Ятаган и меч исторически роман в пет части пета част битката

Аз знаех за това, но когато станах презвитер, разбрах, че науката, познанието и мъдростта пораждат съмнението. Така колкото повече четях, толкова повече губих вярата си. Една вечер прозрях всичко и осъзнах какво бе разбрал Пафнутий и какво го беше убило. Тайната, голямата тайна на презвитерите, тя го е убила и ако не веднага, то с времето. И тази тайна е...

Тук мъжът снижи глас, като че ли го беше страх някой да не го чуе.

– Голямата тайна на презвитерите е тази, че... всички те са еретици!

– Какво? – Ибрахим не можеше да повярва на ушите си. – Как така еретици? Та презвитерите и книжниците са хранители на знанието и мъдростта! Книжниците са най-умните хора на света, а презвитерите са най-умните сред тях!

– Да! Да, това е най-голямата тайна пазена досега в черквата, всъщност цялата черква прикрива дейността на презвитерите, а те... те са еретици. Пафнутий е бил еретик! Аз също съм еретик! Следващият презвитер, ако не се събори скрипторията, също ще бъде еретик! Ти трябва да събориш скрипторията, за да няма повече еретици! Колкото и да е странно, това трябва да извършиш ти – един друговерец. Нека Бог те благослови и теб, и това, което правиш!

Скрипторията освен книгохранилище е храм на едни други хора и те не са книжниците...

Петко, искам да се изповядам пред теб!

– Но, отче, аз не съм свещеник!

– Не искам да се изповядам пред свещеник, а пред теб, защото съм виновен преди всичко пред теб. Искам да ти кажа това, за което ме питаш. Аз убих своя учител, с тези ръце аз го удуших. Когато ти ме остави да чакам и да видя дали някой няма да излезе от скрипторията, аз се промъкнах, открих еретика в Забранената стая и го удуших. Тогава това ми се стори много важно. Мислех, че спасявам Светата Божия църква от еретиците, които я бяха превзели отвътре. По-късно разбрах, че всъщност никога не бе имало Света Божия църква. Това беше нещо измислено, което да прикрие истинската същност на църквата. През цялото време се чувствах виновен не само защото го убих, но и защото те излъгах. Цял живот прекарах в най-дълбоки душевни терзания.

Ти питаш кой беше "сянката"? Аз бях жертва. С убийството на Пафнутий убих вярата си, затова скрипторията трябва да бъде унищожена.

По-късно научих цялата история и разбрах в какво бях взел участие. Събирах зрънце по зрънце, докато сглобя цялата истина. Яне и това, което разбрах за него, много ми помогна. Яне наистина беше кесиджия. Това разбрах в Истанбул, когато той ни накара – мен и най-великия турски миниатюрист, да му нарисуваме книга. Тази книга беше за кесиджиите. Той ни закле да не казваме на никого за нея. Ето, досега аз мълчах и на никого не казах, но сега, на смъртния си одър, искам да се изповядам пред теб. Яне беше кесиджия и Велко го беше учил, но това нямаше нищо общо с кауците. И друго нещо разбрах, Вълчан или както го знаели Вълко чорбаджи, не умрял и не се запилял по света, а се оттеглил в манастир. Той и без това от години пребивавал в манастир и ползвал стените му като прикритие за дейността си. Дори нарочно близо до манастира той издигнал кесиджийските си къщи. Манастирът, който Вълчан използвал като прикритие, била Араповската обител. Отначало войводатакесиджия се правил на таксидиот, за да може свободно да обикаля по пътищата, но по-късно, като остарял, се спрял на едно място и се превърнал в книжник. Този същият Вълчан толкова добре успявал да се преправя, че живял с години в обителта, докато на хората там им се сторило, че откакто го познават живее в манастира. Той станал презвитер в нашия манастир, в същия този, на който днес аз съм игумен. Той беше мой личен духовен наставник и учител.

