Конституцията ни от 1991г. установява, че РБ е република с парламентарно управление

Българският парламентарем модел, установен с Конституцията от 1991г. притежава някои особености от класическия парламентаризъм. Така принципът за разделение на властите изключва доминацията на един от трите титуляра на държавната власт. Ръководството на външната и вътрешна политика са предостаевени на МС, без изрично да се определят прерогативите на парламента и президента в тази област. Прекият избор на президента също е нетрадиционен за парламентарното управление. Нетипични са и ограничените правомощия на същия при образуването на правителствот. Той само задвижва процедурата, а НС го избира.В класическият модел МС го избира президента.Друга особеност е несъвместимостта на министерскатадлъжност с депутатския мандат.При класическият модел министрите могат да са и депутати.

Характерното за парламентарният режим е равновесието на властите и възможността им да си въздействат и да се възпират.

Българският парламентарен модел се създава и съществува на основата на многопартийната система. В НС са представени партии с различни идоелогии, политически платформи, икономически интереси исоцилано подкрепа.

• 
  Президентска – тази форма не се свързва само с наличието на президентска институция. Типично президентско управление имаме в САЩ, където президента е независим от Конгреса и оглавява изпълнителната влст. Има широки правомощия
  
• 
  „Полупрезидентско управление” – ZB: Франция. Президентът разполага с широки правомощия, но не и толкова, че управлението да се характеризира като президентско, а държавата – като президентска република. Тази форма може да се определи и като парламентарна, при която обаче президентът доминира в парламентарната система. Държавният глава е основен фактор в изпълнителната власт.
  

Територията на РБ се дели на административно –териториални еденици, които са част т единната територия на държавата.Територията се дели на общини и области. Тя е единна държава с с местно самоуправление.

Централните органи осъществяват единна вътрешна и външна политика, докато общините осъществяват местното управление.

Териториалната цялост на РБ е неприкосновена. Границите са ненарушими. Гарант срещу посегателства върху териториалната цялост на страната и върху нейния суверинитет , сигурност и независимост са Въоръжениете сили.

Конституцията провъзгласява, че РБ е правова държава и социална държава. Правовата държава може да съществува само в гражданското общество. Свободата на човека е висш принцип на гражданското общество и на правовата държава. Свободата на личността е гарнтирана от Конституцията и зьаконите.

Висша проява на политическа свобода е конституцонно регламентираният суверинитет на народа.

Конституцията прогласява принципа на равноправие на гражданите, като се възпроизвежда принципа на чл.1 от Всеобщата декларация правата на човека, че всички се раждат свободни и равни по достойнство и права. Освем , че имат равни права, те са и равни пред закона

Основен принцип е, че основните права са и неотменими.

Конституцията е върховен закон с най –висша юридическа сила. Правните субекти са длъжни да я спазват, тъй като нейните рзпоредби имат непосредствено действие.

Законът в правовата държава трябда да съответства на общо приетите демократични принципи на правото.Да отразява хуманната същност на демократичното общество. Законът трявбада е парвов.

В преамбюлът на конституцията е отразен стремежът държавата да бъде социална. Това е държава, която осъществява политика , осигуряваща достойно човешко съществуване на всички граждани. В нейна основа стои принципа за социалната справедливост.

Българската държава има своите конституционно определени символи,, които съдържар=т нейните характерни и традиционни белези, отразяващи българската държавност, суверинитет на народа и държавата и националния дух.

Гербът на РБ е златен лъв на тъмночервен поле във формата на щит. Знамето еоснове символ и се състои от бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу. Държавният печат е кръгъл , а в средата е гербът. Химнът е „Мила родино”.

Суверенитетът (С) може да се определи като независимост и върховенство на социалните общности, обособени в нации и в народ, и на неговата държавна организация.

1.Основоположник на теорията на суверенитета е Жан Боден. За него суверенитетът в държавата принадлежи на този, който притежава властта да твори законите. Суверен може да бъде монархът или парламентът. Оттук следва, че народът не e носител на суверенитета.

2.Средновековие – с категорията С се означава властта на монарха.

По-късно С означава върховенство и неограниченост на публичната власт. С е същностна характеристика на държавата и държавната власт-без него те пълноценно не могат да съществуват. С е качество, което във вътрешен и международен план ги легитимира.

Източник на публичната власт според различни възгледи може да е народът, нацията, бог, монархът или конституцията – те са основа на теориите за националния и народния С

3.Тома Аквински, Джон Лок – при тях има идея за ролята на народа в държавното управление , въпреки и не категорично заявена.
Теория за народния С

1. 
   Основоположник-Ж.Ж.Русо
   

2. Същност

С е делим между гражданите, той принадлежи на всеки от тях поотделно. Всеки притежава част от него, но той се осъществява общо от всички. Народния С е непрехвърляем, не може да се делегира. Представителният орган ( НС и т.н. ) е изразител на народния С, но не носител. Според Русо народът твори законите, представителният орган може същп, но след като законът е одобрен от народа.
Принцип за народния суверенитет

1. 
   Юридически легитимиран в преамбюла на конституцията на САЩ- 1787г.
   

2. 
   Аргументи срещу С
   

Според тази теория С принадлежи на гражданите като общност, а не на отделният индивид.

Легитимиран в почти всички съвременни демократични конституции. С освен народен се проявява и като държавен и национален.

• 
  Държавен – независимостта на държавата и държавната власт от други държави и държавни власти. Държавата осъществява своята власт независимо, а вътрешната и външна политика на база националните интереси. Държавният суверенитет дава възможност държавата да съхрани своята териториална цялост и национална сигурност.
  

Държавният С има твърде относителен характер- абсолютна политическа икономическа независимост на малките държави в период на криза практически е неосъществим, защото държава икономически зависима от международни или финансови институции не може да бъде абсолютно суверенна.

• 
  Национален - Нацията е източник на държавна власт, нейното управление е предоставено на избрани политически представители. Представителната демокрация, основаваща се на националния суверенитет довежда до идеята за свободния мандат. При него избраният представител е независим от тези, които са го избрали – той е представител на нацията.
  

Намира израз и в правото на нацията на самоопределение – тя е самостоятелно да определя формата на държавно управление и устройство

Българския конституционализъм от създаването си е повлиян от идеите на Русо за народния С

1.В първата българска конституция този принцип се извежда от регламентираното в нея представително осъществяване на властта от НС, което се избира пряко от народа.

2. В двете социалистически конституции е провъзгласено, че в НРБ „цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа”

3. Конституция от 1991 година

В чл.1, ал.2 и ал. 3 се разкриват неговото съдържание, форми и механизми за осъществяването му и гаранции срещу посегателство срещу него.

„Цялата държавна власт произтича от народа”- чл.1, ал.2 КРБ. Той е източник на властта. Всички публични субекти, които упражняват държавната власт, пряко или косвено получават пълномощията си от народа. Изборите са акт, чрез който народът (избирателите) упълномощава свои политически представители да осъществяват държавната власт. НС не е носител и субект, а само изразител на народния суверенитет, защото не може да бъде делегиран другиму.

Държавната власт се осъществява от народа непосредствено и чрез органите предвидени в КРБ, тъй че чрез пряко или косвено конституирани от него държавни органи. Народът има върховенство в държавата.

Чл.1,ал.3 КРБ гарантира неотменимостта на суверенитета на народа, защото той е свойство, присъщо само на народа, и никой друг не може да бъде негов носител.
В конституционноправната наука принципът на народния С не е общопризнат. Някои автори отхвърлят идеята , че източник на държавната власт е народа. Друг въпрос е доколко народният С изобщо може да бъде осъществим, доколко на народа реално принадлежи върховенството в държавата.
Разделението на властите - един от основните принципи на политическата система
Историческо развитие

1. 
   Идеята е била позната и на древните мислители
   

• 
  Платон – идея за съчетаване на монархическо управление с мъдростта на демокрацията. Това води до балансиране и възпиране на властите сръщу злоупотреба.
  
• 
  Аристотел „Политика”- свързва публичната власт с наличието на три групи органи:
  

• 
  създаващи правила на държавния живот
  
• 
  изпълнителни
  
• 
  съдебни органи
  

• 
  Полибий „Всеобща история”- създава теория за смесено управление. Съчетава монархическото, аристократическото, демократическото начало.
  

Всяка класа, станала икономически силна, предявява претенции и за политическо господство.

Тази теория има за цел да обоснове необходимостта буржоазията да заеме своето място на политическата сцена. След революциите буржоазията получава избирателни права, което и гарантира мнозинство в парламента и тя овладява законодателната власт. Феодалната аристокрация господства в изпълнителната и съдебната. Това разделение на властите по-късно се преодолява.
Разделението на властите е отрицание на съсредоточаването на властите в ръцете на абсолютния монарх. Томас Джефърсън – концентрацията на властта в един орган, макар и той да е законодателният води до деспотично управление.
Англия

1. 
   През 16 век за пръв път идеята за разделението на властите е формулирана в коментариите на акта „ Инструмент за управлението ”. Разделението на властите се възприема като израз на свобода и добро управление – тази идея няма завършен вид.
   
2. 
   Идеята от 16 век е доразвита от Джон Лок. Според него държавната власт не трябва да ограничава естествените права на човека и гражданина. Средство за постигане на това е разделението на властите на:
   

• 
  законодателна
  
• 
  изпълнителна
  
• 
  федеративна (властта за осъществяването на взаимоотношения с други държави)
  
• 
  прерогативна ( тя е на монарха )
  

3. 
   Разделението на властите намира юридически израз в конституционната Харта на Оливър Кромуел от 1653 година, с която се ограничава доминацията на парламента.
   

Дели властите на законодателна, изпълнителна и съдебна.

Субекти са парламентът, правителството и съдебните органи. Законодателната власт се осъществява от политически представители на народа, а изпълнителната власт е предоставена на монарха. Правосъдието се осъществява в името на монарха.

Създава механизми за въздействие и възпиране на властите помежду им. Отделните власти не могат да се намесват в осъществяването на функциите на другите.

Квинтесенцията на тази теория е власт да възпира власт, за да не се допусне злоупотреба. Трите власти трябва да принадлежат на различни обществени сили.
България

За да може нормално да функционира държавната власт, трите власти трябва да си сътрудничат и да се уравновесяват. „Трите власти са обвързани с отношение на взаимен контрол и възпиране………….” ( РКС № 1/199г. ) Необходими са юридически механизми, които да балансират взаимоотношенията между тях.

Същността на принципа се състои в разграничаването на функциите между различните органи.

В мотивите на РКС №6/1993г. се прави опит да се определи правното и политическо съдържание на принципа. Според съда „става дума за трите основни функции на държавната власт, тъй че разграничаване на компетентността между трите групи органи, а някакво тривластие, изключено в управлението на съвременната държава. Така схванато разделението на властите е метод за оптимално функциониране на върховната държавна власт и средство за предотвратяване на евентуален произвол от страна на другите държавни органи…………….. ”

Държавната власт е единна. Тя се осъществява чрез система от държавни органи. Според някои автори има нужда от четвърта въздържаща власт, която да предотвратява сблъсъците между трите.

Истинският смисъл на принципа е разграничаването на функциите между различните органи. Приемайки, че разделението на властите е разделение на държавните е функции между различните органи особено важни са взаимоотношенията между тях.

Тези взаимоотношенията чрез възпиращи и балансиращи юридически механизми са гаранция за нормалното и ефективно функциониране на публичната власт.

Търновска конституция – провъзгласява принципа.

Двете социалистически конституции – отхвърлят принципа и възприемат единството на държавната власт.

Конституцията от 1991г. възстановява принципа, който е гаранция за демокрацията, свободата на личността и ефективното функциониране на държавната система. Въпреки, че чл.8 КРБ разделя държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна, Конституцията не създава необходимите юридически предпоставки и механизми, които да осигурят реалното приложение на принципа. Конституционните и законови разпоредби не се вписват в основните начала на принципа- взаимно възпиране на държавните органи.

1. 
   принудителен характер – тя е санкция за поведение на индивидите или юл, когато противоречат на закона
   
2. 
   тя е сила, която въздейства върху човешката воля;самата власт е воля
   
3. 
   тя е неограничена, върховна и единна
   

Конституцията прогласява принципа на суверинитет, на властта на народа. Държавните органи трябва да изразяват волята на нарада. Тзаи воля се обуславя от интересите на различните групи и политически сили.

Държавната власт се характеризира със силата. Държавната власт е институционализирана форма на сила. Силата изразява възможността държавата да упражнява принудително въздействие в интрес на обшеството и за защита на свободата на личността.Тя осъществява силовите си функции чрез репресивните органи и апарат. Това са съд, прокуратура полиция, службата за сигурност, затворите.

Силата и принудата са средства за осъществяане на волята на държавата. Чрез тях се оказва влияние върху поведението н ачленовете на обществото, за да се подчинят на правилата на волята на държавата. Волята на държавата се отъждествява с нейната сила, а силата е само срдство за осъществяване на държавна власт.

Силата се проявява чрез убеждения, чрез икономически лостове и политически средства от най –различен характер. Прилагането на принуда е крайно средство за коригиране н аповедението на правните субекти в съответствие с изиксванията на закона, за санкциониране на извършителиете на престъпления или правонарушения.
Държавната власт се харктеризира с властнически отношения. Те са политически отношения,които възникват в процес на осъществяване на държавната власт, между публичните институции и субектите, върху които се осъществява властническо въздействие. Осъществява се властване на единия субект и подчинение на другия. Управляващите субекти властват по отношение на управляваните.

Властнически по характер са правоотношенията, които възникват между различни държавни органи. ZB: НС-МС

Според чл.1,ал2 2ро изр. Държавната власт се осъществява непосредствено от народа и чрез органите на, предвидени в конституцията..Това са и двете форми са осъществяане на публичната власт. Народът осъществява непосредствено държавната власт чрез формите на пряката демокрация. Държавната власт осъществява и системата от органи, създадени въз основата на Конституцията.

Класическият конституционализъм обосновава тезата за прякото и представително осъществяване на държвната власт. Конституицията от 1991г. не регламентира изрично представителното осъщчетвяване на властта, но не това не означава, че няма представителни органи, които да осъществяат държвната власт. В основата на системата от държавни структури стоят представителните органи, които получават своите властнически пълномощия рез пряк избор от източника на властта – народа.Представителните органи са основа на държавната организация.

Представителното осъществяване на държавната власт е дейност, извършвана от изборните държавни органи. Изборни политически представители са народните представител, а също така и избраните в органите за местно самоуправление, каквито са общинските съвети. Изборите са акт на формиране на политическо представителство, те са израз на народния суверинитет.

По съдържание пълномощието (упълномощаването) и правомощието са разлучни правни категории. Първото се осъществява, когато конкретно право принафдлежи на определен правен субект и той представя на друг да извършва действия по упражняването на това право, от негово име и в негов интрес. Народните представители осъществяват държавната власт в интерс на народа, от който произхожда властта.

Правителствените органи осъществяват държавната власт упълномощени от истинския субект на вастта – народа. И затова на тях са предоставени най-значимите власничеки павомощия.Това са правомощията на НС да твори закони, да осъществява парламентарен контрол върху МС, да формира или да участва във формирането на държавните органи – КС. МС, ВСС и други. НС е единствен общодържавен представителен орган на народа.

Представителните органи стоят в основата на държавната организаци, като пряко или косвено въздействат на всички държавни органи. ZB: централните и местните органи са пряко или косвено зависими от НС. То опредля със закон тяхната структура, правомощия, ред на дейност и т.н.

Демкратичната същност на властта може реално да се осъществи чрез съчетание на формите на прякото осъществяване на държавната власт с дейността на държавните органи. Нарства ролята на НС и другите представителни органи в управлението на държавата.

Формите на пряката и непряката демокрация са две проявления на едно социално явление – осъществяване на публичната власт, и поради тов амогат да съществуват само в единство.

Демокрацията е сложно явление, чието съдържание намира израз и в реалната политическа свобода на индивида, в ненамесата на държавна в сферата на личната му свобода, в гаранциите на неговите права и законни интерси.
II.ФОРМИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ
Пряко осъществяване на държавната власт

1.Участието на гражданите в държавното управление е форма на пряка демокрация. ZB: сесиите на общинските съвети са пубични и гражданите могат да присъстват, да правят предложение, да изразяват становища, но общинският съвет решава въпросите, които се обсъждат, а гражданите само съдйстват зацелесъобразни управленски решения

За други автори и обществените оргнизации също са форма на пряка демокрация. Обществените организации могат да имат отношение към прякото осъществяване на държавната власт, ZB: при подготовката и произвеждане на референдум и други форми на непряко осъществяване на властта от държавните органи.

Чрез пряката демокрация народът непосредствено решава въпроси от обществено или местно значение.Решенията имат юридически императивен характер и пораждат непостедствено парвни последици.

Политичеки дееспособни граждани в мащабите на администартивно-териториалните еденици чрез пряко изявление приемат властнически решения. Тези решения не не нуждаят от последващо утвърждаване от държавен орган, за да станат правно задължителни. Вотът на избирателиете превръща тези решения в юредически задължителни актове.

Непосредствената демокрация е способ за осъществяане на държавната власт чрез пряко, императивно волеизявление на политически дееспособните граждани при вземане на решения.

2.Референдум – класическа форма на пряка демокрация. При него гражданите разполаг единствено с възможността да галсуват за или против предложеното решение. Не могат да правят предложения за неговото изменение и допълнение.

Референдумът е основен и с най-голяма обществена значимост.Гражданите пряко, суверенно и окончателно решават с гласуване въпроси от компетността на НС и важни въпроси от компетността на общинските съвети.

КРБ от 1991г. регламентира национален- в общодържавен мащаб и местен – в пределите на общината референдум.

В законо изчерпателно е посочено по кои въпроси не може да се проведе референдум – за допълнение и изменение на КРБ, за държавния бюджет и данъчното облагане; въпроси от компетността на ВНС, НС, КС, съдебните органи, както и други, уредени в специален закон въпроси.

Референдумът се произвежда при общо и равно право на гласуване, което е пряко и тайно. Организацията е от МС, а разходите се поемат от държавния бюджет. Бюлетините са две с бял цвят. На тях е изписан въпроса като на едната пише „да”, а на другата „не”. Поставя се едната в плик. Гласуването завършва с възпроизвеждането на реферндума.Недействителните бюлетини се вземат предвд при определянето на броя на гласувалите, но не и относна за или против.

Референдумът е рдовен когато са гласували повече от ½ от гласоподавателите, вписани в списъците. Вотът от реферндума е положителен , ако са отговорили „да” повече от ½ от действителните гласове. Положителният вот има конститувен ефект. Решението се обнардва в ДВ от председареля на НС и влиза в сила 3 дни след това.

Ако резултатът е отрицателен, рефердум за същия въпрос може да има най-рано след 3 години.

4. Местен референдум – провежда се от общинските съвети за решаване на важни въпроси от тяхната компететност. Също е форма на пряка демокрация и се използва по-системно от националния. Не могат да се решават въпроси , които са свързани с общинския бюджет и данъчното облагане; както и други, уредени в специален закон въпроси.

На одобрение могат да се поставят решения, приети от общинския съвет.

Правото на предлжение принадлежи на не по-малко от ¼ от гласоподавателите; на не по-малкоот ¼ от общинските съветници и т.н.

Искането се прави от председателя на общинския съвет.

Произвеждането не може да бъде по-рано от 1 и по-късно от 3 месеца след приемане на решението.Гласуването става с две бюлетини или по друг начин.

5.Общо събрание на населението чрез него се приемат юридически задължителжителни решения, по въпроси от местно значение.Решават се въпроси за благоустрояването и хигиазинизирането на района, квартала, населението; ползването от населението на общински имоти; реда за прибиране на полски култури и други.

ОС се свиква от кмета на общината, района или кметството по негова инициатива, по решение на общинския съвет или по искане на ¼ от избирателите. Събранието се провежда най-рано 3 дни след оповествяването му, в неработна време. Разходите се поемат от общината. Събранието се провежда, ако присъстват повече от ½ от гражданите по списъка.Гласува се решението след обсъждане и се приема, ако са гласували за него повече от ½ от присъстващите. Кмета може да спре изпълнението на приетото решение и да поиска от общиския съвет да го отмени. Ако това стане вотът на гражданите се обезсисля.

Инициативата за организирането й се прави най-мало на 100 галсоподаватели. На събрание гражданите избират инициативен комитет, който да събере подписката. Комитетът се регистрира при кмета на общината или кметството.

Подписката съдържа определени данни: наименование на общината, района, кметството, населеното място или квртала; ясно формулирано искане, трите имена на гражданите други индетифициращи го данни. Подписката се събира 1 месец от деня на регистриране на инициативния комитет. Участват граждани, които имат избирателни права.Редовна е, ако е подписана най-малко от ¼ от всички гласоподаватели. Представя се на общинския съвет, който уведомява съветниците за постъпването на документите и в 1 месечен сроксвиква заседание, за да го разгледа. Обсъжда предложението и приема решение по него.

Конституционни основи на икономическата система. Принципи и форми на собственост.

I. Конституционни основи на икономическата система

Конституцията регулира и установява основните положения и принципи на икономическата система, нейната организация, функциониране и отношение.Тази сиsтема обуславя характера на политическата организация на обществото и в основа на държавата и на публичната власт. Тя е съвкупност от обществени отношения, които възникват по повод на собствеността.

Конституционното право регламентира основите на икономическата система, а други правни отрасли детайлно уреждат икономическите отношения.

Характерът на икономическата система се определя от собствеността. Собствеността е отношение между хора, групи от хора, публични ли стопански институции, което възниква вр.вр. с разпореждането, владеенето използването на материални и нематериални блага. Собствеността изисква всеобхватно вещно право, при което собственикът има пълно господство върху вещта.

Правото на собственост съществува и като интелектуална, търговска , индустриална и други видове собственост.

Правните основи на икономическата система са уредени в глава 9 КРБ. Тя поставя юридическите основи за прехода от планова към пазарна икономика, тъй че социалистическа към капиталистическа.

Пазарната икономика на РБ се основава на свободната стопанска инициатива. Това право няма абсолютен характер. Не са изключени принципите за държавно регулиране и на държавен контрол върху стопанската дейност. В КРБ с а предоставени правомощия на законодателя да ограничи свободата на стопанската инициатива, за да защити други конституционни ценности като суверенитета, сигурността, териториалната цялост на страната и т.н. Свободната стопанска инициатива е антипод на безстопанствеността.

Конституцията изисква чрез законите да се създадат и гарантират на всички граждани и ЮЛ еднакви правни условия за стопанска дейност. КРБ предвижда създаването на условия и гаранции за свободна стопанска инициатива, основана на частната собственост.

Конституцията изисква създаването на законодателни механизми срещу злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и гаранции за защита на интересите на потребителите. Създаден е ЗЗК, който създава условия за свобода в предприемчивостта в производството, търговията и услугите , за свободно образуване на цените и за защита на интересите на потребителите. Регламентиран е и механизъм за защита срещу злоупотреба с монополно положение на пазара и нелоялната конкуренция. Създаден е специализиран орган – КЗК, за борба с нелоялната конкуренция и за защита на стопанската инициатива. Комисията е административен орган, а не е специализиран съд.

Конституцията предвижда създаване на законова закрила за инвестициите и стопанската дейност на български и чужди граждани и ЮЛ.

Чл.19, ал.4 от Конституцията постановява, че законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и ЮЛ за постигане на стопански и социален напредък.

Сдружаването се осъществява най-вече в непроизводствената сфера – търговия, финансите, консултации.А законът за кооперациите изчерпателно урежда режима за учредяване на членските отношения и управлението на кооперативните сдружения. Те се създават, за да извършват стопанска и други дейности за задоволяване на интересите на кооператорите.Държавата подпомага и насърчава кооперациите чрез данъчни митнически и други облекчения.

Държавата създава и подпомага местни органи чрез финансиране, кредитиране и инвестиции, за да балансира развитието на отделни територии от страната.

Формите определят типа на икономическата система.

Конституцията регламентира две форми: публична и частна. Критерия за тяхното разграничаване е съобразно субектите на правото на собственост.

Субект на частната собственост е ФЛ и ЮЛ, а на публичната са публичноправните институции. Тук се включват държавна и общинска собственост.

С КР № 19/93г. и КР№ 2/96г.КС прави тълкуване на чл.17, ал.2 КРБ, според което собствеността на държавата и общините е публична и частна. Обектите изброени в чл.18, ал.1 са публични.Като държавата и общините могат да са субекти и на частна собственост, защото те могат да участват в гражданския оборот със своя собственост.

Субекти на публичната собственост могат да бъдат само тези, които притежават държавно властнически правомощия. Това са държавата и общините.

Публичната собственост се отличава и по своето социално предназначение и с това, че държавата сама чрез властнически средства, я защитава.

Изключителна държавна собственост са обектите в чл.18, ал1 КРБ. Такава собственост са обекти, които са с национална публичноправна значимост и всеобща полезност. Това са обекти с важно значение за националната икономика, за бита, за нацията, за екологията,за културата и историческото минало на България. Освен посочените обекти може да има и други, които са публична собственост. Определянето на друга такава собственост може да стане само със закон.

Държавата осъществява суверенни права върху обектите , посочени в чл.18, ал.2 и 3. Държавата може да предоставя различни вещни права върху тези обекти на части ЮЛ и ФЛ като правото на строеж, на стопанисване, но държавата запазва правото си на собственост.

КРБ дава възможността на държавата със закон да установява монопол върху определени обекти и дейности, когато е обществено необходимо. Монопол може да се осъществи върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрената енергия и други.
Обектите на публична общинска собственост – общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.

КРБ определя, че режимът за управление и стопанисване на обектите на държавната и общинска собственост се определя със закон.

Държавата може да предоставя концесии върху обекти и дейности. Концесията е предоставяне от държавата на особено право на ползване на обекти, които са публична държавна собственост, както и даването на разрешение за извършване на дейности, за които със закон е установен държавен монопол. Може да се предоставя на чуждестранни ФЛ и ЮЛ, които са регистрирани като търговци. Не се предоставят концесии при опасност за държавната сигурност и отбраната на страната, за обществения ред и околната среда, за защитените със закон територии и обекти. Концесии могат да се постановяват за всички обекти, изброени в чл.18, ал.1.

Държавата упражнява суверенните си права върху определени обекти(континентален шелф, изключителна икономическа зона) и дейности (разработване и проучване на ресурси) не като титуляр на правото на собственост, а като субект на суверенна власт спрямо обектите и дейностите , посочени в КРБ.

Държавата дава разрешение за извършване на дейности, върху които е установен със закон държавен монопол. Това са посочените в чл.18, ал.4 КРБ дейности.

Държавните имоти се стопанисат и управляват в интерес на гражданите и обществото. Всяка собственост се стопанисва в интерес на своя титуляр, т.е. държавната собственост се стопанисва в интерес на държавата, която е особена организация на обществото, т.е. се стопанисва за нейните граждани.

Държавата трябва да съхрани държавната собственост и да полага грижата на добрия стопанин.
Правото на частна собственост преобладаващо принадлежи на гражданите и частните ЮЛ. Частната собственост на гражданите служи за задоволяване на техните лични потребности и за развитие на стопанската дейност, от която получават доходи, т.е. служи за техните частни интереси. Основава се на пазарната икономика, която се изгражда на принципа на свободната стопанска инициатива. При тези условия гражданите и частните ЮЛ са равнопоставени с държавата и общините в гражданския оборот.

КРБ обявява частната собственост за неприкосновена, т.е. не допуска посегателство срещу нея. Такава е само тази придобита на законно основание. Правото на частна собственост не е абсолютно, то може да се ограничи в съответствие с разпоредбите на чл17.ал.5.

Правото на собственост се гарантира и защитава от закона, както и наследяването. Наследява се само правото на частна собственост, а не изобщо правото на собственост.

Конституцията регламентира и принудителното отчуждаване на собственост. То може да стане само въз основа на закон и след предварително и равностойно обезщетяване на собствениците.

КРБ провъзгласява, че земята е основно национално богатство и тя е поставена под особена закрила на държавата и обществото.

Обработваемите земи са тези, които са предназначение за земеделско производство и не се намират в строителни граници на населените места, не са включени в горски фонд, не са застроени и т.н.

В юридическата литература се използват словосъчетанията „правно положение” и „правен статус” на човека и гражданина. Те частично съвпадат. Правния статус на човека и гражданина е система от правни норми, които определят неговото положение като субект на правото в държавата и обществото. Правното положение е фактическото състояние на човека и гражданина, определено от правните норми.

Конституционното право не урежда изцяло правния статус, а само установява неговите основни права, свободи и задължения, които са фундамент на правното му положение. В Конституцията са регламентирани, защото са основни.

Основните права са неотменими Те могат да бъдат ограничени със закон. Изключение се допуска по отношение на някои от тях в условия на война, военно или други извънредно положение (чл.57, ал.3 от Конституцията)

В проблемът за правното положение стои гражданинът със своите права и законни интереси. Държавата и гражданите са равнопоставени правни субекти.

Конституцията предоставя широки права свободи на личността. Необходимо е да бъдат надлежно гарантирани. Стават безпредметни, ако не са създадени необходимите икономически, политически предпоставки за осъществяването им.

Абсолютна предпоставка е икономическата стабилност- да са налице материални поред поставки, за да може гражданинът да го осъществява.

Друга предпоставка е стабилността на политическата система.

Не са маловажни и юридическите механизми, които гарантират осъществяването на правата и свободите. КРБ не е създала достатъчно процедури, които ефективно да ги гарантират. Глава 22 регламентира основните права и свободи, като в 29 текста тя препраща към обикновеното законодателство, което трябва да създаде юридическите условия, процедури и гаранции за тяхното упражняване zb чл.35, ал.1, чл.36, ал.3 и чл.48, ал.1.
II. Принципи

1.Равноправие – в гражданското общество равенството се проявява като равноправие на човека и неговото равенство пред закона. Принципът е прокламиран във всички межд.актове за правата на човека и гражданина. В Чл.1 на Всеобщата декларация за правата на човека е записано, че хората се раждат свободни и равни по достойнство и права. Пактът е ратифициран от България.

В чл. 6 КРБ е прокламирано, че всички се раждат свободни и равни по достойнство и прав и че всички граждани са равни пред закона. Не се допускат ограничения на правата или привилегии основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол и т.н. Равноправието не означава икономическо равенство, частната собственост е отрицание на равенството. Но икономическото неравенство не може да рефлектира при осъществяване на конституционно предоставените права.

За да се прилага равноправието означава да се спазва принципът на равните права и задължения на гражданите. Като равноправието на гражданите и равенството им пред закона е основен принцип на гражданското общество и правовата държава.

Равноправието не изключва ограничаването на правата или предоставянето на привилегии на други основания zb ограничени са правата на лишените от свобода, поставени под запрещение. В чл.6, ал.2 са изчерпателно изброени социалните признаци, които не могат да бъдат основание за ограничаване на правата или привилегиите.

Привилегиите са права на отделни лица или групи лица, които излизат извън пределите на правата, предоставени на всички граждани. РКС № 14/1992г. „Привилегиите са нарушение на принципа на равноправието”, на равенство на гражданите пред закона и другите нормативни актове zb имунитет

Някои категории лица се ползват със специална закрила на държавата и обществото- деца останали без грижи на близки

Равенството пред закона е друго проявление на принципа. Да се разбира като равенство пред нормативните актове в най-широк смисъл на понятието.

Във всички хуманитарни международни актове е заложена грижата за човека. Те прогласяват и гарантират неговата свобода, достойнство и права.

В преамбюла на нашата КРБ хуманизмът е обявен за висша общочовешка ценност, която е основа на демократичното общество и социалната държава. Възприети са текстове на международни актове.

Този принцип се проявява в специалното внимание и грижите на държавата и обществото за някои обществени групи, каквито са социално слабите, децата, жените. Държавата закриля здравето на гражданите, грижата за човека за неговия живот.

В КРБ се поставя целта да се създаде социална държава, в която грижата на човека са нейно основно задължение. Социална означава хуманна държава. Хуманизъм е възможен само в социалната държава. Мерило за хуманизма са преди всичко реалните грижи на държавата и обществото за социалнослабите слоеве.
3. Демократизъм – намира израз в единния комплекс от права, свободи, задължения и техните гаранции. Демокрацията е политическа категория и поради това този принцип е с политическа характеристика. Намира проявление в уредбата и упражняваното на политическите права и свободи. В Декларацията за правата на човека е заявено правото на всеки да участва в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители. В КРБ е постановено., че народът осъществява държавната власт непосредствени или чрез държавните органи. Държавата е длъжна да създаде условия за участие на гражданите в управлението на обществото.

Демократизмът се основава на политическият плурализъм, на юридическата възможност гражданите да се сдружават в политически партии, които съдействат за формиране и изразяване на тяхната политическа воля. Тази воля се изразява чрез периодически демократични избори при общо, равно и тайно гласуване и ли чрез други равнопоставени процедури, осигуряващи свобода на гласуването. КРБ предоставя на гражданите свобода на убежденията, правото има да изразяват мнение и да го разпространяват, да се събират на манифестации, митинги и събрания.

Човекът се развива като личност в единство с обществото и чрез него. Може да се реализира само в обществото. В Декларацията за правата на човека прокламира зависимостта на човека от обществото.

Общественият интерес не трябва да бъде пренебрегван, за да се защити личният. Общественият интерес са общите, индивидуални интереси на всички граждани при реално зачитане на личните. Интересът на гражданина може да бъде защитен само в и чрез обществото. В законите е заложен държавният интерес, който условно е приет, че е интерес на обществото и нарушаването на закона от гражданина при осъществяване на неговите права и интереси е посегателство срещу правата и законните интереси на останалите граждани. Предоставените от КРБ права и свободи не могат да се упражняват във вреда на обществения интерес.
5. Единство и всеобщност на правата и задълженията – правата и задълженията съществуват в единство и формират статуса на гражданина; те са взаимносвързани помежду си; съществуват като един комплекс бе приоритет на правата или на задълженията. Спазването на задълженията от всеки е гаранция за правата на останалите.

Правата и задълженията са предназначени да задоволят личните и обществените интереси. Правата удовлетворяват интересите на човека и гражданина, а задълженията – интересите на обществото. Правата и задълженията балансират отношенията между гражданина и държавата. Само в своето единство те могат да изпълняват социалното си предназначение – да съдействат за развитието на свободната човешка личност, в съответствие с принципа: свободно развитие на всеки е условие за свободно развитие на всички.

Чл.25, ал. 1 КРБ; чл.8 и чл.9 ЗБГ

Български гражданин по произход е всеки:

• 
  когото поне единият родител е български гражданин.
  
• 
  всяко лице, което е припознато от български гражданин
  
• 
  чийто произход от български гражданин е установен със съдебно решение.
  

• 
  Български гражданин по месторождение е всяко лице, родено на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход.
  
• 
  Смята се, че е родено на територията на Република България дете, намерено на тази територия, чиито родители са неизвестни.
  

Общ – условия:

Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, ако към датата на подаване на молбата за натурализация:

1. е пълнолетно;

2. преди не по-малко от 5 години е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България;

3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд и срещу него няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако е реабилитирано;

4. има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България;

5. владее български език, което се установява по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката, и

6. е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство.

 специален-условия:

Лице, което не е български гражданин, отговаря на условията за придобиване на гражданство по общия режим и преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за натурализация е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България, може да придобие българско гражданство, ако отговаря и на едно от следните изисквания:

1. не по-малко от 3 години има и продължава да е в законно сключен брак с български гражданин;

2. родено е в Република България;

3. разрешението за постоянно пребиваване е получено преди да навърши пълнолетие;

 Т.е. за специалния режим всички условия от общия + едно от трите специлани.

Облекчен режим

• 
  Лице, получило статут на бежанец или убежище преди не по-малко от три години към датата на подаване на молбата за натурализация, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията за - преди не по-малко от 5 години е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България;не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд и срещу него няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако е реабилитирано;има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България;владее български език, което се установява по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката.
  
• 
  Лице без гражданство може да придобие българско гражданство, ако отговаря на изброените вече условия и преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за натурализация има разрешение за постоянно пребиваване в Република България.
  
• 
  Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице изброените условията ако отговаря на едно от следните изисквания:
  

-осиновен е от български гражданин при условията на пълно осиновяване;

-единият му родител е български гражданин или е починал като български гражданин.

• 
  Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, ако Република България има интерес от натурализацията му или ако лицето има особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта.
  
• 
  Децата до 14-годишна възраст придобиват българско гражданство, ако родителите им или преживелият от тях приемат българско гражданство или ако само един от родителите им стори това, в случай че другият е български гражданин. При същите условия децата от 14- до 18-годишна възраст придобиват българско гражданство, ако поискат това.
  

Деца до 14-годишна възраст, на които само единият от родителите е български гражданин, в случай че нямат българско гражданство, могат да станат български граждани, без да са налице условията по чл. 12 ЗБГ, ако двамата родители или преживелият от тях дадат писмено съгласие за това. Не се изисква съгласието на родител, който е лишен от родителски права. При същите условия могат да придобият българско гражданство и децата от 14 до 18 години, ако поискат това.

 Молбата на лице, което отговаря на условията за придобиване на българско гражданство по натурализация, се отхвърля, ако с оглед на поведението му съществуват сериозни причини да се смята, че молителят представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност.

Освобождаване от българско гражданство

Български гражданин, който постоянно живее в чужбина, може да поиска освобождаване от българско гражданство, ако е придобил чуждо гражданство или ако има данни за открита процедура за придобиване на чуждо гражданство – ПО ИСКАНЕ НА ГРАЖДАНИНА. Смятат се за освободени към деня на издаване на президентския указ. МП прави вписване в специален регистър и изпраща съобщение до съответния общински съвет или кметство, за да направят съответни вписвания.

Когато само единият от родителите е подал молба за освобождаване от българско гражданство, децата могат да бъдат освободени ако и другият родител е дал съгласието си. Съгласието на родителя не се изисква, когато той е лишен от родителски права

Отмяна на натурализацията- санкция е

Натурализация, въз основа на която е придобито българско гражданство, може да бъде отменена, ако лицето:

• 
  си е послужило с данни или факти, станали основание за придобиване на българско гражданство, за които е установено по съдебен ред, че са неверни, и/или
  
• 
  е укрило данни или факти, които, ако са били известни, биха били основание за отказ за придобиване на българско гражданство.
  

Лишаване от българско гражданство – най- висша правна и морална санкция по отношение на гражданите. Осъществява се едностранно от държавата. Прекрратява се връзката с гражданина на законово основание по своя преценка, без да се съобразява с неговата воля. Лишаването може да се приложи само по отношение на лица, които се намират извън пределите на страната и които са придобили българско гражданство по натурализация. Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от гражданство. Лишаването е възможно, ако лицето не остава без гражданство.

Лице, което е придобило българско гражданство по натурализация, може да бъде лишено от него, ако е осъдено с влязла в сила присъда за тежко престъпление против републиката, при условие че се намира в чужбина и не остава без гражданство. Лишаването от гражданство на единия съпруг не променя гражданството на другия съпруг и на децата.