За Небето и неговите чудеса и за Ада според видяно и чуто (лондон, 1758 година) Съдържание Част I за Небето

116.
На Небето не се появява слънцето, което виждаме на зе­мята, нито нещо, идващо от това слънце, понеже всичко това е природно; всъщност, природата започва със слън­цето и всичко, което е породено от него, се нарича при­родно. Но онова духовно слънце, в което пребивава Небето, е свръх природата и напълно различно от при­родното; те общуват само чрез съответствията. Каква е разликата, може да се разбере от казаното по-горе за степените (гл. 38), а какво е тяхното общение, се вижда от казаното относно съответствията.

117.
Въпреки че на Небето не се явява тукашното слънце, нито нищо, идващо от него, там има слънце, светлина и топлина, а също всичко, което е в света, и безброй други неща, наистина не от същия произход, понеже всичко на Небето е духовно, а на света — природно. Слънце на Небето е Господ, светлина там е Божията ис­тина, а топлина е Божието благо, които произтичат от Господ като Слънце; от този източник идва всичко, което съществува или се появява на Небето. Но за свет­лината и топлината, а също за онова, което съществу­ва чрез тях на Небето, ще говорим в следващите глави; тук ще се занимаем само със слънцето. Господ се явява като Слънце на Небето поради Божията любов, благода­рение на която съществува всичко духовно по същия на­чин, както чрез земното слънце съществува всичко при­родно; Божията любов всъщност е онова, което свети като Слънце.

118.
Не само ангелите ми казаха че Господ наистина се явява на Небето като слънце, но на няколко пъти ми беше даде­но и сам да го видя; затова тук искам накратко да опиша какво чух и видях за Господ като Слънце. Господ се явява като слънце не в Небето, а високо над него, не отвесно над главата, ами пред лицата на ангелите, на средна висо­чина. Явява се на две места: на едно пред дясното око и на друго пред лявото око, но на голямо разстояние. Пред дясното око се явява напълно подобен на Слънце, със съ­щия пламък и същия размер като слънцето в света; пред лявото око обаче не се показва като Слънцето, а като Лу­ната, също така сияйна, но с повече блясък, и със същия размер като нашата земна луна; луната на Небето обаче изглежда заобиколена от много малки лунички, всяка от които излъчва същия блясък и същото сияние. Господ се явява на двете места така различен, защото се явява все­киму според това, как той Го възприема; значи, по един начин се явява Той пред онези, които Го приемат като благо на любовта, а по друг начин - пред онези, които Го приемат като благо на вярата. Пред онези, които го при­емат за благо на любовта, Господ се явява като Слънце — огнено и пламенно; такива духове обитават в Неговото небесно царство. Пред онези, които Го приемат за благо на вярата, Господ се явява като Луна, чиито блясък и сия­ние отговарят на това приемане; тези духове обитават в Неговото духовно царство. Това е така, понеже благо­то на любовта съответства на огъня — огънят в духовен смисъл е любов, а благото на вярата съответства на светлината, която в духовен смисъл е вяра. Господ се явя­ва пред очите, понеже вътрешните начала, които със­тавляват ума, виждат чрез тях - дясното око по силата на благото на любовта, а лявото око съгласно благото на вярата. Ето защо всичко, което при ангела, а и при чове­ка, се намира отдясно, съответства на благото, идващо от истината, докато онова, което е отляво, съответства на истината, идваща от благото. Благото на вярата всъщност е истината, идеща от благото.

119.
Ето защо в Словото Господ като любов се сравнява със слънцето, докато Господ като вяра се сравнява с Луната; затова и Слънцето означава любовта към Господ, идваща от Господ, а Луната означава вярата в Господ, идваща от Господ. това се вижда на следните места: „И светлината на месечината ще бъде като светлината на слънцето; светлината на слънцето ще бъде седморно по-светла, отколкото светлината на седемте дни, в оня ден..." (Исай, 30:26); „Кога угаснеш, ще закрия небесата и звезди­те ще помрача, слънцето с облак ще закрия, и месечина­та не ще свети със светлината си. всички светила, кои­то светят на небето, ще помрача над тебе, и върху тво­ята земя тъмнина ще напратя" (Иезекиил, 32:7,8); „слън­цето помръква при изгрев, и луната не сияе със своята светлина" (Исай, 13:10); „слънце и месечина ще потъмне­ят и звездите ще загубят светлината си ... Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв" (Иоил, 2:10, 31 и 3:15); „слънцето стана черно като струнено вретище, и месечината стана като кръв; звездите пък небесни паднаха на земята" (Откровение, 6:12-13); „И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъм­нее, месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от Небето" (Матей, 24:29), но и другаде. На тези места Слънцето обозначава любовта, Луната - вя­рата, а звездите - познанията за благо и истинно; казано е, че те ще помръкнат, ще спрат да светят и ще паднат от Небето и няма да ги има повече. Че Господ се явява като слънце на Небето, се установява от Неговото пре­образяване пред Петър, Яков, и Йоан: „и се преобрази пред тях. и лицето Му светна като слънце" (Матей, 17:2).

120.
Колко и каква е Божията любов може да се установи чрез сравняване със земното слънце: тя е пламенна и, ако иска­те вярвайте, още по-пламенна от самото него. Поради това Господ като слънце не въздейства непосредствено върху Небето, но пламъкът на Неговата любов постепенно става по-умерен по своя път; това намаляване се вижда като сияещ пояс около слънцето, а ангелите са издиг­нати върху тънък облак, така че да не бъдат изгорени от Божието въздействие. Небесата следователно се отдале­чават от слънцето съобразно приемането на въздейст­вието; висшите небеса, бидейки в благото на любовта, са най-близки до Господа като Слънце; нисшите, понеже се намират в благото на вярата, са по-отдалечени от Него; онези пък, които не са в никакво благо, като обитаващи­те Ада, са най-отдалечени: толкова по-отдалечени, колко­то повече противостоят срещу благото.

121.
Когато се явява на Небето, както често става, Господ не идва в слънчеви одежди, а в ангелска форма, отличим от ангелите по струящата из Неговото лице Божестве­ност. Той не е там като личност, защото като личност Господ все е ограден от слънцето, а присъства в образ. Често на Небето нещо сякаш присъства на онова мяс­то, където се представя, където образът му има ясна за­вършеност, въпреки че това място може да бъде далеч от точката, в която се намира. това наричат присъствие пред вътрешното зрение, за Което ще се говори по-нататък. Аз също видях Господ извън Слънцето, в ангелски образ, нависоко и малко под слънцето; видях Го отблизо - беше в същия облик, със светещо лице; веднъж [Го видях] и сред ангелите, като пламтящо сияние.

122.
За ангелите земното слънце изглежда мъгляво, противо­положно на небесното слънце, а луната им изглежда мрачна, противоположна на небесната луна, и то постоянно. Това е така, понеже огънят на света съответства на любовта към себе си, а светлината, идваща от него, съответства на лъжата, която произлиза от тази любов. Тъй като любовта към себе си е напълно противополож­на на Божията любов, то лъжата, идваща от нея, също така е противоположна на Божията истина, а всичко, което

123.
Тъй като Господ се явява на Небето като слънце поради Божията любов, която е в Него и от Него, то всички на Небето постоянно се обръщат към Него. Онези, които обитават небесното царство, се обръщат към Него като Слънце, а обитателите на духовното царство се обръщат към Него като Луна; онези пък, които са в ада, се обръщат към мрак и тъма, които са на противоположната

124.
Понеже Господ е Слънцето на Небето и всичко, идещо от Него, гледа към Него, Господ е общият център, от който произтичат всяка насоченост и всяко определяне. Затова всичко под него - на Небето и на земята - се намира в Неговото присъствие и наблюдение.

126.
Онези, които мислят единствено според природата, не могат да разберат, че на Небето има светлина; обаче на Небето има толкова много светлина, че тя многократно превъзхожда светлината по пладне в света, и аз я виждах често, дори вечер и нощем. От начало се учудвах, когато чувах ангелите да казват, че светлината на света е само сянка спрямо тази на Небето, но когато я видях, можах да се убедя в това; нейната чистота и нейният блясък са такива, щото не могат да бъдат описани. Онова, което видях на Небето, аз видях в тази светлина, следователно по-ясно и по-отчетливо, отколкото на земята.

127.
Светлината на Небето не е природна, както в света, а е духовна; тя идва от Господ като Слънце, а както се показа в предната глава, Слънцето е Божията любов. Онова, което произлиза от Господ като Слънце и се нарича на Небето Божия истина, по своята същност все пак предс­тавлява Божието благо, съединено с Божията истина. От тук идват за ангелите светлина и топлина: светлина­та идва от Божията истина, а топлината - от Божието благо. Така става ясно, че небесната светлина, имайки такъв произход, е духовна, а не природна; което важи също и за топлината.

128.
Божията истина е светлина за ангелите, защото те са духовни, не природни; духовните [създания] виждат спо­ред тяхното слънце, също както природните виждат според тяхното. От Божията истина произтича разу­мът на ангелите, а разумът е тяхното вътрешно зрение, което въздейства върху външното им зрение и го изг­ражда; ето защо всичко, което се явява на Небето от Господ

129.
Тъй като Господ на Небето е Божията истина, а Божия­та истина там е светлината, в Словото Господ е наре­чен светлина, както и цялата идваща от Него истина. Ето например следните места: „Пак им говори Исус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живо­та" (Йоан, 8:12); „Докле съм на света, светлина съм на света" (пак там, 9:5); „Исус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлина, за да не ви обгърне мрак... Докле имате светлина, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина... Аз свет­лина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мен да не ос­тане в тъмнината" (пак там, 12: 35, 36, 46); „светлина­та дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината" (3:19). Йоан казва за Господ: „Ето я истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света" (1:9); „народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в сянката на смъртна, изгря светлина" (Матей, 4:16); „ще ти пос­тавя завет за народа, светлина за езичниците" (Исай, 42:6); „Аз ще те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища" (Исай, 49:6); „И спасените народи ще ходят в светлината му" (Откровение, 21:24); „Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят" (Псалтир, 42:3). На тези и на редица други места, Господ се нарича светлина поради Божията истина, която идва от Него, както и самата истина се нарича светлина. Понеже светлината на Небето идва от Господ като Слънце, то когато Господ се преобразява пред Петър, Яков и Йоан, „лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина" (Матей, 17:2) или: „дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може да избели" (Марк, 9:3). Това, че облеклото на Господ изглежда такова, е защото представлява Божията истина, която на Небето произтича от Него. Но впрочем дрехите в Сло­вото обозначават истинното, както се казва при Давид: „Ти [Господ] се обличаш в светлина като с дреха" (Псалм 108:2).

130.
Че светлината на Небето е духовна, както и че тази светлина е Божията истина, може да се установи по това, че човек също притежава духовна светлина и тя го осветлява, доколкото той възприема разумността и мъдростта от Божията истина. Духовната светлина на човека е светлината на неговия разум, чиито предмет са истините, които той анализира, съотнася и прави от тях поредица заключения. Но природният човек не знае, че светлината, в която разумът вижда тези предмети, е действителна, понеже нито я гледа с очите си, нито, мислейки, я възприема. Все пак мнозина знаят за тази светлина и я разграничават от природната, в която жи­веят мислещите природно, а не духовно; природно мис­лят онези, които гледат само света и приписват всичко на природата; духовно обаче мислят онези, които гледат Небето и отдават всичко на Божественото. Много пъти ми бе дадено да разбера, както също и да видя, че светли­ната, озаряваща ума, е истинска и съвсем различна от онова, което наричаме естествена светлина. Бях издиган вътрешно и постепенно в тази светлина; колкото пове­че се издигах, умът ми се просветляваше толкова, че схва­щах онова, което преди не можех да схвана, и дори таки­ва истини, които са недостъпни за мисълта в естестве­ната светлина. Понякога негодувах, задето [мислейки чрез естествената светлина] не съм разбирал онова, кое­то в небесната светлина възприемах така ясно и прозирно. Понеже на разума е присъща светлина, говорим за него, като за окото: когато разбира, казваме, че вижда и му е ясно, когато не разбира — че му е неясно и смътно и

131.
Тъй като небесната Светлина е Божията истина, тя е също така Божията разумност и Божията мъдрост; за­това под издигане в небесната светлина се разбира същото като под издигане в мъдростта и разумността - до просветлението. Ето защо светлината при ангелите на­пълно отговаря по степен на техните разумност и мъд­рост. Понеже светлината на Небето е Божията мъд­рост, в нея всички се разпознават такива, каквито са: вътрешното състояние на всеки се появява върху лицето му точно такова, Каквото е, и нищо не остава скрито, дори най-малката подробност. вътрешните ангели оби­чат всичко при тях да се показва, защото не искат нищо друго, освен благото; от друга страна онези, които живе­ят под Небето и не желаят благото, се страхуват да пог­леждат небесната светлина; обитаващите ада пък, кое­то е учудващо, се явяват помежду си като хора, но в светлината на Небето изглеждат чудовища с ужасяващи лица и ужасяващи тела, напълно отговарящи по форма на онова зло, в което пребивават. По същия начин се явява и човекът като дух, когато го гледат ангелите: ако е до­бър, изглежда красив човек според своето благо; ако пък е зъл, изглежда чудовище, изкривено според своето зло. От тук става ясно, че всичко, изложено на небесната светлина, се открива в истинския си образ; това е така, защото небесната светлина е Божията истина.

132.
Тъй като Божията истина е Светлината на Небето, всяка истина, където и да се намира, било в ангела, било из­вън него, било между Небесата или извън тях, излъчва светлина. Обаче истините извън Небесата не светят по същия начин, както тези, които са на Небесата, ами из­лъчват студена светлина, подобно на снега без топлина, защото истините извън Небето не извличат същността си от благото, както небесните истини; затова тях­ната студена светлина изчезва при досег до небесната светлина, а ако под нея се крие зло, обръща се на тъмни­на. На няколко пъти видях това, както и много други за­бележителни неща за светещите истини, които обаче ще пропусна.

133.
Сега ще кажа нещичко за небесната топлина. По същ­ността си небесната топлина е любов; тя произлиза от Господ като Слънце, което е Божията любов в Господ и от Господ, както показа предната глава. От тук става ясно, че небесната топлина е също така духовна, както небесната светлина, понеже идват от един и същ източ­ник. Две неща произхождат от Господ като Слънце - Божията истина и Божието благо; Божията истина се про­явява на Небето като светлина, а Божието благо като топлина, но Божията истина и Божието благо са толко­ва свързани, че не са две отделни неща, а едно цяло. И все пак ангелите ги разделят, понеже има ангели, които при­емат Божието благо повече от Божията истина, и други, които приемат Божията истина повече от Божието бла­го. Онези, които приемат повече Божието благо, обита­ват небесното царство на Господ, докато онези, които приемат повече Божията истина, обитават духовното царство на Господ; най-съвършените ангели са онези, които приемат благото и истинното в еднаква степен.

134.
Подобно на небесната светлина, небесната топлина нав­сякъде е различна - една е тя в небесното царство, друга е в духовното царство или във всяко общество, като се различава не само количествено, но и качествено. Тя е по-силна и по-чиста в небесното царство, защото тамош­ните ангели приемат повече Божието благо; по-малко силна и по-малко чиста е топлината в духовното царст­во, понеже ангелите там приемат повече Божията исти­на. Според вида на приемане топлината се променя във всяко общество; има топлина и в ада, обаче нечиста. Оно­ва, което се разбира под свещен и небесен огън, е небесна­та топлина, докато под профанен и адски огън се разби­ра топлината на Преизподнята. Под всяко от тях се раз­бира любов: под небесен огън се разбира любовта към Гос­под и обичта към ближния, както и всяко тяхно влияние; под адски огън се разбира любовта към себе си и света, за­едно с цялото сладострастие, отличаващо тези видове любов. Че любовта представлява топлина от духовен произход, проличава по пламването в любовта, понеже човек пламва и се стопля според това, колко и каква е не­говата любов, а нейната разпаленост се разкрива тогава, когато бива нападана. Ето защо, относно чувствата на любовта към благото или пък относно страстите на любовта към злото обичайно казваме: гори, пламти, бушува, кипи, пламенее.

135.
Любовта, идваща от Господ като Слънце, се усеща на Небето като топлина, защото ангелите са отвътре пъл­ни с любов — поради Божието благо, идващо от Господ; оттук, сгрявани от този източник,техните външни се­тива усещат топлина. Затова на Небето топлината и любовта си съответстват дотолкова, че всеки там чув­ства такава топлина, в каквато любов се намира - според онова, което малко по-горе казахме. Земната топлина не прониква на небесата, защото е груба, бидейки природна, а не духовна. По друг начин стоят нещата при човеците, защото те пребивават колкото в духовния свят, толко­ва и в природния свят; затова духът им пламва според тяхната любов, а тялото им се затопля от двата източ­ника, колкото от своята духовна топлина, толкова и от топлината на света. Първата топлина влияе на втората, защото двете си съответстват. Какво е съответс­твието между двете топлини, можем да установим чрез животните; тяхната любов, чиято главна цел е възпрои­зводството на вида, избликва и действа според присъст­вието и влиянието на топлината от слънцето, която е силна само през пролетта и лятото. Много грешат оне­зи, които вярват, че топлината от света възбужда лю­бовни желания, понеже няма влияние на природното вър­ху духовното, а само духовното влияе върху природното; това влияние отговаря на Божия порядък, докато първо­то би било противоположно на Божия порядък.

136.
Също като хората, ангелите имат разум и воля. Живот на техния разум придава небесната светлина, понеже тя е Божията истина и съответно Божията мъдрост, докато животът на тяхната воля идва от небесната топлина, за­щото небесната топлина е Божието благо, следователно, Божията любов. Самата същност на ангелския живот про­изтича от топлината, не от светлината, освен когато в нея има топлина. Че животът се дължи на топлината, проличава по това, че когато тя бъде отнета, той заги­ва. Същото важи за вярата без любов или за истината без благо, защото истината, която се нарича вяра, е светли­на, а благото, което представлява любовта, е топлина. Това става още по-явно от топлината и светлината в света, на които отговарят небесните топлина и светли­на; всичко на земята живее и цъфти чрез топлината, свързана със светлината, както става през пролетта и ля­тото. Но от светлина без топлина нищо не живее, нито цъфти, ами замира и погива; двете начала не са съединени през зимата, когато има само светлина, но липсва топли­на. Тъкмо поради това съответствие Небето се нарича Рай, защото истинното там е свързано с благото, или вя­рата — с любовта както на земята светлината се съеди­нява с топлината през пролетта. От тук още по-ясно проличава онази истина, за която се говори по-горе (гл.13-19): че Господнята Божественост на Небето представля­ва любов към Него и обич към ближния.

139*.
Трябва да се знае, че Божието благо и Божията истина, които изхождат от Господ като Слънце, не са в Господ, а идват от Него; в Господ е единствено Божията любов; това е Битието, благодарение на което съществуват благо и истина. Да съществуваш из Битие [Existere ex Esse] представлява онова, което се разбира с произхож­дам [Procedere]. Това може да се онагледи чрез сравнение със слънцето; топлината и светлината на света не пре­бивават в слънцето, а идват от него; там е само огънят, благодарение на който те съществуват и от които те произхождат.

* В оригинала липсва гл.138. - Бел. прев.