Въведение, или няколко думи за статистиката и други, по-интересни неща



страница19/36
Дата23.07.2016
Размер5.62 Mb.
#1906
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   36

КУ с психо-социален произход (т.е. от Суперего):

  • "угризения на съвестта" - натиск и контрол от страна на В* върху Его да се постъпва и действа според общоприетите обществени норми - в противен случай, ако Възрастният не намери компромисен вариант, Дискомфортът е гарантиран;

  • "всичко в името на достижението" - натиск и контрол от страна на Р*, да се предприемат само тези действия и постъпки, които ще доведат до "съответната" за личността, според Р*, социална позиция и реализация в обществото - всички други "волности" предизвикват недоволството на Р*, а оттам и консумиране на утешение - даже до изпадане в Дискомфорт (или неговото повишаване);

  • "нали искаш да постигнеш своя Идеал?!" - контрол и натиск от страна на ЕД* върху всички действия и постъпки на личността, чрез постоянното напомняне и сравняване на мечтите и въображението на ЕД, с действията и постъпките (понякога предполагаеми) на избрания от него Идеал. Различията, щом се открият, водят до Дискомфорт, поради значително консумиране на утешение даже когато личността притежава достатъчно утешителни запаси;

  • "ти си длъжен да постигнеш именно този Идеал" - контрол и натиск от страна на АД* върху всички действия и постъпки, чрез наказание (порицание), при наличие на различия между действията и постъпките на личността и натрапените образи (от Родителя) у АД за Идеалът, служещ за пример - "колко лошо и неправилно постъпваш - така няма да постигнеш никога правилния Идеал". Консумира се значително количество утешителни запаси у АД, което води до неговото потискане, чувство за обида и не напълно осъзната несправедливост.

Суперего е един от най-сериозните консуматори на утешение. Често ефектът му се засилва от неговата вътрешна противоречивост - това обърква Его съвсем и води до продължителна неутешеност, която може да бъде преодоляна само след продължителен Утешителен анализ и комплексно (с помощта и на допълнителни методи) въздействие върху всички нива на личността.

За КУ със социален произход може да се пише и пише, стига да имаме търпение да прочетем всичко това, което (написаното) също води до известен Дискомфорт, когато знаеш, че поне няколко от посочените фактори действат ежедневно, ежечасно, ежеминутно...

Такива са например: необходимостта да се играят социални роли; принуждаване (чрез различни прийоми - включително груба сила) от страна на обществото да влизаш в нежелани, неприемливи за част от твоето Его както неформални, така и формални роли даже когато си съгласен, че социалните роли са необходими; междуличностни конфликти - в рамките на социални взаимоотношения; принудително обезличаване и уеднаквяване на "членовете на обществото" именно в тази част на личността, която е най-неповторима за всеки от нас - Естественото Дете; пропаганда и насилствено налагане на "обществени" ценности, противоречащи на личните и поставящи ги на заден план - омаловажаване на личните ценности; разпределението на материалните блага - в случаите, когато то е несправедливо (което на практика е най-често срещаното); диктатура на властта от всякакъв тип - тоталитарна, авторитарна, "фашистка", "пролетарска" и т.н.; състояние на война или въвеждането на "военно положение", "комендантски час" и прочие, т.е. когато се приема за нормално прилагането на репресивни мерки от страна на силовите структури на държавата (обществото); социална несправедливост - използването на така наречените "двойни стандарти", при които обществените правила на поведение както написаните (юридически закони), така и неписаните (морални закони) не се спазват или съблюдават еднакво от всички членове на обществото, а в зависимост от техния социален статус, т.е. съществувнето на привилегировани и т.н., и т.н. (вижте Приложение 6).

Може би социалната несправедливост, разбирана именно като използването на "двойни стандарти" и съществуването на привилегировани, е един от най-силно действащите консуматори на утешение за тези членове на обществото, които не са в групата на привилегированите. А те между впрочем са много по-голямата част от човешкото общество като цяло.

