10 декември 2010 г. Тема: здравеопазване

Харченето на допълнителни средства е най-голямо през 2007 г. - над 1,4 млрд. лв. Най-скромни са били разходите през 2009 г. – почти 400 млн. лв. В някои години те достигат до 7-8% от консолидираните държавни разходи. По изчисления на икономистите, един на всеки 20 лв., похарчени от държавата, е бил допълнителен разход, т.е непредвиден и съответно негласуван от парламента, но похарчен от управляващите.

Българската държава харчи много и винаги повече от планираното в началото на годината, е един от изводите в анализа. Независимо дали икономиката расте или се свива, дали в хазната постъпват рекордни приходи или постъпленията се сриват заради кризата, българските правителства всяка година решават да похарчат допълнителни средства – такива, които не са предвидили при приемането на държавния бюджет, уточняват експертите. Според тях в повечето случаи допълнителните разходи се гласуват набързо и непрозрачно без какъвто и да е анализ за очаквания ефект. Най-много допълнителни харчове си позволяват правителствата в годините, предхождащи парламентарни избори, но от това страдат данъкоплатците, а ефект – няма. „Дали това се дължи на желанието да се „стимулират” гласоподаватели, или можем да говорим за разходи „като за последно”, е въпрос на интерпретация. И в двата случая мотивите за допълнителните харчове са изкривени и са в ущърб на обществото.

Подробните данни потвърждават това – в огромната си част това не са разходи за извънредни или непредвидени случаи или пък за структурни реформи, а просто за покриване на текущи разходи на държавата, смятат от ИПИ. Затова препоръките им са за установяване на ясни правила за допълнителните разходи, както и гласуването им в парламента, независимо от размера или източника на парите. От ИПИ предлагат одобряването на бюджет с прекомерен дефицит (над 3% от БВП) да се осъществява с мнозинство от две трети от народните представители, като това правило се запише в Закона за устройство на държавния бюджет или в конституцията. Задължително всяко харчене на допълнителни средства да бъде аргументирано и придружено от икономическа оценка на разходите и ползите. В случай на преизпълнение на приходите парите да отиват във фискалния резерв и да се използват за погасяване на публичен дълг и структурни реформи, например пенсионна и здравна реформа, предлагат още експертите.

- Г-н Шарков, запознахте ли с приетата в сряда от правителството нова здравна стратегия?

- За съжаление не, защото пълният текст го няма в нито един сайт. Обадихме се да я поискаме от Министерството на здравеопазването – обещаха да ни я изпратят, но още я нямаме. Така, че поне аз съм запознат единствено с казаното от министър Стефан Константинов по време на брифинга му в Министерството на здравеопазването, както и с медийните публикации и коментари.

- Появиха се коментари, че с модела, който е предложен – една НЗОК, се укрепва тоталитаризмът на здравната каса и все по-нататъшното източване на средствата за здраве на населението. Съгласен ли сте с тези тълкувания?

- Всички хора, които разбират от здравеопазване, всички, които се явяваха на предишните избори със свои програми, говореха, че трябва да се промени монополът на НЗОК. Както и че в здравната система трябва да навлязат по-широко доброволните фондове. Изведнъж в тази концепция министърът на здравеопазването казва, че касата остава само една и ще бъдат направени някакви стъпки за подобряване на доброволното здравно осигуряване. Какви ще са тези стъпки, все още не е ясно.

Важното в новата българска стратегия е, че никой не посяга на солидарния модел, което е добрата крачка. Въпросът е в другите твърдения, които се появиха, а именно – регулираната конкуренция. Доколкото разбрах самият министър не е обяснил какво има предвид под регулирана конкуренция. Свободната конкуренция е тази, която е базисна, основна за пазарната конкуренция. И свободната конкуренция е тази, която може да позволи здравните заведения в надпреварата помежду си да гарантират по-добро здравеопазване, по-качествена здравна грижа за пациентите. Това от една страна. От друга страна, при наличие на повече от една здравноосигурителна каса или фондове – те могат да се конкурират в предлагането на по-широк пакет и същевременно да осигуряват по-добро заплащане на изпълнителите на здравна помощ. Тук изобщо няма място за регулирана конкуренция, защото така на практика държавата ще се намеси пряко в тази сфера и това означава връщане към едни отминали времена, когато имаше бюджетно финансиране.

