Ятаган и меч исторически роман в пет части пета част битката

"..Тогава ще се надигне сатаната Антихрист от коляното Даново (По Бит. 49:17) – не със своя сила станал човек, нито ще бъде (такъв) – но понеже Господ Бог ще създаде заради него "чашата на скверността" (По Откр. 17:4), за да се изпълни чрез него пророческото слово: "И ще бъде пуснат от оковите на ада" (По Откр. 20:7); сам Владиката Христос, като бе там, го завърза. И когато влезе в съсъда, създаден заради него, ще излезе от ада; и в човешки образ ще възмъжее, и ще се възцари. Тогава ще започне да проявява своята измама (По Откр. 20:8), както предрече за него Йоан Богослов. Защото – рече – той ще разпали война срещу околните островни страни, а островите са свети, и са на народите, принадлежащи към църквата, както рече пророк Исаия (По Ис. 41:1; 49:1).

...След това Епифаний рече на преподобния: "Моля те, кажи ми как ще се изтреби човечеството, как ще стане възкресението?"

И блаженият (отвърна): "Едни ще бъдат погубени от поганските народи, други ще загинат в честни битки, останалите вярващи в Господа Антихристът ще унищожи. Срещу тези, които ще повярват в Антихриста, Господ Бог ще изпрати летящи зверове според казаното от Иезекиля (Иез. 1:5), които ще имат на опашките си шипове, пълни с отрова (По Откр. 9:10). И тези, които не ще имат знамението на Божия печат, съхранено цяло на челата си (По Откр. 9:4), ще бъдат убождани от зверовете и с горчива отрова пронизвани, и ще измрат от горка смърт. Тогава светите (люде), които са се скрили от Антихриста в пустините, ще се появят и ще ги събере Господ всички в светия град Сион със силата на Духа си. И тези, които се укриха от властта на Антихриста, ще бъдат спасени. И след това (Антихристът) ще бъде сразен и хванат заедно с неговите бесове, и ще бъде завързан от огнени ангели, и хванат, ще бъде представен пред (Божия) съд, за да отговаря за душите, които е погубил.

Тогава ще затръби тръба и първом (умрелите) ще възкръснат нетленни, а след това – живите, както рече Божият апостол (Павел): "При Господнето пришествие тези, които са останали, ще се изменят в едно мигновение от тление (По 1 Кор. 15:51-53) и заедно с тях (т е. С умрелите) ще бъдат взети на облаците, за да срещнат Господа във въздуха." (1 Сол. 4:16-17)..." (автентично)

Ибрахим четеше и се изумяваше на колко места в християнските текстове, пък макар и в апокрифните, беше споменато завръщането на Втория Христос. Дали можеше той да е този Христос? Какво би могъл да донесе и да предложи на света?

Един ден, докато четеше, откри отстрани в полето на книгата изписани редове. Те явно бяха написани от ръката на Пафнутий и в тях пишеше:

"Ти, който четеш тези редове, ако си Избраният или ако се колебаеш, или ако не си християнин, защото чак сега разсъдих, че може и да не си християнин! Прочети, ако си евреин Талмуда и текстовете на кабала, а ако си мюсюлманин, прочети трудовете и писмата на имам Раббани, където са разкрити тайните на пророчествата за Месията при християните и за Махди при мюсюлманите."

Един ден, за пръв път от много време, Ибрахим ага повика при себе си стария си приятел Али Мюзекки. Той му каза само "Биз гилиндж Махди!" и му постави за задача да му донесе всички сведения за него. Али се зарадва на вниманието на агата. За да изпълни мисията на господаря си, той замина за Истанбул. Скоро се върна и му даде листовете, които собственоръчно беше изписал по време на престоя си в Града.

Агата прочете следния текст, написан от ръката на имам Раббани.

