Въпрос №1 Конституционализмът – възникване и същност. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879г., 1947г и 1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г

7. 
   Триинстанционно съдебно производство – делата се разглеждат от три съдебни инстанции. Всички съдебни инстанции действат дисопозитивно, те трябва да бъдат сезирани Съгласно чл.119,ал.1 правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Или имаме първоинстанционно, въззивно (апелативно, вториинстанционно) и касационно (третоинстанционно) производство, освен ако в процесуалния закон е предвидено друго. ГПК и НПК въвеждат двуинстанционно производство пти по-леките случаи. Двуинстанционно е и административниото производство.
   

8. 
   Установяване на истината – съгласно КРБ императивно установява, че производството по делата осигурява установяването на истината. Истината трябва да се установи чрез дейността на всички участници в процеса от предварителното производство до приключването на съдебното следствие. Именно установяването на истината е предпоставка съдът да постанови законосъобразна и справедлива присъда или решение- виновен/невинен, основателен/неоснователен иск. Истината трябва да се установи чрез дейността на всички участници в процеса от предварителното производство до приключването на съдебното следствие.
   

Това са основополагащите конституционни принципи, извън тях остават други специфични принципи на наказателния и гражданския процес.

1. 
   Система на съдебната власт
   

ВСС е обединяващата административна структура, която осъществява кадровата политика и решава основни организационни проблеми в съдебната власт.Трите подсистеми работят в тясно взаимодействие при осъществяване на правосъдната функция. Всяка от тях осъществява свои задачи чрез съответни средства и методи. Дейността на всички тях е необходима за осъществяване на съдебната власт, но те не са равностойни. Например прокурорът участва и в разследването, привли1а към отговорност, участва в съдебния процес.

В основата на съдебната власт стоят съдилищата. Системата на съдилищата включва: Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. При необходимост могат да се създават и специализирани съдебни органи- трудови съдилища и други. Не се допуска създаването на извънредни съдилища (т.е. създадени при особени социални обстоятелства , осъществяващи правосъдие не по общоустановения от действащите закони ред ).

Правосъдните органи само прилагат, те не творят право. Тълкувателните решения на пленумите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд не са нормативни, те съдържат само задължителни предписания за съдилищата относно правилното прилагане на законите.

ВКС има две колегии: гражданска и наказателна. Председателят и заместник-предсдателите на съда ръководят колегиите. Всички съдии от съответната колегия образуват нейното общо събрание. Общите събрания приемат тълкувателни решения по неправилна или противоречива съдебна практика по прилагане на законите, с цел уеднаквяването и. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт. Предложения за тълкувателни решения се правят от председателя на ВКС, от главния прокурор и министъра на правосъдието. При произнасяне по тълкувателно решение трябва да присъстват задължително главният прокурор или негов заместник и председателя или член на Висшия адвокатски съвет. За да се приеме тълкувателно решение е нужно абсолютно мнозинство(с гласовете на повече от половината от общия брой на съдиите). За да се заседава е нужен кворум не по-малко от 2/3 от всички съдии.

При ВКС има прокуратура, ръководена от заместник – главен прокурор.

Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.

Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.
Съдебните актове по административни дела не подлежат на триинстанционно обжалване. Те могат да бъдат обжалвани само по реда на касационното производство.

ВАС има два органа – Общо събрание на съдиите и пленум на съдиите.. В заседанията на общото събрание могат да вземат участие и външни лица, а в тези на пленума –само съдиите.

Общите събрания приемат тълкувателни решения. Те са задължителни за съдебната и изпълнителната власт. Предложения за тълкувателни решения се правят от председателя на ВАС, министъра на правосъдието и от главния прокурор и от заместник - главния прокурор при ВАС. При обсъждане по тълкувателно решение трябва да присъстват задължително главният прокурор или негов заместник и председателя или член на Висшия адвокатски съвет. За да се приеме тълкувателно решение е нужно абсолютно мнозинство(с гласовете на повече от половината от общия брой на съдиите). За да се заседава е нужен кворум не по-малко от 2/3 от всички съдии.

Жалби и протести срещу незаконосъобразни ненормативни актове на министри, ръководители на други ведомства, подчинени на Министерския съвет и други, посочени в закона – се разглеждат от тричленен състав, а срещу незаконосъобразни нормативни актове на МС, на министри, ръководители на други ведомства - от петчленен състав.

Административни актове на ВСС, които засягат права на съдии, прокурори и следователи подлежат на обжалване пред ВАС- РКС №3/1994г.

Председателя на ВАС се назначава от президента по предложение на ВСС за срок от 7 години. Заместник-председателите изпълняват функциите на председателя, когато той не е в състояние да ги изпълнява или председателят му възложи изпълнението им.

Апелативни съдилища
Разглеждат жалби и протести срещу не влезли в сила първоинстанционни актове. Производството е по същество. Съдът може да събира доказателства, да отмени присъда, да постанови нова. Има общо събрание- участват всички съдии.

