Въведение, или няколко думи за статистиката и други, по-интересни неща

От своя страна, личните дейности също могат да бъдат разделени на групи или пък да се посочат по-главните от тях: например хранене, различните видове почивка, действия по съблюдаването на определен минимум лична хигиена, конкретен за всеки човек минимум както физическа активност (изразена по най-различен начин), така и сексуална активност, минимум действия по осигуряване функционирането на отделителната система и т.н.

Особено значение придобива напоследък и обезпечаването на собствената безопасност, както и безопасността на своите близки, когато е осигурявана от дадената личност самостоятелно. Това е един от видовете лични дейности, който ще придобива и вече придобива все по-голямо значение. Тук влизат както умението да боравиш с определени видове оръжие, така и различните видове бойни изкуства и техники, при които не само че използваш тялото си като оръжие за самоотбрана (или за нападение), но и изучаваш определен възглед за света, философия за него - обикновено, когато става въпрос за бойно изкуство. По такъв начин Утешението се търси и постига както поради това, че си осигурил някаква степен на безопасност (за себе си и/или своите близки), така и в духовен план - усвоил си нов възглед за света и си обогатил жизнената си философия, при което най-малкото Възрастният ти е получил повече свобода.

Тук можем да отнесем и различните видове лично творчество, когато то отговаря на условията за дейност, т.е целесъобразно е от гледна точка на Възрастния, защото не само може да доведе до Утешение, но и осигурява (по някакъв начин) собственото съществуване на личността (или въобще обезпечава нейното оцеляване) чрез преплитане с обществено-зависимите дейности. На практика, този вид лична дейност се среща достатъчно често, но, разбира се, не всеки може да бъде Алберт Айнщайн, Ърнест Хемингуей, Пабло Пикасо, Джон Ленън, Александър Пушкин, Владимир Висоцки, Антон Чехов, Михаил Булгаков, Леонардо да Винчи, Чарли Чаплин, Стивън Спилбърг, Мария Кюри, Станислав Лем, Ерик Бърн, Зигмунд Фройд и т.н., и т.н. Това са само малка част от известните личности, при които личната им творческа дейност се е вплитала повече или по-малко в обществено-зависимите дейности.

Някъде тук трябва да поставим и Изкуството (изобразително, музика, литература, кино, театър, опера, цирк и т.н.) - то е извор на Утешение, както когато го правиш, така и когато го консумираш. То може да бъде осъществявано като лична дейност, но и като колективна (и даже обществено-зависима).

Защо го причислявам към дейностите ли? Ами в днешно време далеч по-рядко може да се говори за "чисто изкуство" или изкуство заради самото себе си. Напротив - Изкуството се комерсиализира дотолкова, че и то като спорта, на който ще се спрем подробно по-долу, вече отговаря по своите основни показатели на определението за дейност: създава се с цел осигуряване на своето собствено съществуване, а едновременно с това и с цел да се постигне Най-благоприятното състояние на Его - Утешението. Различието се състои в това, че тук, при Изкуството (каквото и да е то), освен Възрастният, който определя целесъобразността, голяма роля играе именно Детето - Естественото Дете като вдъхновител на идеи, а Адаптираното като изпълнител чрез своите умения.

И освен това, Изкуството има свойството да утешава в един и същ момент милиони хора!

Не бих искал да се спирам подробно на различните видове изкуства и как те допринасят за нашето Утешение, но, струва ми се, на всички ви е ясно, че без някакъв, поне един, вид изкуство ние не можем да живеем нормално. Дали това ще бъде музика, театър, балет, изобразително изкуство и пр., няма голямо значение. Важното е, че всички, надявам се, ще се съгласят - Изкуството може да ни помогне да постигнем Утешение. Отделен е въпросът дали ще се възползваме от тази възможност.

... Една скобка: чувал съм да казват, че можеш да разпознаеш американските филми по няколко основни признака, един от които е щастливият край - happy end, представен в различни варианти, но, казано най-общо, като "победа на доброто над злото", "възтържествуване на справедливостта", "надеждата, че ще бъде по-добре" или от типа "... и те си заживели щастливо". Обикновено това се възприема като слабост на американското кино.