"Очаква се след 1000 години това тайно управление да бъде подновено. То ще бъде дарено с превъзходство... По този начин ще възникне истинското целомъдрие и ще покрие деградацията... И се очаква Махди, защитникът, да се появи. Нека Бог да е доволен от него. Утвърждаването на религиозния закон (шериат), възраждането на хората ще се случи през второто хилядолетие. Справедливи свидетели на правдивостта на това дело ще е наличието на Пророка Исус и Махди през този период (второто хилядолетие). Тези от народа на Пратеника на Аллах са доста съвършени във вярата. Няма значение, че хиляда години след смъртта на Пророка ни може да са малко на брой. Това, че са съвършени във вярата, служи за следното: подсилване на Ислямския закон в истинския му смисъл. Появата на Махди след 1000 години ще е с тази цел. Пророкът ни, последният Пратеник, е благовестия за тази поява. От друга страна, Пророкът Исус ще слезе след 1000 години. Малко над 1000 години след смъртта на Божия Пратеник ще настъпи такова време, че истинският Ислям ще се издигне от собственото си място и ще се обедини истината на Кааба. Тогава от името на истинския Ислям ще се появи името на истината на Ахмед... От двете имена всъщност произлиза едно име и мястото на истинския Ислям остава незаето до завръщането на Пророка Исус. Най-накрая Пророкът Исус ще се появи и ще изпълни своите религиозни задължения съобразно с религиозните закони на Исляма. Тогава истинското Християнство ще се издигне от собственото си място и ще ръководи според истинския Ислям."

Али Мюзекки беше събрал и текстове от други автори, като Джалал ад-Дин ас-Суюти беше написал така:

"Животът на това общество ще надвиши 1000 години, но ще бъде ограничено до 1500 години. (Мухаммад ибн Абд ар-Расул Барзанджи, Ал-Иша ах ли Ашрат ас-Саах) Ето така ас-Суюти обръщаше внимание на 1000-1500 г. по Хиджра (около 2000 година по Христа), през които ще се сбъднат някои благи вести (например появата на Махди, Второто пришествие на Исус и господството на Ислямския морал). Завръщането на Пророка Исус ще стане малко след 2000 г. след първото му появяване на земята.

Бадиуззаман Саид Нурси също потвърждава тази блага вест и обръщаше внимание на събитията, които ще се случат до 1506 по Хиджра:

"Първото изречение, във връзка с 1500, сочи крайното време на тези, които полагат усилия за религията през Последното време; второто изречение, във връзка с 1506, насочва вниманието ни към датата на победоносната борба, загатва, че до тази дата (1506) тя явно и очевидно продължава по победоносен начин."

В един от хадисите си дори Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) обръщаше внимание на значението на началото на новия век, както следва:

Откакто светът е бил сътворен, в началото на всеки век се случва важно събитие. В началото на един век ще се появи Антихристът и Исус, синът на Мария, ще слезне и ще го убие. (Ибн Аби Хатем)

По този въпрос Худхайфа ибн ал-Яман беше написал така:

"Кълна се в Бога, Божият Пратеник ни съобщи за покварата (фитна), която ще настъпи до края на света, и имената, имената на бащите и родовете на над триста от водачите, породили тази поквара."

Множество хадиси на Пророка Мохамед сочеха съществуването на период, през който по света ще властва Ислямският морал. Ето този период е времето, когато Махди и Исус ще бъдат на Земята и моралът, на който ни учи Коранът, ще е преобладаващ. Този период, който още е известен и под названието "Златният век", в много аспекти ще прилича на "Века на благоденствието" от времето на Пророка Мохамед. Ние наричаме този период "Златен век", защото, когато Пророкът Мохамед го е обрисувал, е използвал множество особености, наподобяващи рая.

В един друг хадис на Пророка Мохамед се казваше така:

"...малките ще искат да са пораснали, а възрастните да са млади... Доброто става още по-добро, а лошото бива превърнато в добро."

Али Мюзекки като опитен мюдерист се беше разровил много и беше записал различни извадки от ислямски мъдреци и теолози, като беше отбелязал откъде е взел текстовете, дори ги беше подредил и им поставил малки заглавия.

"Така както чашата се изпълва с вода, така и светът ще се изпълни с мир. Между хората няма да остане никаква омраза. Цялата враждебност, борба и завист ще изчезне. (Сахих Муслим)

Войниците ще изоставят своите товари, оръжия и снаряжение. (Сунан Ибн Маджах)

Войните ще снемат своите оръжия. Злобата, взаимната омраза и завист със сигурност ще изчезнат. (Сунан Абу Давуд)

Няма да се приеме никаква друга религия... религията ще бъде единна. Няма да се боготвори нищо и никой, освен Бог. Тъй като няма да остане никой, който да приема милостиня, то тя ще бъде изоставена. Ще бъдат разкрити ценности и съкровища. Тъй като хората ще знаят, че Съдният ден наближава, то те няма да копнеят за материално богатство. И тъй като няма да съществува причина за враждебност и гняв, то те вече няма да съществуват...

Исус (Махди) ще живее като справедлив съдия, честен имам и лидер сред моя народ. Той ще унищожи кръста на християните, ще убие свинята, ще премахне данъка джизие и ще изостави милостинята така, че няма да бъде оказвана почит нито срещу овцата, нито срещу камилата. Ще спрат всички вражди и омраза. Земната повърхност ще бъде като сребърна чиния и растителността ще бъде отново изобилна, точно както по времето на Адам. (Мукхтасар Тазкирах ал-Куртуби)

След това Исус (Махди) ще управлява справедливо, ще счупи кръста, ще убие свинята, ще премахне джизието и ще изостави милостинята. Няма да бъде изпращан бирник нито за овците, нито за камилите. Антагонизмът и омразата между хората ще изчезнат. Скорпионите и змиите няма да бъдат отровни и дори децата ще си играят със змиите, без да бъдат ухапани. Момиченце ще се опитва да изгони един лъв, но той няма да причини вреда на детето. Вълците ще бъдат измежду овцете като овчарски кучета. Така както чашата се изпълва с вода, така и светът ще се изпълни с мир. Ще има религиозно единство и няма да се служи на никой друг освен на Бог. Няма да остане и следа от войните и конфликтите. Ще бъде отнета властта на племето Курейш. Земната повърхност ще бъде като сребърна чиния. Растителността отново ще бъде изобилна, както по времето на Адам. Една чепка грозде ще засити група от хора. Един нар ще нахрани една човешка общност, цената на говедата ще е висока, а един кон ще се продава за няколко монети. Някой попита: "Ей, Божи Пратенико, защо конете ще са толкова евтини?" Той отговори: "Тъй като няма да има война, то няма да има и потребност." Той бе попитан: "Защо говедата ще бъдат толкова скъпи?" Той отговори: "Защото цялата земя ще бъде орна и ще има нужда от говеда." (Сунан Ибн Маджах)

След това ще живее четиридесет години. По негово време никой няма да умре. Хората ще кажат: вървете и пасете овцете и животните си, и те ще отидат. Въпреки че ще минават през посевите, те няма да изядат нито едно житно зърно. Змиите и скорпионите няма да навредят на никого, а хищниците ще стоят до вратите, но няма да причинят болка на хората... (Джалал ад-Дин ас-Суюти)

Пророкът Исус (Махди) няма да донесе нова религия. Той ще управлява 40 години с Божията книга и моята суна, и след това ще умре. (Сахих Муслим)

Исус (Махди) няма да дойде при народа на Мохамед като пророк, а за да приложи религиозните закони на Мохамед... (Ибн Хаджар ал-Хайтами, Ал-Каул ал-Мукхтасар фи Аламат ал-Мехди ал-Мунтазар)

Исус (Махди) ще слезне и ще приложи закона на Пророка Мохамед. (Имам Раббани, Писма на Раббани)

Той ще отсъжда според закона на Мохамед, въпреки че самият той е пророк, той ще се подчини на Пророка и ще спада към хората на Мохамед... Той ще бъде от народа на Пророка Мохамед и ще бъде най-отдаденият сред тях... (Мухаммад ибн Абд ал-Расул Барзанджи, Ал-Иша ах лиашарат ал-Ша ах)

Няма да има нито един пророк в периода между мен Мохамед и Исус (Махди). Исус със сигурност ще слезе. Когато го видите, го познайте: Той е със среден ръст и бяла, биеща на червено кожа. Той ще бъде облечен в облекло от две части с жълт цвят. Дори и да не вали, косата му ще бъде сякаш капе вода от нея. Той ще се бори в името на Исляма... И Исус (мир нему) ще убие Антихриста (Даджала). Той ще живее на Земята за около 40 години и в края на този период ще умре. Мюсюлманите ще извършат погребалните молитви за Исус (Махди). (Ибн Ахмад Ханбал, Муснад)

Исус ще бъде погребан до гроба на Пророка Мохамед.

