Въведение, или няколко думи за статистиката и други, по-интересни неща
Изтегляне 5.62 Mb.
|
Не е случайно, че по време на големи спортни изяви, особено такива, при които зрителите са огромно количество хора, са възможни масови сблъсъци между тях, понякога водещи до големи трагедии - включително с човешки жертви. Когато хиляди едновременно влязат в повишен Дискомфорт, а в същото време на съседните трибуни е точно обратното - изблик на силни радостни емоции, поради полученото миг-утешение, влизането в състоянието на Естественото Дете, разярено от "очевидната несправедливост" ("тези си платиха и си купиха утешение, а аз платих за какво? - измамиха ме!") и загубата на контрол върху него, поради силните отрицателни емоции, е процес, който мигновено може да се усили хилядократно и да доведе до описаните по-горе трагедии, примери за които може да даде всеки от нас. Изследването на Спорта от гледна точка на Утешителния анализ би могло да ни даде много информация, първо, защото това е дейност, която, обаче, съчетава в себе си характеристиките на играта и развлечението, а също така почти винаги е свързана и с изпълняването на някакви ритуали - както от страна на спортистите-професионалисти, така и от страна на зрителите; второ, защото дава възможност в повечето случаи за съпреживяване - а това е, както вече знаете, една от универсалните техники на утешаване. Например понякога съпреживяването на повишения Дискомфорт може да доведе до "омекотяване" на реакцията на конкретно взетата личност ("страдам не само аз, а толкова много хора още"), а съпреживяването на Утешението усилва ефекта от него многократно и даже може да доведе до натрупване на значително количество утешителни запаси - българите, съпреживели радостта на Утешението от изключителното постижение на националния ни отбор по футбол през 1994 година (когато отборът зае четвърто място на световното първенство в САЩ) вероятно още се гордеят (в Приложение 1 можете да видите, че гордостта е всъщност проява на натрупани утешителни запаси) с постижението на "Пеневата чета". Нещо повече - всички ние тогава някак си "естествено" излизахме на улиците след всеки пореден успех на "националите" (а беше посред нощ) и се радвахме, радвахме, като "малки деца" - търсехме още и още веднъж съпреживяването на огромното Утешение, като се стремяхме да го задържим за по-дълго, колкото може по-дълго. Непознати хора се прегръщаха, целуваха, пееха песни, крещяха "българи - юнаци" и това не веднъж, а след всяка победа на футболистите. Ами, посрещането им в София... Даденият пример не е изключение, а по-скоро правило. Повечето от нас са чували или виждали по телевизията какво става в Бразилия - както при успех, така и при неуспех на футболния им отбор; как беше застрелян един от колумбийските футболисти след тяхното фиаско през същата 1994 г.; как беше изживяно събитието, когато френският национален отбор по футбол стана световен шампион през 1998 г. и т.н., и т.н. Трето, спортът, както осъществяван във вид на дейност, така и когато е под формата на игра и/или развлечение, дава още една възможност - "да отреагираме" натрупаните напрежения, стремежи и желания към разрушение, унищожение и "смърт", в една приемлива форма както за обществото, така и за конкретната личност. Всичко, написано по-горе, за Спорта потвърждава, че той все повече се превръща не само в дейност, но и в една от основните дейности на хората - неслучайно се казва, че Спортът вече е един от най-сериозните бизнеси. И той наистина е такъв, но за бизнеса ще поговорим по-нататък в изложението. Друг вид обществено зависима дейност (работа), която става все по-актуална и се развива с много голяма скорост, е обезпечаването на защита и безопасност. Този вид дейност все повече се превръща в една от основните не само за държавата, но и за редица частни организации. Не само че се разработват стратегически и тактически планове и способи за осигуряване на защита и безопасност, както на отделна личност (или личности), така и на дадена организация (или група), но и все по-често се апробират - което ще рече, че се прилагат на практика или в експериментални условия, или направо в реални такива. Ако пък релните условия липсват в момента - винаги могат да се създадат, или да се направи експериментална ситуация и да се проведе необходимото "учение", за да бъде във форма "личният състав". Обезпечаването на защита и безопасност на когото и да е, винаги води най-малко до успокоение (че някой се грижи за тебе и те пази, т.