Законодателството на Страните-Членки, Уреждащо Въпросите на Данъка Върху Оборота Обща Система на ддс: Единна База за Облагане.

1. Алинеи 2, 3 и 4 на чл. 17 се заменят със следния текст:

2. Доколкото стоките и услугите се използват за неговите облагаеми сделки, данъчнозадълженото лице има право да приспада от размера на данъчното си задължение:

(а) дължимия или платен данък върху добавената стойност за стоките и услугите, които са му доставени или предстои да му бъдат доставени от друго данъчнозадължено лице, което е задължено с данъка на територията на страната;

(б) дължимия или платен данък върху добавената стойност за вносните стоки на територията на страната;

(в) данъка върху добавената стойност съгласно чл. 5, ал. 7, б. „а“, чл. 6, ал. 3 и чл. 28а, ал. 6.

(г) данъка върху добавената стойност съгласно чл. 28а, л. 1, б. „а“.

3. Държавите-членки могат също да дават на всяко данъчнозадължено лице правото на приспадане или възстановяване на данъка върху добавената стойност по ал. 2, доколкото стоките и услугите се ползват за:

(a) сделки, свързани със стопанските дейности по чл. 4, ал. 2, извършвани в друга страна, които биха подлежали на приспадане, ако се извършваха на територията на страната;

(б) сделки, които са освободени от данък съгласно чл. 14, ал. 1, б. „и“, чл. 15, чл. 16, ал. 1, б. „Б“, „В“, „Г“ или „Д“, или ал. 2, или чл. 28в, ал. „А“;

(в) която и да било от сделките, освободени от данък по чл. 13, ал. „Б“, б. „а“ и б. „г“, т. 1 до 5, когато клиентът се е установил извън Общността или когато тези сделки са пряко свързани със стоки за износ в страна, извън Общността.

4. Възстановяването на данъка върху добавената стойност по ал. 3 се извършва в полза на:

— данъчнозадължени лица, които не са се установили на територията на страната, но са се установили в друга държава-членка, в съответствие с правилата за приложение съгласно Директива 79/1072/ЕИО (*);

— данъчнозадължени лица, които не са се установили на територията на Общността, в съответствие с правилата за приложение съгласно Директива 86/560/ЕИО (**).

(*) OJ No L 331, 27.12.1979, стр. 11

(**) OJ No L 326, 21.11.1986, стр. 40.“.

За прилагането на горните разпоредби:

(а) данъчнозадължените лица по чл. 1 от Директива 79/1072/ЕИО се смятат за прилагането на същата директива и за данъчнозадължени лица, които не са се установили в страната, когато на нейна територия са извършвали само доставки на стоки и услуги за лице, посочено като отговорен платец на данъка в съответствие с чл. 21, ал. 1, б. „а“;

(б) данъчнозадължените лица по чл. 1 от Директива 86/560/ЕИО се смятат за прилагането на същата директива и за данъчнозадължени лица, които не са се установили в Общността, когато на територията на страната са извършвали само доставки на стоки и услуги за лице, посочено като отговорен платец на данъка в съответствие с чл. 21, ал. 1, б. „а“;

(в) Директиви 79/1072/ЕИО и 86/560/ЕИО не се прилагат за доставките на стоки, които са или могат да бъдат освободени от данъка съгласно чл. 28в, ал. „А“, когато доставените стоки са експедирани или транспортирани от приобретателя или за негова сметка.

2. В чл. 18 ал. 1 се заменя със следния текст:

„1. За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице е длъжно:

(а) за приспаданията по чл. 17, ал. 2, б. „а“ — да притежава фактура, съставена в съответствие с разпоредбата на чл. 22, ал. 3;

(б) за приспаданията по чл. 17, ал. 2, б. „б“ — да притежава документ за внос, посочващ го като получател или вносител, както и размера на дължимия данък или данни, даващи възможност за неговото изчисляване;

(в) за приспаданията по чл. 17, ал. 2, б. „в“ — да спази формалностите, действащи във всяка държава-членка;

(г) когато е длъжно да внесе данъка в качеството си на клиент или купувач в случаите, за които се прилага разпоредбата на чл. 21, ал. 1 — да спази формалностите, действащи във всяка държава-членка;

(д) за приспаданията по чл. 17, ал. 2, б. „г“ — да представи в декларацията по чл. 22, ал. 4 цялата необходима информация за изчисляване на дължимия данък върху неговите сделки по вътреобщностно придобиване на стоки и да притежава фактура в съответствие с чл. 22, ал. 3.“

3. В чл. 18 се добавя следната нова алинея:

„3а. Държавите-членки могат да разрешат на данъчнозадължено лице, което не притежава фактура в съответствие с чл. 22, ал. 3, да извърши приспадането по чл. 17, ал. 2, б. „г“; държавите-членки определят условията и реда на прилагане на настоящата разпоредба.“