Защо?! Та нали хубавите приказки свършват именно по този начин - щастливо. Не е ли по-добре да изпитаме Утешение поне в края на филма, след всичките несгоди на героите и показаната несправедливост? По-добре ли ще бъде да се показва "сюрреализъм" и всякакви там предизвикващи дискомфорт неща (които и без това са толкова много в ежедневния ни живот), а отгоре на всичко да ни лишат и от Утешение на финала? Не зная какво бихте предпочели лично Вие, но аз предпочитам happy end, колкото и да е представен наивно...

И още нещо - именно Изкуството (в най-различните му форми) ни помага да разкрием същността и значението на Красотата - красивото в най-общ смисъл на понятието. А Красотата, където и в каквото да я открием, е утешителна, защото е конкретна хармония - Хармонията, която ни възхищава и успокоява (ЕД), а значи и поставяща основата на бъдещото състояние на Утешение...

Накрая ще споменем, че към личните дейности отнасяме и една част от така наречените процедури - в случая лични процедури, при които извършваната дейност има точно определена последователност от действия с прогнозируем резултат, като прогнозата е с много голяма достоверност. Тъй като процедурите са в повечето случаи целесъобразни от гледна точка именно на Възрастния (така и би трябвало да бъде), то на тях няма се спираме подробно - те, общо взето, винаги постигат своята цел, включително и получаването на миг-утешение (поради тяхната конкретност), а понякога и пълноценно състояние на Утешение. Примери за лични процедури? - пране, гладене на дрехите, миене на съдовете след храна и т.н.

Основната идея е в това, че парите могат да ни помогнат да спазим условието за "осигуряване на собственото съществуване". От друга страна, ако "работата" не ни носи Утешение, с пари можем да си купим заместители (с които можем да изкараме определено време), а понякога и адекватни утешители. По този начин, работата може да ни "доведе" до Утешение, освен пряко, когато обичаме работата си, и косвено - чрез изкараните от извършената дейност пари.

Точно тук настъпват трудностите - при купуването. Невинаги личността може да прецени дали купува адекватен утешител, или купува някой от безбройните заместители, които ще доведат до Псевдоутешение, или въобще няма да помогнат (не настъпва промяна в Дискомфорта - например при употреба на несъответни лекарства), или направо ще вкарат личността в повишен Дискомфорт. Трябва да имаме предвид, че Псевдоутешението е състояние на Утешение, но поради своята неадекватност (спрямо Дискомфорта) продължава значително по-малко време, отколкото при използване на адекватна техника на утешаване (утешител) и след преминаване на състоянието личността влиза в повишен Дискомфорт. Това създава "привикване" към дадения заместител и повишаване честотата на неговото използване с цел - да не се достига до състоянието на повишен Дискомфорт... Трябва да отбележим, че повечето хора работят, полагайки максимални усилия, за да изкарат повече пари, които, в крайна сметка, се харчат основно за заместители на утешителите и много по-рядко за достигане на адекватно Утешение.

Иска ми се да споделя с вас и следното: струва ми се, че по-голямата част от хората си мислят, че няма значение какво работиш - важното е да изкараш повече пари, защото с пари можеш да си купиш всичко...

Ще оставя на вас да прецените състоятелността на това твърдение, след като вече сте прочели написаното дотук и знаете какво е Утешение, Псевдоутешение, заместители, и какво значение имат те за нас. От друга страна, аз съм наясно с факта, че повечето от нас живеят на "заместители", а постигането на Утешение изглежда като недостижима мечта, утопия. Тогава "изкарването на пари" се превръща в първостепенна необходимост - още повече, че дори и да има "какво да ядеш и облечеш", това едва ли ще е достатъчно да преодолее възникващите състояния на Дискомфорт - следователно, "утешението" ще трябва да бъде намерено в някой "магазин" и съответно да бъде купено...

Необходимо е да признаем, че дейностите, както и всичко свързано с тях, са една необятна област за изследване - по какъв начин влияе конкретната дейност (лична или обществено-зависима, т.е. работа) върху различно структурираните личности, от една страна, и върху конкретната личност в даден момент - от друга. Освен това, дейностите имат интересното свойство по решение на Възрастния (както и при моментна негова слабост) или поради "форс-мажорни" обстоятелства (т.е. такива, които не зависят от нас) да се превръщат в ритуал, развлечение или игра, както и в комбинация от тях. Това може да бъде временно (еднократно) или периодически да се повтаря. Освен всичко друго, много от обществено-зависимите дейности са съставени предимно от поредица от процедури.

От друга страна, редица дейности съдържат като част от себе си елементи на ритуали, развлечения, или игрови моменти. Това е съвсем "нормално" и, бих казал, очаквано явление, защото Възрастният ще трябва да използва някакви "аргументи" (освен волята), за да "приглуши" Неискам на Детето (или да го преобразува в "безразличие" - за да не пречи, а може преобразуването да достигне и максималната си цел, като превърне Неискам в Искам), както и да удовлетвори жаждата за Признание от страна на Родителя или да преодолее неговата "обида", че "нещата не се правят правилно" - "така, както се постъпва винаги".

Именно поради тази причина ще трябва да признаем, че така наречените дейности, са най-усложнения начин за структуриране на времето, в сравнение с разгледаните по-горе отчуждение, ритуали, развлечения и игри, което, от своя страна, води до възможно най-трудно достъпния способ за постигане на Утешение.

... Независимо от това обаче ние сме принудени, да извършваме някакъв вид дейност - принуждава ни както обществото, така и необходимостта да осигурим своето собствено съществуване - оцеляването ни като индивиди, за да можем, едва тогава, да се стремим към достигането на Утешение, а по-късно и към Социална Реализация, Баланс на личността и пълна Адаптация.

Посочените четири цели могат да имат, разбира се, различен смисъл и съдържание за конкретната личност - ако например при вариант "Робинзон", не се нуждаете на острова от Социална Реализация, то със сигурност ще се нуждаете от Утешение. Именно постигнатото Утешение ще бъде първото и най-необходимо състояние, към което ще се стреми личността, независимо че може да не е социално реализирана (това едва ли ще представлява интерес на безлюден остров), балансирана и напълно адаптирана.

В състояние на Дискомфорт никой не би могъл да предскаже колко дълго може да издържи конкретният човек - ресурсите както на Соматичното и Сомато-психичното, така и на прилагането на волята, не са неизчерпаеми. Когато индивидът стигне до обективното (чрез Възрастния) заключение: трябва да правя "това" (т.е. да извършвам този вид дейност, за да оцелея), но (вече) не мога, то изходът е близък... Надеждата, докато я има, ще "омекотява" силно изразения Дискомфорт и накрая ще отстъпи пред Вярата, че може би поне Там...

И така, основната за всеки от нас обществено-зависима дейност е така наречената работа - каквото и съдържание да се влага в това понятие. "Еквивалент" на работата (само че в много по-широк смисъл) е ходенето в детска ясла, детска градина или на училище, когато става въпрос за децата и непълнолетните - всъщност, това за тях е тренинг, който не се възнаграждава с пари, но възнаграждения има, и то най-разнообразни (макар че множество непълнолетни в повечето държави по света извършват именно работа, а не нейния "еквивалент"). Работата отговаря на основните критерии при разграничаването на дейността от другите възможности за структуриране на времето - извършване на разнообразни действия от страна на личността, определени за целесъобразни най-често от Възрастния, както с цел осигуряване на своето собствено съществуване, така и с цел постигане на Най-благоприятното състояние на своето Его - Утешението. За съжаление в повечето от случаите работата не постига своята втора цел - Утешението. При такъв вариант се достига най-често до Псевдоутешение и търсене на заместители (все повече и повече, поради повишаването на Дискомфорта), които обикновено се купуват с пари.

Вече много по-ясно се казва и показва, че основният закон, на който се подчиняват човешките дейности, може да се изрази чрез така нареченото златно правило - който има златото, той създава правилата. Все повече и повече се лансира сентенцията "Като си толкова умен, къде са ти парите?", с която за пореден път се показва отношението към хората, които наричат презрително или иронично "интелигенция".

От друга страна, интересно е, че повече ще се обиди човек, ако го наречеш "глупак", отколкото "бедняк"...

Защо е налице такава дисоциация (разделяне)? Какво ни дават парите (освен възможността да си купим Утешение или негови заместители)? Ние ще се опитаме тук да отговорим на този въпрос частично, а по-нататък в изложението ще се върнем отново на него.

За повечето от нас утешаващо значение за системата Р-АД има притежаването на дом, кола, уютно обзавеждане, вила, компютър и прочие материални обекти. Това, ако го нямаш предварително, ще трябва да си го купиш с... пари. Също така, поддържането на добра физическа форма (която е необходимо условие за всяка личност - за "нормалното" й функциониране и създаването на възможноста за постигане на Утешение), струва немалко пари. Когато обаче всичко това е налице, т.е. парите ги има и сме си "купили" посочените по-горе неща, идва ред на, нека да го наречем, второто ниво.

На второ ниво постигането на Утешение вече изисква много повече ресурси и оборотът на парите става все по-голям и по-голям - възниква истинска необходимост за определена част от личностите от този тип да разполагат с все повече пари, защото само чрез парите могат да притежават, завладяват и, както им се струва на тях, да възхищават околните (нека не подценяваме значението на "обикновените" усещания, които започват да се пресищат и да изискват все по-екзотични "дразнения", както и на формиращите се нови възприятия, даващи началото на изграждането на съвършено нови и далечни за "обикновените" хора, представи).

Получава се, образно казано, заразяване на Възрастния с идеите (понякога твърде странни и винаги маниакални по сила) на Естественото Дете. "Съюзът" В-ЕД става нещо повече от съюз - става равносилен на нова субструктура в Его. Нека наречем тази структура Водещо Естествено Дете - ВЕД, която използва цялата налична информация у бившия Възрастен, но съвкупността от методи за оценка и обработка на тази информация е вече съвсем друга...

Вероятно сте останали с впечатлението, че Естественото Дете е по-интересната част от нас (в сравнение с Адаптираното Дете например), по-хубавата, по-забавната, по-истински наша, защото изразява най-съкровенната ни същност още от самото раждане. И това, предполагам, е така в повечето така наречени "нормални" случаи, но...

Нека не забравяме, че (според разглеждания от нас модел) именно ЕД, и само то от Его, е в пряка връзка с Ид. А там "бушуват" сериозни сомато-психични сили - не всички от тях имат "конструктивен" характер, някои се стремят към разрушение, унищожение и "смърт". Не може да се гарантира как ще бъдат "прочетени" и "интерпретирани" тези стремежи, желания, "натрапливости" в самото Естествено Дете, по-скоро обратното - ЕД ще се постарае да се освободи от натрупаните Напрежения по най-лесния начин. Ако не срещне съпротива от страна на Възрастния или Родителя, то намесата на Суперего едва ли ще успее да помогне.

Още по-невъзможно става да се подтиснат посочените желания и стремежи, когато Възрастният е в "съюз" с ЕД, или вече е "заразен" от него. Новата структура - ВЕД ще доминира все повече в Его, ще започне да игнорира Суперего или да го променя там, където най-силно му пречи, и ще се достигне до състояние на коренно променена личност, което в психиатрията е аналогично най-често на така наречената характеропатия (в по-мекия вариант) или психопатия и шизофренно разстройство (в по-сложния вариант).

Ако Родителя и Адаптираното Дете продължават известно време да "упорствуват" и да се противопоставят на ВЕД, напълно е възможно да възникне "идеята" за отмъщение, което ще се стовари най-вероятно върху нищо неподозиращ човек или обект със съответната "изобретателност" на ВЕД, в която ние ще познаем "нечувана и невиждана" жестокост.