– Но твоят учител беше Пафнутий, аз много добре го помня – не можа да се стърпи и го прекъсна Ибрахим, – това ли искаш да ми кажеш?

– Да! Пафнутий е бил същият този Вълчан! Последните години от живота си той преживял в нашия манастир, докато аз не го убих. Аз убих Вълчан войвода! "Сенките", които наблюдавахме, са били неговите синове или ученици. Скрипторията освен на книжниците е храм и на всички кесиджии. Книжниците и кесиджиите са свързани по някакъв начин, но по какъв точно и аз не знам.

Всичко, което правех след това, беше, за да изкупя този грях, това означава, че винаги всичко правех заради греха си. Грешник съм аз, дано Бог ме прости! Направих първото килийно училище, но не се чувствам опростен. Помагах на Яне войвода, но душата ми не намери покой.

Без да искам станах действащо лице в една пиеса, в която нищо не знаех и не разбирах, дори не знаех за съществуването ѝ. Чак по-късно нещата започнаха да ми се разкриват. Всички презвитери и книжници, цялото това преписване на книги е заради едно нещо. Смята се, че някой ден на земята ще се върне този, когото евреите наричат Месия. Ние християните смятаме, че това ще е Христос, който за втори и последен път ще дойде сред хората. Мюсюлманите смятат, че това ще бъде Махди. Скрипторията е длъжна да дочака този човек и да му послужи така, както той сметне за добре. Моят предшественик, този, когото аз знаех като Пафнутий, а по-късно разбрах, че се казвал Вълчан, се опитал да събере всички текстове, които според него ще са нужни на човека, когото всички очакваме. Те трябвало да му послужат, за да се приготви Втория Христос за делото си. Това било делото на живота му. Той ги събрал в отделна книга. След като двамата с теб погребахме Пафнутий, аз го наследих. Това беше единствената книга, която не успях да открия в цялата скриптория. Някой я беше откраднал. Не знам, оттогава мисля дали това е бил Избраният или Антихристът е направил това, за да попречи на Христос да се върне сред хората.

Ибрахим беше потресен от думите, които чу. Той беше взел една произволна книга от скрипторията. Цял живот я беше държал близо до себе си и дори не я беше прочел цялата. За тази книга ли говореше сега Инокентий? Можеше ли това негово невинно деяние да се тълкува по този начин? Можеше ли с тази глупава постъпка да е объркал едни толкова значими планове? В последно време, след като разпусна сектата на Махди, Ибрахим се опитваше да не мисли за себе си като за Махди и да не се влияе толкова от мита, който бе обсебил живота му. Легендата обаче постоянно се връщаше към него и всеки път с все по-голяма сила. Можеше ли да се окаже, че вместо Махди е Даджала? За да си изясни още по-добре нещата, той попита:

– Отче, кажете ми нещо повече за тази книга!

Умиращият игумен като че ли не забеляза странния трепет в гласа му и каза:

– Според Пафнутий Отново завърналият се Исус щял да се нуждае от книгата, за да знае как да постъпи и да разбере, че е Исус. Защото дори Божият син идва сред нас без да знае кой е и каква е мисията му. Та тази книга трябвало да му послужи да разбере, че той е Избраният и да знае какво да прави. Именно тази книга обаче изчезна. Според Пафнутий в нея било написано всичко, което е нужно на човека, който ще доведе Второто пришествие. Всъщност той няма да е обикновен човек, а прероденият Христос.

Дано този, който е взел книгата, внимателно да я прочете и тя да му свърши работа! – додаде умиращият мъж. – Дано Антихристът не го е изпреварил!

– А какво пише в книгата? – реши да го провокира Ибрахим.

– В книгата е обяснено всичко за есхатологията и апокалиптиката – тихо отвърна игуменът.

