Валтер нитше издателство Верен

Бог е сътворил човека и за общение с други хора. Деца, върху които са били правени опити за “стерилно“ отглеждане, без никакво човешко общество и внимание, са умирали. Така и бракът е един израз на това, че ние поединично не сме завършени, а сме създадени за общение едни с други. Неженените християни също могат да имат пълноценен живот, когато се научат да живеят в общение с Бога и с другите вярващи.

Приложете този принцип в собствения си брак: допълвайте партньора си, вместо непрекъснато да критикувате недостатъците му!

Тъй като мразя да закъснявам, много ценя точността — особено в неделя сутрин. Заставам напълно готов на входната врата — и чакам! Едната обувка на дъщеричката ми е паднала някъде и сега не може да се намери, а жена ми още се мотае в банята. Настроението ми спада до нулата. “Не можете ли поне веднъж да сте готови навреме!“ — проехтява внушително из цялото жилище с пълното убеждение, че семейството ми наистина се нуждае от това изобличение. Втурвам се към колата, гумите демонстративно изсвистяват на тръгване, завоите по необходимост се взимат остро — за да могат всички съвсем ясно и физически да разберат, че за в бъдеще трябва да бъдат по-точни...

Внезапно ми хрумва мисълта, че може би пък аз трябва от такива случки да се уча на търпение. Точно това ми липсва и точно затова любимите ми хора са толкова неточни — за да се науча да бъда търпелив. Е добре! Прощавам на жена си и решавам да се упражнявам в търпение... Но някак си тази мисъл не ме радва особено. Мисля си по-нататък — как бих могъл да помогна на жена си да преодолее тази своя неточност? В подходящ момент подхващам темата: “Скъпа, какво смяташ, че мога да направя, за да се научиш да се оправяш навреме с всичко?“ “Първо, би могъл да приготвяш закуската в неделя сутрин“ — гласи готовият отговор на моята скъпоценна половинка. Тръпки ме побиват, тъй като обикновено, след “първо“ идва и “второ“, а дори и “трето“. Каква проницателност(!): “Второ, би могъл да свариш кафето, докато аз обличам малката, трето, когато звъни телефонът, да го вдигаш ти, а не да ме пращаш мене, а също би ми помогнал, ако сам си взимаш чорапите, вместо да викаш: “Нямам чора-а-пи-и!, и още...“

И така, аз все повече и повече “опознавах себе си“!

Значи проблемът не бил в това, че жена ми е неточна, а в самия мен! До този момент аз не бях забелязал, че тя е абсолютно претоварена в неделя сутрин. Аз практически не я бях допълвал, защото не помагах да се справи с многото си задължения.

Всеки от партньорите внася в брака множество слабости и грешки. Единият е разсеян, другият е срамежлив, единият е небрежен или пък отдава голямо значение на хорските приказки, другият обича да се затваря в себе си. Съществува опасност от (словесни) престрелки: “Ти трябва най-сетне да престанеш ..., Пак започваш да ..., Никога няма да можеш ..., Няма ли поне веднъж ... Е, за кой ли път вече ...“ Стоп! Слабостите и грешките са част от вашия партньор! Вие обаче имате за задача да го допълвате с вашите действия, а не да го направите съвършен!

Христо е много затворен човек. Той не успява както трябва да сподели с жена си неприятностите, които има в службата си. Лиляна страда от неговото подтиснато настроение и постоянно го притеснява с въпросите си: “Защо премълчаваш нещо? Защо не говориш открито с мен? Защо не ми кажеш какво става?“ Това непрестанно питане води до точно обратния ефект: Христо още повече се затваря в себе си и реагира с раздразнение. Когато Лиляна се научава да приема тази черта от характера на мъжа си и самата тя да споделя с него (а не само да бърбори за себе си), тя успява да създаде вкъщи такава атмосфера, в която Христо може да се отпусне и да сподели спокойно и открито мислите си. Така те вече могат заедно да намират решения на проблемите в открити разговори, в които има място както за въпроси, така и за внимателна критика.

Не забравяйте това: Вие сте дадени на партньора си за допълване, а не за поучение или възпитание. Ние можем да се допълваме в най-различните житейски ситуации, като заедно постигаме нещо и се радваме, като взаимно се изтърпяваме и приспособяваме един към друг. В радост или скръб, в здраве или болест, в близост или раздяла, в младост или старост, в успехите или разочарованията на всекидневния ни живот ние трябва да знаем, че бракът не е замислен като възпитателно учреждение, а като едно цяло, в което двете отделни части се допълват взаимно. Бракът не трябва да се превърне в начало на самота на двама или в край на личната свобода, а в най-висше отношение на доверие и подкрепа между един мъж и една жена.

“Така са длъжни и мъжете да любят жените си, като своите тела. Който люби жена си, себе си люби“. (Ефесяни 5:28)

Преди известно време гостувах на един вярващ професор в Кьолн. Жена му беше сготвила чудесен обяд, който той много похвали. „О, не трябваше да го правя, та това е всъщност самохвалство“ — каза той изведнъж и смигна шеговито — „та нали жена ми и аз сме едно цяло!“

За съжаление това съзнание се среща много рядко сред женените двойки. Бог казва, че бракът представлява едно цяло, че мъжът и жената са едно. Затова ние, мъжете, би трябвало да обичаме жените си и да се грижим за тях като за собствените си тела, защото както аз съм едно с тялото си, така съм едно и с жена си. Аз трябва да ям, да спя и въобще да се грижа за тялото си, за да бъда жизнеспособен като цялостна личност. Ако занемаря тялото си, като напр. престана да ям, в най-скоро време ще се съсипя и физически и душевно така, че няма да мога да върша работата си, нито да изпълнявам задълженията си.

Който занемари жена си, съгрешава против брачното тяло и няма да може да изпълнява задачите, които Бог е дал на мъжа и жената в брака.

„Но това са егоистични мисли — би подхвърлил някой. — Аз обичам жена си единствено заради самата нея, а не заради моите собствени потребности.“ Много добре, продължавайте все така, но внимавайте да не би любовта Ви да добие горчивия привкус на покровителствена, хладна дистанция. Библията е много реалистична и практична — мъжът е зависим от своето тяло и затова внимателно ще се грижи за него. Ако той се грижи по същия начин и за жена си, защото поради брачното единство той е зависим от нея, то това не е егоистична слабост, а благодарно приемане на собствената недостатъчност. Освен това аз бих желал да мога изпълнявам по-добре дадените ми от Бога задачи, затова трябва да ям; а за да може бракът ми да изпълнява предназначението си и да има успех, аз също така трябва да се грижа за жена си.

