Въпрос №1 Конституционализмът – възникване и същност. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879г., 1947г и 1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г

„Слабият президент ” е номинален орган, който осъществява преимуществено представителни и някои изпълнителни функции- Германия, Италия.

Някои и президенти, от гледна точка на правомощията си са между „силния и слабия президент”. Например френският президент, който има значителни конституционни правомощия без управлението да е президентско.

Чл.92,ал.1 КРБ „ Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.”

Българският президент не може да бъде отнесен нито към „силния”, нито към „слабия” президент. Той заема по-особено място в системата на публичната власт. Притежава правомощия, които го свързват с изпълнителните органи, но не е такъв орган.
4. Обща характеристика на президентската институция в Република България

• 
  особено място в системата на парламентарно управление – притежава значителни конституционни и политически средства, за да оказва въздействие върху публичната власт. Тук и идеята за „неутралната власт” на президента (президента е над трите власти)- развита още миналия век – доста спорна;
  
• 
  интегриращ и стабилизиращ фактор в обществото и държавата;
  
• 
  гарантира глобалните национални интереси;
  
• 
  участва в формирането на държавната политика, а Министерския съвет осъществява политиката на държавата и носи отговорност за нея;
  
• 
  има балансираща роля във взаимоотношенията между държавните органи - нещо като „арбитражна функция”;
  
• 
  „морална власт”- обръщения към нацията, парламента.
  

Президентът е подпомаган в дейността си от вицепрезидент, институция чужда на парламентарното управление. В Германия, Италия, Франция – няма такава фигура.

Президентът може да му възлага част от правомощията си, като:

• 
  Да назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;
  
• 
  Да дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
  
• 
  Да предоставя убежище;
  
• 
  Да упражнява право на помилване;
  

 

III. Функции на президента - особеностите на парламентарното управление обуславят характера на функциите и правомощията на президента.

1. 
   Представителни функции в международните отношения – традиционна функция н на държавния глава – приема акредитивните и отзователните писма на чуждите дипломатически представители в Република България. Назначава дипломатическите представители на Република България в чужбина. По предложение на Министерския съвет; преговаря с чужди държави и делегации, посещава чужди държави в качеството си на държавен глава.
   
2. 
   Арбитражни функции – за осигуряване на нормални взаимоотношения между държавните органи при осъществяване на властта. Няма специална разпоредба в КРБ, но президента осъществява политически арбитраж чрез контакти и диалог и с други средства за политическо въздействие.
   
3. 
   Функции по отбраната и сигурността – върховен главнокомандващ на Въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност.
   

• 
  Пряко от народа()Франция, Австрия, България)
  
• 
  Чрез косвени избори от специална колегия (САЩ)
  
• 
  От парламента (Германия, Италия)
  
• 
  По изключение в някои страни президентът е пожизнен, т.т. със статус на монарх в условията на републиканско управление – Република Малви – по наследство
  

Прекият избор прави президента независим и стабилизира президентската институция. Според източника на получаване на правомощията и у нас президент и парламент са равностойни и равнопоставени.

- За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение,

- навършил 40 години,

- който отговаря на условията за избиране на народен представител, а именно: не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода

- и е живял последните пет години в страната.
Относно терминът „български гражданин по рождение” е бил сезиран КС, който с Решение №12/1996г. постановява, че такова може да бъде само л8ице, което към момента на раждането си по действащото в този момент българско законодателство, придобива българско гражданство по произход или месторождение. Т.е. не се предшества от друго гражданство. Български гражданин е всеки, на който поне един родител е българин.
В: Какво значи де е живял последните пет години в страната?

Да са живели фактически през последните пет години на територията на страната и да са имали адресна регистрация, за да могат да направят реална оценка на състоянието на обществото и държавата и да вземат съответни решения, с които да въздействат върху тях. КС Решение №3/2201г.

Не. КС Решение №2/1991г.

Избират се за срок от пет години

Избори се произвеждат не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на мандата на действащия президент.

Изборът се провежда по мажоритарна система с абсолютно мнозинство

Избрана е кандидатпрезидентската двойка, която на първи тур получи повече от половината от действителните гласове, ако са участвали повече от половината от всички избиратели - двете условия трябва да са налице кумулативно.