е. ти си ценен, ценят те - радва се ЕД), а в повечето случаи и до пълноценно Утешение - сигурността и безопасността са особено необходими на системата Р-АД. А пък и Възрастният не е безразличен, защото това снема част от неговата отговорност - да се грижи за оцеляването на личността. Ето как тази дейност - обезпечаване на защита и безопасност, се превръща в един мощен утешител за тези, които изпитват върху себе си резултатите от нея. Друг е въпросът, че за "обикновените" хора защитата и безопасността е предоставена на тях самите - каквото и да ни приказват в средставата за масова информация или представителите на държавните структури, свързани с властта. Разбира се, осигурява се някакъв минимум от "защита и безопасност" от страна на държавата спрямо "обикновените граждани", но той е почти винаги пост фактум - т.е. случило се там земетресение, наводнение, пожар и пр., тогава идат да ни помагат и защитават. Но, преживелите такива катастрофи знаят доколко и докога се осъществява такава помощ и защита, която впоследствие се представя като готовност на държавата да осигури защита и безопасност (?!) на своите граждани. Все пак, когато ни говорят, че за нас се грижат и се обезпечава защита и безопасност на "населението", то това снема фоновия Дискомфорт и действа утешаващо. Власт-имащите го знаят и най-много говорят за този вид дейност преди избори... Ние можем да продължим с разглеждането на още много и най-различни дейности - особено обществено-зависимите, но ще се ограничим дотук, защото целите ни са малко по-други и нямаме възможност да се разпростираме подробно в тази толкова обширна област. Предполагам, че за всеки ще бъде интересно да прочете за своята професия или дейност, за играните от него конкретни игри или предпочитаните развлечения и ритуали от гледна точка на Утешителния анализ, но засега можем само да кажем, че това е един възможен проект за осъществяване в бъдеще, като не е задължително този анализ да бъде осъществен именно от мене и/или точно сега - надявам се Утешителният анализ да заеме някакво място в областта на съвременната съвкупност от теоретико-приложни дисциплини, изучаващи човека, да се развива постоянно и да се появят хиляди специалисти, които, от една страна, ще познават конкретните ритуали, развлечения, игри, дейности (особено обществено-зависимите) значително по-добре и професионално, а от друга, ще приложат на практика своите познания, повишавайки по такъв начин "общия фон" на утешеност, или, казано иначе - снижавайки силата и обема на съвкупния Дискомфорт. Накрая искам само да отбележа, че при повечето от обществено-зависимите дейности (за да бъдат успешно осъществени функциите им) има огромно значение още един фактор - социалните роли (особено формалните - длъжностите), които на практика е задължително да бъдат "обличани" (т.е. трябва, задължени сме да се съобразяваме с тях), а това може да промени (и често променя) "общата картина" на получените резултати от Утешителния анализ. Изключително значение за обществено-зависимите дейности, за всички нас и за отделната личност в частност имат дейностите, поддържащи държаните структури чрез държавните длъжности, т.е. тези, които пряко (а понякога и косвено) са призвани да защитават държавното устройство и институции, както и да обезпечават самото функциониране на системата, наречена държава. Тук, от една страна, влизат длъжностите от структурите на държавната и местна законодателна, изпълнителна и съдебна власт, както и репресивните органи - полиция, армия, специални подразделения, гранични войски, тайни служби и др. подобни, данъчните органи, икономическата полиция, митниците, следствените органи, както и всякакви, конкретни за дадена страна, контролиращи и санкциониращи "нарушителите" органи. Занимаващите се с такъв вид дейност (работа) са в извествн смисъл привилегировани - силата е на тяхна страна и те винаги са "прави". Ако се наложи могат да упражнят своето "право" по избран от тях начин, включително и груба физическа сила, в който и да е момент - независимо от всичките словесни "салати", които ни предлагат ежедневно средствата за масова информация. Длъжностите в тази сфера можем да разделим най-общо на две групи - управленчески (най-често ги наричат постове - нека и ние да използваме това понятие) и изпълнителски (общото понятие е служител, но почти винаги понятието се конкретизира - полицай, данъчен инспектор, инспектор, войник, следовател, съдия, митничар, чиновник и т.н.). Ако вие сте на държавен пост или поне държавна служба, т.е. държавен служител от посочените по-горе възможности, то определено вие сте по-защитен от останалите редови граждани и при умело използване на служебните права и пълномощия можете да постигнете значително Утешение, но... с една малка подробност - при вас трябва да доминира системата Родител-Адаптирано Дете или описаната малко по-горе ситуация с Водещото Естествено Дете - ВЕД (като последното е "подходящо" главно за заемането на някой пост). Ако вие не сте от този тип личности, вашето място не е в тези служби и органи - повече ще бъдете в състояние на Дискомфорт, отколкото в състояние на Утешение. Ще ви измъчва съвестта, ще ви отегчават безбройните ритуали и спазването на различни "безмислени" за вас етикети, ще трябва да играете игри, които няма да ви допадат или харесат, ще се налага да участвувате във формализирани развлечения или "съмнителни" неформални такива и т.