Въведение, или няколко думи за статистиката и други, по-интересни неща

Във връзка с разгледания по-горе Жизнен Сценарий, нека се спрем накратко и на още едно достижение на Транзакционния анализ - Жизнените Позиции (ЖП). Концепцията за ЖП придоби особена популярност в България след излизането на книгата на Томас Антъни Харис (1910-1995) "Аз съм добър, ти си добър" през 1991 г. За тези, които не са запознати, ще кажа съвсем накратко, че: първо, хубаво би било да прочетете книгата; второ, основната идея, която се разглежда в книгата, е, че всеки от нас след своето раждане минава през така наречените Жизнени Позиции, които определят отношението (по-скоро на емоционално ниво) между Его на индивида и другия, или останалите индивиди.

Изказани са четири основни ЖП:

1. 
   АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР, ТИ СИ ДОБЪР;
   
2. 
   АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР, ТИ НЕ СИ ДОБЪР;
   
3. 
   АЗ СЪМ ДОБЪР, ТИ НЕ СИ ДОБЪР;
   
4. 
   АЗ СЪМ ДОБЪР, ТИ СИ ДОБЪР.
   

Макар и да изглежда твърде схематична, тази концепция има не само своето място в Транзакционния анализ, но и като че ли отразява някаква реална същност на нашата психика (най-общо казано) или поведение.

Можем ли да разгледаме ЖП от гледна точка на Утешителния анализ? Още повече - основание за това ни дава фактът, че на английски позициите са дефинирани, например така: "I’m not OK, you’re OK!" и т.н. Преводът може да бъде и малко по-друг: "Аз не съм добре, ти си добре!". Или да преформулираме позициите например така:

1. 
   АЗ СЪМ НЕУТЕШЕН, ТИ МЕ УТЕШАВАШ;
   
2. 
   АЗ СЪМ НЕУТЕШЕН, ТИ НЕ МЕ УТЕШАВАШ;
   
3. 
   АЗ СЪМ УТЕШЕН, ТИ НЕ МЕ УТЕШАВАШ;
   
4. 
   АЗ СЪМ УТЕШЕН И ТИ МЕ УТЕШАВАШ.
   

Втората позиция - "Аз съм неспокоен, ти не ме успокояваш (или ти ме безпокоиш)", възможно е даже "ти усилваш моето безпокойство".

Третата позиция можем да интерпретираме така: "Аз съм спокоен, ти ме безпокоиш!", т.е. "Ти консумираш моето спокойствие, моето утешение! Ти си консуматор на утешение!".

И накрая, четвъртата позиция: "Аз съм спокоен, ти ме успокояваш!", т.е. "Ти попълваш моите утешителни запаси или най-малкото не консумираш моето утешение!". Естествено, четвъртата позиция предполага и възможността за близост, което води до още по-голямо и пълноценно Утешение.

Доколкото се твърди поне в книгата на Томас Харис, че първите три позиции се формират в най-ранно детство (а до четвъртата може и да не достигнем), то изглежда трябва да приемем че те се явяват позиции на Детето. Тук обаче според формулировките от книгата на Т. Харис, е трудно да се предположи дали "отговорност" за тези позиции трябва да поеме изцяло Адаптираното Дете или в тяхното формиране участвуват и несъзнавани образи от Естественото Дете.

"Форматът" на разглеждане чрез Утешителния анализ ни дава възможност, обаче, веднага да приемем, че първата позиция "Аз съм неутешен (неспокоен), ти ме утешаваш (успокояваш)!" е чисто позиция на Естественото Дете, което се потвърждава и от хронологията на структурирането на Его, разгледана в нашия модел. Докато втората позиция "Аз съм неутешен (неспокоен), ти не ме утешаваш (успокояваш)!" би могла да бъде "солидарно" поделена между ЕД и АД, то третата е вече според мен предимно позиция на Адаптираното Дете: "Аз съм утешен (спокоен), ти не ме утешаваш (ти ме безпокоиш)!". Тя даже звучи като упрек към "вечно" изискващия нещо Родител.

