14.04.2011 г., с. 14-15
Стадионите в София - закърпване на положението
Премиерът седна на една маса с четирима футболни президенти. Да говори за футбол - но не като запалянко или център-нападател на “Витоша” (Бистрица). Така за първи път от 22 години властта е на път да се намеси в проблема със спортните бази.Да, проблем, а не въпрос. Опасните стадиони в София ще бъдат затворени наесен, ако не се извършат нужните ремонти. И къде ще играят “Левски”, ЦСКА, “Локомотив” и “Славия”?...
Динко ГОЦЕВ
След 1989 г. пазарната икономика удари джоба на различните ведомства със спортни бази, а бюджетното чекмедже за поддръжката им се оказа празно. Футболните босове не получиха концесии и контрол върху стадионите и ги стопанисваха отгоре-отгоре.
Параграф 22. Собственикът няма пари и желание да инвестира в своя имот, но и не го преотстъпва на наемателя. Който пък може и да има средствата, но няма мотивацията и бизнес интереса да го прави. Никой не налива милиони в чуждо имущество. И властва разрухата.Да се съберат в единен фронт четирите софийски отбора “Левски”, ЦСКА, “Славия” и “Локомотив” е уникално явление. Този своеобразен С-4 (столичната четворка) е опрян с гръб до стената. След последните инспекции на общинската комисия по спортните бази съвсем реална е опасността да затворим стадионите и наесен традиционните отбори на София да играят в Ловеч, Бургас или... Букурещ. Защото грифът от заключението на инспекторите за столичните арени гласи: “негодни”.Заради земетресението Япония ще домакинства на България в Световната волейболна лига във... Варна. У нас цунамито на прехода отвя желанието на властта да направи собствените си стадиони нормални и повече от 20 години няма и грам инициатива в тази насока. Сега, когато кризата наднича отвсякъде, гърбът на елитните ни клубове е опрян до стената. И нещата сякаш потръгват, гласят сигналите от правителството.Тодор Батков, Димитър Борисов, Николай Гигов и Венцислав Стефанов са готови с идейните проекти за подновяването на остарелите стадиони. И не искат пари, а държавата да извърши ремонтите. Защото у нас, когато някой поиска пари дори за най-добрата кауза, все се мисли за кражби, отклонени средства, комбинации...
Футболът в Европа се развива, изискванията на УЕФА към стадионите лавинообразно настъпват. На този фон амбициите ни да мерим аршин с големите на терена се топят като сняг в тиган. А родните арени са като вкаменелости до модерните стадиони на Стария континент.Трябва не решение “на парче”, а държавнически подход, който да извади клубовете от омагьосания кръг. Собствениците на професионалните отбори и до днес инвестират основно в играчи и треньори. В стадионите го правят рядко и с неохота.Редом с пожарното търсене на изход е време да сработи и дълго обещаваното преотстъпване на спортни обекти за ползване от клубове по Закона за спорта. Както стана най-после с “Българска армия” и базата на Панчарево, където ЦСКА ще е поне в следващите 20 години. Защото дори идеята на “голямата четворка” да се реализира, столичните арени ще имат около десетилетие до следващото зацикляне.Ремонтите в столицата ще струват между 5 и 10 милиона лева на стадион. Арените са пет, защото в проекта е включен и “Академик”. Клубовете фиксираха 50 млн. лева в предложението си към премиера като оптимална сума за реконструкциите. Но при преговори и преизчисления ще се стигне до около 30 млн., които може и да са достатъчни.Няколко важни уточнения. Най-близката цел е лицензионните комисии на УЕФА да не пуснат гилотината върху столичните арени. Е, те няма да станат близнаци на “Уембли”. С идеите на клубовете за реконструкция стадионите ще са годни и функционални поне за десетилетие напред. Пример дадоха “Литекс” и “Черноморец”, които превърнаха старите си съоръжения с помощта на общините Ловеч и Бургас в симпатични и доста модерни места за футбол. И най-важното - одобрени от УЕФА.Бетонната революция на С-4 не удря по идеята на премиера за нов национален стадион. Примерът тук е Румъния, която е на път да построи национален стадион за 234 милиона евро. Главно с пари от европроекти и от УЕФА. Държавата също помогна, но бе облекчена финансово. И още догодина Букурещ приема голям финал във втория по сила клубен турнир - Лига Европа. Заедно с приходите от реклами и туристи и изграждането на нов имидж на румънския футбол.Именно с тези румънци искаме европейско през 2020 г. Едно такова първенство ще има страхотен ефект не само върху футбола и спорта. Преди 7 години Португалия прие европейското, оправи си стадионите и в икономиката се вляха над милиард евро свежи пари.Но да бъдем по-скромни. Да помечтаем за няколко удобни и хубави стадиона в София, на които хората да гледат спокойно и комфортно футбол. След 22 години безвремие по казуса с базите и това ни стига.
