Въпрос №1 Конституционализмът – възникване и същност. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879г., 1947г и 1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г

НС притежава вътрешна автономия за определяна на своята организация и ред на дейност. То образува система от органи, които подпомагат и ръководят дейността му: ръководни и вътрешни органи.

1. 
   Ръководни органи
   

• 
  по ръководство на НС – ръководи заседанията, разискванията, гласуванията, удостоверява с подписа си съдържанието на приетите актове и т.н.
  
• 
  представителни- представлява НС пред другите държавни органи, организира международните връзки на НС, приема парламентарни делегации и други.
  

Той има и оранизационно-административни правомощия- упражнява бюджета на НС, определя правилата на НС и други.

Той е вътрешен ръководен орган. Пръв между равни ( lat. PRIMUS INTER PARES). Той има заместници. НС избира секретари- изпълняват технически функции ( следят за присъствието на депутатите и т.н.), а председателят –квестори ( изпълняват разпорежданията му за реда в заседателната зала).

2. 
   Парламентарни комисии
   

Комисиите са се образували през годините на основата на различни принципи – отраслов (комисия по външна политика, и др.), функционален ( икономическа и други) У нас след 1991г. постоянните комисии се изграждат въз основа и на двата принципа.

2.1.Постоянни, които действат през целия мандат на НС
Създават се по предложение на председателя или по предложение на най- малко 1/10 от депутатите. Избират се от НС. НС определя задачите, състав, срока им. При формирането им се спазва принципа за пропорционално представителство на парламентарните групи.

За членове могат да бъдат избирани само народни представители. Един депутата можа да бъде най- много член на две комисии. Всяка комисия си избира председател и двама заместници. Комисията може да си образува подкомисии или работни групи. В зависимост от предмета си на дейност ( бюджетна, финансова комисия ) всяка комисия е водеща по законопроекта свързани с него. Няма една законодателна комисия.

0. 
   Временни, образуват се по конкретен повод
   

Заседанията се провеждат по предварително определен дневен ред. На членовете на комисиите се създават условия да се запознаят с докладите, информационните и другите документи, които ще се обсъждат. Провеждането на заседанията е съобразено с Правилника на НС, но няма пречка и всяка комисия да приеме свои правила за реда на дейност, съобразно спецификата на работата си. Постоянните комисии се свикват от председателят на комисията, по искане на Председателя на Народното събрание или по искане на най-малко 1/3 от членовете на комисията. Принципно са открити, по изключение закрити ( заседанията на комисията по отбраната и сигурността са закрити ). Различните комисии могат да провеждат и смесени заседания. Заседанията се провеждат при намаляващ кворум – т.е. провеждат се ако присъстват половината от членовете им, но ако до 30 минути от обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията заседава при наличния състав, когато той не е по-малко от 1/3 от членовете и.. Решенията се вземат с обикновено мнозинство чрез явно гласувани и имат препоръчителен характер.

Всички комисии са законодателни и еднакво подпомагат парламента в тази дейност. Постоянните комисии извършват предварително обсъждане на законопроектите. Всеки законопроект се обсъжда от една или повече комисии. НС избра водеща комисия, която изготвя становище и го предлага при първото обсъждана на законопроекта в пленарна зала.

Упражняват контрол по изпълнение на актовете на НС, по някои въпроси от дейността на министрите и ръководители на централни ведомства. Това е спомагателна форма на парламентарен контрол, проявление на контрола на НС върху изпълнителната власт. Водеща е ролята на временните комисии за проучване и анкети.

Формите на контрол са различни: изслушване на доклади, изяснения и други. Целта е да се съдейства на НС за получаване на най- пълна информация за дейността на министерствата, ведомствата и другите органи.


NB!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

• 
  За и против еднокамарна и съответно двукамарна структура.
  

• 
  Характера на депутатската клетва.
  

• 
  От кой момент се конституира НС.
  

• 
  Начален и краен момент на мандата на народните представители.
  

• 
  Разлика между постоянни и временни комисии ( временните комисии имат водеща роля при парламентарния контрол, а постоянните - в законодателния процес.
  