н., и т.н. Ето защо, работещите в тези именно държавни служби и организации, се различават психологически и поведенчески от всички останали, които уж също работят държавна работа - например, такива като лекарите в държавните медицински заведения, учителите, работниците в държавните производствени или търговски предприятия, както и в сферата на услугите и пр. Следователно, от другата страна, се намират хората на държавни длъжности, за които най-общо можем да кажем, че работят в така наречената държавна обслужваща сфера - именно те са слугите на обществото. Колкото и тъжно да звучи - реалностите са такива: има държавни постове, държавни служители и държавни слуги... ... Лично аз работих няколко години като лекар (държавен слуга), две и половина години - като научен сътрудник (отново държавен слуга) малко повече от две години като специалист по здравеопазване в рамките на изпълнителната власт на града (държавен служител), след това бях около две години университетски преподавател в държавен университет (пак държавен слуга) и накрая излязох въобще от системата на държавната работа - започнах да се занимавам с частен бизнес. Както виждате - държавни постове не съм заемал и мога да кажа, че нито съм се стремял, нито пък съжалявам за това. Преценявам, че структурата на моята личност, както тогава, така и сега, е такава, че заемането на държавен пост, или работата ми като държавен служител, ще ми донесе повече страдания (т.е. Дискомфорт), отколкото комфорт (Утешение) и, чак сега разбирам, защо се отказах от направеното ми в армията предложение да работя като военен лекар. От друга страна, мога да споделя, че работата ми като държавен слуга (лекуващ лекар, научен сътрудник, преподавател) ме удовлетворяваше и утешаваше - спомням си, че тогава много често изпитвах именно онова чувство на приятна умора, за което ви разказах в началото на тази част на книгата. Като си помисля обаче, ако работех като лекар в частна клиника, научен сътрудник в частна лаборатория, преподавател в частен университет, то удовлетворението щеше да бъде същото или даже по-голямо (вероятно, щяха да ми плащат повече). Следователно, истината се крие в структурата на личността ми, а не в това дали съм на държавна работа (като държавен слуга), или работя за частен работодател. Ето това се опитвам да обясня - ролята на структурата на нашата личност към определен момент има решаващо значение за правилния избор на дейността, с която ще се занимавате. И този избор обикновено се налага да бъде направен бързо. От друга страна, човешката личност, нейната структура и съдържание, се променя - повече или по-малко... Кой знае - след време може би ще ми бъде трудно да откажа държавен пост, защото ще "преценя", че вече мога да контролирам себе си достатъчно, за да влизам в съответната социална роля без никакъв ущърб за своето Его и жадуваното от него Утешение. Нека цитираме древната философска мисъл: "Всичко тече и всичко се променя"! Но всичко ли наистина и достатъчно ли се променя?... Така че, помислете си и решете: струва ли си толкова лесно и "лекомислено" да се отказваме от "привилегиите", които ни дават работата като държавен служител или заемането на държавен пост? На този въпрос всеки трябва да си отговори сам (но, препоръчвам ви първо да се запознаете по-отблизо със... себе си!). Алтернативата: дейност (работа) в недържавна (частна) организация или както най-често се наричат такива организации - фирма (производствена, търговска, в сферата на услугите и т.н.). Тук ръководните или управленските длъжности често се наричат "бос", "шеф", "мениджър", но могат също да бъдат обобщени с понятието ръководен пост. Всички останали, работещи във (или за) фирмата обаче, се наричат най-често сътрудници. Естествено е в ежедневната реч понятията, посочени по-горе, да се употребяват по-свободно, както в единия така и в другия случай - и при работещите на държавна работа, и при работещите у частен работодател. Например, научен сътрудник, звучи много добре, но когато той е на държавна работа, истината е друга - той е държавен слуга (в смисъла, определен по-горе), а не "сътрудник" на държавата... Горните разсъждения могат да започнат и от друго начално място - като изхождаме от това, кой е работодателят. Да бъдеш Работодател е нещо изключително отговорно и, бих казал, интересно. Именно Работодателят, независимо дали това е държавата, конкретна