За представяното и явяваното на Небето

170.
Човек, който мисли само според природната светлина, не ще разбере, че всичко на Небето е досущ като всич­ко на света, понеже, мислейки според природната светлина, той утвърждава в себе си убеждението, че ангели­те са един вид умове, а умовете наподобяват етерни дихания. Следователно, те нямат сетива, както хора­та, значи нямат и очи, а нямайки очи, предметите за тях не съществуват. Обаче ангелите имат всички сети­ва, каквито имат хората, дори много по-развити, а свет­лината, в която те виждат, е много по-ярка от тази, в която вижда човекът. Че ангелите са хора в съвършена форма и имат всички сетива, виж по-горе, гл.73 - 77, а че светлината на Небето е много по-ярка от земната, виж гл.126-132.

171.
Не може да се опише с няколко думи какво се явява пред ан­гелите на Небето, освен че повечето е подобно на онова в света, но по форма е по-съвършено, а по количество по-изобилно. Че на Небето има такива неща, може да се уста­нови от онова, което са видели пророците: Иезекиил, който описва новия храм и новата земя (гл. 40-48), също Даниил (гл. 7-12), Йоан от първата до последната глава на Апокалипсиса, както и други видения в историческите и пророческите книги на Словото. Те са ги видели, когато им се отворило Небето, а казват, че Небето се отваря, когато се отваря вътрешното, тоест духовното зрение на човека; това, което е на Небето, не може да се види от телесните очи на човека, а само от очите на неговия дух. Те се отварят по благоволението на Господа - кога­то човекът бива отведен от природната светлина, в която е поради телесните сетива, и е възнесен в духовната светлина, където се намира със своя дух. Именно в тази светлина аз видях всичко, което е на Небето.

172.
Макар и твърде често онова, което се явява на Небето, да наподобява онова, което е на земята, то не му е подоб­но по същност; защото онова, което е на Небето, съществува чрез Слънцето в Небето, докато онова, което е на земята, съществува чрез Слънцето в света; онова, което съществува чрез Слънцето в Небето, се нарича духовно, докато онова, което съществува чрез Слънцето в света, се нарича природно.

173.
Онова, което съществува на Небето, не съществува по същия начин като онова, Което е на земята; на Небето всичко съществува от Господ съобразно [своите] съот­ветствия с вътрешното начало на ангелите. Ангелите имат свое вътрешно и външно начало: което е от вът­решното, се отнася към любовта и вярата, а значи, към волята и разума, тъй като те приемат любовта и вяра­та. Външното обаче съответства на вътрешното; по-горе може да се види (гл.87-115), че външното съот­ветства на вътрешното. Това би могло да се онагледи чрез казаното по-горе за светлината и топлината, а именно, че ангелите усещат светлината според вида на своята любов, а топлината според вида на своята мъд­рост (виж гл. 128 - 134). Същото важи и за останалото, ко­ето се явява пред сетивата на ангелите.

174.
Когато ми бе дадено да общувам с ангелите, виждах всич­ко, което беше при тях по същия начин, както на земята, и толкова осезателно, щото бях убеден, че се намирам не другаде, ами на земята, в някой царски дворец. При това разговарях с ангелите като човек с човек.

175.
Всичко, което съответства на вътрешните начала на ангелите, ги представя, затова то се нарича представящо; а понеже се променя според състоянието на вътрешното при тях, нарича се явявания, независимо че онова, което се явява пред очите на ангелите, както и онова, което те усещат, им се явява и го усещат така живо и осезаемо, както хората [възприемат] нещата на земята, даже много по-ясно, по-отчетливо, по-осезае­мо. Такъв род видения на Небето се наричат реални ви­дения, понеже действително съществуват; има обаче и нереални видения - които се явяват, но не съответстват на вътрешното. Но за тях впрочем ще се говори по-нататък.

177.
Тъй като ангелите са хора и живеят помежду си също така, както хората на земята, те също имат одежди, жи­лища и редица подобни неща, с тази разлика обаче, че при тях всичко е по-съвършено, защото са в по-съвършено състояние. Щом ангелската мъдрост превъзхожда човеш­ката дотам, че се нарича недостижима, то и всичко, кое­то те възприемат, и всичко, което им се явява, също е недостижимо; понеже всичко, което ангелите възприе­мат и всичко, което им се явява, съответства на тях­ната мъдрост (гл.173).

178.
Дрехите, в които са облечени ангелите, подобно на оста­налото, съответстват; понеже съответстват, те явно действително съществуват (виж по-горе,гл.175). Техните дрехи съответстват на тяхната разумност; ето защо всички на Небето се явяват облечени според своята ра­зумност; затова онези, които превъзхождат по разум­ност останалите (гл.43 и гл.128), имат по-представително облекло. Най-разумните там са облечени в дрехи, ярки като огън, или блестящи като светлина; по-малко разум­ните са облечени в светли или бели дрехи, но без блясък; най-малко разумните са облечени в многоцветни дрехи, докато ангелите от вътрешните небеса са голи.

179.
Понеже дрехите на ангелите съответстват на тяхната разумност, то те също така съответстват на истина­та, тъй като всяка разумност идва от Божията истина; ето защо едно и също е да се каже, че ангелите са облече­ни според разумността, или че са облечени според Божи­ята истина. Дрехите на някои са ярки като огън, а пък на други блестят като светлина, защото огънят съответ­ства на благото, а светлината съответства на ис­тинното, идващо от благото. Някои са облечени в свет­ли или бели дрехи без блясък, докато други носят многоц­ветни дрехи, защото Божието благо и Божията истина блестят по-слабо и се възприемат различно сред по-малко разумните. Светло и бяло съответстват на истината, а цветовете - на нейните разновидности. Ангелите от вътрешните небеса са голи, защото пребивават в невин­ност, а невинността съответства на голотата.

180.
Тъй като ангелите на Небето са облечени, то те са се по-явявали облечени и тогава, когато са бивали виждани в света - например пред пророците или край гроба Госпо­ден: „видът му беше като светкавица, а дрехата му -бяла като сняг" (Матей 28:3, Марк 16:5, Лука 24:4, Йоан 20:12-13); или онези, които Йоан е видял на Небето: „обле­чени в бели дрехи" и „облечени в бял и чист висон"

181.
Че одеждите на ангелите не се явяват като одежди, а действително са такива, може да се установи от това, че те не само се виждат, но също и се усещат. Хиляди пъти можах да видя, че ангелските дрехи са много, че те ги обличат и събличат, прибират ги, когато не им тряб­ват и ги изваждат, когато им служат, и че се обличат в различни одежди. Питах ангелите откъде имат тези дре­хи, а те ми казаха, че идват от Господ и че понякога Той ги облича, без те да знаят. Казаха ми също, че облеклото им се мени според промените на тяхното състояние, че дрехите им са блестящи и светли в първото и второто състояние, докато в третото и четвъртото състоя­ние са малко тъмни, което идва от съответствията, за­щото промените на тяхното състояние се отнасят до онези [им] качества, които засягат мъдростта и разум­ността, както може да се види и по-горе (гл.154-161).

183.
Тъй като на Небето има общества и ангелите живеят като хората, те следователно имат домове, които се различават помежду си според жизненото състояние на всеки ангел; жилищата на онези, които са във висше със­тояние, са великолепни, а домовете на онези, които са в по-нисше състояние, са недотам великолепни. Аз разгова­рях понякога с ангелите за жилищата на Небето, като им казвах, че днес едва ли някой би повярвал, че те имат къщи и домове. Едни не го вярват, понеже не ги виждат, други пък не го вярват, защото не знаят, че ангелите са хора, трети не го вярват, защото смятат, че ангелско­то небе е онова небе, което виждат с очите си над тях, и им изглежда толкова пусто. Представяйки си, че ангели­те са етерни форми, тези хора стигат до извода, че те живеят в етера. При това, те не могат да разберат, че в духовния свят го има същото онова, което го има в при­родния свят, понеже изобщо нищо не знаят за духовното. Ангелите казаха, че знаят за това невежество, властва­що днес в света, та дори, за тяхно учудване, в църквата, и то повече сред учените, отколкото сред онези, които се наричат простодушни. Освен това казаха: хората биха могли да узнаят от Словото, че ангелите също са хора, за­щото онези, които са виждани на земята, винаги са виж­дани само в човешки образ; същото важи и за Господ, кой­то е приел в себе си всичко човешко. Щом ангелите са хора, те имат жилища и домове, а не летят из въздуха; въпреки че ги наричат духове, те не са повеи на вятъра, както невежествено мислят някои (невежеството анге­лите наричат лудост). Това може да бъде разбрано, само ако хората престъпят своите понятия за ангелите и ду­ховете, тоест, когато не се питат постоянно дали е така. На всеки човек е присъща идеята, че ангелите имат човешки образ, че притежават домове, които се наричат небесни обители, много по-прекрасни от земни­те жилища; но тази обща представа, която идва от Не­бето, веднага пропада в нищото, щом възгледите и мис­ленето се подлагат на въпроса дали е така. Това се случ­ва предимно с учените, които чрез своята разумност са си затворили достъпа до Небето и са преградили пътя на светлината, идеща от там. Същото става с вярването в живота на човека след смъртта; онзи, които говори за това, без същевременно да мисли според понятията на теорията за душата и според учението за нейното об­вързване с тялото, вярва, че след смъртта ще живее като човек, при това - ако е живял добре - сред ангели­те, като ще види великолепия и ще се възрадва; още щом се съсредоточи обаче върху учението за свързването [на душата] с тялото или пък върху хипотезите за душата, още щом започне да мисли такава ли е душата и дали е така, неговата първоначална идея изчезва.

184.
По-добре да представя тук личните си впечатления. Все­ки път, когато говорех лице в лице с ангелите, бях в тех­ните жилища, които са съвсем като къщите на земята, наричани домове, само че са по-красиви. В тях има много стаи, спални, гостни, вътрешни дворове с градини, цвет­ни лехи, поляни. Там, където ангелите живеят в общест­во техните домове са свързани един с друг и са разпо­ложени във вида на град с площади, улици и пазари - досущ като градовете по земята; беше ми позволено да се раз­хождам, да разглеждам навсякъде и даже да влизам в къщи­те: това ставаше, докато бях напълно буден и вътреш­ното ми зрение беше отворено.

185.
Видях на Небето дворци, толкова великолепни, щото не могат да бъдат описани. От горе блестяха, като да са от чисто злато, а пък отдолу - като да са от скъпоценни ка­мъни: един от друг бяха по-хубави; същото беше отвът­ре - залите бяха украсени толкова изящно, че за да ги опи­ша не биха ми стигнали нито думите, нито знанията. От към онази страна, която гледа на юг, бяха райски гра­дини, където всичко блестеше; тук-там дърветата има листа като от сребро и плодове като от злато, а цве­тята преливаха с багрите на дъгата. Накрая се виждаха други дворци, които завършваха гледката. Такъв е граде­жът на Небето, че може да се нарече самото изкуство -което никак не е чудно, защото самото изкуство идва от Небето. Ангелите казваха, че такива неща, а и безброй други - още по-съвършени, Господ им явява пред очите, но че те радват повече техния дух, отколкото техните очи, понеже в детайлите те виждат съответствията, а чрез съответствията съзират Божественото.

186.
Бях осведомен за съответствията, че не само домовете и дворците, но също така всичко, което е вътре в тях или извън тях, съответства на вътрешното, идващо при ангелите от Господа. Самият дом, взет като цяло, съответства на благото, а онова, което е в дома, съответства на различните частици, съставящи благото; онова пък, което е извън дома, са истините от благото, а също и възприятията. Тъй като това съответства на доброто и истинното, което идва при тях от Госпо­да, то съответства на тягата любов, а от тук, на мъдростта и разумността, защото любовта се отнася до благото, мъдростта е присъща на благото и истина­та едновременно, а разумността принадлежи на истина­та, която идва от благото. Ето какво възприемат анге­лите, когато съзерцават своите домове; затова красо­тите радват не толкова очите им, колкото техните умове.