Правомощията са основния елемент, определящ статуса на държавните органи. Те са единство от функциите на органа, съчетани с неговите задачи и предоставените му права, които е длъжен да осъществи. Правомощията на НС са регламентирани в Конституцията. Няма друг нормативен акт, който да ги определя. Съвкупността от правомощията му определя компетентността му. Правомощията на НС могат да се разделят в няколко групи.

- по осъществяване ръководството на вътрешната политика;

- по осъществявана на външната политика;

В зависимост от предметното им съдържание:

- законодателни – единствен законодателен орган. Титуляр на законодателната власт. Закони можа да твори и народа чрез референдуми.

- конститутивни – правомощия по формирана на система от висши държавни органи – избора на МС, създаване на министерства, избор на председателя на БНБ и други;

- по осъществяване на външната политика – ратифицира и денонсира международни договори, определя насоките на външната политика;

- по отбраната и сигурността – защитава държавния суверинитет и държавната цялост на РБ; сключва мир; разрешава изпращане на български въоръжени сили извън страната; определя условията и реда за редовната военна служба; ( чл.9, чл.59, чл.84 КРБ );

- по създаване и изменение на КРБ – изменя и допълва КРБ, с изключение на материята, която се контролира от ВНС ( чл.153 КРБ ) .

- контролни правомощия – осъществява политически контрол върху висшите органи на изпълнителната власт;

- вътрешно организационни – приема правилник за дейността си, избира ръководни и вътрешни органи;

- други – взема решение за произвеждана на национален референдум; насрочва избори за президент; дава амнистия; определя официални празници; учредява органи и медали;
II. Законодателна дейност
1.Обща характеристика

НС е титуляр на законодателната власт. Другите органи се водят от дейността си на основа на законите, приети от НС. Те подпомагат НС в законодателния процес.. Чрез законите трайно се регулират обществени отношения, народът също може да приема закони чрез референдум. Законодателният процес е механизъм, чрез който се формулира политическата воля на парламента, изразена в закон. Законодателният процес е технологията по създаване на законите, той включва извършването на точно нормативно определени действия, в строга логическа последователност, при наличието на точно определени условия.

* При създаване на закона трябва да са налице кумулативно 2 условия : да се уреждат трайно основни обществени отношения ( трайно и основни )

* За уредените със закон основни обществени отношения се издават подзаконови нормативни актове, доразвиващи законовите разпоредби

* Законите имат следната структура:

- въведение ( преамбюл )

- части, дялове, глави, раздели

- членове, алинеи, точки, букви

- общи разпоредби, особени разпоредби, допълнителни

- преходни разпоредби, заключителни

* Към законопроектите се изготвят мотиви

* Недопустимо е два закона да уреждат една и съща материя

* Законите могат да се изменят, допълват, отменят

* Нормативните актове трябва да съответстват на КРБ
3. Законодателен процес – нормативноустановена процедура, осъществявана от НС в качеството му на законодателен орган.
Ред за създаване на закони

Правно уреден е от процесуални норми, които се съдържат в КРБ, ЗНА и ПНС.

1. 
   законодателна инициатива – дейност по внасяна на законопроект на НС. Юридическа възможност на конкретно определени субекти – народните представители и НС ( чл.87, ал.1 КРБ).
   
2. 
   обсъждане на законопроект – то се разделя на 2 фази:
   
   • 
     предварително обсъждане – извършва се в постоянните комисии, вносителят е длъжен да присъства. Комисията изготвя доклад с мотиви. След първото гласувана на проекта в пленарна зала той отново се връща за допълнително обсъждане в комисията;
     
   • 
     обсъждане в пленума на НС – на 2 пъти в две различни пленарни заседания. Първото обсъждане е на законопроекта в неговата цялост, а второто – по същество, по детайли на отделните предписания
     
3. 
   гласуване на законопроектите - заключителна фаза на 2 пъти е 2 заседания. Ако при първото гласувана на се получат достатъчно гласове „за” процедурата се прекратява. Второто гласуване е окончателно.Гласуват се предложения за отхвърляна, заместване, изменение на текстове. Гласуването е явно. Законопроектът се приема с обикновено мнозинство. До обнародването му законът все още съществува под условие, защото е възможно президентът да го върне мотивирано за ново обсъждане /отлагателно вето/- ( чл.101КРБ). Ветото може да бъде преодоляна,ако срещу него гласуват повече от ½ от всички народни представители ( най- малко 121 ) .
   
