Валтер нитше издателство Верен

Самозадоволяването е навик, който за съжаление невинаги изчезва автоматично, когато човек стане християнин — именно защото е навик, от който трябва да се отвикне. Много християни страдат от този навик, не знаят какво точно да мислят за него, тъй като съществува целият спектър от най-разнообразни мнения — от „най-отвратителния и гнусен грях“, до „обогатяваща индивидуална любов“. В едно обаче всички са единни — проблемът е „табу“!

А точно това не би трябвало да бъде, защото и „решенията“, с които човек се сблъсква в течение на времето в различни разговори, свидетелстват за огромно невежество по този въпрос.

Един съпруг например ми довери, че вече съвсем се е отчаял от себе си. И то защо: посъветвали го по-скоро да се ожени и проблемът със самозадоволяването щял да се реши. Той се оженил по-скоро — но не щеш ли — проблемът пак се появил!

И много естествено — как няма да се появи, когато самозадоволяването не е необходимият „вентил“, чрез който уж се изпускала излишната „сексуална сила“ (както някои твърдят). Точно обратното — съвсем скоро отново се натрупва _излишна сила“, която трябва да се „изпуска“ — напрежението нараства, а не намалява! Онанизмът се превръща в истински проблем, когато, вместо да изчезне веднага след пубертета (което и обикновено не става), придобие характер на зависимост, на пристрастяване. За разлика от зависимостта от алкохол или никотин самозадоволяването не уврежда здравето (както навремето плашеха младежите). Проблемът е по-скоро в явленията, съпътстващи пристрастяването, които в крайна сметка се превръщат в причини за самозадоволяването.
„Самозадоволяването в брака е точно обратното на това, за което Бог е създал сексуалността.“

Волфганг Бюне
Гонитба на удоволствия
Гонитбата на удоволствия винаги и на всяка цена е много характерна за нашето съвременно общество. Алкохолиците и наркоманите в известен смисъл правят същото — с помощта на алкохол, наркотици и лекарства те променят химическото равновесие на тялото си, а оттам и чувствата си. Необходимата концентрация алкохол в кръвта действително влияе на „химията на чувствата“ — човек може да почувства лекота, радост. Значи проблемите и напрежението на живота се решават с помощта на химията, с една промяна на емоционалния свят на човека. Такива хора в крайна сметка са зависими от чувствата си. Те не могат да издържат на душевно напрежение, не могат да се справят с живота и не могат да правят нищо, без да бъдат движени от чувствата си. Подобно е положението и при самозадоволяването. Не „приятното чувство“ при онанизма е грях, а фактът, че се злоупотребява със сексуалната наслада (създадена от Бога) за освобождаване от душевно напрежение, за забравяне на проблемите или просто за произвеждане на „чувствена химия“.

Сексуалната връхна точка бива изживявана единствено и само за собственото „аз“. Вместо сексуалността да се практикува, както Бог я е замислил — за да се направи щастлив друг човек, самозадоволяващият развива навика да се наслаждава сам на собствената си страст, да търси да ощастливява сам себе си.

По правило самозадоволяването, особено при мъжете, се придружава от развратни мисли. Мъжът си представя някоя еротично въздействаща жена и мислено се сношава с нея. По този начин самата сексуалност за него все повече и повече придобива характера на самозадоволяване чрез постоянна смяна на партньорките.

Ако такъв мъж се ожени, тези представи ще продължават да го преследват. Той е силно застрашен от греха на мислено прелюбодейство по време на интимни отношения със собствената си жена. И най вече той ще продължи да практикува тази себична сексуалност, която търси единствено собственото си удоволствие и едва ли ще е способен да постави своята сексуалност в служба на любовта, да се интересува от потребностите на жена си и да се стреми да я направи щастлива.