Ако не втора гладуване след седем дни– първите двама, ако някой от тях се откаже – третия – който получи най-много гласове става президент.

Досега всичките ни президенти са избирани на втори тур.

Законността на избора може да се оспори пред КС в едномесечен срок. Ако КС обяви избора за недействителен, той се анулира и НС трябва да насрочи нови избори.

Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани само за още един мандат.

V. Избор на президент и вицепрезидент
Срок на пълномощията и предсрочно прекратяване

Президентът и вицепрезидентът полагат клетва пред народното събрание. Те встъпват в пълномощията си от деня на изтичане на пълномощията на предишния президент. КС Решение № 1/1992г. се произнася, че неполагането на клетва не спира пълномощията им, но им пречи да встъпят в тях- т.е. имаме Президентът и вицепрезидентът, но те не могат да изпълняват задълженията си.

Президент и вицепрезидент имат мандат - пет години

Съгласно Чл. 97,ал.1 КРБ Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно при:

1. подаване на оставка пред Конституционния съд;

2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване;

3. при условията на чл. 103 – ако е налице държавна измяна или нарушение на Конституцията;

4. смърт.

При 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с установяване от Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства.

Ако президента подаде оставка, то вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата.

При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията на президента се изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент и вицепрезидент. Вече имаме случай вицепрезидент да подаде оставка, но това не доведе до предсрочни избори.

Съгласно КРБ Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.

Те се ползват си имунитет. Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване

Някои автори твърдят, че това не следва да е измяната по чл.95 НК, защото президентът едва ли може да си постави пряко за цел насилствено завземане на властта, въпреки това обаче той може да с действията си да доведе до тежки политически, икономически и т.н. вреди и да доведе до отслабване устоите на държавата, поради което и преобладава тезата, че измяната следва да се разбира именно по чл.95 НК.

Отговорност ще се носи за нарушаване на конституцията, водещо до вредоносен резултат за държавата и обществото.

Процедурата за търсене на отговорност

Сложна - обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това. Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват. Президентът и вицепрезидентът могат да се защитават пред КС сами или с адвокати. КС не ги съди , той установява фактът на извършена държавна измяна или нарушение на Конституцията.КС разглежда и решава делото при участие най-малко на ¾ от всички конституционни съдии, т.е. девет души. Решенията се вземат с тайно гласуване и веднага се съобщава на председателя на НС и Министерския съвет, съответно на президента или вицепрезидента.

Ако с решението се прекратява пълномощията на президента или вицепрезидента , то делото се изпраща на главния прокурор за повдигане на обвинение, който възбужда наказателно преследване,но вече срещу редовните граждани за деяния , които те са извършили в качеството им на държавни органи.

.NB!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Президентските правомощия са производни от функциите, които осъществява и задачите, които решава. Функциите и правомощията на президента са обусловени от мястото и от ролята на президентската институция в държавната организация. Функциите, които президента осъществява са:

• 
  Представителни функции
  
• 
  Арбитражни функции
  
• 
  Функции по отбраната и сигурността
  

Правомощията на президента могат да се класифицират въз основа на неговите функции – повечето от тях са регламентирани в глава четвърта на КРБ, но някои са установени и със закон, т.е. Народното събрание посредством законите може да му предостави правомощия.

Тук спадат и правомощията му да приема акредитивните и отзователните писма на чуждите дипломатически представители в Република България. Назначава дипломатическите представители на Република България в чужбина и в международни организации по предложение на Министерския съвет – издава укази; преговаря с чужди държави и делегации, посещава чужди държави в качеството си на държавен глава.

• 
  Президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. Той назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и го удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.
  

• 
  Президентът възглавява и Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закона за Консултативния съвет за национална сигурност от 1994 година. Той е орган, който обсъжда въпроси по стратегията на отбраната и сигурността.
  

Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона.

Президентът разполага с широки правомощия в сферата на отбраната и сигурността, но КРБ установява защитни механизми срещу злоупотреба с тях.
3. Конститутивни правомощия
Участие в съставянето на правителството (МС) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател. Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.