Отмъщението обаче може да се развие и по друг механизъм - подчиняване насила на друга(и) личност(и) с помощта на финансовата възможност и поради липсата на самокритичност и обективна оценка на ситуацията от страна на ВЕД. Постепенно ВЕД започва да придобива усещането, започва да се възприема така и създава за себе си представа, че е всемогъщо и може да се разпорежда със съдбите на други, понякога милиони хора. Това се подкрепя и обективно от факта, че с пари можеш да си купиш длъжност, на практика, каквато пожелаеш и да вземеш достатъчно власт (ако не цялата), за да използваш нейния огромен ресурс (стига да знаеш как да го направиш - а ВЕД е достатъчно изобретателно и в повечето случаи "знае" именно това, или въвежда свои правила - спомнете си "златното правило").

Ето как, съвсем елементарно, с помощта на пари и власт, може да се промени личността на човека - структурата и съдържанието на неговото Его (но може, разбира се, и да не се промени в тази посока - което е като че ли по-рядко). Това е забелязано отдавна - спомнете си афоризма "Властта развращава, а абсолютната власт - развращава абсолютно".

Не бих искал, обаче да твърдя категорично, първо: че всички хора с много пари и власт търпят именно такива личностови промени, намирайки Утешение само тогава, когато е успокоено ВЕД (а това, сами разбирате, е достатъчно трудно, поради феномена на "пресищане" на усещанията); второ: че описаният механизъм е единствен - вероятно са възможни редица други механизми, които биха довели до подобен или същия резултат; трето: че ВЕД се появява само на много високи нива, когато парите са много - мащабите на "явлението" зависят както от времето, така и от мястото, а също и от стартовата структура на личността. Нека ви припомня перефразираното изказване на Наполеон, че е по-добре да си пръв в село, отколкото втори в града. Виждате ли какво още иска нашето ЕД (а често и Р-АД) - да бъде най-..., независимо какво и къде! А когато става въпрос за ВЕД, това желание е изключително силно, страстно, маниакално...

В третата част на книгата ние отново ще се върнем на значението на властта и парите за постигането на Утешение, както и възможностите за обратен ефект - когато те са източник на Дискомфорт, поради структурата на личността, от една страна, или заради обществено обусловени причини, от друга.

Тук искам да отделя един вид дейност, която в началото на своето обособяване е или развлечение с елементи на игра, или игра с елементи на развлечение - това е спортът. Не бяха толкова далеч времената, когато спортът в "социалистическите страни" можеше да бъде само аматьорски. Занимаващите се със спорт не получаваха за това пари - във всеки случай, тогава спортът не можеше да бъде причислен към дейностите, защото не отговаряше на горните критерии.

Постепенно обаче нещата се промениха толкова радикално, че сега, даже недотам силно изявяващите се спортисти, получават месечни (или седмични заплати), които повечето хора не могат да изкарат за година. Оказа се, че да бъдеш спортист-професионалист, е една от високодоходните дейности, която, хем съдържа игрови елементи, хем може да достави и необходимото за спортиста миг-утешение - дори и да не е шампион.

От друга страна, хората, наречени зрители, могат да изпитат както огромно Утешение, така и огромно разочарование (Дискомфорт), наблюдавайки постиженията на спортистите. Получава се, че работата за едни, каквото е за професионалния спортист спорта, може да бъде развлечение за други - за зрителите. Както и при едните, така и при другите - Утешението не е гарантирано, но се търси, защото и двете страни се стремят към него. Полученият резултат е рядко именно очаквания, но докато за спортиста ще останат поне парите (т.е. възможността да си купи утешител или негов заместител), за зрителя има две главни възможности - да изпита кратковременно Утешение (или Псевдоутешение), наблюдавайки постиженията на любимите спортисти (несъзнателно идентифицирайки се с тях и приемайки техните постижения за собствени), или да се разочарова, т.е. да влезе директно в състояние на повишен Дискомфорт, защото, освен че е останал разочарован от спортистите, което води до Дискомфорт, поради провалени надежди, а значи изконсумирано известно количество утешителни запаси, то и, забележете!, предварително се е "разделил" с част от парите си (а знаем какво може да си купи човек с пари), купувайки билет за "спортната проява", т.е. "прекарал" се е два пъти. (Получаването на инфаркт от страна на зрители, а даже има случаи и на треньори например по време на различни спортни прояви, е не толкова рядко явление).