Поради тези причини един християнин, който практикува самозадоволяване, трябва да се откаже от този навик с помощта на Христовата сила — не защото трябва да му бъде отнето едно „приятно чувство“, а защото този навик го прави негоден за истинска любов.
„Любовта не може да се изпробва, както не могат да се правят и експерименти със смъртта. Любов, която се

изпробва през задната вратичка на физическото сношение, винаги оставя след себе си дъха на гнилоч и разложение. Пропиляната любов никога не достига до върха.

Любовта обаче е като огън — не открит, а в печка — не видим за всеки, не под открито небе, а в уюта на колибата и под капака на печката. Ако я няма печката, ако колибата на брака още не е построена, този огън е необуздаем, поглъща всичко около себе си и изпепелява всичко, което му се изпречи на пътя.“

Шойнеман
Ревност
„Тихо сърце е живот на тялото“ се казва в Притчи 14:30, „а разяреността е гнилост на костите“.

Тука не става дума за естественото желание за самозащита, с което човек отбранява някое скъпо притежание, застрашено с хитрост и насилие от истински врагове. Не, тук говорим за ревността, за „буйната страст, която търси страдание“.

Тази ревност не е израз на любов (в която винаги се съдържа свобода), а на жажда за власт. В някои случаи брачните партньори проявяват ревност, защото не са могли да преодолеят горчиви преживявания от детството си (развод на родителите, разрушено семейство). В други случаи причината е нестабилно самочувствие. Ревнуващият се счита за пренебрегнат, изтикан настрана, онеправдан. Той е обладан от страха, че ще загуби партньора си. В такива случаи брачната терапия се състои в отстраняване на психическите смущения на ревнуващия.

Ревността може да се дължи и на незнание, например на неяснота относно факта, че партньорът е подложен на изкушения. Ако жената живее с чувството, че е голяма красавица и поради това мъжът е напълно застрахован от всякакви изкушения (като може би и той самият потвърждава пред нея), тогава ще дойде ден, когато тя ще трябва да установи, че това е лъжа и лицемерие. И вместо да приеме по библейски начин човешката слабост на мъжа си, тя започва да ревнува.

Възможно е обаче и някой от партньорите да започне да ревнува поради разни забележки за минали преживявания на другия. Тогава често се започват _кръстосани разпити“ като при съдебен процес за убийство. Такива проблеми не съществуват в бракове, при които партньорите са „открили картите“ още преди годежа или сватбата. Една цялостна, искрена изповед ще помогне много — тогава партньорът ще е наясно с паданията и тъмните страни на другия, така че няма да има повече „изненади“, които да дават поводи за ревност. Човек, който приема своя брачен партньор като дар от Бога — не като своя собственост — и който знае, че самият той е обичан и ценен от Бога, може успешно да се бори срещу своите изблици на ревност. Така той ще се научи съзнателно да оказва доверие на партньора си, за което партньорът от своя страна ще му бъде много благодарен.


Истинският център
Исус — слънце в блестящи зари!

Исус — радост, рушаща стени!

Който гледа към Него и сам ще блести,

като слънце в сияйни зори!

Така гласи припевът на една известна християнска песен.

Исус — Слънцето на правдата (Малахия 4:2) — този образ е изключително важен и за брака. Една слънчева система може да съществува само тогава, когато слънцето е в центъра и планетите обикалят около него. Ако някоя от планетите (напр. Земята) се опита да стане център и да принуди другите да се въртят около нея, това ще е равносилно на катастрофа. Цялата слънчева система ще се разпадне.

Подобно е и в брака. Слънцето, около което кръжат партньорите, трябва да бъде Исус. Всяка планета, която поиска да измести слънцето, неминуемо ще предизвика катастрофа. Ако бракът се върти около красивата жена, около мъжа или децата (или пък около телевизора, колата, ходенето на почивка и прочее), брачната система ще рухне. Жената, мъжът или детето се превръщат в идоли. Но един идол никога не може да извърши онова, което се очаква от него...

И тъй, пълноценният брак се върти около слънцето — Исус Христос. Естествени следствия от това са общата молитва (в която двамата заедно търсят Божията воля, искат Бог да им говори и да ги води) и общуването с други християни (където те могат да служат на другите, да проявяват гостоприемство, да се коригират взаимно, да се учат да обичат и да дават).

В бракове, където тази практика липсва, е почти невъзможно Исус да бъде центърът, Слънцето. Затова повалете идола и започнете да се въртите около същинското Слънце във Вашия брак — Исус Христос!

Както вече забелязахте, драги читатели, в тази глава разгледахме преди всичко такива брачни проблеми, които се пораждат в самите отношенията между партньорите. Съществуват много други, които по същество не са проблеми на брака, а проблеми на отделния индивид, които се отразяват пагубно и на неговия брак.

При тези случаи е необходимо с предимство да се разрешат по правилен библейски начин именно тези индивидуални проблеми: депресии, неврози, комплекс за малоценност, избухливост, по-силно или по-слабо изразени шизофренни симптоми.
Интимната любов

 

Егосекс или любовна сексуалност?

Преди да започне с лечението на някоя болест, лекарят трябва да постави правилна диагноза. При това диагнозата не представлява просто изброяване на симптомите (напр. болки в гърдите, кашлица, храчки), а трябва да определи същинската болест (напр. бронхопневмония), за да може да се назначи и съответното лечение.

Ако лекарството или терапията са неправилни, те няма да спрат хода на болестта — например нито капки за уши, нито операция на апендикса няма да помогнат при бронхопневмония. Дори пациентът да има чувството, че „все нещо се прави за него“, болестта само ще се задълбочава — проблемите ще растат, вместо да намаляват.

Същото важи и за проблемите в областта на секса. В случай на импотентност нито хапчетата за повишаване на потентността, нито порнографията ще разрешат основния проблем, а само ще го задълбочат още повече.

Духовно маскираното „въздържание“ или „мъчителното, но съзнателно изтърпяване“ са също толкова погрешни методи за лечение на интимните конфликти, както и желанието за все нови и нови сексуални дразнители, постигани посредством перверзии.

За да можем да разберем различните причини за интимните конфликти, трябва най-напред да се запознаем по-подробно със самата сексуалност. При това ще установим принципни различия във възможните цели и мотиви на сексуалността. За яснота ще разделим сексуалността на любовна сексуалност и егосекс.

Любовната сексуалност е по принцип насочена към другия, а егосексът — към себе си. Разбира се, строгото разделяне на сексуалността на тези два вида е теоретично, на практика границите между тях са доста размити. Но за по-доброто разбиране на тази обширна тема това разграничение ще ни бъде необходимо.
Егосексът
Основата, на която се гради егосексът, е идеята, че сексуалността е основна физиологична потребност, заложена в човека, като глада и жаждата: щом усети глад, човек трябва да засити тази своя нужда — той трябва да яде, за да не умре. Също така щом усети сексуално влечение, човек трябва да го задоволи със съответните сексуални действия.

И така, егосексът по принцип произтича от определена хормонална потребност, от инстинкта за размножаване, който ни е известен от животинския свят.

 

Инстинктът за размножаване
Всички животни имат инстинкт за размножаване, който осигурява съхраняването на вида. В определеното време те усещат неудържим подтик към съвкупление.

Сексуалността в животинския свят, или съешаването, се дължи изключително на хормонални и инстинктивни дразнители, на които животинският организъм не може да се противопостави.

Животното е подчинено на своите инстинкти. То не може да управлява инстинкта за размножаване и не би могло да има друга цел при съешаването освен задоволяването на този нагон. Животинската сексуалност е, така да се каже, „функция на жлезите“.

Егосексуалният човек живее според същия принцип:

Сексуалното влечение трябва да бъде задоволено. Единствената цел на сексуалността въобще е нейното задоволяване (чрез „функцията на жлезите“).