държавна организация (държавна фирма), частна фирма (собственост на конкретно лице или лица ), или конкретно физическо лице, е призван да структурира времето на определено количество хора чрез осигуряването на възможност за извършване на дейност (работа), която пък да им осигури получаването на дадено количество пари и евентуално Утешение, че работят именно такава работа. Независимо от Работодателя обаче, държавен или частен, държавните служители и заемащите държавни постове винаги ще бъдат в "неравноправно" положение спрямо всички останали, работещи или като държавни слуги, или като сътрудници и даже "шефове" на частни фирми - в смисъл, че държавните служители и особено тези, заемащи държавен пост, ще бъдат привилигеровани, защото силата (държавната сила) е на тяхна страна. За съжаление, грубата сила се оказва последния довод, който винаги действа - независимо от желанието ни понякога да се правим на герои. Всъщност, няма нищо страшно в това, да съблюдаваш правилата (законите) на по-силната страна - още повече, че те са създавани почти винаги с "добри намерения". Страшното и лошото е, когато тези правила, написаните, не се спазват от представителите на самата държавна власт, а се използват така наречените "двойни стандарти" - за обикновените хора правилата работят по един начин, а за представителите на властта или техните протежета - по друг (или въобще не се прилагат). Толкова често се показва - и по телевизията, и чрез игралните филми, и чрез литературата търсенето на така наречената "справедливост" и неподправената радост, когато тя възтържествува, че започваш да си мислиш: постигането на справедливост сигурно е по-скоро изключение, отколкото правило, защото, ако знаеш, че вероятността да се постигне справедливост е много по-голяма от обратното, няма защо да реагираш с толкова силни емоции - това е все едно да се радваш до сълзи, че през лятото е топло... Накрая, ще спомена само, че единствената възможна алтернатива на държавната система и нейните "варианти" за структуриране на времето чрез дейност (работа), е така нареченият Частен Бизнес. Въобще бизнесът, частният бизнес предоставя значително по-големи възможности за разнообразна дейност (работа) и в този смисъл е един неизчерпаем източник както на средства (не непременно пари) за обезпечаване на своето съществуване и оцеляване, така и за постигане на Утешение. Но, от друга страна, той е и също толкова разнообразен в начините, с помощта на които може да ни вкара в Дискомфорт. Какво да се прави - "единство и борба на противоположностите"... Може би за нас е важно да разберем себе си, да осъзнаем структурата на своята личност, да открием истинските причини за нашия Дискомфорт, както и адекватните за нас техники на утешаване (или утешители) и тогава, едва тогава да се огледаме - какво трябва да направим и какво можем да направим, за да може дейността, с която се занимаваме, да е целесъобразна за нас и да ни дава възможности за постигане поне на мигове-утешение... В противен случай - или ще трябва да сменим работата (дейността), или... ще трябва да се променим самите ние! Да, това е възможно, но... Дали ще ни стигне нашият, личният ни живот, за да можем да се променим така, както бихме искали, или би трябвало? Та нали отива немалко време отначало да опознаем себе си, а животът продължава да си тече, при това - все по-бързо... Близост - последният способ за структуриране на времето, който ще разгледаме. Близостта е състояние или процес на общуване между двама или повече души при пълно разкриване на личността на всеки, без каквито и да са скрити мотиви или ограничения. Еквивалентно е на най-краткото определение, което би дал всеки - "пълно разбиране помежду ни". Основната цел на близостта е постигането на максимално възможното Утешение за даден момент или период от време, съчетано с натрупването на колкото може по-голямо количество утешителни запаси. Ние обаче ще разгледаме по-подробно Близостта и нейната същност в последната част на книгата, защото тя - Близостта, заедно с Любовта, е нашето най-силно средство за постигане на Утешение. Втора глава - Субект и обекти на Утешението