Апелативните съдилища имат три отделения: гражданско, наказателно и търговско.

Заседават в състав от трима съдии. Имат председател и заместници.

Наред с общите апелативни съдилища има и военно-апелативни.

При апелативните съдилища има апелативни прокуратури.
Окръжни съдилища
Действат като първа и втора инстанция. Окръжният съд ръководи и организира дейността на районните съдилища от своя район. Има общо събрание и председател, който се подпомага от заместник-председатели.

При окръжните съдилища могат да се създават граждански, търговски и наказателни колегии.

Заседават в състав от трима съдии, ако не е предвидено друго в закона. Един от съдиите може да е младши.

СГС е равен на окръжен.

Към тях има прокурорска и следствена служби.


Военни съдилища
Първоинстанционни са. Компетентността им се определя със закон. По ранг са равни на окръжните съдилища. Имат ОС и председател, съответно заместник-председатели.

Разглеждат само наказателни дела в състав от един съдия и двама съдебни заседатели или трима съдии, когато това е предвидено в закона.

При тях има прокурорска и военни следователи.

Първоинстанционни са. Осъществяват правосъдие по граждански и наказателни дела, а също и охранителни производства. Имат председател. Делата се разглеждат от един съдия, съдия и двама съдебни заседатели – зависи от вида на делото.

Към тях има прокуратура, съдия-изпълнители, нотариуси и бюра за съдимост.
Съдия-изпълнители и Нотариуси

Към районите съдилища се осъществяват и изпълнителни дела и нотариална дейност.

Изпълнителното производство се осъществява от съдия-изпълнител. Лице, което отговаря на изискванията за съдя, прокурор или следовател. Назначават се и се освобождават от Министъра на правосъдието.

Нотариусите също са лица, които отговарят на изискванията за съдя, прокурор или следовател. Статутът им се определя от Закона за нотариусите. Създадена е Нотариална камара със свое ръководство и устав.

Съдия-изпълнителите и нотариусите са длъжностни лица в системата на съдебната власт.
Прокуратура
Прокуратурата е ведомство със съответните структури, изградени на различни равнища.

Прокурорите са еднолични органи. Те осъществяват надзор за законност.За целта те притежават държавновластнически правомощия. Те се отличават от властническите правомощия на органите на изпълнителната власт и на съдилищата. Прокурорът не може да отменя актове на държавни органи и да налага наказания за нарушаване на закона. Той изисква от компетентните органи да отстранят нарушенията и да прилагат мерки за въздействие по отношение на нарушителите.

Прокуратурата се поставя в действие ако бъде сезирана по съответния ред и по своя инициатива.

Прокуратурите е юридическо лице на бюджетна издръжка. Тя е единна, централизирана йерархическа система.Главният прокурор се назначава от президента за срок от 7 години. Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Прокуратурата следи за спазване на законността, като:

• 
  ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
  
• 
  може да извършва разследване (ново 2006);
  
• 
  привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер(ново 2006);
  
• 
  упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки
  
• 
  предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
  
• 
  в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.
  

Системата от следствени органи се изгражда при окръжните съдилища. Следователите осъществяват предварителното разследване при наказателни дела.

Създадена е Специализирана следствена служба.
Статус на съдиите, прокурорите и следователите

Те се подчиняват само на закона. Трябва да имат определен юридически стаж. Стават несменяеми след навършване на определен стаж и атестация. Има 14 степени на йерархията.Имат имунитет.Съществува и институтът на младши прокурор и съдия.

Една част са избрани – 11 от НС, 11 се избират от събранията на съдиите(6), прокурорите (3) и на следователите (2),

а други са членове по право – Председателя на ВКС, на ВАС, главния прокурор.

ВСС се председателства от министъра на правосъдието, но той няма право на глас.

Избират се за 5 годишен срок.
Членове - изисквания - юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесет години юридически стаж, от които не по-малко от пет години като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран научен работник по право.
Членове на Висшия съдебен съвет не могат:

1. да бъдат народни представители, кметове или общински съветници;

2. да бъдат членове на политически партии и организации, както и членове на синдикалните организации извън системата на съдебната власт
Изборен член преди изтичане на мандата му се освобождава с решение на органа, който го е избрал:

1. по негово искане;

2. при наличие на влязла в сила присъда за извършено от него умишлено престъпление;

3. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от шест месеца;

4. при поставяне под пълно или ограничено запрещение;

Процедурата започва по предложение на Висшия съдебен съвет, по искане на една пета от народните представители за квотата, избрана от Народното събрание, или на една пета от състава на съда, съответно на прокуратурата и следствието за членовете, избрани от квотата на съдебната власт. Членовете на Висшия съдебен съвет по право не могат да бъдат освобождавани, докато заемат съответната длъжност.

Изборните членове на Висшия съдебен съвет получават трудово възнаграждение. То не може да бъде по-високо от възнаграждението на член-съдия във Върховния касационен съд.

1. предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение;

2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието;

3. определя броя на съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители във всички съдилища, прокуратури и следствени служби;

4. назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;

5. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;

6. дава разрешение за повдигане на обвинение срещу съдии, прокурори и следователи 7. приема решения по дисциплинарни дела срещу съдии, прокурори и следователи, както и срещу административни ръководители и техни заместници;

8. обсъжда и приема проект на бюджета на съдебната власт, внася го в Министерския съвет и контролира изпълнението на бюджета;

9. изисква и обобщава на всеки шест месеца информация от съдилищата, прокуратурите и следствените служби, както и годишните доклади за тяхната дейност;

10. приема правилник за работата на съвета и неговата администрация;

11. избира и освобождава директор на Националната следствена служба при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет ;

12. утвърждава правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдиите, прокурорите и следователите;

13. назначава и освобождава административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;

И още доста…………………..

Върховният административен съд разглежда делото в едномесечен срок в петчленен състав, като решението му е окончателно.

 
Контрол за конституционност – възникване, развитие и видове

I. Исторически бележки

От зараждане на конституционното управление до днес винаги е стоял въпросът за контрола за конституционност (конституционосъобразност) на законите.Целта на контрола е да се създаде единна и непротиворечива законова система, изградена на принципа на върховенство на Конституцията. През различните периоди в различните държави са прилагани различни институциализирани структури за контрол. Идеите, правната уредба и практиката на контрол могат да се обособят в няколко групи на основата на различни критерии: форми, последици от контрола, време на осъществяване и други

• 
  Контрол за конституционност (самоконтрол)- осъществява се от самия парламент върху приеманите от него закони
  
• 
  Контрол, осъществяван от извънпарламентарни институции от различен тип
  

От приемането на Търновската конституция до Конституцията от 1991 година България не познава системата на извънпарламентарен контрол за конституционност на актовете на Народното събрание.

- Съгласно Търновската конституция само НС може да реши дали са спазени всички изисквания на конституцията в издадените закони.

- Конституцията от 1947 – подържа същото становище.

Самата идея за „самоконтрол” нса НС не е порочна и неосъществима Не са достатъчно обаче предвидениите законови механизми за осъществяването му. Вътрешнопарламентарния контрол е израз на върховенството на парламента като символ на народовластието.

В съвременните демократични държави контролът есе осъществява от извънпарламентарни институции – конституционните юрисдикции, които стоят извън трите власти.

В съвременната практика се поставя под съмнение доколко парламентът е демократична институция и не се ли е превърнал в инструмент за въздействие ма мнозинството над малцинството. Твърдението е основателно. Тук обаче може да се постави и въпросът доколко извънпарламентарната юрисдикция е по-демократична? Доколко е по-обективен съдник? Не е ли извънпарламентарния контрол несъвместим с разпределението и независимостта на трите власти? Не е ли посегателство върху ролята на закона като израз на народната воля „анулирането ” му от КС? Не са ли конституционните съдии страни по вътрешно убеждение, мотивирано от техните политически и идеологически възгледи?

Извънпарламентарния контрол без съмнение не е неоспорим постулат. Въпреки всичко той, както Морис Дювержие основателно твърди, има за задача да държи парламента в граници, изгодни за изпълнителната власт, да противостои на законодателя и да се вмесва в законодателството.

Някои автори го наричат „трета законодателна камара”. Авторите се опитват да докажат, че актовете на конституционните съдилища са нормотворчески. Приема се, че те имат еднаква юридическа сила със законовата разпоредба, която обявяват за противоконституционна.

Подобна теза обаче няма конституционна опора у нас.Въпреки това обаче тя не чужда и на самия Конституционния съд.

Приема се,че контролът за конституционност от конституционните юрисдикции на законите в основата на идеята за „рационализирания парламентаризъм”- той ограничава суверенитета на парламента и го възпира в пределите на конституционно определената му власт, за да се осигури баланс на властите.

Извънпарламентарният контрол за конституционност в САЩ се осъществява инцидентно. По повод на известен прецедент в началото на 19 век преседателят на Върховния федерален съд се произнася по конституционността на Закона за съдоустройството.Този прецедент на,мира трайна практика и инцидентния контрол се утвърждава в САЩ. В процеса на съдебното дирене се преценява съответността на закона с Конституцията и ако и противоречи не се прилага. Такава е практиката и в Дания, Норвегия и други. Американската система доста се различава от европейската. Става дума за съдебен контрол. Децентрализиран контрол. Становището на съда за противоконституционност на закона не е задължително за другите съдилища. Т.е инцидентен и децентрализиран контрол. Американската система е несъвместима с институтите, с постулатите и философията на европейския конституционализъм. За Европа е характерен възгледа за - единни, централизирани,специализирани извънпарламентарни органи за контрол за конституционност. (Ханс Келзен и други).

• 
  Последващ – след обнародване и влизане в сила на закона
  
• 
  Предварителен - след приемане на закона от парламента, но преди обнародването му ( Франция, Италия, Австрия и други)