В тази схема се вмества например самозадоволяването (мастурбацията): човек усеща сексуално желание и сам го задоволява, т.е. чрез сексуалното преживяване се постига краткотрайно „облекчение“.

 

Егосексът в брака
Естествено принципът на егосекса е валиден и в брака. При повърхностен поглед той понякога изглежда като уж насочен към партньора, но всъщност партньорът служи само като „средство за постигане на целта“. Егосе-ксуалният човек спи с брачния си партньор главно за да задоволи собствените си потребности — той усеща сексуално желание и то „трябва“ да бъде задоволено, изпитва влечение, което крещи за утоляване, и това е основната цел на сношението.
Любовна сексуалност
За разлика от егосекса любовната сексуалност е по принцип насочена към партньора, а не към самия себе си.

Смисълът и целта на тази сексуалност не е собственото задоволяване, а предимно да бъде в служба на любовта — любов, която цели да зарадва и ощастливи другия.

Любовта има различни форми на изразяване. В брака тя може и трябва да се изразява и във физическа близост — под формата на сексуалността.

При тази създадена от Бога сексуалност главното желание е партньорът да бъде зарадван и задоволен. Основната цел не е собственото задоволяване, а дълбокото ощастливяване на другия.

Естествено когато двама души се стремят да изразят по този начин своята любов един към друг, самите те също биват задоволени и ощастливени — но това не е единственият смисъл и главната цел на тяхното съединение.
Принципи на любовната сексуалност
Единствено любовната сексуалност може да бъде пълноценна, стимулираща и двамата партньори, защото тя за разлика от егосекса, се основава на истинската любов. Ето защо тук ще се занимаем по-отблизо с нея и ще разгледаме някои нейни основни принципи.

  

Любовната сексуалност трябва да бъде подчинена на ясно осъзната цел

Целта на проповядването на евангелието е хората да повярват в Господ Исус Христос. Ако един проповедник започне да прави това просто защото на него самия му доставя огромно удоволствие да проповядва — независимо какво, независимо кога, независимо как — „Прекрасно е да проповядваш!...“ — що за уродливо служение би било това!

Тази негова дейност със сигурност няма да продължи дълго, защото проповядването скоро ще му омръзне. Тъй като мотивацията му е била самоцелна, той най-вероятно или въобще ще престане да проповядва или ще потърси някакъв изкуствен стимул, за да може да продължи.

За разлика от него един истински проповедник на евангелието винаги ще вижда пред себе си крайната цел на проповядването и цялата му дейност ще се определя от тази цел. Ако няма хора, които да искат да го слушат, той няма и да проповядва, а ще чака, докато отново би могъл да го върши целенасочено.

Любовната сексуалност също е целенасочена — целта е да доставя радост на своя брачен партньор, когото обичам. Ако се преследва тази цел, качеството на любовната сексуалност само ще се повишава с времето дори ако тя намалява по количество.

За разлика от това при егосекса става точно обратното (по-нататък ще се спрем на това в по-практически аспект). Там настъпват същите явления, както и при самоцелното проповядване — с времето очарованието и желанието се изгубват.

Ако целта е погрешна, а именно задоволяване на първо място на собствените желания, пълноценната сексуалност е също толкова невъзможна, колкото и при безразличното „изтърпяване“ на сексуалния акт.

За да можем да имаме ясна цел, трябва преди всичко да имаме правилно отношение към сексуалността, трябва да знаем защо и с каква цел съществува тя.

Затова нека първо хвърлим един поглед в Библията, тъй като Божието Слово ни дава най-добрата информация за смисъла и целта на сексуалността. А и кой би могъл да ни осведоми по-добре от самия неин Създател, Творец на човека?!
Сексуалността е дадена от Бога
Когато говорим за сексуалността, трябва да знаем, че това не е някаква съмнителна или неприлична тема — Бог не е създал нищо съмнително и неприлично.