Всяка съпруга има нужда от съпруг, който я разбира, който „живее благоразумно“ с нея (1. Петрово 3:7), т. e. според своето знание. Това означава, че мъжът трябва да се научи да разбира жена си и да се съобразява с нейните особености — душевни и физически.

Така също и всеки съпруг се нуждае от съпруга, която се старае да го разбира и която може да се съобразява с егоистичните му слабости —по-характерни за мъжете, отколкото за жените.

По този начин се развива едно все по-пълно чувство на единство. Съпрузите знаят, че могат да се облегнат един на друг, защото всеки от тях живее с чувство за отговорност към другия и не изпуска от поглед радостта и щастието на партньора си — включително и в сексуалната област. Двамата са „в една лодка“, те са едно по отношение на общи принципи, цели, както и в практическите неща като финанси, възпитание на деца и прочее. Затова например никой от двамата никога няма да обвини или да унижи другия пред децата (или пред друг човек).

„... със смирение нека всеки счита другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото“. (Филипяни 2:3-4)

Библията показва недвусмислено, че това предимно е задача на мъжа — да задоволи нуждите на жена си. Но той ще е в състояние да направи това едва тогава, когато ги познава!

Спомнете си колко трудно Ви е било, когато бебето Ви е ревяло в кошчето и с нищо не сте могли да го успокоите. Вие не сте могли да направите нищо, защото не сте знаели какви са потребностите му. Затова сте викали детския лекар с надеждата, че неговият опит и знания на специалист ще Ви помогнат да разберете потребностите на бебето. Чак след като сте разбирали от какво се нуждае то, сте могли да задоволите нуждата му.

С други думи, най-важната задача на мъжа е да открие истинските потребности на жена си! И въпреки че те са различни за различните жени, Библията ни дава компетентни сведения за главните нужди на жената.

Мъжете не трябва да се заблуждават от разпространения мит в стил Джеймс Бонд, че добър любовник е онзи, който е способен да задоволи сексуално възможно по-голям брой еротично настроени партньорки — това може (в своя периметър) и всяко куче. Добър любовник е този мъж, който може да задоволява истинските потребности на една единствена жена през целия живот.

И тъй като вече направихме разлика между сексуални и истински потребности, искам да подчертая, че действителните нужди на жената не са толкова от сексуален характер (което нито ги омаловажава, нито ги изключва), а предимно в душевната област. Много мъже разбират от тези неща, колкото коза — от черен пипер.

Един пример: Многоуважаваният съпруг се връща вкъщи след работа, поглъща заслужената си вечеря, пийва заслужената си биричка, казва (може би) на жена си, че вечерята е била вкусна, и се оттегля за заслужената си почивка на удобното канапе пред телевизора или с книжка в ръка, дава на децата да разберат, че сега иска да го оставят на мира и се вдълбочава в приключенията на тайния агент „099“. В това време съпругата разтребва масата, измива чиниите, съблича децата, помага им да се изкъпят и да си измият зъбите, тича до телефона, усмирява една бурна разправия между малките, докато ги сложи да спят, трябва да отбива най-разнообразни хрумвания с цел размотаване, разказва им приказка за „лека нощ“, пуска водата от ваната да изтече, събира и сгъва дрехите, измива ваната, нахранва златните рибки, полива цветята, зашива едно копче, поправя един цип, спъва се в обувките на съпруга си, приготвя се за лягане и изтощена до смърт потъва в леглото.

Междувременно съпругът се е наслаждавал на смелата решителност на агента „099“, възхищавал се е от неговата бърза реакция и съобразителност в трудни моменти, докато най-накрая се е идентифицирал с неговия маниер на леко шеговито превъзходство. Напълно удовлетворен от успешното приключение, нашият „099“-съпруг глътва още един коняк, с пружинираща мъжествено елегантна походка се отправя към спалнята и със сдържан хумор подхвърля на жена си: „Е, какво става тази вечер?“ И когато от леглото се чува само слабото: „Какво става?“, цялата съобразителност на „009“ се изпарява.

Затова Вие, като вярващ съпруг, имате изключително важната задача да се молите и да четете Божието Слово заедно с нея (освен Вашето лично общение с Бога). Колко много благословения може да преживее една брачна двойка чрез това съвместно четене, молитва и обсъждане!

С Библията в ръка могат да се разрешават и появилите се конфликти, могат да се родят нови планове и решения, може да се изпита и промени собственото мнение.
Уважение
Целувката, с която сутрин се разделяте с жена си, е нещо повече от жест. Всеки човек се нуждае от уважение!

Вашата жена трябва да знае, че я уважавате и цените. Ако Вие с поведението си показвате, че всичко останало за Вас е по-важно от нея, тя лесно ще изпадне в депресия и безразличие. Никой човек не може да преживее мисълта, че е излишен.

Познавам едно семейство, в което мъжът постоянно натяква на жена си колко е „проста“, колко нейната професия е незначителна и как единственото достойнство е, че е сексуално привлекателна. Това дълбоко я травмира и тя действително развива комплекс за малоценност.

Този проблем може да стане съвсем критичен, ако жената е домакиня и не ходи на работа. Ние сме свикнали, че домакинската работа е нещо съвсем естествено, което става от само себе си, покрай другото. Следователно една жена, която е само домакиня, „не работи“. Всъщност обаче малко мъже биха издържали и няколко часа на напрегнатото всекидневие на една домакиня, особено ако децата са вече повече от едно. Не забравяйте, че ако Вие издържате жена си, така че тя не е принудена да ходи на работа по финансови причини, Вие просто изпълнявате своето естествено задължение като съпруг и баща, а не проявявате някакво „висше благоволение“. Така Вие просто създавате на жена си нормални условия също да изпълнява своите естествени задължения на съпруга и майка, които са поне толкова важни, колкото и Вашите.

Досега не е намерен заместител на майчината любов и грижа, заместител на времето, прекарано индивидуално с едно дете, заместител на грижовното наблюдение и направляване на развитието на детето в най-ранна възраст, за атмосферата на ред и сигурност в един истински роден дом! Печалните резултати на детските градини се виждат твърде ясно в цялото ни общество — все по-често възмутено казваме за младите хора, че им „липсвали първите седем години“. Така е, липсват им наистина.

Затова, ако жена Ви е домакиня, не казвайте пренебрежително, че тя „не работи“. Коя работа би могла дори приблизително да се сравни с внимателното отглеждане и оформяне на едно човешко същество?!

Когато се връщате вкъщи от работа, не виквайте: „Къде е вечерята?“ — с тон, който горе-долу означава: „Какво си правила цял ден?“

Ако искате Вашия брак да бъде здрав и привлекателен и ако искате да виждате жена си щастлива, тогава Вие, като мъж, трябва да се погрижите Вашата жена да осъзнава стойността и значението на своите задачи като домакиня и майка!

Нашият брачен партньор също може да стане „обикновен“ или „всекидневен“. Не бива да допускаме това. Когато насочите цялото си внимание към всекидневното, ще откриете много незабелязана красота, безценни скрити съкровища. Добре е обаче не само да ги отбележите за себе си, а и да отдадете на жена си съответното признание и благодарност! За някои съпрузи предложението за женитба си остава най-големият и понякога единствен комплимент, който някога са направили на жените си. Един искрен комплимент обаче е истински балсам за потребността от уважение, която всяка жена има.

Представете си, че сте архитект. По ваш проект, изготвен с много усилия и фантазия, е била построена красива, практична и евтина къща. Собственикът се нанася там със семейството си и живее весело и щастливо в удобното жилище. Въпреки това обаче никога никой не споменава нито думичка за Вашата сполучлива работа. Как би ви подействало това?

Същото е и когато домакинята всеки ден полага усилия да поднесе на масата вкусно ядене, а доволните „потребители“ не отронват и думичка на признание за готвачката. Скоро тя ще има такова желание да готви, каквото има и да ходи на зъболекар. И при другите домакински дейности положението не е по-добро — или може би Вашата жена е получила вече лавров венец за своето чувство за ред? („Кой пак ми е разтребил вестника от миналата събота?!“) Или е пожънала овации за чистенето? Похвала за прането? Благодарност за кърпенето? Възхищение за търпението, с което разговаря с малките? Страшно много жени живеят без ни най-малко признание за труда си!

Или как говорите с жена си? С положителна или отрицателна нагласа? Имайте предвид, че винаги, когато си замълчите, вместо да изкажете заслужения комплимент, вие автоматично водите „негативен разговор“! Както вече видяхме, Вие можете да правите искрени и честни комплименти дори и когато чувствата Ви не Ви подтикват към това!

Понякога човек трябва да надвие собствените си чувства, за да изрече някоя похвала, да покаже одобрение или да откликне на нуждите на жена си. Но колкото повече се упражняваме в тази насока, толкова по-лесно става. Или, както казахме: любовта може да се научи.

Ето още няколко практични съвета как мъжът може да изрази своето уважение към съпругата си.
Внимание
Като търговски директор на фирмата Емил успява да въведе нов метод на работа. За целта трябва да работи седем дни в седмицата. При това пропуска да поздрави жена си за единадесетата годишнина от сватбата им и облаците се сгъстяват над домашното огнище.

„Как може да е толкова дребнава — си мисли той. — Аз се съсипвам от работа и благодарение на това тя може да си позволи всичко: кола, всякакви домакински уреди, модерни тоалети — за нищо не трябва да пести. И изведнъж такава чувствителност...“

Емил не разбира, че жена му с радост би се лишила от всичките удобства, ако вместо това получеше неговото любящо внимание. Дрехите и домакинските уреди не могат да заместят любовта! Докато Емил работи денонощно, за да получи признание в службата си, той погазва същата потребност за признание, която има и съпругата му.

Кога за последен път написахте любовно писмо на жена си? О, зная, ние много се притесняваме от такива романтични постъпки. Нашият идеал за силен мъж изисква твърдо, гордо и по-скоро студено държание, в което няма място за „лиготии“. Можете спокойно да изхвърлите такъв идеал зад борда и да си спомните, че истинската любов се изразява в това да разберете вътрешните потребности на Вашата съпруга и да ги задоволите! Няма значение дали Вие ще бъдете очарован от един букет цветя, важното е жена Ви да се зарадва на вниманието и да почувства, че Вие я цените и обичате.

Обсипвайте жена си отново и отново с нежности, целунете я, докато глади, или просто кажете нещо мило, когато се разминавате по коридора.

„... и отдавайте им (на жените си) почит...“ — казва апостол Петър в своето писмо. (1. Петрово 3:7)

Дали ли сме на жените си почетно място? Знаят ли те, че ние ги почитаме и че те са скъпоценност за нас? На всяка цена трябва да им го показваме, било то с думи, или с някое малко подаръче, или с букет цветя, или с любимото ядене в някое ресторантче, или с някой излет през почивните дни.

Точно тук мъжът трябва да разбере, че има задължението да внесе малко разнообразие в живота на жена си. Монотонното всекидневие действа убийствено. Смяната на обстановката, почивката, разнообразието винаги действат благотворно на един брак.

Показвайте на жена си своето признание, като я обсипвате с дребнички знаци на внимание и почит.

Запишете си в бележника най-напред времето, което искате да прекарате заедно със семейството си - като важна, неотменима среща! Най-често в тефтера пише: „Среща с колегата Петров“, „Рожден ден на Вили“, „Сауна“, „Преговори“, „Мач“ и прочее Ако остане някое празно място, тогава може и да се намери време за семейството. Но не сте ли забелязали, че всъщност такова време никога не се намира? То трябва да се „вземе“ отнякъде, да се отдели, дори за сметка на някой служебен банкет или мач. Нима те са по-важни от семейството Ви? Покажете колко цените жена си, като отделите време.

