Закон за дружествата със специална инвестиционна цел ззо закон за здравното осигуряване
Изтегляне 4.07 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Таблица 6. Отраслова структура на ПЧИ
- Графика 15. Брутен външен дълг
- Графика 16. Матуритетна структура на брутния външен дълг
- Графика 17. Динамика на потребителските кредити
- Графика 1 8 . Динамика на жилищните кредити
- Графика 19. Динамика на добавената стойност и принос по сектори
- Таблица 7. Динамика на добавената стойност и принос по сектори
- Графика 20. Растеж на БВП и принос на компонентите на крайно използване
- Таблица 8. Принос на основни групи стоки за растежа на износа и вноса през 2010 г.
- Таблица 9. Растеж на БВП и на компонентите на крайното използване
- Графика 21. Принос на компонентите в динамиката на данъчните приходи
- Графика 22. Принос на компонентите в динамиката на нелихвените текущи разходи
- Графика 23. Динамика на касовото салдо по КФП и салдото по ЕСС 95
- Таблица 10. Динамика на разходите на домакинствата
- Таблица 11. Динамика на доходите на домакинствата
- Таблица 12. Динамика на заетостта и доходите
- Графика 24. Показател на доверие на потребителите
- Таблица 13. Принос на основни групи стоки и услуги към инфлацията
- Графика 26. Динамика на цените на жилищата и наемите
- Таблица 14. Структура на финансовото посредничество по институционални инвеститори
- Небанков финансов сектор 13.8 19.0 14.2
- Таблица 15. Дълбочина на финансовото посредничество (% от БВП)
- Небанков финансов сектор 35.0 54.6 23.9
Таблица 5. Динамика на ПЧИ 
През изминалата година се наблюдава промяна в отрасловата структура на ПЧИ в сравнение с предходните три години. Водещ отрасъл по привлечени нетни чуждестранни инвестиции през 2010 г. е преработващата промишленост с дял от 35.9% от общия обем на ПЧИ, следван от сектора „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода” (16.5%) и сектора „Транспорт, складиране и съобщения” съответно с 15.4%. Таблица 6. Отраслова структура на ПЧИ 
Поради застоя на пазара на недвижимо имущество и слабия поток на чуждестранни капитали към финансовия сектор, тези сектори достигат дялове съответно от 11.1% и 9.8% в обема на ПЧИ през 2010 г. и заемат съответно четвърто и пето място в отрасловата структура на преките чуждестранни инвестиции. Разпределението по страни показва, че най-много ПЧИ през 2010 г. са привлечени от Холандия (1509 млн.евро), Белгия (193 млн.евро) и Германия (147 млн.евро). Обемът на привлечените от Холандия инвестиции доминира в общия обем на ПЧИ, като достига рекордно висок дял от 92.1%. Отрицателната стойност на нетните инвестиции привлечени от Австрия (-751 млн.евро) и Великобритания (-187 млн.евро) е в резултат на нетни плащания, свързани с револвиращи кредити. Размерът на брутния външен дълг на страната намалява и в края на 2010 г. е 36.9 млрд. евро, което възлиза на 102% от БВП. Намалението от 2.8% на годишна база се дължи на свиването на външния дълг на банковия сектор с 18.1%, което допринася с –4.0 пр.п. Публичният и публично гарантираният външен дълг възлиза на 4.3 млрд. евро и остава един от най-ниските в Европейския съюз, като представлява 11.9% от БВП. Графика 15. Брутен външен дълг 
Най-голям дял има частният небанков външен дълг (73%), като вътрешнофирмените заеми запазват големия си размер в резултат на дългосрочните чуждестранни инвестиции в българската икономика. Матуритетната структура на външния дълг остава без съществена промяна през изминалата година, като дългосрочният външен дълг заема най-голям дял (68.6%). Намалението на външния дълг се наблюдава във всички матуритетни сектори, като краткосрочният външен дълг намалява с 825 млн.евро, а дългосрочният съответно с 219 млн.евро. Графика 16. Матуритетна структура на брутния външен дълг 
Кредитната активност на банките у нас продължава да се забавя, като в края на 2010 г. ръстът на кредитите (без овърдрафт) за предприятията се установява на около 3.8% на годишна база, а за домакинствата – на 0.3%. Обемът на потребителските кредити е относително стабилен през цялата изминалата година както поради слабото търсене при настоящите лихвени равнища, така и поради ниската кредитоспособност на домакинствата в условията на несигурни бъдещи доходи. Ръстът на потребителските кредити в края на 2010 г. отчита отрицателни стойности от -2.8% на годишна база, което изцяло се дължи на базисен ефект от същия период на предходната година, когато банките активизираха дейността си по предоставянето на средства на домакинствата за потребителски нужди чрез атрактивни лихвени предложения. Графика 17. Динамика на потребителските кредити 
