Погасителна давност в българското МЧП

32. Погасителна давност в българското МЧП.

1. Общи бележки. Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който при неупражняване на материалното право се губи правото на иск – всъщност губи се възможността да се защитава правото по принудителен начин. Погасителната давност се упражнява чрез възражение.

2. Уредба в българското МЧП. Уредбата е във вътрешни и международноправни източници и е предимно материалноправна. Уредбата е императивна. Давностните срокове в МЧП са по принцип по-кратки от тези в България.

2.1. Вътрешноправни източници – ТЗ, КТМ, Закона за гражданското въздухоплаване, а напоследък и в Закона за автомобилните превози.

2.2. Международноправни източници – Конвенция за договора за международен превоз по шосе (CMR), Конвенция за международни железопътни превози (CIN, CIF), Международно въздушно споразумение, Шиофогско споразумение за общи условия за превоз на товари по река Дунав, Варшавска конвенция за уеднаквяване на правилата относно международните въздушни превози, изменена и допълнена с Хагски протокол и Виенска конвенция за отговорност за ядрени вреди. В чл. 6 на Виенската конвенция е предвиден 10годишен давностен срок. Този срок обаче е диспозитивен, тъй като може да бъде намален ако това е допустимо от закона на сезирания съд, но не може да е по-малък от 3 години. Възможно е срокът да бъде и продължен ако отговорността на причинителя е покрита от застраховка или държавна гаранция със срок повече от 10 години, срокът ще се увеличи до продължителността им, но не може да бъде по-голям от 20 години. Стълкновителна уредба има в чл. 29 от Варшавската конвенция – давностния срок се определя от закона на съда (lex fori).

33. Вещноправен режим на чуждите държави, чуждестранните юридически лица и неперсонифицирани дружества в Република България.

1. Вещноправен режим на чуждите държави:

1.1. Режим на собствеността:

1) Собственост върху недвижими имоти. Уредбата на собствеността върху земя във вътрешноправни източници се съдържа в Конституцията, ЗС, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд, Закона за арендата в земеделието и Закона за подземните богатства. Международноправни източни са Договорите за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите. Уредбата е преимуществено материална и императивна. Според чл. 29, ал. 4 ЗС: Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право на собственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната въз основа на международен договор, със закон или акт на МС. Земята обикновено се предоставя при условията на реципрочност за дипломатически представителства. Известна неяснота предизвикват основанията за придобиването: закон – това е ЗС, международен договор – двустранни спогодби, не е ясно обаче за какви актове на МС става дума, защото според Конституцията чл. 17, ал. 4: Режимът на обектите държавна и общинска собственост се определя със закон. Според Натов не би могло режимът на собственост на чужда държава да се урежда с подзаконов акт. Придобивните способи са регламентирани в чл. 29, ал. 5: Чужда държава не може да придобива право на собственост върху недвижим имот в страната по наследство, т.е. всички останали придобивни способи са допустими.

2) Земеделска земя – не може да се придобива от чужда държава. Според чл. 3, ал. 3 ЗСПЗЗ: Чужди държави и чуждестранни юридически лица не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи. Тази забрана е повторена относно горите и земите от горския фонд в чл. 8 на ЗВГЗГФ.

3) Ако избликне петрол на територията на посолство – той е държавен, изключителна държавна собственост.

4) Сгради – могат да бъдат придобиване на общо основание, като и тук важи изключението за наследяване. Напоследък нашата държава се ориентира към предоставянето само на право на строеж.

5) Ограничени вещни права – чуждата държава може да придобие тези права при условията и по реда, определен в закон, международен договор или акт на МС. Тук не е необходимо корективно тълкуване, защото Конституцията е изрична само за правото на собственост. На практика ограничените вещни права се учредяват с акт на МС.

6) Движими вещи – чуждата държава може да упражнява право на собственост и ограничени вещни права върху движими вещи при същите условия като българската държава. Интересен е въпросът за корабите и самолетите. Ако имаме чужд кораб, регистриран в чужд корабен регистър то режимът му ще се определя от lex bandere – закона на знамето, но само когато се намира в международни води. В териториални води този кораб се подчинява на местния закон особено по въпросите на непозволеното увреждане. Същото се отнася и за самолетите.

2. Вещноправен режим на международните организации – в чл. 29, ал. 4 те изрично са споменати заедно с държавите, а и по другите въпроси се ползват от същия режим.

3. Вещноправен режим на чуждите юридически лица и неперсонифицирани образувания. Определението за това какво е чуждо юридическо лице се извежда от чл. 5 ЗЧИ: По смисъла на този закон чуждестранно лице е: 1. юридическо лице, което не е регистрирано в Република България. Въпросите свързани с теорията на контрола се решават от Договорите за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите. Относно неперсонифицираните образувания това са: 2. дружество, което не е юридическо лице и е регистрирано в чужбина.

3.1. Земя – според чл. 22, ал. 1 от Конституцията: Чужденци и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя, освен при наследяване по закон (същата е и разпоредбата в чл. 29, ал. ЗС). Тази забрана се отнася и до земеделските земи, горите и земите от горския фонд.

3.2. Чуждите юридически лица могат да придобиват собственост върху сгради на общо основани. Те придобиват право на собственост върху движими вещи по реда на нашия закон, същото се отнася и за ограничените вещни права.

34. Вещноправен режим на чужденците (чуждите граждани) в Република България.

1. Понятието “чужденец” е дефинирано в чл. 3 от Закона за чужденците в Р България – това са физически лица граждани на чужда държава или лица граждани на ничия държава ако притежават документ от компетентен орган, потвърждаващ качеството апатрид. Те могат да бъдат субекти на право на собственост и ограничени вещни права върху движими и недвижими вещи.

2. Недвижими вещи:

2.1. Земя – може да бъде придобивана от чужденци само при наследяване по закон – чл. 22, ал. 1 от Конституцията и чл. 29, ал. 2 ЗС: Забраната по ал. 1 не се прилага при наследяване по закон. Лицата, придобили право на собственост при наследяване по закон, следва да прехвърлят собствеността си в 3годишен срок от откриване на наследството. На кого трябва да се прехвърли тази собственост е указано в ЗСПЗЗ, чл. 3, ал. 4, изр. 2 - на българската държава, общините, български юридически лица и български граждани. Български гражданин, който има и чуждо гражданство трябва да декларира дали искат да се ползва от статута на български гражданин или на чужденец.

2.2. Земеделска земя – чл. 3, ал. 4: Чуждестранни граждани могат да придобиват земеделска земя само чрез наследяване по закон.Те са длъжни в три годишен срок от откриване на наследството да я прехвърлят ... Чуждестранни граждани обаче могат да придобият земеделски земи и по реституция – чл. 10 и 10а ЗСПЗЗ и чл. 5 от Закона за амнистия и връщане на отнетите имущества. И в тези хипотези собствеността трябва да се прехвърли в 3 годишен срок, но от възстановяването й.

2.3. Гори и земи от горския фонд – само при наследяване по закон, като отново има 3 годишен срок за прехвърляне – чл. 8 ЗВСГЗГФ.

Ако не бъде спазен 3годишния срок, земите се изкупуват от държавата.

2.4. Сгради и жилища – според чл. 29, ал. 3: Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в страната с разрешение на Министъра на финансите, освен ако със закон не установено друго. Валутният закон променя разрешителния режим и го замества с регистрационен, като за тези сделки се създава регистър при Министерството на финансите.

2.5. Движими вещи – чужденците се ползват от национален режим.