Член 28ж

ОТГОВОРНИ ПЛАТЦИ НА ДАНЪКА

Член 21 се заменя със следния текст:

„Член 21

Отговорни платци по данъчното задължение

1. По вътрешната система отговорни платци на данъка върху добавената стойност са следните лица:

(а) данъчнозадълженото лице, извършващо облагаема доставка на стоки или услуги освен в случаите по букви „б“,„в“ и “е”.Когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не се е установило на територията на страната, държавите-членки могат при определени от тях условия да предвидят отговорен платец на данъка да бъде лицето, за което се извършва облагаемата доставка на стоки или услуги;

(б) данъчнозадължените лица, на които се доставят услуги, попадащи в обхвата на чл. 9, ал. 2, б. „д“, или лицата, посочени за нуждите на облагането с данък върху добавената стойност на територията на страната, на които се доставят услуги, попадащи в обхвата на чл. 28б, ал. „В“, „Г“, „Д“ и „Е“, ако услугите се извършват от данъчнозадължено лице, което не се е установило на територията на страната;

(в) лицето, за което се извършва доставката на стоки, когато са изпълнени следните условия:

— облагаемата дейност е доставка на стоки, извършена при условията на чл. 28в, ал. „Е“, т. 3;

— лицето, за което се извършва доставката на стоки, е друго данъчнозадължено лице или неданъчнозадължено юридическо лице, посочено за нуждите на облагането с данъка върху добавената стойност, на територията на страната;

— фактурата, издадена от данъчнозадълженото лице, което не се е установило на територията на страната, съответства на разпоредбата на чл. 22, ал. 3.

Държавите-членки могат обаче да предвидят дерогация на това задължение, когато данъчнозадълженото лице, което не се е установило на територията на страната, е назначило данъчен представител в същата;

(г) всяко лице, което посочи данъка върху добавената стойност във фактура или друг документ с такова предназначение;

(д) всяко лице, извършващо облагаемо вътреобщностно придобиване на стоки.

(е) лица, регистрирани за целите на данъка върху добавената стойност на територията на страната и които са получатели по доставки на стоки при условията на чл.8, ал.1, буква”г” или “д”, в случай, че доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната.

2. По дерогация на разпоредбите на ал. 1:

(а) когато лицето-отговорен платец в съответствие с разпоредбите на ал. 1 е данъчнозадължено лице, което не се е установило на територията на страната, държавите-членки могат да дадат възможност на това лице да назначи данъчен представител в качеството на отговорен платец. Тази възможност се упражнява при условия и по ред, предвидени от всяка държава-членка;

(б) когато облагаемата сделка е извършена от данъчнозадължено лице, което не се е установило на територията на страната, и със страната, в която лицето се е установило или има седалище, не е сключен правен акт за взаимопомощ, подобна по обхват на предвидената в Директиви 76/308/ЕИО (*) и 77/799/ЕИО (**), и в Регламента на Съвета (ЕИО) № 218/92 от 27 януари 1992 г. за административното сътрудничество в областта на косвеното данъчно облагане (ДДС) (***), държавите-членки могат да предприемат стъпки, предвиждащи отговорният платец по данъчното задължение да бъде данъчен представител, назначен от неустановилото се данъчнозадължено лице.

1. 
   В случаите, посочени в ал. 1 и 2, държавите-членки могат да предвидят друго лице освен отговорния платец да бъде отделно и солидарно отговорно за плащането на данъка.
   

(*) OJ L 73, 19.3.1976, стр. 18. Директива с последни изменения и допълнения съгласно Присъединителния акт от 1994 г.

(**) OJ L 336, 27.12.1977, стр. 15. Директива с последни изменения и допълнения съгласно Присъединителния акт от 1994 г.

(***) OJ L 24, 1.2.1992, стр. 1.“

Член 22 се заменя със следния текст:

„Член 22

Задължения при вътрешната система

1. (а) Всяко данъчнозадължено лице е длъжно да заяви кога започва, кога се променя или се прекратява дейността му като данъчнозадължено лице. Държавите-членки допускат при определени от тях условия данъчнозадължените лица да правят тези заявления по електронен път, а могат също да предвидят задължително изискване за подаването им по електронен път.

(б) Освен заявлението по б. „а“ всяко данъчнозадължено лице по чл. 28а, ал. 1, б. „а“, втори абзац, подава заявление, че извършва вътреобщностно придобиване на стоки, когато не са изпълнени условията за прилагане на дерогацията по същия член.

(в) Държавите-членки вземат необходимите мерки за обозначаване с индивидуален номер:

— всяко данъчнозадължено лице с изключение на лицата, посочени в чл. 28а, ал. 4, което на територията на страната извършва доставка на стоки или услуги с право на приспадане освен доставката на стоки или услуги, за които данъкът е платим изключително от купувача или получателя в съответствие с чл. 21, ал. 1, б. „а“, „б“, „в“ или „е“. Държавите-членки обаче не са длъжни да определят някои от данъчнозадължените лица, посочени в чл. 4, ал. 3;

- на всяко данъчнозадължено лице по ал. 1, б. „а“, както и на всяко данъчнозадължено лице, което упражнява възможността по третия абзац на чл. 28а, ал. 1, б. „а“.

- всяко данъчнозадължено лице, което на територията на страната извършва сделки по вътреобщностно придобиване на стоки за нуждите на своята дейност, свързана със стопанските дейности по чл. 4, ал. 2, извършени н чужбина;

(г) Всеки индивидуален регистрационен номер съдържа префикс в съответствие с ISO № 3166 – алфа 2, с която се обозначава издаващата номера държава-членка. Въпреки това, Република Гърция ще бъде оторизирана да използва префикса “EL”.

(д) Държавите-членки вземат необходимите мерки, щото техните регистрационни системи да различават отделните данъчнозадължени лица по б. „в“, както и да гарантират правилното прилагане на преходните режими за данъчното облагане на вътреобщностните сделки по настоящия дял.

2. (а) Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност за прилагането и проверката на данъка върху добавената стойност от данъчните власти.

(б) Всяко данъчно-задължено лице води регистър на стоките, които е експедирало или транспортирало или които са били експедирани или транспортирани от негово име извън територията по определението съгласно чл. 3, но в рамките на Общността за нуждите на сделките по петото, шестото и седмото тирета на чл. 28а, ал. 5, б. „б“.

Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност, позволяваща да бъдат идентифицирани стоките, експедирани до него от друга държава-членка от или от името на данъчнозадължено лице, регистрирано за нуждите на облагането с данъка върху добавената стойност в тази друга държава-членка, във връзка с която експедиция е била предоставена услуга съгласно третото или четвъртото тирета на чл. 9, ал. 2, б. „в”;

3. (а) Всяко данъчнозадължено лице е длъжно да осигури издаването на фактура, било то от него или от неговия клиент, или от трето лице на негово и от негово име за стоките или услугите, които е доставило или извършило на друго данъчнозадължено лице или на незадължено данъчно юридическо лице. Всяко данъчнозадължено лице също е длъжно да осигури издаването на фактура, било то от него или от неговия клиент, или от трето лице на негово и от негово име за доставката на стоки съгласно чл. 28б, ал. „Б“, т. 1, както и за стоките, доставени при условията на чл. 28в, ал. „А“.

Всяко данъчнозадължено лице също така е длъжно да осигури издаването на фактура, било то от него или от неговия клиент, или от трето лице на негово и от негово име за всяко плащане по сметка, извършено в негова полза преди доставката на стоки по предходния абзац, както и за всяко плащане по сметка, извършено в негова полза от друго данъчнозадължено лице или незадължено данъчно юридическо лице, преди да е приключило извършването на услугите.

Държавите-членки могат да наложат на данъчнозадължените лице задължението да издават фактура за стоки или услуги освен посочените в предходните абзаци, които данъчнозадължените лица са доставили или извършили на тяхна територия. В такъв случай държавите-членки могат да наложат по-малко задължения за такива фактури в сравнение с фактурите по б. „б“, „в“, и „г“.

Държавите-членки могат да освободят данъчнозадължените лица от задължението да издават фактура за стоките и услугите, които са доставили или извършили на тяхна територия и които са освободени с възстановяване или без възстановяване на данъка, платен на предходния етап в съответствие с разпоредбите на чл. 13, чл. 28, ал. 2, б. „а“ и чл. 28, ал. 3, „б“.

Всеки документ или съобщение, което изменя или посочва конкретно и недвусмислено първоначалната фактура, се третира като фактура. Държавите-членки, на чиято територия се доставят или извършват стоки или услуги, може да допусне такива документи или съобщения да не съдържат някои от задължителните реквизити.

Държавите-членки могат да наложат на данъчнозадължените лица, доставящи стоки и услуги на тяхна територия, срокове за издаване на фактурите.

При условията, предвидени от държавите-членки, на чиято територия се доставят или извършват стоки или услуги, за няколко отделни доставки на стоки или услуги може да бъде съставяна обобщена фактура.

Фактурата може да бъде съставена от клиента на данъчнозадълженото лице за доставените му от същото данъчнозадължено лице стоки или услуги, при условие че между двете страни има първоначално споразумение за това и при условие че е налице процедура за акцептиране на всяка фактура от данъчнозадълженото лице, доставящо стоките или услугите. Държавите-членки, на чиято територия се доставят или извършват стоките или услугите, определят условията на това споразумение и тази процедура.

Държавите-членки могат да наложат допълнителни условия за издаването на фактури от клиентите на данъчнозадължените лица, доставящи стоки или услуги на тяхна територия. Например държавите-членки могат да предвидят изискването тези фактури да бъдат издавани на и от името на данъчнозадълженото лице. Тези условия трябва винаги да бъдат еднакви независимо от мястото на установяване на клиента.

Държавите-членки могат също да предвидят специфични условия за данъчнозадължените лица, доставящи стоки или услуги на тяхна територия, за случаите, в които третото лице – или клиентът, – който издава фактурата се установил в страна, с която не е сключен правен акт за взаимопомощ, подобна по обхват на предвидената в Директива на Съвета 76/308/ЕИО от 15 март 197 г. за взаимопомощта при възстановяване на финансовите претенции във връзка с някои налози, мита, данъци и други мерки (*), Директива на Съвета 77/799/ЕИО от 19 декември 1977 г. за взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото и на косвеното данъчно облагане (**) и Регламент на Съвета (ЕИО) № 218/92 от 27 януари 1992 г. за административното сътрудничество в областта на косвеното данъчно облагане (ДДС) (***).

(б) Освен в специфичните случаи съгласно директивата, задължителни във фактурите по ДДС, издадени по първия, втория и третия абзаци на б. „а“ са само следните реквизити:

— дата на издаване;

— пореден номер в една или повече серии, който уникално идентифицира фактурата;

— регистрационният номер по ДДС, посочен в ал. 1, б. „в“, под който данъчнозадълженото лице е доставило стоките или услугите;

— когато клиентът е отговорен платец за данъка върху доставените стоки или извършените услуги или са му били доставени стоки по чл. 28в, ал. „А“ — регистрационният номер по ал. 1, б. „в“, под който са му били доставени стоките или извършени услугите;

— пълното име и адрес на данъчнозадълженото лице и на неговия клиент;

— количеството и характерът на стоките или услугите;

— датата, на която е извършена доставката на стоките или е приключило изпълнението на услугите, или датата, на която е извършено плащането по сметка по втория абзац на б. „а“, доколкото тази дата може да бъде определена и се различава от датата на издаване на фактурата;

— облагаемата сума по съответната ставка или освободената от облагане сума, единичната цена без данъка и евентуалните отстъпки или отбиви, ако не са включени в единичната цена;

— приложената ставка на ДДС;

— платимата сума на ДДС, освен когато се прилага специфичен режим, при който този реквизит е изключен съгласно директивата;

— в случай на освобождаване от данъка или когато клиентът е отговорен платец по данъчното задължение - посочване на съответната разпоредба на директивата, на съответната на нея разпоредба от националното законодателство или на друго указание, че доставката е освободена или че подлежи на облагане за сметка на клиента [обратно начисляване];

— при вътреобщностна доставка на нови транспортни средства — реквизитите по чл. 28а, ал. 2;

— когато се прилага схема за облагане на печалбата — посочване на чл. 26 или 26а, на съответните на тези членове разпоредби от националното законодателство или на друго указание, че е приложена такава схема;

— когато отговорният платец по данъчното задължение е данъчен представител по смисъла на чл. 21, ал. 2 - данъчният регистрационен номер по ДДС по ал. 1, б. „в“ на данъчния представител, както и неговото пълно име и адрес.

Държавите-членки могат да изискват данъчнозадължените лица, установили се на тяхна територия и доставящи стоки или услуги на тяхна територия, да посочват регистрационния номер по ДДС, посочен в ал. 1, б.„ в“, на своя клиент в други случаи освен посочените в четвъртото тире на първия абзац.

Държавите-членки не могат да изискват фактурите да бъдат подписани.

Сумите по фактурата могат да бъдат изразени в която и да било валута, при условие че думата на данъчното задължение се изразява в националната валута на държавата-членка, на чиято територия се извършва доставката на стоки или услуги, като се прилага механизмът за конвертиране, описан в чл. 11, ал. „В“, т. 2.

Когато е необходимо за целите на контрола, държавите-членки могат да изискват фактурите за доставени стоки или извършени услуги на тяхна територия, както и фактурите, получавани от данъчнозадължени лица на тяхна територия, да бъдат преведени на националния език на държавата-членка.

(в) Издадените съгласно разпоредбите на б. „а“ фактури могат да бъдат изпращани на хартия или — при условие че са акцептирани от клиента — по електронен път.

Фактурите, изпращани по електронен път, се приемат от държавите-членки, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието:

— посредством усъвършенстван електронен подпис по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. за общностната рамка на електронните подписи (****); държавите-членки могат обаче да поискат усъвършенстваният електронен подпис да се основава на квалифициран сертификат и да е генериран посредством устройство за охраняемо генериране на подписи по смисъла на чл. 2, ал. 6 и 10 от горепосочената директива;

— посредством електронен обмен на данни (EDI) по смисъла на чл. 2 от Препоръка на Комисията 1994/820/ЕО от 19 октомври 1994 г. относно правните аспекти на електронния обмен на данни (*****), когато споразумението за обмена предвижда прилагането на процедури, гарантиращи автентичността на произхода и ненарушеността на данните; държавите-членки могат обаче при съответно предвидените от тях условия да изискват съставянето на допълнителен обобщен документ на хартиен носител.

Фактурите могат обаче да бъдат изпращани по друг електронен начин, приемлив за заинтересованите държави-членки. Не по-късно от 31 декември 2008 г. Комисията ще представи доклад и ако е необходимо — предложение за изменение и допълнение на условията за фактурирането по електронен път, за да бъде отчетено възможното бъдещо развитие на технологиите в тази област.

Държавите-членки не могат да налагат на данъчнозадължените лица, доставящи стоки или услуги на тяхна територия, каквито и да било други задължения или формалности, свързани с предаването на фактури по електронен път. До 31 декември 2005 г. обаче те могат да предвидят задължение за предварително уведомление за използването на такава система.

Държавите-членки могат да предвидят специфични условия за фактурите, издадени по електронен път за стоки или услуги, доставени на тяхна територия от страна, с която не е сключен правен акт за взаимопомощ, подобна по обхват на предвидената в Директиви 76/308/ЕИО и 77/799/ЕИО и в Регламент (ЕИО) № 218/92.

Когато партиди от по няколко фактури се изпращат на един и същ получател по електронен път, реквизитите, които са общи за всички фактури в партидата, могат да бъдат упоменати само веднъж, ако пълната информация е достъпна за всяка фактура.

(г) Всяко данъчнозадължено лице осигурява съхраняването на копия от фактурите, издадени от него, от негов клиент или от трето лице от и на негово име, както и на всички получени от него фактури.

За целите на директивата данъчнозадълженото лице може само да определи мястото на съхранение, при условие че без прекомерна забава предоставя така съхраняваните фактури и информация на компетентните органи винаги, когато те поискат това. Държавите-членки могат обаче да изискват от установилите се на тяхна територия данъчнозадължени лица да уведомяват за местонахождението на хранилището, когато то се намира извън територията на страната. Освен това държавите-членки могат да изискват установилите се на тяхна територия данъчнозадължени лица да съхраняват в страната фактурите, издадени от тях или от техни клиенти, или от трети лица от и на тяхно име, както и всички получени от тях фактури, когато съхраняването не е на електронен носител, гарантиращ пълен диалогов достъп до търсените данни.

Автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието на фактурите, както и тяхната четливост трябва да бъдат гарантирани по време на целия срок на съхранение. Що се отнася до фактурите по третия абзац на б. „в“, съдържащата се в тях информация не може да бъде променяна и трябва да бъде годна за прочит по време на целия срок на съхранение.

Държавите.членки определят срока, за който данъчнозадължените лица са длъжни да съхраняват фактурите за стоките или услугите, доставени на тяхна територия, както и фактурите, получени от установилите се на тяхна територия данъчнозадължени лица.

За да бъде осигурено спазването на условията по третия абзац, посочените в четвъртия абзац държави-членки могат да изискват фактурите да бъдат съхранявани в оригиналната форма, в която са били изпратени, съответно — на хартиен или на електронен носител. Държавите-членки могат да изискват също, когато фактурите са съхранявани на електронен носител да бъдат съхранявани и данните, гарантиращи автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието.

Посочените в четвъртия абзац държави-членки могат да наложат специфични условия, забраняващи или ограничаващи съхраняването на фактури в страна, с която не е сключен правен акт за взаимопомощ, подобна по обхват на предвидената в Директиви 76/308/ЕИО, 77/799/ЕИО и в Регламент (ЕИО) № 218/92, както и за правото на достъп по електронен път, изтеглянето и ползването по чл. 22а.

Държавите-членки могат при предвидените от тях условия да изискват незадължените данъчно лица да съхраняват получените от тях фактури.

(д) За целите на предвиденото в б. „в“ и „г“ предаването и съхраняването на фактури „по електронен път“ и „на електронен носител“ означава предаване или предоставяне на получателя и съхраняване с посредством електронно апаратура за обработка (в т.ч. компресия) и съхраняване на данни, както и посредством кабели, радиопредаване, оптически технологии или други електромагнитни средства.

За целите на директивата държавите-членки приемат за фактури документите или съобщенията на хартиен или на електронен носител, ако същите отговарят на условията, предвидени в настоящата алинея.

(*) OJ L 73, 19.3.1976, стр. 18. Директива с последни изменения и допълнения съгласно Директива 2001/44/ЕО (OJ L 175, 28.6.2001, стр. 17)

(**) OJ L 336, 27.12.1977, стр. 15. Директива с последни изменения и допълнения съгласно Присъединителния акт от 1994 г.

(***) OJ L 24, 1.2.1992, стр. 1.

(****) OJ L 13, 19.1.2000, стр. 12

(*****) OJ L 338, 28.12.1994, стр. 98

4. (а) Всяко данъчнозадължено лице подава декларация в срок, определен от държавите-членки. Крайният срок за подаване на декларациите не може да бъде по-дълъг от два месеца след края на всеки данъчен период. Данъчният период се определя от всяка държава-членка на един месец, два месеца или тримесечие. Държавите-членки могат обаче да определят и други периоди, при условие че не превишават една година. Държавите-членки допускат при определени от тях условия данъчнозадължените лица да подават декларациите по електронен път, а могат също да предвидят задължително изискване за подаването им по електронен път.

(б) Данъчната декларация съдържа цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който подлежи на начисляване, както и на сумите за приспадане, в т.ч. по целесъобразност и доколкото се смята за необходимо за установяване на данъчната основа — общата стойност на сделките спрямо данъка и приспаднатите суми, и стойността на освободените сделки.

(в) В декларацията се посочва също:

— от една страна — общата стойност без данъка върху добавената стойност на доставките на стоки по чл. 28в, ал. „А“, върху които данъкът е станал начисляем през периода.

Посочва се също: общата стойност без данъка върху добавената стойност на доставките на стоки по второто изречение на чл. 8, ал. 1, б. „а“ и по чл. 28б, ал. „Б“, т. 1, извършени на територията на друга държава-членка, данъкът върху които е станал начисляем през периода по декларацията, когато мястото на отпътуване на експедицията или транспорта на стоките се намира на територията на страната;

— от друга страна, общата сума без данъка върху добавената стойност на сделките по вътреобщностно придобиване на стоки по чл. 28а, ал. 1 и ал. 6, извършени на територията на страната, за които данъкът е станал начисляем.

Посочва се също: общата стойност без данъка върху добавената стойност на доставките на стоки по второто изречение на чл. 8, ал. 1, б. „а“ и по чл. 28, ал. „б“, б. „Б“, т. 1, извършени на територията на страната, върху които данъкът е станал начисляем през срока по декларацията, когато мястото на отпътуване на експедицията или транспорта на стоките се намират на територията на друга държава-членка, както и стойността без данъка върху добавената стойност на доставките на стоки, извършени на територията на страната, за които данъчнозадълженото лице е посочено за отговорен платец на данъка в съответствие с чл. 28в, ал. „Д“, т. 3 и съгласно която данъкът е станал платим през периода по декларацията,

5. Всяко данъчнозадължено лице внася чистия размер на данъка върху добавената стойност при подаване на редовната декларация. Държавите-членки могат обаче да определят друга дата за внасяне на сумата или да изискват междинно плащане.

6. (а) Държавите-членки могат да изискват данъчнозадълженото лице да подава отчет, съдържащ всички реквизити, посочени в ал. 4, за всички сделки, извършени през предходната година. Отчетът съдържа цялата необходима информация за извършване на корекции. Държавите-членки допускат при определени от тях условия данъчнозадължените лица да подават отчетите по електронен път, а могат също да предвидят задължително изискване за подаването им по електронен път.

(б) Всяко данъчнозадължено лице, регистрирано за нуждите на облагането с данъка върху добавената стойност, подава също обобщен отчет за приобретателите, регистрирани за нуждите на облагането с данъка върху добавената стойност, на които е доставяло стоки при условията по чл. 28в, ал. „А“, б. „а“ и „г“, както и за получателите, регистрирани за нуждите на облагането с данъка върху добавената стойност, в сделките по петия абзац.

Обобщаващият отчет се съставя за всяко календарно тримесечие в срок и по ред, определени от държавите-членки, които вземат необходимите мерки, щото разпоредбите за административното сътрудничество в областта на косвеното данъчно облагане да бъдат спазени във всеки случай. Държавите-членки допускат при определени от тях условия данъчнозадължените лица да подават отчетите по електронен път, а могат също да предвидят задължително изискване за подаването им по електронен път.
В обобщения отчет се посочва:

— регистрационният номер на данъчното лице за нуждите на облагането с данъка върху добавената стойност на територията на страната, под който лицето е извършило доставката на стоки при условията по чл. 28в, ал. „А“ (а),

— регистрационният номер за нуждите на облагането с данъка върху добавената стойност в друга държава-членка на всяко лице, придобиващо стоки, под който номер са му били доставени стоките,

— за всяко придобиващо стоки лице — общата стойност на доставките на стоки, извършени от данъчнозадълженото лице. сумите се декларират за календарното тримесечие, през което е станал начисляем данъкът.

В обобщения отчет се посочва също:

— за доставките на стоки в обхвата на разпоредбата на чл. 28в, ал. „А“, б. „в“ — регистрационният номер на данъчнозадълженото лице за нуждите на облагането с данъка върху добавената стойност на територията на страната, регистрационният му номер в държавата-членка на пристигане на експедицията или транспорта и стойността на доставените стоки, определена в съответствие с чл. 28д, ал. 2;

— размерите на направените корекции съгласно чл. 11, ал. „В“, т. 1. Сумите се декларират за календарното тримесечие, през което придобиващото стоките лице е уведомено за корекцията

В случаите по третия абзац на чл. 28б, ал. „А“, т. 2 данъчнозадълженото лице, регистрирано за нуждите на облагането с данъка върху добавената стойност на територията на страната, ясно посочва в обобщения отчет:

— номера, под който е регистрирано за нуждите на облагането с данъка върху добавената стойност на територията на страната и под който е извършило вътреобщностното придобиване и последващата доставка на стоки;

— номера, под който на територията на държавата-членка на пристигане на експедицията или транспорта на стоките е регистриран получателят на последващата доставка от страна на данъчнозадълженото лице;

— и за всеки получател — общата сума без данъка върху добавената стойност на доставките, извършени от данъчнозадълженото лице на територията на държавата-членка на пристигане на експедицията или транспорта на стоките. Тези суми се декларират за календарното тримесечие, през което е станал начисляем данъкът.

(в) По дерогация на б. „б“ държавите-членки могат:

— да изискват обобщените отчети да бъдат подавани ежемесечно;

— да изискват обобщените отчети да съдържат допълнителни сведения.

(г) За доставките на нови транспортни средства, извършени при условията по чл. 28в, ал. „А“, б. „б“ от данъчнозадължено лице, регистрирано по ДДС, за купувач, нерегистриран по ДДС, или от данъчнозадължено лице по определението съгласно чл. 28а1 ал. 4, държавите-членки вземат необходимите мерки, щото продавачът да съобщава цялата необходима информация за прилагането и проверката на данъка върху добавената стойност от данъчните власти.

(д) Държавите-членки могат да изискват данъчнозадължените лица, които извършват на територията на страната вътреобщностно придобиване на стоки по определението съгласно чл. 28а, ал. 1, б. „а“„ и ал. 6, да подават отчети с подробно описание на тези сделки, при условие обаче че такива отчети не могат да бъдат изисквани за периоди, по-къси от един месец.

Държавите-членки могат също да изискват лицата, които извършват вътреобщностно придобиване на нови транспортни средства по определението съгласно чл. 28а, ал. 1, л. „б“, да предоставят при подаването на декларацията по ал. 4 цялата необходима информация за прилагането и проверката на данъка върху добавената стойност от данъчните власти.

7. Държавите-членки вземат необходимите мерки, щото лицата, които съгласно чл. 21, ал. 1 и 2 се смятат за отговорни платци вместо неустоновило се на територията на страната данъчнозадължено лице, да спазват задълженията за деклариране и внасяне, предвиден в настоящия член; държавите-членки вземат също необходимите мерки, щото лицата, които съгласно чл. 21, ал. 3 са отделно и солидарно отговорни за плащането на данъка, да спазват задълженията за внасяне, предвидени в настоящия член.

8. Държавите-членки могат да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на незаконното му избягване, при спазване на изискването за еднакво третиране на вътрешните сделки и сделките между държави-членки, извършвани от данъчнозадължени лица, и при условие че тези задължения не пораждат в търговията между държави-членки формалности при преминаването на границите.

Предвидената в първия абзац възможност не може да бъде използвана за налагане на допълнителни задължения, свръх предвидените в ал. 3.

9. (а) Държавите-членки могат да освобождават от някои или от всички задължения:

— данъчнозадължените лица, извършващи единствено доставки на стоки или услуги, които са освободени от данък съгласно чл. 13 и 15;

— данъчнозадължените лица, отговарящи на условията за освобождаване от данък съгласно чл. 24, както и за дерогацията по чл. 28а, ал. 1, б. „а“, втори абзац;

— данъчнозадължените лица, които не извършват нито една от сделките по ал. 4, б. „в“.

Независимо от разпоредбите на б. „г“ държавите-членки не могат обаче да освобождават данъчнозадължените лица по третото тире от задълженията по чл. 22, ал. 3.

(б) Държавите-членки могат да освобождават данъчнозадължени лица с изключение на посочените в б. „а“ от някои от задълженията по ал. 2, б. „а“.

(в) Държавите-членки могат да освобождават данъчнозадължените лица от плащане на дължимия данък, когато размерът му е незначителен.

(г) След консултации с комитета по чл. 29 и при предвидените от тях условия държавите-членки могат да предвидят за фактурите за доставени стоки или извършени услуги на тяхна територия да не се прилагат някои от условията по ал. 3, б. „б“ в следните случаи:

— когато фактурираната сума е дребна или

— когато поради търговската или административната практика в съответния стопански отрасъл, или поради техническите условия, при които се издават фактурите спазването на всички условия по ал. 3, б. „б“ е затруднено.

— дата на издаване;

— посочване на данъчнозадълженото лице;

— посочване на вида стоки или услуги;

— дължимия данък или необходимата информация за неговото определяне.

Опростеният ред по настоящата разпоредба не може да се прилага за сделките по ал. 4, б. „в“.

(д) Когато държавите-членки се възползват от възможността, предвидена в третото тире на б. „а“, да не приписват номер по ал. 1, б. „в“ на данъчнозадължените лица, които не извършват никакви сделки по ал. 4, б. „в“ и когато доставчикът или клиентът няма приписан такъв регистрационен номер, във фактурата се посочва друг номер, наречен данъчен указателен номер по смисъла, определен от съответната държава-членка.

Когато на данъчнозадълженото лице е приписан регистрационен номер по ал. 1, б. „в“, държавите-членки, посочени в първия абзац, могат да изискват фактурата да съдържа също:

— за извършени услуги по чл. 28б, ал. „В“, „Г“, „Д“ и „Е“, както за доставени стоки по чл. 28в, ал. „А“ и „Е“, т. 3 — номера по ал. 1, б. „в“ и данъчния указателен номер на доставчика;

— за други доставки на стоки и услуги — само данъчния указателен номер на доставчика или само номера по ал. 1 б.„ „в“.

10. Държавите-членки вземат мерки, щото незадължените данъчно юридически лица, които са отговорни платци по данъка, платим за сделки по вътреобщностно придобиване на стоки, попадащи в обхвата на първия абзац на чл. 28а, ал. 1, б. „а“, да спазват горепосочените задължения за деклариране и плащане и да бъдат обозначени с индивидуален номер по определението съгласно ал. 1, б. „в“, „г“ и „д“.

11. В случай на вътрешно-общностни придобивки на продукти, продукти подлежащи на облагане с акциз в съответствие с 28а, ал. 1, б. „в“, както и за сделките по вътреобщностно придобиване на нови транспортни средства, попадащи в обхвата на чл. 28а, ал. 1, б. „б“, държавите-членки приемат ред за деклариране и последващо плащане.

12. С единодушно решение по предложение на Комисията Съветът може да разреши на държава-членка да въведе особени мерки за опростяване на задълженията за отчетност по ал. 6, б. „б“. Тези мерки, които не могат да бъдат такива, че да застрашават правилното наблюдение и контрол на вътреобщностните сделки, могат да се изразяват в следното:

(а) Държавите-членки могат да разрешават на данъчнозадължените лица, които отговарят на следващите три условия, да подават годишни обобщени отчети, посочвайки регистрационните номера за нуждите на облагането с данъка върху добавената стойност в други държави-членки на лицата, на които тези данъчнозадължени лица са доставяли стоки при условията по чл. 28в, ал. „А“:

— общата годишна стойност без данъка върху добавената стойност на доставените от тях стоки или услуги по определението съгласно чл. 5, 6 и 28а, ал. 5 не превишава с повече от 35 000 екю размера на годишния оборот, който се прилага като база за освобождаването от данъка по чл. 24;

— общата годишна стойност без данъка върху добавената стойност на доставе- ните от тях стоки при условията по чл. 28в, ал. „А“ не превишава равностойността в национална валута на 15 000 екю;

— доставките на стоки, извършени от тях при условията по чл. 28в, ал. „А“, не са доставки на нови транспортни средства;

(б) Държавите-членки, които определят на по-дълъг от три месеца данъчния период, за който данъчнозадължените лица подават данъчните декларации по ал. 4, могат да разрешат на лицата да подават обобщени отчети за същия период, когато тези данъчнозадължени лица отговарят на следните условия:

— общата годишна стойност без данъка върху добавената стойност на доставените от тях стоки и услуги по определението съгласно чл. 5, 6 и 28а, ал. 5 не превишава равностойността в национална валута на 200 000 екю;

— общата годишна стойност без данъка върху добавената стойност на извършените от тях доставки на стоки при условията по чл. 28в, ал. „А“ не превишава равностойността в национална валута на 15 000 екю;

- доставките на стоки, извършени от тях при условията по чл. 28в, ал. „А“, не са доставки на нови транспортни средства.