Въпрос №1 Конституционализмът – възникване и същност. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879г., 1947г и 1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г


II. Образуване, състав, компетентност, актове



страница8/30
Дата25.07.2016
Размер5.06 Mb.
#6206
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   30

II. Образуване, състав, компетентност, актове
Образуване

В съответствие с формата на управление са се установили различни механизми за образуване на правителството.



    • По извънпарламентарен път в президентските републики- там правителството не отговорно пред парламента – САЩ. В Русия президента назначава председателя на правителството със съгласието на Държавната дума.

    • В парламентарните републики при конституиране на правителството вземат участие парламентът, държавния глава и парламентарните групи.

Нашият модел се различава от класическия по факта, че у нас правителството се избира от парламента (в повечето страни се назначава от държавните глави). Решаващ фактор у нас е парламента. Държавният глава също има важни функции. Образуването на МС е един от важните конституционни процеси, пораждащи редица от взаимоотношения, чиито страни са множество правни субекти.
До нов МС се стига в резултат на избор на ново НС, пред което стария МС е задължен да подаде оставка, за да се открие възможност парламента да избера ново правителство, с което да работи по време на мандата си и при: Правомощията на Министерския съвет се прекратяват и при:

  • гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;

  • приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;

  • при смърт на министър-председателя.

В тези случаи Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет.

Предварителна фаза на конституиране на нов парламент – в нея вземат участие президентът и парламентарните групи. Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.

Това е така наречения проучвателен мандат. Президентът поставя началото на избора на нов МС. Обикновено за министър-председател се предлага лидерът на партията с или коалицията, която има парламентарно мнозинство. У нас е възприет „екипният принцип” за съставяне на правителство – на министър-председателя се дава възможност да предложи структурата и правителствения екип, с който ще работи. Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател. Ако и в този случай проучвателният мандат приключи неуспешно президентът в 7-дневен срок възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.

В случите, когато предсрочно се прекратяват пълномощията на правителството, мандатът за съставяне на ново не преминава върху следващата парламентарна група, а същата политическа сила получава възможност отново да състави свое правителство.
След трети неуспешен опит да се състави правителство се изчерпват конституционните възможности на парламента да състави правителство. Налице е парламентарна криза и НС прекратява съществуването си поради невъзможност да осъществи едно от основните си конституционни правомощия.

Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока за ново Народно събрание. Президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.



Парламентарна фаза

Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.

Парламентарната процедура по съставяне на правителство е разделена на два стадия:


  1. избор на министър-председател –счита се за избран ако за него са гласували повече от половината от участвалите в гласуването

  2. избор на Министерски съвет – an blocр, а не по-отделно за всеки кандидат.

Конституцията не регламентира как се процедира, ако министър-председателят бъде избран, а предложеният от него състав на Министерски съвет получи отрицателен вот. РКС №20/1992г. гласи, че в случая опитът за съставяне на правителство е несполучлив и ще трябва процедурата да започне отначало с проучвателен мандат. Отрицателният вот за Министерски съвет „анулира” избора на министър-председател – това решение на КС не може да бъде защитено с юридически аргументи.

Срок на дейност и състав на Министерския съвет

КРБ не регламентира срока на пълномощията на МС. Ако не възникне предсрочно прекратяване на пълномощията, то колкото и на НС- четири години.

КРБ не определя и числения състав и броя на министерствата. КРБ посочва само, че МС се състои от министър-председател, заместник министър-председател и министри.

КРБ от 1947г. – точно е посочвала броя и наименованията на 17 министерства – гарантира се стабилност

КРБ от 1971г. и 1991г. – не се обвързват с броя и поименното изброяване на министерствата., нито с броя на заместник министър-председателите.
Условия за членовете на МС

Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители, а именно: български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.

На народния представител, избран за министър, се прекъсват пълномощията а времето, през което е министър. Несъвместимостта на двете длъжности не е характерна за класическия парламентаризъм. В някои държави се изисква министрите да бъдат депутати. Несъвместимостта е израз на разделението на властите – законодателна и изпълнителна
Правомощията на Министерския съвет се прекратяват при:


  • гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;

  • приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;

  • при смърт на министър-председателя.


Правомощия
Правомощията на Министерския съвет са изпълнителни по характер. Те осигуряват осъществяването на държавната политика въз основа и в изпълнение на закона.