Струва ми се, че тук няма смисъл да уточнявам върху коя точно субструктура на Его действа даден КУ, защото е очевидно, че по-голямата част оказват пряко влияние върху цялото ни Его и са основният генератор на Дискомфорт - постоянно консумирайки нашето спокойстивие, признаването ни за личности и личната ни свобода, т.е. - нашето Утешение и оскъдните ни (понякога) утешителни запаси.

Само накратко ще спомена, че понякога консуматори на утешение могат да бъдат и чисто природни фактори: земетресения, наводнения, вулкани, лавини, урагани и други подобни природни стихии.

Трябва да отбележим, че почти всички от посочените по-горе причини и фактори, водещи до Дискомфорт всъщност влияят не само на нашето Его (консумирайки неговото утешение), но и върху личността като цяло, т.е. и върху всички останали нейни съставни части. Но тъй като разглеждаме влиянието на посочените фактори именно върху Его (и неговите субструктури в частност), то ние ги нарекохме консуматори на утешение.

Какво можем да противопоставим на КУ? От една страна, най-икономичният начин (когато е възможен) е да "излезем" от полето на въздействие на конкретния КУ, а от друга страна - да неутрализираме консуматора на утешение (също, ако е възможно). Естествено начинът на "неутрализиране" ще зависи от конкретния КУ. Третата възможност е да предприемаме постоянно действия, насочени към профилактика на КУ, т.е. предпазване от КУ. Това обаче също невинаги е възможно.

Съществува и четвърта възможност - постоянно да създаваме и/или натрупваме утешителни запаси! Толкова много утешителни запаси, че да не се боим от какъвто и да е консуматор на утешение.

Веднага може да се каже, че крайният вариант - "имунизация" против КУ чрез презапасяване с утешителни запаси, е нереален. Ако си поставим такава цел в живота, то също ще достигнем в даден момент до Дискомфорт, поради невъзможността да достигнем целта си. Но не ни пречи да натрупваме утешителни запаси винаги, когато това е възможно...

И така, какво представляват утешителните запаси?

Това са такива "обекти" (в най-общ смисъл на понятието) - материални и/или идеални (виртуални), които можем в избран от нас момент да противопоставим на даден консуматор на утешение, или казано по-просто - да се предпазим чрез тях от "влизането" в състояние на Дискомфорт. Можем да ги използваме в определено от нас време за постигане на състояние на Утешение.

Утешителните запаси - УЗ, имат свойството да бъдат натрупвани, складирани (материалните - в най-различни места на пространството, а идеалните - най-често върху някакъв материален носител, изпълняващ функциите на памет, но разбирана в най-широк смисъл на понятието: например, както в мозъка чрез човешката памет, така и върху CD с "хубава и утешаваща музика").

Трябва също така да сме наясно, че не съществува пряка връзка между вида КУ, който би могъл да предизвика Дискомфорта, и УЗ, използвани за предпазване от него. Аналогично, когато сме в състояние на Дискомфорт, използваната техника на утешаване може да няма никаква обективно определима връзка с КУ, довел до дадения Дискомфорт (освен когато отстраняваме пряко КУ).



Основните възможности за създаване и натрупване на Утешителните запаси, можем да разделим на групи според това срещу какви КУ е адекватно да бъдат използвани. Нека в следващите редове се опитаме да проникнем в тайните и особеностите на УЗ, което, разбира се, би могло да представлява известно неудобство, поради необходимостта от концентриране на вниманието ни върху материя, която е на пръв поглед повече теоретична и абстрактна, отколкото имаща пряка връзка с ежедневната практика. Но поради тяхната особена важност ги поставяме в текста, а не в Приложенията.

