Доклад за дейността по вътрешен одит в КФН за 2010 г

През отчетния период вътрешният одит постигна поставените цели, като извърши следните ангажименти и дейности:

• 
  Идентифицира и оцени рисковете в КФН при стратегическото и годишно планиране на дейността по вътрешен одит и при извършените одитни ангажименти;
  
• 
  С оглед укрепване на вътрешния контрол, ЗВО извърши одит на основни дейности, оценени с по-високо ниво на риск за постигане на целите на организацията.
  

При планирането и изпълнението на вътрешните одити се прилага преди всичко функционален подход, при който предмет на одит са основни дейности на КФН, осъществявани от трите управления. Ползата, която носи одитната дейност при използвания подход е насърчаване въвеждането на единни вътрешни процедури и популяризиране на добрите практики. С докладите на ЗВО се предостави информация и сравнителни анализи за осъществяването на съответната дейност, нивото на контрол, доброто представяне и допуснатите пропуски в различните управления. Така установените проблеми и дадените препоръки са сведени до знанието на ръководството на КФН и ръководителите на структурни звена, осъществяващи сходни функции.

ЗВО подпомогна развитието на мониторинга на системите за финансово управление и контрол, като извърши консултантски ангажимент, свързан с организирането на годишна самооценка, попълването на въпросник и изготвянето на обобщен доклад за състоянието на вътрешния контрол в системата на КФН за 2009 г.

При извършените одитни ангажименти за предоставяне на увереност е направен преглед и е оценена адекватността на вътрешните правила на КФН и КПНРО, уреждащи одитираните дейности, като при установена необходимост са дадени препоръки за тяхното актуализиране.

ЗВО подпомогна ръководството на КФН по отношение мониторинга върху изпълнението на препоръките на вътрешния одит, като оказа съдействие при съставянето на планове за действие, поддържа единна база данни на препоръките и планираните във връзка с тях ответни действия, приложи процедури за наблюдение статуса на резултатите и периодично докладва на председателя на КФН за препоръките, относно които са предвидени, но не са предприети достатъчно действия.

По искане на председателя на комисията са извършени ангажименти за консултиране, по-съществените от които са свързани с участие на ръководителя на вътрешния одит в дейността на Работна група 27 ,,Счетоводна политика и независим финансов одит”, както и в Национална конференция на Института на вътрешните одитори в България, с изнесена презентация на тема ,,Ролята на КФН, като регулаторен и надзорен орган при осъществяване на дейностите по вътрешен контрол и вътрешен одит в небанковия финансов сектор”.

С цел подобряване на дейността по вътрешен одит в КФН и във връзка с измененията на ЗВОПС (ДВ. бр. 54/16.07.2010 г.) е извършен преглед и са актуализирани Статута на ЗВО, Вътрешните правила за организация на работа в ЗВО и Програмата за осигуряване и подобряване на качеството на одитната дейност.

През отчетния период дейността по вътрешен одит в комисията се изпълни от двама вътрешни одитори, включително ръководителя на вътрешния одит. Укрепването на административния капацитет през 2010 г. се постигна посредством повишаване на професионалните знания и умения на вътрешните одитори чрез разработване и изпълнение на план за обучение, съобразен с индивидуалните нужди на одиторите и финансови възможности на комисията.

С оглед предоставяне на разумна увереност, че ЗВО осъществява своите функции по ефективен и ефикасен начин и в съответствие с действащото законодателство, са извършени текущи прегледи и годишен периодичен преглед на дейността по вътрешен одит.

12. Отчет на Инспектората
В периода от 01.12.2009 г. до 30.11.2010 г. служителите от Инспектората към Комисия за финансов надзор, в съответствие с разпоредбите на Правилника за устройството и дейността на КФН и Правилата за работа на Инспектората, и в изпълнение на заповеди на председателя на комисията, осъществиха проверки по отношение дейността на служителите от администрацията на комисията, както следва:

• 
  Целева проверка по повод наличието на информация за нарушение на чл. 21 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
  
• 
  Тематична проверка по отношение на предприети действия от служители от администрацията на Комисията за финансов надзор, във връзка с постъпили през 2009 г. жалби срещу лицензирани застрахователни и здравноосигурителни дружества.
  
• 
  Целева проверка по повод постъпил сигнал по отношение на предприети действия от служителите на КФН, във връзка с постъпила жалба с вх. № 91-02-351/06.04.2010 г. срещу ЗК УНИКА АД.
  
• 
  Целева проверка по отношение на предприети действия от служителите на комисията, във връзка с постъпил сигнал № РГ-12-01-13/17.06.2010 г., подаден от ПОК ДОВЕРИЕ АД.
  
• 
  Тематична проверка по отношение на предприети действия от служителите от администрацията на Комисия за финансов надзор, във връзка с постъпили жалби срещу лицензирани пенсионноосигурителни дружества през 2009 г. и през 2010 г., към момента на проверката.
  
• 
  Целева проверка по отношение на предприетите действия от служители на КФН, във връзка с осъществения надзор спрямо дейността на публичните дружества МОСТСТРОЙ АД и ХОЛДИНГ ПЪТИЩА АД от 2007 г. към момента на проверката.
  

1. 
   Външна среда
   

През изминалата година икономическият растеж в световен мащаб отново навлезе в положителна територия и достигна 4.9% в условията на стабилизиращи се финансови пазари. Скоростта на възстановяване на икономическата активност остава значително неравномерно разпределена, като по-бързо се възстановяват развиващите се икономики и най-вече тези в Азия и Латинска Америка. Тези неравномерни темпове на икономическо развитие поставят въпроса за устойчивостта на икономическия напредък в развиващите се страни поради задълбочаващите се глобални дисбаланси. Управлението на публичните финанси в развитите страни и по-специално в периферията на евро зоната загуби известно доверие сред инвеститорите и постави на изпитание стабилността на единната европейска валута. Покачването на световните цени на основни суровини, енергийни и хранителни продукти рефлектира върху крайните цени на потребителите в редица страни и изправи пред предизивкателство паричната политика на ниски лихвени равнища.

След като опасенията за световната депресия през 2009 г. отминаха и доверието в икономическото възстановяване се повиши, реалният сектор започна отново да възстановява изчерпаните запаси. Това подкрепи ръста в индустриалното производство и тръговията през първата половина на 2010 г. С достигането на необходимия капацитет за задоволяване на очакваното търсене, икономическото развитие премина към по-ниски темпове на растеж през втората половина на годината. Същевременно възстановяването на финансовите пазари и перспективите за развитие в развиващите се страни стимулират инвестициите, създаването на нови работни места и потреблението ²³.

Графика 1. Индекс PMI за промишлеността


Водещите индикатори показват достигането на пик в икономическата активност свързана с изграждането на запаси още през март-април 2010 г. След забаването си през втората половина на годината, се наблюдава повишение на оптимизма относно производството, заетостта и новите поръчки, като индексът PMI (Purchasing Manager Index) за промишлеността отново отбелязва нарастващи темпове на изменение. Положителнитe стойности на PMI индекса за развитие на сектора на услугите предполага икономическото възстановяване да обхване все по-повече сектори от свeтовната икономика.

През 2010 г. динамиката на световната търговия следва цикъла на изграждане на запаси, като вносът от развиващите се държави достига предкризисните си равнища. Капиталовите потоци към развиващите се страни продължават също да бележат много високи обеми, докато тези между развитите страни остават под дългосрочното си равнище.

Графика 2. Световна търговия

Бележка: CPB trade volume index of the Netherlands Bureau for Economic Policy Analysis.

Индустриалното производство, което беше най-силно засегнато от световната икономическа криза, отчете положителен ръст през 2010 г. В развитите държави възстановяването на индустрията беше подпомогнато от политиката на ниски лихвени равнища, облекчени финансови условия и сравнително доброто състояние на балансите на предприятията и перспективите за печалба. В развиващите се пазари и по-специално в Латинска Америка и Азия индустриалното производство бе стимулирано от акомодативната парична политика, нарасналите износ и цени на основни суровини, както и възстановяването на чуждестранните инвестиции в някои от тях.

Графика 3. Индекс на индустриалното производство

От началото на 2010 г. икономическият растеж в световен мащаб навлезе в положителна територия и отбеляза ръст от 5.1% на годишна база за първите шест месеца. През втората половина на годината се наблюдава забавяне до 4.8% доминирано най-вече от развиващите се страни, където реалният ръст се задържа на 7.3% в резултат на натрупаните през първите шест месеца на годината запаси и по-бавно възстановяващото се потребление. Така, значителните разлики в темповете на растеж класифицираха икономическото възстановяване като ‘протичащо на две скорости’²⁴, където развиващите страни ще продължават да бъдат далеч пред развитите икономики.

Графика 4. Реален растеж на БВП


В резултат на нарастващите през втората половина на годината цени на основни суровини и хранителни продукти, инфлацията в световен мащаб започна да расте и в края на 2010 г. достигна 3.7%. Това създава инфлационен натиск най-вече сред развиващите се икономики, където делът на тези стоки е по-голям предвид потребителската кошница на домакинствата, докато в развитите страни този дял е органичен от по-големия разполагаем доход на потребителите. Докато в развиващите се страни вече са налице и вторични ефекти върху нарастване на цените на други стоки и услуги, както и натиск за нарастване на заплатите, в по-голяма част от развитите икономики засега не се отчита инфлационен натиск върху т.нар. съществена инфлация²⁵.
Графика 5. Инфлация в световен мащаб


След достигане на максимални темпове на растеж през март-април 2010 г. от 3.5% на годишна база, заетостта продължава да бележи положителен прираст, макар да се забавя. Тази динамика в по-голямата си част се дължи на цикъла на изграждане на запаси, но отчасти е резултат и от преструктурирането на публичния сектор. Перспективите за съществено нарастване на заетостта в световен мащаб са органичени от очакваните по-бавни темпове на икономическо развитие и липсата на структурни реформи и стимулиране на заетостта на пазара на труда.
Графика 6. Динамика на заетостта в световен мащаб

След тежката за публичните финанси 2009 г., през изминалата година се наблюдава свиване на бюджетните дефиците в световен мащаб. Въпреки това те остават значително големи, доминирани от дефицитите в развитите държави (-7.6% от БВП). Подобряването на състоянието на публичните финанси се оказа ограничено от забавянето на икономическата активност през втората половина на годината, което рефлектира върху по-ниската от очакваното приходна част на бюджета. За да постигнат по-голяма събираемост някои държави бяха принудени да повишат данъчните ставки по преки и косвени данъци, което от своя страна оказва известен натиск върху икономическата активност.

Графика 7. Баланс на публичните финанси


През 2010 г. публичният дълг достигна исторически размери като в световен мащаб той нарасна до 67.1% от БВП. В резултат на спасяването на финансови институции по време на финансовата криза, развитите държави натрупват най-голям публичен дълг, който през изминалата година достига 95.8% от БВП. В периферията на евро зоната се материализираха кризисни ситуации, които подложиха на изпитание стабилността на единната европейска валута и наложиха изграждането на механизъм за спасяване на страни-членки. Това постави под въпрос устойчивото управление на публичните финанси и необходимостта от по-строги правила както и координирани действия в евро зоната.

Графика 8. Публичен дълг в световен мащаб


През 2009 г. условията на международните финансови пазари се подобряват, отразявайки оптимистичните очаквания за икономическото развитие и перспективите за формиране на печалби. Цените на акциите в САЩ и в редица развиващи се пазари в Азия и Латинска Америка се доближиха да предкризисните си равнища, докато тези в евро зоната изостават поради несигурността относно развитието на финансовия сектор и уязвимост на публичните финанси в периферията. В Япония по-бавният ръст на акциите се очаква да продължи поради поскъващата йена.

Графика 9. Капиталови пазари в развити икономики


След свиването на икономическата активност в евро зоната²⁶ през 2009 г. с 4.1% в реално изражение, през изминалата година тя отчита положителен ръст от 1.7%. Основен принос за това имат нетният износ (0.8 пр.п.), стимулиран от по-голямото външно търсене, и изменението на запасите (0.5 пр.п.). Частното потребление се възстановява с по-бавни темпове и неговият принос към реалния ръст на БВП е приблизително 0.3 пр.п.

Графика 9. Растеж на БВП в еврозоната

Бележка: Данните за 2010 г. са предварителни.

В резултат на предприетите мерки за преструктуриране на публичните финанси, правителственото потребление допринася за реалния растеж на икономиките в евро зоната средно с 0.2 пр.п. Поради кризата с публичния дълг в периферията на евро зоната и несигурността относно перспективите за устойчиво развитие, продължава да има отлив на инвестиции, макар и с по-бавни темпове, чийто отрицателен принос е оценен на -0.2 пр.п.

С възстановяването на икономическата активност, инфлацията в евро зоната започна плавно да се ускорява през 2010 г, като остана под референтните 2% почти до края на годината. Покачващите се цени на основни суровини на международните пазари засега оказват само директен ефект върху общото равнище на потребителските цени в евро зоната, който е ограничен от малкия дял на тези стоки и услуги. Съществената инфлация²⁷ или изменението на цените на стоките и услугите без храните, енергийните продукти, алкохола и тютюневите изделия достига 1.1% на годишна база към края на годината и не оказва инфлационен натиск върху доходите. При трайно задържане на високите ценови равнища на международните пазари, инфлационният натиск в евро зоната ще се засили и ще създаде очаквания за по-активна анти-инфлационна политика от страна на ЕЦБ.

Графика 11. Инфлация в еврозоната


2010 година ще остане в историята на евро зоната като най-трудната година в управлението на публичния дълг. След изненадващо голямата ревизия на бюджетния дефицит на Гърция до 12.7% от БВП за 2009 г. и нереалистичния сценарий за намаляването му под 3% до 2012 г., кредитният рейтинг на страната беше намален. Проблемите с фискалната консолидация на Гърция оказаха негативно влияние върху настроенията на финансовите пазари поради нарастващите опасения от подобно развитие в други европейски страни с влошени фискални показатели. Премията за кредитен риск на държавните облигации на Гърция спрямо германските в 2-годишния матуритетен сектор скочиха до 1773 б.т., следвани от тези на Португалия, Испания и Ирландия.
Графика 12. Спред по 2-годишни ДЦК на Гърция, Испания, Португалия и Ирландия спрямо германските ценни книжа


В преговори с ЕК, ЕЦБ и МВФ беше оповестена нова по-реалистична стабилизационна програма за Гърция, целяща преодоляване на бюджетния свръхдефицит до 2014 г., като през този период страната ще получи заем от МВФ и от страните в еврозоната на стойност 110 млрд.евро. Освен това съветът Екофин в сътрудничество с МВФ прие пакет от извънредни мерки, който включва създаването на Европейски механизъм за финансово стабилизиране, за да се спре разпространението на кризата и върху други страни от ЕС. Още през ноември Ирландия стана втората държава-членка на евро зоната, която прибегна до спасителен пакет срещу фискална консолидация и стабилизиране на банковата система.

Отразявайки неустойчивото управление на публичните финанси в някои страни от евро зоната, еврото започна да губи подкрепа на финансовите пазари още в края на 2009 г. Кризата с държавния дълг в Гърция, липсата на конкретни механизми и продължителните дебати между страните за реализирането на финансовата помощ поставиха под натиск единната европейска валута. В резултат на това, към средата на 2010 г. еврото достигна най-ниската си стойност от 1.194 долара за евро за предходните 5 години. Позитивните данни за икономическото възстановяване на евро зоната повишиха желанието за поемане на риск на валутния пазар, но поради наличието на напрежение на пазара на ДЦК в евро зоната, еврото колебливо възвръща част от позициите си.

Графика 13. Валутен курс щ. долар/евро


В резултат на финансовата и икономическа интеграция подобряващото се икономическо състояние на евро зоната се пренася и върху страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Възстановяването на икономическата активност в тези страни през 2010 г. беше неравномерно, като най-голям ръст отбелязва Турция (8.2%) и Полша (3.8%). Икономиките на Румъния и Хърватия продължават да се свиват съответно с 1.3% и 1.4%, макар и с по-бавни темпове. Основна движеща сила на растежа изигра износът, докато частното потребление се възстановява бавно поради натиска, оказаван от нарастващата безработица.

Таблица 1. Реален растеж на БВП в ЦИЕ


Всички страни от региона продължават да отчитат бюджетни дефицити през 2010 г. В резултат на положени мерки за преструктуриране на публичните финанси, бюджетните дефицити в повечето държави се свиват. Ограничени от по-ниска от очакваната събираемост на данъчните приходи и липсата на рестриктивни мерки върху фискалните разходи, бюджетният дефицит в Полша, Хърватия и Сърбия се разширява съответно до -7.9%, -6.5% и -4.5% от БВП. Това поставя пред предизвикателство устойчивото управление на публичните финанси в условията на нестабилност на международните пазари на държавни облигации.

Таблица 2. Бюджетен дефицит в ЦИЕ

С нарастването на международните цени на основни суровини, хранителни и енергийни продукти, инфлацията в повечето страни от ЦИЕ се ускорява през изминалата година. По-ниските темпове на инфлация в сравнение с предходната година в Сърбия и Хърватия се дължат предимно на липсата на натиск от страна на вътрешното търсене. Средно- годишната инфлация в Полша спадна до 2.6% в резултат на провежданата през втората половина на 2010 г. активна анти-инфлационна политика.

Таблица 3. Инфлация в ЦИЕ

Негативните ефекти от икономическата криза през 2009 г. продължават да влияят върху трудовия пазар в страните от ЦИЕ. Равнището на безработица нараства в целия регион през изминалата година, като най-високи стойности на безработица като процент от работната сила се отчитат в Сърбия (20%). Единственото изключение е Турция, където се наблюдава спад в равнището на безработица с 2.1 пр.п. на средногодишна база в резултат на бързото икономическо възстановяване. Очакванията на домакинствата за нарастване на безработицата и несигурността в бъдещите доходи ограничават инвестиционните разходи на потребителите.

Таблица 4. Равнище на безработицата в ЦИЕ

Подобряването на текущата сметка по платежния баланс през 2010 г. продължава, като за периода януари – декември се отчита дефицит от 365.3 млн. евро. Основни фактори за тази динамика са икономическото възстановяване на основните ни търговски партньори от Европейския съюз и по-бавно възстановяващото се вътрешно търсене. Стабилизирането на притока на чуждестранни капиталови потоци осигурява пълното покритие на дефицита по текущата сметка, който се свива до 0.5% от БВП.
Графика 14. Динамика на текущата сметка, преките чуждестранни инвестиции и валутните резерви


В резултат на това положително развитие валутните резерви на БНБ нарастват с 113 млн. лв. за изминалата година, като в края на декември 2010 г. стойността им е 25.4 млрд. лв.

Обемът на нетните преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната през изминалата година е 1638 млн. евро, като размерът им в края на 2010 г. достига 35901 млн.евро. Наблюдава се възстановяване на реинвестираната печалба (като компонент на ПЧИ) у нас, която след две години отчитане на отрицателни стойности, достигна обем от 209 млн.евро през изминалата година. Дяловият капитал, който има най-голям дял в ПЧИ, забавя темповете си на спад на годишна база от -54.0% през 2009 г. до -21.0% през 2010 г.