ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

1. не е осъждано с влязла в сила присъда за умишлено престъпление в държавата, в която живее, или в Република България, и

2. не представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност;
Лице от не български произход, освободено от българско гражданство по негова молба или по силата на спогодба може да бъде възстановено , при наличие на условията за възстановяване на български гражданин и ако: преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за възстановяване има разрешение за постоянно пребиваване в Република България.
Гражданството на лице, лишено от българско гражданство, може да бъде възстановено, ако се установи, че не е имало основание за лишаване или ако основанието е загубило своето значение.

 При възстановяване на българското гражданство на родителите български граждани стават и децата им, ненавършили 14-годишна възраст. Децата от 14- до 18-годишна възраст стават български граждани, ако и те са поискали това.

Когато възстановяването се иска само от единия родител, децата могат да придобият българско гражданство само ако и другият родител е дал съгласието си. Съгласието на родителя не се изисква, когато той е лишен от родителски права.

 ПРОИЗВОДСТВО ВЪВ ВРЪЗКА С БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО

Придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство се извършват по молба на заинтересуваното лице, подадена лично, по пощата или чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице. Молбите, подадени по пощата или чрез пълномощник, трябва да бъдат с нотариално заверен подпис. За малолетните молбата се подава от техните родители или настойници, а за непълнолетните тя се приподписва от родителите или от попечителите им. Не се изисква съгласието на родител, който е лишен от родителски. Предложение за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство се прави от главния прокурор. Когато молителят живее в чужбина, молбата може да се подаде чрез дипломатическото или консулското представителство на Република България, което задължително дава мотивирано становище.Молбата и документите, които се прилагат към нея, трябва да бъдат написани на български език.
Министерството на правосъдието има Съвет по гражданството, който се състои от председател - заместник-министър на правосъдието, и членове - по един представител на Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на здравеопазването и на Държавната агенция за българите в чужбина и Агенцията за бежанците. На заседанията на Съвета по гражданството може да присъства представител на Президента на Република България.Съветът по гражданството дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство.Министърът на правосъдието въз основа на мнението на Съвета по гражданството прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация.

 Придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и лишаването от гражданство и отмяната на натурализация се извършват с указ на Президента на Република България. Указът влиза в сила от деня на издаването му.

 


ВЪПРОС № 9

Основни права на човека и гражданина. Мехнизъм на правна защита на основните права на човека и гражданина
I. Основни права на човека и гражданина.

Основните права и свободи имат многовековна история на зараждане и утвържаване. Конфлитът между крал Джон и бароните завършва с приемането на Великата Харта на народите, която закрепва основните права на аристократите. Хартата е предвестик на правата на човека.

Френската Декларация за правата на човека и гражданина прокламира равенството на хората по рождение, обявява за неотменими правата на човека на свобода, на собственост, на съпротива срещу потисничеството, на личната свобода, свободата на словото и на съвестта, на мисълта и на мненията, свобода за участие в политическия живот. Източник на суверинитета е нацията и гражданите участват във формирането на общата воля на държавата. Тя дава достъп до публичните длъжности. Всички са равни пред закона.

След Втората световна война е приета Всеобщата декларация за правата на човека на ООН. Тя прокламира неприкосновеността на индивидуалните икономически, социални и културни права.

Съветът на Европа приема Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Такива актове са приети и в Америка и Африка.

Свободата и правата на човека определят същностната характеристика на гражданското общество и правовата държава. В основта на гражданското общество стои идеята за създаване на условия за свободата на човека, за неговаата пълноценна реализация като личност, за утвържаването му като най-висша обществена ценност.

Понятието „права на човека” и „права на гражданина” имат свои специфични характеристики. Правата на човека имат идейна основа „естественото право” Това са естствени човешки блага и ценности. „Естествените права” са само идея и те нямат абсолютно никаква юридическа стойност, докато не бъдат признати от държавата, като се легитимират чрез правото.

Правото придава стабилност и създава юридически гаранции за ползването на човещките права. Чрез него те официално се легитимират и защитават.

Естественита права на човека се свързвата с принципа на народния суверинитет и учредителната власт. Учредителната власт чрез конституцията прогласява опрделени основни права и свободи на гражданите, които друга власт не може да ограничи.

Всяко човешко същество независимо от отношенията си с държавата е субект на правата на човека, тъй като те са общочовешки и, за да са под нейна закрила тя трябва да ги признае. Те са неотменими и неотчуждаеми.

Конституцията от 1991г. разширява каталога на основните права и свободи на гражданина. Това всъщност са правата на човека. Съдържанието и обхвата на правата на човека и техните гаранции са мерило за свободата в обществото.

Гражданинът е човек, който принадлежи към конкретна държава на основата на трайно устанавилата се правнополитическа връзка между него и държавата. Правата на гражданина са юридически установени и гарантирани на лицата, принадлежащи към съответната държава. Всяка държава регламентира правата на своите граждани, като основната част са „права на човека”. Гражданина е преди всичко човек, а след това индивид, който принадлежи към съответната държава. Правният статус на гражданина на РБ включва всички права на човека, както и право да участва в политическия живот, да избира и да бъде избиран в държавни органи, да участва в управлението и т.н.

Каталогът на правата на гражданите в отделните държави е различен.

В правната наука са утвърдени „три генерации права” на човека:

Първа генерация са гражданските и политическите права, прогласени в първите актове след буржоазните революции, които ограничават властта на държава по отношение на човека.

Втора генерация са икономическите и социални права, които удовлеворяват материални и социални потребности на човека като правото на труд, на стачка и т.н.

Трета генерация са правата, които са свързани с екологията, развитието на средствата за информация и др.

Обект на основните права и свободи на гражданите са техните интереси по отношение на определени материални и духовни блага и ценности. Основните права и свободи са конституционно регламентирани. Като гражданите притежават и по-маловажни права, регламентирани в други нормативни актове – закони и подзаконови актове.

Свободата и правата на гражданите не са неограничиени. Държавата чрез законодателството определя техните предели в интерес на обществото. Конституцията (чл.57, ал.3) допуска временно ограничаване на основните права на гражданите при определени условия, с изключение на някои права, които се отнасят до същността и съществуването на личността.

Правната предпоставка за упражняване на субективните права от гражданите и изпълнението на техните задължения е правосубективността на лицата. Те трябва да бъдат правоспособни и дееспособни. Субективните права, свободи и задължения на гражданите са правно регламентирани в Конституцията, законите и другите правнонормативни актове.
II. Гаранции за правата на гражданите.
Основните права и свободи на гражданите са юридически гарантирани. Фактът, че са конституционно прогласени е гаранция за неотменимост и ненакърнимост. Конституционно декларираните права на гражданите имат смисъл, само ако са налице обективни предпоставки и гаранции за тяхното осъществяване.

Необходими е да се усъвършенстват юридическите процедури, гарантиращи осъществяването на основните права, свободи и изпълнението на задълженията на гражданите.

Гаранциите са юридическите механизми, институциите и способите, които осигуряват осъществяването им. Юридическите гаранции са бариера срещу посегателството върху правата и свободите.

Гаранция е и създаването на ефективно действащи юридически процедури за защита и възстановяване на нарушение права и санкциониране на нарушителите. Наказателният кодекс определя съставите, които представляват престъпления срещу правата на гражданите и предвижда съответни санкции за техните извършители. В него се съдържат няколко глави, които определят санкциите за посегателство срещу правата на гражданите: например престъпления против личността, против правата на гражданите и други.

Нарушенията на правата, които не се класифицират като престъпления, а са административни нарушения, се наказват по ред, определен в ЗАНН.

Нарушени имуществени и неимуществени права могат да бъдат възстановени или възмездени чрез търсене на гражданска отговорност на нарушителя.

Утвърден е и институтът на омбусмана, т.е. на посредника, на защитника на правата, свободите и интересите на гражданите.

Слад като е изчерпал всички вътрешноправни средства за защита на своите права, може да сезира в определен срок Комисията с жалба, изпратена до Генералния секретар на Съвета на Европа. Комисията се стреми да постигне приятелско решение на спора. Ако не се постигне разбиратлство, делото се предава на Съда по правата на човека, който го разглежда по ред, установен от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и разпоредбите на съответнте протоколи към нея. Решението на съда е окончателно. Европейският съд е гарант за права на гражданите, когато те не са получили необходимата правната защита от българските институции.

В Конституцията има разпоредби, въз основа на които гражданите могат да потърсят съдебна отговорност от държавата за понесени вреди в резултат на нарушени права и законни интереси. Чл.7 постановява „Държавата отговаря за вреди, пречинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”

Изискването да се изпълняват конституционните задължения от всеки е гаранция за правата и свободите на другите граждани.

Политическите права и свободи създават условия за участие на гражданите в политическия живот и в осъществяването на публичната власт. Конституционните разпоредби уреждат политическите права в съответствие с международния Пакт за гражданските и политическите права и факултативния протокол към него.

Политическите права се реализират чрез правоотношенията между гражданите и политическите институции – държавните органи, партиите и други политически организации.

Политически права:

1.избирателно право - дава възможност да се участва във формирането на държавните представителни и други изборни органи. Чрез него гражданите конституират политическото представителство. Те упълномощават определени лица да осъществяват държавната власт от тяхно име и в техен интерес.

Гражданите, навъришили 18-годишна възраст имат право да избират държавни органи и да бъдат избирани в местните органи и да участват в допитване на народа (чл.42, ал.1). Лишени от това право са гражданите, поставени под запрещение и изтърпяващи наказание лишаване от свобода.

Законът установява някои забрани, с които се цели свободно и нормално протичане на тези мероприятия. ZB: не се допуска на такива мероприятия лица в нетрезво състояние; лица, които са маскирани и не могат да бъдат разпознати; забранено е да се провеждат в близост до военни обекти и т.н. Законът установява уведомителен режим за провеждането им на открито. Организаторите са длъжни най-малко 48 часа преди провеждането им писмено да уведомят общиниския съвет или кмета за целите, времето и мястото на събрнието или митинга. За манифестация срокът е 5 дни. Организаторите, общинския съвет или кметът трябва да вземат необходимите мерки за осигуряване на реда при провеждането им.

Общиският съвет или кметът могат да забранят провеждането им, когато има данни, че са насочени към насилствено изменение на конституционното установения обществен и държавен строй, териториалната цялост на страната, застрашават народното здраве и други.

Упражняването на това право е гарантирано. Предвижда се наказателна отговорност, за тези, които с насилие, измама заплашване или по друг незаконен начин разтурят или пречат за провеждането.

Правото на сдружаване е основно право на личността. По смисъла на Конституцията сдруженията на гражданите са разнородни по характер и цел обществени формирования. Гражданите могат да се сдружават в организации за постигане на стопански цели или организации с идеална цел. Вторият тип организации според предмета на дейност да се подразделят на политически парии, синдикални формации и с друга цел – в областта на културата, образованието и други.

Конституцията (чл.44,ал.2) забранява създаването на организации, чиято дейност ие насочена срещу суверинитета, териториалната цялост на страната и единство на нацията, към разпалване на расова, национална, етниеска или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

Наказателният кодекс обявява за престъпление сдружаването в организации, които си поставят за цел да извършват търговия с наркотици, да подправят и разпространяват фалшиви парични знаци и други.

В Закона за партиите изчерпателно е изброена урдбата на реда и условията за сдружаване на гражданите в политичски организации.

Сдруженията на гражданите се регистрират в съда и на това основание придобиват качеството на ЮЛ, т.е.стават носители на права и адължелжения. Реда за регистрирането им е в различни закони.

ВЪПРОС № 11

Избирателна система и избирателно право. Организация и провеждане на изборите в Република България

I. Избирателно право

Съдържанието на всеки тип избирателно право се определя от същността и релното приложение на определени основни принципи. След победата на буржоазните революции се установява всеобщо (общо) избирателно право с цензови ограничения.

Понятието „избирателно право” има двояко смислово значение.

С него се означава системата от правни норми, които установяват юридическия режим за образуване на определените от Конституцията изборни държавни органи. Това е обективното избирателно право. Системата от правни норми, регулиращи избирателните отношения, образуват института на избирателното право.

Понятието „избирателно право” служи и за обозначаване на едно от основните политически права на гражданите. То е субективно право, което гражданите упражняват при образуване на изборните държавни органи. То възниква и се реализира на основата на обективното.

Основополагащите принципи и норми на избирателното право са установени в Конституцията чл. 10, чл. 42 и други, а детайлно избирателните отношения се уреждат от избирателните закони: Закон за избиране на ВНС; Закон за избиране на народни представители; Закон за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката; Закон за местни избори и техните изменения и допълнения, и множество подзаконови актове.

Избирателното право като система от правни норми регулира обществени отношения, възникващи при подготовката и произвеждането на избори.

Изборът е процес, чрез който се установява волята на избирателите по повод образуването на изборните държавни органи като значителна част от нормите на избирателното право са процесуални.

Избирателното право на гражданите е тяхно основно политическо право, произтичащо от народния суверенитет. Само лица, притежаващи качеството граждани на РБ, могат да бъдат субект на избирателни правоотношения. Конституцията чл.42, ал.1 и в избирателните закони, изрично постановяват, че само гражданите на РБ могат да бъдат избиратели и избираеми, ако отговарят на останалите, предвидени в Конституцията и закона условия. Гражданството е абсолютна юридическа предпоставка за предоставяне на избирателно право.Това е активното избирателно право на гражданите. Те имат и право да бъдат избирани в представителните органи. Тъй като в този случай са обект на избора, те реализират своето пасивно избирателно право.

Предпоставките и условията за осъществаване на активното и пасивното избирателно право не са еднакви. Гражданите придобиват активно избирателно право с навършване на пълнолетие. За упражняване на пасивното избирателно право освен юридически регламентираните условия, са необходими и определени делови, политически и морални качества.

В РБ гражданинът придобива правото да избира с навършване на 18 години. За да бъде избран за народен представител, е необходимо да е навършил 21 години, за общински съветник и кмет – 18 години, а за президент и вицепрезидент -40 години. Субективните права на гражданите да избират и да бъдат избирани не възникват едновременно.

На избирателите са предоставени права за участие в подготовката и произвеждането на изборите. Те имат право да издигат кандидати, да обсъждат техните кандидатури, да бъдат включени в състава на избирателните комисии и др.

Гражданите трябва да имат избирателна правосубектност.Тя е единство от юридически установена правоспособност и дееспособност на гражданите.

Правоспособността и дееспособността настъпват в един и същи момент - 18 години.
II.Избирателна система

Някои конституционалисти опрделят избирателната система като съвкупност от принципи, въз основа на които се произвеждат изборите. Други я разбират като съвкупност от правни норми, които регламентират избирателните права на гражданите и реда и организацията на произвеждането на изборите. Обосновава се и тезата, че избирателната система е предмет на регулиране от избирателното право – това са съответните обществени отношения, които възникват в процеса на изборите. Може да бъде определена и като фактически ред за организация на иборите и условията за участие на гражданите в тях.

В конституционно правната наука е възприет възгледът, че тя е съвкупност от фактически обществени отношения, които възникват в процеса на изборите.

Обществените отношения , които възникват в процеса на конституиране на изборните органи, могат да бъдат обосебени в групи на база техния характер и съдържание. Систематизират се в две групи: отношения, които възникват в процеса на подготвката на изборите и отношения при произвеждането на изборите.

Понятието „избирателна система” е по-широко от „избирателно право”. И поради това избирателното право определя съдържанието на избирателната система.

Всяко общество съсздава такава избирателна система, която отговаря на реално съществуващите социални условия на достигната степен на развитие на демокрацията.

Важна е ролята на политическите партии в политическия процес. Партийната система непосредствено влияе върху структурата на представителството в НС и в другите изборни органи.

Не без значение е видът и характерът на избирателната система, на законово определения ред, условия, процедура за произвеждане на изборите.

Избирателната система от своя страна влияе в определена степен върху партийната система. Тя съдейстава за създаване на нови партии и партийни коалиции, за разпадане на съществуващи партийни обедения и т.н.

Партийната и избирателната система ваимно си влияят, защото те за свързани по между си. Изборите са политически акт и затова са невъзмоожни без участие на партиите, които са основен фактор в политическия живот.

От 1991г. до днес според Закон за избиране на народни представители парламентарните избори се произвеждат по пропорционалната система (същото е при избор на кметове и общински съветници). Рзпределението на депутатските места в НС е по многомандатни избирателни раойни по метода на Д’ Oндт. В разпределението участват тези партии и коалиции, които са преминали 4% бариера.

У нас са приети 5 избирателни закона - Закон за избиране на ВНС; Закон за избиране на народни представители, общински съвтници и кметове(прчз 2006г. е отменен); Закон за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката; Закон за местни избори;