Без да се впускаме в излишно теоретизиране, ще уточним две основни понятия, които ще употребяваме по-нататък - Субект на Утешението и Обект на Утешението. Субект на Утешението ще наричаме нуждаещия се от утешаване човек - дадена личност в състояние на Дискомфорт. Обект на Утешението - всички възможни и/или използвани техники на утешаване, както и самите "утешители" (дори когато те са конкретни лица или група от хора). Заместителите на "адекватните утешители" - утешителни заместители, независимо от това, че водят до Псевдоутешение, също могат да се разглеждат като обекти на Утешението, защото все пак чрез тях личността получава временно утешение. Като обекти на Утешението ще разглеждаме и утешителните запаси. Накратко - обект на Утешението е всяко "нещо", което може да доведе поне до миг-утешение (ако не до цялостно състояние на Утешение, макар и кратковременно), т.е. решава "проблема" поне спрямо един конкретен дискомфорт. Логично и естествено е да се предположи, че структурата и съдържанието на личността ще определя до голяма степен какви фактори ще водят до Дискомфорт у нея, а следователно и какви (или кои) ще бъдат най-ефективните (т.е. адекватни) обекти за постигане на Утешение. Личността обаче постоянно се "развива" или търпи някакви промени - изменения както от по-голям мащаб в цялостната структура, така и далеч по-фини промени, които могат да касаят някаква малка част от съдържанието на дадена субструктура. Това налага да направим извода, че освен индивидуалното развитие и житейския път на всяка личност, които до голяма степен определят съвкупността от най-често прилаганите обекти на Утешение, влияние оказват и далеч "по-незначителни" на пръв поглед фактори, които обаче в даден момент, могат да се окажат решаващи за правилния избор на обект(и) на Утешение, за да се постигне желаната цел - състояние на Утешение или поне миг-утешение (вижте Приложение 1). Необходимо е също да имаме предвид, че не винаги се осъзнава кой от възможните за избор обекти на Утешение е адекватен и кой - не! Този факт представлява достатъчно сериозен проблем, защото състоянията на Дискомфорт могат да си приличат по усещания, възприятия и представи, но да се различават съществено по своята същност - причините, поради които е предизвикано дадено състояние на Дискомфорт, които ние вече нарекохме конкретни дискомфорти. Именно съвкупността от конкретни дискомфорти представлява същността на общото състояние на Дискомфорт, което се нуждае от преодоляване (утешаване). Поради това, търсенето на бързо преодоляване на Дискомфорта по познати вече (от личен опит) механизми, т.е. с известни "утешители", не винаги ще даде желания резултат, просто заради факта, че в даден конкретен момент избраното средство може да се окаже неадекватно или даже индиферентно (безразлично) по отношение на Дискомфорта, а от друга страна - именно в такива случаи най-често се "прибягва" (понякога съзнателно, друг път - не) до утешителни заместители. Идеята, която бих искал да ви внуша е, че е необходим някакъв минимален Утешителен анализ - или Утешителен автоанализ, за да се увеличи съществено вероятността за правилен избор на адекватна техника на утешаване (утешител). Ние, съвместно с вас, ще се опитаме да си изградим минимум от "инструменти" за изследване на състоянията на Дискомфорт, за да можем, в "първо приближение", да си правим самостоятелно егография, определяне на его-позицията в даден момент и его-диагностика, чрез Утешителен автоанализ, след което, ако е необходимо (и възможно) да избегнем всички консуматори на утешение, да изберем и да приложим адекватна техника на утешаване (адекватен обект на Утешение или конкретен утешител), като не забравяме за възможностите на Утешителната профилактика. Когато говорим за състояние на Дискомфорт, естествено е да се запитаме дали има някакви "видими" признаци, които да ни насочват директно към "поставянето на диагнозата". Разбира се, видимите признаци са едно, а какво е положението всъщност - съвсем друго. И макар че видимите признаци на неутешеност или утешеност могат да бъдат и симулирани, все пак, те не губят своето значение при Утешителния анализ. Видими признаци на неутешеност са например: потиснато настроение; неадекватно общуване с околните; явно изразена тъга, готовност да се разплаче всеки момент; плач - характерен повече при неутешимост; изразена раздразнителност, достигаща до неконтролирани емоционални изблици; демонстриране състояние на безнадежност, или говорене, че "няма никаква надежда"; "никой не ме разбира"; видима завист или мнителност и т.н. (Разгледайте подробно Приложение 4). Разбира се, комбинацията от два или повече признака, както и видимото съществуване на само един от тях, е достатъчен сигнал за предприемане на някакви действия с цел преодоляване на започващия или вече оформил се Дискомфорт. Както сами виждате, повечето от описаните в Приложение 4 признаци на неутешеност, не са нищо друго освен познатите ни симптоми при така наречените невротични и/или психотични състояния. Има, обаче, и някои различия - например завистта, угризенията на съвестта, чувството на обида и пр. са признаци, които обикновено не се отнасят към така наречените в медицината симптоми - нали всички ние в един или друг момент сме ги изпитвали и добре ги познаваме... Макар че те имат различен смисъл и значение за конкретните личности. Нека да си припомним обаче, че всеки "болен" човек задължително изпитва някакъв Дискомфорт, а това значи, че той освен от останалата терапия се нуждае и от Утешение. Повечето от "признаците" могат да бъдат изразени в различна степен, с различна сила, т.