„Защото всяко нещо създадено от Бога е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение.“ (1. Тим. 4:4)

За съжаление в християнските (а и не само християнските) среди често се ширят схващания относно сексуалността, които нямат нищо общо с библейското разбиране. Някои смятат, че сексуалността била „плътска и греховна“, докато сексуалното въздържание било по принцип по-добро и „по-духовно“.

Даже има християни, които гледат на сексуалността като на необходимо зло. Такова едно отношение обаче е оскърбление за Бога, който заедно с човека е създал и неговата сексуалност. Можем ли да твърдим, че Той е действал неразумно или дори че от самото начало е сътворил нещо недуховно и лошо? Нима Той е сътворил добри и лоши части на тялото? Това е глупаво, както виждаме и в Битие 1:31:

„И Бог видя всичко, което направи; и ето, беше твърде добро.“

Всичко, което Бог е сътворил, е било и е много добро — включително и сексуалността, защото Той я е създал като любовна сексуалност.

„Женитбата нека да бъде на почит у всички“ се казва в Евр.13:4, и то именно във връзка със сексуалността: „и леглото неосквернено“. Неосквернено от какво? Не от самите интимни отношения, както някои твърдят, а от блудство и прелюбодейство. Това ясно личи от по-нататъшния текст: „...защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците!“ Блудството и прелюбодейството нямат нищо общо с любовната сексуалност, те спадат в областта на егосекса. Егосексът е една изкривена, перверзна форма на създадената от Бога любовна сексуалност и следователно не може да бъде приписан на Твореца, а на Неговия противник — дявола.

В Притчи от 5:15 нататък ясно се вижда, че Бог е дал на човека сексуалността като един физически израз на любовта, като подарък, с който двамата да си доставят взаимна радост:

„И весели се с жената на младостта си. Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време, и възхищавай се винаги от нейната любов!“(ст. 18,19)

Има много хора, които поради неправилно възпитание в детството или определени минали преживявания са се сблъскали единствено с егосекса и не могат да го различат от любовната сексуалност. Затова те хвалят всичко, което е по някакъв начин свързано със секс, в един общ кюп и му лепват етикета: „Лошо.“ Това е абсолютно неправилно. Трябва ясно да правим разликата: Бог е дал на брачната двойка сексуалността като една измислена, създадена и желана от Него възможност, чрез която всеки един от партньорите да може да изрази физически своята любов към другия и да се радва.

Не бихме ли казали, че той постъпва, меко казано, неправилно?! Това, че истинската любов може и трябва да се изразява и чрез думи, ни е пределно ясно, но също така истинската любов може и трябва да се изразява физически — чрез сексуалността.

Много бракове страдат от сексуално въздържание или безразличие. Всякакви благочестиви маски („Ние сме женени от 23 години и вече се нуждаем от секс само веднъж на тримесечие — толкова сме израснали духовно!“) са излишни и смешни! Тук явно се касае за тежко разстройство на брака — тези съпрузи вече не изразяват физически своята любов един към друг, както Бог е имал предвид. А може би това е показател, че между тях никога не е имало истинска любов, както много често се случва. Действително е трудно да се изрази нещо, което въобще липсва — между тях цари мълчание, включително и в интимната област.

Интимните отношения, които се базират на любовна сексуалност, имат свързващо, обединяващо и обогатяващо въздействие върху брака. Тази интимна близост съществува само между двамата партньори, докато всички останали области от живота се делят и с други хора, например с децата. Това общение насърчава и подкрепя партньорите, поддържа тяхното уважение един към друг и връзката помежду им и въздейства благотворно на атмосферата, на тона на разговорите, на нежността в отношенията им. От това цялото семейство може да има само полза.

Когато в брака се налага сексуално въздържание, то трябва да бъде само по взаимно съгласие поради причина, която е толкова важна, че изисква изключително интензивна молитва, и то за кратко време. Така казва апостол Павел в 1 Коринтяни 7:5.