4. 
   удостоверяване , обнародване и влизане на законите в сила
   

Законът влиза в сила 3 дни след обнародването му. Можа да предвиди и по-късен срок( чл.5, ал.5 КРБ).

Актовете на НС са юридическа форма на реализиране на неговите правомощия.

Спецификата им се обуславя от юридическите им свойства, а именно:

1. 
   нормативност или ненормативност
   
   • 
     Правнонормативни са актовете, които установят, утвърждават, изменят, допълват или изменят правни норми, предназначени да регулират обществени отношения.
     
2. 
   юридическа сила- в зависимост от регулираните обществени отношения и от степента на обобщеност на правната регламентация.
   
3. 
   Действие на актовете:
   
   • 
     във времето
     
   • 
     във пространството
     
   • 
     по отношение на лицата
     
4. 
   Форма – правният акт е единство от форма и съдържание. На всяка форма е присъщо точно определено съдържание. За вътрешна форма на правото се счита правната норма, а за външна нормативните актове.
   

• 
  нормативни – съдържат правни норми или изменят и допълват нормативни актове:
  

1. 
   закон- нормативен акт, израз на определени социални интереси, регламентиращ първично и трайно основни обществени отношения, приет е от НС или чрез референдум.
   

• 
  формализира волята на мнозинството в парламента
  
• 
  първично и трайно регулира основни обществени отношения.
  
• 
  нормативен акт
  
• 
  приет е от НС или чрез референдум
  
• 
  приет е по установен ред
  
• 
  акт с висша юридическа сила
  
• 
  
  

- конституционни и обикновени

- кодекси и закони

- материални и процесуални

- общи и специални

- устройствени

- бюджетни

2. 
   подзаконови – издават се въз основа и в изпълнение на законите. Вторично уреждат законовата уредба.
   
3. 
   Правилник за организацията и дейността на НС – нормативен акт с равна на закона юридическа сила и специфичен предмет на регулиране.
   

• 
  ненормативни – резултат по осъществяване на контролните, конститутивните, вътрешноорганизационните и други правомощия на НС. Реализират се под формата на решения. Приемат се на едно четене, принципно с обикновено мнозинство; влизат в сила от момента на приемането им.
  

• 
  решения по осъществяване на контролна дейност – решения по отчитане на МС по конкретни въпроси.
  
• 
  конститутивни решения – избор на председател на МС
  
• 
  вътрешноорганизационни решения
  
• 
  решения на вътрешните органи – препоръките на комисиите
  

• 
  Къде са регламентирани правомощията на НС? - В Конституцията, няма друг нормативен акт, който да ги определя.
  

• 
  Да се обърне внимание на фазите и изобщо на всички разграничения.
  

• 
  Законодателен процес – нормативноустановена процедура, осъществявана от НС в качеството му на законодателен орган.
  

Правомощията са основния елемент, определящ статуса на държавните органи. Те са единство от функциите на органа, съчетани с неговите задачи и предоставените му права, които е длъжен да осъществи. Правомощията на НС са регламентирани в Конституцията. Няма друг нормативен акт, който да ги определя. Съвкупността от правомощията му определя компетентността му. Правомощията на НС могат да се разделят в няколко групи.

- по осъществяване ръководството на вътрешната политика;

- по осъществявана на вътрешната политика;

В зависимост от предметното им съдържание:

- законодателни – единствен законодателен орган. Титуляр на законодателната власт. Закони можа да твори и народа чрез референдуми.

- конститутивни – правомощия по формирана на система от висши държавни органи – избора на МС, създаване на министерства, избор на председателя на БНБ и други;

- по осъществяване на външната политика – ратифицира и денонсира международни договори, определя насоките на външната политика;

- по отбраната и сигурността – защитава държавния суверинитет и държавната цялост на РБ; сключва мир; разрешава изпращане на български въоръжени сили извън страната; определя условията и реда за редовната военна служба; ( чл.9, чл.59, чл.84 КРБ );

- по създаване и изменение на КРБ – изменя и допълва КРБ, с изключение на материята, която се контролира от ВНС ( чл.153 КРБ ) .

