За разговорите на ангелите с хората

246.
Ангелите, които общуват с хората, не говорят своя език, а езика на човека или някои друг език, който човекът познава, но не език, който му е непознат. Това е така, по­неже ангелите, когато разговарят с човека, се обръщат към него и се съединяват с него, като чрез съединението на ангела с човека двете страни започват да мислят по един и същ начин; а тъй като мисълта на човека е съгла­сувана с неговата памет и речта му произтича от нея, той заговорва с ангела на един и същи език. Освен това, когато ангели или духове дойдат при човека и се съеди­нят с него чрез разговарянето, те проникват в неговата памет така, че сякаш от само себе си знаят всичко, кое­то знае самият човек, включително езиците. Когато раз­говарях с ангелите за това, им Казах, че те могат да пред­полагат, че говорят с мен на моя майчин език, но само из­глежда така, тъй като не говореха те, ами самият аз, за­щото (виж гл.237) ангелите не могат да произнесат дори и една дума на човешки език. При това, езикът на хората е природна същност, докато ангелите са духовни създа­ния, а духовното не може да създаде нищо по природен начин. Те отвърнаха, че знаят: говорейки с човека, се свързват с неговата духовна мисъл, но понеже тя прелива в неговата природна мисъл, която се съгласува с неговата памет, езикът на човека започва да им изглежда като те­хен, както и всички негови познания. Така е, понеже Гос­поду е угодно да съществува подобно съединяване и един вид вътрешно присъствие на Небето сред хората. Но днес състоянието на човека е друго, така че подобно съ­единение е налице вече не с ангелите, а с духовете, които не са на Небето. По този въпрос разговарях също така и с духовете, но те не искаха да повярват, че говори човек, а че говорят те в човека, така щото не човек знае това, което знае, а те, значи всичко онова, което знаем, идва от тях. Аз много пъти исках да ги убедя, че не е така, но напразно. Там, където става дума за света на духовете, ще обясним кои се разбират под названието „духове“ и кои под названието „ангели".

247.
Това, че ангелите и духовете са толкова тясно свързани с хората, та човешкото им изглежда като че ли тяхно собствено, е поради следното обстоятелство: при чове­ка има такова съединяване между духовен свят и приро­ден свят, щото те са сякаш едно и също. Така или иначе, понеже човекът се е отделил от Небето, Господ е пред­видил за всекиго ангели и духове, чрез които да бъде уп­равляван от Господа; по тази причина съществува така­ва тясна връзка. Нещата биха стояли по друг начин, ако човекът не се бе отделил, защото тогава щеше да бъде управляван от Господа чрез общото въздействие на Небето, без обвързване с ангели и духове. Но върху този въпрос ще се говори обстойно по-долу, където ще става дума за връзката на Небето с човека.

248.
Когато ангели или духове говорят с човека, речта им зву­чи така, както когато хората говорят един с друг, с тази  разлика, че не я чува никой от стоящите наблизо, а един­ствено самият той. Така е, понеже речта на ангелите и духовете се влива първо в мисълта на човека, а след това достига по вътрешни пътища до органите на слуха, вър­ху които въздейства отвътре; докато разговорът на човек с човек се излива първо във въздуха и по външни пъ­тища се влива в слуховия орган, като му въздейства от­вън. От тук става ясно, че думите на ангелите и духове­те към хората биват чути вътре в човека и че задвиж­ват слуховите органи по същия начин [както разговарянето на човек с човек], бидейки дори също така звучни. Че словата на ангели и духове достигат до ушите отвът­ре, пролича за мен по това, че те се вляха и в моя език, като го накараха да трепти, макар и не с онова движение, чрез което човекът разчленява звуците на речта в думи.

249.
Да се говори с духовете в наши дни обаче е доста рядко, защото е опасно, понеже тогава духовете знаят, че са при хората, докато иначе не го знаят. Злите духове са такива, че изпитват смъртна омраза към човека и нищо друго не въжделеят повече от това, да погубят неговата душа и неговото тяло; това действително се случва с онези, които твърде много се отдават на фантазии - до­там, че да отблъснат от себе си радостите, присъщи за природния човек. Някои обаче, които водят уединен жи­вот, слушат понякога духове да им говорят, и то без опасност; но от време на време Господ отдалечава духо­вете от тях, за да не знаят, че са при човека; понеже повечето духове не знаят, че съществува друг свят освен онзи, в които те пребивават и следователно, че хората са на друго място. Ето защо не подобава на хората да во­дят разговори с духовете, защото от това последните могат да узнаят, че има друг свят. Онези, които много мислят по въпросите на религията, им отдават им тол­кова, че сякаш ги виждат вътре в себе си, също започват да чуват духове, разговарящи с тях; това е така, защото мислите по религиозни въпроси, каквито и да било, са та­кива, че когато някой им се оставя и не ги разнообразява с други полезни занимания, проникват все повече вътре в него, вселяват се там, като завладяват целия човешки дух, навлизат в духовния свят и въздействат върху духа, който го обитава. Ала такива хора са визионерите и ентусиастите - какъвто и дух да чуват, те вярват, че това е Свети Дух, дори когато разговарят с фанатичен дух. Такива духове виждат лъжите като истини; понеже ги виждат така, те убеждават не само себе си, но и хора­та, в които проникват, че лъжата е истина. Когато тези духове, внушаващи подчинение, започват да подтикват към зло, те постепенно биват отблъснати. Духовете, пропити от фанатизъм, се различават от другите по това, че вярват да са Свети Дух и намират за божестве­но всичко онова, което казват; тези духове не вредят на човека, защото той ги почита като божества. Дори го­ворих няколко пъти с такива духове и ми се откриха без­честията, които са посели в своите следовници. Всички те живеят вляво, в пустинно място.

250.
Да говорят с ангелите на Небето е позволено само на оне­зи, които пребивават в истината из благото, и преди всичко на онези, които признават Господ и Неговата Бо­гочовешкост, защото върху тази истина се гради Небе­то; също така защото, както по-горе стана ясно, Господ е Бог на Небето (гл.2-6), Господната Божественост изг­ражда Небето (гл.7-12); Господната Божественост е лю­бов в Него и обич към ближния (гл.13-19). Цялото Небе изобразява един човек, също както всяко общество на Не­бето, като всеки ангел има съвършена човешка форма, ко­ято идва от Господната Богочовешкост (гл.59-86). От тук става ясно, че да говорят с ангелите на Небето е да­дено само на онези, чиито вътрешни начала са отворени от Божиите истини чак до Господа, понеже Господ въздейства в човека чрез вътрешните му начала, а щом като в някого прониква Господ, значи в него прониква и Небето. Божиите истини отварят вътрешните начала на човека, защото той е сътворен така, че вътрешният човек да бъде образ на Небето, външният човек да бъде образ на света (гл.57); вътрешният човек се разкрива един­ствено чрез Божията истина от Господ, защото тя е светлина и живот на Небето (гл.126-140).

251.
Самият Господ въздейства върху човека в челото и от­ там в цялото лице, защото челото на човека съответства на любовта, а лицето съответства на всичките му вътрешни начала. Духовните ангели Въздействат върху човека в главата, във всяка част от темето през слепоочията към всички места, под които е главният мо­зък, понеже тъкмо тази област на главата съответства на разумността. Небесните ангели пък въздействат в частта от главата, под която е малкият мозък; тя се нарича тил - зад ушите, до началото на шията, и съответства на мъдростта. Всички разговори, които човек има с ангелите, влизат в мислите му по тези два начина; така аз разбирах с кои ангели говоря.

252.
Хората, които говорят с ангелите на Небето, успяват да видят всичко на Небето посредством небесната свет­лина, в която са вътрешните им начала. По същия начин и ангелите виждат чрез тези хора онова, което е на земя­та. При тези хора Небето е свързано със земята и земя­та - с Небето; и наистина, както се каза по-горе (гл.246), когато ангелите се обръщат към човека, те се съединя­ват с него до такава степен, че си мислят, че всичко не­гово всъщност е тяхно - и то не само онова, което се отнася към неговата реч, но също онова, което той съзи­ра и дочува. Човекът също често си мисли, че онова, кое­то е дошло в него чрез въздействие от ангелите, е него­во собствено. В такъв вид връзка с небесните ангели били най-древните жители на тази земя, чието време поради това се нарича Златен век; понеже познавали Божието в човешка форма, това ще рече, Господ, те говорели с анге­лите като със себеподобни, а ангелите говорели с тях като със свои близки; земята и Небето тогава били едно цяло. След тези времена обаче човек постепенно се отдалечил от Небето, защото заобичал себе си повече от Гос­под, и света повече от Небето, а след това започнал да усеща радостта от себелюбието и любовта към света, разделени от радостите на Небето: дотам, че вече не знаел друга радост. Тогава вътрешните му начала, отво­рени към Небето, се затворили, а външните му начала се отворили за света; откак станало това, човекът живее в

253.
След тези времена рядко някой е разговарял с ангелите на Небето, но се случва някой да общува с духовете, които не са от Небето; човешките вътрешни и външни начала са такива, че или са обърнати към Господ като към свой общ център (виж гл.124), или към самия човек, значи, в про­тивоположна спрямо Господ посока. Които са обърнати към Господа, са обърнати към Небето, а които се обръ­щат към самия човек, са обърнати към света: които са обърнати само към света, трудно ще могат да се въздиг­нат на Небето; но все пак Господ ги въздига, доколкото това е възможно, чрез обръщане към любовта, което се извършва от истините на Словото.

254.
Беше ми казано по какъв начин Господ е говорил с проро­ците, чиито писания съставляват Словото. Не е говорил с тях така, както с древните — чрез въздействие във вътрешните им начала, - а с духове, които им изпращал, духове, които изпълвал със Своя образ. По такъв начин Господ вдъхновява словата, които пророците диктуват. Следователно няма въздействие, а повеля. Понеже тези слова идват непосредствено от Господ, всяка дума в тях е изпълнена с Божественост и съдържа в себе си вътреш­но значение, което е такова, че ангелите го разбират в небесен и духовен смисъл, а хората - в природен. Така Гос­под свързва Небе и свят със Словото. Беше ми показано също как Господ изпълва духа с Божественост чрез Своя поглед. Духът, изпълнен с Божественост от Господа, си мисли, че сам той е Господ, че Онзи, който говори, е Гос­под - така е, докато общува с пророците. След това осъзнава и признава, че е дух и че е говорил не от само себе си, ами от Господа. Тъй като такова е било състоя­нието на духовете, общували с пророците, при тях се казва, че е говорил Йехова, та дори самите духове се на­ричат Йехова, както може да се установи не само от про­роческите, но също така от историческите книги на Словото.

255.
За да се схване връзката на ангелите и духовете с чове­ка, подобава да приведа няколко достойни за запомняне примера, които ще осветлят повече въпроса и ще дове­дат до някакво заключение. Когато ангелите и духовете се обръщат към човека, те са убедени, че езикът на хора­та е техният език и че нямат друг език, освен човешкия. Това е така, понеже когато общуват, те са в езика на чо­века, а не в своя, който изобщо не си спомнят. Щом като отново се отделят от човека, те се връщат към своя ан­гелски и духовен език, нямайки представа за човешкия. Нещо подобно се случи с мен, когато говорех с ангелите, бидейки в едно и също състояние с тях; говорех им на техния език и нито дума не знаех от моя език, който изобщо не си спомнях, обаче веднага след края на разгово­ра се връщах към своя роден език. Добре е също да се пом­ни, че когато ангелите и духовете се обръщат към чове­ка, могат да разговарят с него от всякакво разстояние -понякога говореха с мен много отдалеч, но също така звучно, както много отблизо. Но когато се отвърнат от човека и започнат да приказват помежду си, той не може да чуе нито дума от техния разговор, дори те да разговарят до ухото му. От тук става ясно, че всяка връзка в ду­ховния свят става с извръщането към или отвръщането от събеседника. Струва си още да се запомни, че много ан­гели могат да говорят едновременно с човека, както и той с тях. Те изпращат към човека, с когото искат да го­ворят, някой дух; духът-пратеник се обръща към него, до­като другите духове се обръщат към пратеника, съсредоточавайки в него своите мисли, които той трябва да предаде. През цялото време духът-пратеник е убеден, че говори самият той; другите духове пък смятат, че оно­ва, което пратеникът казва, са техни думи. Така, еди­ният [човек] се свързва с многото [ангели] чрез обръщане лице в лице. Но повече относно духовете-пратеници, на­ричани Субекти, и за общуването с тях, ще се каже по-на­татък.

256.
На нито един ангел или дух не подобава да говори с чове­ка според своята памет, а според паметта на човека. Впрочем ангелите и духовете имат памет, също като чо­веците. Ако обаче някой дух заговори с човека из своята памет, човекът ще вземе мислите, узнати така, за свои, въпреки че те са на духа; това е същото като да си спом­няш неща, които никога не си чувал или пък видял. Беше ми дадено да узная от опит, че е така. Ето защо някои древни поддържали мнението, че след няколко хиляди го­дини ще се завърнат в своя предишен живот и към свои­те предишни дела, дори че наистина са се завърнали. Този извод те направили от обстоятелството, че понякога им се явявали един вид спомени за неща, които обаче ни­кога не са видели или пък чували. Това е така, понеже духо­вете някога са въздействали върху идеите на техните мисли според своята памет.

258.
Тъй като ангелите имат реч и тя е словесна, то те имат също така писменост, чрез която, по същия начин както чрез речта, изразяват какво усеща тягата душа. На ня­колко пъти ми пратиха покрити с букви книжа. Някои от тях приличаха на ръкописи, а други приличаха на печатни текстове, които се срещат по света. Можех да ги чета, но не и да разбирам техния смисъл, а само да извличам по нещичко тук-там; това е така, защото не е по Божия по­рядък да се обучаваш чрез писания от Небето, а чрез Сло­вото, понеже единствено чрез него се извършва общува­нето и единението на Небето със земята, следователно, общуването и единението на Господ с човека. Че изписани на Небето книжа се явяват и на пророците, четем у Иезе­киил: „И видях, и ето -ръка протегната към мене, а в нея - книжен свитък. И Той го разви пред мене, и ето, свитъкът беше изписан отвътре и отвън“ (Иезекиил, 2:9-10). При Йоан: „Видях в десницата на Оногова, Който седеше на престола, книга, написана отвътре и отвън, запеча­тана със седем печата“ (Откровение, 5:1).

259.
Това че на Небето има писменост, е предвидено от Гос­под заради Словото, защото то по своята същност е Бо­жията истина, от която идва цялата небесна мъдрост както на човеците, така и на ангелите; Словото идва от думите на Господ, а онова, което Той казва, преминава подред във всички небеса, завършвайки при човека. Ето защо то е пригодено както за мъдростта на ангелите, така и за разумността на човеците. Затова ангелите също имат Слово, което четат така, както и хората на земята; от него те извличат основите на своето учение и от него идва съдържанието на техните проповеди (виж гл.221). Това е същото Слово, но неговият природен смисъл, който е буквален смисъл, на Небето не съществу­ва, а има само духовен смисъл, който е неговият вътре­шен смисъл. Какъв е този смисъл, може да се види в книж­ката „За белия кон от Откровението".

260.
Веднъж от Небето ми бе изпратен малък лист, на който имаше само няколко думи, написани с еврейски букви; беше ми казано, че всяка буква носи в себе си тайна мъдрост, ко­ято се съдържа в наклоните и извивките на буквата, а също така в нейното звучене. От тук ми стана ясно какво значат словата на Господа: „Защото, истина ви казвам, докле премине Небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине“ (Матей, 5:18). Дори на Църквата е известно, че Словото е Божествено във всяка черта, обаче все още не е известно къде във всяка черта се крие Божественото и затова следва да бъде обяс­нено. В най-вътрешното небе писмеността се състои от различни видове извивки и кръгове, които са съобразени с формата на Небето; чрез тях ангелите изразяват тайна­та си мъдрост, а също така много други неща, които не могат да се изкажат с думи. Чудното е, че ангелите знаят тази писменост без учение и без учител; тя им е вродена, също като речта (виж гл.236); ето защо тази писменост е небесна. Тя им е вродена, защото всяко простиране на мисли и чувства, а от тук, всяко съобщаване на мъдрост и разумност при ангелите протича според формата на Небето (гл.201); затова тяхната писменост следва форма­та на небесата. Каза ми се също така, че най-древните жи­тели на тази земя, още преди да бъдат създадени буквите, са имали такъв вид писменост, после пренесена върху бук­вите на еврейския език, които всички в най-стари време­на били извити, не завършвали, като някои днес, с прави линии. Ето защо Словото съдържа Божественост и небес­ни тайни дори в самите йоти, чертички или кавички.

261.
Тази писменост, използваща символите на небесните форми, се употребява във вътрешното небе, чиито оби­татели превъзхождат останалите по мъдрост; чрез нея те изразяват своите чувства, от които техните мисли произтичат и се следват според предмета, за който ста­ва дума. Ето защо тази писменост е изпълнена с тайни, които мисълта не може да изрази. Беше ми дадено да видя това писмо. Що се отнася до нисшите небеса, там няма такава писменост; писмената там наподобяват писмена­та в света, с подобни букви; но те все пак са неразбирае­ми за хората, защото са на ангелския език, а ангелският език е такъв, че няма нищо общо с езиците човешки (гл.237). Чрез гласни букви се изразяват чувствата, чрез съгласни се изразяват идеите на мисълта, които идват от чувствата, а чрез думите, съставени от тях, се изра­зява смисълът на предмета (виж по този въпрос гл.236 и 241). Тази писменост покрива с малко думи много повече, отколкото човек би могъл да опише на няколко страни­ци; видях това писмо. С такъв вид писмо е записано Сло­вото в нисшите небеса, докато във висшите небеса то е записано чрез небесните форми.

262.
Струва си да се помни, че писмото в Небесата се излива спонтанно от мислите, така естествено и с такава ле­кота, че мислите сякаш сами се записват. Ръката не се спира при избора на дума, защото думите, изречени или пък записани, съответстват на идеите на ангелските мисли, като всяко съответствие е спонтанно и естест­вено. На Небето има също така писания, писани без ръка­та, единствено според съответствията; но те не са трайни.

263.
Видях и небесно писмо, което се състои само от последо­вателно подредени числа, като при писанията с букви и думи; Каза ми се, че тези писания идват от вътрешното небе, чието писмо (виж по-горе гл.260-261) се явява в

265.
Трудно може да се разбере каква е мъдростта на ангелите, защото тя толкова превъзхожда човешката, щото не може да има сравнение, и защото трансцендентното из­глежда непостижимо за разбиране. За да се опише тя, слу­жат някои неизвестни факти, които дълго са били позна­ти, но сега са като сенки в разума и скриват предмета, какъвто е по своята същност. Тези истини могат да бъ­дат отново узнати и, веднъж узнати, могат да бъдат разбрани, но само ако разумът извлича наслада от тях, по­неже насладата, идвайки от любовта, носи светлина, а небесната светлина просветлява онези, които обичат Божественото и небесната мъдрост.

266.
Каква е мъдростта на ангелите, може да се установи по това, че те пребивават в светлината на небесата, а пък небесната светлина по своята същност е Божията исти­на или Божията мъдрост, като еднакво озарява вътреш­ния поглед на ангелите, който е умът, и външното им зрение, каквото са очите. За това, че небесната светли­на е Божията истина или Божията мъдрост, може да се види по-горе (гл.126-133). Освен това ангелите обитават също в небесната топлина, която по своята същност е Божието благо или Божията любов; от небесната топли­на произлизат техните чувства и тяхното желание за мъдрост; за това, че топлината на Небето е Божието благо или Божията любов, може да се види в гл. 133-140. Че ангелите са толкова надарени с мъдрост, че могат да се нарекат мъдрости, може да се заключи от обстоятелст­вото, че всички техни мисли и чувства протичат според формата на Небето, която е формата на Божията мъд­рост, както и че тяхното вътрешно начало, което възп­риема мъдростта, е съставено по същата форма. За това, че мислите и чувствата на ангелите следват фор­мата на Небето, което важи също за техните разумност и мъдрост, виж гл.201-212. Че ангелите притежават мъд­рост във висша степен, може да се установи по това, че речта им е реч на мъдростта, Която се лее непосредст­вено и спонтанно от мисълта, а тя идва от чувствата; значи ангелската реч е мисъл из чувството, добила Външ­на форма; затова нищо, най-вече нищо външно (чужди мисли, които се вмъкват в човешкото слово) не откъсва ангелите от Божието влияние. За това, че речта на анге­лите е реч на техните мисли и чувства, може да се види по-горе (гл.234-245). За ангелската мъдрост допринася също обстоятелството, че всичко, което те виждат с очите и [което] усещат със сетивата, се съгласува с тях­ната мъдрост, защото всички предмети при тях са съответствия и значи външни представяния на онова, кое­то се отнася към мъдростта. Че всичко, което се явява на Небето, представлява съответствие на вътрешните начала на ангелите и значи е представяне на тяхната мъд­рост, виж по-горе (гл.170-182). При това, мислите на анге­лите не са притискани или ограничени, както човешките мисли, чрез идеи, които да произтичат от времето и пространството, защото времето и пространството са присъщи на природата, а природното отвлича ума от духовното и лишава погледа на разума от широта. За това, че идеите на ангелите съществуват без време и без пространство, че, сравнени с човешките, са неограниче­ни, може да се види в гл.162-169 и 191-199. При това, мис­лите на ангелите не се свеждат до земното и материал­ното, нито се прекъсват от житейски грижи и нужди; те не отвличат ангелите от щастието на мъдростта, както става с мислите човешки в света. Господ им дава всичко даром: обличат се даром, хранят се даром, имат жилища даром (виж гл.181-190); освен всичко това, даря­ват им се радости и наслади според мъдростта, приема­на от Господ. Казах това, за да се знае откъде ангелите имат толкова мъдрост.

267.
Ангелите могат да приемат толкова мъдрост, защото техните вътрешни начала са отворени, както и защото мъдростта, подобно на всяко съвършенство, се разраст­ва към вътрешните начала според тяхната отвореност. Във всеки ангел има три степени на живот, които съответстват на трите небеса (виж гл.29-40); ангелите, у които е отворена първата степен, са в първото или крайното небе; онези, при които е отворена втората слепен, са във второто или средното небе; докато анге­лите, при който е отворена третата степен, са в тре­тото или вътрешното небе. Мъдростта на ангелите се разпредели според тези степени; от тук, мъдростта на ангелите от вътрешното небе превъзхожда несравнимо мъдростта на ангелите от средното небе, която пък многократно превъзхожда мъдростта на ангелите от последното небе (виж по-горе гл.209-210); какво са степе­ните, може да се види по-горе (гл.38). Тази разлика произ­тича от там, че във висшата степен мъдростта се със­тои от единични положения, а в нисшата степен е обща и общите начала съдържат единичностите. Единичните положения се отнасят към общите начала така, както хи­ляди или десетки хиляди към едно; също така се съотнася мъдростта на ангелите от висшите небеса спрямо мъд­ростта на ангелите от нисшите небеса. Но тяхната мъдрост по същия начин превъзхожда и човешката мъд­рост. Човекът обитава в телесното и неговата сетив­ност, а пък човешката телесна сетивност заема най-нис­шето равнище. От тук става ясно каква е мъдростта на онези, които мислят според сетивното и се наричат чув­ствени натури - без съмнение на тях не е присъща никак­ва мъдрост, а единствено наука. Съвсем иначе е при хора­та, чиито мисли се издигат над сетивното, и още повече при онези, чиито вътрешни начала са отворени за не­бесната светлина.

268.
Колко голяма е мъдростта на ангелите, може да се изве­де от обстоятелството, че всички на Небето общуват, като мъдростта и разумността на един се съобщава на друг; Небето е общност на всички блага. Причината: не­бесната любов е такава, че всеки иска онова, което е не­гово, да принадлежи и на другите. Ето защо на Небето никой не осъзнава своето благо като благо, ако не го спо­деля с друг - от тук произтича небесното щастие. Това е дадено на ангелите от Господа, чиято Божия любов има такова естество. На мен също така ми бе дадено от опит да узная, че такова е общуването на Небето. Един път няколко прости души били възнесени на Небето и след като отишли там, веднага усвоили ангелската мъд­рост и започнали да разбират онова, което преди не мо­жели да разберат, както и да говорят онова, което в пре­дишното си състояние не можели да произнесат.

269.
Не може да се опише с думи каква е мъдростта на ангели­те, но тя може да се изясни чрез няколко общи твърде­ния. Ангелите могат да изразят само с една дума онова, което човек не може да стори и с хиляди, а освен това в

271.
Ангелите от третото небе са такива, защото биват в любов към Господ, а тя отваря вътрешните начала на техния ум в трета степен и е приемник на всяка мъд­рост. Трябва да се знае също, че ангелите от вътрешно­то небе постоянно усъвършенстват мъдростта и то различно от ангелите на последното небе. Ангелите от вътрешното небе не затварят Божиите истини в па­метта, нито правят от тях наука, а още щом като ги чуят, ги разбират и ги прилагат в живота. Ето защо, ис­тините остават сякаш записани в тях, понеже онова, ко­ето някой превръща в живот, става по такъв начин част от самия него. Иначе става обаче при ангелите от пос­ледното небе, които първо събират Божиите истини в

272.
Към споменатите дотук причини, поради които ангели­те могат да приемат толкова мъдрост, трябва да се до­бави още една, най-важна на Небето: че за тях е неприсъ­ща любов към себе си. Колкото повече някому е неприсъ­ща любов към самия себе си, толкова повече той може да узнае за Божественото. Тъкмо тази любов заключва вът­решните начала за Господ и за Небето, а разкрива само външните начала [на индивида] и ги обръща към него са­мия. Ето защо всички, при които господства любовта към себе си, пребивават в мрак относно Небето, колкото и да са в светлина относно света. При ангелите обаче е обратното: понеже тази любов [към себе си самия] им е неприсъща, те пребивават в светлината на мъдростта; онези небесни любови, в които те се намират (каквито са любовта в Господ и обичта към ближния), отварят техните вътрешни начала, тъй като идват от Господ и в тях е Сам Господ. Че тези форми на любов създават Небето изобщо, и формират Небето при всеки един, виж по-горе (гл.13-19). Тъй като небесните любови отварят вътрешните начала за Господ, то и всички ангели обръ­щат лицата си към Господ (гл. 142): именно любовта в ду­ховния свят обръща вътрешните начала на всеки към себе си, а онова, което обръща към себе си вътрешните начала, обръща към себе си също лицето, защото лицето там действа ведно с вътрешните начала, и дори е тях­ната външна форма. Понеже обръща към себе си вътреш­ните начала и лицата, любовта също се свързва с тях, за­щото любовта е духовна връзка; ето защо тя споделя с тях онова, което и принадлежи. Мъдростта на ангелите произтича от това обръщане, а после от връзката и от споделянето. За това, че всяка връзка в духовния свят става според обръщането, виж по-горе (гл.255).

273.
Макар че непрестанно се усъвършенстват в мъдростта, ангелите никога не ще могат да достигнат чак такова съ­вършенство, щото да има някакво съотношение между тяхната мъдрост и Божията мъдрост на Господ, понеже последната е безкрайна, докато мъдростта на ангелите е крайна, а между крайно и безкрайно няма съотношение.

274.
Понеже мъдростта усъвършенства ангелите, а също изгражда техния живот. Както и понеже Небето със сво­ите блага прониква във всеки един според неговата мъд­рост, всички на Небето копнеят за мъдростта и се стре­мят към нея почти така, както човекът, когато е гладен, се стреми към храна; науката, разумността и мъдростта са духовна храна, както ястията са природна храна; две­те взаимно си съответстват.

275.
Ангелите от едно небе, та дори от едно общество, ня­мат една и съща мъдрост и се различават. Най-мъдри са онези в центъра, а все по-малко мъдри са останалите, ко­ито ги ограждат - чак до краищата на Небето и общес­твото; намаляването на мъдростта според разстояние­то от центъра е също като отслабването на светлината до тъмнина (виж по-горе, гл.43 и 128). При ангелите от едно и също ниво светлината е еднакво силна, защото небесната светлина е Божията мъдрост и всеки един пре­бивава в светлината, доколкото приема мъдростта. За небесната светлина и за нейното различно възприемане