Въпрос №1 Конституционализмът – възникване и същност. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879г., 1947г и 1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г
III. Организация и провеждане на изборите в Република България
Изтегляне 5.06 Mb.
|
III. Организация и провеждане на изборите в Република България Субекти на процесуалните избирателни отношения са политически дееспособни граждани, политически партии, обществени институции, държавни органи и длъжностни лица. Организационно-техническата подготовка на изборите се осъществява от Министерския съвет и от областните и общинските администрации във взаимодействие с избирателните комисии. Разходите по подготовката и произвеждането на изборите, с изключение на разходите по производството на бюлетините за гласуване са за сметка на държавния бюджет по утвърдена план-сметка, съгласувана с Централната избирателна комисия. Всички заявления, жалби, удостоверения и други книжа по този закон се освобождават от държавни такси. Насрочването на изборите е началният момент от тяхната подготовка. То е юридическа предпоставка за поставянето в действие на механизма за подготовка и провеждане на изборите. Насрочването е акт с важно политческо и юридическо значение. Изборите могат да бъдат общи – за НС и местни органи; самостоятелни парламентарни; самостоятелни местни; Насрочването на изборите за народни представителисе извършва от президента, а за президент и вицепрезидент от НС. КРБ и законът допускат предсрочно да бъдат насрочени парламентални избори. Основанията за предсрочно прекратяване на пълномощията на президента са в чл.97 от КРБ. НС насрочва избори при определен ред. Ако президентът не бъде избран при първо гласуване се провежда втори тур в срок от една седмица. Насрочването е правомощие на висшите държавни органи – държавния глава и парламента, но те не са свободни в преценката си кога да насрочат избори. Решенията им са в съответствие с КРБ и законите. Изборите се насрочват от президента на републиката не по-късно от 60 дни преди датата на произвеждането им. От момента на насрочването им започва предизборната подготовка с участието на изборните субекти. За произвеждане на изборите се образуват следните избирателни комисии: 1.Централна - за цялата страна. Тази комисия се назначава до края на пълномощията на Народното събрание; следи за изпълнението на този закон на територията на страната и в дипломатическите представителства в чужбина; упражнява методическо ръководство и контрол върху дейността на районните и секционните избирателни комисии; определя условията и реда за гласуване на българските граждани в чужбина не по-късно от 50 дни преди изборния ден; назначава районните избирателни комисии, както и секционни избирателни комисии в случаите, когато районната избирателна комисия не ги е назначила в установения срок; регистрира партии и коалиции за участие в изборите и им издава удостоверения; има и други правомощия изброени общо в 23 точки от закона 2. районни - за всеки избирателен район; правомощията са в 15 точки: следи за изпълнението на този закон на територията на многомандатния избирателен район; назначава секционните избирателни комисии; следи и контролира изготвянето и обявяването на избирателните списъци, образуването на избирателните секции, отпечатването на бюлетините и издаването на удостоверения за гласуване на друго място;следи за осигуряване на условия за гласуване на лица с физически увреждания; 3. секционни - за всяка избирателна секция; следи за спазване на този закон в изборното помещение и в района на секцията;съдейства за подреждане на изборното помещение според изискванията на закона и с оглед осигуряване на достъп до гласуване на лица с физически увреждания; осигурява свободното и спокойно протичане на гласуването в избирателната секция;преброява гласовете, изготвя протокол за резултата от гласуването в избирателната секция и го предава на районната избирателна комисия в срок 24 часа след приключване на гласуването Съгласно чл.22 от Закона за местните избори кметът на общината образува общи избирателни секции за произвеждане на избори за съветници и кметове. Избирателните списъци удостоверяват избирателната дееспособност на гражданите. Вписването в тях е абсолютна юридеческа предпоставка за упражняване от гражданите на избирателното им право. Списъкът не поражда избирателни права.За да бъде вписано едно лице трябва да е български гражданина, навършил 18 години, да е избирателно дееспособен и административно свързан със съответната община, район или кметство. В списъците се вписват по азбучен ред имената на избирателя, единният граждански номер, постоянният адрес или настоящият адрес. Избирателните списъци се съставят от общинските администрации по населените места, в които се води регистър на населението, и се подписват от кмета на общината, съответно от кмета на кметството или от кметския наместник, и от секретаря на общината. В градовете с районно деление избирателните списъци се подписват от кмета и секретаря на района. Всеки избирател се вписва само в един избирателен списък Избирателните списъци се съставят поотделно за всяка избирателна секция. Те се отпечатват въз основа на Националния регистър на населението от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Избирателните списъци се съставят по постоянен адрес. В списъците се вписват по азбучен ред имената на избирателя, единният граждански номер, постоянният адрес или настоящият адрес