187.
От тук става ясно защо Господ сам нарича себе си Хра­мът, който е в Йерусалим (Йоан, 2:19-21) и защо Новият Йерусалим бил видян като от чисто злато, с врати от бисери и основи от скъпоценни камъни (Откровение, 21): това е така, защото Храмът представя Богочовешкост­та на Господ; Новият Йерусалим е Църквата, която пред­стои да се създаде, дванадесетте врати са онези истини, които водят към благото, а основите са онези истини, върху които се основава благото.

188.
Онези ангели, които изграждат небесното царство на Господ, в по-голямата си част обитават високи места, изглеждащи като планини; ангелите от духовното царс­тво живеят на не толкова високи места, изглеждащи като хълмове; ангелите от нисшите небеса обитават пък на такива места, които изглеждат като каменисти скали. Всичко това е резултат от съответствията, тъй като вътрешното съответства на висшето, а външ­ното съответства на нисшето; ето защо, върховете обозначават в Словото небесната любов, .хълмовете обозначават духовната любов, а скалите обозначават вярата.

189.
Има и ангели, които не живеят в общества, а отделени, в свои собствени домове, като обитават по средата на Небето, защото са най-съвършените от ангелите.

191.
Макар че всичко на Небето се явява, както на земята, на определено място и пространство, ангелите все пак ня­мат никаква представа и никаква идея за мястото и за пространството. Понеже това изглежда парадоксално, а също понеже е много важно, бих искал да хвърля повече светлина по въпроса.

192.
Всяко движение в духовния свят става чрез промени във вътрешното състояние, тъй че движенията не са нищо друго освен промени на състоянието; именно така бях за­веден от Господ на Небето и до други земи из вселената -това ставаше с моя дух, а моето тяло си оставаше на едно място. така се движат всички ангели; ето защо, за тях няма разстояния, а щом като няма разстояния, няма и пространства - вместо това има състояния с техните промени.

193.
Тъй като всяко движение протича така, става ясно, че приближаванията са сходства във вътрешното състоя­ние, а отдалечаванията са различия; близо един до друг са ангелите, които са в подобно състояние, докато онези, които са в различни състояния, са отдалечени; простран­ствата на Небето не са нищо друго, освен външни състо­яния, съответстващи на вътрешните състояния. Затова не само небесата се различават помежду си, но също и отделните общества от всяко Небе, и всеки член на об­ществото от другия; пак поради това Адът е разделен от Небето, тъй като са напълно противоположни със­тояния.

194.
Ето защо всеки един в духовния свят се явява пред някой друг, стига само силно да го пожелае, защото така той вижда мислено другия и се пренася в неговото състояние. Обратно, един се отдалечава от друг, когато се отвръща от него; тъй като всяко отвръщане идва от противопо­ложност на чувствата и от несъгласие на мислите, на едно място се явяват много ангели, които са в съгласие, и изчезват веднага, щом като влязат в разногласие.

195.
Ако някой се движи от едно място на друго, било в своя град, било на площада, било в градината, било някъде дру­гаде извън обществото, той стига бързо - когато желае, или бавно - когато не желае. Самият път, макар един и същ се удължава или се скъсява според желанието - често виждах това и всеки път му се учудвах. От тук отново става ясно, че разстоянията и пространствата са съоб­разно вътрешното състояние на ангелите; затова никак­ва представа или идея за пространството не може да проникне в тежите мисли, въпреки че сред тях същест­вуват същите пространства, както в света.

196.
Това може да се опише с човешките мисли, за които също няма пространства; онова, за което човек дълго и силно мисли, то сякаш се явява пред него. Който се замисли, ще осъзнае, че съзира пространствата само по интервалите между предметите, които вижда на земята едновремен­но, или пък знаейки разстоянието между тези предмети. това е така, защото пространството е непрекъснато, а при непрекъснатото разстоянието се проявява единст­вено чрез прекъснатото. това важи много повече за анге­лите: понеже тяхното зрение действа заедно с тяхната мисъл. а мисълта действа заедно с любовта; също и понеже близко и далечно се появява и променя с вътрешното им състояние, както се каза по-горе.

197.
Ето защо местата, пространствата и всичко, което се отнася към тях, означават в Словото състояние: разсто­яние, близост, далечност, път, пътуване, странстване; мили, стадии, поля, ниви, градини, градове, площади; дви­жения, различни мерни единици, дължина, ширина, висо­чина, дълбочина и още безброй други. Понеже повечето от онова, което се намира в мисълта на човека, произли­за от този свят, като така или иначе влече със себе си [идеите за] пространството и времето, бих искал само да обясня накратко какво означават в Словото дължина, ширина и височина. На света наричат дълго и широко онова, което е пространствено дълго и широко; същото важи за високото; на Небето, където не се мисли прост­ранствено, под дължина разбират състоянието на благо­то, под ширина разбират състоянието на истината, а пък под височина разбират тяхната разлика по степен (виж гл.38). Под тези три измерения се разбират гореспо­менатите значения, защото дължината на Небето е от изток на запад и тук живеят ангелите, които са в благо­то на любовта; ширината на Небето е от юг на север, и тук обитават онези, които са в истината, идваща от благото (виж гл.148); височината на Небето означава как­то първото, така и второто [измерения] според сте­пента. Ето защо в Словото чрез дължина, ширина и висо­чина се обозначават тези качества; така например, в кни­гата на Иезекиил, глави 40-48, където новият храм и нова­та земя се описват със съответни мерки по дължина, ши­рина и височина, площадите, гостните, вратите, пор­тите, прозорците, предградията обозначават - всяко със своята мярка - новата Църква с нейните блага и ис­тини. Това се отнася за всички размери. пак така е опи­сан Новият Йерусалим при Йоан: „Градът е четвъртит, и дължината му е колкото широчината. Той измери гра­да с тръстта и намери, че е дванайсет хиляди стадии; дължината, широчината и височината - равни." (Откр., 21:16). Тук чрез Новия Йерусалим се обозначава новата Църква, а чрез неговите размери се обозначава онова, ко­ето се отнася към Църквата: дължината е благото на нейната любов; ширината е истината, произтичаща от това благо, височината е благото и истината в степени; дванадесет хиляди стадия означават всичко благо и ис­тинно в цялост. Иначе какъв е смисълът височината да бъде дванадесет хиляди стадия, толкова, колкото дължи­ната и ширината? Че ширината в Словото означава ис­тината, проличава от псалмите на Давид: „И ме не преда­де в ръцете на врага; постави нозете ми на просторно място" (Псалм 30:9); „В утеснението свое аз извиках към Господа, - и Господ ме послуша и на простор ме изве­де"(Псалм 117:5), но освен това, така е също при Исай (8:8), при Авакум (1:6) и във всички останали [библейски] книги.

198.
От тук може да се види, че макар на Небето да има прос­транства, както и в света, все пак нищо там не се пре­ценява според пространствата, а единствено според състоянията и затова пространствата там не могат да се измерват, както е на земята, а само могат да бъ­дат установявани от и според вътрешното състояние на ангелите.

200.
От онова, което се каза в предните глави, може донякъ­де да се разбере каква е небесната форма, а именно, че Небето е себеподобно в най-големите и най-малките си части (гл.72); от тук - че всяко общество е Небето в ума­лен вид, и всеки ангел - в най-малък (гл.51-58); че както ця­лото Небе прилича на един човек, така всяко общество на Небето е човек в умален вид, а пък всеки ангел — в най-ма­лък вид (гл.59-77); че в средата на Небето са най-мъдрите, а в кръг около тях до края са все по-малко мъдрите, което се отнася и за всяко отделно общество (гл.43); че от изток на запад обитават онези, които са в благото на лю­бовта, а пък от юг на север обитават онези, които са в истината, идваща от благото, и това важи за всяко об­щество (гл.148, 149). Всички тези положения зависят от формата на Небето; от тук общо взето може да се уста­нови каква е тази форма.

201.
Нужно е да се знае каква е формата на Небето, защото от нея зависи не само как ангелите се свързват един с друг, но и всяко тяхно общуване, а щом има общуване, значи тя определя разпростирането на мислите и чувс­твата, т.е. мъдростта и разумността на ангелите. Ето защо, колкото повече някой е в небесната форма, т.е., колкото повече сам представлява формата на Небето, толкова той е по-мъдър. Едно и също е да се каже, че нещо е в небесната форма или в небесния порядък защо­то формата на всеки предмет произлиза от порядъка и се определя според него.

202.
Първо трябва да се да каже какво означава да бъдеш във

203.
Колкото повече някой е във формата на Небето, толкова повече той пребивава в Небето и дори сам е Небето в най-малък вид (гл.57); той също толкова пребивава в мъд­ростта и разумността, понеже, както беше казано по-горе, всяка мисъл, присъща на разума, и всяко чувство, присъщо на волята, се простират навсякъде из Небето според неговата форма и по чуден начин общуват с об­ществата, които пък от своя страна общуват с човека. Някои смятат, че мислите и чувствата не се простират около тях, а са затворени вътре в тях, понеже виждат в себе си онова, което мислят, а не на разстояние; обаче те доста се заблуждават. Защото както зрението на очите се простира към далечното и се повлиява според реда на онова, което вижда, вътрешното зрение, т.е. разумът, се простира в духовния свят, макар че човек, поради при­чини, за които стана дума по-горе (гл.196), не го възприема. Разликата е в това, че зрението на очите се влияе от природното, тоест от онова, което е в природния свят, а зрението на разума се влияе от духовното, тоест от онова, което е в духовния свят, а то цялото се отнася към доброто и истинното. човек не знае, че това е така, защото не знае, че една светлина озарява разума и без нея той изобщо не би могъл да мисли (за тази светлина виж по-горе, гл.126-132). Един дух също вярвал, че мисли в себе си, значи без всякакво разпростиране извън себе си, следо­вателно и без общуване с обществата, които са извън него. За да разбере, че се лъже, му отнели общението с близките общества: така не само бил лишен от мисъл, но паднал като безжизнен и замятал ръце като новородено. Подир някое време другите възобновили общуването с този дух и постепенно, когато общуването с него се въз­становило напълно, духът се върнал към своето състоя­ние на мисли. Другите духове, като видели всичко това, признали сетне, че всяко мислене и всяко чувство идват чрез общуването; щом това важи за всяко мислене и вся­ко чувство, то важи за целия живот, понеже целият жи­вот на човека се състои в това, че може да мисли и да обича или, което е същото, да схваща и да желае.

204.
Трябва да се знае, че разумността и мъдростта на всеки са различни според общуването; За онези, чиито мъдрост и разумност са образувани от същинските благо и исти­на, общуването с обществата става според формата на Небето. За онези обаче, чиито мъдрост и разумност не идват от същински благо и истина, а от такива, които са в съгласие с тях, общуването с обществата е разпокъ­сано и непостоянно, защото не следва ред, съдържащ формата на Небето. Що се отнася пък до онези, които не са в мъдрост и разумност, понеже обитават в лъжа и зло, те общуват с обществата в ада. Обхватът на общуване­то зависи от тяхното утвърждаване в истината. При това трябва да се знае, че общуването с обществата не е явно възприемане на другите, а общуване с онези качес­тва, които са им присъщи, общуване с онова състояние, в което те се намират.

205.
Всички на Небето се свързват в общества според духов­ни родства, каквито са благото и истината. Това важи за Небето като цялост, за всяко общество, и за всеки дом; ето защо ангелите, които споделят едно и също благо, една и съща истина, се познават едни други като сродни­ци и приятели, сякаш се знаят още от ранно детство. Но подобен начин се съчетават във всеки ангел благата и ис­тините, изграждащи неговата мъдрост и разумност: те се разпознават и щом се разпознаят, свързват се един с друг. Ето защо онези, при които истините и благата са свързани според формата на Небето, виждат нещата, в

206.
Такава е формата, според която се извършва общуване­то и разпростирането на мислите и чувствата на анге­лите във всяко небе, значи, онази форма, от която зависи тяхната мъдрост и разумност. Но общуването на едно небе с друго (именно, на третото или вътрешното небе с второто или средното, също на тези двете с първото или крайното) се извършва другояче; впрочем, общуване­то на небесата не бива да се нарича общуване, а „въздейс­твие", за което трябва да кажем няколко думи. За това, че има три небеса, които се различават помежду си, виж по-горе на съответното място (гл.29-40).

207.
Това, че между небесата няма общуване, а въздействие, може да се установи чрез тяхното взаимно разположе­ние: третото или вътрешното небе стои най-високо, второто или средното небе се намира под него, а още по-ниско е първото или крайното. Пак така стоят нещата с всички общества във всяко небе: има някои по високи места, като планини (виж гл.188); по техните върхове оби­тават ангелите от вътрешното небе, под тях са онези от второто небе, а най-ниско са онези от крайното. Така стоят нещата навсякъде - по висините или из низините. Обществото от висшето небе няма друга връзка с общес­твото от нисшето небе, освен чрез съответствията (виж гл.100), като именно общуването чрез съответствия се нарича въздействие.

208.
Едно небе се свързва с друго, или общество от едно небе с общество от друго, единствено чрез прякото и косвено­то въздействие от Господ; това въздействие е пряко, произтичащо от Него Самия, и косвено — вървящо по ред от висшите небеса към нисшите. Тъй като съединяване­то на небесата чрез въздействие е дело единствено на Господа, вземат се всевъзможни предпазни мерки, щото никой ангел от висшите небеса да не гледа към нисшите общества и да не говори с някого от там; още щом се слу­чи нещо такова, ангелът се лишава от разумност и мъд­рост. Нека се каже каква е причината за това: всеки ангел има три степени на живот, според трите степени на Небето. За онези, които обитават във вътрешното небе, е отворена третата или вътрешната степен, до­като втората и първата степен са затворени. За онези, които се намират в средното небе, е отворена втората степен, а първата и третата са затворени. Накрая, за обитаващите последното небе първата степен е отво­рена, а втората и третата са затворени. Ето защо, ко­гато някой ангел от третото небе погледне някое об­щество от второто и заговори с някои тамошен жител, неговата трета степен се затваря; това затваряне му отнема неговата мъдрост, която обитава в третата степен, а във втората и първата я няма. Това се разбира в Господните слова при Матей: „Който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си; който е на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си." (Матей 24:17,18). Също при Лука: „В оня ден, който бъде на покри­ва, а нещата му вкъщи, да не слиза да ги взима; който е на полето, той също да се не обръща назад. Спомняйте си Лотовата жена." (Лука 17:31,32).

209.
Няма въздействие от нисшите небеса към висшите, кое­то е срещу порядъка, а само от висшите към нисшите: мъдростта на ангелите от висшите небеса превъзхожда хиляда пъти онази на ангелите от нисшите небеса. Ето защо ангелите от нисшите небеса не могат да говорят с онези от висшите небеса, и дори, когато гледат нагоре, не ги виждат, а Небето им се явява като нещо облачно над главите. Ангелите от висшите небеса обаче могат да виждат онези, които са в нисшите небеса, но не им е поз­волено да говорят с тях, за да не загубят своята мъд­рост, както по-горе беше обяснено.

210.
Мисли, чувства, а също така разговори на ангелите от вътрешното небе никога не се възприемат в средното небе, бидейки тъй отвъдни за тамошните ангели; когато обаче е угодно Господу, те се явяват пред обитаващите вторите небеса като нещо огнено, докато мислите, чув­ствата и разговорите от средното небе изглеждат за онези от крайните небеса като сияние, бляскав и разноцве­тен облак. От този облак, от неговите движения и форма, ангелите от висшите небеса узнават за какво го­ворят ангелите от нисшите небеса.

211.
От тук може да се установи каква е формата на Небето; във вътрешното небе всичко е най-съвършено, в средно­то небе всичко е също съвършено, но в по-малка степен, докато в крайното небе всичко е съвършено в още по-малка степен. Формата на всяко небе се поддържа от формата на другото чрез въздействието, идващо от Господ. Не може да се разбере какво е общуването чрез въздействие, ако не се знаят степените на височината, а също така разликата между тях и степените на дължина­та и ширината. Какви са те и каква е тяхната степен, може да се види по-горе (гл.38).