условно те могат да се разделят в няколко групи, а именно:



  • изпълнение и прилагане на законите;

  • участие в законодателната дейност;

  • подзаконово нормотворчество;

  • управление на държавната администрация;

  • съставяне и ръководство по изпълнение на бюджета;

  • осъществяване на външна политика;

  • отбраната и сигурността.


Съгласно КРБ Министерския съвет:

1.ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите – тук са формулирани двете му основни функции като висш орган на изпълнителната власт;

2. Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност

3.осъществява общото ръководство на държавната администрация – създава ведомства без ранг на министерства – държавни, изпълнителни агенции и назначава и освобождава ръководителите им и на Въоръжените сили.

4. Министерският съвет информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз.

5.Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия.

6. Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.

7. Има право на законодателна инициатива

8. Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет;

9.организира стопанисването на държавното имущество;

10.сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона;

11. взема участие при формирането на ръководния състав на дипломатическия корпус;

12. Назначава и освобождава областни управители

и други
Министър-председател

Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите. Той ръководи заседанията на МС,представлява правителството и т.н.
Министри

Министрите ръководят отделни министерства. Те носят отговорност за своите действия. Те са централни еднолични органи на изпълнителната власт със специална компетентност.


Политически кабинети - по закона за администрацията при министър-председателя, заместник министър-председател и министрите.

Кабинета на министрите включва началник на кабинета, парламентарен секретар, ръководител връзки с обществеността и заместник-министрите


Актове на Министерския съвет
Въз основа и в изпълнение на законите правителството приема различни по характер актове в съответствие с правомощията си. Съгласно чл.114 КРБ Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет урежда широк кръг от обществени задължения и приема и правилници и наредби. Всички те са административни актове, които са основен инструмент за осъществяване на изпълнителната власт. Актовете на МС са разпоредително по характер- осигуряват изпълнението на законите и пораждат съответните правни последици за адресатите към които са отправени.Те са подзаконови по природа и вторично уреждат регламентирани от закона обществени отношения.

Постановленията на МС са нормативни актове – те са смесени по характер. По принцип постановленията са подзаконови, но по изключение могат да регламентират и първично определени обществени отношения.Това са отношения с по-малка значимост, които не са уредени със закон.

Постановленията на МС, с които се приемат правилници и наредби са особени актове – ненормативни по съдържание, с нормативно предназначение, защото чрез тях се приемат актове, които съдържат правни норми.

Разпорежданията по принцип са ненормативни актове, които регулират конкретни обществени отношения – например за изграждане на здравни, социални и други обекти.

Решенията на МС също са ненормативни актове – уреждат конкретни индивидуални обществени отношения.



Актовете на Министерския съвет не могат да се отменят от Народното събрание. Върховния административен съд осъществява контрол за законност, но не и за целесъобразност(правилност) на актовете на Министерския съвет. Със закон ,могат да се установяват изключения от реда за обжалване , но само ако това изключение не накърнява конституционно признатите права и свободи на гражданите. Или когато трябва да бъде защитена по-висша конституционно провъзгласена ценност – националната сигурност, държавен суверенитет и други
III. Отговорност на правителството. Видове – индивидуална, колективна.
Правителствената отговорност е съществен белег на парламентарната система за управление. Правилно е НС, образувало правителството да има възможност за контрол върху него. Този контрол не нарушава автономността и принципа на разделение на властите.
Колективна солидарна отговорност на правителството

МС като колективен орган носи солидарна отговорност пред НС за провежданата политика, която се изразява в политическо недоверие на НС към него, в резултат на което се прекратяват неговите пълномощия.

Процедурите за търсене на политическа отговорност на МС са конституционно установени.

вота на недоверие” гласуван от парламента по предложение на народните представители. РКС І№ 13/1992г. „Всеки акт или действие на Министерския съвет може да представлява конкретен повод за гласуване на недоверие”. Искането за гласуване трябва да произхожда от 1/5 от народните представители; изисква се абсолютно мнозинство; ако бъде отхвърлено не се допуска ново искане за вот на същото основание през следващите 6 месеца.

У на с не съществува института на т.нар. „инцидентен блам” –ако МС не получи подкрепа за конкретен законопроект или предложени – това да е равнозначно на инцидентен вот на недоверие.

Регламентиране е и „вотът на доверие” . Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Решението се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители.Когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят подава оставката на правителството.