И така, основни възможности за създаване и натрупване на УЗ срещу КУ със соматичен произход:



  • закаляване на организма;

  • недопускане на повишена температурата (особено при деца до 2 години);

  • поддържане на добра физическа форма чрез съблюдаване на определен минимум подвижност - различни видове спортни игри и упражнения, плуване, йога и пр.;

  • хигиена и профилактика на различните видове функционални и органични нарушения;

  • неупотреба на лекарствени препарати и вещества без предписание от лекар;

  • тренировка и предпазване от увреждане на сетивата;

  • поддържане на нормален стоматологичен статус;

  • недопускане на венерически заболявания, нежелана бременност и изнасилване;

  • поддържане в норма на храносмилателната, отделителната, дихателната, ендокринната, нервната, сърдечносъдовата и половата системи;

  • профилактика на заболявания, инвалидност и затлъстяване (наднормено тегло);

  • профилактика на отравянията, изгарянията и измръзванията;

  • отстраняване (ако е възможно) на "неестетичните" според личността соматични особености или генетично обусловени аномалии (при положение, че е възможно);

  • правилно организиране на почивката (ако трябва с помощта на специалист);

  • рационално хранене (по възможност, съобразено с индивидуалните ви особености);

  • рационално организирана почивка (ако трябва с помощта на специалист);

  • провеждане на пълен профилактичен преглед поне веднъж годишно.

Мисля, че това е един минимум от възможности за натрупване на УЗ срещу КУ със соматичен произход. Списъкът може да бъде разширен и горещо ви препоръчвам да го направите - така ще натрупате (при съблюдаване на написаното) значителни количества УЗ във вид на отлично здраве и осезаема физическа енергия.

Следователно, утешителните запаси срещу консуматори на утешение със соматичен произход ще наричаме ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ И ФИЗИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ.



Разполагайки с тези два вида утешителни запаси ще постигнете две цели: първо, ще намалите до минимум вероятността да ви "атакува" консуматор на утешение от соматичен тип, и второ, дори да се появи КУ от соматичен тип, ще имате достатъчно утешителни запаси, ако не да избегнете Дискомфорта въобще, то поне да намалите степента на неговата изразеност и да го преодолеете бързо и окончателно.

Основни възможности за създаване и натрупване на УЗ срещу КУ със сомато-психичен произход:

  • всички посочени възможности срещу КУ със соматичен произход;

  • психохигиена - да се избягва информационния "боклук", който сме принудени повече или по-малко да поглъщаме, особено да се контролира въздействието на средствата за масова информация: телевизия, игрални филми, радио, вестници и списания, компютър, интернет; от друга страна - да се поддържат целенасочено "във форма" основните психични функции, чрез тяхното трениране: автогенна тренировка, конкретни техники за трениране на паметта, волята, интелекта, емоционален контрол, медитация и пр.;

  • психопрофилактика - избягване на ситуации, които предположително биха могли да доведат до силни стресове или сривове на психиката: различни форми на насилие, психическо въздействие и манипулиране; прекомерни въздействия върху едно или повече от сетивата, което също би могло да доведе до психически разстройства (или функционални нарушения);

  • психоанализа - при възможност, поне веднъж в годината по конкретна програма, преценена от специалиста;

  • използване при необходимост на методите "репродукция" и "декапсулация" - добре познати на специалистите по психотерапия;

  • осигуряване на достатъчен и пълноценен сън.

Утешителните запаси срещу консуматори на утешение със сомато-психичен произход ще наричаме хармонизатори на подсъзнанието (на несъзнаваното) или по-правилно и по-точно ид-хармонизатори. Възможно е също да обобщим съвкупността от всички Ид-хармонизатори с понятието СОМАТО-ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ. Основната характеристика на тези УЗ - Ид-хармонизаторите - ще бъде тяхната способност да балансират инстинктите, влеченията и импулсите в Ид, както и проявените чрез тях Либидо и Мортидо като поддържат либидната тенденция. Макар че като че ли всичко изглежда обвито в "гъста мъгла", то, струва ми се, интуитивно вие ще разберете, че става въпрос не само за намаляване на напрежения, които са създадени чрез неосъзнавани от нас сили, но и такова хармонизиране (т.е. разположение по посока и въздействие на силите) на инстинктите, влеченията и импулсите, че възможността за неблагоприятна конфигурация или комбинация от тях е сведена до оптималния минимум, независимо от потенциално възможните въздействия на консуматори на утешение със сомато-психичен произход или други подобни. Накратко - максимално удовлетворена, хармонизирана (чрез създадените и натрупани запаси от Ид-хармонизатори) структура на Ид.