Естествено е, ако приемем горните разглеждания, че първите три позиции са много по-силно емоционално заредени, отколкото четвъртата, защото това са позиции на Детето (където се "работи" главно с емоции) или някоя от неговите субструктури. Докато за първите три позиции е необходимо известно усилие, за да бъдат осъзнати, че са "на въоръжение" у Детето на личността, четвъртата позиция се приема съвсем съзнателно и главна роля там играе Възрастният.

Друг е въпросът, че трансформирането на някоя от първите три позиции в четвъртата е обикновено дълъг и труден процес и е възможно само след пълноценно и цялостно Успокояване на Детето. В този случай дори и най-съвършенния Възрастен рядко би се справил без външна помощ - все пак, трябва да е налице поне един външен пример (личност) на Утешител, който да е човек.

Вероятно, именно Любовта е тази, която е най-подходящото средство да Успокоиш Детето - едва тогава се ражда Надеждата, че "Аз съм добър и... ти си добър!", или "Аз съм утешен и... Ти ме утешаваш!", разбрана не само от Възрастния, но и усетена, почувствувана и от Детето, за да може то (Детето) да се освободи от водещите най-често до Дискомфорт позиции.

Да, отново ще припомня - утешете Детето! - първата и най-необходима стъпка при всякакъв вид помощ, терапия или позитивно въздействие...

 4. УТЕШИТЕЛНИ ЗАМЕСТИТЕЛИ. "БЯГСТВО ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА"

Ако беше лесно да намираме адекватното утешение в който и да е момент, когато се нуждаем от него, то животът ни щеше да изглежда по съвсем друг начин...

За съжаление, както вече и сами се досещате, съвсем не е лесно да намерим нужното ни Утешение - още повече, че се оказва необходимо първо да осъзнаем какво (или кой) е това, което действително ни утешава. Животът ни в обществото често е така построен, че не оставя време за размисъл върху тези изключително лични въпроси (или проблеми) - обществото не се интересува от вашите лични проблеми, докато те не го засягат пряко.

Ако имате илюзии в това отношение, крайно време е да преразгледате вижданията си и да си дадете ясна сметка кога се чувствувате по-добре - с "розовите очила" или без тях. По този начин ще можете да определите дали търсите истинското, адекватното за вас Утешение или предпочитате да я карате на утешителни заместители. От една страна, мнозина предпочитат да се самозаблуждават, че заместителите са това, което им е нужно, но това продължава дотогава, докато не се появят първите "невротични реакции", "смущения в кръвното налягане", "язвена болест" или даже далеч по-сериозни нарушения (наричани заболявания - както от функционален, така и от органичен тип).

От друга страна, утешителните заместители са необходими - без тях едва ли можем да изкараме и няколко дни в условията на Социалното, което ни "атакува" постоянно и консумира непрекъснато нашите утешителни запаси, както и нашето Утешение въобще. Вече знаем, че обществото е най-мощният консуматор на утешение. Какво може да ни предложи в замяна то, за да ни използва максимално за своите цели, но и да не ни унищожи напълно? Естествено - утешителни заместители!

Нашата цел сега ще бъде да разгледаме по възможност непредубедено положителните и отрицателните страни при използването на утешителни заместители. Все пак, сигурно не е случайно, че исторически, човешкото общество така се е развивало, че да достигне до етап, на който използването на утешителни заместители е не само необходимо, но даже е невъзможно да си представим живота без тях.

Още повече - производството, разпространението и продажбата на различни видове утешителни заместители заема най-голям дял в икономиката на която и да е страна по света. В това ние ще се убедим, когато разгледаме различните групи и видове утешителни заместители.

Нека първо дадем определение на понятието утешителен заместител: това е такъв обект (материален обект, явление, действие, събитие, дума, понякога човек и т.н.), който предизвиква у нас или Успокояване на Детето, или дава Признание на Родителя, или предоставя Свобода на Възрастния, или пък действа едновременно върху комбинация от посочените субструктури на Его, а понякога даже върху всички едновременно.

