Преходът
Еволюцията на идеите рядко се осъществява чрез внезапни промени. Не като произволно начупената линия на едно движение, определено от действието на механически сили и на случайни подтици трябва да се мисли тази еволюция. Нейният образ е по-скоро този на едно органическо растене и развитие. Зародиши на новото обикновено лежат дълбоко в едно време, когато господството на старите схващания изглежда осигурено и непоклатимо, а действително нова е често само по-голямата интензивност, по-ясната форма и външната осезаемост на прехода към друга доминираща доктрина. Чрез разграничаването на отделни периоди в такива случаи, като чрез всяко мислене в обособени понятия на единната действителност, мисълта може да стигне само до приблизително точно отразяване на действителното развитие, осъществило се в редица неуловими преливания. Очертаването на границите между две последователни епохи трябва да се третира не толкова като белег за рязка смяна между две противоположни състояния, колкото като километричния знак върху един широк завой към ново направление.
Трудно е да се определи момента, от който е започнал упадъкът на господстващата тълкувателна теория на стриктния позитивизъм: особено за едно изложение, което би желало да има в обзора си поне развитието на най-значителните европейски доктрини. За Франция, това е, може би, моментът на първото издание на вече често цитираното съчинение на Gеnу върху тълкуването и изворите на позитивното частно право – 1899 г. Понеже няколко години по-късно „борбата за правен метод“ е стигнала своя върх и в Германия, ние бихме могли да смятаме началото на нашето столетие като време на завоя. Много преди това, обаче, някои от основните положения на господстващата теория са били сериозно застрашени. Модерната тълкувателна доктрина имала големите си предшественици в лицето на някои от най-значителните юристи на предходната епоха, подготвили отчасти несъзнателно пътя за окончателното преодоляване на една концепция, на която те в нейната цялост са останали верни. На първо място между тях трябва да се постави Ihering.
Съдържание 1
Задачата и нейните граници 2
Глава първа 4
Ученията на деветнадесетия век 4
§ 1. Доктрината на абсолютизма на революцията 4
§ 2. Code civil и неговите коментатори 7
§ 3. Историческата школа и правният позитивизъм в Германия 13
§ 4. Австрийският Общ граждански законник 22
§ 5. Правният позитивизъм в Италия 24
§ 6. Развитието в Русия 28
§ 7. Положението у нас 30
Глава втора 33
Преходът 33
§ 8. Целта в правото 33
§ 9. Обективната теория 35
§ 10. Същност на съдийската дейност 41
§ 11. Идеята за естественото право 43
Глава трета 45
Модерните учения 45
§ 12. Общ преглед 45
Но практиката ден след ден е искала своето. Неразривно свързани с нея, съдилищата не са били в състояние да й го откажат, и доктрината е почвала все по-ясно да вижда това. Търсейки новото, погледът се е обърнал към метода, за да го получи от нея. Само изразител на това общо настроение е станал Paul Deschanel, когато е писал, както помним, че въпросът за правния метод доминира днес целия социален живот. „Чрез Code civil, но отвъд него“: тази формула на Sаlеillеs, ако се разбере по-широко, отколкото нейният автор е искал, би могла да ни укаже посоката, в която се е осъществила промяната във Франция. Една промяна по-лека и с по-големи последици, отколкото тази в другите страни. Еволютивното тълкуване е било нейното естествено средство. В лицето именно на Saleilles то е намерило големия си привърженик във Франция. Но едно по-свободно тълкуване предполага вдълбочена критика на старите тълкувателни методи, изясняване границите на съдийската обвързаност и установяване на ръководни начала за „свободно търсене на правото“. Geny е посветил на тези задачи делото на своя живот. В едно ново схващане за същността и функцията на обичая Lambert е сметнал, че може да открие друг важен инструмент за правното развитие. А независимо от научните построения, юриспруденцията бавно е вършила своята творческа работа и е наложила да бъде признато едно ново – „юриспруденциално“ –право. Тези са елементите, които, струва ми се, са определили днешното състояние на френската теория за източниците и тълкуването на правото. 46
§ 13. Еволютивното тълкуване във Франция 49
§ 14. Geny и идеята за естественото право 51
§ 15. „Правото на юриспруденцията“ 54
Ако след всичко изложено поискаме да степенуваме, по практическото им значение, идеите, които са доминирали развитието в Франция през изтеклите десетилетия на този век, ние би трябвало, струва ми се, да отделим първото място за две от тях: за еволютивното тълкуване на текстовете и за признанието на „юриспруденциалното право“, в най-широкия смисъл на тази дума. Върху еволютивното тълкуване, като форма на обективната тълкувателна теория, имах вече повод да се изкажа. Колкото се отнася до установената юриспруденция, защото главно за нея е реч, аз мисля, че преценката би се улеснила, ако се разделят три различни страни на проблема. Установената юриспруденция създава, най-напред, една задача за преподаването, върху която, както видяхме, особено е наблягал Planiol. Както и да гледа на дадена съдебна практика, университетското преподаване трябва да я изучи и да запознае с нея своите слушатели. Даже ако не е нещо повече, тази практика е поне указание за начина, по който трябва да се очаква, че съдилищата и в бъдеще ще решават съответните въпроси. Така че и онзи, който би смятал, че трябва да й се противопостави, ще бъде подготвен за задачата си, само ако познава тази практика. Втората страна на въпроса е практическата в тесния смисъл на думата. Тя е от най-голямо значение за обикновения гражданин във всекидневния му живот. От гледище на неговите пресмятания установената практика е елемент, с който той трябва да се съобразява, ако не желае да рискува разочарования. Защото съдилищата действително се вдъхновяват, ако не „фатално“, поне обикновено, от своите прецеденти. А както основателно е отбелязал още Bülow и неправилните решения създават право за конкретния случай, така че едно практическо калкулиране не може да си позволи да не държи сметка за вероятните грешки, почти толкова, колкото за сигурното право. Третият и най-съществен от нашето гледище въпрос е дали наистина една установена юриспруденция може да е само система от последователни грешки, независимо от продължителността на времето, през което тя е била практикувана, и от броя на решенията, които са я санкционирали. 55
§ 16. Исторически-еволютивното направление в Италия 57
§ 17. „Общите правни принципи“ в чл. 3 59
на Италиянския граждански законник от 1865 г. 59
Изброяваното би могло да приключи, струва ми се, ако се припомни и Pacchioni. Общество и държава, право на държавата и право на обществото, leges и iura: разграничението между тях, от което беше тръгнал Brunetti, е ключът на разбиране на теорията и на Pacchioni. Само че у него това разграничение е комбинирано и с особеното му схващане на източниците на правото, с което, както видяхме, той е следвал Lambert. Старото господстващо мнение, според Расchioni, почивало върху две доктрини: доктрината за всемогъществото на дъжавата и доктрината за разделението на властите (135). И едната, и другата били основани върху заблуждения. Наред с държавата, и обществото творяло свое право, а юриспруденцията била неговият особен орган за това. Посредничеството на този орган било необходимо, за да могат правните убеждения на обществото да добият достатъчен външен израз, без какъвто те не могли да имат правно значение. Кръщението на юриспруденцията обаче ги превръщало в юридически принципи (145), в едно особено право на юриспруденцията. От това „юриспруденциално право“ трябвало да се запълват неизбежните празнини на държавното право. Общите правни принципи на чл. 3 били не общите принципи на правото на държавата, но общите принципи на цялата позитивна система, образувана от leges и от iura: от законодателното право и от правото на юриспруденцията. 61
§ 18. Новият италиянски законник 63
§ 19. Първата фаза на новото развитие в немската правна литература 64
§ 20. Юриспруденцията на интересите 71
§ 21. Най-новите опити в Германия 76
§ 22. Съвременните учения в Австрия 79
§ 23. Съветското право 80
право всички негови логически последици, чрез които се е мислело, че правото ще бъде в състояние да задоволи изискванията на многообразния и разностранен правен живот. Така се е открило безграничното поле на логическите спекулации и на абстрактните правни построения за една юриспруденция, която е имала естествено предразположение към тях, защото е била възпитана в духа на спекулативната немска философия. Само много малко увлечение е било нужно, за да се потъне в безплодните понятия, разграничения и конструкции, в онази „юриспруденция на понятията“, срещу която Ihering тъй енергично се беше противопоставил.
Неговата заслуга не е само в критиката, предизвикала опомняне, но преди всичко в това, че е научил юристите да виждат и разбират значението на целта за правото. Правото е само средство за осъществяване на житейски цели. Това е била неговата основна мисъл. Правните норми са принуждаващият инструмент за тяхното реализиране, а правните понятия и юридическите конструкции могат да имат стойност само като средство за същата цел. „Целта е творецът на цялото право“: под това мото и за да докаже изразената в него мисъл, Ihering е започнал второто си голямо дело. Заради него той е изоставил с мъка „задачата на живота си“ – своя „дух на римското право“. Убедил се веднаж, че е вървял по погрешен път, Ihering е сметнал за дълг към истината да признае заблуждението си и да се посвети единствено на онова, което от сега нататък му се е струвало единствено правилно схващане за правото. Така се е зародила мисълта за Der Zweck im Recht. Първият том е бил издаден през 1877 г. Вторият е последвал шест години след това. В процеса на работата и съвсем неочаквано за автора, материята е израствала пред очите му все по-обширна. Първоначалният план не е могъл да бъде осъществен. Целият втори том, например, е бил зает, и без да ги изчерпи, само от проблемите, които е трябвало да образуват глава девета от общото изложение. По-далеч от този втори том работата не е отишла. Да се занимае непосредствено с проблемите на тълкуването Ihering не е имал повод. И все пак, изтъкнало толкова енергично значението на целта в право, делото на Ihering е станало идейният център на един обрат в правната наука, който до най-голяма степен е повлиял и за бъдащото развитие на тълкувателната теория. Господствашите направления в модерната тълкувателна доктрина са телеологичните. Тяхното обосноваване и практическо изграждане е било запазено за по- късни изследватели. Но Ihering е дал основаното направление на тяхната мисъл. Той е действително големият предшественик, открил пътя към нова епоха.
Сподели с приятели: |