Основни възможности за създаване и натрупване на УЗ срещу КУ с чисто психичен произход:

  • пълноценно развитие и постоянно усъвършенствуване на Възрастния;

  • постоянно задълбочаване и усъвършенствуване на себеанализа - максимална степен на осъзнаване и опознаване (в рамките на възможното) на ЕД, АД, Р, В, както и субструктурите на Суперего;

  • транзакционен анализ- при възможност поне веднъж в годината по конкретна програма, преценена от специалиста, или като алтернатива на психоанализата;

  • утешителен анализ - възможно по-често и особено утешителен автоанализ, главно с цел определяне на его-позицията и мерките по утешителната профилактика, но поне веднъж годишно провеждане на утешителен анализ от специалисти (които, надявам се, скоро ще се появят);

  • достигане нивото на съзнателен избор на его-състоянията;

  • създаване на възможности за максимална изява на Естественото Дете - за да му се възхищават и/или да го обичат;

  • изучаване и осъзнаване на собствения жизнен сценарий и пренаписването му от страна на Възрастния, ако е необходимо, като винаги се оставя отворен финал и възможност за ново пренаписване, при нужда, т.е. достигане на ниво, при което "сценарият" е вече напълно осъзнат целеустремен жизнен план, чийто автор е Възрастния (разбира се, в съавторство, но в необходимата степен с Естественото Дете и системата Р-АД);

  • изучаване и използване на техниките и прийомите на Утешителния анализ за постоянно натрупване на УЗ от всякакъв вид;

  • стремеж към пълно опознаване и контрол върху собствените емоции, памет и интелект;

  • контрол върху количествените и качествените промени на съзнанието;

  • използване на въображението, при търсенето на възможности за натрупване на УЗ;

  • заемане на позицията "Аз съм добър, ти си добър";

  • точно и ясно регламентиране на "взаимоотношенията" между Его и Суперего;

  • осъществяване на всички възможни действия с цел защита на УЗ от "отнемане", "кражба" или "загуба" - недопускане на насилие срещу собствената личност или избягване на ситуациите, предполагащи възможност за насилие под каквато и да е форма;

  • натрупване на достатъчно количество и качество материални УЗ, които са много важни за системата Р-АД, а също и за ЕД - дом, определен минимум материално-битови условия за живот, съвременни материални и технологични удобства - кола, компютър, мобилен телефон, битова техника и т.н.;

  • осъзнаване на факта, че всеки ден е ден от твоя живот и предприемане на съответните действия, с цел елиминиране на ежедневните КУ - чието постоянно въздействие е най-честата причина за влизането ни в Дискомфорт (или излизането ни от състоянието на Утешение).

Утешителните запаси срещу КУ с чисто психичен (Его) произход ще разделим на няколко групи и ще ги наричаме съответно: БЛАЖЕНСТВО и РАДОСТ за Естественото Дете, ДОСТОЙНСТВО и НАГРАДА за Адаптираното Дете, БЛАГОРОДСТВО и ГОРДОСТ за Родителя и НЕЗАВИСИМОСТ и СВОБОДА за Възрастния. Разбира се, предложените понятия са съвсем условни, но трябва да призная, че съм търсил и наличието на поне някаква асоциативна връзка със същността на "нещата", които искам да изразя.