Индивидуална отговорност

  • Министър-председателя носи отговорност за цялата политика на правителството. С прекратяване на неговите правомощия се прекратяват и тези на целия парламент.

  • Политическа отговорност на отделен министър за неговата незадоволителна дейност по ръководство на министерството и на съответната сфера на обществения живот – не се регламентира в КРБ може ли и чия е инициативата да се търси отговорност на отделния министър. НС използва различни парламентарни механизми за установи незадоволителната му дейност

Министрите носят отговорност и пред правителството за своята дейност.

Те отговарят и за вреди причинени на граждани, но тази тяхна отговорност не е пряка, а се трансформира като отговорност на държавата.



Членовете на МС не се ползват с имунитет. Те носят наказателна отговорност на общо основание и за престъпления извършени ри или по повод изпълнение на служебните им задължения.. Ако деянието е престъпление от общ характер, то министърът е подсъден по общия ред за този вид деяния.

Доказано противоправно деяние на министър е основание да му се потърси и политическа отговорност.


IV. Служебно правителство
Формирането на служебно правителство е възможно само при изпълнение на изрично предвидените от Конституцията условия: Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в двумесечен срок. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание. Т.е изчерпани са възможностите за съставяне на правителство. Президентът определя структурата и персоналния състав на служебния МС.

Президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство. Доста спорен е този текст, целта е да не се даде възможност на президента да злоупотреби с правото на разпускане на НС, но така при условията на парламентарна криза се съхранява НС и съществува служебно правителство, което едва ли е най-удачния вариант.


Поставя се въпроса кой може да търси отговорност при тази ситуация от служебното правителство? Логично би било това да е президента, който го е на назначил .КС с Решение № 20 от 1992 година заема обаче друго становище, а именно,че НС не може да упражнява парламентарен контрол върху служебното правителство, но то носи политическа отговорност пред парламента. Т.е смисълът на контрола ще е само информативен –неубедителна и трудно доказуема теза.
Служебното правителство притежава редица особености, отличаващи го от парламентарно избрания Министерски съвет. То има временен характер – ограничено е по време и цели. То има статуса на МС с определени изключения. То не полага клетва. Върху него не се упражнява парламентарен контрол и не носи политическа отговорност пред парламента. То е отговорно пред президента. То решава всички текущи въпроси по осъществяване на вътрешната и външната политика.
То не може: да упражнява законодателна инициатива; да сключва договори за държавни заеми, защото се иска предварителното съгласие на НС
Важна негова задача е да организира технически и да подготви предсрочни парламентарни избори.

Съдебна власт. Конституционни принципи на организация и дейност
I. Терминология
правозащитни органи” и „правозащитна дейност” – широки по съдържание понятия. Правозащитни органи са съдът, прокуратурата, следствените органи, Министерство на вътрешните работи и други специализирани органи, които защитават законността и правовия ред.

правосъдие” – особен вид правозащитна дейност. Правосъдие осъществяват само съдебните органи.

Правораздаването е съдебна правозащитна дейност, която обаче е по-обхватна по съдържание от правосъдието. Правораздаване осъществяват съдът и особените юрисдикции, но последните не осъществяват правосъдие.

съдебна власт”- многопластово, събирателно понятие, включващо в себе си различни дейности, извършвани от разнородни по природа органи, а именно: дейности по предварително разследване, прокурорския надзор и правосъдието.

органи на съдебната власт”- съдилищата, прокуратурата и следствените органи. Но прокуратурата и следствените органи не осъществяват правосъдна дейност, те само подпомагат съда в неговата дейност. Органите на съдебната власт са специализирани органи, чиято основна задача е да осъществяват правозащитна функция, да съблюдават спазването на законността, да се грижат за укрепването на правопорядъка и да водят борба срещу престъпните деяния. Общите им цели обаче не предпоставят единство на методите и формите в тяхната дейност.
Източници на системата на органите на съдебната власт – КРБ, ЗВСС, ЗСВ, ЗВАС.
Предмет на изучаване на конституционното право са само правните основи на органите на съдебната власт и принципите на нейното устройство и функциониране. Съдопроизводството се изучава от гражданското и наказателното процесуално право.
II. Съдебната власт в системата на трите власти
СВ осъществява особена държавна функция, тя осъществява правосъдието, което е специфична държавна дейност.Независимостта на съдебната власт се изразява в правната недопустимост на другите власти да въздействат върху съдиите, прокурорите и следователите. Те се подчиняват само на закона.За да може да осъществява своята правозащитна функция съдебната власт трябва да е автономна, да е най независима в сравнение с другите власти. За съжаление обаче идеята на Монтескьо никъде и никога не приложена самостоятелно, може би защото е пригодена за конституционна монархия. У нас Министърът на правосъдието по право е председател на ВСС, без да има право на глас, но все пак е представител на изпълнителната власт, влияе върху дейността и решенията на висшите магистрати. Въздействие има и от други органи на изпълнителната власт на основата на конституционни разпоредби. 11 от 25-те члена на ВСС се избират от НС. Президентът назначава и освобождава председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор по предложение на ВСС.