Основното различие между адекватните утешители и утешителните заместители е в това, че вторите действат значително по-кратко време от прогнозираното според "вложеното" и, след прекратяване на тяхното действие, "гладът" към постигане на ново състояние на Утешение е по-голям, отколкото преди тяхното използване, т.е. постига се състояние на така наречения повишен Дискомфорт. Следователно, именно поради изложените две причини - по-краткотрайният ефект и влизането след това в повишен Дискомфорт, постигнатото състояние на утешение ние определихме като Псевдоутешение. Веднага трябва да сме наясно, че все пак с утешителните заместители някакво частично (а понякога и обхващащо цялото Его) Утешение се постига - иначе те просто не биха съществували, а и никой не би се стремял към тях.

Друго важно свойство на утешителните заместители е, че те са изключително разнообразни и много от тях са достъпни за повечето хора, при това понякога без кой знае какви усилия или вложения (в най-общ смисъл на понятието). Трябва също да кажем, че повечето от тях са насочени предимно към една от субструктурите на Его - това ги прави по-лесни за производство, по-достъпни и по-евтини. Естествено, сами разбирате, повечето от тях се купуват с пари (или на принципа "услуга за услуга").

Тъй като за съществуването на обществените институции е много важен контролът върху, по възможност, всяка личност, то на нас ни се внушава още от най-най-ранна възраст, че именно утешителните заместители са истинските, адекватните утешители и е естествено, че мнозина от нас възприемат нещата именно по този начин - минавайки от малки на утешителни заместители. Това е още една причина да бъдем затруднени после в осъзнаването на това, кое наистина ще ни утеши, т.е. адекватните утешители. Нещо повече - цялата възпитателна и образователна система е зависима силно от политиката, икономиката и идеологията на обществото, в което живеем. Изводът, който можем да си направим, е един - възпитават се и се обучават такива членове на обществото, които после активно ще консумират всичко, което то, обществото, произвежда и предлага.

Целите, които се постигат по този начин са няколко:

Струва ми се, че трябва да сме наясно - никой не може да ни каже истината за нещата защото:

• 
  истината е разтегливо понятие и "всеки си е прав за себе си";
  
• 
  никой не е заинтересуван от това - всеки решава личните си проблеми в морето от социално обусловени главоблъсканици;
  
• 
  за много хора истината е именно това, което виждат - по телевизията, на улицата, на работата или пък четат по вестниците и слушат по радиото; просто няма време за мислене, а и струва ли си да използваш малкото време от своя живот именно за мислене, след като можеш (да кажем имаш тази възможност) да си купиш поредната порция утешителен заместител (който понякога се разпространява даже и безплатно, докато се постигне зависимост от него) и да изпиташ "наслаждението от живота".
  

Едва когато конкретната личност се сблъска с по-сериозни нарушения (преумора, безсъние, нервно-психични разстройства, различни видове "болести") в своята собствена структура, едва тогава започва "ревизията" - "къде сбърках", "какво не трябва да правя от това, което правих досега", "защо така се получи, нали и другите правят същото" и т.н.

Оказва се, че обществото се е погрижило и затова - утешителните заместители дебнат и тук. Лекарства, различни методи на лечение - кой от кой по-екзотичен, странни апарати, специални магии или тяхното разваляне, амулети, екстрасензорни въздействия, откриваш, че в тебе имало разни "енергии", на които трябва да се въздейства и т.н. - започваш да схващаш, че морето от такива средства и методи е отразеното в криво огледало общество, другото му лице. Но дори тогава не е сигурно, че ще се замислиш над това, какво всъщност наистина ти е нужно...

В никакъв случай не бих искал да мислите, че отричам необходимостта от утешителни заместители. Те действително са необходими, но само в определени моменти - тогава, когато не сме открили или намерили адекватния утешител, когато искаме да спечелим време за неговото намиране, а не искаме нуждаещия се от помощ да бъде в състояние на неутешеност (или неутешимост). Освен това, не бива да забравяме, че за дадена личност едно средство може да бъде адекватен утешител в конкретния момент, а в следващия да бъде само утешителен заместител.

От друга страна, даден обект може да бъде адекватен утешител за конкретна личност (или личности), но утешителен заместител за останалите...

Но, нека, все пак, да разделим на някакви групи утешителните заместители - така по-лесно ще ги възприемем и ще придобием по-добра представа за тях.

Най-естествената класификация е може би в зависимост от това, за коя субструктура на Его е предимно предназначен даден утешителен заместител.

А сега, ако искате да навлезете по-подробно в нещата, свързани с утешителните заместители, разгледайте Приложение 7.

Както се вижда от Приложението, не е възможно да се даде пълен списък (пък и не е необходимо) на всички възможни утешителни заместители. Още повече - има и такива, които действат едновременно на две или три субструктури, а дори и върху цялото Его. Струва ми се обаче, че не е необходимо да навлизам в подробности, защото идеята и така вече ви е ясна. Вие също можете да се поупражнявате в тази посока, т.е. да откриете конкретно за себе си множество други утешителни заместители...

Но, не бива да забравяме, че повечето утешителни заместители - за определени личности или за дадена личност в конкретен момент - могат да бъдат напълно адекватни утешители. Както е възможен и обратния "преход".

Интерес обаче ще представляват тези обекти, които с голяма степен на достоверност можем да приемем, че винаги са утешителни заместители, т.е. не могат да се превърнат в адекватни утешители за когото и да е било. Това не е толкова лесна задача - вероятно, изследванията в тази област трябва да бъдат по-конкретизирани и след това обобщени. Възможно е също нещата да зависят и от съдържанието на структурите на личността. Аз не мога да твърдя, че разполагам с кой знае каква информация по този въпрос. Но, изхождайки от най-общи съображения, мога да кажа, че постоянните утешителни заместители са тези, които отговарят на посочените по-долу критерии винаги.

А критериите са следните:

• 
  използването на утешителен заместител води до миг-утешение;
  
• 
  продължителността на постигнатото миг-утешение е скъсена значително и не съвпада с прогнозираното време, според "вложеното" за постигането му, а освен това, съществува и тенденция за пристрастяване към утешителния заместител и увеличаване на "дозата" му (или честотата на използването му, което е същото);
  
• 
  след изчерпване състоянието на миг-утешение, личността влиза в повишен Дискомфорт.
  

Искам да отбележа също, че състоянието на повишен Дискомфорт не винаги може да бъде осъзнато, или пък да се направи точна оценка дали Дискомфортът е повишен, или е останал на предишното ниво - за някои утешителни заместители, повишаването на Дискомфорта след преминаване на действието им е толкова малко и постепенно, че е практически незабележимо(!) за личността.

Кои от описаните в Приложението утешителни заместители отговарят безусловно на дадените критерии?

За да няма спорове, аз няма да отговарям на този въпрос. Всеки сам може да прецени, използвайки горните критерии, които, от друга страна - също не са толкова строги и позволяват по-свободно тълкуване на написаното. А това, според мене, не е лошо - по-добре е да се замислите сами над този въпрос, отколкото да приемете мнението ми наготово. Така вашите резултати (от обмислянето) може да се окажат даже по-ценни и по-близки до реалността - защото добавянето на допълнителни критерии и/или уточняването на представените, би довело до една по-ясна и по-точна представа за действителното положение на нещата...

За да направим прехода към третата част на книгата по-плавен и за да съхраним връзката между отделните части, именно тук може би трябва да се спрем на един често употребяван израз "бягство от действителността", в който се влага различно съдържание, смисъл или разбиране на същността. За тези от вас, които са имали търпението да прочетат всичко написано дотук, е ясно от какво всъщност бягаме ние всички - от такава действителност, която увеличава нивото на нашия Дискомфорт, т.е. консумира със значителни темпове нашите утешителни запаси, нашето Утешение.

Тук "нещата" малко се преплитат и заплитат - от една страна, можем понякога действително да избягаме физически от реалността около нас, която "не ни харесва" и това да се окаже достатъчно за възвръщане на равновесието на нашето Его (липсва консуматорът на утешение - липсва и Дискомфортът). Това обаче е вярно само ако основният консуматор на утешение е бил външен за нашата личност, т.е. наистина е с произход от заобикалящата ни действителност.

От друга страна, не винаги можем да постъпим по описания начин, поради две главни причини: първата е, когато основният консуматор на утешение е в нас самите (произхожда от някоя от субструктурите на личността - например, соматично заболяване), тогава никакво физическо бягство от заобикалящата ни действителност няма да помогне, и втората - когато нямаме физическата възможност за бягство от заобикалящата ни действителност, представляваща за нас основният консуматор на утешение. И в двата случая идват на помощ, ако не адекватните утешители, то - утешителните заместители.

Ние обаче за бягство от действителността ще говорим само тогава, когато личността знае кои са за нея адекватните утешители, има възможносттада ги използва (или получи, купи и т.н.), но предпочита утешителните заместители - било защото по-лесно може да ги намери, или защото са по-евтини (т.е. спестява се не там, където трябва - в сила е поговорката "скъп на триците, евтин на брашното"), било поради факта, че така правят всички (т.е. подражание на модата, стила на живот на определени хора и т.н.), или поради каквито и да са там "измислени" причини.

Избирането на "бягството от действителността" чрез утешителни заместители при положение, че знаеш кои са адекватните утешители и можеш да си позволиш да ги използваш за избягване на Дискомфорта и влизане в състояние на Утешение, е може би най-често срещаната грешка в нашия кратък живот. Този избор неминуемо ще доведе отначало до осезаемият "комплекс" от усещания, възприятия и представи, свързани с Псевдоутешението и следващия го повишен Дискомфорт, а после и до по-сериозните последствия - необратими нарушения предимно в Соматичното или предимно в Психичното (обозначавани най-често с имената на конкретни заболявания и "синдроми"), или в цялата биология на личността едновременно, което ще предопредели по-нататъшната й "съдба" и в рамките на Социалното.

Съвсем по друг начин ни се представят нещата, когато личността използва "каквото попадне" с цел излизане от Дискомфорта и постигане на поне краткотрайно Утешение. Когато личността не е наясно с това, кои са адекватните за нея утешители, или знае кои са, но не може да ги получи (няма физическата, или финансовата, или каквато и да е друга възможност), тогава ние не можем да говорим за "бягство от действителността". Всеки се нуждае от Утешение - в този случай, използването на утешителни заместители е единствената възможност за личността да получи поне мигове-утешение, независимо от това, че крайният резултат - Псевдоутешение, повишен Дискомфорт, а след тях и необратимите нарушения - е неизбежен.

Но... тези хора могат да бъдат спасени! Първо: да се направи Утешителен помощен анализ на тези личности, които не са наясно кои са за тях адекватните утешители и да им се разяснят последствията от използването на утешителни заместители. Второ: да се потърсят възможности за получаване на адекватните утешители. Най-трудно е, разбира се, когато е необходима финансова помощ, за да си купиш адекватния утешител. В такива случаи трябва да се "търсят" или самите финансови средства, или начините за тяхното придобиване, или да се намери (ако съществува) алтернативен адекватен утешител.

Никога обаче не оставяйте личността в безнадежна ситуация. Предложете "най-меките" утешителни заместители (например в зависимост от съдържанието и структурата на личността да се предложи някакво занимание, в което ще намери известно утешение неповторимостта на Естественото или уменията на Адаптираното Дете) и непременно дайте надеждата, че това е временно, докато намерим възможност за постигане на адекватното утешение. Подхвърлете идеята, че съпреживяването на Утешение с други хора, с близък по структурата си Дискомфорт е една възможност за намирането на алтернативен адекватен утешител. Подскажете също, че личността се променя с течение на времето и ако промяната на нейното съдържание е в определена посока, то и съответните адекватни утешители ще бъдат други и може би достъпни.

Но аз май навлизам в подробности - засега ще спрем дотук и ще си дадем взаимно малко време за размисъл. Чакат ни още и други интересни въпроси. Защо интересни ли? Защото касаят всички ни и тяхното познаване може да ни доведе по-близо до целта - Утешението, разбира се.

 Трета глава - Действителността и Утешението