За Небето и неговите чудеса и за Ада според видяно и чуто (лондон, 1758 година) Съдържание Част I за Небето

214.
Управлението в небесното царство на Господ се нарича справедливост, защото всички негови обитатели са в благото на любовта към Господ и от Господ, а идващото от благото се нарича справедливо. Това царство се управ­лява единствено от Господ; Сам Той предвожда ангелите и им предава житейските правила; истините, които се наричат правди, са изписани върху техните сърца - все­ки ги познава, вижда и разбира. Ето защо те никога не спорят за правилността, а за справедливостта, която се отнася към живота; по-малко мъдрите питат по-мъдри­те, които пък питат Господ и дават отговор. Тяхното небе, или казано другояче, тяхната най-искрена радост, е да водят праведен живот от Господ.

215.
Управлението в духовното царство на Господ се нарича съд, защото неговите поданици пребивават в духовно­то благо, т.е., в благото на обичта към ближния, а това благо по своята същност е истина; истината се отнася към съда, а благото се отнася към справедливостта. Оне­зи, които обитават там, също така са предвождани от Господ, но непряко (гл.208); ето защо там има повече или по-малко наместници, според нуждите на съответната общност, както и закони, според които всички трябва да живеят заедно. Наместниците управляват всичко според законите и ги разбират, понеже са мъдри; възник­не ли [при тях] някакво съмнение, Господ им праща прос­ветление.

216.
Тъй като управлението според благото в небесното царство

217.
В духовното царство на Господ има различни управления, при едно общество не е същото като при друго, а разли­ката е според службите, които изпълняват обществата. Самите служби се съгласуват с всичко в човешкото тяло и му съответствуват; както знаем, тези служби са разно­образни. Една служба има сърцето, друга е онази на бели­те дробове, трета е на черния дроб, друга е [службата] на панкреаса и далака, съвсем различни са пък службите на всеки сетивен орган. Както в тялото има различни управ­ления, така различно се управляват и обществата в най-големия човек, тоест Небето, защото обществата съо­тветстват на човешките органи. Че всичко в Небето съответства на всичко в човека, може да се види в съот­ветната глава (гл.87-102). Но всички форми на управление имат една цел: да се грижат за общото благо, а в него - за благото на всекиго; това е така, защото всички на Небе­то се намират под върховенството на Господ, който обича всички и чрез Божията любов устройва нещата така, че всеки получава своето благо от общото благо, дори всеки получава своето благо, понеже обича общото благо; колкото повече обича общото благо, толкова пове­че той обича всички и всеки. тъй като тази любов е при­съща на Господ, толкова повече Сам Той обича всеки и му дарява благо.

218.
От тук може да се установи какви са наместниците: те, повече от останалите, пребивават в любов и мъд­рост, като от любов желаят на всички благо, а от мъд­рост знаят как да го осъществят. Бидейки такива, те не властват и не владеят, а управляват и служат, защо­то да правиш добро другиму поради любов към благото е служене, а да се грижиш доброто да стане е управлява­не. Те не се смятат по-висши от останалите, защото поставят на първо място благото на обществото и ближния, а своето благо оставят на заден план; висше е това, което поставяш на първо място, нисше е това, което оставяш на заден план. Ала все пак, наместниците притежават почит и слава, те живеят в центъра на об­ществото, по-високо от останалите, а някои дори в прекрасни дворци; те приемат почитта и славата, оба­че не заради себе си, а от послушание - всички на Небето знаят, че почитта и славата им са дарени от Господ и затова трябва да ги слушат. Това се разбира с думите на Господа към учениците: „който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Чо­веческий не дойде, за да Му служат, но да послужи" (Ма­тей, 20:26-28). „По-големият между вас нека да бъде като по-малкия, и който началства, да бъде като оня, който слугува (Лука, 22:26).