Малка портретна снимка на една колона – без текст
14.04.2011 г., с. 15
Отличници по комуникация
Веселин " СТОЙНЕВ
Разнопосочните изявления за АЕЦ „Белене" били Въпрос на лоша комуникация. Дори министър Трайков е напълно реабилитиран, нищо че е с два жълти картона (Виж стр. 5.). А в ГЕРБ цари Веселба - дори когато един безименен депутат си е позволил да пише на отличника премиер оценка слаб (5).Досега Всички управляващи оправдаваха спада на доверието 6 себе си с лоша комуникация с хората. Със злонамерени медии. Със слаб пиар. Сега е обратното - комуникацията е на шест, медиите са добронамерени, а пиарът; идва даже байгън. Обаче в кабинета нещо не се доразбирали.
Безспорно оправданието с вътрешни слабости е по-шик от оправданието с външни пречки. Но и в двата случая виновни все няма. А проблемите си остават, размиват и замазват. Така след време дефицитите на вътрешната комуникация пак ще станат външни. И публиката на отличниците пак ще оредее.
Малка портретна снимка на една колона – без текст
14.04.2011 г., с. 31
КЪДЕ СПИРА ВОДАТА В СОФИЯ
На 14 април 2011 г. поради реконструкция на водопровод по ул. „Белите борове" във вилна зона „Горна баня" се налага спиране на водата от 10 до 22 ч в района на: ул. „Маджарица", ул. 742, ул. „Равнище", ул. „Белите борове. При продължителност на ремонтните дейности над 12 часа „Софийска вода" ще осигури водоноска, разположена на кръстовището на ул. „Маджарица" и ул. „Белите борове.Днес заради подмяна наспирателни кранове водата ще спре и в жк „Западен парк" от 09 до 21 ч. При ремонтни дейности над 12 часа „Софийска вода" ще осигури водоноски на: ул. „Сава Михайлов", пред детската кухня, и на ул. „Булина ливада" пред 132 СОУ. На 14 април ще бъде спряна водата и в кв. „Орландовци" 10 до 22 ч. Ремонтът ще е района на ул. „Първа българска армия", ул. „Железопътна" и ул. „Суходолска река". При продължителност на строителните работи над 12 часа ще има водоноски, разположени пред хипермаркет „Билла".
14.04.2011 г., с. 35
Новата зала почва с гимнастика
Столицата приема Световната купа на грациите на 20-21 август
Николай КРЪСТЕВ
Световната купа по художествена гимнастика ще е първото голямо състезание, което ще приеме новата многофункционална спортна зала в София. Официалното откриване на арената е на 24 юли, а турнирът от категория „А" на грациите е на 20 и 21 август. Очаква се тогава в столицата да се събере елитът на художествената гимнастика. За септември е предвидено световно първенство по акробатичен рокендрол.
В деня, когато ще бъде прерязана лентата на залата, са предвидени състезания за деца по много видове спорт. Дискутира се и идеята за концерт на рокдинозаврите от „Щурците".Много е вероятно арената да бъде открита и с приятелски мач по баскетбол между националните мъжки отбори на България и Сърбия. Двубоят още е в процес на уговаряне и не е потвърден от съседите. Наскоро Бойко Борисов заяви, че е говорил с премиера на Сърбия баскетболистите и волейболистите на западните ни съседи да дойдат за контроли в новата зала.„Все още не е сигурно, че ще имаме проверка със
сърбите - каза Георги Глушков, изпълнителен директор на Българската федерация по
баскетбол. - Но по въпроса се работи усилено." Евентуален такъв мач ще е част от подготовката и на двата отбора за европейските финали в Литва от 31 август.