И така, Бог е създал сексуалността като възможност за физически израз на истинската любов, като извор на радост. Затова и на сексуалността можем и трябва да се наслаждаваме „с благодарение“ (1 Тимотей 4:4), когато тя е подчинена на тази основна цел.

И така, каква е целта на Вашата сексуалност?

 

Любовната сексуалност се гради в атмосфера на сигурност, нежност и взаимно уважение

Върху тази основа вече може да се постави купето — което може да се сравни с биологичните функции на сексуалността.

Представете си да се опитате да карате кола, която няма нито двигател, нито колела — само купе. Мъчно, нали? Това би означавало да бутате купето пред себе си по улиците. Но именно това е, в преносен смисъл, един от аспектите на егосекса. Той може да мине и без атмосфера, не се нуждае от сигурност, нежност и взаимно уважение. Съответно и резултатите са отегчение и умора (та кой би могъл дълго време да бута по улиците купе?), разочарование и разруха.

И така, душевната основа на любовната сексуалност се състои в сигурност, нежност, взаимно уважение и взаимно приемане. Тази любов винаги включва цялостния човек. За разлика от това егосексът най-често се ограничава само до половите органи, така че бихме могли да говорим за „генитален секс“.

При това не става въпрос за наличието на съответни чувства като привличане или симпатия, тъй като егосексът много често (особено в началото на една такава връзка) е придружен от огромно изобилие от еротични чувства и възбуждащи усещания. Атмосферата на сигурност, нежност и взаимно уважение трябва обаче да съществува преди самото сексуално действие и, както вече казахме, се дължи на истинска любов.

Как изглежда на практика създаването на тази атмосфера?

Ще разгледаме някои общи напътствия, които обаче, драги читателю, се отнасят лично за Вас, а не за Вашия партньор!

Човек лесно би могъл да се подхлъзне и когато чете описаните по-долу оптимални условия за любов, да си помисли: „Ето, понеже моят партньор не може да изпълни тези високи изисквания, затова между нас не може да има любовна сексуалност.“ Естествено, че не може, защото, както вече видяхме, правилната сексуалност е резултат от истинска любов, която никой от нас не притежава съвършено и пълно. Със съвършена любов може да обича единствено Бог. Затова нека съпругът християнин и съпругата християнка да разглеждат следните напътствия като източник на идеи лично за себе си. Целта е те да им помогнат, от една страна, да опознаят някои връзки между собственото си сексуално поведение и отношението на любов към другия, а от друга страна, да се стремят да дават все повече място в живота си на истинската, всеотдайна любов.

 
Напътствия за мъжа
Мъжът трябва най-напред да осъзнае, че в сексуално отношение жената реагира съвсем различно от него. При него сексуалната възбуда се получава по-скоро от визуални или други сетивни дразнители, докато при жената тя по правило се дължи на емоционални усещания, на общата атмосфера. Жената е много по-силно зависима от истинската душевна основа на любовната сексуалност, отколкото мъжът. За жената е важно какво чувства, какво изживява в душата си.

Ето защо любящият съпруг е длъжен да се запита как би могъл да обгърне жена си с нежност — и то часове преди физическото съединение.

Тази нежност, тази атмосфера на сигурност и взаимно уважение може обаче да се създаде само при условие, че мъжът по принцип обича жена си, а това означава, че той е решил съзнателно и волево да разбере нейните истински потребности и да ги задоволи. Тази атмосфера се създава както от една нежна целувка по бузата през деня, така и от някоя мила дума, нежна прегръдка или сърдечно „благодаря“ след вечерята.

Внимание: когато един мъж е мил към жена си само когато има сексуални намерения, тя с право ще се чувства измамена, използвана и насилена — което, разбира се, разрушава всякаква атмосфера. Затова трябва да обграждате жена си с нежност и внимание не само когато смятате да спите с нея.

