12.
Събрано от „Небесни тайни"
за Господ и за Неговата Богочовешкост
Господ е Бог от самото начало. Само Господ има Божие семе. Негова душа е Йехова. Така вътрешното на Господ е самото Божествено, а одеждата му е от [неговата] майка. [Обаче] самото Божествено е Битие на живота на Господ, от което след това произтича Човешкостта и става Съществуване от това Битие.
В Църквата, където е Словото и чрез него се познава Господ, не бива да се отрича Божествеността на Господ, нито на святото, произтичащо от Него. Онзи от Църквата, който не признава Господ, не се намира в общение с Божественото; другояче е при онези, които са извън Църквата. Същността на Църквата е да признава Божествеността на Господ и възсъединяването Му с Отца. Словото има много какво да каже за славенето на Господа. това [славене] се съдържа навсякъде във вътрешния смисъл на Словото. Господ слави своята Човешкост, а не своята Божественост - тя се прославя в себе си Самата. Господ е дошъл на света, за да възслави Своята Човешкост.
Господ прославя своята Човешкост чрез Божията любов, която е в Него от самото начало. Любовта на Господ Към целия род човешки е живот в света на Господа. Любовта на Господа престъпва човешкото разбиране. Господ спасява рода човешки, прославяйки Своята Човешкост. Иначе целият род човешки би погинал Във вечна смърт. Относно състоянието на прослава и унижение на
Господа вж. гл.1785, 1999, 2159, 6866. когато се прославя Господ, това е единение на неговото Човешко с неговото Божествено, а славене представлява обожествяване. Ето защо Господ, когато прославя своето Човешко, изоставя всичко човешко, идващо от майката, и то чак дотам, щото вече не е неин син.
Синът Божий от вечността става Божията истина на Небето; Господ също така прави своето човешко Божията истина из Божието благо, което е в Него, когато бива на света. Господ тогава подрежда всичко при себе си в небесна форма, т.е. според Божията истина. Затова следователно Господ е наречен Словото, което е Божията истина. Само при Господ усещането и мисленето са из Него Самия, преди всичко ангелското усещане и мислене. Господ съединява Божията истина, която е Сам Той, с Божието благо в Него самия. това единение е двупосочно. Щом Господ напуска света, неговото човешко също става Божие благо. това се разбира под излизане от Отца и възлизане при Отца. така Той става едно с Отца. След единението Божията истина произтича от Господ. Как произтича Божията истина, вж. гл.7270, 9407. Из собствено присъщата Си сила Господ съединява човешкото с Божественото. От тук може да се установи, че Човешкото на Господа не е като човешкото на някой друг човек, защото е заченато от Самото Божествено. Затова единението му с Отца, из когото е неговата душа, не е като единение между две същности, а като онова между душата и тялото. Най-древните не са могли да обожествят Божието Битие, а Божията изява, значи, Богочовешкото; затова Господ е дошъл на света, за да стане Божия изява из Божие битие. Древните са признавали Божественото, защото им се явявало в човешка форма, ставайки така Богочовешко. Безкрайното Битие не може да влияе на Небето при ангелите, нито при хората иначе, освен чрез Богочовешкото. На Небето не се възприема никое друго Божествено, освен Богочовешкото. От века Богочовешкото е било Божия истина на Небето и Божественото, преминаващо през небесата, значи, Божия изява, която после е станала в Господа Божие битие само по себе си, от което [битие] е всяка Божия изява на Небето. Върху това какво е състоянието на Небето преди идването на Господа вж. гл.6371-6373. Божието не е възприемаемо иначе, освен когато преминава през небесата. На всички планети почитат Божественото в човешка форма. следователно, Господа. Те се радват, когато чуват, че Бог действително е станал човека Господ приема всеки, който живее в благото и почита Божественото в човешка форма. Бог не е мислим иначе, освен в човешка форма, а онова, което е неразбираемо, не се съгласува с никаква идея, нито с никаква вяра. човек може да се покланя само на онова, за което има някаква идея- не на онова, за което няма никаква. По цялата земя повечето [хора] почитат Божественото в човешка форма и това е така поради влияние от Небето. Всички, които се намират в благо, що се отнася до живота, когато мислят за Господ, мислят за Богочовешкото, не за едно Човешко, отделено