е. при "добро желание" можем да определим в количествено отношение тяхната степен на проявеност. Ако приемем, че това е действително възможно (а то наистина е така), тогава, в случаите на най-силна изразеност на един или съвкупност от признаци на неутешеност, ще говорим за състояние на Неутешимост (остър Дискомфорт). Може да ви се стори, че приложеният списък е твърде разширен, или обратно - не всички "основни признаци на неутешеност" са посочени. Какво пък, всички ние сме различни и нашият, личният ни списък от основни признаци на неутешеност е съвсем конкретен, а следователно всеки трябва да си го "напише" сам. Тук аз съм се опитал да дам това, което според мене се среща най-често, но не претендирам за изчерпателност, както и за еднаква степен на значимост на посочените "признаци". За да довършим започнатото, би трябвало да продължим с описанието и разграничаването на основните видими признаци на утешеност. Такива са например: добро, приповдигнато настроение; явно изразена радост и чувството, че "можеш да полетиш"; смях - характерен най-вече за процеса на натрупване на утешителни запаси; изразено спокойствие и увереност в себе си; състояние на изразен оптимизъм и "напълненост с надежди"; стремеж към и осъществяване на целесъобразни за личността действия - включително творчески; чувството, че "върви ми във всичко"; отворено и добронамерено отношение към околните; "можем да се разберем, даже можем да бъдем близки"; любим човек, любима работа, проявена обич към близките, позитивно и добронамерено отношение към тях - "винаги съм готов да ви обърна нужното внимание"; интерес към всичко наоколо - пълно включване в обстановката и т.н. (А сега, разгледайте Приложение 5). Колкото повече от посочените признаци са налице, толкова по-пълноценно е постигнатото Утешение. Ако при това и степента на количествена изразеност е много висока в даден момент - личността казва, че изпитва "щастие". Щастието може да трае само миг, но може да бъде и по-дълготрайно. За съжаление (или за радост?!), обаче, преценката относно времетраенето на моментите на щастие е винаги субективна (зависи от личността) и няма смисъл да бъде измервана с астрономическо (или календарно) време. И накрая, възможно е да се съчетават (да са налице едновременно) признаци на неутешеност и признаци на утешеност - в такива случаи ще говорим за дисоциация (разделяне) на състоянията, и в зависимост от сумарната значимост (за дадената личност) на едните и другите ще се определят тенденцията и прогнозата относно бъдещото развитие на "събитията", т.е. състоянието, в което ще изпадне индивида. Такава "дисоциация" обаче в повечето случаи е тревожен сигнал, говорещ за неустойчивост на състоянието, т.е. на психическото равновесие. Засега ние няма да се спираме подробно върху този феномен - пред нас са още много и интересни "обекти", с които бих искал да ви запозная, и едва тогава ще се върнем (ако има време и място в тази книга) към по-задълбоченото изучаване на тази по-конкретна "материя". Когато ние възприемаме света около нас или извършваме определени действия, когато общуваме помежду си или просто наблюдаваме какво правят другите хора, когато изучаваме определен обект, явление или събитие, когато даваме оценка за каквото и да е и въобще процесът на натрупване на целия ни жизнен опит показва, че ние постоянно сме свързани, или зависими от определени личностни качества, които се проявяват чрез нашите ежедневни действия и "способности" - част от тях обусловени от соматичните ни "дадености", а друга, значително по-голяма част - от психичните. Тъй като психологията като наука все повече и в по-голяма степен използва аналитичния метод при своите изследвания, създаване на модели и формулиране на изводи за обективно съществуващите психични феномени, то не е случайно, че психиката (или психичното) у човека е "раздробена" на множество, така наречени, психични функции (или качества). Доколкото повечето от въведените понятия са придобили значителна популярност, предлагам и ние с вас да не спорим с психолозите и да използваме най-популярните психологически термини, обозначаващи различните психични функции, като няма да ги дефинираме строго - ще разчитаме на вашите лични представи за тях. Пък и всеки, който се интересува от по-строги определения, може сам да ги намери - слава богу, сега това е далеч по-лесно, отколкото преди петнадесетина години, например. За по-голяма лекота при възприемането на информацията и създаването на по-опростена представа ви предлагам да приемем за начало следния модел-хипотеза:
|