Мъж, който спокойно си чете вестника, докато жена му е на прага на нервна криза, защото почти едновременно трябва да вдигне масата, да измие съдовете, да пусне пералнята, да изкъпе децата, да им прочете приказка и да ги сложи да спят, докато на печката се готви яденето за утре и непрекъснато звъни телефонът, такъв мъж показва на практика, че ни най-малко не уважава жена си. Той не може да създаде нужната атмосфера.

Жената забелязва, когато съпругът _ се отнася към нея с уважение, когато _ отваря вратата, държи _ палтото, поема тежката чанта или тежкото дете от ръцете _.

„Вие, мъже, живейте благоразумно, като с по-слаб съсед, с женския пол и им отдавайте почит като на сънаследници на благодатта на живота, за да не бъдат възпрепятствани молитвите ви.“ (1 Петрово 3:7)

Мъжът може да създаде атмосфера на взаимно уважение само тогава, когато съпругата му види, че наистина заема почетно място в живота му, че той наистина се отнася към нея като към скъпоценно съкровище. Задължително е да казваме това на жените си — понякога с думи, друг път с букет цветя или някой малък подарък.

Всичко това е добра почва за създаване на необходимата атмосфера, атмосфера, в която брачните партньори могат да общуват помежду си открито и с искрена нежност.

„А и двамата, човекът и жена му, бяха голи, и не се срамуваха.“ (Битие 2:25)

И така, попитайте се, като съпруг: „Как бих могъл часове преди това да обгърна жена си в нежност? Откъде има опасност да се появят недоволство, несигурност, грижи и студенина и да отровят атмосферата?“ И още: „Какви душевни стимулатори обича жена ми? Какво би й помогнало да се възбуди сексуално?“

Може би съпругата Ви обича нежна музика? Тогава намерете подходяща плоча или касета и се радвайте, когато тя се изпълва с нежност и топлина под действието на любимите звуци.

Или може би обича уюта на запалена свещ? Тогава няма да е най-подходящото нещо да монтирате в спалнята си цветомузика!

Ако легнете в леглото, без да се изкъпете, и миришете на пот, това също ще развали атмосферата, както и ако прехласнато говорите за друга жена, докато разсеяно милвате своята.

Но това, което създава най-големи трудности на много мъже, е фактът, че атмосферата на нежност и сигурност се създава най-вече с думи. За съжаление много мъже като че ли прекарват интимния си живот в аквариум — мълчат като риби. Библията обаче насърчава мъжете да изразяват любовта към жена си с думи. Примери за това са дадени в Песен на Песните:

„Колко красиви са нозете ти с чехлите, дъщерю княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, изделие на художнически ръце. Пъпът ти е като обла чаша, от която не липсва подправено вино. Коремът ти е като житен копен, ограден с кремове. Двете ти гърди са като две сърнета близнета. Шията ти е като стълб от слонова кост. Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим. Носът ти е като ливанската кула, която гледа към Дамаск. Главата ти върху тебе е като Кармил, и косите на главата ти — като мораво, царят е пленен от къдриците им. Колко си хубава и колко приятна, о, възлюбена, в очарованията си! Това твое тяло прилича на палма, и гърдите ти — на гроздове...“ (Песен на Песните 7:1-7)

Казвали ли сте някога нещо подобно на жена си? Не твърдя, че непременно трябва да кажете, че носът е като ливанската кула, без да Ви е много ясна естетиката на тази кула. Естествено днес ние използваме друг език, но принципът е ясен. Става дума за това, дали изразявате любовта си с думи — и то най-вече при интимно общуване!

Може би ще ми отговорите, че да шепнете романтични думи в ухото на жена си би Ви коствало огромно усилие. Напълно Ви вярвам. Разбирам Ви и ако ми кажете, че не изпитвате никаква необходимост да го правите. Но не забравяйте: любовта означава да изследвате и да се опитвате да задоволите истинските потребности на жена си — независимо дали Вие самият имате съответните потребности, или не. Ето защо започнете да обличате любовта си в думи — от любов, а не защото много Ви се иска. Ако думите Ви са повлияни от Вашето вътрешно решение да обичате, жена Ви ще се почувства много щастлива.

Създаването на атмосфера, която предразполага и допринася за щастливо и градивно сексуално общуване, е важна и отговорна задача, която предимно се пада на мъжа.

И така. Вашият сексуален живот основан ли е на атмосфера на сигурност, нежност и взаимно уважение?

Ако например Вие, като съпруга, имате навик постоянно да раздавате съвети или да мърморите, с това Вие неминуемо разрушавате атмосферата. Някои жени се опитват още от самото начало на брачния си живот да проведат със съпруга си цялостна „превъзпитателна програма“. И така, те за заети с постоянно търсене на недостатъци, тяхното разобличаване и „поправяне“. Близко е до ума, че ролята на строга учителка може да стимулира у един мъж всичко друго, но не и романтични чувства.

Покажете на мъжа си, че го приемате такъв какъвто е, с всичките му недостатъци и грешки, дори ако не окача ризата си в гардероба или обича да яде в леглото.

Подкрепете го чрез възхищението си. Всеки мъж има необходимостта да му се възхищават. Обяснете му какво така много цените у него. Така ще създадете атмосфера на взаимно уважение.

А може би Ви застрашава опасността да приемате като естествено всичко, което мъжът Ви прави за Вас? Неблагодарността е нещо изключително грозно, особено между двама души, които твърдят, че се обичат. Покажете му, че оценявате това, което той прави, за да Ви достави радост, че не подминавате незабелязана грижата му за дома и семейството. Кога за последен път му казахте „благодаря“?

Покажете му уважението и любовта си, като бъдете красива за него. Мъжът реагира на визуалната възбуда много повече, отколкото жената. Затова Вашето старание в тази насока ще повлияе много положително за добрата атмосфера на интимна близост.

Ако Вие се разкрасявате само за случаи, които „си заслужават“, а пред мъжа си ходите раздърпана и несресана, той естествено ще добие усещането, че според Вас за него „не си заслужава“ да сте красива. Много жени се поддържат само докато се омъжат, а после се оставят бързо да напълнеят, забравят за съществуването на козметика, парфюми и украшения, а пеньоарът се превръща в основната им дреха. След това започват да се оплакват, че „съпругът им охладнял“ към тях! Поддържането на добър външен вид изисква много време и енергия, но Вие го дължите на своя мъж — любовта мисли за другия, а не за собственото си удобство.

Много съществена част от интимната атмосфера е и доброто Ви настроение. Помнете, че нямате право да си изкарвате на мъжа си яда и нервите от напрегнатия ден — за него той е бил не по-лек. Умората от деня се преодолява най-добре в една спокойна и ведра атмосфера, която се създава главно от жената.

Към „подаряването на себе си“ спада и това да сигнализирате на мъжа си, че сте готова да му се отдадете сексуално.

Много често поради фалшив срам (или неправилен начин на мислене) жените изглеждат сексуално безразлични. Това не само руши откритата атмосфера на искрена нежност, но и въздейства притъпяващо на мъжа и го подтиква към егосекс, тъй като неговите усилия не предизвикват у партньорката му очаквания отклик. Мъжът може да бъде сексуално активен и без голямо душевно участие, което една жена по-трудно може да си представи. Затова мъжът не само е изложен на по-голяма опасност да се подхлъзне в един вид „генитален секс“, но и понякога се чувства по-малоценен в сексуално отношение. Той знае своята слабост, която всъщност е просто различие.

И така: показвате ли на мъжа си, че се наслаждавате на любовната сексуалност „с благодарение“, или с безразличието си рушите неговото еротично преживяване?