Гласуването и преброяването на гласовете се извършва по избирателни секции Кандидати за участие в изборите се издигат от партии и коалиции или от инициативни комитети за издигане на независими кандидати. Кандидатите за народни представители, издигнати от партии и коалиции, се подреждат в кандидатски листи по многомандатни избирателни райони. Всеки независим кандидат образува самостоятелна кандидатска листа. Кандидатските листи на партиите и коалициите се подреждат и предлагат за регистриране от техните централни ръководства. Коалициите участват в изборите с обща кандидатска листа във всеки отделен многомандатен избирателен район. Участващите в тях партии не могат да участват със самостоятелни листи. Броят на кандидатите в една кандидатска листа не може да надхвърля удвоения брой мандати в многомандатния избирателен район.
Кандидат за народен представител може да бъде предложен за регистриране само от една партия или коалиция най-много в два многомандатни избирателни района До участие в изборите се допускат партиите и коалицииНе по-късно от 46 дни преди изборния ден централните ръководства на партиите и коалициите представят заявления за регистрация, в които посочват пълното и/или съкратено наименование. Предизборната кампания започва 30 дни преди и приключва 24 часа преди изборния денатване върху бюлетинатате, регистрирани в Централната избирателна комисия. Гражданите, партиите и коалициите, инициативните комитети, кандидатите и техните застъпници имат свобода на агитация в устна и писмена форма на предизборни събрания и чрез средствата за масово осведомяване. Предизборната агитация се води на официалния език.
По време на предизборната кампания кандидатите, партиите и коалициите и инициативните комитети могат да изготвят и разпространяват плакати, реклами, обръщения и други агитационни материали. На всеки агитационен материал задължително се отбелязва от чие име се издава Не се допуска предизборна агитация от 24 часа преди изборния ден до 20,00 часа в изборния ден. Гласуването се извършва с бяла обща бюлетина по образец. Бюлетината не може да съдържа реквизити извън изброените в закона. Бюлетината съдържа: 1. номера на избирателния район; 2. квадратче за отразяване на волята на избирателя; 3. поредния номер на партията или коалицията; 4. пълното и/или съкратеното наименование на партията или коалицията; 5. имената на кандидатите, заемащи първите три места в кандидатската листа на партията или коалицията. Гласуването се извършва по избирателни секции в предназначени за тази цел изборни помещения. При откриване на изборния ден в изборните помещения могат да присъстват кандидати, застъпници, представители на партии, коалиции и инициативни комитети, наблюдатели, журналисти и избиратели. По време на гласуването в изборното помещение могат да присъстват застъпници, представители на партии, коалиции и инициативни комитети, наблюдатели и журналисти Гласуването е лично Избирателите гласуват до 19,00 ч. Когато в 19,00 ч. пред изборното помещение има негласували избиратели, установяването на техния брой и самоличността им се извършва от председателя и секретаря на секционната избирателна комисия. Тези избиратели им предават документите си за самоличност до гласуването. Само тези избиратели се допускат до гласуване след 19,00 ч. След изтичане на изборния ден председателят на секционната избирателна комисия обявява гласуването за приключило. Секционната избирателна комисия установява резултатите от гласуването и ги отразява в секционен протокол. Секционният протокол е в три идентични екземпляра и е изработен на трипластова индигирана хартия. Всеки екземпляр е на един лист с обособени страници. Преди попълване на протокола се съставя чернова, която по форма и съдържание е еднаква с него. Общият брой спечелени мандати за всяка партия и коалиция се определя от Централната избирателна комисия въз основа на сумата на подадените за нея действителни гласове в страната и в чужбина по метода на Д'Ондт. Гласовете от чужбина за партиите и коалициите се прибавят към гласовете за партиите и коалициите от страната. Броят на мандатите на партии и коалиции в многомандатните избирателни райони се определя по метода Д'Ондт въз основа на съотношението на гласовете за тях, подадени от страната. Право на участие при разпределяне на мандатите на национално ниво имат партиите и коалициите, получили не по-малко от четири на сто от действителните гласове в цялата страна и в чужбина. Централната избирателна комисия обявява резултатите от гласуването, както следва: 1. получените гласове и разпределението на мандатите между партиите, коалициите и независимите кандидати - не по-късно от четири дни след изборния ден; 2. имената на избраните народни представители - не по-късно от седем дни след изборния ден Закоността на изборите за президент, вицепрезидент и народни преставители може да се оспори пред КС от кандидатите, централните ръководства на политическите партии или коалиции, участвали в изборите.