Кирил осъзнава тази необходимост и запланува през следващата седмица да заведе жена си на ресторант. Чудесно! Но когато времето идва, той хваща жена си подръка и се втурва към заведението, сякаш Кинг Конг е по петите им. На всеки пет минути поглежда крадешком часовника си, защото не иска да пропусне телевизионното предаване от 21.15 ч. По време на вечерята премисля още веднъж неприятната разправия с шефа си, а когато сервират десерта, пита жена си дали не би могла да изкара месеца с по-малко пари. Следващата седмица жена му се отказва от _приятната вечер“ в ресторанта...
Помощ
Жената се нуждае от помощ при определени трудности. Който наистина е загрижен за тялото си, ще обръща внимание не само на желанията, но и на болките му. Например ако ни боли гърло, взимаме таблетки за смукане и си правим гаргара, т.е. помагаме на тялото си да се справи по-лесно с възпалението. Така и мъжът трябва да помага на жена си, за да може тя да се справи по-лесно с трудностите.

А какви могат да бъдат те?

Добре си спомням вечерта, когато бях на гости на едно семейство с три деца. Майката не успя да сложи и един залък в устата си. Тук трябваше още какао за млякото, там една лъжица падна от масата (разбира се, пълна с каша), най-малкото писна, защото нещо не му хареса, голямото непременно искаше да разкаже на баща си някаква вълнуваща случка, докато той старателно ми описваше в пълни подробности своите професионални качества като фотограф. Единственото нещо обаче, което ме интересуваше в този момент, беше как тази жена издържа на всичко това? Същия въпрос си задават и много жени (вместо мъжете си).

Но ако някой обича жена си (или иска да я обича!), той ще забележи състоянието и няма да го отмине безразлично. Дори и само това вече има значение за жената!

Тогава те двамата ще си зададат някои въпроси, като например: _Кои задължения биха могли да се отнемат (от съпруга или от някой друг член на семейството), „В кои задължения тя се престарава?“, „Не би ли могла да си определи едно време на деня за почивка?“ и прочее.

Като съпруг Вие трябва да обръщате внимание и на здравословното състояние на жена си. Когато жената е болна, тя трябва да има спокойствието да лежи, а не да скача като човече на пружина, което при най-лекото докосване автоматично се изправя.

Може би във Вашия брак се наблюдава следното развитие:

Първата година: „Ах, сърчицето ми, ти кашляш?! Веднага ще извикам лекар да те прегледа и да ти предпише нещо. Ще ти купя и нещо сладичко, та да можеш да преглъщаш тия горчиви лекарства, злато мое!“

Третата година: „Да нямаш грип, мила? Ако не се оправиш, ще трябва да отидеш на лекар. Дори ти препоръчвам, като измиеш чиниите, да вземеш един аспирин и да се изпотиш.“

Петата година: „Вместо да ми седиш и да се дереш като магаре, вземи, че направи нещо! Нали ти казах да се облечеш по-дебело! И стига си кихала в стаята, да не искаш и мене да ме заразиш!“

Не е необходимо да глезите жена си, а да се грижите за нея и винаги, когато е възможно — да помагате. Но не е особено голяма помощ, ако кажете например: „Мила, днес няма нужда да миеш чиниите, остави ги за утре!“

Но истинска любов означава да си готов да се занимаеш с трудностите на другия. Проблемите на моята жена са и мои проблеми. Нейните грижи са и мои грижи и затова аз трябва да отделя време да се занимая конкретно с нейния душевен проблем (дори и когато нямам желание за това). Общото търсене на отговор, което само по себе си вече е голяма подкрепа за жената, дава възможност да се намери решение на проблема и аз като съпруг да участвам в радостта от това.

„Но аз не я разбирам.“ — често срещано извинение. Или пък: „Той така или иначе не ме разбира.“ Точно затова е нужно двамата да си отделят време да разговарят, да се изяснят помежду си, да се разкрият и да споделят мислите и чувствата си, за да има разбиране.

Ученикът, който не разбира простото тройно правило, трябва да отдели време да поразсъждава, за да може да схване зависимостите. Не би било добре просто да зареже това правило и да се занимае със следващия урок. Така той с времето ще започне да разбира все по-малко и по-малко от математика. Съпругът, който не е готов да се интересува и занимава с душевните проблеми на жена си, ще престане въобще да я разбира.

От няколко дни Огнян забелязва, че жена му е нещо подтисната. На въпроса: „Има ли ти нещо?“, тя отговаря уклончиво. Отначало той се успокоява с това, че бременните жени често са „особени“. Но една вечер той отделя време, прегръща я мило и казва: „Бистра, виждам, че нещо те потиска. Кажи ми какво е. Искам да ти помогна, за да си отново радостна, както преди.“ И когато Бистра почувства неговото разположение и готовност да я разбере, му признава — малко смутено, като търси точните думи: „Огняне, аз съм бременна вече в седмия месец и се страхувам, че вече не ти харесвам. Струва ми се, че изглеждам ужасно и това сигурно ти създава проблеми.“ Най-после го казва. Огнян може да каже на жена си, че той се радва заедно с нея на бебето и че съвсем не намира „големия корем“ за „ужасен“. Това не му е никакъв проблем...

Думите на Огнян са като балсам за душата на Бистра. Той може да я успокои и подкрепи.

„Не мога повече да слушам оплаквания от децата всяка вечер. Не може пък да е чак толкова страшно с тия хлапаци.“ — каза веднъж един банков чиновник, когато говореше за вечерните разправии с жена си. Той трябваше обаче да разбере, че точно помощта, която дължи на жена си по отношение на възпитанието на децата, е съществена причина за тези оплаквания. Чак когато той беше готов съзнателно да се поинтересува от случките през деня и заедно с жена си поговориха по проблемите на възпитанието на децата си, „оплакванията“ престанаха.
Влечение
Еротична любов
Жената иска да бъде желана като жена; иска да бъде обичана, и то безрезервно. Докато тя знае и усеща, че е Вашата любима, тя ще бъде окрилена да даде всичко за Вас.

Покажете на жена си, че тя не Ви е прислужница, нито бавачка на децата Ви, нито счетоводителка, нито съквартирантка, а Ваша любима! Развивайте еротичната любов с ласки и възхищение още преди сексуалното сношение. Жена Ви се радва да бъде желана от Вас като цялостна личност!

В много семейства жената работи цял ден, шета вкъщи озлобена и разочарована, или безразлична и отчаяна, а в тихите нощи мъжът би могъл да чуе сподавеното хлипане (ако е буден или изобщо е до нея). Светът на тази жена лежи в развалини, защото тя е престанала да бъде любима на мъжа си, защото тя вече е само работна сила и средство за неговото задоволяване. Тя е като цигулка със скъсани струни, от която вече не може да се изтръгне хармоничен, свеж звук. Еротичната любов е отнета. Всеки мъж би трябвало да се замисли за трагичните последствия от един такъв пропуск.
Сексуална любов
Когато днес се говори за отличен съпруг, често се имат предвид неговите сексуални способности. Това обаче е толкова неправилно, колкото ако бихме съдили за способностите на някой лекар по броя на таблетките, които предписва. Таблетките могат да са прекалено много или прекалено малко, може да не помагат, а дори и да са вредни. Необходими са подходящите лекарства, които да са приложени по подходящ начин за конкретното заболяване.

Така е и със секса в брака. Той трябва да е обграден с атмосфера на любов, вярност и отговорност. Ако един мъж не задоволява душевните потребности на жена си, и неговата сексуална любов е без всякаква стойност. Това може да се сравни с майка, която нито се грижи истински за детето си, нито говори с него, но всеки ден на обяд му поднася любимата храна. Това не е любов. От друга страна и сексуалността е необходима за любовта в брака. При това е учудващо, че според Библията (1 Коринтяни 7:3-4) на първо място е важно не моето собствено удоволствие, а удоволствието на моя брачен партньор! Следователно сексуалността в брака означава да отдадеш себе си, да искаш да зарадваш, да ощастливиш партньора си! В това отдаване човек бива и сам задоволен.

Следователно за пълноценната физическа връзка особено значение има атмосферата. Ясно ли Ви е вече, че Вие, като съпруг, носите отговорността за тази атмосфера? Тя обаче се простира далеч извън рамките на спалнята! Жената, която иска да се чувства обградена от тази атмосфера на любов и грижа, не би могла да има пълноценно удоволствие, ако мъжът се е мусил по време на вечеря или я е оставил да шета сама, докато той е прекарал цялата вечер пред телевизора. Ако жена Ви остава незадоволена, помислете си дали успявате да създадете нужната атмосфера, в която се изгражда една задоволяваща сексуална среща. Точно при сексуалните взаимоотношения е важно да има достатъчно време, за да не създадете у жена си чувството, че е принудена. Кажете на жена си красивото и привлекателното, което намирате в нея. Може би трябва да прочетете Песен на Песните в Библията, за да откриете потребностите на жена си и в тази област.

При това е важно да знаете, че само с физиология, с познания върху половите функции няма да успеете да изградите един задоволяващ брачен полов живот!

(Сравнете и с главата „Интимната любов“.)
Благодарност
Благодарността е нещо повече от комплимент за хубавото ядене. Този, който благодари, показва, че е в известна степен зависим и се нуждае от този, който му дава. Затова много мъже старателно избягват да изпадат в положение на човек, който получава. _Това не е мъжествено“, си казват те. Идеалът им за преуспяващ мъж е някой, който сам дава, помага, разчита само на собствените си права, като например спокойствието и свободата си — човек, който никога не би помолил жена си за помощ.

„Така са длъжни и мъжете да любят жените си както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своята собствена плът, а я храни и се грижи за нея, както и Христос за църквата.“ (Ефесяни 5:28-29) Съпруг, който обича жена си, сам получава любов. „Жената няма власт над своето тяло, а мъжът, но също така и мъжът няма власт над своето тяло, а жената.“ (1 Коринтяни 7:4) Жената се отдава изцяло, грижи се за мъжа си и му подарява себе си — своята част в тяхното душевно единство. Мъжът трябва да приеме това с благодарност и не само да говори на шега за „по-добрата половинка“, а наистина да се възприема като половина, създадена за жената.

Нищо не може така да разруши това единство, както гордостта! Гордостта, която не позволява на човека да получава, да бъде даряван. „Благодаря ти, че допълваш несъвършенствата ми, благодаря ти, че ме обичаш и ми даваш толкова много...“ — това не се изплъзва лесно от горделиви устни.

„Предложението за женитба е най-големият и най-често и последният комплимент, който доста мъже

„Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея.“ (Ефесяни 5:25)

Мъжът може да злоупотреби с водещата си роля, като я използва за налагане на собствените си желания. Разбира се, има моменти, когато трябва да се вземе някакво решение, което може да предизвика съпротива или недоволство. Но въпросът тук е: „Употребявам ли авторитета си за доброто на моя партньор?“

Задачата да ръководя включва и задължението да правя това със съответната отговорност и мъдрост, да мога да се ориентирам дали съм на прав път. Пилотът на един „Боинг“, който поема отговорността за стотици пътници, се нуждае от бордови инструменти, от радио и от помощници, за да може да се ориентира.

Един съпруг също се нуждае от „бордови инструменти“, тоест мащаби ( Библията) и други помощници, до които да може да се допитва. И точно тук до него стои неговият „втори пилот“ — съпругата му.

Правото да определя посоката и да взема решения го принуждава както да излита и да каца на определеното време, така и да прави корекции в курса. Погрешните решения, които се дължат на лошо ориентиране (което може да се дължи например на един пропуснат разговор със съпругата), не бива да се омаловажават!
Да бъдеш служител
Така както Господ Исус използваше авторитета си за доброто на Своята църква и при това стана служител (виж измиването на краката в Йоан 13), така и мъжът трябва да упражнява своята ръководна роля за доброто на семейството си, като разбира, че същевременно трябва да му служи.
Да се идентифицираш
Исус Христос се идентифицира със Своята църква! А аз като съпруг? Отъждествявам ли се напълно с моята жена, с нейните борби, болки, страхове, успехи и страдания, с нейните щастливи и тъжни преживявания, с нейните постижения и неуспехи?
Съжителство
„... и вие, мъже, живейте благоразумно, като с по-слаб съсед, с женския пол...“ (1. Петрово 3:7)

Тук апостол Петър иска да разкрие на своите събратя принципа, че мъжете трябва да живеят с жените си. Ясно е, че това не означава да бъдат съквартиранти с обща кухня, спалня, всекидневна и прочее Живеене означава: съ-(заедно) жителство, споделяне, допълване, една дълбока вътрешна връзка.