от Божието; иначе е при онези, които не се намират в благо, що се отнася до живота. Днес за човешкото в Господа без Божественото мислят онези в Църквата, които пребивават в зло, що се отнася до живота. както и онези, които са във вяра, отделена от обичта към ближния, а също не разбират какво е Богочовешкото; човешкото в Господа е Божествено, защото идва от Битието на Отца, а той е Неговата душа. Също и защото идва от Божията любов, която е самото Битие :на неговия живот от самото начало. всеки човек е такъв. каквато е неговата любов, и той е своята любов. Господ прави Божествено всичко Човешко [в себе си], колкото отвътре, толкова и отвън. Значи, за разлика от всеки друг човек, той възкръсва напълно и телом. Това, че Човешкото в Господа е Божествено, се разпознава от Неговото вездесъщие при Тайната вечеря, както и от Неговото преобразяване пред тримата ученици. (Но също от Вехтия Завет, където Той се нарича Бог и Йехова.) Що се отнася до буквалния смисъл, правят разграничение между Отца и Сина или между Йехова и Господ, но това не е така, що се отнася до вътрешния смисъл на Словото, в които пребивават ангелите на Небето. Това, че сред християнския свят човешкото в Господа не се признава като Божествено, било сторено на Събор заради Папата, така че той да се признае за Негов викарий. След като xристияните били изследвани в другия живот Каква идея за един Бог имат, оказало се, че имат идея за три Бога. Едно Триединство, трибожие в едно лице е мислимо, а с това един Бог, но не един Бог в три лица. Божието триединство в Господа се признава на небесата. това триединно в Господа е Самото Божествено, което се нарича Отец, Богочовешкото, което е Синът, и накрая произтичащото Божествено, което е Светият Дух; троичното Божествено обаче е едно. Сам Господ учи, че Отец и Той са едно, а също така, че Божията Святост произтича от Него и е Негова. Богочовешкото се излива в Небето и го създава. Господ е всичко в Небето, животът на Небето. При ангелите Господ обитава в Своето. От тук, онези, които са на Небето, битуват в Господа. Съединяването на Господа с ангелите става според [тяхното] приемане благата на любовта и обичта към ближния от Него. Небето в неговата цялост препраща Към Господ, Който е общият център на Небето. всички там се обръщат Към Господа, който е над Небесата. Но все пак ангелите не се извръщат Към Господ, а Той ги обръща Към себе си. Няма присъствие на ангелите при Господ, обаче има присъствие на Господ при ангелите. На Небето няма съединяване със Самото Божествено, а с Богочовешкото. Небето съответства на Господната Богочовешкост. От тук, Небето изобщо е сякаш един човек и поради това се нарича пределно голям човек. Господ е Единственият човек и са човеци само онези, които приемат от Него Божественото; доколкото го приемат, дотолкова са човеци и Негови образи. Ето защо, ангелите са форми на любовта и обичта Към ближния в човешки облик и това е така от Господа. Цялото Небе принадлежи на Господ. Той има цялата власт на Небето и на земята. Тъй като управлява цялото Небе, Господ управлява също и всичко, което зависи от него, следователно, всичко на света. Господ единствен има властта да отстранява адовете, да въздържа от злини, както и да удържа в благо, следователно - [властта] да спасява.
13.
Има съответствие между всичко
на Небето и всичко в човека
87.
Днес не знаят какво е съответствие; това незнание има много причини, а първата е, че човек се е отдалечил от Небето поради любов Към себе си и към света. Онзи, които обича преди всичко себе си и света, не се Взира в нищо друго, освен в светското, защото то ласкае външните сетива и съблазнява склонностите; той не обръща внимание на духовното, защото то ласкае вътрешните сетива и съблазнява ума; ето защо го отблъсква от себе си, казвайки, че духовното надвишава [възможностите на] неговото мислене. Другояче постъпвали древните, за които науката за съответствията е била същността на цялото знание: от нея извличали разумността и мъдростта и чрез нея принадлежащите към Църквата общували с Небето; затова науката за съответствията е ангелска наука. Най-древните, които били небесни хора, мислели из самото съответствие, както ангелите; затова тези хора разговаряли с ангелите, затова Господ често им се явявал и ги наставлявал. Но днес тази наука е дотам занемарена щото не се знае какво е съответствие.