- Предстоят и доста сложни трансформации за болниците, които от търговски дружества трябва да се превърнат в публични дружества. Какво ще стане с многомилионните дългове на болниците?

- Това е един от основните проблеми, защото всъщност огромната част от тези задължения от над 350 млн. лева са главно на държавните болници. Това произтича от факта, че огромната част от пациентите с тежки заболявания минават през тези лечебни заведения. При това положение трансформацията, за която говори министърът, предполага процедура за ликвидация. При ликвидация на болница-търговско дружество и съответно при наличието на дългове към доставчици или други партньори, трябва да се запитаме дали те няма да поискат запориране на сметките. Може би трябва да се помисли по-сериозно каква е целта – говорим за държавните болници. Собствеността остава държавна. Контролът и в двата случая е от страна на държавата. И в момента бордовете на тези държавни болници-търговски дружества се назначават от министъра на здравеопазването. В бордовете участват представители на Министерство на здравеопазването. Да се твърди, че те лошо управляват заради формата търговско или публично дружество – изглежда малко несъстоятелно.

- Ако тази стратегия се реализира, ще задържи ли многото лекари, отиващи да работят зад граница заради по-доброто заплащане?

- Аз съм съгласен, че заплащането на лекарите в болничната помощ, особено на редица места извън столицата, трябва да бъде увеличено, за да бъдат задържани. Заплащането на лекарите в спешната помощ обаче също трябва да бъде увеличено, защото там в най-голяма степен не достигат квалифицирани лекари.

- Една от промените, за които се говореше и преди, беше замяната на клиничните пътеки с така нар. Диагностично-свързани групи. Това стъпка в правилната посока ли е?

- Това наистина е стъпка в правилната посока. Виждаме, че се дава цяла година, за да се подготви цялата система за преход към ДСГ и това ще стане факт от 2012 г. Диагностично-свързаните групи ще дадат възможност за осъществяване на по-качествено лечение и в същото време за прекратяване на източването на средства от НЗОК. Другата стъпка в правилната посока, предвидена в стратегията, е въвеждането на интегрираната информационна система. Тя е нещо, което много отдавна трябваше да бъде направено.

- Проф. Гайдарски, запознахте ли се вече с Концепцията за реформи в здравеопазването, която в сряда беше приета от Министерския съвет?

- От години насам непрекъснато приемаме стратегии. Говорим за реформи, но всъщност досега истинска реформа в здравеопазването не е направена, защото за да се случи, трябва да има пари. Ако някой си въобразява, че това може да стане с декрети, наредби или пожелания, има несериозно отношение към проблема. Невъзможно е да се направи реформа в условията на икономическа и финансова криза. Знаят го всички и в момента в Европейския съюз няма държава, която да прави реформа. В Германия беше направена една, след което се реши, че не е добра, и започнаха нова. Но я спряха. Французи, англичани, италианци и други по-големи нации, които са твърде богати, с много повече средства за здравеопазването, не говорят за реформи. Единствено такава се прави в САЩ, защото президентът Барак Обама даде 970 млрд. долара, само забележете сумата, за реформа в здравеопазването. А ние според министър-председателя имаме много пари. Къде са тези много пари? 3 млрд. лв. Нито една държава в ЕС не притежава толкова малко средства за здравеопазване, колкото България. Някой е подвел Бойко Борисов жестоко.

- Това, което прави впечатление в концепцията на първо четене, е, че в нея липсват конкретни срокове. Защо е така според вас?

- Защото това са пожелания. Тройната коалиция също направихме една стратегия през март 2006 г. Две-три години тя не беше приета, защото парите не достигаха. Не може да се тръгне към реформи, при положение че средствата не достигат за най-елементарни неща. Затова тогава решихме със сумата, с която разполагаше министерството, да подобрим интериора на болниците, да закупим апаратура, с която да се подпомогне лечебният и диагностичният процес. Разбирам, че новото правителство иска да направи реформа. Сигурен съм в тяхното желание, но с толкова малко пари това не може да стане. Факт е, че в концепцията няма факти, няма срокове, а има само пожелания.

- Реалистично ли е да се мисли, че може да се увеличи базовата заплата на лекарите в момент на криза?

- Заплатите могат да се увеличат тогава, когато има повече средства в системата. Откъде и как иначе ще се увеличат? Другият начин е евентуално да бъдат съкратени определени болници, те да станат по-малко на брой и тогава парите ще бъдат разпределени върху по-малък брой основни служители. Това е възможно. Но никой не смее да посочи колко и кои болници ще бъдат закрити, защото въпросът е много деликатен. И всеки, който се опитва да действа, без да може да обясни какво ще стане в бъдеще време, получава съответните шамари. Виждате колко бързо си отиват министрите в здравеопазването - преди още да навлязат в най-елементарните неща в министерството...

- Как гледате на идеята болниците да преминат от търговски в публични дружества? Какъв е смисълът от тази трансформация?

- Държа да кажа, че когато болниците станаха търговски дружества, бях против тази идея. Но се получи като при създаването на ТКЗС-тата. Хората в началото не желаеха, но след това разбраха, че бъдещето е едрото земеделско стопанство. Естествено е, че болниците не могат да бъдат търговски дружества, но в момента в тази криза, когато липсват финансови средства, не можем да мислим , че можем да ги превърнем в публични. Нали разбирате за какво става въпрос? Затова, че трябва да станат държавни. Това е изключително труден процес и не знам как ще стане.

- Когато станат публични дружества, какво ще стане с дълговете им ?

- Тогава държавата трябва да ги изплати. Представете си за какви дългове става въпрос. Откъде ще вземе пари, след като те вкараха 1,8 млрд. лв. в държавния бюджет? Аз не се съмнявам в добрите намерения на министър-председателя. Той е изпълнен с добри намерения, обаче как ще ги реализира, след като няма хора около него, които да му дават добри съвети. Виждате, че той непрекъснато, като разбере, че някой го подвежда, го сменя. Казва: „Аз ги назначавам, аз ги уволнявам“. А докога ще продължи това?


Живеем най-кратко в ЕС
В България и Румъния е най-ниска­та продължителност на живота от страните в Европейския съюз. Това показва първият по рода си доклад за състоянието на здравето в Европа, публикуван от Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Средна­та продължителност на живота при мъжете е 69 години, а при жените - 76 години. За сравнение във франция, ко­ято е начело в класацията, годините са 84 за жените и 77 за мъжете.

в доклада се посочва също, че Бъл­гария е на първо място по смъртност

в Евросъюза от сърдечни и мозъчни удари и е на предпоследно място по детска смъртност.

Повече от половината европейци са с наднормено тегло или затлъстели, сочат данните на същия доклад. Тем­повете на затлъстяване са се уско­рили близо два пъти за последните 20 години, твърдят експертите.

Сред най-дебелите нации са бри­танците, ирландците и малтийците, а в другият край на класацията са Румъния, Швейцария и Италия. Бълга­рия се нарежда на девето място сред слабите народи.


България губи възможности за специализация
Една все още отворена опция за профилиране в системата на Алианса

е медицинското осигуряване и изграждането на полеви болници
Тодор Тагарев е ст.н.с, доцент. Ра­боти в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, секция „Информационни технологии

в сигурността". Ръководи Център по мениджмънт на сигурността и отбра­ната. Чете лекции във военна академия „Г.С.Раковски"
Доц. Тодор Тазарев, ст.н.с.

Новите заплахи - терори­змът, разпространението на оръжие за масово унищоже­ние, проблемите с енергийна­та и кибернетичната сигур­ност намериха отчетливо място в новата стратегия за сигурност на Алианса.

Стратегическият пробив който направи срещата в Лисабон, е в отношенията на НАТО с Русия. Двете страни декларираха, че не разглеждат другата страна като потенциален противник и агресор и си обещаха да рабо­тят заедно по екологичната и енергийната сигурност и противоракетната отбрана. А доколко това ще доведе до практически стъпки, тепърва предстои да разберем. Ще оч­акваме решенията напролет. Защото Русия декларира, че ще си сътрудничи само при възможност за наистина се­риозен принос и реципрочност от страна на отношение на НАТО. Това са и най-тънките моменти, които останаха да витаят след срещата- как ще се вземат решенията за задействане на бъдещата противоракетна отбрана в Европа и дали ще бъде дадено правото на някой извън НАТО да участва във вземането на решение при задействането й. Да не забравяме, че досега в историята на Алианса та­кива прецеденти не е имало. В същото време нещата са взаимно зависими, защото НАТО определено има нужда от северния коридор към Афганистан за снабдяване на войските на ИСАФ с горива, храни и други обемни товари, което зависи от Русия.

На срещата в Лисабон се постави важно ударение на ефективността в дейността на структурите на пакта и на ефикасността На използвани­те ограничени финансови сред­ства, свити не само заради фи­нансовата и икономическата криза. За пръв път толкова експлицитно се постави този акцент. Защото трябва да намерим общо решение и да га­рантираме своята сигурност и при тези ограничени ресурси. Решение на ниско равнище с малки съкращения на парче не

може да бъде намерено. Очак­ва се да бъде направен преглед на командната структура на НАТО, на всички поддържащи агенции на Алианса. Очаква се като личен състав командна­та структура да бъде съкра­тена с 35- 40%. Това решение е показателно, че на най-високо равнище в страните членки има съгласие, че НАТО трябва да остане един ефек­тивен съюз, който да може да върши работа дори при ограничените ресурси. И че е готово да поеме тежестта на едни значителни съкращения и на командната структура, и на структурата от агенции, които от 14 да останат две или три.

От страна на страните членки на Алианса очаквани­ята са всяка една от тях да търси по-висока ефективност на ограничените средства. При съкращаване на въоръжените сили има някакъв минимум при търсене на ефек­тивност. В този смисъл съ­кращенията не винаги водят автоматично до намаляване на средствата. Това важи особено за специалните родове войски. И поставя остро от­ново въпроса за специализация, който стои пред нас още пре­ди да станем член на НАТО. Специализацията още не е видима при много от страни­те - членки. А това е едното възможно решение да се търси ефективност на средствата. Когато една страна членка фокусира ресурсите си в тези области, където тя има тра­диции, ноу хау, разполага с технологии, със система за подготовка на специалисти и със специалисти, система за създаване на инфраструктура и управление. Ние нямаме та­кава отчетлива специализа­ция. През годините загубихме някои възможности за това. През 2002-2004 г. имахме идеи за специализация в някои об­ласти като химическа, биоло­гична и радиационна защита. Но чехите, например, отдавна изградиха батальон и център по компетенции в рамките на НАТО и поеха водеща роля в тази област и не само сред новите страни - членки. Говорили сме за специализации в изграждане на паравоенни формирования от типа на жандармерията, много ценни и по-приложими в ситуации като тази в Афганистан. Това са сили, които са подготвени да действат с населението. Другата възможна за нас област за специализиране е медицинското осигуряване, изграждането на полеви бол­ници. И тази опция все още е отворена за България.

Друг начин на търсене на ефективност е кооперираното придобиване на способности

когато няколко страни изграждат заедно определени способности. Ние вече имаме известен опит, като участ­вахме в проекта за придоби­ване на С-17 за способност за стратегически пренос по въздуха. Този опит, обаче е още ограничен. И така сти­гаме до друг голям проблем, че когато отиваме към ко­оперирано придобиване на спо­собности, може би трябва да забравим за националната си политика за отбранителната ни индустрия. Мисленето за приоритет на националното в такива случаи противоре­чи на мисленето, че трябва съвместно с партньорите да си определим изискванията. Тогава от една страна държавите трябва да дефинират изискванията, а от другата -индустрията, която се конку­рира с различните фирми по-между си. В този случай няма пряк механизъм за фаворизи­ране на национални фирми, по-добрият ще посрещне из­искванията. Макар че въпреки решението за единен пазар на отбранителни продукти на ЕС, се намират все още начи­ни определени процедури така да бъдат направени, та да се

фаворизират в някаква сте­пен собствените фирми. Но когато говорим за коопери­ране на няколко фирми, това е по-сложно. То означава, че нашата отбранителна ин­дустрия трябва да си намери мястото сред индустрията на други европейски натовски страни.

Заради политиката на държавата ни като член на ЕС и на НАТО е нормално да се ориентираме към европей­ското пространство - като политика, взаимодействия и като пазари. Това не означава, че някоя фирма не може да си взаимодейства, например, с руска фирма за трети пазари или за нашия пазар, стига да са конкурентни на световно равнище и да не ни правят зависими от руски доставки. Големият проблем е със зависимостта от определени доставки по критичен начин от страна, която не е съюзник. Макар Русия да не ни е и противник, както го показаха решенията в Лисабон.

Срещата на върха в Лиса­бон е много важна с ясната концепция за сътрудничество на НАТО, вкл. с ЕС, ООН и с други организации и стра­ни, вкл. с такива, далече от границите на съюза. За нас пряко това може да означа­ва съвместни програми за подготовка - на национално ниво търсене на коопериране в системата за сигурност, за съвместно обучение и под­готовка на специалисти от различни системи в сферата на сигурността. Което не ни се получава лесно в търсене на координация и сътрудни­чество дори в плановете за развитие на системата за сигурност. Последният стра­тегически преглед във Велико­британия не беше вече преглед на отбраната, а преглед на сигурността и отбраната. И други страни неизбежно вървят към този подход. На парче сигурност не се прави. Което кореспондира пряко и с търсене на икономичност в използването на ресурсите в сигурността в срещата на НАТО в Лисабон.


Бойко към бизнеса: Дайте премии за Коледа

13-а заплата e демоде, заяви Дянков в Брюксел
Дайте някоя премия в повече за Коледа на работниците, призова премиерът Бойко Борисов шефа на "Софарма" и председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Огнян Донев. Министър-председателят присъства на първата копка на новия завод на фармацевтичната компания. Борисов благодари на Донев за спазеното обещание да не съкращава работници и подчерта, че инвестицията от 70 млн. лв. в новия завод ще осигури още 420 работни места. Премиерът и Огнян Донев положиха в основите на строящия се завод метален орнамент с хапче аналгин в него. Накрая вместо да счупи бутилката с шампанско в багера, Борисов я подари на една от служителките на компанията.

Тенденцията да се дава 13-а заплата трябва да излезе от България. Това пък отсече вицепремиерът Симеон Дянков в Брюксел след семинара "Влиянието на кризата върху новите страни членки на ЕС, които не са членки на еврозоната" в Брюксел", по покана на евродепутата от ГЕРБ Илиана Иванова.

Финансист номер 1 отново бе категоричен, че 13-а пенсия и заплата няма да има въпреки надеждите на социалния министър Тотю Младенов.

"Не, няма да има 13-а пенсия или заплата, в момента не можем да си ги позволим. В голяма част от Европа не се плаща такава, нито пък в САЩ. Според мен това е една практика, която трябва да излезе от България, не ми харесва тази тенденция. Правилно е да вдигнем доходите и чрез тях нивото на пенсиите и заплатите. А не да се разчита дали има, или няма и всяка година през декември това да е основното", заяви още Дянков. Той уточни, че е реалистично ДДС да се намали до края на мандата и дори това е възможно да стане още в края на 2011 г., но в зависимост от бюджетните показатели.

България ще се противопостави на искането от старите държави членки на ЕС за уеднаквяване на корпоративния данък, допълни още финансовият министър.