(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в двумесечен срок. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.

При несъгласие за образуване на правителство, както и при гласуване на недоверие на МС президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.
Президентът участва в конституирането и на КС – назначава 1/3 от членовете му; назначава и освобождава и главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС , по предложение на ВСС. Той може да откаже да назначи определено лице, но при повторно предложение на ВСС отказът е недопустим и той е задължен да се съобрази с него.

Назначава ръководителите на НСС и НДП и други определени със закон.
4. Притежава съществени правомощия във връзка със законодателната дейност.

До 15 дни след приемането му президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано. Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.

Това е правото на вето. Ново обсъждане на закона не може да му бъде отказано.
Президентът няма право на законодателна инициатива. Той обнародва законите – до 15 дни след приемането им. Това не е особено удачно, защото у нас законите не се подписват от президента и не е логично точно той да ги обнародва. Всички други актове на президента, вкл. на ВНС – Конституцията, решенията декларации и т.н. се обнародват по предложение на председателя на НС.


5. Други правомощия

• 
  насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание;
  
• 
  отправя обръщения към народа и Народното събрание – политически, призивен характер – инструмент за политическо въздействие;
  
• 
  утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет;
  
• 
  награждава с ордени и медали;
  
• 
  дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
  
• 
  предоставя убежище;
  
• 
  упражнява право на помилване
  
• 
  опрощава несъбираеми държавни вземания;
  
• 
  наименува обекти с национално значение и населени места;
  

Основният юридически акт е указът – еднолично едностранно волеизявление на президента. Указите са ненормативни юридически актове, пораждащи правни последици от момента на подписването им. Издават се по конкретни въпроси – насрочване на избори, или уреждат индивидуални обществени отношения – назначаване на посланици и т.н. В науката актовете, които уреждат конкретни отношения се наричат общи. За разлика от индивидуалните, кръгът на техните адресати е неопределен и неограничен – указ за насрочване на парламентарни избори.

• 
  Самият президент – за връщане на закон и други;
  
• 
  МС – за назначаване на посланици и други;
  
• 
  ВСС – за главен прокурор и други;
  
• 
  Български граждани – за освобождаване от българско гражданство и други;
  
• 
  Чужди граждани – за даване на убежище и други .
  

Указите на президента подлежат на приподписване (контрасигнатура) от министър – председателят или от съответния министър. Президентът издава укази, но не носи отговорност за тях. Приподписването е акт на поемане на отговорност и израз на определена зависимост на президента от висшата изпълнителна власт. Контрасигнатурата е конститутивен елемент за действителността на указите. Приподписани те подлежат на обнародване в ДВ.

Съгласно КРБ някои укази не подлежат на приподписване, те са организационно - политически и изпълнителната власт няма пряко отношение към тях.
Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:

1. назначава служебно правителство -

2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;

3. разпуска Народното събрание;

4. връща закон, гласуван от Народното събрание, за повторно обсъждане;

5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;

6. насрочва избори и референдум;

7. обнародва законите.

В исторически плана са давани различни тълкувания на понятието „правителство”- държавния глава и МС; в Холандия –кралят и министрите и т.н.

„Министерски съвет”= на правителството на държавата

„правителство” и „кабинет” -трябва да се прави разлика между понятията. Правителството е орган с по-широк състав от кабинета. В кабинета не се вклюват всички членове на правителството. Той се състои от премиера, неговите заместници, ръководителите на по-важните ведомства, някои министри и други.

МС е титуляр на изпълнителната власт. Той е централен колективен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. КС в някои свои решения посочва, че правителството осъществява разпоредителна дейност.

Изпълнителната власт е подзаконова и се осъществява въз основа и в изпълнение на законите. МС и всички останали изпълнителни органи извършват вторична уредба на обществените отношения на основа на законите.

Характерен за изпълнителната власт е принципа на йерархичността – подчинение на по-долу стоящите органи в системата на по-горестоящите. Статусът на правителството най-общо е определен в Конституцията в глава пета, където са посочени и основните му правомощия, функции и задачи. Задачите, които решава са сложни и разнообразни и е трудно да се регламентират изчерпателно, наред с правомощията му.