88.
Без схващане на това, какво е съответствие, изобщо не може да има ясно знание нито за духовния свят, нито за неговото въздействие върху природния свят, нито за това, какво е духовното спрямо природното; нито дори би имало ясно знание за човешкия дух, който се нарича душа, и за неговото действие в тялото, нито също за състоянието на човека след смъртта. Затова трябва да се каже какво е съответствие и какви са неговите качества. така ще се прокара път към всичко онова, което ще следва.
89.
Първо трябва да се каже какво е съответствие: целият природен свят съответства на духовния свят не само в общото, но също в единичното; значи всичко, което съществува в природния свят вследствие на духовния, се нарича съответстващо. Нека се знае, че природният свят съществува и пребъдва вследствие на духовния свят, както следствието из своята действаща причина. Природен свят се нарича цялото пространство под слънцето — всичко, което получава от него топлина и светлина; всичко, съществуващо по такъв начин, принадлежи на природния свят, а духовният свят е Небето и на този свят принадлежи всичко в небесата.
90.
Тъй като човекът е Небето, а също така Светът в пределно малка форма по образа на пределно голяма форма (гл.57), в него съществуват духовният свят и природният свят. вътрешното, присъщо на неговия ум, онова, което се отнася до разума и волята, образува духовния му свят; външното пък, присъщо на тялото му, онова, което се отнася до неговите усещания и действия, образува природния му свят; затова всичко в природния му свят, което значи, неговите тяло, чувства и действия, и произхожда от неговия духовен свят, тоест от неговите дух, разум и воля, се нарича съответстващо.
91.
Що е съответствие, може да се види в човека на неговото лице. Всички чувства на духа се появяват в своя естествен вид, каквито са, върху лице, което не е научено да се преструва. Ето защо лицето се нарича издайник на душата. Така духовният свят на човека се представя в природния му свят; по подобен начин интелектът се представя в говоренето, а желанията - в действията на тялото. Значи всичко, което се проявява в човешкото тяло, било на лицето. било в речта, било в движенията, се нарича съответствие.
92.
Оттук може да се види какво представлява вътрешен човек и какво представлява външен човек; вътрешен е онова, което се нарича духовен човек, докато външен е онова, което се нарича природен човек. Те се различават един от друг, както Небето от Земята; всичко онова, което се изявява и съществува във външния или природния човек, се изявява и съществува поради вътрешния или духовния човек.
93.
Досега се говори за съответствието на вътрешния или духовния човек с неговия външен или природен човек; оттук нататък ще става дума за съответствието на цялото Небе с единично своеобразното в човека.
94.
Беше показано, че цялото Небе наподобява човека и че има човешки образ, поради което се нарича човек в пределно голяма форма; беше показано, че онези ангелски общества, от които се състои Небето, са подредени като крайниците, органите и вътрешностите в човека; така че някои от тях са в главата, други - в гърдите, трети в ръцете или пък в отделните им части (виж гл.59 - 72). Значи обществата. които се намират в някоя част на Небето, съответстват на същата част в човека: общностите в главата на Небето съответстват на главата в човека; онези в гърдите на Небето съответстват на гърдите в човека; онези, които там са в ръцете, съответстват на ръцете в човека, и така във всичко останало. Именно из това съответствие човекът продължава да съществува; понеже той не пребъдва от другаде, освен от Небето.
95.
Поради това на съответното място се видя, че Небето е разделено на две царства, едното от които се нарича небесно, а другото се нарича духовно. Общо, небесното царство съответства на сърцето и на всичко, свързано с него в тялото. докато духовното царство съответства на белите дробове и на всичко, свързано с тях в тялото. Поради това сърцето и белите дробове образуват две царства при човека, като сърцето управлява чрез артериите и вените, а дробовете чрез нервите и мускулите; двете царства участвуват във всяко усилие и във всяко деяние. Във всеки човек, в неговия духовен свят, които се нарича духовен човек, също има две царства - на волята и на разума; волята управлява чрез любовта към благото, а разумът управлява чрез любовта към истината. Тези царства съответстват на царствата на сърцето и белите дробове в тялото. така е и на Небето: небесното царство е Волята, като там царува благото на любовта; духовното царство е Разумът, и там царува истината; на това съответстват функциите, които имат сърцето и белите дробове в човека. Именно поради това съответствие, сърцето в Словото означава волята, а също благото на любовта, докато диханието на дробовете означава разума и истината на вярата. Ето защо чувствата се приписват на сърцето, независимо че те нито идват от него, нито му принадлежат.
96.
Това съответствие на двете небесни царства със сърцето и белите дробове е общото съответствие на Небето с човека; по-малко общо съответствие е онова с отделните членове, органи и вътрешности на тялото. Обаче трябва да се помни, че духовете, които са в главата на пределно големия човек, тоест Небето, повече от останалите пребивават във всяко благо, понеже живеят в любов, мир, невинност, мъдрост, разумност, а значи в радост и щастие; така те оказват влияние върху главата и върху онова при човека, което идва от главата, съответствайки на всичките й части. Онези, които са в гърдите на пределно големия човек, това ще рече, Небето, обитават в благото на обичта и вярата и значи въздействат в гърдите на човека и им съответстват. Обитаващите пък хълбоците и органите за възпроизводство на пределно големия човек, или Небето, пребивават в съпружеската любов. Онези духове, които са в краката, живеят в благото на крайното Небе, наричано природо-духовно благо. Онези от ръцете и китите пребивават в силата за истина, идваща от благото. Онези духове, които обитават очите, са в разума. Духовете от ушите са в послушанието и подчинението. Онези пък, които обитават ноздрите, живеят във възприятието. Духовете от устата и езика обитават говора, който се дължи на разума и усещането. Онези от бъбреците пребивават при очистващата, изобличаващата, наказващата истина. Духовете от черния дроб, жлъчката и далака обитават в различни очиствания на благото и истинното. Това важи и за останалите части на Небето, които въздействат върху същите части в човешкото тяло и им съответстват. Въздействието на Небето се проявява в деянията и службата на органите; тяхната служба, която произтича от духовния свят, добива облик чрез качества, присъщи на природния свят, като именно така се проявяват; ето оттук произлиза съответствието.
97.
Пак затова в Словото членовете, органите и вътрешностите означават подобия: всичко там означава според съответствия. Главата означава разумността и мъдростта; гърдите означават обичта; хълбоците означават съпружеската любов; ръцете и китките означават силата на истината; краката означават природното, очите означават интелекта, ноздрите означават възприятието, ушите означават послушанието, бъбреците означават очистващата сила на истината и така нататък. Ето защо хората обичайно казват за разумния и мъдрия, че има глава; за обичливия - че е сърдечен приятел; за възприемчивия, че има силен нюх, за схватливия - че има остър поглед; за силния - че има широки плещи; за онзи, който върши делата си с любов — че действа от сърце. Тези и много други подобни фрази, присъщи за речта на човеците, произтичат от съответствието; те идват от духовния свят, макар човекът да не го знае.
98.
Чрез много преживявания ми беше показано, че има такова съответствие между всичко на Небето с всичко при човека, при това чрез толкова много, че съм убеден в това като в нещо очевидно и извън всяко съмнение; но няма защо да описвам всичко това тук; нито пък естеството на произведението ми позволява. Те са приведени в „Небесни тайни", където става дума за съответствията, за представянията, за въздействието на духовния свят върху природния и за връзката на душата и тялото.
99.