През изминалата година обемът на жилищните кредити продължава да нараства плавно, като стойността им в края на 2010 г. е 8.7 млрд.лв. Наблюдаваната динамика на обема на жилищните кредити рефлектира върху забавящия се ръст на тези кредити, който в края на годината достигна 3.8% на годишна база. Динамиката на жилищните кредити отразява състоянието на пазара на жилища, където спадът на цените на жилищата през 2010 г. се забавя. Графика 18. Динамика на жилищните кредити 
Качеството на портфейлите на банките към неправителствения нефинансов сектор продължава да отчита влошаване през изминалата година. Делът на лошите и преструктурираните кредити достига 18.1% от общия дял на кредитите към предприятията и домакинствата към края на 2010 г., като делът на експозициите с просрочие над 90 дни в брутните кредити (без тези към кредитните институции) нараства до 11.9%. Основен фактор за това влошаване има бавно възстановяващата се икономическа активност, високата взаимозадлъжнялост между икономическите агенти и несигурността относно бъдещите доходи. Една година след като икономическата криза достигна България и се отрази негативно върху всички сектори, икономическата активност у нас започна бавно да се възстановява, като добавената стойност общо за икономиката (по базисни цени) е 0.2% през 2010 г. Селското и горско стопанство отчитат висок положителен ръст на добавената стойност от 3.9%, но техният принос към общата добавена стойност в икономиката възлиза на 0.2 пр.п. Графика 19. Динамика на добавената стойност и принос по сектори 
Индустрията, която през 2009 г. беше засегната в най-голяма степен, отбелязва ръст на добавената стойност от 1.9%. Тази динамика е доминирана от развитие на сектора „Добивна и преработваща промишленост, производство и разпределение на електроенергия, газ и вода”, чийто принос към добавената стойност в икономиката за 2010 г. е 0.5 пр.п. Строителството също отбелязва положителен ръст, макар и в по-малки размери (0.9%), чийто принос възлиза на 0.1 пр.п. Секторът на услугите запазва отрицателния ръст на добавената стойност, който през 2010 г. възлиза на -0.9%. Това пряко се дължи на спада в добавената стойност на секторите „Държавно управление, образование, здравеопазване и др. услуги и дейност на неправителствени организации” (-2.7%) и на секторите „Търговия, ремонт на автомобили и битова техника, хотели, общежития и обществено хранене, транспорт и съобщения” (-1.8%). Единствено секторът на финансово посредничество и операции с недвижими имоти продължава да отчита положителен растеж, макар и с по-бавни темпове, от 1.3%. В резултат на тази разнопосочна динамика, отрицателният принос на услугите възлиза на -0.6 пр.п в общата добавена стойност в икономиката през 2010 г. Таблица 7. Динамика на добавената стойност и принос по сектори 
През изминалата година реалният растеж на БВП навлезе в положителна територия и отчете ръст от 0.2%. Най-голям принос за растежа има положителният външно-търговски баланс (5.2 пр.п.). В отговор на по-голямото външно търсене, екпортно-ориентираните фирми възстановяват изчерпаните наличности на материали, стоки и продукция, което рефлектира върху положителното изменение на запасите. Техният принос към растежа на БВП възлиза на 0.7 пр. п. Общият положителен принос почти изцяло се неутрализира от отрицателния ръст на инвестициите в основен капитал, чийто принос възлиза на -4.8 пр.п. Крайното потребление продължава да се свива, макар и с по-бавни темпове, и отчита спад от -1.1% в реално изражение. Графика 20. Растеж на БВП и принос на компонентите на крайно използване 
Износът и вносът през 2010 г. бележат положителни растежи, като износът нараства с изпреварващи темпове спрямо вноса съответно с 33.3% и 13.5%. Тази динамика е в резултат на по-бързо възстановяващото се външно търсене в сравнение с темповете на възстановяване на вътрешното търсене. Най-голям ръст в износа на стоки и материали бележат инвестиционните стоки (40.9%) и енергийните ресурси (40.7%), докато най-голям принос отчитат суровините и материалите (15.6 пр.п.). Сред вносните стоки най-бързо нараства вносът на енергийни ресурси (25.8%), суровини и материали (18.3%), докато вносът на инвестиционните стоки отчита спад от -0.2%. Таблица 8. Принос на основни групи стоки за растежа на износа и вноса през 2010 г. 
Крайните потребителски разходи на домакинствата отбелязват спад от -1.3% в реално изражение в резултат на несигурността в доходите им и отлагането на разходи за бъдещи периоди. Индивидуалното потребление на правителството през 2010 г. нараства с 3.8%, като същевременно се отчита спад при колективното потребление (-5.0%)28. Таблица 9. Растеж на БВП и на компонентите на крайното използване 
Касовото салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за 2010 г. възлиза на -2780.8 млн.лв, което е -3.9% от БВП. Бюджетният дефицит през изминалата година нараства с 2154.7 млн.лв както поради продължаващите отрицателни данъчни приходи, макар и с по-малки темпове (-5.7%), така и поради нарасналите текущи нелихвени разходи на правителството (6%). Преките данъци продължават да имат отрицателен принос от -2.1 пр.п. към данъчните приходи, ограничени от ръста на доходите на домакинствата и финансовия резултат на предприятията. Отрицателният принос на косвените данъци отбелязва значително подобрение, като се свива до -2.1 пр.п.. Това е резултат от възстановяването на постъпленията от ДДС, което компенсира по-слабото изпълнение на приходите от акцизи. Графика 21. Принос на компонентите в динамиката на данъчните приходи 
Положителният ръст на текущите нелихвени разходи по КФП се дължи предимно на положителния принос от 4.2 пр.п. на социалните и здравноосигурителни плащания следвани от субсидиите за нефинансовите предприятия и организации (1.0 пр.п.) и разходите за издръжка (0.9 пр.п.). Отрицателен принос отчитат само разходите за заплати и осигурителни вноски (-0.2 пр.п.) в резултат на осъществените съкращения в бюджетната сфера. Графика 22. Принос на компонентите в динамиката на нелихвените текущи разходи 
Изплащането през 2010 г. на голяма част от отложените през предходната година задължения към неправителствения сектор, се отразиха негативно върху отчетения касов дефицит по консолидираната фискална програма (КФП), който възлиза на 3.9% от БВП. Това е и основната причина за по-голямото отрицателно салдо на касова основа в сравнение с отрицателното салдо по ЕСС 9529, което се оценява на -3.2%. Графика 23. Динамика на касовото салдо по КФП и салдото по ЕСС 95 
Потреблението на домакинствата през 2010 г. се свива с 1.5% на годишна база поради негативната динамика на доходите и заетостта. Разполагаемият доход на домакинствата намалява и в резултат на разходите за данъци, които нарастват с 15.2% на годишна база. Несигурността относно бъдещите доходи е причина домакинствата да спестяват с цел посрещане на непредвидени разходи в краткосрочен хоризонт, като разходите на домакинствата за влогове намаляват с 53.6%. Намаляват и разходите за изплащане на дълг и даване на средства на заем с 24.3%, което се отразява негативно на качеството на кредитните потфейли на банките. Таблица 10. Динамика на разходите на домакинствата 
За спада на потреблението на домакинствата допринася главно негативната динамика на заплатите. Доходите на домакинствата от работна заплата се свиват с 3.6% през 2010 г. Приходите от спестявания нарастват с 12.2%, което е продиктувано от склонността към предпазни спестявания. Ограниченото потребителско кредитиране продължава да оказва негативно влияние върху приходите на домакинствата от заеми и кредити, които намаляват с 38.3% на годишна база. Таблица 11. Динамика на доходите на домакинствата 
През 2010 г. заетостта у нас продължава да спада, като броят на заетите е намалял с 6.2%. Това в по-голяма степен отразява преструктурирането на частния сектор, където броят на наетите лица по трудово и служебно правоотоношение намалява с 14.4%. Усилията на правителството за ограничаване на разходите чрез мерките за съкращения в бюджетната сфера водят до спад от 5.8% в средносписъчния брой на наетите лица в обществения сектор. Спадът в заетостта директно се отразява върху покачването на равнището на безработица, което нараства до 10.2% от работната сила през 2010 г. Въпреки намаляването на заетостта, доходите също намаляват с 0.2%, като наличието на неравномерност и несигурност относно скоростта на икономическото възстановяване оказва натиск върху растежа на доходите в посока надолу. Таблица 12. Динамика на заетостта и доходите 
Въпреки, че състоянието на пазара на труда през изминалата година не се е подобрило, сигналите от Наблюдениението на потребителите са положителни. Доверието на потребителите се повишава плавно през цялата 2010 г., като се наблюдават оптимистични очаквания за икономическото състояние, доходите на домакинствата и поведението на безработицата през следващите 12 месеца. Графика 24. Показател на доверие на потребителите 
Бележка: Очакванията за безработица се взимат с обратен знак. Покачване на показателя означава, че потребителите имат оптимистични очаквания и обратното. От началото на 2010 г. инфлацията се ускорява, която в края на годината достигна 4.4%. Основни фактори за тази динамика са нарастналите цени на енергийните и хранителните продукти на международните пазари, които директно се пренасят върху крайните потребителски цени на тези стоки и у нас. Като изключим ефекта от тази „вносна” инфлация, изменението на ХИПЦ30 без цените на храните, енергийните продукти, алкохола и тютюневите изделия (съществена инфлация) е значително по-малко и достига 0.4% към декември 2010 г. Съществената инфлация намалява през по-голямата част от изминалата годината в резултат на слабото вътрешно търсене, но към края на 2010 г. тя започва да нараства поради зараждащите се вторични ефекти от поскъпването на основни стоки и услуги. Графика 25. Инфлация 
Най-голям принос за общата инфлация през 2010 г. имат промишлените стоки (1.9 пр.п.) поради възходящата ценова конюнктура на стоковите пазари. Цените на течните горива за бита и транспортните горива нарастват с 20.3% като директен ефект от скока на цената на петрола, която надвърли 100 щ.д./барел. Увеличението на акзиците върху тютюневите изделия в съответствие с минималните ставки за Европейския съюз, покачи крайната цена на тези продукти с 33.9%, което допринесе с 1.3 пр.п. към общата инфлация. Хранителните стоки нарастват с 4.2% през годината, като най-голям принос имат преработените храни и по-специално зърнените храни. Таблица 13. Принос на основни групи стоки и услуги към инфлацията 
Цените на жилищата забавят отрицателните си темпове на изменение до -5.6% през четвъртото тримесечие на 2010 г. отразявайки по-слабото търсене от страна на домакинствата. Тенденцията за намаляване на ръста на наемите продължава през първата половина на 2010 г., следвайки поведението на цените на жилищата, като изостава от тях с около година. През втората половина на годината изменението на наемите започва да нараства, което частично коменсира загубата на реален доход на наемодателите поради нарастващата инфлация. Графика 26. Динамика на цените на жилищата и наемите 
През 2010 г. небанковият финансов сектор в България продължава да се възстановява. Поради факта, че глобалната финансова криза и забавянето на икономическата активност оказаха негативно влияние по различно време и в различна степен върху отделните сектори на небанковия финансов пазар у нас, развитието им протича неравномерно. Трайно възстановяване се наблюдава в доброволното пенсионно осигуряване, докато капиталовият пазар се развива с изоставащи темпове от борсите в Централна и Източна Европа. Животозастраховането и доброволното здравно осигуряване бележат растеж през 2010 г., докато общото застраховане продължава да отчита спад в премийния приход. Активите на небанковите инвестиционни посредници (ИП) забавят спада си до -14.4% на годишна база, като в края на 2010 г. достигат 3.8 млрд.лв. В резултат на ниската ликвидност на капиталовия пазар, по-малко от половината небанкови инвестиционни посредници приключват годината на печалба (35%). Броят на небанковите инвестиционни посредници намалява от 63 на 52 посредника през 2010 г. основно поради искания за доброволно отнемане на лиценз. Въпреки това не се очакват директни рискове пред финансовата стабилност, тъй като пазарната среда продължава да се характеризира като силно конкурентна. Въпреки продължаващия спад в стойността на активите на небанковите инвестиционни посредници, които съставляват 4.5% в структурата на финансовото посредничество, дружествата поддържат добра капиталова адекватност и наличие на достатъчен ресурс за покриване на присъщите за дейността им рискове. Таблица 14. Структура на финансовото посредничество по институционални инвеститори (%)
Източник: БНБ, КФН. Макар да са под стойността си от 2007 г., активите на колективните инвестиционни схеми (КИС) нарастват с ускоряващи темпове. Стойността им в края на 2010 г. достигат 480 млн.лв, което увеличава делът им във финансовото посредничество от 0.5% през 2009 г. на 0.6% през 2010 г. Активите на дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) бележат несъществено понижение от -0.1% на годишна база през 2010 г., като стойността им в края на годината достига 1578 млн.лв. Въпреки това те успяват да запазят мястото си във финансовото посредничество, като делът на активите им намалява с 0.1 пр.п. до 1.8%. Пазарът на застрахователни и доброволни здравноосигурителни услуги отбеляза спад на премийния приход от -6.3% през 2009 г. в резултат на вторичните ефекти от глобалната криза и най-вече от забавяне на икономическата активност в страната. През 2010 г. се наблюдава частично възстановяване на сектора, който отчита намаляване на отрицателния ръст на премийния приход до -3.1%. Сигнали за положително развитие се регистрират в сектора на животозастраховането, чийто премиен приход нараства с 10.5% на годишна база. В условията на продължителни ниски лихвени равнища в световен мащаб, животозастрахователите са изправени пред риска да не могат да изпълнят задълженията си по предлаганите от тях продукти с гарантиран доход. За тази цел през 2010 г. беше проведено изследване на пазара на животозастраховане у нас, чийто резултати показват, че средната реализирана доходност от инвестиране на активите за покритие на техническите резерви по договорите с гарантиран доход е по-висока от гарантираната. Пазарът на общозастрахователните услуги, който доминира застрахователния бизнес у нас, продължава да се свива, като през изминалата година отбелява спад от 5.6%. С цел осигуряване на по-високо ниво на защита на интересите на изключително широк кръг застраховани лица, бяха инициирани регулаторни промени и издадени заповеди, насочени към прекратяване на порочни практики, по отношение на развитието на пазара по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които да предотвратят евентуално влошаване на стабилността и предсказуемостта на пазар. Секторът на доброволно здравно осигуряване, който в най-малка степен е засегнат от забавената икономическа активност, продължава да отбелязва ръст, чийто темп през 2010 г. възлиза на 10.2%. След отрицателните изменения през 2008 г. като директен резултат от глобалната финансова криза, активите на пенсионно осигурителните дружества (ПОД) продължиха да нарастват за втора поредна година. Двуцифреният растеж на нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване (26.3% през 2010 г.) е предпоставка за разрастване ролята на тези поднадзорни лица във финансовото посредничество, чийто дял достига до 4.7% през 2010 г. Въпреки тази разнопосочна динамика на активите на институциалните инвеститори, не се наблюдава промяна в относителната структура на финансовото посредничество в рамките на небанковия финансов сектор, като делът на небанковия финансов сектор през 2010 г. се свива с 0.2 пр.п. до 13.6%. Таблица 15. Дълбочина на финансовото посредничество (% от БВП)
Източник: БНБ, КФН, НСИ. Макар структурата на финансово посредничество да е относително стабилна, дълбочината на финансово посредничество общо на небанковият финансов сектор се забавя до 23.3% от БВП през 2010 г., което основно се дължи на развитието на капиталовия пазар. Фондовият пазар, върху който през 2008 г. се отразиха в най-голяма степен негативните ефекти от глобалната финансова криза, се възстановява бавно през последните две години. Основните причини за тази динамика са ниската ликвидност на Българска Фондова Борса – София и слабия интерес от страна на чуждестранните инвеститори към българския капиталов пазар. Общата пазарна капитализация на фондовата борса намалява с 8.8% на годишна база и в края на 2010 г. достига 10.7 млрд.лв., в резултат на което дълбочината на финансовото посредничество на капиталовия пазар спада от 17.3% през 2009 г. до 5.3% от БВП през 2010 г. Въпреки изоставането на българския капиталов пазар като цяло от темповете на възстановяване на останалите пазари в Централна и Югоизточна Европа през 2010 г., от началото на 2011 г. е налице положителна тенденция за развитие, която се очаква да продължи, следвайки развитието на международните финансови пазари. Положителното развитие на активите на КИС е индикация за възстановяване на рисковия апетит на инвеститорите, което се наблюдава в глобален мащаб. Нарастването на преките чуждестранни инвестиции у нас също би подпомогнало възстановяването на капиталовия пазар с по-бързи темпове. Секторът на застрахователни и доброволни здравноосигурителни услуги също забавя дълбочината си на финансово посредничество до 2.4% от БВП през 2010 г., за което основен принос има продължаващият спад на премийния приход по общо застраховане. С възстановяването на вътрешното търсене се очаква застрахователният сектор да възстанови позициите си във финансовото посредничество. Ръстът на премийния приход на здравноосигурителните дружества най-вероятно ще продължи предвид ниската им номинална стойност и търсенето на допълнителни здравноосигурителни услуги. Сред небанковия финансов сектор единствено допълнителното пенсионно осигуряване увеличава дела си от 4.6% на 5.7% от БВП. Пенсионноосигурителната система, функционираща на капиталово-покривен принцип, ще продължи да бъде във фаза на акумулиране на средства. Тенденцията за нарастване на нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване ще се задържи, като се очаква тя да бъде доминирана от по-високите темпове на растеж при допълнителното задължително осигуряване. Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 4.07 Mb. Сподели с приятели:
|