Въпреки, че определено става дума за влияние на изпълнителната власт върху съдебната, то то се възприема за нормално в съвременния конституционализъм на демократичните държави.


Подчинението на съдебната власт на закона обаче не е форма на въздействие от страна на законодателната власт.Парламентът не може да влияе пряко на органите на съдебната власт при изпълнение на правомощията им.
Заключение: абсолютната независимост на съдебна власт е невъзможна и противоречи на конституционния модел за управление. Независимостта и се проявява предимно, но не само в оперативната и самостоятелност.

III. Задачи на съдебната власт
Чл.117, ал.1 от КРБ гласи, че Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

Защитата на посочените ценности и техните носители се осъществява чрез правосъдието като особена форма на властническа дейност. Или имаме защита на правата и законните интереси на :



  • Гражданите

  • Юридическите лица, включително тези с нестопанска цел- партии, обществени организации и други

  • Държавния интерес – защитавайки държавния интерес съдебната власт брани общите интереси на членовете на обществото.


IV. Основни принципи на организация и дейност на съдебната власт


  1. Независимост на съдиите, прокурорите и следователите

Те са длъжни да се съобразяват само с разпорежданията на закона. Имат автономия на законовите си правомощия. По-горестоящия орган не може да нарежда на по-долустоящия как да реши конкретен казус. Наред с това те са и несменяеми. Несменяемостта ги прави независими от другите държавни органи, длъжностни лица и политически сили. С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Тази несменяемост обаче не абсолютна. Те се освобождават от длъжност при определени условия, а именно:

    • навършване на 65-годишна възраст;

    • подаване на оставка;

    • влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

    • трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;

    • тежко нарушени

    • или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

С въвеждането на последните три условия вече е доста спорно съществували въобще института на несменяемостта в същинския смисъл на думата.


Имунитет - При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.В тези случаите срещу съдиите, прокурорите и следователите не може да бъде повдигнато обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет. Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани освен за тежко престъпление, и то с разрешение на Висшия съдебен съвет. Разрешение за задържане не се изисква при заварено тежко престъпление. За даване разрешение по

се прави мотивирано искане до Висшия съдебен съвет от главния прокурор или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.


Бюджет – самостоятелния бюджет, който се формира от държавни субсидии и приходи от съдебната власт също допринася за независимостта на съдебната власт. Проектът за бюджет се съставя, разпределя и контролира от ВСС, а изпълнението му е възложено на ВКС, ВАС и главния прокурор.


  1. Спазване на законността - органите на съдебната власт осъществяват своите функции само въз основа и в изпълнение на закона. Те и страните в съдебния процес се подчиняват само на закона и са длъжни да спазват материалния и процесуалния закон от започване на предварителното производство до произнасянето на присъдата или решението.




  1. Равенство на гражданите пред закона и съда – това означава, че съдилищата са едни и същи за всички граждани и прилагат спрямо тях едни и същи материални и процесуални закони. Съдилищата прилагат законите еднакво спрямо страните в процеса.




  1. Състезателност в съдебния процес – равнопоставените страни в процеса и способност на съдебната власт обективно и безпристрастно да оцени доказателствения материал.




  1. Право на защита – във всички стадии на процеса; има различни средства в различните фази на процеса; презумпцията, че обвиняемия е невинен до установяване на противното; право сам да се защитава или да потърси адвокатска защита.




  1. Каталог: 2010
    2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
    2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
    2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
    2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
    2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
    2010 -> 7 клас отговори на теста
    2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
    2010 -> Код на училище Име на училище


    Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница