ВЖ2: Какъв се смисълът на живота?

Някои хора виждат смисъла на своя живот в това:

- да правят добро: мнозина държат на тази хуманистична идея, която не е специфично християнска. На християните е заповядано да правят добро (Галатяни 6:10; 2 Солунци 3:13), но този, който върши добри дела, съвсем не става християнин по този начин.

- да печелят уважение за себе си: спортистите се стремят към световни титли и златни медали. Творците търсят признание по световните сцени.

- да правят нещо непреходно: според тях по този начин те ще продължат да живеят в децата си или в обществото (напр. чрез фондации, свързани в тяхно име). Други искат да се увековечат в собствените си стихотворения, мемоари или дневници.

Не бива да забравяме че цялата световна слава е преходна. След смъртта нищо не можем да вземем със себе си, защото там, където отива човек, "нито ще имат някога дял в нещо, което става под слънцето" (Еклесиаст 9:6). Ако нашият живот е Божие творение, той ще има смисъл само тогава, когато бива живян с този Бог и бива воден от Него. Човешкото сърце - дори да притежаваше цялото щастие на този свят - би останало безутешно, празно и неудовлетворено, ако не намери мир в Бога. Това може да се обобщи в три точки:

1. Божията цел за нашия живот е, ние да дойдем във вярата. Без спасителната вяра в Господ Исус Христос ние сме изгубени. Затова Павел казва на началника на тъмницата във Филипи: "Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш, ти и домът ти!" (Деяния 16:31). В този смисъл Бог иска "да се спасят всичките хора и да достигнат до познание на истината" (1 Тимотей 2:4). Тъй като това спасение е от първостепенно значение за всеки човешки живот, Исус първо казва на паралитика: "Прощават ти се греховете" (Матей 9:2). Спасението на душата според Бога има предимство пред изцелението на тялото.

2. Когато сме спасени, ние служим на Бога: "Служете на Господа с веселие" (Псалм 100:2). Като последователи на Исус нашият живот трябва да е насочен така, че да привличаме и други последователи (Матей 29:19).

3. "Да възлюбиш ближния си както себе си" (Матей 22:39). С тази заповед Бог ни задължава не към далечните от Южна Африка или Чили, а към ближните, към хората, които са непосредствено до нас: нашите съпрузи, деца, родители, съседи и колеги. Библията предпоставя, че ние обичаме самите себе си, но тази любов трябва да е такава и към ближните ни. Библията нарича направеното от нас по точки 2 и 3 плод на живота ни. За разлика от всички преходни успехи само плодът е непреходен (Йоан 15:16). В края на нашия Бог търси плода и ни пита какво сме направили с поверените ни блага (живот, време, пари, таланти) (Лука 19:11-27). Дори чашата студена вода, която сме подали в името на Исус има значение за вечността (Матей 10:42).
ВЖ3: Как да съвместя ежедневния си живот с вярата?

ОВЖ3: В живота на този, който от цялото си сърце е повярвал в Исус Христос, настъпват ясни промени. Три момента маркират новия живот:

1. Скъсване с греха. След като при обръщението си сме получили прощение на вината си, започваме нов начин на живот, който из основи е скъсал с греха. Като новородени християни ние не сме безгрешни, но това, което преди е било обикновено, сега ни се струва катастрофа. Съблюдаването на заповедите, които не са създавани като забрани, а като помощ, за да благоуспеем, ще направи решителна корекция в живота ни. С тази нова ориентация ние показваме на Бога, че Го обичаме (1 Йоан 5:3), а за нашите приближени сме "Христово писмо" (2 Коринтяни 3:3), което може да бъде прочетено от всеки.

2. Ежедневният живот във вярата. Вярващият в Христос, който непрекъснато работи с Библията, намира в нея изобилие от полезни съвети във всички области на живота, някои от които се споменават по-долу. Тъй като в този пасаж става дума изключително за земния аспект на вярата, на преден план идват старозаветните книги Притчи и Еклесиаст. Тук намираме напътствия към нас самите (а) и към държанието ни с другите хора (б):

а) Към собствената ни личност:

- тяло (Римляни 13:14; 1 Коринтяни 3:17; 1 Коринтяни 6:19)

- ядене и пиене (Притчи 23:20)

- (вид на храненето преди грехопадението: Битие 1:29)

- (начин на хранене след потопа: Битие 9:3-4; 1 Коринтяни 8:8; Колосяни 2:16; 1 Тимотей 4:3-5)

- спане (Псалм 4:8; Притчи 6:6-11; Притчи 20:13; Еклесиаст 5:12)

- необходим труд (Изход 20:9-11; Изход 23:12; Притчи 6:6-11; 14:23; 18:9; 21:25; Еклесиаст 3:13; 10:18; 2 Солунци 3:10)

- трудът като житейски принцип (Еклесиаст 2:3-11)

- разплащане със сътрудниците (Исая 65:23; Еремия 22:13; Лука 10:7)

- свободно време (Притчи 12:11)

- печелене на пари и блага (Еклесиаст 4:6; 1 Тимотей 6:6-8; Евреи 13:5)

- чисто земен стремеж към тях (Еклесиаст 2:2-11)

- притежание (Матей 6:19; Притчи 10:22)

- богатство (Притчи 11:28; 13:7; 14:24; Еклесиаст 5:18)

- строеж на къща (Псалм 127:1; Еремия 22:13)

- спорт (1 Коринтяни 9:24-25; 1 Тимотей 4:8)

- грижи (Псалм 55:23; Притчи 12:25; Филипяни 4:6; 2 Тимотей 2:4; 1 Солунци 5:7)

- секс в брака (Притчи 5:18-19; Еклесиаст 9:9; 1 Коринтяни 7:3-6)

- секс извън брака (Притчи 5:20; 6:24-32; Еремия 5:8-9; Евреи 13:4)

- грях (Битие 4:7; Псалм 64:5; Плачът на Еремия 3:39; Йоан 20:23; 1 Йоан 1:9; 5:17; Евреи 1271)

- алкохол (Псалм 104:15; Притчи 23:30; 20:1; Ефесяни 5:18; 1 Тимотей 5:23)

- начин на говорене (Псалм 119:172; Притчи 12:14-22; 14:3,5; 18:20-21; 25:11; Ефесяни 5:19; Колосяни 4:6; Яков 1:19; Евреи 13:15)

- крамоли (1 Петрово 1:6-7; Яков 1:2-12)

- гузна съвест (1 Йоан 3:20)

- гняв (Ефесяни 4:26)

- време (Лука 19:13; 1 Коринтяни 7:29; Ефесяни 5:16)

- принципи (Филипяни 2:5)

- сънища (Еклесиаст 5:3)

- радост и веселба (Псалм 118:24; Притчи 15:13; 17:22; Филипяни 4:4; 1. Солунци 5:16)

- правене на добро от само себе си (Матей 22:39)

- точна мярка (Притчи 11:1,24; 20:10)

- собствена философия или религия (Притчи 14:12)

- младост (Псалм 119:9; Еклесиаст 11:9; 12:1)

- възраст (Псалм 71:9)

- смърт (Йов 14:5; Псалм 88:4; Еклесиаст 8:8)

Поведение при:

- болест (Еклесиаст 7:14; Яков 5:14-16)

- страдания (Псалм 46:2; 50:15; 77:3; 73:21-28; 107:6-8; Филипяни 4:19)

- депресии (Псалм 42:6; 119:25)

- страх от хора (Псалм 56:11; 118:6,8; Притчи 29:25)

- нещастие (Исая 45:7; Плачът на Еремия 3:31-37; Амос 3:6)

- ежедневни дейности (Еклесиаст 9:10; Колосяни 3:17)

- даване (Притчи 11:24-25; Еклесиаст 11:1; Малахия 3:10; 2 Коринтяни 9:6-7)

- поръчителство (Притчи 6:1; Притчи 11:15; Притчи 17:18)

- приемане на залог (Изход 22:25-26)

- търсене на указания път (Псалм 37:5; 86:11; 119:105)

- търсене на партньор (Песен на Песните3:1; Амос 3:3; 2 Коринтяни 6:14)

- страдание за справедливостта (1 Петрово 3:14)

- лъжеучения (Колосяни 2:8; 2 Петрово 3:17; 1. Йоан 4:6)

- намерения (Еклесиаст 9:10; Филипяни 4:14; Колосяни 3:23)

б) Съвети за поведението ни с другите хора:

- съпруг (Ефесяни 5:22-28; 1 Петрово 3:1-7; Евреи 13:4)

- деца (Второзаконие 6:7; Притчи 13:1; Ефесяни 6:4; Колосяни 3:21; 1 Тимотей 3:12)

- родители (Изход 20:12; Притчи 6:20; 30:17; Ефесяни 6:1-3)

- приятели (Михей 7:5)

- богобоязлива и грижовна съпруга (Притчи 12:4; 31:10-31)

- свадлива и безцеремонна жена (Притчи 11:22; 12:4; 21:19)

- врагове (Притчи 25:21; 30:17; Матей 5:22-44; Римляни 12:14)

- лоши хора (Притчи 1:10; 24:1-2; 1 Петрово 3:9)

- упорити, неразбрани хора (Притчи 9:7; 23:9)

- вярващи (Римляни 12:10; Галатяни 6:2-10; Ефесяни 4:32; Филипяни 2:4; 1 Петрово 3:8-9)

- съветници (Притчи 15:22)

- приближени (Матей 22:39; Галатяни 6:10; 1 Йоан 4:17-18)

- учители на вярата (Евреи 13:7)

- болни (Матей 25:36; Яков 5:14-16)

- лекар и лекарства (Матей 9:12; 1 Тимотей 5:23)

- чужди гости (Матей 25:35; Римляни 12:13; Евреи 13:2)

- бедни (Притчи 3:27; 19:17; Матей 21:34-40)

- измамници (Яков 5:19)

- лъжеучители (1 Йоан 4:1-3; Юда 23)

- съмняващи се (Юда 22-23)

- вдовици (1 Тимотей 5:3; Яков 1:27)

- радостни и скърбящи (Притчи 17:22; Римляни 12:15)

- стари хора (Левит 19:32; Притчи 23:22; 1 Тимотей 5:1)

- мъртви (Еклесиаст 9:5-6)

в) Указание за поведението към:

- църквата (Деяния 2:42; Евреи 10:25)

- природата (Битие 1:28)

- държавата (Матей 22:21; Римляни 13:1-7; 1 Петрово 2:13)

- Израел (Захарий 2:12)

3. В света, но не от света. Начинът на живот на вярващия в Христос е сведен до простата формула: "Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето, а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази" (Йоан 15:19). Вярващият в Исус живее в този свят като всички други, но неговият живот според т. 2. има измерения и във вечността, което се изразява в неговото отношение към Бог Отец и Неговия Син и духовното му поведение.

а) Поведението към Бог Отец и Исус Христос:

- любов към Бога (Второзаконие 6:5; Псалм 31:23; Матей 22:37)

- признание (Псалм 46:11)

- вяра (Евреи 11:6)

- мислене за Него (Притчи 3:5-6; Еклесиаст 12:1)

- пазене на Неговите заповеди (Еклесиаст 12:13; Михей 6:8)

- благодарност (Псалм 107:8; Ефесяни 5:20; Колосяни 4:2)

- хваление (Псалм 103:1-2; Ефесяни 5:20)

- пеене (Псалм 68:4; 96:1)

- призоваване (Псалм 50:15)

- поклонение (Матей 4:10)

- приближаване (Яков 4:8)

- любов към Господ Исус (Йоан 21:16; 2 Коринтяни 5:9; 2 Тимотей 4:8)

- призоваване (Деяния 7:59; Римляни 10:13)

- хваление (Откровение 5:12)

- приемане (Йоан 1:12)

- вяра (Марк 16:16; Йоан 11:25-26; Деяния 16:31; 1 Йоан 3:23)

- признание (Ефесяни 4:13)

- послушание (2 Коринтяни 10:6; 1 Петрово 1:22)

- следване (Лука 14:27; 14:33)

- служение (Ефесяни 6:7)

- общение с Него (Йоан 15:2; 1 Коринтяни 1:9; 11:23-29; 1 Йоан 1:3)

- оставане в Него (Йоан 15:4)

- молитва към Него и в Негово име (Йоан 14:13-14; Деяния 7:59; Ефесяни 5:20)

б) Духовни дела и поведение:

- Божието царство има приоритет (Матей 6:33; Колосяни 3:2)

- принасяне на плод (Псалм 126:5-6; Лука 19:13)

- принасяне на плодовете на Духа (Галатяни 5:22; Ефесяни 5:9)

- събиране на богатства за небето (Матей 6:20)

- разпространяване на Божието слово (2 Коринтяни 5:20; 1 Солунци 1:8)

- богоугодни дела (Ефесяни 5:10; 1 Солунци 2:4)

- проповядване на евангелието (Матей 28:19-20; Филипяни 1:27; 1 Тимотей 6:12)

- общение с вярващите (Матей 18:20; Деяния 2:42)

- живот в освещение (1 Солунци 4:3; 2 Солунци 2:13; Евреи 12:14)

- боравене с Библията (Исус Навин 1:8; Псалм 119:162; Колосяни 3:16)

- преследване на духовни цели (Псалм 39:1; Филипяни 3:14)

1. Сънища от Бога. Библията ни разказва за някои сънища, в които Бог говори с хората (напр. Йосиф: Матей 1:19-25). Сънуващият или непосредствено разбира посланието (напр. Самуил: 1 Царе 3:5-15; Даниил: Данаил 7), или Бог изпраща тълкувател на посланието Си (напр. Йосиф тълкува сънищата на пекаря и виночерпеца: Битие 40). Сънищата, в които Бог ни говори, се познават по това, че те нито натоварват, нито плашат; по-скоро те оказват особена помощ в житейски ситуации. Опитът показва, че Бог говори по този начин в изключителни ситуации.

2. Нищо незначещи сънища. Повечето сънища са бегли и не ни говорят нищо, точно както това се казва в Йоан 20:8: "Като сън ще отлети и няма да се намери, и като нощно видение ще изчезне (славата на безбожния)." Практиката на тълкуването на символичното значение на сънищата трябва да се отхвърли: "И чародеите видяха лъжливи видения, разказаха неверни сънища и утешаваха напразни" (Захарий 10:2). Също и в апокрихната книга на Исус Сирахов 34:1-7 намираме следното полезно обяснение:

"Неуки хора заблуждават себе си с глупави надежди, невежи разчитат на сънища. Който държи на сънища, посяга към сенки и иска да улови вятъра. Сънищата не са нищо повече освен образи без съдържание... Собствените пророчества и тълкуване на сънища са нищо и дори утежняват мислите; ако не е дадено от Всевишния, не се съобразявай с него. Защото сънищата заблуждават много хора и тези, които се уповават на тях, пропадат."

3. Сънищата като неотработени преживявания. От подсъзнанието, което се е изплъзнало от съзнателната воля и разум, могат да дойдат съновидения, чиито причини имат ясно отношение към живота ни: завладяващи страхове, непризната вина, непреодолени преживявания (напр. спомени от войната, страх от изпит, кризи в брака). Освобождението от тях е възможно със съответна терапия. Тъй като в повечето случаи става дума за някаква вина, изживяването на прошката е най-доброто решение.
ВГ5: Какво е грях?

ОВЖ5: Още преди Библията да спомене думата "грях", тя ни разкрива неговия произход (Битие 3:1-13). Тя не поднася първо теорията, а после практиката, а обратно - първо практиката и от нея се извеждат принципите. Грехът влезе в този свят чрез изкусителния въпрос: "Истина ли каза Бог?" (Битие 3:1). Грехът е действие, насочено срещу волята на Бога. Десетте заповеди (Изход 20:1-17) и Проповедта на планината са огледалата, в които най-ясно можем да видим собствения си грях. Този, който живее без Божието слово, не познава Неговата воля и автоматично живее в постоянен грях. Първоначално срещнатата н Библията дума за грях е "хатат" в Битие 4:7, което означава "пропускане на целта". По същия начин се превежда и гръцката дума "хамартия". Други значения на думата грях са "отклонение", "извъртане" (евр. авон), "зло", "лошотия" (евр. раа), "насилие" (евр. хамас), "зли помисли" (евр. реша). Самата липса на праведност е грях: "Горко на онзи, който строи къщата си с неправда" (Еремия 22:13). В НЗ нъответната дефиниция за грях гласи: "Всичко, което не става от убеждение, е грях" (Римляни 14:23). Х. Безел нарича редукцията на човека в самия себе си грях. В Йоан 16:9 Исус идентифицира основния грях на хората като липса на връзка с Него: "... защото не вярват в Мен". Грехът е голяма пречка в отношението между Бога и човека. Този, който не поеме курса на поправление чрез обръщане и прощение (1 Йоан 1:9), ще преживее последствията от пропускането на целта като неотменим закон: "Защото заплатата на греха е смърт" (Римляни 6:23). При много хора здравето е на първо място в тяхната ранглиста, но те не обръщат внимание на най-тежката болест, греха, който води към смърт.
ВЖ6: Позволено ли е според Библията неженени двойки да живеят заедно? От кой момент двойката е женена: след решението на двамата да живеят заедно, след първото интимно общуване или след гражданското или църковно бракосъчетание?

ОВЖ6: За изясняването на този все по-болезнен въпрос на нашето време трябва да изложим пет точки от библейското учение. Ще приложим този библейски принцип на тълкуване, при който решението на проблема не се фиксира с един единствен стих, а се получава в контекста на няколко пасажа (вж. принципите на тълкуване А5 и А6 в приложението, част II).

1. Брак и пол. Бог ни е дарил брака по сътворения от Него ред. Той е едно добро Негово хрумване: "Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник" (Битие 2:18). Бракът е положен като доживотна връзка (Матей 19:6), който според формулата на бракосъчетанието важи "докато смъртта ви раздели". При полагането на това дарено от Бога общение между мъжа и жената, Той казва: "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът" (Битие 2:24). Под "една плът" се има предвид най-напред телесното, половото общуване. Тази формула обаче обхваща целия човек и с това също и душата и духа. Двама души с различни до този момент житейски пътища намират най-близкото възможно общуване. Те стават едно в своето възприемане и мислене, както и във физическо и духовно отношение. Полът е дар от Бога и според Библията брачното общуване не служи само за раждане на деца:

"Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предадете на молитва" (1 Коринтяни 7:5).

"... за да бъде благословен твоят извор. И весели се с жената на младостта си. Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна; нейните гърди да те задоволяват във всяко време и възхищавай се винаги от нейната любов" (Притчи 5:18-19).

"Радвай се на живота с жената, която си възлюбил" (Еклесиаст 9:9).

Библията ни показва правилното отношение към сексуалността: Тя се различава като от прекалената въздържаност, така и от сладострастието (Еремия 5:8); любовта и уважението са определящите гранични условия (Колосяни 3:19; 1 Петрово 3:7).

2. Бракът и църквата са Божии дарове. В този свят има много форми на човешко общуване, от които бракът, семейството, църквата и държавата са по Божията воля (Римляни 13:1-7). Но бракът и Христовата църква са два особени дара и въпреки някои мнения, в никакъв случай не са човешки изобретения. Тези два начина на общуване започват в един безбожен свят (1 Тимотей 4:3; Откровение 2:9). След Сътворението няма човешка култура без брак. Той никога няма да отживее и ще оцелее, въпреки някои враждебни течения и погрешното отношение на хората, защото той е основан на Божията грижа за човека. Църквата също така ще оцелее и според благословията на Исус даже "портите на ада няма й надделеят" (Матей 16:18).

3. Бракът като преобраз. Библията често описва вярата и отношението между Бога и човека с възможно най-близката доверителна връзка, съществуваща между хората, а именно брака. "Защото както момък се жени за мома, така и твоите люде ще се оженят за Теб; и както младоженецът се радва на невястата, така и твоят Бог ще се зарадва за теб" (Исая 62:5). Затова и бракът е избран като притча (гр. mystaerion = тайна), разкриваща отношението на Христос към Неговата църква: "... както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея...". "... така са длъжни и мъжете да любят жените си" (Ефесяни 5:25-28). За тази аналогия Божието слово ни казва: "Тази тайна е голяма" (Ефесяни 5:32). От характера на притчата за брака като вечно общение с Христос можем да направим извода, че бракът е общение, което трае цял живот. Всеки развод нарушава Божието намерение и разваля притчата. Затова в Матей 19:6-9 виждаме безкомпромисното отношение на Господ Исус към развода.

4. Блудството като притча. Щом като един брак, изпълнен с любов и вярност, е образ на отношението на Бога към Неговия народ, то последствията от отпадането от Бога и почитането на чужди богове и идоли са прелюбодейство и блудство, както се наричат и в Библията:

"Видя ли ти, какво стори отстъпницата Израил? Тя отиде на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и блудства там... и с невъздържаното си блудство тя оскверни земята и прелюбодейства с камъните и дърветата (Еремия 3:6-9).

"Видях твоите мерзости по хълмовете и полетата, прелюбодействата ти и цвиленията ти, безсрамното ти блудство" (Еремия 13:27).

5. Какво е блудство? За двете думи блудство и разврат в езика на Новия Завет намираме само един израз (гр. porneia), който откриваме и в думата порнография. Думата "развратник" (гр. pornos) се използва в НЗ от една страна за прелюбодейци и хомосексуалисти (напр. 1 Коринтяни 6:9), а от друга страна като събирателно понятие за всяко задоволяване на половия нагон извън положението от Бог брачно общение (напр. 1 Коринтяни 6:18; 1 Солунци 4:3). Тук спадат:

- предбрачни сексуални връзки (Второзаконие 22:28)

- интимни връзки с друга жена, различна от съпругата (Левит 18:20; Еремия 5:8-9; Матей 5:32)

- хомосексуалност (Битие 19:5; Римляни 1:26-27; 1 Тимотей 1:10)

- кръвосмешение (1 Коринтяни 5:1)

- сношения с животни (Левит 18:23).

Тези, които вършат блудодеяния и разврат, попадат под тежката Божия присъда:

"Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците... няма да наследят Божието царство" (1 Коринтяни 6:9-10).

"Защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците" (Евреи 13:4).

"А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже" (Откровение 22:15).

Изводи: Според това библейско учение ние вече можем да отговорим на поставените въпроси. По този начин сексуалното съжителство на неженени двойки както преди така и извън брака се нарича от Библията блудство и води до изключване от Божието царство, ако съответните хора не се обърнат от този грешен начин на живот (срв. приложението част I, т. 10).

От кой момент нататък една двойка е женена? С нарастващо отчуждение на нашия народ от Божиите заповеди се наблюдава как все повече и повече неженени двойки започват да живеят заедно в една бракоподобна, но необвързваща връзка. Всъщност те не са женени, макар и някои да не виждат никаква разлика между това тяхно съжителство и брака. Вече видяхме какво е отношението на Бога към тези връзки в предходната пета точка.

От библейските свидетелства по този въпрос заключаваме, че бракът не започва:

- с намерението на една двойка за по-нататъшен съвместен живот. Яков е искал да се ожени за Рахил. След като са изминали уговорените 7 години, Яков казва на тъста си Лаван: "Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея" (Битие 29:31). Тук се има предвид сексуалното общуване. От контекста на този стих могат да се направят два извода: първо, че преди брака Яков не е имал сексуални отношения с Рахил; и второ, че бракът важи само след официалното празнуване на сватбата.

- когато една двойка е имала интимни връзки: щом като в Израел един мъж е спал с едно момиче, той е трябвало да се ожени за него - и както тогава е било прието - да плати откуп за годеницата си (Второзаконие 22:28-29). Интимните връзки не са били разрешени до официалното сключване на брака.

Определение за началото на брака: Един брак влиза в сила - също и пред Бога - когато мъжът и жената са се бракосъчетали по обичайния официален ритуал в съответното общество.

Това определение може да се потвърди във всички библейски примери за сватби. Тук намираме следния принцип за тълкуване на Библията: съответно библейското учение се извлича от общото множество отделни библейски събития. Тази дефиниция е приложима както за всяко далечно племе със собствените му, утвърдени за целта ритуали, така и за нашите културни кръгове с институцията на гражданския брак. Важното във всички случаи е, че околните хора трябва да разберат по недвусмислен и официален начин, че тези двама души се обвързват с брак. Те вече не принадлежат към групата, от която се избират партньори. Когато един мъж погледне една омъжена жена (или една жена - женен мъж) с цел да я (го) пожелае, то според Проповедта на планината Исус казва, че той (тя) вече е прелюбодействал(а) (Матей 5:28). Жената при Якововия кладенец казва на Исус, че мъжът, с който живее, не й е съпруг (Йоан 4:18). Ако тя е била женена при него по официалния начин, Исус не би й говорил така. Библията никъде не утвърждава външната форма на сключването на брака, нито пък има някакъв определен ден на сватбата, от който нататък двамата да са официално женени. По времето на Авраам това е ставало по един начин (Битие 24:67), при Самсон (седемдневната сватба: Съдии 14:10-20) - по друг, а по времето на Исус (сватбата в Кана: Йоан 2:1-11) - по трети. В ГФР единствено гражданският брак е обществено-правно призната форма за началото на брака, която според изведената от Библията дефиниция важи и пред Бога.