Парламентаризъм - възникване, същност, принципи. Българският парламентаризъм. Народно събрание според Конституцията от 1991 година.
Съсловните представителни органи се появяват в късното средновековие. В състава им участват предимно представители на светската и духовната аристокрация.Те се формират на основата на съсловното(ограниченото) избирателно право. Парламентаризмът в класическия си вид се утвърждава в края на XIX век.Той е особена система за управление на обществото, която не може да съществува без наличието на парламент. Макар че парламентът не е абсолютна предпоставка за парламентарно управление.
И двете понятия се използват за обозначаване на национални представителни органи, но в тях се влага различно съдържание. Легислатурата е само законотворческо орган, който не може да упражнява контрол и да гласува недоверие на правителството Zb Американският конгрес Парламентът освен, че законодателства, осъществява и политически контрол върху върху Министерския съвет и може да го бламира Zb Българското Народно събрание
Парламента ( законодателния орган ); Политически неотговорния дтржавен глава( монарха, президента ); Конституционната юрисдикция( конституционния съд ); Политически отговорно пред парламента правителство; Независима съдебна власт Относително самостоятелни органи за местно самоуправление Парламентарното управление не е управление на парламента, той не осъществява оперативно управление, а правителството. Парламентът като титуляр на законодателната власт в най-голяма степен съдейства за установяване на равновесие на властите. Същността на парламентарната система в най-голяма степен се определя от взаимоотношенията между законодателната и изпълнителната власт. Парламентът може да откаже доверие на правителството, а правителството да поиска разпускане на парламента. Парламентарното управление осигурява равновесие между законодателната и изпълнителната власт чрез възпиращи механизми, утвърдили се в процеса на историческото развитие. Българският парламентаризъм се отклонява малко от класическия вариант – парламентът може да бламира правителството, но то / правителството / не може да поеме инициативата за разпускане на Народното събрание. Парламентът е основен фактор за формиране на държавната политика.Именно поради това някои автори подкрепят тезата, че акцентът в дейността на парламента е не законодателството, а определянето на политиката Това обаче не е достатъчно сериозно твърдение, защото той определя по скоро насоките на политиката . Чрез дискусиите в парламента се приемат балансирани решения, отразяващи интересите на обществото в парламента, но все пак водеща роля има парламентарното мнозинство. Демокрацията все пак остава власт на мнозинството, а друг по-демократичен начин на вземане на законодателни и други решения парламентаризмът не е изобретил. Законите са инструмент за провеждане на политиката на мнозинството, в съответствие с политическата воля на мнозинството от народа, конституирало парламентарното мнозинство.