Основни възможности за създаване и натрупване на УЗ срещу КУ с психо-социален произход:

  • осъзнаване и опознаване (доколкото е възможно) съдържанието на субструктурите на собственото Суперего - ЕД*, АД*, Р*, В*;

  • всички, посочени по-горе възможности за създаване и натрупване на УЗ срещу КУ, с чисто психичен произход;

  • подготвяне на план и съзнателни действия, насочени към постигането на Идеала на ЕД*;

  • планиране и съзнателни действия, насочени към постигането на Идеала на АД*;

  • намиране на компромисен вариант между Идеалите на ЕД* и АД*, след което осъзнаване и осъществяване на възможностите за постижението на Идеала. Ако Идеалите на ЕД* и АД* са взаимно изключващи се (няма компромисен вариант) - насочване към компилиран (изграден по рационален принцип от различни черти на единия и другия вариант) от Възрастния вариант на Идеала и стремеж към неговото постижение;

  • извършавне на необходимия минимум от действия с цел приближаване или достигане на социалната позиция, "съответна" на нашата личност според Р* - "постоянна работа" в "правилната" посока, водеща до достижението;

  • добро познаване на моралните принципи и изисквания както на обществото, така и собствените и максимално съобразяване на извършваните действия с тях - дотолкова, че поне да не се допускат "угризения на съвестта", а при възможност и поддържане на чиста съвест;

  • при пълно разминаване на обществените с личните морални принципи и изисквания - да се търси възможност за излизане от конкретното общество и намиране на съответното общество (континент, държава, град, район и т.н.);

  • при невъзможност да се смени обществото, по-добре е да се предприеме "самоизолация" чрез занятие (дейност, работа), което няма да привлича вниманието на обществото върху личността;

  • трябва да се използва и възможността (ако съществува такава) за приемане на обществените морални ценности и изисквания и ревизиране на собствените, т.е. истински или демонстриран конформизъм (съгласие с обществото).

Утешителните запаси срещу КУ с психо-социален произход (или, произлизащи от Суперего) също можем да разделим на групи с условни обозначения: СЛАВА и ИЗВЕСТНОСТ за ЕД*, БОГАТСТВО и ВЛАСТ за АД*, РЕПУТАЦИЯ и ЧЕСТ за Р* и ХИГИЕНА и ПРОФИЛАКТИКА за В*. Отново ми се иска да посоча, че понятията са определени по този именно начин с цел по-лесно и асоциативно възприемане.

Основни възможности за създаване и натрупване на УЗ срещу КУ със социален произход:

  • осъзнаване и приемане необходимостта да се играят социални роли - както формални, така и неформални;

  • ролеви тренинг и постоянно поддържане на "формата";

  • намиране и осъществяване на оптимална дейност (работа) - да е "любима" и да е икономически изгодна за личността, без да засяга интересите на обществото, даже обратното - да е обществено приемлива и позитивно оценявана;

  • осъществяване на необходимите действия с цел постигане наикономическа стабилност;

  • запознаване с определен минимум от законовата база на обществото - да се знаят основните права и задължения на "членовете на обществото";

  • да се изучават, осъзнават и използват неписаните "правила на играта" в обществото;

  • да се определи правилно към коя обществена група е най-добре да принадлежи конкретната личност - ще се стреми към пост, да бъде държавен служител, държавен слуга или ще принадлежи към групата, работещи в "частния сектор";

  • изграждане на собствено възприемане и поведение спрямо "двойните стандарти", както и представите за така наречената социална несправедливост;

  • създаване на организации или участие в организации, основани с цел да защитят свободите на личността - ограничавани обикновено от властта, държавата (в лицето на държавните служители) или организираните "престъпни групировки";

  • предприемане на всички мерки за обезпечаване както на собствената безопасност, така и на безопасността на близките си;

  • избиране на съответни на личността място, стил и начин на живот, както и осъществяване на всички приемливи за обществото действия за постигането на тази цел;

  • несподеляне и неприемане на расизма, национализма, религиозния (и всякакъв друг) фанатизъм и всички форми на тероризъм;

  • "подхранване" вярата и надеждата в бъдещето и "утрешния ден" по всички възможни начини и съответни действия.

Утешителните запаси срещу КУ със социален произход можем да наречем условно СОЦИАЛНА ЗАЩИТА и СОЦИАЛНА ПРОФИЛАКТИКА.