Ибрахим искаше да попита какво означава това, но старецът все повече притихваше и като че изтляваше пред очите му. Изведнъж Ибрахим изпита силно желание да се прибере в конака, да извади книгата, която цял живот беше носил със себе си, и да я прочете цялата на един дъх. Този път щеше да го направи внимателно и със знанията, които беше събирал през целия си живот. Искаше да разбере дали той е Махди, или Даджала. Можеше ли да се окаже наистина, че той е толкова чаканият от всички Месия, който ще сложи край на света и на всички светове?

– Нашата мисия беше да съберем всички книги и тогава да унищожим скрипторията. Аз успях да изпълня тази мисия почти до край. Събрах всички книги от Забранените стаи без една. Ако тя е попаднала в ръцете на Идващия Исус, мисията на всички книжници ще е изпълнена и скрипторията вече няма да има смисъл да съществува, а душите на братята ми ще бъдат опростени и те ще съществуват вечно във Втория Йерусалим. Ако пък Антихристът е успял да отмъкне книгата, мисията на всички книжници ще остане завинаги незавършена и всички ние, книжници, живели хилядолетия и трупали познанията на света, ще бъдем обречени на вечни мъки. По-късно разбрах защо кесиджиите се навъртаха около скрипторията. Тяхната мисия била да пазят книгите в нея. Ако е така, те не успяха да направят това, защото тази книга все пак изчезна. Ако Антихристът е взел книгата, съществуването на скрипторията вече няма смисъл. Така че и в двата случая ти трябва да я разрушиш!

Прости ми, брате! Прости ми! Запомни за ключа! И нека Бог благослови десницата ти! Амин! – като каза това, мъжът се опъна като струна. Очите му се подбелиха. Брадата му някак странно щръкна нагоре. Ибрахим се уплаши. Той наистина беше злоупотребил с вниманието на игумена. Стана, за да извика Йосиф. Младежът сигурно се намираше някъде наблизо. Докато минаваше покрай прозореца, се сети за нещо, погледна навън и видя сребърния кръст над черквата. Винаги досега се беше чудил защо той е толкова висок и така смешно като копие стърчи над купола на черквата. Сега отново го видя и разбра всичко, което се беше случвало тук, в манастира.

Още преди да извика Йосиф, младежът нахлу в стаята и се втурна към стареца, лежащ в леглото.

– Тръгвайте си! – просъска той. – Казах ви да не го преуморявате!

Ибрахим излезе без дори да се сбогува. Докато слизаше по стълбите, чу как лежащият прохърка, явно нещо се задави. Това го успокои, поне беше още жив. Сигурно послушникът му беше дал да пийне вода. В главата на Ибрахим се блъскаха множество мисли. Арабкан го чакаше долу. Освен напоен и нахранен, той беше почистен и изсушен. Йосиф се беше погрижил добре за него. Ибрахим понечи да се качи на седлото, но в този момент ръката му се закачи в тежката кесия с жълтици – дългът, който беше дошъл да върне. Беше забравил да си върне дълга отпреди толкова много години. Не искаше това да тежи на съвестта му. Обърна се и бързо се изкачи в игуменарницата. После стигна до покоите на игумена. Отвори широко вратата и още в движение каза:

– Отче, ето дълга, това са парите, които ми дадохте, за да купя агнешки кожи в онази нощ!

Послушникът се обърна. Той се беше надвесил над леглото на игумена.

– Няма да приеме дълга ви – каза той. – Игуменът току що почина!

Ибрахим спря и застана от другата страна на леглото. Мъжът наистина беше мъртъв, това си личеше по вдървеното му тяло. Цветът на кожата на лицето му беше станал пепеляв и се сля с цвета на брадата му. Ибрахим се наведе и постави кесията с жълтиците до главата на игумена.

Докато се отдалечаваше от манастира и яздеше Арабкан, той чу тъжния звън на манастирските камбани, които оповестяваха за смъртта на игумена. Арабкан на няколко пъти се опита да затанцува и като че ли подканяше Ибрахим да го подкара по-бързо, но еничарът го сръга и го успокои. Сега имаше нужда от спокойствие и от време да помисли. Смъртта на игумена го разстрои. Яздеше бавно и мислеше. Толкова много неща се бяха случили днес, трябваше да ги обмисли.