Колко често бракът се превръща в една обществена единица, където съществува „разделение на труда“: Той се грижи за печеленето на парите, тя — за покупките, той се занимава с ремонтите вкъщи, тя — с възпитанието на децата... Това не е пълноценен брак! Според Словото мъжът има задължението да споделя преживяванията и грижите на жена си и да се занимава и с въпросите, възникващи в нейната област.

Колко удобно си постилат някои мъже, които предоставят на жена си всички задължения, свързани с възпитанието на децата и домакинството! Много по-приятно е да се занимаваш със съвещания във фирмата, мероприятия в църквата, „извънсемейни“ срещи и прочее, които ти придават тежест и самочувствие, отколкото да се натоварваш заедно с жена си с досадните проблеми на домакинството и децата. Това са трудности, които често изглеждат незначителни, но костват много усилия и нерви.

Павел изрично казва, че християнинът, който служи за пример на останалите, трябва да „управлява добре своя дом.“ (1 Тимотей 3:4)

Драги съпрузи, борете се срещу своето безразличие и пасивност по отношение на домакинските и семейните въпроси!

 
„Смъртната“ опасност на мъжките роли

„Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата...“ (Ефесяни 5:25)

Когато синът на едни мои приятели слиза вечер в тъмното мазе, за да си вземе шише лимонада, той компенсира своята несигурност и страх или като пее с цяло гърло (така, че човек може да си помисли, че иска да повреди слуха на мишките), или като си подсвирква някаква весела песничка.

По същия начин реагират и мъжете на своята неспособност да обичат. Те или я омаловажават, или се правят, че не я забелязват. Те удрят с юмрук по масата, за да покажат „кой е господарят в къщата“!

Някои се опитват да прикрият „хумористично“ тази своя неспособност, например: „Жена ми е вече на четиридесет, най-добре ще е да я сменя — за две по на двадесет.“ Но колкото различни да са реакциите — мъжете търсят роли, актьорски превъплъщения, зад които да се скрият.

 

Генералът
Генералът се опитва да компенсира своята неспособност чрез строга дисциплина. Не се обсъжда, а се изпълнява! Всички трябва да играят по неговата свирка. Той счита жена си за своя собственост. С времето интересите му са се изместили. Вече не се казва: „Къде са очите ти?“ или: „Къде са устните ти?“, а: „Къде са пантофите ми?“

Да помогне веднъж в кухнята или да смени пелените на бебето е под неговото достойнство. Той информира какво ще се прави в почивните дни, каква ще е следващата голяма покупка, какви картини ще се окачат в хола. В семейния живот познава само своите права: право на ядене, право на спокойствие, правото в спалнята.

Жената трябва да действа като прислужничка, а той се кичи с „ордените“ на своите (най-често отдавнашни) успехи. Ако генералът е религиозен, той прикрива своята неспособност като съпруг зад извадения от контекста библейски стих: „Жени, подчинявайте се на своите мъже.“ Той или не знае, или небрежно подминава останалите многобройни стихове, които говорят за отговорността на мъжа към жената.

Петър, един такъв „генерал“, не допуска никаква критика. Правилникът за вътрешния ред в неговия дом съдържа две правила: §1: Бащата винаги има право; §2: Ако някой път бащата все пак не е прав, тогава автоматично влиза в сила §1.

Когато жена му се опитва да му намекне, че тези отношения много я потискат, той я смразява с поглед и здраво стиснати устни. По същия начин се държи и към децата. С най-големия син има почти непреодолими конфликти, защото мнението на Петър важи като евангелие. Неговите политически, религиозни и каквито и да било други възгледи се обявяват с висок, строг и нетърпящ противоречие тон.

Но за хората, които го ласкаят, които потвърждават неговото мнение, той е съвсем достъпен. Неговата преценка се определя по правилото: Който споделя възгледите ми, е прав, всички останали грешат.

Децата му никога не са го чували да направи на жена си сърдечен комплимент; генералът знае само да заповядва. Разбира се, той снабдява семейството си щедро с всичко необходимо — това подобава на неговия ранг. Но едно мило „благодаря“ (за разлика от официално служебното) е толкова рядко, колкото кон на магистрала.

Петър и жена му живеят просто един до друг — бракът им е болен, смъртно болен.

„Генералът“ трябва да се замисли сериозно, защото колкото повече се вживява в ролята си, толкова повече тя става негова втора природа.

Представата за мъжественост, проповядвана от хуманизма, вече съдържа в зародиш това изкушение на „генерала“.

Ф. Шефър пише за прочутата статуя на Микеланджело „Давид“:

„Много малко произведения на изкуството могат да се мерят със статуята „Давид“. Микеланджело е взел един мраморен блок, който е бил толкова напукан, че никой не е предполагал, че може да бъде използван за нещо, и от него направил тази величествена статуя. Но този Давид не е юдейският Давид от Библията. „Давид“ на Микеланджело е просто титла. Микеланджело е бил запознат с юдеизма, но неговият Давид не е обрязан. Гледайки статуята, ние не трябва да си представяме библейския Давид, а идеала на хуманизма: „Човекът е великолепен!“

„Давид“ на Микеланджело е образ на хуманистичния човек от утре. В него виждаме как човекът уверено очаква своята сила в бъдещето. Дори и несъразмерно големите му ръце изразяват неговата мощ. Тази статуя е портрет на идеализма и романтизма. Такъв човек не е имало и няма да има. Ако някое момиче би се влюбило в тази статуя и би очаквало да срещне такъв мъж, то никога не би се омъжило. Тук хуманизмът е изправен в цялата си гордост, превъплътен от Микеланджело в „Давид“. (сп. „Фактум“ 5/80)

Този образ и днес определя характера на мъжа, който не се спира в своя устрем, който в своя завоевателен поход през света минава през трупове.

Който подхранва единствено своята „мъжественост“, става гнусен и се превръща в тиранин. Разбира се, който въобще не осъзнава своята мъжественост, става мухльо и попада „под чехъл“. Решението на този проблем е мъжествеността на изкупения човек, мъжественост, подчинена на Христос, за което ще говорим по-нататък.


Пашата
Пашата прилича на генерала по това, че смята жена си за прислужница, но характерът му е белязан от липса на дисциплина и себевладение. Тази роля допада особено много на мъже, които са попаднали дълбоко в ноктите на егоизма. Всички мисли и желания произлизат от любимото „аз“ и са насочени пак към него. Такъв човек познава само собствените си потребности, очаквания, изисквания и претенции.

Егоизмът на пашата се изразява в поведение, което е вече почти неприлично — такъв съпруг подобно на пират гони с вилицата най-добрите парчета в тавата, преди жена му или децата да са посегнали да си вземат, той никога няма да напълни първо чашите на жена си и децата си и ще бутне настрани празната чиния, за да има повече място. Разтребването на масата „не е за мъже“.

Като излезе сутрин от къщи, след него остава захвърлената му на пода пижама, отворената туба с паста за зъби (ако пашата изобщо си мие зъбите), неприбраните прибори за бръснене. Вечер пашата се нуждае от своето спокойствие. Жената е длъжна да се грижи децата да пазят тишина, да ги занимава, но в никакъв случай да не споменава на пашата, че те биха се радвали, ако баща им си поиграе с тях или им разкаже нещо.

В сексуалните си отношения пашата е твърде мързелив, за да създава на жена си предразполагаща атмосфера — никаква музика, никакви свещи, никакви мили думи — дори самият той често е небръснат и немит. И тук той знае само да изисква и претендира. Важни са само неговото сексуално удовлетворение, неговият начин на полово общуване (доколкото тук въобще може да се говори за общуване). Той не е готов да носи отговорността за евентуална бременност, да се съобразява с вероятното време, в което жена му може да забременее, нито пък сам да използва предпазни средства (например презерватив). Жената да се оправя както знае! И дори всяка година да се ражда по едно дете — е, такава била Божията воля! В ранната църква на такъв съпруг сигурно би било наложено наказание!

Младият селянин Маркс Омлис се е върнал вечерта от работа на полето. И вкъщи се разиграва следната сцена, както разказва Федерер в своя „Пилат“:

„Маркс се върна доволен, но уморен до смърт, влезе в стаята и се просна на дивана. Агнес (неговата жена) беше очаквала този момент. Зъбите тракаха от треска и студ (а беше бременна), но тя се насили и изми мокрите и студени крака на мъжа си с гореща вода. О, колко добре ставаше от допира с топлата вода! Тя разтри дългите му, жилести и здрави мъжки крака, избърса ги, обви ги с две ръце и ги зарови в скута си. Междувременно Маркс пускаше един след друг любимите си лафове, които завършваха напълно излишно и безсмислено със самоувереното наставление: „Не бой се, жено!“... През това време болната жена топлеше краката и разтриваше ходилата на юнака като негова робиня.“

Малко след това тя припада, но скоро се свестява и започва да се извинява и да успокоява мъжа си...

„Една ужасно неудобна сцена за всеки приличен мъж! Човек го е срам за този селянин, този.... Но нима във всеки мъж не се крие частица от Маркс Омлис? Високомерието на „венеца на творението“, нещо малко от един паша—ефенди, който господарува, иска да му прислужват, да му мият краката? И смята това за съвсем естествено и правилно — защото е мъж, защото е Мъжът!?

Но има една друга сцена с миене на крака. Тя се е разиграла много отдавна, в горната стая, по време на Тайната вечеря. Мъж, Господ, Цар, Бог — и Той мие краката на простите рибари! (Йоан 13).

От този момент понятието за мъжко достойнство, за господарско право, за служене и заповядване придобива друг смисъл: Да си мъж, да си господар вкъщи, означава да си последният, най-долният, означава да служиш, да си на разположение на другите, за другите да работиш и за тях да живееш.

Същото е и в брака. И дори тук най-много! Мъжът господарува, владее над жената, като той „мие краката“; вместо да му слугуват — слугува; вместо да се прави на господар — той е слугата, слуга във всичко, доброволно, без никакво насилие. И той може това, защото е силният, големият, защото е господар. Затова и слугуването за него е чест и украшение, сила и достойнство. По това той се различава от роба и мухльото.

Той не държи панически, жена му да уважи подобаващо това негово достойнство — той да е винаги на първо място, от всичко да получи най-доброто и най-многото, за него да е отделено най-почетното място и най-хубавата чаша, за него да е запазено нещо по-специално, от което няма за другите. Той не се бои от никаква домашна работа, дори и да не е „мъжка“, и скромно остава на заден план. Има само една амбиция и една цел — да направи повече от другите, да се задоволи с по-малко от другите, да не очаква да се съобразяват с него, а той да се съобразява с всички. Та той е мъж! Мъж — за него това означава самодисциплина, сила, отговорност. И голяма любов. Любов, която се раздава в жертва за своите.

Благословена е жената, която може да обича този мъж. Да обича? Та това не означава нищо друго освен да се стремиш с всички сили да бъдеш по-големият, по-добрият, даващият и затова желаният. И не само да бъдеш, но и да останеш такъв. По този начин между мъжа и жената в семейството възниква нова борба. Борба, която не наранява, не огорчава и не обижда, която не разделя, а свързва, и то така, че човек иска да бъде по-добрата част от другия и се стреми да осъществи в себе си това, което другият още не е успял напълно.

„Тук се появяват върховете на един пълноценен брак, върхове, които могат да се покорят само с безумна смелост и истинска мъжка сила. И най-чудното е, че ако единият има тези качества, и другият вече няма мира — той също трябва да успее, той също трябва да стигне догоре — до самия връх.“ (Х. Вирц)

Ние всички познаваме този тип мъж — тайния агент. Той се подсмихва иронично, когато разговорът засегне някоя по-лична тема, отговаря саркастично, когато жена му иска да говори за своите чувства и за техните отношения. Той, тайният агент, не позволява да надничат в душата му! Не издава своите тайни! Може и да изслуша търпеливо грижите на жена си, но в повечето случаи или мълчи, или дава някакъв отвлечен, теоретичен отговор.

Собствените си грижи също държи в дълбока тайна ( чувства се като емоционален мъченик, призван да издържа всичко сам и мълчаливо). Също толкова секретни са и мечтите му за големи успехи, и плановете му за бъдещи предприятия. Никой човек (а най-малко от всички собствената му жена) не бива да узнае какво мисли и чувства той. Ореолът на тайнственото, загадъчното трябва да се запази на всяка цена!
Приятелят
Приятелят бяга от реалността на своята неспособност в брака в уюта на приятелския си кръг, при своите другари. Неговата слаба натура не издържа на противопоставянето с женския пол, на напрежението в отношенията между мъж и жена. Той се плаши от „усилието“ да опознае истински жена си и се спасява с бягство в света на телевизията, зад своя вестник, в професията си или напр. в някой хор, алпийски клуб, на тенискорта или на масата в кръчмата. Тук се чувства приет и разбран. Тук го потупват приятелски по рамото. Тук е пълноценен и не е застрашен от непознатото, женското. Единството прави силата! Пред чашата с бира, на все същата маса в кръчмата, той се чувства отново силен, „мъжествен“. Собствената му слабост триумфира над „дъртата у дома“. Грубият тон и „мъжките вицове“ му създават усещането на можещ, на победител, на „изпитан стар приятел“.

Неотдавна жена ми и аз се разхождахме една вечер в едно красиво градче в планината. Беше най-обикновен делничен ден. Накрая се отбихме в едно ресторантче, за да изпием по нещо. На съседната маса седеше една група „приятели“. Беше много интересно да ги наблюдаваме. Те се потупваха по врата, приятелски се прегръщаха през рамо, смееха се, удряха по масата или се побутваха дружески в ребрата. Явно беше, че се чувстват „сред свои си“. Разбира се, бяха на „ти“ с келнерката. Именно по спокойното, почти триумфиращо отношение на групата към тази жена, която ги обслужваше, разбиращо и одобрително се усмихваше на всяка шега и тихо се подчиняваше, можеше да се види погрешното мнение на „приятелите“ за самите себе си, техният копнеж за признание, възхищение и мъжественост. „Ванката“, след като няколко пъти обясни колко му е мъчно, че трябва да напусне тази уютна компания, стана — леко олюлявайки се, естествено — и тръгна да направи малко компания и на „своята домашна готвачка“. Изпрати го веселото одобрение на неговите другари.

Колко ли прегорял и празен трябва да е един такъв вечерен мъжки живот, а и колко много са мъжете, които живеят така!
Ковчежникът
Ковчежникът осъзнава своята отговорност към семейството, но не я носи весело и с радостното съзнание, че е необходим, че работата му е важна, че има тази специална привилегия, а мъкне своята отговорност, стенейки и мърморейки, превит под тежестта като товарно животно. Грижите и работата му висят като воденичен камък на шията. Всичко радостно, вълнуващо и весело в живота бива затрупано от праха и пепелта на всекидневните му усилия. Постоянно се правят планове, прогнозират се различни възможности, пресмята се, пести се и се измъдрят невъзможни неща.

Работата не му е достатъчна и той се занимава с безброй странични неща, а когато нищо не прави, ковчежникът обмисля нови дейности. Той се скъпи и лишава себе си и семейството си от всичко, което според него не е „абсолютно необходимо“. А разбира се, всичко, което струва нещо, и което не е свързано с прякото препитание на семейството, не е „абсолютно необходимо“. Колкото и да е трагично, ковчежникът понякога дори се позовава на библейския стих, който учи „да се задоволяваме с това, което имаме“, но същевременно не обръща внимание на предупрежденията за алчност и сребролюбие, които се посочват като корен на всяко зло. Неговият стремеж към трупане на пари винаги служи на някаква „добра цел“. Но, както е известно, целта не оправдава средствата!

Така ковчежникът заприличва на нива, по краищата на която няма място и за най-малката маргаритка. Той се превръща в духовна и душевна пустиня, в която няма оазис. Тази атмосфера витае навсякъде около него. В негово присъствие човек не смее да диша свободно, става подтиснат и притеснен, всичко весело и радостно го кара да се чувства виновен. Труд, работа, пестене — това е всичко — та нали семейството трябва да бъде осигурено и за неизвестното бъдеще!

Ковчежникът се блъска и икономисва за семейството си и представя за мъченичество това, което всъщност не е нищо друго освен дребнавост, скъперничество, бягство в работата и малодушен страх от бъдещето.

Жена му с удоволствие би се отказала от толкова „осигурено бъдеще“, ако би могла вместо това да има малко повече общуване, топлина, смях и радост от настоящето.
Освобождение
За да може мъжът да стане способен съпруг, той трябва да бъде освободен от ролята, която играе. Ето някои мисли по този въпрос:
Съзнаване на неспособността
Мъжът по природа е неспособен за истинска брачна любов. Това се дължи на различни причини:

1. По природа той е завладян от егоизъм, който е винаги в противоречие с истинската любов. Който се ръководи от собствения си егоизъм, не може да обича истински.

2. Често мъжът се чувства душевно по-слаб от жена си, защото жената може да схваща много неща интуитивно (и колкото и да е странно — да взима правилни решения), което в повечето случаи мъжът не може.

3. Мъжът се плаши от отговорността: „Сам все някак си ще се оправя“ — каза един ерген — „но да поема отговорността за цяло семейство — това ми е много.“ Това наистина е огромна задача, която надхвърля личното благоденствие — като съпруг той трябва да разбира жена си, да осигури на семейството си препитание, дом, защита — и всичко това в един свят, който всеки момент заплашва да се разпадне!

4. Мъжът се страхува да не изгуби свободата си. В брака той трябва да е по-дисциплиниран, да се откаже от някои неща. Ограниченията го плашат. Някои мъже реагират много чувствително на молбите и желанията на жените си, тъй като ги приемат като заплаха за завладяване на личността си. Мъжът реагира враждебно, защото го е страх да не бъде обсебен, изцяло овладян от жена си. (Ето защо _генералът“ взима предохранителни мерки и пръв обсебва жена си, за да изпревари нейните евентуални желания и претенции към него.)

5. В сексуалната област мъжът може да има комплекс за малоценност по отношение на жена си. Той знае, че може да употребява половите си функции и без особено участие на чувствата — нещо, което обикновено е съвсем чуждо на жената. На него чувствата му струват много повече усилия, отколкото на жената. Именно когато се опитва да прилага „техники“ в половата любов, той осъзнава, че е незадоволителен и се разочарова, тъй като не може да отговори на душевните потребности на жена си.

Един истински любящ мъж се разкрива, той няма нужда да крие недостатъците си от жена си, предава се на нейната любов, което наистина го прави уязвим, но именно така той може да стане любяща половина в брачното единство.