След като вече разгледахме основните възможности за създаване и натрупване на Утешителните Запаси, можем да дадем определения на редица често срещани понятия (думи) от гледна точка на Утешителния анализ - ще ги намерите в Приложение 1.

 3. ЖИЗНЕН СЦЕНАРИЙ И УТЕШЕНИЕ. ЖИЗНЕНИ ПОЗИЦИИ И УТЕШЕНИЕ

Според Ерик Бърн всички форми на социална дейност способствуват структурирането на времето, помагат ни да преодоляваме скуката и в същото време ни позволяват да извличаме максимално възможното удовлетворение от всяка ситуация (вече ви е ясно защо е така, нали?). Освен това, казва Бърн, у всеки индивид съществува допълнително и "подсъзнателен" план за живота, в който той, индивидът, е набелязал продължителни периоди от своя живот - "месеци, години и целия си живот" - запълвайки ги с периоди на рационална дейност, развлечения и игри, които съдействат за развитието на сценария и едновременно с това "носят на индивида удовлетворение", обикновено прекъсвано от "периоди на затвореност в себе си или кратки епизоди на близост". Бърн твърди още, че сценариите обикновено се създават на основата на детските илюзии, които "могат да се съхранят през целия живот".



Сценарият според Бърн е "постоянно действащ жизнен план, създаден в детството под въздействието на родителите". Това е "психологическа сила, подтикваща човека към неговата съдба, независимо от това съпротивлява ли се той, или й се подчинява доброволно".

След като имаме вече известна представа за така наречения "жизнен сценарий", нека сега да разгледаме как се съотнася концепцията на Ерик Бърн с описания от нас Утешителен анализ.

Ако изхождаме от определението на Бърн за "жизнения сценарий", можем ли да предположим, че основните въпроси, относно неговото реализиране - предизвикването на Дискомфорт при отклоняване от "правилния" път и изпитването на Утешение, при "движение" по сценария - са свързани главно със системата Р-АД? Вероятно - да! Нали сам Бърн твърди, че жизненият сценарий е "създаден в детството, под въздействието на родителите"? Следователно, можем да предположим, че образите, определящи основните направления и "сюжета" на жизнения сценарий (ЖС), се натрупват главно в Родителя и Адаптираното Дете.

От една страна, "така се прави", "така е правилно да постъпиш", "това е неправилно", "така не може", "не можеш да си позволиш това" и т.н. са инструкции за действие от страна на Родителя, предназначени и ориентирани главно към Адаптираното Дете. В него се изгражда организирана в някаква степен система на действие - когато човек изпада в това его-състояние. Всичко, излизащо извън рамките на тази система или противодействащо на нея, ще доведе до безпокойство и дискомфорт в АД. Същото ще се случи и с Р, защото именно той е субструктурата на Его, която е призвана да следи за наличието на "ред" и "правилното" поведение, целящо развитие на събитията по ЖС. В случая ЕД не може да противостои на обединилите се в "съюз" Р-АД, защото, макар и да му се дава възможност (на ЕД) за "изява" и "игра на воля", в решителния момент, когато се определят главните посоки на развитие и се вземат главните решения, светват "светофарите" и "указателните табелки" на Р-АД, които предлагат или точно определен маршрут, или няколко "възможности" за избор на маршрута, които обаче водят по предначертания път към предварително поставената от ЖС цел.

Аналогично стоят нещата и с Възрастния. Той трябва да достигне значително ниво на развитие и усъвършенствуване, т.е. да има достатъчно информация, да осъзнае наличието на ЖС и съдържанието на "сюжета" му (което е най-трудното), да оцени обстановката и да вземе решение: дали да се противопостави на Р-АД (предизвиквайки силен Дискомфорт у тях), или да е безразличен именно в решителните моменти, предавайки им "властта" върху Его.

Можем да предположим, че в "първо приближение" ЕД почти винаги ще губи "сражението" и да се противопостави само на изискванията на Р-АД е извън неговите възможности. Още повече - трябва да се има предвид, че Социалното подкрепя именно Р-АД, а не ЕД.