Съществува и вариант през есента баскетболният „Барселона" да дойде за
демонстративен двубой с „Лукойл Академик". Идеята е двубоят да е част от
кампанията на родния клуб по евентуалната му промоция в най-силния континентален турнир - Евролигата. А на двубоя с „Барса" да дойде Джорди Бертомеу, шефът на Съюза на европейските баскетболни лиги (УЛЕБ), който е организатор на
надпреварата.
14.04.2011 г., с. 38
Държавата даде „Армията” на ЦСКА
Теренът не е готов да приеме дербито със „Слабия", мачът пак на „Васил Левски"
Боян БОЙЧЕВ
Повече от десетгодишната битка на ЦСКА за стадион „Българска армия" и базата в Панчарево приключи в полза на най-успелия футболен клуб у нас. От кабинета на Министерския съвет съобщиха, че правителството е възложило на Свилен Нейков да извърши процедурата по чл. 506 от Закона за спорта (безвъзмезден наем). Направените ремонти ще бъдат прихванати от задълженията на клуба към държавата. Ако останат пари, също трябва да бъдат вложени в дългосрочни ремонти. Тепърва Борисов и съдружникът му Иво Иванов планират значително по-грандиозни проекти за „Българска армия". Преди двамата бизнесмени за получаване на правата се бориха безуспешно Васил Божков и Прамод Митал, които представиха проекти за нови стадиони. Въпреки че арената е в състояние да приема мачове, дербито със „Славия" ще е на Националния стадион „Васил Левски". Причината е една - тревната настилка не е готова. Евентуален мач може да наложи поставяне на напълно нов терен за не
по-малко от 100 000 евро. Затова в ЦСКА предпочитат още един двубой на „Васил Левски" и истинско домакинство на „Армията" срещу „Литекс" в полуфинала за Купата на България.
14.04.2011 г., с. 38-40
Премиерът изслуша софийския футбол за стадионите
Борисов, Цачева и Дянков приеха босовете
Нова среща по Великден дава старт на проекта за 50 млн. лв.
Боян БОЙЧЕВ
Динко ГОЦЕВ
Премиерът Бойко Борисов прие и изслуша предложенията на босовете на четирите големи софийски клуба за реконструкция на стадиони-
те им. На масата седнаха още финансовият министър Симеон Дянков и шефът на парламента Цецка Цачева. Футболът бе представен от „тежката артилерия" - Тодор Батков (шеф на .Левски"), Димитър Борисов (ЦСКА).Николай Гигов („Локомотив"-Сф) и президента на „Славия" Венцислав Стефанов.Клубовете са изложили апела си за държавна намеса в името на спасяването на рушащите се стадиони в София. Шефовете са готови с проекти за реконструкции на пет арени (включен е и стадион „Академик"), а финансовото изражение на идеята в базовия й вариант е 50 милиона лева. Сумата подлежи на преразглеждане и може да бъде намалена.Премиерът е декларирал съпричастност и готовност да помогне. И то не само по най-болния въпрос с базите, а и с казуса с тв правата за излъчване на мачовете от родното първенство.Другата седмица ще има официално съобщение какви суми ще бъдат преведени на клубовете. Идеята е стартът на ремонтите на стадионите да започне още през лятото. Двигателната сила в преговорите са Венцислав Стефанов и Димитър Борисов.С премиера е обсъждан и проблемът с черното тото и ползването на търговските марки на клубовете от бук-мейкърски къщи и евентуални отчисления от постъпленията им.От лятото не е ясно кой ще предава родния футбол, след като първата част от петгодишния контракт с Би Ти Ви изтича. Националната медия очевидно няма намерение да взема правата на „А" група. И фаворит е каналът ТВ+, който обаче се излъчва единствено в мрежата на „Булсатком".
14.04.2011 г., с. 40
ЦСКА най-накрая взе „Българска армия"
ЦСКА най-накрая получи стадион „Българска армия". Клубът ще стопанисва арената, без да плаща наем на държавата, както беше досега. Предаването на обектите не е по договор за концесия.Спортният министър Свилен Нейков даде официално разрешение ЦСКА да играе на „Българска армия" до края на сезона.
14.04.2011 г., с.1-14-15
Дачи от Килърите заподозрян за убийството на Кюлев
В поредица от материали "24 часа" ви разказва за част от 58 поръчкови убийства, извършени през последните 10 г. и останали неразкрити от полицията. Сега екип от 11 криминалисти се е заел с разплитането им. В предни броеве разказахме за разстрелите на Боби Цанков, Николай Попов-Мартеницата и Александър Тасев.
Случайна камера е записала един от килърите, които подготвили разстрела на банкера Емил Кюлев и оглеждали терена ден преди покушението.
В продължение на няколко години никой не знаел кой е човекът, планирал къде да застане стрелецът. Преди няколко месеца обаче той бил категорично разпознат като един от стрелците в бандата на Килърите - Георги Петков-Дачи, научи "24 часа" от запознати с разследването.
Нов екип от топкриминалисти започва да разследва пак екзекуцията. Водещата версия е, че Кюлев е убит, за да се вземат по- лесно обезщетения от банката му.
Снимка на четири колони- Банкерът Емил Кюлев бе застрелян на столичния бул. "България" на 26 октомври 2005 г.
Снимка на две колони- 24 часа” единствен пусна уникални кадри, на които се вижда как Дачи стреля с автомат по плевенчанина Камен Балбузанов–Куката.
14.04.2011 г., с.14-15
Дачи от Килърите сниман да готви разстрела на Кюлев
Един от най-богатите българи убит заради търсени милиони от банката му, подозира МВР
B поредица от материали "24 часа" ви разказва за част от 58 поръчкови убийства, извършени през последните 10 г. и останали неразкрити от полицията. Сега екип от 11 криминалисти се е заел с разплитането им. В предни броеве разказахме за разстрелите на Боби Цанков, Николай Попов-Мартеницата и Александър Тасев.
БЛАГА ГЕОРГИЕВА
Случайна камера е записала един от килърите, които подготвили разстрела на банкера Емил Кюлев и оглеждали терена ден преди покушението.
В продължение на няколко години никой не знаел кой е човекът, планирал къде да застане стрелецът. Преди няколко месеца обаче той бил категорично разпознат като един от стрелците в бандата на Килърите - Георги Петков-Дачи, научи "24 часа" от запознати с разследването.
26 октомври 2005 г., минути преди 9 ч по правителственото трасе на столичния бул. "България" преминава кортежът на действащия тогава премиер Сергей Станишев.
В този момент както обикновено всички светофари работят на зелена вълна и няма никакви задръствания, за да може колите на първите мъже в държавата да се придвижат свободно до работните си места.
Около 5 минути след министър-председателя с немного бърза скорост на същото трасе се появява автомобилът БМВ Х5 на един от най-влиятелните банкери у нас Емил Кюлев. Той не обича бързата скорост и не разрешава на шофьорите си да карат над ограниченията. Така че джипът му се движи доста по-бавно от пилотките на НСО, в средната лента.
Въпреки обичайната за това време зелена вълна обаче по булеварда малко преди кръстовището с "Димитър Несторов" се образува задръстване. Шофьорът забавя и в този момент проехтяват изстрели. Убиецът има време необезпокояван да стреля 12 пъти в жертвата си, после се оттегля в неизвестна посока.
7 куршума слагат край на живота на българина, когото списание "Впрост" определя като втори по богатство в страната - Емил Кюлев.
48-годишният бивш служител на МВР тогава е собственик на ДЗИ банк, на ваканционен клуб "Ривие-ра" на Златни пясъци, на " Интерхотел-Сандански" и още десетки фирми в най-различни браншове.
На практика покойният финансист чрез покупката на няколко големи фалирали банки става лидер преди време на дълговия пазар в България.
След стрелбата шофьорът губи управление над автомобила и се удря леко в ауди, което се движело пред него.