219.
Същата форма на управление в най-малък вид съществу­ва във всеки дом: където има стопанин и слуги, стопани­нът обича слугите и слугите обичат стопанина; те си служат взаимно поради тази любов; стопанинът настав­лява слугите как да живеят, казва им какво трябва да пра­вят, а слугите се подчиняват и изпълняват своите зада­чи. Радост на живота за всички е да бъдат полезни; от тук проличава, че Царството на Господ представлява Царство на службите.

221.
По външната си форма богослужението на Небето е по­добно на земното, но се различава по вътрешно съдържа­ние; там също има учения, проповеди, храмове. По своята същност ученията се съгласуват помежду си, но във вис­шите небеса носят повече вътрешна мъдрост, отколко­то в нисшите. Проповедите следват ученията; както на Небето има жилища и дворци (гл.183-190), по същия начин има и храмове, където се проповядва. Тези неща затова ги има на Небето, защото ангелите постоянно се усъвър­шенстват в мъдростта и любовта. Както хората, те постоянно усъвършенстват разума и волята: разумът се усъвършенства чрез истините, присъщи на разумност­та, докато волята се усъвършенства чрез благата, кои­то са присъщи на любовта.

222.
Истина е, че богослужението на Небето не се състои от посещаване на църкви и слушане на проповеди, а от жи­вот в любов, обич [към ближния] и вяра - живот, съобра­зен с ученията. Защото проповедите в храмовете слу­жат единствено като средства за наставляване в живо­та. Говорейки с ангелите по този въпрос, им казах: на све­та вярват, че богослужението се състои единствено в ходене на църква, слушане на проповеди, причестяване три-четири пъти годишно, спазване на останалите об­реди по църковния устав, отделяне на време за молитви и благочестиво поведение. Ангелите отвърнаха, че това са външните действия на богослужението, които обаче не служат за нищо, ако не произтичат от вътрешното начало, а пък то е животът според наставленията на уче­нието.

223.
За да узная какво са ангелските събирания в храмовете, бе ми дадено да влизам в тях и да слушам проповедите. На катедрата, обърната на изток, стои проповедни­кът; пред него сядат онези, които повече от останали­те са озарени от светлината на мъдростта, а отляво и отдясно са дарените с по-малко мъдрост. Всички са раз­положени във формата на амфитеатър, така че да бъ­дат пред взора на проповедника; от двете му страни, където неговият поглед не достига, няма никого. До вратата в източната стена на храма, вляво от катедра­та, стоят онези, които биват посветени. Никому не подобава да застава зад катедрата, защото това обърк­ва мисълта на проповедника; същото се случва, ако ня­кой от събранието не се съгласява [с онова, което чува]. и тогава трябва да си отвърне лицето. Там проповеди­те са пълни с такава мъдрост, че не могат да се сравня­ват със словата, които слушаме на земята; проповядващите на Небето са озарени от вътрешна светлина. Гра­мовете в духовното царство изглеждат като от камък, а пък в небесното като от дърво, понеже камъкът съответства на истината, в която живеят онези от ду­ховното царство, докато дървото съответства на благото, в което живеят онези от небесното царство; светилищата в небесното царство не се наричат хра­мове, а Божии домове; те са лишени от великолепие, ала в духовното царство храмовете са повече или по-малко великолепни.

224.
Говорих с един проповедник за святостта на онези, кои­то слушат проповедите в храма; той каза, че всеки е бла­гочестив, посветен и свят според своето вътрешно на­чало, каквото са любовта и вярата, защото в тях сами­те се съдържа святостта, която произтича от Господ­нята Божественост. Той добави, че не знае как може да има външна святост без вътрешното; но като помисли за нещо външно свято, каза, че това навярно е придаване вид на Святост чрез преструвка и лицемерие; само не­чист огън, които възниква от любов към себе си и към света, може да породи и да прояви тази видимост за свя­тост.

225.
Всички проповедници са от духовното царство на Гос­под и никой не обитава небесното царство. Така е, за­щото обитателите на духовното царство са в истини­те, които идват от благото, а всяка проповед тръгва от истините, докато в небесното царство затова няма проповедници, защото онези, които обитават там, са в благото на любовта, като благодарение на него виждат и възприемат истините, без обаче да говорят за тях; макар че ангелите от небесното царство схващат и съзират истините, там има проповеди, защото чрез тях те се просвещават в истините, които вече знаят, и се усъвършенстват, научавайки много истини, които доп­реди не са знаели. Първо ги чуват, после ги осмислят, накрая ги възприемат. Те обичат истините, които въз­приемат, и, живеейки според тях, изграждат своя жи­вот: да живееш според истината, казват те, значи да обичаш Господ.

226.
Всички проповедници са определени от Господа и тъкмо от Него те имат дара да проповядват; никому освен тях не подобава да обучава в xрамовете. Те биват наричани проповедници, но не свещеници; това е така, понеже све­щенството на Небето принадлежи към небесното царство, понеже обозначава благото на любовта в Господ, т.е. онова благо, в което живеят неговите обитатели; към духовното царство пък принадлежи царстването, не свещенството, защото именно царстването означава произтичащата от благото истина, присъща на обита­телите на това царство (виж по-горе, гл.24).

221.
По външната си форма богослужението на Небето е по­добно на земното, но се различава по вътрешно съдържа­ние; там също има учения, проповеди, храмове. По своята същност ученията се съгласуват помежду си, но във вис­шите небеса носят повече вътрешна мъдрост, отколко­то в нисшите. Проповедите следват ученията; както на Небето има жилища и дворци (гл.183-190), по същия начин има и храмове, където се проповядва. Тези неща затова ги има на Небето, защото ангелите постоянно се усъвър­шенстват в мъдростта и любовта. Както хората, те постоянно усъвършенстват разума и волята: разумът се усъвършенства чрез истините, присъщи на разумност­та, докато волята се усъвършенства чрез благата, кои­то са присъщи на любовта.

222.
Истина е, че богослужението на Небето не се състои от посещаване на църкви и слушане на проповеди, а от жи­вот в любов, обич [към ближния] и вяра - живот, съобра­зен с ученията. Защото проповедите в храмовете слу­жат единствено като средства за наставляване в живо­та. Говорейки с ангелите по този въпрос, им казах: на све­та вярват, че богослужението се състои единствено в ходене на църква, слушане на проповеди, причестяване три-четири пъти годишно, спазване на останалите об­реди по църковния устав, отделяне на време за молитви и благочестиво поведение. Ангелите отвърнаха, че това са външните действия на богослужението, които обаче не служат за нищо, ако не произтичат от вътрешното начало, а пък то е животът според наставленията на уче­нието.

223.
За да узная какво са ангелските събирания в храмовете, бе ми дадено да влизам в тях и да слушам проповедите. На катедрата, обърната на изток, стои проповедни­кът; пред него сядат онези, които повече от останали­те са озарени от светлината на мъдростта, а отляво и отдясно са дарените с по-малко мъдрост. Всички са раз­положени във формата на амфитеатър, така че да бъ­дат пред взора на проповедника; от двете му страни, където неговият поглед не достига, няма никого. До вратата в източната стена на храма, вляво от катедра­та, стоят онези, които биват посветени. Никому не подобава да застава зад катедрата, защото това обърк­ва мисълта на проповедника; същото се случва, ако ня­кой от събранието не се съгласява [с онова, което чува]. и тогава трябва да си отвърне лицето. Там проповеди­те са пълни с такава мъдрост, че не могат да се сравня­ват със словата, които слушаме на земята; проповядващите на Небето са озарени от вътрешна светлина. Гра­мовете в духовното царство изглеждат като от камък, а пък в небесното като от дърво, понеже камъкът съответства на истината, в която живеят онези от ду­ховното царство, докато дървото съответства на благото, в което живеят онези от небесното царство; светилищата в небесното царство не се наричат хра­мове, а Божии домове; те са лишени от великолепие, ала в духовното царство храмовете са повече или по-малко великолепни.

224.
Говорих с един проповедник за святостта на онези, кои­то слушат проповедите в храма; той каза, че всеки е бла­гочестив, посветен и свят според своето вътрешно на­чало, каквото са любовта и вярата, защото в тях сами­те се съдържа святостта, която произтича от Господ­нята Божественост. Той добави, че не знае как може да има външна святост без вътрешното; но като помисли за нещо външно свято, каза, че това навярно е придаване вид на Святост чрез преструвка и лицемерие; само не­чист огън, които възниква от любов към себе си и към света, може да породи и да прояви тази видимост за свя­тост.

225.
Всички проповедници са от духовното царство на Гос­под и никой не обитава небесното царство. Така е, за­щото обитателите на духовното царство са в истини­те, които идват от благото, а всяка проповед тръгва от истините, докато в небесното царство затова няма проповедници, защото онези, които обитават там, са в благото на любовта, като благодарение на него виждат и възприемат истините, без обаче да говорят за тях; макар че ангелите от небесното царство схващат и съзират истините, там има проповеди, защото чрез тях те се просвещават в истините, които вече знаят, и се усъвършенстват, научавайки много истини, които доп­реди не са знаели. Първо ги чуват, после ги осмислят, накрая ги възприемат. Те обичат истините, които въз­приемат, и, живеейки според тях, изграждат своя жи­вот: да живееш според истината, казват те, значи да обичаш Господ.

226.
Всички проповедници са определени от Господа и тъкмо от Него те имат дара да проповядват; никому освен тях не подобава да обучава в xрамовете. Те биват наричани проповедници, но не свещеници; това е така, понеже све­щенството на Небето принадлежи към небесното царство, понеже обозначава благото на любовта в Господ, т.е. онова благо, в което живеят неговите обитатели; към духовното царство пък принадлежи царстването, не свещенството, защото именно царстването означава произтичащата от благото истина, присъща на обита­телите на това царство (виж по-горе, гл.24).

234.
Помежду си ангелите говорят както хората на земята, и също като тях за различни неща: за домашни и гражданс­ки дела, за моралния и духовния живот — само с разликата, че [си] говорят по-умно от хората, тъй като мисълта им произтича от по-дълбок източник. Често пъти можех да общувам и разговарям с тях, понякога като приятел с приятели, понякога като непознат с непознати, и понеже тогава бях в еднакво състояние с ангелите, бях напълно убеден, че разговарям с хора на земята.

235.
Ангелската реч, също като човешката, се състои от думи, които се произнасят чрез звуци, а звуците пък се възприемат. Ангелите, също като нас, имат уста, език и уши; имат също атмосфера, в която звуците на техния говор се разпростират; но тя е духовна, пригодена за ан­гелите, които са духовни създания. Ангелите дишат в своята атмосфера, като чрез вдишването и чрез издиш­ването произнасят думите - съвсем по същия начин, как­то правят хората в своята атмосфера.

236.
За всички на Небето има един език; всички се разбират един друг, към каквото и общество да принадлежат -било близко, било далечно. Обаче те не изучават този език, той е вроден всекиму, като произтича от неговите мислене и чувство; звукът на речта съответства на чувствата им, а звукосъчетанията, т.е. думите, съот­ветстват на идеите на мисълта, които идват от чув­ството. От тук, щом като езикът съответства на тези неща, той също е духовен, бидейки звучащо чувство и говоряща мисъл. Ако внимава, всеки може да узнае, че всяка мисъл произтича от чувството, присъщо на любов­та, а също така, че идеите на мисълта са различни фор­ми, в които се разпределя общото чувство на любов. Няма мисъл и идея без чувство - то е техният дух и тех­ният живот; ето защо ангелите само по речта разбират какъв е другият, само по гласа узнават какво е неговото чувство, от звукосъчетанията или думите разбират ка­къв е неговият разум. На по-мъдрите ангели им стига едно изречение, за да разберат какво е нечие господства­що чувство, защото тъкмо върху него обръщат особено внимание. Знае се, че във всекиго чувствата биват раз­лични: едно е, когато се радваш, друго е, когато скърбиш, едно е, когато изпитваш милост или състрадание, друго е, когато постъпваш искрено и честно, едно е при любов и обич, друго е при гняв и ревност, едно е при преструва ­не и лицемерност, друго е при стремеж към почит и сла­ва и така нататък; обаче господстващото чувство или господстващата любов остава една и съща във всички състояния. Затова по-мъдрите ангели, които я възприе­мат, узнават от речта цялото състояние на другия. От множество преживявания ми бе дадено да узная, че е така. Чувах ангели да разкриват живота на другия, само като го слушат; дори ми казаха, че узнават всичко за живота му по няколко негови мисли: от тях разбират каква е негова­та господстваща любов, която съдържа в себе си по ред всичко; обясниха ми също така, че речта е единствената книга на човешкия живот.

237.
Ангелският език няма нищо общо с езиците човешки, ос­вен при някои думи, чието звучене отразява някакво чув­ство; дори не със самите думи, а с тяхното звучене, за ко­ето ще говорим впоследствие. Че ангелският език няма нищо общо с човешки езици личи от това, че за ангели­те е невъзможно да произнесат и една дума от човешкия език. Някои са опитвали, но не са успели; те могат да произнасят само онова, което се съгласува напълно с техни­те чувства; което не се съгласува с чувствата, е против самия им живот, понеже животът произтича от чувст­вата, а от тях идва речта на ангелите. Беше ми казано също, че първият език на хората от нашата земя, бидей­ки даден на хората от Небето, се схождал с ангелския, и че еврейският език донякъде се схожда с ангелския.

238.
Щом речта на ангелите съответства на тяхното чувс­тво, идващо от любовта, а небесната любов е любов в Гос­пода и обич към ближния (виж гл.13-19), това показва. Колко красива и приятна е тяхната реч, която въздейства не само върху слуха, но и върху вътрешното начало в ума на слушателите. Един коравосърдечен дух, с когото разгова­рял един ангел, толкова се трогнал, че заплакал, казвайки, че не може да се удържи, защото чувал самата любов да му го­вори. После казал, че дотогава никога не бил плакал.

239.
Речта на ангелите е пълна също с мъдрост, защото про­изтича от вътрешността на тяхната мисъл, а вътреш­ната им мисъл е мъдрост — така, както вътрешното им чувство е любов. Техните любов и мъдрост се свързват в

240.
Тъй като ангелската реч произлиза пряко от тяхното чувство, както бе обяснено (виж гл.236), идеите на мисъл­та са различните форми, в които се съдържа общото чув­ство, то ангелите могат за минута да изразят онова, ко­ето човекът не би смогнал за половин час и могат само с няколко думи да обяснят описаното върху множество страници. Това също ми бе засвидетелствано от много преживявания. Идеите на ангелската мисъл и думите на речта им са едно цяло, както причината и действието, защото думите съдържат като действие онова, причина за което са идеите на мисълта. Затова всяка дума носи в себе си толкова много смисъл. Когато отделните части на мисълта, т.е. частите на ангелската реч, се явяват в зрима форма, те изглеждат като тънки вълни около анге­лите или заобикаляща атмосфера, в която има безброй елементи; те са породени от тяхната мъдрост и про­никвайки в мисълта на другия, й въздействат. Идеите на мисълта при всекиго (както ангел, така и човек) при­добиват зрима форма в небесната светлина, когато това бъде угодно на Господа.

241.
Ангелите от небесното царство на Господ говорят така, както ангелите от духовното царство на Господ; но не­бесните ангели говорят из по-вътрешна мисъл от духов­ните ангели; тъй като небесните ангели са в благото на любовта към Господ, те говорят из мъдростта, докато духовните ангели, които пребивават в обич към ближния (която в своята същност е истина, гл.215), говорят из ра­зумността, защото мъдростта идва от благото, а разум­ността идва от истинното. Така че речта на небесните ангели е подобна на леко течение, мека и почти непрекъс­ната, докато онази на духовните ангели е малко по-треп­тяща и по-накъсана. Затова в речта на небесните ангели звучат гласните О и У, докато гласните И и Е се чуват в речта на духовните ангели. Гласните представят зву­ка, който изразява чувството, защото, както вече се каза ( виж гл.236), звукът на ангелската реч съответства на чувствата, а членоразделните звукосъчетания - думите - съответстват на идеите на мисълта, които също идват от чувствата. Тъй като гласните не принад­лежат към езика, а към извисяването на звуците в отдел­ните думи според различните чувства, според състояни­ето на всеки, в еврейския гласните не се пишат и се изго­варят различно. Именно от тук ангелите разбират какъв е човекът, що се отнася до чувствата и любовта. Речта на небесните ангели няма също така твърди съгласни и рядко минава от една съгласна към друга, без да вмъкне ня­коя дума, която да започва с гласна. Ето защо в Словото често се вмъква частицата и, както биха могли да уста­новят онези, които го четат на еврейски, където тя се произнася меко и звучи като гласна както в началото, така и в края на думите. От думите в Словото на еврейс­ки може дори да се узнае кое принадлежи към небесното, кое принадлежи към духовното; тоест, дали съдържа иде­ята за благо или идеята за истина. Думите, които се отнасят към благото, съдържат много У и О, понякога и А, а пък онези, които се отнасят към истината, използват главно Е и И. Тъй като чувствата се проявяват първо в звуците, то и при човешката реч се предпочитат думи, съдържащи главно О и У, когато се говори за високото, като например за Небето и за Бога. По същия начин музи­калните звуци се извисяват, изразявайки високото; те звучат иначе, когато става дума за обикновеното; ето защо изкуството на музиката (Аrs musicae) може да изра­зява различни видове чувства.

242.
В речта на ангелите има определена съгласуваност, Която не може да бъде описана; съгласуваността идва от обстоя­телството, че мислите и чувствата, които пораждат речта, се проявяват и простират според формата на Небето; според тази форма всички се свързват в общества и според тази форма протича всяко общуване; че ангелите се свързват според формата на небето и че техните чувс­тва преливат в тази форма, виж по-горе (гл.200-212).

243.
Същата реч, каквато съществува в духовния свят, е вро­дена и на всеки човек във вътрешността на неговия ра­зум. Но понеже тя не се проявява при хората в думи спо­ред чувствата, както при ангелите, човек не знае за ней­ното съществуване. Все пак, когато отиде в другия жи­вот, човекът говори един и същи език с ангелите и с ду­ховете, знае да говори на него, без никога да го е учил. По­вече за това ще се каже по-нататък.

244.
Речта е една за всички на Небето, както вече се каза по-горе, само дето варира: речта на по-мъдрите ангели е по-съкровена и по-изпълнена с разни оттенъци на чувствата и идеите на мисълта; речта на по-малко мъдрите е по-по­върхностна и по-невдъхновена, докато речта на прости­те души, бидейки още по-недълбока, е съставена от думи, при които смисълът се измъква по такъв начин, както се случва, когато хората си говорят. Има също така реч чрез израженията на лицето, завършваща в звуци, измене­ни от идеите; има и реч, в която небесните образи се смесват с идеите, а идеите добиват зрима форма. Има и реч с жестове, съответстващи на чувствата и изобра­зяващи същото като думите. Има също реч на общото чувство и на общата мисъл. Има гръмовна реч, а и много други.