Когато се прибра в конака, се затвори вътре. Бръкна в една ракла, извади оттам книгата, за която говореше Инокентий, и зачете. Макар да я беше носил цял живот със себе си, не я беше чел цялата. Дори това, което беше чел, бе откъслечно и не го разбираше. Сега четеше книгата по нов начин. Отначало тя започваше с текстове свързани с богомилите и уличаващи ги в ерес. Те бяха писани по времето на някой си цар Петър. Ибрахим четеше бавно. Стигна до мястото, където в Диарбекир старата вещица Жулиде ханъм бе късала от листовете за разпалка на огъня. Ибрахим четеше и в същото време си спомняше онези времена. Образите един след друг изплуваха в паметта му. Той не само четеше, а като че ли отново преживяваше живота си.

Старата кюрдка беше късала именно от тези страници. След текстовете за тайните книги на богомилите той започна да чете други апокрифни християнски текстове. Скоро сам разбра какво означава апокалиптика и есхатология. Това бяха текстове, в които се говореше за свършена на света, за това как ще настъпи той и за повторното идване на Исус. В тези текстове обикновено се разказваше за това как трябва да живеят днес хората, за да може някой ден да се преродят като праведници в Небесния Йерусалим. Скоро Ибрахим разбра и какво е Небесния Йерусалим. Според тези текстове, когато някой ден Месията, Избрания или както християните го наричаха Втория Христос, се появи, той ще мине покрай стените на Йерусалим, тогава земетресение ще разтърси града, огън ще го унищожи и на неговото място ще се появи Небесния Йерусалим. Това ще бъде раят или градът, където ще бъдат събрани душите на праведниците.

Ибрахим прочете следното нещо във "Видение на Светия апостол Павел" с подзаглавие "Който беше възнесен от ангела на третото небе".

"27. Ангелът рече: "Последвай ме да те заведа в Христовия град!"

И застанах край езерото на плача, качи ме в златен кораб, и ангели пееха пред мене, докато вляза в Христовия град. Тези, които живееха в града, ми се зарадваха много, че отидох при тях. Като влязох, видях Христовия град. Неговата светлина сияеше повече от светлината на този свят и целият бе златен. Беше обграден с 12 стени, имаше по хиляда стълбове от вътрешната страна на всяка стена. Четири реки го обграждаха. От западната страна на града течеше медена река, от южната му страна – млечна река, от източната му страна – винена река, а от северната му страна – маслена река. И рекох на ангела: "Господине мой, какви са тези реки, които обграждат града?" Отговори ми: "Тези реки се образуват и на земята. Името на реката, течаща с мед, е Фисон, името на винената река и Тигър, името на маслената река е Гион, а името на реката, течаща с мляко, е Ефрат. Светците, бидейки в света, не изпитваха необходимост да ядат и пият, а постеха и се мъчеха заради Бога, затова могат да влязат в този град; ще им въздаде Бог хиляди почести."

28. Тръгнах напътствуван от ангела и той ме заведе над медената река. Там видях Исаия, и Йеремия, и Йезекииля, и Амоса, и Михея, и Захария и други пророци, които ме поздравиха. И попитах ангела: "Какъв е този път?" Рече ми: "Този е пътят на пророците. Всеки, който си оскърбява душата и заради Бога не задоволява своята похот, когато напусне света и дойде при Бога да му се поклони, бива предаден на Михаил да го въведе в града на мястото на пророците. И там го поздравяват като другар или като свой роднина, защото е изпълнил волята Божия."

29. И заведе ме на северната страна на града, където течеше винената река. Там видях Авраама, Исаака и Иакова и други, които ме поздравиха. Попитах и рекох: "Каква е тази река, господарю?" Рече ми: "Всеки човеколюбец и страннолюбец, след като излезе от света и се поклони първо пред Бога, бива предаден на Михаил и през този вход бива въведен в града. Всички праведни го поздравяват като син и брат и му казват: "Понеже бяхте човеколюбци, елате да наследите града на нашия Господ и всеки спроти своето дело ще бъде приет със светците в Божия град."

30. И пак ме взе ангелът и отнесе ме при реката, която течеше с масло откъм западната страна на града. Там видях мъже и жени, които пееха. Запитах: "Кои са тези?" Рече ми: "Тези са, които сами себе си отдават с цялото си сърце и не притежават пороци. Всеки, който се весели в името на Бога и от все сърце пее Богу, ще влезе в града. Посред града имаше много голям олтар. Един човек беше застанал до олтара и лицето му светеше като слънце. В ръката си държеше Псалтир и гусла, пееше "алилуия" и с гласа си изпълваше целия град. Всички, които бяха на кулите на вратата, щом го чуха, заедно повториха "алилуия" така, че се разтресоха основите на града. И рекох: "Кои са тези, господарю, с такава сила?" Ангелът ми отговори: "Този е Давид, а това е вратата на небесния Йерусалим. Когато дойде Христос, царят на вековете, с дръзновение в славата на своето царство, сам Давид отново ще започне да пее преди всички светци, и всички праведници ще запеят с него, като чуят неговото "алилуия". Аз казах: "Господарю, защо Давид сам пред всички праведници започва да пее и говори?" Ангелът ми отговори: "Защото Христос, син Божи, седи от дясната страна на Отца и Давид пее пред него на седмото небе; така както става на небето по същия начин бива и на земята, защото няма полза без Давид да се пренася жертва, приношението на тялото и кръвта Христова се извършва както и на небето." Запитах: "Какво е "алилуия"?" Ангелът ми отговори: "Разпитваш и изследваш за всичко?" "Алилуия" се казва на еврейски за Бог и ангелите; това е впрочем разгадаването: "Алилуия" е "медни амаридим", което означава: слава на Бога, поставил основи на всичко, всички го славим." Аз запитах: "Кой казва алилуия? Онези, които присъствуват и не пеят, правят ли грях?" Ангелът ми отговори: "Тези, които могат, а не пеят алилуия, са презрени и недостойни да славят Бога, който ги е сътворил." (автентично)

Докато четеше, изведнъж Ибрахим започна да си спомня своето пребиваване в Йерусалим. Макар да беше ходил толкова отдавна в Свещения град, спомняше си всичко като че ли е беше вчера. Спомни си бен Йохай и внука му Данаил, но си спомни и още нещо, което го порази. Първият път, когато беше минал покрай Йерусалим и по-точно покрай Портата на овните, откъдето се смяташе, че Исус е влязъл в Трижди свещения град и че също така оттам ще влезе Месията, тогава той беше придружаван от Явуз Чилик. В онзи момент леко земетресение беше разтресло земята. Вторият път се беше случило същото. Ибрахим си спомни как Юсуп го беше причакал близо до стените на Йерусалим и го беше отделил от льо Комб. Тогава Ибрахим, без да знае, беше изпитал някакво влечене и се беше приближил точно до Портата на овните, която беше зазидана. В този момент силно земетресение беше разтърсило града и беше започнало да събаря крепостните стени. Той си спомняше как от това място беше видял огньовете на града. Дали тогава не беше надзърнал в Небесния Йерусалим? Можеше ли да се окаже, че той е Избраният и наистина е Махди, Месията и Завръщащият се Исус?

Сега, когато вече знаеше толкова много, той по нов начин тълкуваше нещата, които му се бяха случили и преосмисляше живота си. Дали ако знаеше всичко това тогава, нещата нямаше да протекат по друг начин. Спомни си как само намесата на Юсуп го беше спасила. Дали ако не беше продължил да се приближава до крепостните стени на Йерусалим и Портата на овните, нямаше да влезе в Небесния Йерусалим и наистина да разруши света? Можеше ли тогава да сложи край на света? Той ли беше Махди?

Ибрахим продължаваше да чете, но вече премисляше всяко нещо дважди.

Слово на Свети Иполит Римски (за тълкуванието Даниилово):

"Защото рече Господ на Антихриста: "Когато видите мерзостта на запустението да настъпи на светото място – мъдрите ще разберат" (По Дан. 12:10-11) и апостолът рече: "Никой да не ви прелъсти, по никакъв начин, че оня ден ще настъпи, ако не дойде отстъплението и не се яви синът на беззаконието, синът на погибелта, който се противи и се превъзнася против всичко, което се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си като че е бог." (2 Сол. 2:3-4) Тогава, като се появи, Господ ще го убие с дъха на устата си (2 Сол. 2:8). Кое от царствата ще е господствуващо – не всяко, а гръцкото – и четвъртия звяр (По Дан. 7:23); като бъде превзето и стане средоточие – ще влезе измамникът. Както стана със Содом и Гомор (По Ис. 1:9) – когато се умножиха техните нечисти дела, тогава ги връхлетя огън и ги порази. Така ще стане и сега – когато се умножи беззаконието на земята, ще се раздели желязното сега царство на десет царства и ще настанат метежи и разногласия, а върху други ще дойде, не само заради мерзостта, която настана, но защото идва краят на света. Понеже най-напред царуваха вавилонците, след това – персите, после – елините, след тях сега – гърците, чиито години са на свършване. И хилядата години от Христовото въплъщение отиват към края си, според Йоановото Откровение, и напоследък – десетте царства. От това царство, надигайки се, ще се яви Антихристът, ще поведе война и ще гони светите хора. Тогава трябва да очакваме Господнето пришествие – в преполовяването на седмото хилядолетие, защото съботата е образ на края на всички твари и според светите книги е подобие на бъдещото царство на светците, когато ще царуват с Христос всички, които ще слязат от небесата. Както каза Йоан в Откровението: "Денят Господен е колкото хиляда го дини. "(автентично)

След това прочете един дълъг текст, от който много неща му станаха ясни, но най-вече се интересуваше от нещата за Исус Христос и Антихриста. На няколко места Ибрахим едва се сдържа да не пропусне няколко текста. Текстът се казваше: "Слово за второто пришествие на нашия Иисус Христос и за Антихриста от Дамаскин инок иподякон и Студит".

"...Господ наш Иисус Христос, като намисли да опази хората от дяволските ръце, слезе от небето и се роди в плът от светата Дева Богородица, която беше от царски род, от коляно Иудово син на Иаков. Сам патриарх Иаков рече, като благославяше синовете си, рече на Иуда: "Благославям те Иудо, да си най-възхвален измежду своите братя, твоите ръце да надвиват душманите, на теб да се покланят всички синове на твоя баща. Като младо лъвче да бъде Иуда. Например, да речем, едногодишен лъв. Когато лъв заспи, кой смее да го разбуди? Така и моят син да бъде измежду братята си. Да не е никога празен неговият род от цар или справедлив съдник, докато дойде време и него да чакат всички народи." Ето, това беше пророчеството за Христа. Иаков говореше на сина си Иуда, а всичко това се отнасяше за Христа. А сега ще ви кажа за Антихриста от кой корен ще се роди. Иаков рече на седмия си син Дан, благославяйки го: "Дан да бъде като змия, която е край пътя, която хапе копитото на коня." (По Бит. 49:17) А змията е самият дявол, който измами Ева като човешки и змиин образ. И Антихрист се нарича змия, защото всякога мисли зло, как да измами християните, затова казваме да знаете, че Антихрист се роди от коляното Даново. Пророк Йеремия казва: "Дан съди своите хора, защото са един език и един корен в царството си." (По Бит. 49:16) И за Самсон говореше този пророк, защото и той беше от Дановото коляно и съди иудеите 20 години. Но за Самсон казаното се изпълни частично. И пак рече пророк Йеремия: "Скоро ще да чуем бърз кон да тича и ще се разтърси цялата земя." А пророк Мойсей каза: "Тъй ще да излезе Антихрист от греховния ад, защото и Антихриста пророците наричат рожба лъвова, дете на лъвица. Както лъвът е цар на всичките животни, затова и Христа наричат рожба лъвова, тъй като беше от царски род и стана Цар на небето и на земята. По подобие Христово и Антихрист ще рече да се направи лъв. И Антихрист като Христос – Цар на небето и на земята. И Антихрист – Цар на земята и в ада.

Христос отначало се представи крайно смирен и кротък като малко и глупаво агне. Така и Антихрист ще се покаже кротък и смирен, а след това ще стане като лют вълк. Христос влезе в Божията църква и се обряза по Мойсеевия закон, който беше завещал на иудеите. И Антихрист ще се обреже като Христос, за да не го познаят иудеите. Христос изпрати апостоли между всички народи да разказват как е дошъл Христос господ на земята. И Антихрист ще изпрати лъжливи апостоли да измамят хората както той иска. Христос събра заблудените люде в царството небесно, а Антихрист ще даде своя зъл белег, в който вярва. Христос се показа пред всички хора хубав в лицето. Антихрист ще възкреси други мъртви люде, за да вярват в него иудеите.

Книгите и писанията казват, че ще има две пришествия на земята. Едното пришествие е било, когато Христос се роди от Богородица Мария, показа се пред всички като човек, разпъна се и на третия ден възкръсна и отново се възнесе на небето. Той пак ще слезе на земята да съди целия свят. Някога, преди да слезе и да се види като човек, Йоан Кръстител казваше, че това е Христос, истинският бог, и пророците за него са говорили. И за Второто пришествие, което ще бъде пречудно и почетно, Бог ще изпрати праведния Енох и пророк Илия, за да съобщат, че настъпва времето и часът, както е казано в пророчеството на пророк Малахия, който искаше да научи в онова време онези свети хора да не вярват на Антихриста. Защото и пророк Даниил рече, че сам бог му е показал дните и годините: "Аз съм ги утъкмил колкото една неделя, едва 7 дни, но аз искам да ги направя 7 години, или искам да ги направя 3 години и половина, или ще ги направя 1260 дни, та за 1260 дни ще науча всички люде да нямат наум да вярват, че това е антихрист, който се крие дяволските хитрини." А в други три години и половина Антихрист ще си изяви дяволските работи, както свидетелствува свети Йоан Богослов в книгата си, която се нарича Апокалипсис: "Тази моя дума, която рекох, ще е истина, светият град се нарича Йерусалим. Моите двама души ще ходят 42 месеца и ще пророчествуват 1260 дни за моето име, ще ходят облечени в дреха, изтъкана от козина. Те са като две маслинени дървета, или два светилника, поставени пред Бога. Те ще ходят по земята, а мнозина ще им сторят зло, и огън от устата им ще излезе и ще изгори злите им душмани. И ако излезе човек да ги наругае, или да ги бие, или ги позори, той подобава да се убие."(По Откр. 11:22-5) И отново един светец говори за тия неща: "Тези имат сила да заключат небето, та да не изпрати никак дъжд по цялата земя. Когато те ходят и говорят добри думи, те имат сила да направят всичката вода като кръв и ще имат сила да изпратят всякаква болест и злина по земята – толкова, колкото те искат." (По Откр. 11:6) След тези думи пак говори, слушайте: "Когато опия люде, изпратени от Бога, си свършат работата, която им е заръчана – става дума за пророк Илия и за Енох – ще излезе от бездната един голям вълк като лъв, който се нарича Антихрист. Той ще влезе с тях в бой като на война, и ще ги надвие, и ще ги убие. Телата им ще хвърли по градските улици, за да ги тъпчат хората и да видят, че ги е надвил." (По Откр. 11:7-8)