Въведение, или няколко думи за статистиката и други, по-интересни неща

Ерик Бърн поставя въпроса за целесъобразността на ритуалите, но ние ще подходим малко по-различно - ще считаме, че те са, малко или повече, винаги целесъобразни, защото допринасят за снемане на напреженията в системата Р-АД. Независимо дали става въпрос за личните или обществените ритуали, както и независимо от оценката, която се дава за тях от страна на обществото или конкретни личности.

Все пак най-големият плюс на личните ритуали е, че най-често те са по-достъпни - човек може да ги осъществи (обикновено) самостоятелно, почти винаги независимо от това къде се намира. Но дори и да има проблем с мястото, той бързо се решава и се пристъпва към ритуала. Примери за лични ритуали - много. Сигурен съм, че всеки от вас си има и свои, които или не се срещат у другите хора, или се срещат изключително рядко. Има и такива обаче, които макар и да са лични (по начина им на осъществяване), се срещат у множество хора. Например у повечето пушачи запалването на цигарата и нейното изпушване е почти изцяло ритуализирано. Само непушачите не биха могли да оценят огромното успокояващо значение (понякога) на този ритуал за дадена личност. Ритуал може да бъде храненето, започването на някаква дейност и нейното завършване, молитвата преди сън, приемането на вана, извършването на различни действия по точно определен ред - например посрещането на гости, подготовката за даден празник и т.н.

Личните ритуали, макар и да нямат на пръв поглед голямо значение за постигането на Утешение, са практически задължителни за личността, когато са част от нейната система на живот и постигане на някаква степен на Утешение. В този смисъл, ако на човек му бъде "отнета" възможността да ги "спазва" или осъществява с "необходимата" честота, постепенно ще се натрупат значителни напрежения не само в системата Р-АД, но и у Възрастния, защото той ще се окаже виновен, че не е дал възможност да се снеме напрежението в тези субструктури, чрез някакви заместители (за които се предполага, че Възрастният винаги трябва да "държи под ръка", в случай, че няма други възможности за постигане на Утешение).

Но, трябва да добавим, личните ритуали придобиват огромно значение именно в брака. Сблъсъкът между системите от лични ритуали на двамата съпрузи неминуемо настъпва (с изключение на редките случаи, когато личните ритуали повече или по-малко съвпадат). Можете да не се съмнявате, че резултат от този сблъсък е една голяма част от разводите. Нещата се усложняват, когато в едно домакинство живеят повече хора - обикновено, представители на няколко поколения.

Изходът в този случай е приемането на консенсусна система от лични ритуали или всеки член от семейството да си спазва своите лични ритуали, но да не пречи на другите да правят същото. Оказва се, че не е толкова лесно да се разделиш с личните си ритуали - значи, те имат голямо значение за всеки от нас.

По друг начин стоят нещата с обществените ритуали - те не само че дават възможност на системата Р-АД да изпита максимално удовлетворение (чрез признание и одобрение за участието в тях), но и са една реално използвана възможност за натрупване на утешителни запаси именно у Р-АД, които биха могли да бъдат използвани впоследствие. Например отиването в църква и спазването на ритуалите там дори веднъж седмично, но с повтаряща се периодичност е достатъчно, за да може Родителят и Адаптираното Дете да се "чувствуват" значително по-стабилни и имащи възможност да използват своите утешителни запаси до следващата седмица.

Спазването на ритуала - "венчавка" или "сключване на брак" - дава утешителен запас за Р-АД практически за цял живот ("ето, аз постъпих като всички останали и по този начин извърших нещо, което е правилно - сега мога да бъда спокоен поне в това отношение"). Който и обществен ритуал да вземем и разгледаме подробно, ще видим, че той е като "балсам" най-вече за Родителя - особено в началната фаза, когато се извършва самата последователност от действия, явяващи се същността на ритуала. Към края на цялото събитие, когато основната част, изисквана от Родителя, за да получи той признание, че "така се постъпва" и "така е правилно да се прави", вече е извършена, обикновено има част от ритуала, предначзначена да даде поощрение (одобрение, награда) за съучастието на Адаптираното Дете.

Например полагането на клетва от младите войници е ритуал, който завършва с първата им градска отпуска... Сключването на брак, брачната церемония (колкото е по-тържествен даден ритуал, толкова по-голяма е склонността на хората той да бъде наречен церемония) завършва с угощение в ресторанта - където не само си "хапваш" (за награда), но и можеш да потанцуваш и да се почувствуваш равен на "големите хора". Излизането от църквата след посещението на седмичната литургия и изпълнението на всички ритуални действия ти дава право да постъпваш "по-свободно" (наградата) до следващата седмица, когато отново можеш да демонстрираш смиреност, да запалиш свещичка и да се помолиш да бъдат опростени греховете ти. И така нататък...

Главното за нас е да разберем, че ако отчуждението е "зона на действие" на системата В-ЕД или само ЕД (при психичните разстройства например), която трябва да повлияе на Р-АД, за да бъде получено пълно Утешение, в случая с Ритуалите е точно обратното - Родителя и Адаптираното Дете като че ли казват на Естественото Дете "погледни, колко е интересно, ще ти хареса, само се включи и участвай, поиграй заедно с нас, тук ние (или всички) ще бъдем забелязани...". По такъв начин (отново чрез принципа на "излъгването") се спечелва отначало Естественото Дете за съюзник на Р-АД (особено като се има предвид, че някои ритуали са съпроводени с най-различни звукови, светлинни и други ефекти, "възхищаващи" и "удивляващи" нашето Естествено Дете).

След това Възрастният преценява, че ще е по-добре да даде възможност на "всички" (Р, АД, ЕД) да снемат част от напреженията, още повече - без да е необходимо той, Възрастният, да влага кой знае каква енергия и изобретателност. Следователно, логично за В ще бъде да използва по-икономичния начин за достигане на Утешение - Ритуалите. И в повечето случаи това наистина е така - крайният резултат е удовлетворение и Утешение. Именно в този смисъл казваме, че ритуалите са винаги целесъобразни. Те обаче могат да бъдат различно ефективни - в зависимост от постигнатото Утешение и натрупаните утешителни запаси.

Разбира се има случаи, когато определени ритуали могат да бъдат пагубни за участвуващия в тях. Например ритуалното изяждане на пленника при канибализъм - но, забележете разликата, пагубен ще бъде този ритуал само за изядения, а той и без това не би искал да участвува в такъв ритуал именно в тази си позиция... Всички сме чували за извършването на така наречените ритуални убийства - те са по същество същият ритуал като канибализма. Малко по-различно е при ритуалните самоубийства. Там, предполагам, системата Р-АД е подпомогната от (маниакални) деструктивни стремежи на Естественото Дете, при изключен или безразличен Възрастен. Така ритуалното самоубийство е последното "приживе" изживяно Утешение, като то почти винаги е свързано с Вярата, че животът продължава в "отвъдното".

При разглеждането на ритуалите като "серия от последователни, точно определени и предсказуеми транзакции" Ерик Бърн добавя и така наречените процедури. Тук, ние с вас, няма да постъпим по този начин, просто защото процедурите, както ще видим по-нататък, обикновено не носят утешение на системата Р-АД, а най-често на Възрастния (и понякога на ЕД). Даже може да се каже (това и Е. Бърн твърди), че е по-добре Родителят и Детето да не се намесват при осъществяване на дадена процедура - ще конкретизирам само че според мен става въпрос най-вече за Адаптираното Дете, а не на Детето като цяло.

