Небето в цялост представа един човек

59.
Че Небето в цялост представя един Човек, е тайна, още неизвестна никому на света; на Небето обаче я знаят всички. Нейното познаване, заедно с особеностите и подробностите, които се отнасят към нея, е отличителен белег на ангелското разбиране; от това познание зависят много неща, тъй като без него техният общ прин­цип не би могъл отчетливо и ясно да проникне в идеите на ангелското съзнание. Понеже знаят, че всички небеса заедно с ангелските общества изобразяват един човек, те наричат небето Голям и Божествен Човек; Божест­вен, защото Божествеността на Господ изгражда Небе­то, виж по-горе гл. 7-12.

60.
Онези, които нямат точна идея за духовното и небесното, не ще могат да разберат как те са подредени и свър­зани в тези форма и образ; те мислят, че земното и материалното, съставляващи последното в човека, го съз­рат, и без тях човек не е човек. Но нека знаят, че човек е човек не поради земното и материалното, а понеже може да разбира истинното и да желае благото; ето защо духовното и небесното изграждат човека. Всеки знае, че човек е такъв, каквито са неговите разум и воля; същевременно, всеки би могъл да узнае, че неговото земно тяло е създадено, за да служи на разума и волята в света, да съгласува техните деяния в крайната сфера на природата. Ето защо тялото не прави нищо от себе си, а действа в пълно подчинение на повелите на разума и волята - дотам, че онова, което мислим, езикът изказва, а онова, което желаем, тялото извършва. Така че действието идва от разума и волята, тялото само по себе си не действа; от тук проличава, че началата на разума и волята изграждат човека и че те [затова] имат същия облик, защото действат във всяка частица от тялото така, както вътрешното във външното. Именно заради тях човек се нарича Вътрешен и Духовен. Такъв Човек в пределна и съвършена форма е Небето.

61.
Такава е идеята на ангелите за човека и по тази причи­на те никога не обръщат внимание на онова, което той върши телесно, а на волята, поради която тялото действа. Волята и разума, доколкото той действа в един­ство с волята, те наричат същина на човека.

62.
Но ангелите не виждат цялото Небе в такава форма, за­щото то не попада пред ничии очи в своята цялост; по­някога обаче виждат разпръснатите общества, които се състоят от много хиляди ангели, като единни цялости с човешки облик. От обществото като част, ангелите заключават за цялото, каквото представлява Небето, понеже в съвършената форма цялото е като частта и част­та е като цялото; различават се само по размерите. Ето защо ангелите казват, че цялото Небе изглежда такова в очите на Господ, понеже Божествеността вижда всичко из съкровеното и възвисеното.

63.
Понеже Небето е такова, то се управлява от Господ като един човек, като единица. Знаем, че всеки човек се състои от неизброими разнообразни елементи, както като цяло, така също в отделните части; като цяло от крайници, органи и вътрешности, като части пък от редица тъка­ни, нерви и кръвоносни съдове. Значи, той се състои от членове сред членове, и от части сред части. Но независимо от всичко това, тогава, когато действа, човек действа като един. Такова е също и Небето под надзора и властта на Господ.

64.
Цялото това разнообразие в човека действа като едно. защото в него няма нищо, което да не служи на общото и да не изпълнява в него някаква задача. Общото обслужва своите части и частите обслужват общото, защото об­щото е съставено от частите и частите изграждат об­щото. Ето защо частите се наблюдават, грижат се взаи­мно една за друга, свързват се в такава форма, че всичко да се отнася към общото и неговото благо. Така те действат

65.
Понеже Небето в цялост отразява един човек и дори е Бо­жественият Духовен Човек в неговите пределни форма и образ, то също се разделя, както човек, на членове и час­тици, които биват по сходен начин наковавани. Ангелите знаят в каква част от тялото се намира едно или друго общество, казвайки, че някое общество е в частта или областта на главата, че друго е в частта или областта на гърдите, че трето пък е в частта или областта на кръс­та, и така нататък. Изобщо погледнато, висшето или третото Небе образува главата до врата; второто или средното Небе образува трупа до кръста и колената; крайното или първото Небе образува краката до стъпа­лата и ръцете до върха на пръстите, понеже ръцете и китките съставляват последното в човека, макар бидей­ки отстрани. Тук за пореден път става ясно защо небеса­та са три.

66.
Някои духове под Небето доста много се учудват, когато чуват и виждат, че Небето е също толкова долу, колкото горе; те вярват и мислят същото, което вярват и мислят хората по света - че Небето се намира единствено горе; те не знаят, че небесата са разположени както крайниците, органите и вътрешностите в човека - ня­кои са горе, а други долу, и както частите на всеки член, на всеки орган, на всяка вътрешност - някои са вътре, а други навън. Ето защо се объркват относно Небето.

68.
Няколко пъти ми бе дадено да видя как всяко небесно об­щество наподобява човек, как всъщност по всичко му прилича. В едно общество се бяха вмъкнали много духове, които знаеха как да се покажат като ангели на светлина­та; тези духове бяха лицемери. Щом те се отделиха от ангелите, видях, че първо цялото общество изглеждаше като нещо смътно, после постепенно прие неясен човеш­ки облик, докато накрая се яви като човек. Онези, които се намираха в него и го съставяха, бяха част от благото на това общество; онези пък, които бяха извън човека и не го съставяха, бяха лицемерите. Те бяха отхвърлени, а другите бяха оставени; така стана разделението. Онези, които говорят добре и дори правят добро, ала във всич­ко виждат само себе си, са лицемери; те също като анге­лите говорят за Господа, за Небето, за любовта, за небесния живот, правят добро, за да изглеждат на дело такива, както на думи; обаче мислят друго, не вярват в нищо, не желаят добро никому, освен само на себе си; вършат ли добро, то е заради тях самите, а тогава пък, ко­гато го правят за други, правят го единствено за да се за­бележи, и следователно --- пак за самите себе си.

69.
Беше ми дадено също така и да видя как цялото ангелско общество се проявява като единична същност в човешки облик, когато се появява Самият Господ. Високо на изток се яви нещо като облак, преливащ на цвят от бяло до але­но, целият ограден от звездички, който се спускаше надо­лу; колкото повече идваше към мен, толкова повече прос­ветляваше, придобивайки съвършен човешки облик; звез­дичките, които ограждаха облака, бяха ангели, които изг­леждаха така поради светлината, излъчвана от Господ.

70.
Трябва да се знае макар всички от едно небесно общест­во да се явяват в подобие на човек, когато биват заедно, никога едно общество не е същият човек. Както друго; различават се така, както хората от едно и също потекло

71.
Струва си да запомним, че колкото повече са ангелите в едно общество на Небето, колкото повече действат като едно, толкова по-свършен е човешкият лик на об­ществото, понеже, както се каза в гл.56, разнообразието в небесните форми създава съвършенството, а разнообра­зие има там, където има множество. Всяко небесно об­щество нараства числено ден след ден и колкото повече нараства, толкова повече се усъвършенства; същевре­менно се усъвършенства не само то, а Небето като цяло, защото обществата изграждат Небето. От тук става ясно колко много се лъжат онези, които вярват, че Небето ще се затвори поради своята пълнота. Тъкмо напротив - Небето никога не се затваря, а неговата пъл­нота все повече го усъвършенства; поради това, анге­лите не желаят нищо толкова силно, колкото [това] при тях да идват все нови и нови ангели.

73.
В предните две глави се показа как Небето като цяло и всяко небесно общество отпращат към човека; от горе­изложените причини, следва, че всеки един ангел също на­подобява човека. По същия начин както Небето е Човек в най-голяма форма, небесното общество е Човек в умалена форма, а ангелът е Човек в най-малка форма; понеже в съвършената форма, каквато е формата на Небето, цялото наподобява частта, частта наподобява цялото. Причината е, че Небето съставлява общност, която споделя всичко свое с всеки и всеки получава всичко свое от общението. Ето защо, ангелът е получател и е Небето в пределно малка форма, както е показано по-горе в съответната глава. Също така човекът: колкото повече приема Небето, толкова повече става негов приемник, Небе и ангел (виж по-горе, гл.57). Ето по какъв начин е описано това в Книгата Откровение: „После измери стените му [имайки предвид небесния Йерусалим - Бел. ред.], които бяха сто четирийсет и четири лакти, с мярка човешка, която е и ангелска." (Откровение, 21:17). Йерусалим тук е Църквата Господня, а в по-висш смисъл - Небето; стената е истината, която го предпазва от нашествието на лъжите и злините; сто четиридесет и четири е сборът на всички истини и блага; мярката е тяхното качество; човекът е този, в когото всички истини и блага изобщо и в частност се намират, този, в когото е Небето; а по­неже чрез тях и ангелът е човек, казва се, че мярката човешка е и ангелска. Такъв е духовният смисъл на тези думи; без него някой не би разбрал, че стените на свещения Йерусалим са мярката на човека и ангела.

74.
Нека сега се обърна към опита. хиляди пъти можах да видя, че ангелите имат човешки облик, т.е. че са хора; го­ворих с тях като човек с човек, понякога само с един, по­някога с мнозина едновременно, и не видях при тях нищо, което да ги различава по форма от човека. Чудил съм се неведнъж, че са такива; за да не се каже, че това е зрителна измама или фантастично видение, беше ми дадено да ги виждам в пълна будност, когато напълно владеех своите телесни сетива и бях в състояние да възприемам ясно. Често им разказвах как хората в християнския свят живеят в такава сляпа заблуда за ангелите и духовете, щото вярват, че те са умове без форма, чисти мисли, за които нямат друга представа, освен като за нещо от етера, на­дарено с живот. Ето защо, понеже не приписват на анге­лите и духовете нищо човешко освен мисълта, хората вярват, че те не виждат, защото нямат очи, не чуват, за­щото нямат уши, не говорят, защото нямат уста и език. На тези неща ангелите отвърнаха, че знаят за това вяр­ване на много хора в света, а също така, че то властва в учените кръгове и, което ги учудва, сред свещениците. Те ми казаха също причината за това: учените, стоящи наче­ло, първи изключили човешката идея за ангелите и духове­те, разсъждавайки за тях според сетивността на външ­ния човек; но който мисли според нея, а не според вът­решната светлина и според обща идея, присъща за всеки­го, той не може да измисли нищо друго, понеже сетивата на външния човек не схващат друго, освен природното, но не и онова, което е над него; съответно, те не приемат нищо, свързано с духовния свят. От тези учени предводи­тели лъжовната представа за ангелите се разпространи­ла и сред другите, които не мислели сами, ами се уповава­ли на чужд разум, а които мислят с чужди умове, първо приемат тяхната вяра и после, когато се замислят със своя разум, трудно биха могли да отстъпят от нея; ето защо мнозина съучастват в потвърждаване на лъжовната представа [за ангелите и духовете]. После ми казаха, че простите по вяра и сърце нямат това разбиране за анге­лите, ами се придържат към идеята за тях като хора на Небето; причината е, че те не са угасили чрез учението вътрешно присъщото им от Небето естествено [разби­ране], нито пък могат да разберат нещо, което няма фор­ма. Затова ангелите в храма, било изваяни, било изрисувани, се изобразяват не иначе, а като човеци. За вътрешно присъщото [разбиране], идващо от Небето, ми казаха, че то е Божественото въздействие върху онези, които са в благото на вярата и живота.

75.
Като изхождам от целия ми опит, който сега вече брои доста години, мога да кажа и да твърдя: ангелите по своя облик са същи хора, те имат лица, очи, уши, гърди, ръце, китки, крака; виждат се един друг, чуват се и разговарят помежду си; или накратко казано, нищо от присъщото на човека не им липсва, освен че не са обвити в материално тяло. Гледах ги в светлина, която многократно превъз­хожда дневната светлина на света, и в нея различавах техните лица по-отчетливо и по-ясно, отколкото лица­та на хората по земята. Можах да видя ангел от вътреш­ното небе; неговото лице беше по-блестящо и по-светло, отколкото лицата на ангелите от по-нисшите небеса. Като го разгледах добре [съзрях, че] той имаше човешка форма, съвършена във всяко отношение.

76.
Нека се знае, че ангелите не могат да бъдат видени от хората с телесните им очи, а с очите на духа, които е в човека, защото той идва от духовния свят, а всичко те­лесно идва от природния; подобното вижда подобното, защото двете са от едно и също начало. Освен това те­лесният орган на зрението, тоест окото, е толкова груб, че, както всички знаят, не вижда дори по-малкото в природата иначе, освен с увеличително стъкло, а още по-малко вижда

78.
Че Небето като цяло и във всяка своя част представя чо­века поради Господната Богочовешкост, следва от всич­ко онова, което беше казано и показано в досегашните глави:

* Виж Събрано от „Небесни тайни" за Господ и за Неговата Богочовешкост

79.
Че това е така, свидетелстват много неща от моя опит, за които ще се говори отсега нататък. Ангелите никога не възприемат Господ в друга форма, освен човешката. Чудно е, че и ангелите от по-висшите небеса също не могат да мислят Божественото иначе. Те по необходимост мислят така, понеже Божественото им въздейства, както и поради формата на Небето, спо­ред която мислите им се простират около тях. Всяка ангелска мисъл се простира на Небето, а ангелските ра­зумност и мъдрост се мерят според това простиране. Ето защо всички на Небето познават Господ, защото Богочовешкото не съществува иначе, освен в Самия Него. това не само ми беше казано, но беше ми дадено и сам да го видя, когато бях възнесен във вътрешната сфера на Небето. От тук става ясно, че колкото по-мъд­ри са ангелите, толкова по-ясно възприемат Богочо­вешкото; ето защо и Господ им се явява. Той се явява в

80.
Като не възприемат невидимо Божествено, което нари­чат Божествено без форма, а Божествено, видимо в чо­вешки образ, ангелите обикновено казват, че единствен Господ е човек, че те са хора благодарение на Него, а също, че всеки е човек, доколкото Го приема. Под приема­не на Господ те разбират приемане на благото и истин­ното, които идват от Него, понеже Господ е в своето благо и своята истина. Те наричат това мъдрост и ра­зумност, казвайки: всеки знае, че разумност и мъдрост създават човека, не лицето без тях. Че това е така, се вижда по ангелите от вътрешните Небеса, които по во­лята на Господ пребивават в благото и истинното, а чрез това - в мъдростта и разумността, притежавайки най-прекрасния и най-съвършения човешки вид; ангелите от по-нисшите небеса притежават по-малко съвършена и по-малко прекрасна форма. Тъкмо обратното е положени­ето в ада; неговите обитатели, изложени на небесната светлина, изглеждат не хора, ами чудовища, понеже са в злото и лъжата, а не в доброто и истината, значи, в крайната противоположност на мъдростта и разум­ността; техният живот не може да се назове живот, а духовна смърт.

81.
Понеже Небето като цяло и във всяка своя част представя човека поради Богочовешкостта на Господ, ангели­те казват, че са в Господ, дори че са в Тялото Господне, имайки предвид, че се намират в благото на Неговата любов. На това ни учи и Сам Господ: „Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъ­дете в Мене... защото без Мене не можете да вършите нищо... Аз възлюбих вас: пребъдете в моята любов. Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми" (Йоан, 15:4-10).

82.
Тъй като такова е виждането на Небето за Божествено­то, всекиму, който възприема някакво въздействие от Небето, е присъщо да мисли за Бога в човешки образ. Така правели древните, така правят и днешните - както в

83.
Ето защо онзи, който не притежава идеята за Небето, тоест идеята за Божественото, из което съществува Небето, не може да бъде издигнат дори и до първия вход на небесата. Още щом като отиде там, той усеща силна неприязън и мощна съпротива; това е така, защото при него вътрешните начала, които са приемниците на Небето, са затворени, понеже не са във формата на Небето; дори колкото повече доближава до Небето, тол­кова по-здраво се затварят вътрешните му начала. Така­ва е участта на онези от Църквата, които отричат Гос­под и, като социнианците, отричат Неговата Божественост. Каква е участта на родените извън Църквата, които, нямайки Словото, не познават Господ, ще се види по-нататък.

84.
Това, че древните са притежавали идея за Богочовеш­костта, може да се установи чрез Божиите явявания пред Авраам, Лот, Иисус Навин, Гедеон, Маноах и негова­та съпруга, както и пред други, които, макар видели Бог като човек, Го почитали като Бог на вселената, наричай­ки Го Бог на Небето и земята или Йехова. Сам Господ каз­ва в Йоан, 8:56, че Той е онзи, който се е явил на Авраам; че се е показал и пред другите, личи от думите: „А вие ни гласа Му [на Отца] някога сте чули, ни вида Му сте виде­ли" (Йоан, 5:37, 1:18).

85.
Онези, които преценяват всичко според чувствеността на външния човек, трудно могат да разберат, че Бог е чо­век. Тъй като чувственият човек не може да мисли за Бо­жественото иначе, освен според света и според онова, ко­ето е в света, то и за Божествения и духовния човек той не може да мисли другояче, освен като за телесния и ес­тествения. От тук той заключава, че ако Бог е човек, трябва да има размерите на Вселената, че ако управлява Небето и земята, прави го чрез множество наместници - както царете по света. Ако му се каже, че на Небето няма пространствена протяжност, както в света, той нищо не би разбрал. Онзи, който мисли само според природата и само според нейната светлина, не може да мисли за друго пространство, освен онова, което му е пред очите. Но той дълбоко се лъже, когато мисли по същия начин за Не­бето; пространството там не е както в света: тук то е определено и съответно - измеримо, а на Небето е не­определено и съответно неизмеримо. Но за протяжното в Небето ще се види по-нататък, когато ще се говори за пространството и времето в духовния свят. Освен това, всеки знае докъде се простира зрението - чак до слънцето и звездите, които са тъй далечни; но онзи, който размишлява по-извисено, знае, че вътрешното зрение, присъщо на мисълта, се простира по-нашироко и че кол­кото е по-вътрешно, толкова е по-просторно. Какво то­гава е Божественото зрение, най-вътрешното и най-вър­ховното от всички? Понеже мислите имат такава про­тяжност, всекиму на Небето се съобщава всичко небесно, а това ще рече, цялата Божественост, която - както се показа в предните глави - създава и изпълва Небето.