1. „ Рационализиран парламентаризъм ” - класически вариант В основата на „рационализирания парламентаризъм” стои народното събрание. Той представлява система от конституционно установени и други взаимоотношения между законодателната и изпълнителната власт. Има за цел да предпазва правителството от инцидентни кризи. Установена е процедура за гласуване на доверие на правителството ( Германия, Чехия и други ). Не е допустим инцидентен вот на недоверие на правителството по конкретен повод. Законодателната и изпълнителната власт си сътрудничат. Класически пример за този вид парламентаризъм е германската система. Бундестагът може да гласува недоверие на федералният канцлер( министър- председател) и да поиска от федералният президент да го уволни само, ако преди това е избрал негов приемник. 2. Българският модел В България определяме парламентаризма също като рационализиран, със специфични взаимоотношения между органите, въпреки че съществено се различава от немския модел.
Идеята по чрез дискусия да се достига до решение в основа на парламентаризма. Така се постига баланс на различните интереси. Това е възможно само чрез ” консенсусна парламентарна демокрация ”. Важно е политическите сили в дискусията, чрез обсъждане на въпросите, да достигнат до консенсус.
Тя е коректив на управляващите. Парламентарните актове трябва да отразяват интересите на възможно най-широк кръг от членове на обществото.
Възможност за въздействие на обществеността върху работата на парламента.
Чл.1 от КРБ провъзгласява парламентарната система като политическа форма за управление на държавата. Българският модел се различава съществено от класическия парламентаризъм, но това се налага от редица фактори ( социални, исторически и други). При тази система на управление парламентът е център на политическия живот. Народно събрание – признаци :
То е единствен законодателен орган в РБ. У нас делегирано законодателство ( т.е. на изпълнителната власт ) е недопустимо.
NB!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Конституиране, вътрешна организация и ред на дейност на Народното събрание. Постоянни и временни комисии
В хода на историческото развитие са се утвърдили различни по структура парламенти – с една, две или повече камари ( палати ). А) Югославия – петкамарна структура на Скупщината Б) САЩ – според теоретиците в САЩ една камара крие опасност от узурпиране на властта. САЩ има две камари. Двете камари се контролират и възпират. В) Англия – две камери. Горна камера ( Сенат ) – В началото само представители на аристокрация, а в последствие и други ( представители на институции, корпорации и т.н. ). Долна камара ( на представителите ) – пряко избрани представители на народа. Във федеративните държава освен камарата формирана на общо представителство, другата камара се образува от представители на субектите на федерацията – автономни републики, кантони, щати и т.н. В САЩ Сенатът се състои от представители на всички щати, Швейцария – от представители на кантоните, в Австрия – на провинциите. Г) България – еднокамарна структура – Тази структура на НС се утвърждава повече от 100 години.
За двукамерна структура:
За еднокамарна структура:
Придобиването на депутатски мандат след изборните резултати все още не е конституиране на НС. До един месец след избора на НС то се свиква на първо заседание. Свиква го президентът, а ако той не го направи то се самосвиква по инициатива на 1/5 от народните представители ( чл.75 КРБ ). НС се открива от най- възрастния представител. Полагането на клетва от депутатите е един от най- спорните моменти за теоретиците:
От чл.76, ал.2 КРБ личи, че полагането на клетва е задължително. Текстът е императивен. Отказът е фактически отказ от мандат. КС с Р№1 /1992г. приема, че клетвата лишава депутата от възможността да упражнява пълномощията си, но запазва мандата си на народен представител. Това е юридически абсурд - съдържанието на мандата са именно пълномощията. НС не би могло да функционира, щом депутатите не могат да упражняват пълномощията си. Акт на конституиране на НС е и:
Т.е. Едва след свикването на НС на първо заседание и извършването на определени действия, предвидени в Конституцията, избраните народни представители се конституират в орган и могат да осъществяват принадлежащите на НС правомощия. Конституирането е началният момент, от който започва да функционира новоизбраното НС.
През годините са съществували различни системи за определяне състава на НС. Търновската и Димитровската конституции определят норма на броя на гражданите, които избират един народен представител. В някои държави има граници от/ до – в Португалия от 230 до 235.
Началото на мандата е доста спорно:
Безспорно депутатите получават мандата си от момента на изборите, но едва ли от този момент започва мандата на парламента? КС Р №5/ 2001г. приема за начало на мандата на НС изборния ден. Край на пълномощията:
( чл.99, ал.5 КРБ)
|