И така, можем да си направим извода, че изграждането на собствена система от периодично повтарящи се ритуали - както лични, така и обществени, е винаги "добре дошла" за Възрастния, защото му дава възможност с по-малко вложени усилия да постига повече на брой, но с по-голяма продължителност мигове-утешения, а оттам, средностатистически погледнато, по-нисък фон на Дискомфорт при осъществяване на жизнените ни планове. Това обаче не означава, че именно Възрастният получава някакво удовлетворение (той даже може и да скучае), обратно - главните облагодетелствувани от ритуалите са Родителят и Адаптираното Дете; може да се "включи" малко или повече и Естественото Дете, но само ако му бъде интересно.

Сега вече можем да си представим отчуждението, съчетано с ритуали - лични или обществени, като една възможност за постигане на Утешение - отчуждението, използвано главно от "съюза" В-ЕД и ритуалите, предназначени основно за системата Р-АД. Налага се да направим, на пръв поглед, съмнителния извод, че от гледна точка на Утешителния анализ отчуждението и ритуалите са всъщност комплементарни (взаимно допълващи се) начини на структуриране на времето.

И наистина, ако се позамислим, ще открием много хора, даже сред нашите познати, които, от една страна, "не обичат много да общуват с хората" и "се държат отчуждено", но от друга - редовно посещават църквата според изискванията на канона и спазват всички ритуали там... Да не говорим, че всеки си има свои собствени лични ритуали, които също помагат значително при съчетание с отчуждението.

Следователно, може да се каже, че структурирането на времето у дадена личност би могло да бъде съчетание от различни видове (от гледна точка както на Транзакционния анализ, така и на Утешителния анализ) действия, които изглеждат (на пръв поглед) противоположни по своята същност и значение, но в крайна сметка водят до получаване на конкретна "печалба" - достигане състояние на Утешение, та дори то да е не толкова дълготрайно...

Развлечения - съвкупност от действия, с невинаги определена предсказуемост, чиято основна цел е както да даде "награда" на Адаптираното Дете за неговата добра "служба" у Родителя, така и да даде възможност на Естественото Дете за самоизява, възхищение (включително да му се възхищават на него) и игра. Последното важи и за Адаптираното Дете, само че игрите, които играят АД и ЕД, обикновено са различни. Това се дължи главно на факта, че помощник в игрите на АД е Родителя, а на ЕД помага основно Възрастният. По такъв начин можем да достигнем до предположението, че ако изберем съответното развлечение, ще можем да си тръгнем след това утешени с отстранен Дискомфорт, чувствуващи се готови "за нови подвизи".

Трябва обаче да отбележим, че развлеченията са толкова разнообразни по форма и съдържание, че много по-често срещано е да бъде "презадоволена" например системата В-ЕД за сметка на Р-АД или обратното, отколкото да се постигне "хармонично" развлечение, което би ни донесло търсеното Утешение.

Сигурно и на вас ви се е случвало да искате да си починете от... почивката (т.е. от вчерашното развлечение, което се очакваше да ви даде отмора?!). В такива случаи няма нужда да се самозаблуждавате - не е това развлечението, което ви е нужно! Истинското развлечение би трябвало да ви достави удоволствие, да ви накара да се чувствувате комфортно (т.е. утешени) и след него. В случаите, при които е валидна руската сентенция "Чем лучше вечером, тем хуже утром!" (Колкото по-добре вечерта - толкова по-зле сутринта!), вие не сте на подходящата вечеринка - това развлечение не е вашето развлечение. Защо ли? Защото няма да получите Утешение, а Псевдоутешение - това си личи по повишения Дискомфорт на следващия ден или веднага след завършване на развлечението...

Когато говорим за развлечения, можем веднага да ги разделим на две групи - неформални и формализирани. Първите си ги правим ние - сами, или съвместно с други хора, които са съгласни да отделят време за развлечение. Резултатът ще зависи отново от нас - какви са били очакванията, а какво се е получило в крайна сметка.

Сега, когато вече знаете, че целта е комфорт (т.е. Утешение) както по време на развлечението, така и след развлечението, може би ще погледнете на тази "проблематика" с друг поглед - за какво ви е да попадате в Псевдоутешение, а след това и в състояние на повишен Дискомфорт?

При формализираните в някаква степен развлечения, трябва да се очаква, че поне в началото ще се "подхранва" системата Р-АД - ще се играят най-различни Игри, такива, които са така добре описани в бестселъра на Е. Бърн "Игрите, които хората играят и хората, които играят игри". Постепенно обаче, ако "сценарият" на развлечението предполага "разкрепостяване на обстановката", ще се включи с пълна сила Естественото Дете и напълно възможно, но не задължително - Възрастният. Включването на всички субструктури на Его в търсене на своето удовлетворение (т.е. снемане на напреженията) и желанието им да го получат, участвувайки в развлечението, не гарантира обаче техния успех. Постигането на комфорт на Его, който да се "задържи" и след края на развлечението (например на следващия ден или при спомняне за развлечението като за нещо приятно и незабравимо) зависи от множество фактори, но един от главните е именно "сценарият", по който се предполага (това определя очакванията), че ще се развият събитията и самото развитие на събитията на практика (сбъднали се очаквания или разочарование). Затова при формализираните развлечения е по-добре очакванията да бъдат "по-скромни" - освен, ако не сте един от авторите на "сценария" за развлечението.

Вероятно има някакъв смисъл да се твърди, че личности, за които Признанието на Родителя и поощрението (наградата, одобрението) на Адаптираното Дете (т.е. системата Р-АД) са доминиращите субструктури в Его, които изискват първо и задължително техният Дискомфорт да бъде снет, за да може да се достигне до Утешение, трябва да участвуват по-често именно във формализирани развлечения - там те ще плуват в свои води и там те ще играят до насита Игрите (по Бърн), като даже понякога могат да привлекат за съюзник Възрастния, а също и ЕД (чрез "излъгване", че е интересно).

Така например едно широко разпространено развлечение е гледането на телевизионни сериали. Всеки, след като помисли мъничко поне, ще се съгласи, че гледането на така наречените "сапунени опери" не носи кой знае каква информация и не е предназначено за Възрастния. Обаче, Адаптираното Дете, с одобрението на Родителя, попива многократно едни и същи схеми на поведение (роли) и това го кара да се чувствува успокоено, че е готово за евентуална среща (защото вече "много знае") с представените "жизнени" ситуации и още повече - за Игрите, които ще играят съвместно с Родителя при взаимоотношенията на дадената личност с други хора. Или пък многократно се търси (и намира) потвърждение на собствените схеми на поведение и постъпки (или фантазии), че са правилни - щом се показват толкова често и се случват на толкова хора. Понякога системата Р-АД успява да "излъже" и ЕД, че всичко това е много "интересно". В такива случаи само силен Възрастен може да прекрати игрането на подобни Игри (имам предвид описаните от Ерик Бърн), но може да се превърне и в съюзник на останалите структури - такива хора стават виртуозни "играчи", но почти никога не достигат до близост с другите или до адекватно Утешение - най-честият резултат е Псевдоутешение с всичките последици от това.

Обратно - тези, които желаят да блеснат с ум, остроумие или чувство за хумор, или пък искат да им се възхищават на способностите (свирене на пиано, китара, пеене, разказване на вицове, танцуване, играене на различни "конвенционални" игри, т.е. не тези по Бърн) би било по-полезно и правилно да избират неформалните развлечения. При тях водещи са Естественото Дете и Възрастният - системата В-ЕД ще намери начин да включи АД (чрез неговите стандартни умения), а също и Родителя (например чрез някой ритуал - представен, да кажем, във вид на игра).

Естествено, ние приемаме, че развлеченията са формализираните или неформални, само условно. Понякога формализираните развлечения могат да преминат в неформални, друг път - обратно. А понякога е трудно да кажеш към кой от двата типа може да се причисли дадено развлечение - например, празнуването на рожден ден, но в рамките на работния колектив...

Трябва да сме наясно обаче, че развлеченията за съжаление рядко водят именно до търсеното Утешение - в значително по-голямата си част те предлагат Псевдоутешение. Това се дължи на факта, че "правенето на развлечения" се превърна в развлекателна индустрия. Предлаганите от нея развлечения са масово рекламирани, някои са много лесно достъпни, други пък се издигат в "култ", когато се каже, че сега е модерно да се развличаш именно така.

В крайна сметка макар и насочени към Детето тези развлечения преследват други цели - главно извличане на финансови печалби, поради което, след като всичко свърши, се оказваш в състояние на повишен Дискомфорт (признак на получено Псевдоутешение) и с нетърпение търсиш поредната "порция" развлечение (почти като пристрастен към наркотик), която на принципа "клин, клин избива", решава временно проблема, за да може той да се появи с нова, по-голяма сила...

Струва ми се, че няма нужда да правя някакви изводи вместо вас - вие сами ще решавате и избирате в кое състояние бихте искали да попаднете и по какъв начин. Развлеченията са само една от възможностите за постигане на Утешение - но за съжаление тук вече има много "подводни камъни" и постигането на Утешение се превръща все по-често в илюзия, а за някои видове "развлечения" - в утопия.

За разлика от отчуждението (което е предимно за В-ЕД) и ритуалите (насочени главно към Р-АД) развлечението може да предложи ликвидиране на Дискомфорта както в системата Р-АД, така и в В-ЕД - а нерядко и на всички субструктури на Его. Рискът от получаване на Псевдоутешение тук е значително по-голям, отколкото при ритуалите и отчуждението.

Другата възможност е, когато играта се води с цел достигане на директно, пряко Утешение, просто поради факта, че се представяш изключително добре в дадената игра и всички ти се възхищават (Утешение главно за системата В-ЕД, но и с одобряващата подкрепа на Р-АД, ако играта не е от "забранените" или "неправилните" според Родителя).

• 
  познавателни - предназначени главно за В или ЕД, или В-ЕД;
  
• 
  възпитателни - предназначени за АД, или Р-АД (отчасти за В - като информация);
  
• 
  развлекателни - предназначени основно за ЕД и АД, но понякога и за В;
  
• 
  ролеви (тренинги) - предназначени предимно за ЕД, или АД, или Р-АД, или В-ЕД;
  
• 
  спортни - могат да обхванат всички субструктури на Его - някои в по-голяма, други в по-малка степен. Напоследък е по-адекватно спортните игри в "големия" спорт да се разглеждат като вид дейност (виж по-долу), а не като игра, тъй като става въпрос за професионално участие в дадената игра;
  
• 
  хазартни - главно касаят ЕД или Р-АД (при особености в съдържанието на образите у Родителя) при, на практика, безразличен Възрастен (или "заразен" с маниите на Детето).
  
• 
  социални - само в смисъл на "микросоциални", т.е. става въпрос за Игрите по Бърн, които могат да са предназначени за коя да е субструктура от Его, но от гледна точка на Утешителния анализ предимно се отнасят до ЕД или АД, или Р и много рядко до В.
  

Но, можем също така да кажем, че съществуват само две групи игри, а всички, посочени по-горе, са техни подвидове - реални и виртуални. И едните, и другите могат да бъдат експериментални или да не бъдат.

Следователно, водещо значение има обстановката на провеждане на играта. Какво означава това? Това значи, че полученото Утешение или Дискомфорт ще бъдат различно ценни или ефективни по въздействие за конкретната личност - в зависимост от нейното структуриране и съдържание на структурите.

Независимо от последното обаче, наблюдава се тенденцията към заличаване на границата между реалните и виртуалните игри, и то именно в този "пункт" - ценност и ефективност на въздейстивето върху личността (можете да гледате филма "Игра" с участието на Майкъл Дъглас в главната роля - там главният герой не знае, че участвува в игра, докато всички останали знаят. Финалът и кулминацията на филма са именно в изпитаното огромно утешение от главния герой, когато той разбира, че всичко е било игра)...

Различните видове игри при децата например са предназначени, от една страна, да подготвят Възрастния (давайки му информация) за по-нататъшното водене на подобни игри, а от друга страна - те са най-често от типа, който директно води до Успокояване на Естественото Дете (стремеж да се покаже колко е добро в дадената игра, да се изяви, да го забележат, да му се възхищават и т.н.). Тук наградата ("призът") при спечелване на играта се обезценява и има второстепенно значение, защото е ясно от самото начало, че "аз обичам да играя тази игра, защото се справям все по-добре и ми харесва да печеля (независимо от наградата), тъй като тогава всички ми се възхищават...".

Разбира се, децата участвуват и в игри, при които по-голямо значение има наградата при "печалба". Но обикновено или става въпрос за по-големи деца, или за деца, на които им е натрапена игра от страна на възрастните (и даже те повече се радват на спечелената награда, отколкото "победителят" в играта, който е "щастлив", че са го забелязали повече хора и са се "възхитили" от него).

Сигурно сте забелязали, че малките деца си играят просто така (даже игрите им често нямат конкретно название) помежду си или с нещо, което ние наричаме "играчка". Тогава, можем да предположим, че те играят дадената игра, заради самата игра (естествено, че това се среща по-късно и при големите - възрастните)! Какво им носи самият процес на игра? Като имаме предвид описаното в първата част развитие на Его, започвайки още от раждането, можем да направим заключението, че играенето, самият процес на водене на дадена игра, действа директно успокояващо на Естественото Дете - неговата "награда" първоначално е получаването на Успокоение, намаляване на Дискомфорта и в крайна сметка достигане състояние на Утешение. Вероятно сте забелязали как заспива малкото дете - то иска до него да бъде любимата играчка (след като си поиграе и достигне необходимия комфорт, детето е готово за сън и или заспива заедно с играчката, или я подава на родителите си, в знак на това, че повече не е нужна).

Колкото повече порастват децата и постепенно се превръщат във възрастни, толкова повече им се внушава или се приподнася в процеса на възпитание, че когато играеш дадена игра, най-важното е да спечелиш, да си победител. Забележете, вече никой не говори, че можеш да играеш играта, заради самата нея и да получиш удовлетворение (утешение) от самия процес на игра! Изтъква се, че в играта е важна "печалбата", или по-точно - подготвеният предварително "приз" за победителя. Интересен е фактът, че когато някой "се сети" (или усети), че основната функция на играта е друга - участието в нея и удовлетворението от самия процес на игра - веднага се добавят така наречените "утешителни награди", "утешителна обиколка", "утешителна премия" и т.н., и т.н. Разбирате, нали? Това не съм го измислил аз! Значи отдавна е забелязано, че не е важна само спечелената награда, а и нещо друго - постигането на Утешение, че си участвувал в играта, че самата игра е достатъчна и без наградите, за да изпълни своите функции.

Когато става въпрос за Естественото Дете и неговите желания и стремежи да "блесне", да се "покаже", да разкрие своята неповторимост и красота, наградата действително ще остане на втори план, при каквато и да е игра - важно е постигането на Успокояване и ако само то е липсвало на Его, то ще бъде равносилно на постигането на Утешение. Но, не трябва да забравяме, че Естественото Дете "обича" също "да завладява", "да притежава", да има "най-хубавата играчка". Тези негови стремежи, могат да бъдат подкрепени от Родителя, че - да, така е "правилно" ("вземи от живота колкото можеш") и това се прави от всички, както и от Адаптираното Дете, което има възможност да се присъедини към успеха с недотам големи усилия, а и от Възрастния, който преценява ситуацията като благоприятна възможност за даване на признание на Родителя, поощрение на АД, че това "не е забранено", защото "така правят всички" и, накрая - успокояване на ЕД, че е имало възможност да се представи по "най-блестящ" начин в играта и даже да спечели и притежава награда, която другите няма да имат.

По този механизъм, описан съвсем накратко, всички субструктури (ЕД, АД, Р, В) на Его постепенно "разбират", или биват "приучавани", че игрите дават възможност да се извлече състояние на комфорт, за която и да е от тях. Това с течение на времето се превръща в съперничество помежду им, формират се двата "съюза" - Р-АД и В-ЕД, като всеки от тях се стреми към своето: за Р-АД на първо място е престижа и самата награда, а на второ - "удоволствието" от участието; обратно - за В-ЕД на първо място е изявата в самата игра, как е била проведена, колко "блестящо" е постигнат крайният успех, а на второ място - самата награда.

Описаното по-горе е все пак възможно най-схематично и не претендира за изчерпателно обяснение на причините, поради които ние участваме в едни игри и не участваме в други. Още повече - когато Възрастният е повлиян от "пресметлив" Родител, който се е стремял през цялото време да "научи" Адаптираното Дете, че не е толкова важно участието, колкото "изгодата" (разбирана именно като получаване на "приз" - независимо материален или идеален), тогава в Естественото Дете ще бъдат стимулирани и подкрепяни постоянно стремежите за "притежаване", "завладяване" и постигане на максимален резултат в тази посока, а не в "естествено-детското" направление да се изпита удоволствие и успокояване от самия процес на игра...

Ние вече намекнахме, че съществуват личности, при които дадена субструктура на Его - сама или в съюз с друга, доминира, при вземането на решения. Следователно, можем да очакваме, че при наличие на дадена доминация личността ще предпочита да участвува в точно определен вид игри и ще избягва, доколкото е възможно, останалите. Например, притежавайки необходимото количество качествена информация и разбиране същността на нещата, Възрастният ще контролира изцяло игрите, в които ще участвува личността, и ще допуска изключения само "за тонус" или "за разнообразие". Ако В предпочита даден вид игра (или игри), той би могъл да "потърси" подкрепа у ЕД (неговият естествен съюзник), "обещавайки му" след това или развлечение, или любимата му игра.

От друга страна, В може да "включи" и присъщия на Р-АД "здрав смисъл" и умения, като по този начин ги "поласкае", а също и да им "обещае" участието в Игра (ако те му помогнат) от типа на описаните от Ерик Бърн или пък формализирано развлечение, а може и участие в някой обществен ритуал - така те ще се включат в играта, която според тях няма смисъл да се играе, но ще очакват след това "обещаната" награда.

Забележете, че резултатът от участието на Възрастния в предложената от него игра ще бъде както целесъобразен (поради вложения от В смисъл), така и ще доведе до Утешение на личността като цяло - а в основата първоначално, както виждате, ще стои преценката на Възрастния, че тази именно игра е необходимо да се играе независимо от неразбирането и нежеланието на старта на останалите - Р, АД, ЕД.

За съжаление (или може да е за добро - вие как смятате?!), струва ми се, че много рядко именно Възрастният стои в основата на избора на игрите, които играем, а това води най-често до Псевдоутешение. Една от причините е, че се избира игра, която снема напрежения в дадена субструктура на Его, но повишава Дискомфорта у останалите или някоя от тях. Така най-често играем игри, които Ерик Бърн би нарекъл деструктивни (а ние ще добавим - носещи Псевдоутешение, или даже повишаващи Дискомфорта директно, без фаза на псевдоутешение) и даже не правим опити да оставим Възрастния да подскаже подходящата игра или поне да се вслушаме в "интуитивните" стремежи на Естественото Дете да играем заради самата игра, защото това носи най-малкото, успокоение на ЕД, а нека не забравяме все пак, че именно Естественото Дете е нашето първо Его - след появата ни "на бял свят".

Можем да направим едно "леко" обобщение - Игрите, които са изключително богата възможност за постигане на Утешение и ние би трябвало да ги използваме. Кои игри да играем обаче и кои - не, е въпрос, който зависи от конкретните особености на структурите на личността и най-вече - на нашето Его.