Предявяване на иска. Правни последици от предявяването

23. Предявяване на иска. Правни последици от предявяването

1.1. Исковата молба се подава в деловодството на съда, където й се слага входящ номер. Върху исковата молба освен входящ номер се слага и дата. Исковата молба като всеки частен документ няма достоверна дата – достоверна дата се поставя при подаването й. За унищожаването на договор, сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, има едногодишен срок, след изтичането на който правото се губи затова е необходима и достоверна дата на исковата молба.

1.2.Исковата молба може да се подаде по пощата с обратна разписка, като достоверната дата е пощенското клеймо. Може ли исковата молба да не се подаде чрез държавната поща, а чрез търговец, който осъществява подобни услуги. Според Стамболиев на държавната поща е предоставена компетентност да удостоверяват датата, каквато търговците, осъществяващи подобни услуги, нямат.

Ж.Ст.: Освен първоначално има и последващо предявяване на иск (при вече образуван процес при предявяване на насрещен, обратен, инцидентен установителен иск, или пък изменение на иска).

2. За да бъде редовна, исковата молба трябва да е написана на български език, да има необходимото съдържание и предвидените приложения.

1) Исковата молба трябва да е написана на български език според Конституцията и ГПК. Ако е написана на чужд език и има превод, валиден за съда е само българският превод.

2) Законът предвижда и определено съдържание на исковата молба. Документът трябва да има определено наименование – “искова молба”. В закона не е казано, че тя трябва да е написана на хартия, но това се приема за безспорно, като форматът трябва да е A4.

2.1. Посочване на съда. Вдясно горе се пише: до (съответния съд, напр. СРС - по този начин се осъществява избора на местна подсъдност), от долу – “тук” и после “искова молба”. Заглавието се пише вдясно, защото първите актове на съда се постановяват върху самата искова молба, в лявата й част отгоре. Първият акт на съда е разпореждане.

2.2. Индивидуализиране на ищеца – пише се името му и ЕГН, адрес и факс и телекс. Ако молбата се подава чрез пълномощник, се пише името на адвоката и се отбелязва адвокатската колегия, в която той членува. Трябва да се посочи и съдебен адрес, който е адресът на процесуалния представител. Същото е със законния представител. Ако ищецът е ограничено дееспособен, трябва да се посочи име и адрес на родител (попечител) - за одобряване на действията, връчване на призовки и съобщения (Ж.Ст.)

2.3. След това се индивидуализира ответника – пише се срещу кого е исковата молба (име, адрес). Тук не е нужно да се посочва ЕГН. Важи казаното за представителите на ищеца; също и за ограничено дееспособния ищец.

2.4. Посочва се цената на иска:

1) От цената на иска зависи родовата подсъдност.

2) В зависимост от цената на иска се определя държавната такса. Когато исковата молба се подава, благодарение цената на иска длъжностното лице може да констатира дали е платената необходимата държавна такса.

- Цената на иска е паричната стойност на оценимото в пари спорно право - цена на иска могат да имат само исковете относно имуществени права (Ж.Ст.)

- За някои права чл. 55 сочи как да се определи цената. Цената на иска при обективно съединени искове се определя като сумарната сума на обективно съединените искове. Когато се претендират лихви, се включват в цената на иска.

- Цената на иска може да бъде оспорена от ответника до първото заседание по делото, а и съдът може провери този въпрос служебно (чл. 56) - до първото заседание, защото от това зависи по-нататъшният ход на делото. След този момент цената на иска остава меродавна за подсъдността и държавната такса. Определението на съда подлежи на обжалване само при увеличаване на цената на иска (ал. 2). Промените в паричната стойност на спорното право са без значение, но ако се увеличи размерът на спорния предмет (иска се повече или още нещо), трябва да се увеличи и цената на иска с последствията от това (подсъдност).

2.5. Посочва се правното основание – това не е задължително, но е добре да се направи, напр. “по чл. 45 ЗЗД”. Посоченото от ищеца правно основание на иска не е задължително за съда. В някои случаи обаче е безусловно необходимо да се посочи текста от закона. В българския съдебен исков процес има общ исков процес и особени искови производства. С чл. 126а са въведени и бързи производства, според проф. Стамболиев те са алтернатива на общия исков процес. Исковете по чл. 126а могат да се разглеждат по общия исков ред, за да се разгледа обаче такъв иск по реда на чл. 126а, ищецът трябва да е поискал това още в правното основание.

2.6. Обръщение – ако делото е подсъдно на районен съд: “уважаеми районен съдия”, ако е подсъдно на СГС: “уважаеми градски съдия”.

2.7. Изложение на обстоятелствата, на които се основава иска (основание на иска). Тук става дума за описание на житейски фактически състав, от който за ищеца е възникнало определено право.

1) Когато в него има обуславящо правоотношение, трябва да се посочи, но не и фактите, от които то произтича (напр. при спор за вреди от вещ на ищеца той трябва да посочи, че е собственик, но не на какво основание) - Ж.С. При сложен фактически състав трябва да се посочат характеризиращите елементи (нотариален акт, но не и обуславящият го административен акт) - Ж.Ст.

2) В тази връзка представляват интерес отрицателните установителни искове, тъй като при тях възниква въпросът какво трябва да се пише, че да може да се индивидуализира правния предмет. В този случай трябва да се посочат индивидуализиращите белези на едно материално правоотношение, което се отрича от ищеца. Искът се формулира по положителен начин, защото така се конкретизира спора. Трябва да има индивидуализиране на отричаното материално право, защото в противен случай ответникът ще трябва да доказва всички възможни основания. Според Ж.Ст. трябва да се посочат и възраженията срещу съществуването на правото, защото при този иск становището на ищеца е като на ответник по положителен установителен, осъдителен, конститутивен иск.

2.8. След като в исковата молба е посочено основанието са възможни 2 варианта:

1) Да се напише в какво се състои искането – чл. 98, ал.1, б. “д”. Петитумът съдържа две неща:

а. Какъв вид защита се търси – сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила (осъждане), конститутивно действие.

б. Доочертава се спорният предмет, което позволява разграничаване на един спорен предмет от друг - в какво се състои спорното право (вземане за 10 000 лв).

Ж.Ст.: Спорното право се индивидуализира с основанието (2.7.), със съдържанието (2.8., 1, б), но и и с носителите на правоотношението - когато няма съвпадане между страни по делото и субекти на спорното правоотношение, те трябва да се посочат.

2) По силата на чл. 98, ал. 2: В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът, според Стамболиев е по-логично след фактите веднага да се посочат доказателствата за фактите и след тях да се формулира петитумът. Доказателствата трябва да се посочат в исковата молба, за да може ответникът в първото заседание да изчерпи доказателствените си искания (Ж.Ст.).

2.9. Приложения – определени са в чл. 99: Към исковата молба се представят: а) пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник; б) държавните такси и разноските, когато се дължат такива, и в) преписи от исковата молба и от приложенията към нея според числото на ответниците. Приложенията следва да се опишат, защото длъжностното лице, което приема исковата молба проверява и тях.

2.10. Пише се дата, място и се поставя подпис от ищеца или от негов законен представител. Ако подателят не може да подпише, подписва овластено лице и се посочва защо (чл. 98, ал. 3). Чужденец може да подпише на своя език (изискването за български език се отнася само до съдържанието на молбата) - Ж.Ст.

3. Приложения (Ж.Ст.) - трябва да се представят с исковата молба:

3.1. Писмено пълномощно, удостоверяващо упълномощаването и обсега на представителната власт на пълномощника, когато той е подател на исковата молба. Наличието на представителна власт е условие за валидност на исковата молба. Законната представителна власт не подлежи на нарочно удостоверяване.

3.2.Държавна такса и разноски.Трябва да е платена държавна такса - като доказателство към исковата молба се прилага квитанцията за това. Когато в исковата молба се иска извършването на съдопроизводствени действия, свързани с разноски (възнаграждения на свидетели, пътуване на членове на състава до мястото на огледа), ищецът трябва да ги внесе (условие за редовност на исковата молба) - виж 4.4., 5).

1) Ако цената на иска не може да се определи, съдът я определя приблизително и при окончателното й определяне, се връща или довнася внесената държавна такса. При намаляване на иска държавна такса не се връща, при увеличаване се довнася.

2) Някои лица са освободени от държавна такса и разноски: искове на работници и служители по трудови правоотношения, искове за издръжка, лицата, за които е признато, че нямат достатъчно средства (чл. 63). За да бъде освободено, лицето трябва да подаде молба пред съда, пред който ще предяви иска, като го конкретизира - виж 4.4., 4). Резолюцията, с която молбата не се уважава, подлежи на обжалване (арг. чл. 213, б. “а”). Разноските се плащат от държавния бюджет, при уважаване на иска ответникът се осъжда да плати и тях. Държавните учреждения и БЧК се освобождават само от такса.

3.3. Преписи за ответниците от исковата молба и приложенията.

4. След като исковата молба постъпи в деловодството:

4.1. Отнася се на доклад на председателя или на заместник председателя по граждански дела.

4.2. Разпределя се от него по състави, за да не може ищецът да определя съдията, който ще реши делото.

4.3. Прави се доклад и в съответния състав, където съдията проверява:

1) дали ищецът има право на иск;

2) дали исковата молба е редовна по смисъла на чл. 100.

Според Ж.Ст. проверката се прави еднолично от районния съдия или от председателя на ОС или натоварен от него съдия.

Ж.Ст.: Ако е връчена нередовна искова молба, нередовността може да бъде изтъкната във всяко положение на делото; ако молбата не бъде поправена, тъй като делото е образувано, то се прекратява; при частна жалба срещу прекратяването препис се връчва и на ответника.

5. Правни последици от предявяването. Има две групи в зависимост от това, в коя правна сфера възникват. Не винаги настъпват и двете групи последици.

5.1. В процесуалната сфера – процесуални последици. Те настъпват винаги, дори когато исковата молба е нередовна и дори когато ищецът няма право на иск.

1) Сезиране на съда (диспозитивна последица) – без искова молба съдът не е сезиран.

2) Предизвиква се състояние на висящност на делото – то продължава от подаването на исковата молба до решаването на спора със сила не пресъдено нещо. Съдът трябва да отговори на исковата молба, дори да не е редовна. Състоянието на висящност може да продължи по-кратко, ако исковата молба е нередовна или искът е отправен без право на иск. Състоянието на висящност ще престане да съществува в момента, в който делото ще спре да съществува.

а. Висящността на делото е пречка за предявяване на същия иск, между същите страни, пред които и да е друг съд. По силата на чл. 95 по-късно заведеното дело подлежи на прекратяване - да не се стигне до противоречиви решения и за икономия (Ж.Ст.: наличието на висящо дело е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка). По-късно заведеното дело следва да бъде прекратено дори и да е в по-напреднала фаза от първото (напр. втората инстанция да обезсили решението по второто дело, дори първото да е в първа инстанция). Това решение не е логично. До този резултат няма да се стигне, ако по предявената по-късно искова молба има постановено съдебно решение, което е влязло в сила - ще се прекрати първото дело.

б. Ж.Ст.: Състоянието на висящност стабилизира подсъдността, каквато е била при предявяване на иска (чл. 93, ал. 3).

в. Ж.Ст.: При висящо дело и връчен препис от исковата молба (не е предпоставка за висящност, а е част от развитието на висящо дело) се откриват редица възможности: предявяване на насрещен и инцидентен установителен иск, встъпване и др.

5.2. В материалната сфера – материални последици. Те не настъпват задължително с предявяването на иска. Тази група последици е обусловена от предявяването на исковата молба и някои други факти.

1) Предявяването на искова молба прекъсва (и спира през време на висящността) погасителната давност - Ж.Ст.: правозапазващи последици. Поставя се въпросът обаче дали това е материалноправна последица. На този въпрос може да има два отговора. Ако приемем, че давността не погасява материалното право, правото на иск, ще стигнем до извода, че това не е материална последица, защото не влияе на материалното право. Ако давността обаче влияе върху материалното право, то това ще е материална последица. Ако има направено възражение за изтекла давност, съдът ще отхвърли иска като неоснователен. В противен случай трябва да се постанови прекратяване на делото, защото давността засяга самото материално право. Тази последица обаче не настъпва във всички случаи, а само когато исковата молба е редовна и има произнасяне на съда по същество. Ако делото бъде прекратено, тази последица няма да настъпи.

2)Прекъсване(и спиране)на придобивната давност.Това е материалноправна последица,защото влияе върху материалното право на владелеца.Тази последица настъпва, когато исковата молба е редовна и искът е уважен.

3) Правозасилващи (правоувеличаващи) материалноправни последици – те настъпват при предявена искова молба и уважен иск. Ако не е уговорена лихва, за кредитора от момента на предявяването на исковата молба възниква акцесорно материално право за лихва – така се увеличава материалното право. При ревандикация добросъвестният владелец получава плодовете от вещта до подаването на иска за собственост.

Ж.Ст.: Материалноправните последици предпоставят, че предявяването на иск е едновременно и упражняване на материалното право - настъпват само при основателен иск и не настъпват при отрицателен установителен иск и при отхвърляне на иск (правото на съществува).

5.3. Ж.Ст.: Последиците предполагат съществуване и надлежно упражняване на правото на иск. При порочен иск при заздравяване последиците се пораждат от деня на предявяването. Непоправеният порок води до привидна висящност - последиците се заличават с обратна сила (само при предявяване пред некомпетентен съд се запазват последиците - чл. 93, ал. 1). Ненадлежно представляваното лице може да предяви втори иск и тогава ще се прекрати първото дело, защото е порочно образувано.