- контролни правомощия – осъществява политически контрол върху висшите органи на изпълнителната власт;

- вътрешно организационни – приема правилник за дейността си, избира ръководни и вътрешни органи;

- други – взема решение за произвеждана на национален референдум; насрочва избори за президент; дава амнистия; определя официални празници; учредява органи и медали;
II. Парламентарен контрол

1. 
   Същност
   

2. 
   Историческо развитие
   

3. 
   Особености на парламентарния контрол:
   

• 
  Води до получаване на информация за дейността на правителството и други органи на изпълнителната власт:
  
• 
  Контрол не само върху дейността на МС, но и върху дейността на други управленски органи – местни органи, стопански организации и други;
  
• 
  Контрол за осъществяване главните направления в държавната политика;
  
• 
  Непосредствен контрол и контрол чрез комисиите на НС;
  

4. 
   Форми на контрол
   

1) отчетите на МС – ежегодно по изпълнение на държавния бюджет, като и по

отделни въпроси от дейността му.

2. 
   питания – питания, отправяни до МС и министрите от депутатите по нормативно установен ред, по въпроси от тяхната компететност.
   

Питанията се отправят чрез председателя на НС в писмена форма. Той уведомява адресата за часа и деня, в който трябва да се даде отговора. Ако не се отговори в определения срок, то съответните лица дължат обяснение ( чл.90, ал.1 КРБ). Отговорът може да е писмен или устен в зависимост от предпочитанието на депутата, отправил питането. Министър – председателят е длъжен лично да се яви в НС и даде отговор. Отговорът може да се предхожда от кратко изложение на носителя. Депутатът може да зададе до2 уточняващи въпроса след отговора. ПО писмен отговор уточняващи въпроси не се поставят. След отговора депутатът можа накратко да изрази своята оценка.

По предложение на 1/5 от народните представител / 48 души/ - чл.90, ал.2 КРБ- НС може да реши да станат разисквания по отговора и след тях да се вземе решение. Предложението се прави в писмена форма до председателя в писмена форма след приключване на отговора. Така питането се превръща в запитване. Разискванията се извършват в следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. Депутатите, направили предложението за разискването са задължени да представят проект за решение. Решението има само констативен характер, отразява оценката за дейността на МС или отделния министър. То не е равнозначно на инцидентен вот на недоверие.

2. 
   въпроси до МС и министрите по актуални въпроси
   

Отправят се чрез председателя на НС в писмена форма, не по-късно от 48 часа преди началото на заседанието, на което трябва да се даде отговор. Не могат да се задават повече от 2 въпроса. Отговорът е писмен ( само, ако депутатът изрично е поискал това ) или устен. Отговорът не се обсъжда и по него не могат да се правят реплики, депутатът може да заяви само дали е доволен или не от него.

Постоянните и временните комисии, осъществяват парламентарен контрол от името на НС като негови органи. Той има спомагателно значение. Политически е.

Постоянните комисии изслушват отчети и информации от членове на МС и ръководителите на други централни ведомства.

Временните комисии упражняват контрол чрез парламентарни проучвания, анкети и изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси.

• 
  Къде са регламентирани правомощията на НС? - В Конституцията, няма друг нормативен акт, който да ги определя.
  

• 
  Парламентарен контрол - израз на политическата отговорност на МС пред НС.
  

• 
  Видове контрол: непосредствен ( от НС ) и Контрол от комисиите на НС.
  

• 
  След провъзгласяването на България за република 1946г. и в проекта за конституция, приет на първо четене във ВНС през 1947г., се предвижда избирането на председател на републиката,но при окончателното приемане на Конституцията едноличният председател е заменен с Президиум на Народното събрание ( нещо като колективен държавен глава);
  
• 
  Конституцията от 1971г. предвижда създаването на Държавен съвет вместо Президиума на Народното събрание;
  
• 
  С изменението на Конституцията 1990г. – председател(президент) на републиката – непознато в световната практика наименование;
  
• 
  Конституцията от 1991г. въвежда института на пряко избрания от народа президент.