Да, Социалното използва за своите нужди стремежите, желанията, слабостите и прелестите на Естественото Дете, но - не повече от това! По този начин ЕД се изправя срещу още един "противник", работещ с "двойни стандарти" във всяко отношение и имащ в свое разположение безброй методи на въздействие, повечето от които са насочени именно в подкрепа на Р-АД и срещу естествения стремеж за "неподреденост" на ЕД, който ние бихме нарекли при други условия - "непосредственост" и "детска чистота".

Излиза че, ако въобще искаме да променим ЖС, трябва да се разчита главно на Възрастния. Само той, разбира се, използвайки въображението на ЕД или даже в "съюз" с ЕД, може да повлияе върху ЖС - или да се откаже от него изцяло, или да го "пренапише" само в тази му част, която не съответствува на реалността (или желаната цел). Възрастният може да потърси и помощ отвън, ако сметне за необходимо, че това ще го доведе по-бързо до желаната цел. Всичко това ни кара да мислим, че "пренаписването" (цялостно или частично) на ЖС, може да стане или след достигане на определена зрялост, съвършенство и свобода на В, или чрез външна помощ - обикновено, друга личност (или личности). Трябва да се има предвид, че Възрастният може да използва външната помощ на друга не непременно физически съществуваща личност (или личности). Това става главно, чрез "следите", оставени от тези личности - художествени произведения, можещи да послужат изцяло или поне частично за сценарий: книги, филми, митове, легенди, приказки и други подобни.

И все пак главният въпрос пред нас е: ако съществува ЖС, можем ли да го осъзнаем напълно и в какви случаи е необходимо да се "отклоним" от сценарното развитие и да изберем "своя си път"?

Нека приемем, че за повечето от нас наличието на ЖС е факт. Казвам за повечето, защото дори от теоретична гледна точка, трябва да допуснем, че е възможно развитие на индивида, при което Възрастният не само не изостава от Р-АД, но ги настига и изпреварва в развитието и "взема управлението" на Его сравнително рано в "своите ръце". Било поради факта, че Родителят се е оказал не толкова категоричен в своите инструкции, или поради това, че ЕД "трудно" предоставя материал за формиране на АД.

Но, нека от гледна точка на Утешителния анализ, все пак, да си дадем отговор на въпроса: кога е необходимо и какво е необходимо да променяме в ЖС, при условие, че сме го "разгадали" (сами, или с нечия помощ), т.е. знаем "края на филма"?

Отново би било добре да изхождаме от "количеството" Утешение (или Дискомфорт), което бихме получили, при движение по сценария или при отказване от него. Във втория случай трябва да сме готови, че винаги ще бъде налице, за известно време, състояние на Дискомфорт - просто, промяната на ЖС винаги ще предизвика недоволство в Р-АД. Ние трябва да бъдем готови за този Дискомфорт и е добре предварително да знаем каква техника на утешаване на Р-АД ще използваме - какъв ще бъде адекватният утешител.

Когато обаче системата Р-АД е спечелила в някаква степен на своя страна ЕД, задачата се усложнява значително - даже, ако сме осъзнали, че финалът на конкретния ЖС е трагичен за личността. В този случай В е почти задължен да се възползва от външна помощ. Вероятно Сценарният анализ в съчетание с Утешителния помощен анализ, могат да помогнат на личността (на нейния Възрастен) да промени поне финала (или критичните моменти в "сюжета").

В случаите, когато ЕД е с такова съдържание и структура, че е по-добре да използваме предимно възможностите на АД, вероятно, не е необходимо да променяме ЖС - загубата на контрол от страна на Р-АД (заедно с В) върху Его, осъществяван с помощта на ЖС, може да доведе не само до продължителни състояния на Неутешеност, прекъсвани от кризи на Неутешимост, но и до неочаквана трагична развръзка.



И така, стигаме до следните елементарни изводи:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   36




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница