-Срокове за издаване на ИАА - издава се до 14 дни, а в някои случаи и до 7 дни от датата на започване на производството

Нормативните АА се отменят, изменят и допълват с изрична разпоредба на последващ нормативен акт.

• 
  постановления на МС
  
• 
  правилници на закони
  
• 
  устройствени правилници
  
• 
  Наредби
  
• 
  Инструкции
  

- смесен вид – биват отекчаваши и облагоприятстващи

-декларатични- декларират липсата на определени факти и обстоятелства

1. 
   е издаден от компетентен орган
   
2. 
   в съответната форма,
   
3. 
   спазени ли са процесуалноправните
   
4. 
   и материалноправните разпоредби по издаването му
   
5. 
   и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Т.е дали акта е целенасочен.
   

• 
  да е полезен,
  
• 
  да е навременен,
  
• 
  да е целесъобразен,
  
• 
  да има смисъл.
  

• 
  целенасочеността е едно от условията за законосъобразност, елемент от правното съдържание на акта, ако не е целенасочено то няма да е законосъобразно.
  
• 
  целесъобразността е вън от 5-те условия, тя е елемент на правилността. Целесъобразността на издадения при упражняване на дискрекционна власт АА винаги е ориентиран към целта, която този акт трябва да преследва по закон, но тя не винаги в еднаква степен я постига. Поради това и всеки такъв акт ще е повече или по-малко постигнал тази зкаонова цел, т.е. той ще е по-малко или повече целесъобразен. Затова целесъобразността е израз на правилното виждане и постигане на тази цел от служебното лице, което го издава.
  
• 
  
  

- за административната подведомственост при издаването на акта (административният орган да не навлиза в предмета на дейност на други органи - съдилищата, например)

- и за административната компетентност (разпределението на правомощията по издаване на административните актове вътре в сферата на административната подведомственост). С други думи, компетентността се схваща като израз на нуждата от специализация.

Административният орган трябва да е компетентен

• 
  по материя, по време
  
• 
  по място - териториална, правомощие само върху определан територия. Съответно ако има правомощия върху цялата територия е централен орган, ако само върху част е трриториален
  
• 
  по степен - когато по-долустоящ орган изземе въпрос от компетентността на по-горестоящ и обратно - когато по-горестоящ измести по-долустоящ, изземе и реши въпрос от неговата компетентност. Незачитането на компетентността и оперативната самостоятелност представлява съществено нарушение, което прави незаконосъобразен издаденият административен акт.
  

АА е свързан със спазване на предписаната от закона форма. Принципът е че АА се издава в писменна форма, а в устна само в предвидените от закона случаи. Ако не се изисква писменна форма за съответния акт то той не може да се атакува на това основание.

- Т.Е съобразяване на АА със закона по същество.

- АА трябва да бъде съобразен с материално правните изисквания на правната норма, залегнали в съдържанието на нейната хипотеза

- Например за да се издаде диплома е необходимо студентър да е преминал предварително обучение и да е положил всички изпити.

- следователно, за да е закоосъобразен актът то той трябва да отговаря на материално правните изисквани на закона.
5. СЪОБРАЗЯВАНЕ С ЦЕЛТА НА ЗАКОНА.

- изисква се АА да преследва предвидената в закона цел, т.е. трябва да бъде целенасочен

- пример с ЗМВР – той преследва целта да зашитава нац. Сигурност и опазва обществения ред, съответно всички негови органи издавайки своите актове трявба да го правят с посочената цел .
Тук отново да направим разграничението на целенасочеността от целесъобразността.

Компетентните държавни органи, оправомощени да издават АА следва да се съобразяват с посочните по-горе условия, очертаващи закония статут на актовете.
Неспазването на тези условия винаги ще води до недействителност на АА-е.

ВЪПРОС 30

НЕДЕИСТВИТЕЛНОСТ НА АА –Е.
Aктовете на адм. органи, които противоречат на законите или на издадените въз основа на тях норамативни актове са от гледна точка на правото недействителни и като такива не могат да предизвикат никакви пр. последници.

Обявяването на един АА за недействителен е санкция за неправомерното поведение на органа - автора на акта. За да е недействителен обаче акта трябва да е налице обективно несъответствие между АА и предписанията на закона. Не е необходимо и съзнание за това несъответствие у автора.

Не е недействителен недовършеният акт. При недовършеният АА още няма докрай оформено волеизявление на адм. орган, което да породи правни последици.

Недействителността може да бъде пълна или частична Най-често до частична недействителност се стига при субективни или обективни съединявания на волеизявления – когато актът има две или повече волеизявления или повече обекти. В такъв случаи едно от съединените волеизявления може да се оакце недействително, а другото реално.

1. СЛУЧАИ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

Незаконосъобразността /недействителността/ на АА –те ще бъде налице винаги, когато не са спазени някои от следните условия за валидност:

6. 
   АА да е издаден от компетентен орган
   
7. 
   в съответната форма,
   
8. 
   спазени ли са процесуалноправните
   
9. 
   и материалноправните разпоредби по издаването му
   
10. 
    и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Т.е дали акта е целенасочен.
    

1. 
   актове издадени от некомпетентен орган или в превишение на предоставената компетнтност;
   
2. 
   актове, при издаването на които не е спазена предвидената в закона форма;
   
3. 
   актове незаконосъобразни с процесуално правните изисквания на правната норма;
   
4. 
   актове незаконосъобразни с материалноправните изисквания
   
5. 
   актове незакосъобразни с целта на закона
   

1. некомпетентност или превишаване на власт;

2. неспазване на законната форма

3. неспазване на производството

4. назаконосъобразност по същество

5. нецеленасоченост по закон

Тези пороци /недостатъци/ се определят и като основания за отмяна на АА. Тези пороци се явяват отрицания на условията за валидност на АА.
4. РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

Недействителността на АА не е винаги еднаква. Тя може да бъде степенувана, да бъде по-малка или по-голяма в зависимост от характера на пороците.