Макар че всичко в тялото на човека съответства на всичко небесно, все пак човекът не е образ на Небето по своя външен облик, а само по вътрешната си форма; следователно вътрешното в човека възприема Небето, докато външното възприема света. така че колкото повече вътрешното му начало приема Небето, толкова повече човекът става Небето в пределно малка форма, по образа на пределно голямата; колкото по-малко неговото вътрешно
начало приема небесата, толкова по-малко човекът става Небето и образ на пределно голямото. При все това, външните начала на човека. които възприемат света, могат да имат форма, съгласувана с порядъка на света, и от тук, с различни видове красота. Но външната красота, принадлежаща на тялото, произлиза от родителите и от формирането в утробата, а после се поддържа чрез общото влияние на света върху тялото; ето защо природната форма на човека твърде се различава от духовната му форма. На няколко пъти ми бе показано какъв е по облик духът на човека и забелязах, че при някои хора, които имаха красиво и приятно лице, той беше безформен, черен и чудовищен — бихте го нарекли адски, а не небесен; при други, не така красиви, видях да обитава прекрасен, сияен и ангелски дух. След смъртта духът на човека се явява такъв, какъвто е бил в тялото, докато е живял на земята.
100.
Обаче съответствието се простира много по-широко от човека. Има съответствие между небесата; третото или вътрешно Небе съответства на второто или средното Небе. съответстващо на първото или крайното. На крайното Небе съответства телесният образ на човека, т.е. крайниците, органите и вътрешностите; ето защо човешката телесност съставлява онова, в което Небето стига до краен завършек, онова, над което то пребъдва като своя основа. Но тази тайна ще се разясни по-пълно на друго място.
101.
Наложително е да се знае, че всички съответствия с Небето са съответствия с Богочовешкостта на Господа, защото из Него е Небето и Сам Той е Небето, както пролича в предните глави. Ако Богочовешкостта не въздействаше
върху всичко на Небето, а също, съобразно съответствията, върху всичко в света, то не би имало нито ангел, нито човек. От тук става ясно защо Господ е станал човек, облякъл е открай докрай своята Божественост в човешки образ. Това е станало, понеже човешката Божественост, пораждала небесата преди идването Господне, вече става недостатъчна, за да поддържа всичко, откак човекът, който е основата на небесата, изврати и разруши порядъка.
102.
Ангелите се изумяват, когато чуват, че има хора, които приписват всичко на природата, и нищо не отреждат за Божественото; както и такива, които вярват, че тяло то, в което са събрани толкова чудеса на Небето, е създадено
от природата, като дори твърдят, че разумът човешки произлиза също от природата. Но ако мъничко се издигнат умствено, могат да видят, че тези неща идват от Божествеността, а не от природата; че тя е сътворена, за да облече духовното и съответно да го изобразява в последната степен на порядъка. Такива умове ангелите уподобяват на совите, които виждат в тъмата и никога на светло.
14.
Има съответствие
между Небето и всичко земно
103.
В предната глава беше казано какво е съответствие; също така беше показано, че в едно живо тяло всичко и всяка отделна част са съответствия; сега вече трябва да се покаже, че всичко земно и изобщо всичко на света е съответствия.
104.
Всичко земно се разделя на три рода, които наричат царства: животинско царство, растително царство и минерално царство. Онези, които обитават .животинското царство, представляват съответствия от първа степен, защото живеят; онези в растителното царство са съответствия от втора степен, защото само растат; онези пък от минералното царство представляват съответствия от трета степен, понеже ни живеят, ни растат. Живите същества от различен вид - било ходещи и пълзящи по земята, било хвърчащи из въздуха. представляват съответствията в животинското царство; не ще ги изброявам поотделно, понеже са добре известни. в растителното царство съответствия са онези, които растат и цъфтят из градините, горите, полята и нивите; отново не ще ги изброявам поотделно, защото също са добре известни. В минералното царство съответствия са благородните и неблагородни метали, скъпоценни и обикновени камъни, а също различните видове почви и води. Освен това, съответствия са предметите, които човеците със своето умение създават от тях, за да ги ползват, като всички видове храни, дрехи, къщи, постройки и много други.
105.
Онези небесни тела, които са над земята - Слънце, Луна, звезди, - както и всичко в атмосферата - облаци, мъгла, дъжд, светкавици и гръмотевици - също са съответствия. Явления, произтичащи от Слънцето, от неговото присъствие и отсъствие -- светлина и сянка, топлина и студ — също са съответствия. както изглежда, такива са и зависещите от слънцето годишни сезони, наричани пролет, лято, есен, зима, а също така отделните моменти от деня: утрото, пладнето, вечерта и нощта.
106.