По това време зад джипа на Кюлев пътува и червен форд, чийто шофьор и возещи спрели, помогнали на шофьора на Кюлев и са повикали "Бърза помощ".
В първите часове след показното убийство от МВР обявяват, че няма свидетели на покушението. Полицията разпространява фоторобот на предполагаемия стрелец, но така и
арестувани за разстрела няма
Първите версии на то-вашния вътрешен министър Румен Петков са, че убийството е политическо, за да злепостави България
пред ЕС. Той научава за екзекуцията по време на съвместен бирифинг с право-съдния министър за напредъка на България в борбата с организираната престъпност.
Тезата за политечско покушение обаче не получава никакво потвърждение.
Още в първите дни на разследването полицаи из-зземват от близък търговски обект запис от камера, на който се виждат всички хора, които са минавали в района в последните няколко дни. Криминалисти и експерти гледат стотици пъти тези кадри, като стигат до категоричното заключение, че на камерата е записан човек, който има връзка с убийството, но той не може да бъде разпознат.
Записан е да оглежда много подробно района, като дори надниква в търговския обект, където се снима, за да е сигурен, че там няма да има свидетели.
фоторобот на физическия убиец на Кюлев, който бе разпространен от МВР след убийството.
В продължение на няколко години никой не знаел кой е човекът, планирал, къде да застане стрелецът и как да се оттегли от местопрестъплението незабелязано.
Така до лятото на 2010 г., когато след операция на ГДБОП и Криминална полиция в ареста бе прибрана бандата на Килърите с тартор Петър Стоянов-Суми-ста. Криминалисти започват да събират доказателства срещу
групата за
мокри поръчки
и става ясно, че те са организирали разстрелите на адвокат Петър Лупов от Велико Търново и Румен Рачев в Шумен.
След като се разплитат мотивите за двете екзекуции, свързани с милиони левове обезщетение от фалирата Тракия банк, изплува и съмнението, че същата банда може да е организирала убийството на собственика на ДЗИ Емил Кюлев.
Така, докато подреждат пъзела за убийства, за които Килърите вече са обвинени, разследващите се заели отново да проверят всички веществени доказателства събрани за разстрела на банкера.
Щом попаднали на случайния запис от камерата на бул. "България", екипът от антимафиоти бил изумени от приликата на заснетият човек с Георги Петков-Дачи, научи "24 часа".
След това експерти сравнили снимки на арестанта от 2005 г. с изображенията от камерата и установили, че те напално съвпадат.
Новият екип от криминалисти, които започват да разследват пак екзекуцията, е категоричен, че Кюлев е убит, за да се вземат по-лесно обезщетения от банката му, като след екзекуцията се притисне съпругата на банкера.
Като поръчители са заподозрени бизнесменът Георги Вълев или друг заможен предприемач, също с интереси в банковата сфера.
Банкерската история на Кюлев, завършил Международни икономически отношения в УНСС и школата на МВР в Симеоново, започва още през 1989 г., когато основава Туристбанк, която се преименува на Туристспортбанк, а по-късно на" Търговска и спестовна банка".
През 1995 г. напуска ТСБанк, която по-късно фалира, и учредява Бълга-ро- руската инвестиционна банка (БРИБ), после претрансформирана в СИ-БАНК. През 1997 г. Кюлев излиза като акционер от БРИБ, купува пловдивската Тракия банк и тя става Росексимбанк.
Кюлев тогава не крие, че развитието на трезора е подпомогнато от Майкъл Чорни. По това време в надзорния съвет са Тодор Батков и Владимир Грашнов.
На 7 декември 1999 г. Агенцията за приватизация открива процедура по раздържавяване на "Държавен застрахователен институт - ДЗИ" АД - дружеството майка на "ДЗИ - общо застраховане" АД.
По тази процедура на 27 август 2002 г. дружеството е продадено на притежаваната от Емил Кюлев "Контракт София" ООД за 21,5 млн. евро.
Така е формиран
най-големият финансов алианс в България
с изцяло роден капитал в размер на 200 млн. лева.
Росексимбанк се преименува на ДЗИ Банк и възниква Българска финансова група ДЗИ.
В началото на 2003 г. Емил Кюлев е избран за икономист на 2002 г. в седмото издание на националния конкурс "Мистър Икономика".
След смъртта на банкера през 2006 г. и малко преди гръцката Юробанк да финализира сделката си за ДЗИ, част от 120-те акционери на затворената Тракия банк решават обаче да се намесят в предстоящата продажба на ДЗИ.
Един от основателите на Тракия банк - Таньо Вълев, брат му Георги Вълев и двама адвокати - Пламен Луков и Петър Лупов, предявяват претенции от името на част от акционерите към наследниците на Кюлев.
Другата част настояват да не се водят дела, а да се постигне извънсъдебно споразумение.
Великотърновският бизнесмен Георги Вълев получава пълномощно да "извършва фактически и правни действия".
Така се появява абсурдна правна ситуация - в края на 2006 г. и началото на 2007 г. районните съдилища в Горна Оряховица, Девня, Никопол, Габрово и Гълъбово за-порират имущества на ДЗИ банк като обезпечение за бъдещи дела срещу трезора. По-горните съдебни инстанции ги отменят като незаконни.
Междувременно Георги Вълев сключва от името на упълномощилите го акционери договор за правна помощ с адвокат Луков. Той пък изчислява своя труд на близо 12 млн. лв. Луков очевидно няма изгледи да получи този хонорар и го продава като дълг срещу 120 хил. лв. на Петър Атмаджов.
Той е бивш служител на Вълев и иска от районния съд в Търговище изпълнителен лист
за 3,5 млн. лв. от дълга
Междувременно обаче Атмаджов прехвърля вземането на Радослав Димитров, служител на Вълев, с офшорната фирма "Поликорн" ООД, регистрирана в Делауер. Тя упълномощава за милионите частния съдия-изпълнител Слави Сербезов от Добрич.
Предполага се, че сумата на извънсъдебното споразумение с гърците е около 380 млн. лева, колкото е общият размер на парите, претенди-рани по 14-те иска, които доведоха до запор на акциите на ДЗИ банк.
Криминалистите, които тръгват отново по дирите на поръчителите и извършителите на разстрела на Кюлев, смятат, че именно тези милиони са основният мотив за първото убийство у нас на толкова едър банкер като Кюлев.
Снимка на четири колони- Емил Кюлев бе застрелян е джипа си минути след като на същото място е минал кортежът на тогавашния премиер Станишев.
Снимка на две колони- Приживе Емил Кюлев бе определен отеписание" Впрост" като втори по богатство в страната.
Снимка на една колона- Една от камерите край лобното място на Кюлев
Снимка на три колони- Емил Кюлев беше икономически съветник на президента Георги Първанов.
14.04.2011 г., с.14
„Супер Боровец" го свързва и с екзекуцията на Галев
Последният фандиозен проект на Емил Кюлев е "Суепер Боровец", заради който в първите месеци се твърдеше, че е бил убит бизнесменът. Според плановете за курортния комплекс до края на 2007 г. в Рила трябваше да се изгради курортно селище с малки хотели, къщи и различни атракциони.
Почетен председател на инициативния комитет за реализация на проекта бе бившият премиер Симеон Сакскобургготски, който трябваше да участва с лични гори. Тогава общият градоустройствен план на курорта бе одобрен от тогавашния строителен министър Валентин Церовски, но няколко неправителствени организации атакуваха законосъобразността му.
Основните критики бяха, че имало разлики в първоначалния проект и плана, одобрен от Церовски. Всички анализатори са категорични, че лидери от бивши силови групировки проявяваха сериозни апетити към този район.
Повече от 5 години след разстрела на Кюлев "Суепер Боровец" все още не е изграден, но същият проект е основна версия за екзекуцията и на друг човек, за когото МВР има данни, че е убит от бандата на Килърите. Общинският съветник Юри Галев бе застрелян през лятото на 2010 г.
Снимка на две колони- Сакскобургготски бе председател на инициативния комитет за "Супер Боровец", в който основен инвеститор трябваше да бъде Емил Кюлев.
Сподели с приятели: |