В някои случаи актовете на администрацията са засегнати от два или повече порока. Ако само един води до нищожност то целият акт ще е нищожен и отбранот за унищожаем. Не може да се прави присъединяване на пороците един към друг. Пороците следва да се преценяват поотделно.

1. 
   На база компетентността. – за да е законосъобразен АА трябва да е издаден от компетентен орган. Затова ВС в свотя практика обобщи „всяка некомпетентност води до нищожност”
   
2. 
   На база материална незаконосъобразност – противоречива практика във някои случаи актовете са обявявани за нищожни в друга за унищожаеми. Нищожност е налице когато съществува пълна липса на условията визирани в хипотезата на приложимата праван норма – когато актът е изцяло лишен от законово основание, когато актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон. Унищожаемост – в останалите случаи.
   
3. 
   На база формата – Нищожен ще е актът когато порокът във формата е толкова съществен че се равнява на липса на форма, липса на волеизявление. Унищожаем в останалите по-леки случаи, когато порокът е несъществен и не се отразява на действителността на акта /липсата на мотиви води до унищожаемост/.
   
4. 
   На база административно поизводствените правила – обиконовено нарушението им води до унищожаемост, освен ако нарушаването е довело до липса на волеизявление, на основание – тогава нищожност
   
5. 
   На база преследванта цел – когато се издава АА с цел да се постигне друга цал различна от зкаоноустановената е налице порокът – превратно упражняване на власт. Ако тази различна от законоустановената цел, не би могла да се постигне с никаъв акт – нищожен. Ако тази цел би могла да се постигне с дргуг акт, при други условия то той е унищожаме.
   

- отмяна на унищожаемия АА от по-горестоящ адм. орган или от съда

- провъзгласяване нижожността на АА

-игнориране на нищожните АА от адресата им или от всяко друг заинтересовано лице

-отстраняване на правните и фактическите последици от изпълнение на недействителен АА

- възстановяване от прокурора на самоуправно изменени фактически положения.

Унищожаемите АА могат да бъдат оттегляни от автора си.


ВЪПРОС 31

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.
І.Характеристика.

• 
  Изпълнението е реализацията на административните правоотношения чрез осъществяване на включените в тях адм. задължения за извършване на определна престация – да се направи нещо, да не се направи, или да се даде нещо.
  
• 
  Допуска се изпълнение само на съществуващи, валидни, адм. задължения. Т.е. АА, които поражда адм. задължения трябва да бъде редовен, валиден , да отговаря на всички условия предвидени в закона – да бъде издаден от компетентен орган, в предвидената форма и производство, да е съобразен с правната норма по същество и да е целенасочен.
  
• 
  от изпълняемостта трябва да отграничим изпълнимост, която се свързва с възможността на всеки събект да осъществи дължимата престация.
  
• 
  Осъществяването на адм. правоотношение и на съдържащите се в тях адм. задлъжения – е двупосочно явление – защото всяка една от страните по правоотношението участва в него чрез изпълнение на възложените й задължения
  

1. 
   Всички административноправни задължения подлежат на изпълнение щом като са установени по съответен ред. Като когато се говори за изпълнение на адмпр. задължения се има предвид реализация на конкретни правни последици, засягащи точно определни събекти.
   
2. 
   Административноправните задължения могат да произтичат от
   

• 
  ИАА
  
• 
  Общи АА
  
• 
  Нормативни АА
  

Посочените актове по-горе, за да бъдат годни за изпълнение трябва да притежават необходимата правна и обвързваща сила.

• 
  подзаконови административни актове,
  
• 
  които съдържат административноправни норми,
  
• 
  отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати
  
• 
  и имат многократно правно действие.
  
• 
  издават се по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен.
  
• 
  всеки нормативен административен акт има наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет.
  
• 
  във всеки нормативен административен акт, с изключение на нормативните актове, с които се изменят, допълват или отменят други нормативни актове, се посочва правното основание за неговото издаване.
  

• 
  -Министерският съвет издава постановления, когато приема правилници, наредби или инструкции и когато урежда съобразно законите и указите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност.
  
• 
  Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.
  

• 
  От една страна задължението за съблюдаване, прилагане и изпълнение е за аврора на съответния НАА, а от друга страна е за субектите, които са засегнати от неговото действие. Още от момента на издаване на самия акт авторът на акта и подчинените му длъжностни лица са задължени да вземат необходимите мерки по удостоверяване и обнародване на акта.
  
• 
  От друга страна адресатите на акта- граждани, органи, организации са обвързани със самия акт едва от мометна , в които са узнали за него. С обнародването на съответният акт то се приема че съдържанието му е известно на засенатите пр. субекти и че от този момент той е придобил за тях обвързваща сила.
  

- ИАА проявяват своето действие и влизат в сила само ако отговарят на условията за валидност установени в закона – да е издаден от компетентен орган, в съответна форма, при спазване на процесуланите и материални изисквания и да е целенасочен.

ИАА са още и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.

Не са ИАА волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове

3.Срокове за издаване - до 14 дни от датата на започване на производството.

Когато ИАА е за деклариране или констатиране вече възникнали права или задължения или за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения се издава до 7 дни от датата на започване на производството.Ако е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до 1 месец от започване на производството. Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони.

Полседиците, които настъпват от изпълнението на адм .задължение са погасяване на задължението и ликвидиранена съществуващата административно правна връзка между адм. орган и титуляра на задължението. ОТ изпълнението на задължението могат да се породят и други псоледици