И.ли накратко: всичко, което съществува в природата -от най-малкото до най-голямото - е съответствие. Причина за съответствията е, че природният свят, заедно с всичко в него, съществува и пребъдва чрез духовния свят, а тези два свята произтичат от Божественото. казва се, че нещо пребъдва, понеже всичко пребъдва из онова, от което съществува, като пребъдването е постоянно съществуване, понеже нищо не може да пребъдва само по себе си, а само от нещо предшестващо, следователно от Първото; ако се отдели от него, то се изгубва и изчезва.
107.
Всичко онова, което съществува и пребъдва в природата съгласно Божия порядък, представлява съответствие. Божият порядък се създава от Божието благо, което произтича от Господа; започва от Него, постепенно излиза от Него чрез небесата в света, където накрая завършва. Всичко на света, което съществува съобразно Порядъка, е съответствие; всичко благо и всичко, напълно годно за употреба, е съобразно с Порядъка, тъй като всяко благо е благо според [своята] употреба. Неговата форма се отнася към истината, зайчото истината е форма на благото; ето защо всичко по целия свят, а също в света на природата, което принадлежи към Божия порядък, се отнася към благото и към истинното.
108.
Отделните екземпляри от животинското и растителното царства явно ни доказват, че всичко на света съществува благодарение на Божественото и е облечено в такава природна обвивка, чрез която може да бъде в природата, да служи, и с това да съответства. И в двете царства има такива неща, за които всеки, ако се замисли по-дълбоко, ще установи, че произхождат от Небето. За да илюстрираме това, ще припомним само няколко от множеството примери. Нека започнем от животинското царство, където много факти показват какво познание сякаш е изначално присъщо на всяко животно. Пчелите знаят да извличат меда от цветята, да градят восъчни килийки, в които събират меда, та да осигурят себе си и своите другарки с храна през предстоящата зима. Тяхната царица снася яйцата, а останалите я подпомагат, грижат се за личинките, докато не се роди новото поколение. Те живеят под такава форма на управление, която всички изначално знаят: съхраняват полезните, а ненужните отхвърлят и лишават от крила; освен това при тях има още ред чудеса, които са им дадени от Небето, за да служат: восъкът служи на хората по цял свят за свещи. а медът служи да подслажда храната на човека. Какви ли чудеса не се срещат при гъсениците, най-презрените обитатели на животинското царство? Те знаят как да се хранят от сока на листата и след определено време създават около себе си обвивка, сякаш се затварят в утроба, като по този начин излюпват потомството си. Вътре в обвивката първо стават на ларви и какавиди, а после предат нишки; след изнурителен труд те се преобличат в ново тяло и, украсени с крила, литват из въздуха като в свое небе, празнуват женитби, снасят яйца, добиват потомство. Освен тези особености, общо взето всички хвърчащи знаят какви xрани са добри за тях - не само кои са, но също къде се намират. Знаят и как да си свиват гнездата (които са различни за всеки вид птици), да снасят в тях яйцата, да ги мътят, да отглеждат и изхранват своите пиленца, и да ги гонят от дома, когато станат самостоятелни. Знаят както своите врагове, които трябва да избягват, така също своите приятели, с които да се сдружават; при това - още от най-ранно детство. Да не говоря за чудесата в самите яйца, където е налице всичко за образуване и изхранване на пилешкия ембрион - подредено в необходимия ред. Ще премълча и за ред други чудеса. Кой впрочем, ако поне малко мисли със здрав разум, би казал, че всичко това иде от другаде, освен от духовния свят, комуто природният свят служи, обличайки идещото от там в тяло, или за да представи духовната причина в нейната веществена изява ? Земните животни и птиците в Небето се раждат с цялото си знание, а човекът - не, въпреки че ги превъзхожда, защото те живеят в порядъка на своя живот и не могат да разрушат онова, което им е дадено от духовния свят, тъй като нямат разсъдък. Иначе стоят нещата при човека, надарен със способността да мисли от духовния свят; но понеже човекът е извратил мисълта чрез живот, противен на порядъка, препоръчан от самия разум, той не може да се ражда иначе, освен само в пълно незнание, и едва след това по Божии пътища се завръща към порядъка на Небето.
109.
За това, как си съответстват членовете на растителното царство, можем да съдим от множество детайли. От семената израстват дървета, разлистват се, пораждат цвят и после носят плодове, в които има нови семена; това става последователно, като всички тези моменти съществуват в такъв възхитителен порядък, че процесът не може да се опише накратко. Може да се напишат цели томове, но науката не би могла да изчерпа вътрешната тайна, каквато съставлява тяхната (на растенията - Бел. ред.) същинска служба. Понеже тези неща идват от духовния свят или Небето, което притежава човешка форма (както беше оказано в съответната глава), то отделните явления от растителното царство имат донякъде отношение към човека; това е известно на някои от Кръга на учените. Много преживявания ми показаха, че всички обитатели на това царство са съответствия. Често, когато бивах в градините и разглеждах там дървета, плодове, цветя и зеленчуци, забелязвах техните съответствия на Небето; затова разговарях с хората наблизо, научавайки откъде идват отделните растения и какви са техните качества.
110.
Днес обаче никой не може да узнае духовното от Небето, на което съответства природното от света, по друг път, освен небесния, понеже науката за съответствията напълно е изчезнала. Искам обаче да онагледя с няколко примера какво представлява съответствието на духовното с природното. дивите създания по земята общо взето съответстват на чувствата: кротките и полезните съответстват на добрите чувства, злобните и безполезните съответстват на лошите чувства. В частност, биковете и юниците съответстват на чувствата на природния ум, докато овцете и агнетата пък съответстват на чувствата на духовния ум; птиците според своите видове отговарят на разумното начало в единия или другия ум. Поради тази причина различни животни като бикове, юници, овни. овце, кози, козли, козлета и агнета, а също гълъби и гургулици, били ползвани при свещенослужение в израилтянската Църква, която била представителна Църква; използвали ги за жертвоприношения и изгаряне. При тази своя употреба те отговаряли на духовните начала, които били разбирани на Небето като съответствия. Всички животни, според своите родове и видове, са чувства; причина за това е, че те живеят и техният живот произлиза не от другаде, а от чувствата и според тях; затова на всяко животно е вродено знание според живота на неговото чувство. Що се отнася до неговата природна човешкост, човекът прилича на животните; затова той се уподобява на тях в ежедневната реч: ако някой е кротък, наричаме го овца или агне; ако пък е свиреп, тогава го наричаме мечка или вълк; ако ли е хитър, наричаме го лисица или змия, и така нататък.
111.
Същите съответствия са налице и с онези, които обитават растителното царство; градината общо взето съответства на Небето, що се отнася до разумността и мъдростта; затова Небето е наречено в Словото Божия градина или рай, затова хората също го наричат рай небесен. Дърветата според своите видове съответстват на възприятието и разбирането за доброто и истината, от които произтичат мъдростта и разумността; ето защо древните, които били потопени в науката за съответствията, имали свещен култ към светлината. Затова толкова често в Словото се срещат имена на дървета, като лоза, маслина, кедър; Небето, Църквата и човекът се сравняват с тях, а пък благата отговарят на плодовете. Храните, които произлизат от растенията, особено зърното, посято в нивите, съответстват на чувствата за доброто и истинното, защото подхранват духовния живот така, както земните храни подхранват природния. Общо взето. хлябът съответства на чувствата на всяко благо, защото поддържа живота по-добре от другите храни и защото под „хляб" се разбират всички храни. Заради това съответствие Господ нарича себе си Хляб на живота; затова хлябът се употребявал в свещенослужението на юдейската Църква; хлябът се поставял в скинията на поднос и бил наричан хлябът на лицето. Ето защо всяко богослужение, извършвано чрез жертвоприношение и чрез изгаряне, се наричало хляб. Все поради съответствието, най-светият култ в християнската Църква е Тайната вечеря, на която има хляб и вино. От тези примери може да се установи какво представлява съответствието.
112.
По какъв начин Небето се свързва със земята чрез съответствия, може да се опише с немного думи: царството на Господа е царството на цели, които са служби*, или пък (което значи същото) царство на служби, които са цели. Затова вселената е сътворена и създадена от Божественото по такъв начин, че службите навсякъде да са такива предмети, чрез които могат да се явяват в действия или следствия, първо на Небето, после на земята, постепенно и последователно - чак до последните стъпала на природата. От тук проличава, че съответствието на природното с духовното, или на земното с небесното, се осъществява именно чрез службите, които ги съединяват. Става ясно също така, че онези форми, в които е облечена службата, дотолкова са съответствия и връзки, доколкото са форми на службата. в света на природата, в трите и царства, всичко, съществуващо според божествения порядък, е форма на служба или следствия, явили се поради службата и заради службата; ето защо всичко там представлява съответствие. Що се отнася до човека, колкото повече живее той според Божия порядък, колкото повече пребивава в любов към Господ и обич към ближния, толкова повече неговите деяния са служби във форма и са онези съответствия, чрез които човекът се свързва с Небето. Общо взето, да обичаш Господа и да обичаш своя ближен означава да изпълняваш
* Служба (usus - лат.) - назначение. цел, полза. Всичко съществува за известна служба. - Бел. ред.
служба. Освен това, трябва да се знае, че именно чрез човека природният свят се съединява с духовния, т.е. човекът е посредникът на съединяването, защото носи в себе си и природния свят, и духовния свят (виж по-горе гл. 57); колкото повече човек е духовен, толкова повече е посредник в съединяването, а колкото повече е природен, а не духовен, толкова повече той не е такъв посредник. Но дори без човешко посредничество Божието въздействие постоянства в света, а и в онова от света, което е присъщо за човека, обаче [само] в неговия разсъдък.
113.
Както всичко, което е според Божия порядък, съответства на Небето, всичко, което е против него, съответства на Ада; всичко, съответстващо на Небето, се отнася към благото и истинното, всичко, съответстващо на Ада, се отнася към злото и лъжовното.
114.
Нека сега кажем няколко думи за науката на съответствията и нейната служба. Каза се, че духовният свят, т.е. Небето, се свързва с природния свят чрез съответствията; именно чрез тях на човека е дадено общение с Небето. Ангелите не мислят из природното, както прави човекът; затова, когато някой познава науката за съответствията, може да бъде в мислите на своя ум едно с ангелите и да се свърже с тях, що се отнася до неговия духовен или вътрешен човек. За да се извърши съединяване на Небето с човека, Словото е записано единствено в съответствия; всичко тук съответства. Ако човек владееше науката за съответствията, той би разбирал Словото в духовния му смисъл и би откривал тайни, които не се съзират в буквалния смисъл на думите. Тъй като в Словото има буквален и духовен смисъл; буквалният смисъл засяга онова, което е на земята, а пък духовният смисъл се отнася до онова, което е на Небето; понеже Небе и свят са съединени със съответствия, дадено ни е такова Слово, в което всичко, чак до последната йота, има съответствие.
115.
От Небето научих, че най-древните хора на нашата земя, които били небесни хора, мислели според самите съответствия и че земната природа, която била пред техните очи, им служела за посредник на такова мислене. Тъй като те общували и говорели с ангелите, Небето и Земята били чрез тях съединени; ето защо това време било наречено Златен век. За него древните писатели казват, че небесните жители живеели заедно с хората и имали общение с тях като приятели с приятели. След тези времена обаче дошли хора, които мислели не според самите съответствия, а според науката за съответствията. Все още имало съединение на Небето с човека, но вече с недотам близка връзка; тяхната епоха била наречена Сребърен век. Онези, които дошли после, макар да познавали съответствията, не мислели според науката за тях, защото пребивавали в природното благо, а вече не, както предишните, в духовното; тяхното време се нарича Меден век. След това време човекът станал постепенно външен и накрая телесен, и тогава науката за съответствията напълно се изгубила, а с нея и знанието за Небето и за богатството, което му принадлежи. Защо вековете са наречени на златото, среброто и медта, става ясно пак от съответствието, понеже според него златото обозначава небесното благо, в което пребивавали най-древните; среброто означава духовното благо, в което са обитавали първите техни наследници; медта означава природното благо, в което се намирало следващото подир тях поколение; що се отнася до желязото, на което се именува последният век, то означава сурова истина без благо.
Сподели с приятели: |