Исус, синът на Мария, ще се върне на земята... Той ще се ожени,... ще живее 45 години и тогава ще умре. Той ще бъде погребан с мене (Мохамед) в моя гроб. Тогава аз и Исус (Махди), синът на Мария, ще се изправим от един и същи гроб между Абу Бакр и Омар. (Мишкатул-Масабих, 40:4)

След като се завърне Исус (Махди) ще се ожени и ще има дете. След като умре мюсюлманите ще извършат погребалната му молитва и ще го погребат в Раузаи-Акдас. (Ибн Хаджар ал-Хайтами, Ал-Каул ал-Мукхтасар фи Аламат ал-Мехди ал-Мунтазар)

Исус ще умре след като е живял в продължение на 40 години. След като умре мюсюлманите ще го погребат и ще извършат погребалната му молитва." (Мукхтасар Тазкирах Куртуби) (автентично)

Освен всичко останало Ибрахим най-накрая разбра какво означава името Даджала. Това на арабски означаваше "камила бол на от проказа". Такива камили номадите намазваха със смола, за да не се вижда, че са болни. Затова противникът на Махди в исляма беше наречен Даджала, защото той щеше да се прикрие също като прокажена камила, щеше да се вмъкне в стадото на здравите камили и да ги зарази с проказата си.

Ибрахим чете и мисли много. Вече знаеше толкова много неща за това кой е Махди, Месията или Идващият Христос. Беше се отдал на пост, четене и молитва. Това, с което занимаваше главата си, беше най-важното нещо, което можеше да се случи на земята и човечеството. Той мислеше трескаво, на лицето му отново се появи онова болнаво изражение. Мислите му бяха разпокъсани и някак хаотично се появяваха и изчезваха. Какво смяташе за себе си, скоро и той не можеше да определи. Една сутрин, без да предупреди агата, накара да оседлаят коня му. Откакто се беше върнал от Истанбул, Али Мюзекки беше нещо болен, но излезе да изпрати господаря си. От много време персиецът се чувстваше изолиран и въпреки че търсеше компанията му, нищо не се получаваше. Ибрахим все още не се беше освободил от черупката, в която се беше затворил след русалии и която беше станала още по-плътна след смъртта на Инокентий. Тъкмо когато беше започнал да се оправя, беше отишъл до манастира. Когато се върна от това посещение, Ибрахим отново се затвори в себе си. Той пак мълчеше и нещо мислеше. Така, с мълчание, отклоняваше въпросите на приятеля си. Сега Али Мюзекки беше дошъл да изпрати агата, който отново тръгваше нанякъде, без въобще да го предупреди. Не, че агата беше длъжен, но талибът се чувстваше изолиран, той искаше да помогне, но не му беше дадена никаква възможност.

– Кога ще се върнете, ага? – попита персиецът.

Агата не му отговори, а само сръчка Арабкан с шпорите си. Конят подскочи, завъртя се на място, после се устреми към широката порта на конака.

След като излезе от сараите си, Ибрахим се насочи направо през полетата към Араповския манастир. Постепенно намали ход и с удоволствие започна да гледа именията си. Каазата се беше разраснала. Али Мюзекки се грижеше за управлението на цялото землище. Всичко процъфтяваше. Умен и знаещ човек беше Али и измисляше всякакви уреди и изобретения, които облекчаваха живота на селяните, и много повече плод даваше така земята. Справедлив човек беше Али ага и разпределяше благата така, че нямаше бедни и недоволни. Дори по-заможните хора бяха доволни, защото сега вземаха повече, отколкото когато земята беше тяхна или работеха за други господари. Ибрахим яздеше гордия Арабкан и гледаше нивите и селяните, обработващи земята. Никой от тях не го познаваше. Той не се показваше често пред хората и почти не излизаше от конака си. Тези, които работеха в чифлика, бяха специално подбрани от персиеца и на тях можеше да се разчита, за да бъде сараят в безопасност. Ибрахим яздеше и си мислеше, че никога не си беше представял, че така ще преминат старините му и че с това ще се занимава. Еничарите презираха не само раята, но и селския труд, те бяха готови да умрат, но не и да се принизят дотолкова.

Ибрахим знаеше, че има два начина да оцелее. Единият беше да се снишава и да бъде незабележим. Така беше оцелял Бахтияр Казим. Да се оттегли и да живее в неизвестност, да смени името си. Беше убил кесиджията, но все още не се беше изплъзнал от властта на султана. Знаеше, че султаните никога не забравят и не прощават, и че веднага щом султан Махмуд II научи, че е жив, животът му ще бъде в опасност.

Другият начин да оцелее беше да бъде силен, да има власт и да е влиятелен. Тогава султанът поне открито не би посмял да му посегне. В първия случай той можеше да използва парите, които съдбата му беше предоставила, за поддържането на банда. Чак сега разбра завета на Вълчан. Само на първо време бандите и хайдутските дружини можеха да свършат работа, после трябваше властта и земята да се легитимират. Без да осъзнава беше тръгнал по втория път. При него най-важно беше да е силен и богат, колкото по-богат, толкова по-добре. Сега трябваше много бързо да забогатее и да увеличи двойно и дори тройно размера на каазата си. За съжаление вече беше останал почти без пари и не можеше да купи нова земя. Боляровия хан все така стоеше като остров в земите му, но той сигурно нямаше да има пари да изкупи земята от жената на брат си.

"Трябва да спечеля пари, но как?" – това беше последното нещо, което си помисли преди да влезе през главния вход на манастира. Днес беше погребението на игумена Инокентий и Ибрахим идваше да окаже последна почит към приятеля си. Беше облечен с турски дрехи и правеше впечатление на всички присъстващи. Почти никой не го познаваше, но всички се отнасяха към него почтително, нищо че беше друговерец. Беше нормално игуменът на най-големия манастир в равното да има приятели или закрилници сред турските бейове. Това, че йикога досега не бяха виждали този бей в манастира или заедно с игумена, ги озадачи, но скоро хората свикнаха с неговото присъствие. По-късно, когато опелото и погребението завършиха, единствен Йосиф се приближи до него и го заговори:

– Вие сте тук, Ибрахим ефенди?

Ибрахим само кимна, за да потвърди.

– През годините, в които загубих много от приятелите си, се научих да ги ценя. Всеки един от тях е част от мен. И с всеки, който загине, губя част от себе си. Така, когато загубиш повече приятели, отколкото ти останат, е много трудно да продължиш напред и да живееш. Приятелите са като пръстите на ръката, с тях се държиш за живота. Когато загубиш пръст, се вкопчваш по-силно.

Ти, Йосифе, имаш ли приятели? – изненадващо попита Ибрахим.

– Да, много – отговори момчето.

– Сигурен ли си?

– Да! Мисля, че да!

– Приятелите са тези, в които не се съмняваш. Трябва да си сигурен, че са ти приятели. Но ти си още млад. Пред теб все още са проверките и изпитанията, а аз вися, хванал се за този свят с един-два пръста.

Личеше си, че младият монах беше изумен от думите, които бе предизвикал с един най-обикновен въпрос. Той искаше да попита, но разбра, че срещу себе си има много умен мъж и трябва да внимава какви въпроси задава. Затова се замисли как точно да оформи следващия си въпрос. Двамата толкова различни мъже сега седяха пред гроба на игумена, който беше до другите гробове зад черквата, в самия двор на манастира. Те гледаха гроба, докато другите се бяха отправили на почерпка в магерницата. Именно това беше очаквал Йосиф и с типичния порив на младостта той реши да пита направо.

– Кой си ти, Ибрахим ага?

Ибрахим рязко премести погледа си. Досега той гледаше към гроба и миналото, а сега искаше да види лицето на момчето. То беше протегнало ръка към него, а там беше ключът. Ибрахим веднага го позна, това беше ключът за скрипторията. Дали Йосиф знаеше нещо, или просто налучкваше? Агата не искаше да отговаря, затова реши да контрира с отговор, но на друг въпрос.

– Аз пък знам ти кой си!

– Какво? – момчето беше наистина учудено.

За да не го измъчва повече, Ибрахим продължи:

– Ти си новият презвитер на скрипторията.

Не беше трудно за еничара да се досети за това. Той знаеше, че Йосиф се грижеше за Инокентий. Беше ясно, че не е инок. Самият игумен беше книжник, така че най-нормалното нещо беше да си вземе за прислужник най-доверения човек от книжниците. Именно него трябваше да посочи и за свой заместник, точно така както някога Пафнутий беше посочил Инокентий.

Въпросът явно засягаше втория и третия ключ на скрипторията и дали Ибрахим има нещо общо с него. Тъй като момчето беше говорило направо, еничарът реши да направи същото.

– Трябва да разруша скрипторията, а ти ще ми помогнеш.

– Какво? – новият презвитер беше изумен. Явно думите на турчина му се сториха светотатствени, защото той започна да се кръсти и да шепне опрощаващи молитви. Ибрахим го почака малко, за да свикне с мисълта, после внимателно му разказа цялата история и онази част от последния разговор с този, пред чийто гроб стояха. Както и очакваше момчето не искаше да повярва на думите му.

Ибрахим беше измислил план. Той го сподели с новия презвитер, но младият монах не искаше и да чуе. Двамата продължиха разговора си дълго време. Най-накрая, макар и много колебливо, монахът се съгласи с думите на турчина.

Ибрахим се прибираше към конака и не знаеше дали може да разчита на младия монах. Когато се прибра в къщата, Али го посрещна.

– Болен ли си? – попита агата.

Али повдигна рамене. Какво значение имаше.

– Ще отидеш до Касъмово и ще събереш няколко турци за потеря.

– Само турци ли да бъдат? – попита персиецът.

– Да, не искам християни, трябва да бъдат мюсюлмани!

Ибрахим много добре помнеше какво беше станало с ключа от скрипторията, който му беше даден от Инокентий. Той отдавна вече беше загубен. Помнеше как преди много години, като беше попаднал в Козбунар при Велко, някой беше отнел всичките му вещи. Така той се беше събудил без нищо в къщата близнак. Върнаха му само книгата, но за ключа повече нищо не чу. Този ключ отдавна вече не беше у него. Беше му го взел или Георги, или Гергина, а може би баба Василка, можеше и някой от прислужниците на Георги да е бил, а после да го бе изхвърлил като ненужен. А може по ключа Георги, Велко или баба Василка да са го познали и да са разбрали, че има нещо общо със скрипторията на Араповския манастир. Ибрахим не знаеше това. За третия ключ пък нищо не знаеше. Затова той реши да действа.

Али знаеше, че трябва веднага да изпълни заръката на агата. Той беше радостен, че Ибрахим ага отново се е върнал към живота, а това, че му повери тази задача, още повече го радваше. Това означаваше, че не е загубил доверието на господаря си.

Срещу обещание за богато заплащане, скоро групата, предвождана от Али Мюзекки, беше в двора на конака. Отстрани, до каменната стена на конака, висока два човешки боя, бяха запалени огньове и върху тях бяха поставени големи казани. Няколко коча бяха заклани, явно в конака се готвеше голямо угощение. Потераджиите от Касъмово бяха дошли на коне. Те бяха двадесетина мъже, иначе мирни и работливи, но кой може да откаже на примамливо предложение и то за един ден работа. Ибрахим, а и Али, знаеше, че е много по-лесно да се свика потеря от арнаути или черкези, но нямаха време да подбират. Самият бей някога преди много години беше преследван от потеря именно от тези турци от Касъмово и знаеше, че те са добри хора и само парите могат да ги накарат да преследват човек. Пред очите му и сега стояха онези озверели лица, но повечето от тях бяха български, на селяните от Катърли, а турците винаги бяха последни. Той знаеше всичко това и донякъде на това разчиташе. Всъщност пред него стоеше местният башибозук (башибозук – самоуправляващи се мюсюлмански милиции, в които вземали участие мюсюлманите отдадено населено място). За разлика от башибозуците от други краища, които понякога вършеха и зулуми спрямо християнските села, тези от Касъмово и равнината основно бранеха земите си от крадци и набези на бандити и хайдути. Това беше така, защото Касъмово отвсякъде беше обградено от български села и само от една страна – от Станимака, живееха хора от различни нации. Може би затова те не бяха свикнали да нападат и да действат извън землището на Касъмово.

Ибрахим знаеше всичко това, затова сега подготвяше потеря, но със специална задача. Водачът на местните бабаити беше някой си Мустафа Али. Както хората, които водеше, той беше нисък и с някак смачкан вид. Ибрахим излезе на прозореца на къщата си и каза:

– Днес цял ден ще почиваме, защото работата, що имаме да вършим, ще бъде нощна!

Вълна на недоволство се разнесе из конниците. Той знаеше нежеланието, с което турците излизаха нощем по улиците. Те бяха хора домошари, които вечер обичаха да са при жените си, а каквото имат да вършат, дори и обирите, предпочитаха да са през деня. Това може би се дължеше и на суеверния им страх. В този случай това не беше възможно, затова Ибрахим продължи: