачния партньор, която изяснява и в крайна сметка обогатява брачните отношения. Начинът и времето на разговора трябва добре да се обмислят, защото не би било разумно брачният партньор да бъде изненадан неподготвен с една зашеметяваща изповед само защото човек иска бързо да възвърне собственото си душевно равновесие. Даже и при такава изповед любовта се грижи за доброто на другия!

Който осъзнава тази опасност, няма нужда да изпада в паника и да отбягва приятелства с християни от другия пол. Той може спокойно и радостно да поддържа такива ценни отношения, но при това трябва да бъде изключително недоверчив към себе си! В християнските среди греховните отношения най-често започват съвсем невинно. Човешкото сърце е майстор в прикриването на истинските намерения и чувства. Много скоро човек започва да търси еротичното напрежение, да си играе с него, увлича се в играта, прави някои намеци и признания — и понякога (но невинаги) развитието се прекъсва, най-често от жената едва преди физическото прелюбодейство. И при това човек може дори да се чувства много „духовен“! Обаче не иска да си признае, че преди това се е плискал във водите на душевното прелюбодейство, което е не по-малко отвратително от физическото. То също разрушава семейството, защото как може един брак да бъде жизнеспособен, когато или единият партньор, или и двамата живеят в непрестанна изневяра в своите чувства, желания, намерения и представи?

Ето защо изпитвайте винаги своите мисли, скрити намерения и желания и не мислете, че сте неуязвими в тази област!

Ако имате трудности в брака си, не избирайте за доверен съветник някой неженен, а и особено млад човек от другия пол. Така по Ваша собствена вина ще попаднете в голямо изкушение — и най-вероятно то ще Ви победи.

Но преди да извикате възмутено: „Какво законничество, какво тесногръдие!“, изпитайте себе си дали наистина някога сте имали готовността да откриете напълно пред Господа своите скрити греховни желания, дълбоките корени на понякога дръзката си фантазия и жажда за сексуални приключения, имате ли и сега готовността да позволите на Бога да осветли и тази област от Вашия живот и да я подчини на Своята власт?